Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
К., 12.03.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 19.02.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа гражданско дело № 1380 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 1380/2018 г. е образувано по искова молба от А.А.У., ЕГН ********** ***, чрез адв. П. К. *** против „А.“ АД, ***, с правно основание чл. 200 КТ, с цена на предявеният иск в размер на 25 000лв. , частичен иск от 65 000лв., и иск за 201,23 лева - имуществени вреди.
Ищцата сочи, че в резултат на трудова злополука й били причинени телесни увреждания. Била назначена с трудов договор № ***/20.02.2017 г., по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ в завод I, цех *** в „Арсенал;“ АД, гр. К. на длъжност „оператор, преса за метал". С протокол № 488/06.03.2017 г. била допусната до самостоятелна работа като „оператор, преса за метал". Основните задължения на работника според този договор били: управление на всички видове пресови машини; при работа с различните видове пресови машини, задължително да ползва двете ръце; спазва трудовата и технологична дисциплина и У.новената в дружеството пропускна система и други.
На ****.2018 г., около 11:15 ч., А.У. била на работа в цеха, като извършвала пресоване на детайл „халка задна" за изделие 5002 на ексцентрик преса „ПЕ 63А". При пресоване на поредния детайл, същият заседнал в матрицата. Пострадалата посегнала с лявата ръка за да извади заседналия детайл. При тези действия пръстите на лявата ръка на А.У. попаднали в работната зона на матрицата, в следствие на което получила разкъсно - контузни рани на лява ръка.
В резултат на трудовата злополука получила следните травматични увреждания: 1/разкъсно-контузни рани; 2/ампутация на връхните фаланги на втори, трети, четвърти и пети пръст на лява ръка.
След инцидента на ****.2018 г. ищцата постъпила по спешност в Ортопедо-травматологично отделение към МБАЛ ,*********" - гр. К.. След консултация с анестезиолог и кардиолог в спешен порядък под локална анестезия била направена ревизия, хирургична обработка и шев на раните. Изписана е на 22.01.2018 г. и бил издаден болничен лист за 34 дни отпуск. Сочи, че продължила лечението, превръзките и рехабилитацията, като продължила да има болки, поради което на 22.02.2018 г.; на 27.02.2018 г.; 26.03.2018 г.; 05.04.2018 г. били извършени прегледи, при които било У.новено следното обективно състояние: ампутация на втори, трети, четвърти и пети пръст на ниво дистална фаланга. Предписана била терапия за продължаване на лечението и бил продължен периода на временна нетрудоспособност.
Сочи, че за настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр. С.била подадена декларация № 3 от 22.01.2018 г. и било издадено Разпореждане № 9 от ****.2018 г., с което злополуката с А.У. се приемала за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и във връзка с извършената работа.
Сочи, че съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговарял имуществено за претърпените от работника вреди, които са причинна връзка с настъпилата трудова злополука, която е правопораждащият юридически факт.
Твърди, че в резултат на претърпяната трудова злополука на ****.2018 г. ищцата търпяла болки и страдания, възстановяването продължавало и до днес. Травмата й причинила временна неработоспособност за период от 94 дни и твърди, че била лишена завинаги от възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да поддържа начина на живот, който водила преди злополуката.
Сочи, че в резултат на трудовата злополука и получените й увреждания, претърпяла и имуществени вреди в размер на 201,23лв. за закупуването на лекарства.
Моли съда да постанови решение, в което да приеме, че вследствие на претърпяна от А.А.У. трудова злополука на ****.2018 г., в резултат на която била причинена травматична ампутация на връхните фаланги на втори, трети, четвърти и пети пръст и да осъди ответника „А." АД ***, с изпълнителен директор Н.Х.И., да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000,00 лева, от които предявява частичен иск за сумата от 25 000,00 лева, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на претърпяна трудова злополука, както и обезщетение за претърпените в тази връзка имуществени вреди в размер на 201, 23 лева, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането - ****.2018 г. до тяхното окончателно изплащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат Ан. Б., който в ход по същество направи искане за увеличение на исковата
претенция за неимуществени вреди от 25 000лв на 65 000 лв . Претендира за
направените по делото разноски, не представя опис по чл.80 ГПК. Подробни
съображения излага в писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „А." АД ***, чрез процесуален представител адв. М.П. ***. Счита предявените обективно съединени искове за допустими.
