О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...03.2018
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на .03.2018
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно търговско дело № 309 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 69220/28.11.2017 г. от „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, чрез юрк.
Мария Ангелова, срещу решение № 4494/06.11.2017 г., постановено по гр. дело № 5734/2017
г. по описа на ВРС, 24-ти състав.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Препис от въззивната жалбa e връчен
на насрещнaтa странa.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от Е.С.Я.
и М.В.Я., чрез адв. Радостина Иванова – САК.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
ІІ.
По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът
„Банка Пиреос България“ АД, обосновава подробно
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в цялост. Твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е възприел като основно съображение за отхвърляне на предявения
иск качеството „поръчител“ на ответника Е.Я.. Сред
причините за това е посочил, че съгласно изричната норма на
чл.140, ал. 1 ЗЗД, поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник и
отговаря за изпълнението на цялото задължение, поради което възникналото
правоотношение с кредитора на чуждия дълг поставя поръчителя в качеството му на
длъжник. Излага, че отговорността на поръчителя има акцесорен
характер, т.е. тя се обуславя от съществуване на задължението и обема на
отговорността на главния длъжник, но също е и относително самостоятелна, тъй
като поръчителството може да бъде дадено при по-леки условия. В подкрепа на
тези твърдения, въззивникът се позовава на задължителната
съдебна практика формирана с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която се приема,
че главният длъжник и поръчителят имат самостоятелно материалноправно
положение, същите не са необходими другари както в исковото производство, така
и в заповедното производство и произнасянето на съда по отношение на тях може
да е различно. Сочи, че те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях
кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. В този
смисъл, аргументите са, че като се е съгласил да отговаря солидарно за
задължението на друго лице и срещу него е проведено производство по издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поръчителят по аргумент от
чл.141 и чл.147 ЗЗД е длъжник по самостоятелното правоотношение с кредитора на
обезпеченото вземане, поради което по отношение на него са допустими всички
процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, в
това число и да се проведе иск по чл.135 ЗЗД. Претендира, че първоинстанционният
съд е трябвало да съобрази горното и да разгледа претенцията по същество,
основание за което открива и в следните решения : Решение
№ 255 по г. дело № 1473/2016 г. на ВКС и Решение №120/03.04.2015 по дело
№5489/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.
Намира предявения иск за основателен, поради наличие
на всички кумулативни елементи от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД. На
първо място, сочи, че кредиторовото качество е
доказано пред първоинстанционния съд със събраните и
допуснати доказателства, като заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителният лист са издадени
включително и срещу ответника Е.Я.. На второ място, твърди, че увреждащата
сделка следва по време възникването на вземането, която предпоставка намира за
несъмнено доказана. Не приема, че с извършването на продажбата на дружествените
дялове на номинална стойност от 50 лева не е налице увреждане, тъй като с тази
сума щяло да се погаси 0% от дълга. Счита, че пазарната стойност на дяловете се
различава от т.нар. ликвидационна стойност на същите, която представлява -
чистата сума, която собственикът би получил, ако предприятието прекрати
дейността си. Макар и според експертизата делът, предмет на продажбата, да има
отрицателна счетоводна стойност, то той е актив и по пазарен механизъм има
положителна такава. В тази връзка е посочено, че съгласно последния публикуван
отчет за 2015 г. дружеството развива активна дейност и реализира печалба, което
е свързано с печалби от собствеността на дружеството, преди прехвърляне на
дела. Излага, че поради ниската възраст (18г.)
на новия собственик към датата на извършване на сделката и с оглед
невъзможността за реализиране на трудови доходи, както и липса на недвижимо
имущество, въззивникът стига до извода, че процесната сделка не цели привличане на финансов капитал, а
именно защита на имуществото на длъжника-поръчител и в частност осуетяване на
възможността за принудително изпълнение върху притежаваните дялове. По тази
причина са изложени и виждания за симулативна сделка
по см. на чл. 26, ал.2 ГПК. Намира уважаването на възражението на ответниците
за липса на увреждащ характер на сделката за неоснователно. Накрая, тъй като за
субективния елемент от фактическия състав на предявения иск – знанието, е
въведена законова презумпция съгл. чл. 135, ал. 2 ГПК и предвид родствената
връзка между двамата ответници, тежестта за доказване на този елемент е
обърната и пред първата инстанция не е била оборена презумпцията.
Моли за отмяна на решението в цялост и постановяване на друго, с което
да се уважи предявения иск по чл. 135 ЗЗД и да се обявяви
процесната сделка за относително недействителна
спрямо него, както и да се присъдят извършените съдебни разноски за предходната
и тази съдебна инстанция.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на
депозираната въззивна жалба от въззиваемата
страна Е.С.Я. и М.В.Я., чрез адв. Радостина Иванова –
САК, е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита,
че обжалваното решение следва да се потвърди. Твърди, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че Е.Я. не е пасивно легитимирана по иска, което
становище е подкрепено и в редица решения на ВКС (Решение № 245/19.01.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 1428/2016 г., ГК, 3-то отд. и
др.), постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно същите, длъжник в хипотезите на чл. 135 ЗЗД, е само
лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на
кредитора, т.е. носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало
за неговото изпълнение. Поръчителството, както и отменителният
иск са способи за гарантиране изпълнението на главното задължение и предвид
еднаквата им обезпечителна функция, иск по чл. 135 ЗЗД по отношение действия на поръчителя е недопустим.
Освен това се твърди, че по същество искът е
неоснователен. Посочено е, че съгласно счетоводни баланси и отчети на
„ГЛОБАЛТРЕЙД ДИСТРИБЮШЪН“ ООД в периода от края на 2010 г. до 04.07.2013 г.,
дружеството не е осъществявало дейност до продажбата на дяловете. Подчертава
се, че съгласно изготвеното и прието по делото заключение, неоспорено
от страните, пазарната стойност на дяловете на Е.Я. е отрицателна: -81,58 лв.
Следователно въззиваемата е продала дяловете си на
цена по-висока от пазарната им стойност, като с това е превърнала едно свое
задължение от минус в актив и освен това е използвала парите – 50 лв. за
погасяване на задълженията си към банката. Въззиваемата
страна твърди, че не само не е налице увреждане на жалбоподателя,
а напротив увеличаване имуществото, което е използвано за погасяване на
задълженията. Също се твърди, че пазарната стойност на дяловете е равна на
ликвидационната им такава, от която гледна точка няма как първата да е
отрицателна величина, а ликвидационният дял да е над 50 лв. Освен това сочи, че
по делото не са представени доказателства, кога задълженията са станали
изискуеми, а самите изпълнителни листи са издадени след датата на
покупко-продажбата, което от своя страна обуславя приложението на разпоредбата
на чл. 135, ал. 4, а не на ал. 1 ГПК. Оспорва наличието на знание за увреждане
по процесната сделка и претендира за установяване на
недобросъвестност в действията на банката, тъй като по същество процесуалното й
поведение цели обогатяване от новата пазарна стойност на активи, които към
момента на извършване на процесната сделка са
отрицателна величина, което съставлява злоупотреба с право. Сочи се, че Е.С.
няма принос в активната търговска дейност на дружеството след продажбата на
дяловете й, а възрастта на приобретателя М.Я. към
момента на прехвърлянето е абсолютно ирелевантен по
делото факт.
Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като
неоснователна и необоснована, потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1
от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с вх. № 69220/28.11.2017 г. от „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, чрез юрк.
Мария Ангелова, срещу решение № 4494/06.11.2017 г., постановено по гр. дело № 5734/2017
г. по описа на ВРС, 24-ти състав, с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, гр. София срещу Е.С.Я., ЕГН ********** и М.В.Я., ЕГН ********** и
двете с адрес: ***, секция 172, Вилна зона, ул.”4 – та” номер 4, вх. А, ет. 2, ап. 6 иск за обявяване относителната
недействителност на договор за продажба на дружествен дял от 05.07.2013г. с
нотариална заверка на подписите, рег. номер 3167/05.07.2013г. на Кремена Колева
– Янакиева, помощник нотариус по заместване при Ивелина
Обретенова, нотариус с район на действие ВРС, с който
Е.Я. е продала на дъщеря си М.Я. 50 дяла от собствените си 50 дяла от капитала
на „ГЛОБАЛТРЕЙД ДИСТРИБЮШЪН“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, всеки един от който
с номинална стойност от 1 лв. за сумата от 50 лв., на осн.
чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2018 г. от
13,30 часа, за която дата и час да
се призоват страните с препис от настоящето определение, като на въззивника „Банка Пиреос
България“ АД, да се връчи и препис от отговора на въззивната
жалба от Е.С.Я. и М.В.Я..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.