Сочи, че не оспорва факта, че ищцата се намира в трудово правоотношение с ответното дружество, както и че на ****.2018 г. била настъпила трудова злополука по време на работа, но счита, че в голяма степен ищцата поради проявена груба небрежност в работата си и незачитане на трудовата дисциплина била допринесла за увреждането си, което следвало да се тълкува като съпричиняване по смисъла на чл.201, ал. 2 от КТ, поради и което намира, че предявеният частичен иск за неимуществени вреди-болки и страдания за частично основателен, но завишен в този си разме - от 25 000 лева. Излага своите съображения за това, като цитира писмени документи Протокол № ****.2018 г. на комисия, назначена от ръководител „БЗР“ при работодателя, Протокол № ****.2018 г. на комисия, назначена от ръководителя на ТП на НОИ-С.; Протокол № ****.2018 г. на комисията, назначена от ръководител отдел „БЗР“ при работодателя .
Сочи, че в случая, ответното дружество било изпълнило задължението си за провеждане на инструктажи и създаване на здравословни и безопасни условия за труд, което счита, че давало основание за прилагане в пълна сила разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ по отношение намаляване отговорността му за настъпилата трудова злополука.На ищцата били проведени първоначален, периодичен и дори ежедневен инструктажи , както и била допусната до самостотелна работа след проведено обучение съобразено с нормативните изисквания и спецификата на производството. Твърди, че поведението на ищцата в деня на трудовата злополука, можело да се тълкува като самонадеяност, понеже била запозната с технологичния процес и безопасните условия на труд, както и рисковете от извършваната работа, и независимо от това нарушавайки Инструкцията за безопастност и здраве при работа/БЗР/ с машини за пресова обработка на метали и метални изделия ,хидравлични и механични преси, Раздел I, Общи положения, т.20, т.33, т.35 ”, и допущайки отклонение от нормалните действия, условия и безопасни условия на труд при изработване на детайл „халка задна“ за изделие 5002 на преса за метал „ПЕ 63А“ с инв.№204/4-114, чрез проявена груба небрежност не е използвала специален инструмент /пинцети / за изваждане на заседнал детайл от гнездото му, а е посегнала за изваждането му с лява ръка, и в същото време е задействала бутона за работен ход на пресата в забранения за работа режим „ настройка“ , с което е допринесла за настъпилата трудова злополука. Счита, че отговорността на работодателя за неимуществени вреди следвало да бъде намалена до общо приетия минимум за такава съобразно правилата на справедливостта и добрите нрави.
Сочи, че трудовата злополука била констатирана и призната за такава по смисъла на чл. 55 от КСО от компетентен орган /НОИ/ при спазване на процедурата на чл. 57 и сл. от КСО.
Твърди, че не оспорва настъпването на трудовата неработоспособност на ищцата вследствие на претърпяната трудова злополука, но сочи, че същата не била споделила на представители на предприятието, какво било здравословното й състояние. Сочи, че към момента на предявяване на съдебния иск ищцата била все още в срока на предоставените й дни на временна нетрудоспособност и също без освидетелстване от ТЕЛК, което възпрепятствало изплащането на обезщетение, определимо по условията на Наредба № 9 от Наредба за задължително З. на работници и служители за риска „Трудова злополука“ въз основа полица Задължителна трудова злополука със застраховащ „А.“ АД с покритие в случаите по чл.55, ал. 1 от КСО.
Сочи, че оспорва твърденията в исковата молба, изложени на стр. 2, абзац 4, като счита, че описаната тежест в състоянието й била налице в началния период на оздравяването й. Оспорва и твърденията за причинно следствена връзка досежно недобро емоционално състояние /изброени в исковата молба на стр. 2, абз. 4/. Сочи, че към момента на депозиране на отговора, ищцата била в болнични и едностранно е преУ.новила контакта си с работодателя, поради което за него липсвала възможност практически да осигури бърза социализация в позната и добронамерена среда чрез нова длъжност, съобразена със степента на увреждане.
Сочи, че ищцата била застрахована по полица Задължителна трудова злополука с начало 01.06.2017 г., за срок от 1 година с покритие в случаите по чл. 55, ал. 1 КСО, поради което на пострадалото лице щяло да се определи от застрахователното дружество и да бъде изплатено в указания срок обезщетение сред представяне на всички необходими документи от Наредбата.
Предвид липсата на удостоверение от ТЕЛК за ищцата, отправя предложение към нея за прилагане на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране на производството по настоящото дело до снабдяването й с ТЕЛК, респ. изплащане от страна на застрахователя дължимото обезщетение, за да се договори справедливият остатък от обезщетението, което да заплати ответното дружество и да се приключи с извънсъдебно споразумение.
В случай, че не бъде постигнато споразумение, моли съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ определеното обезщетение да бъде намалено с размера на сумата, която пострадалото лице ще получи по сключения договор за застраховане.
Намира иска за неимуществени вреди за частично неоснователен, а по отношение на размера от 65 000 лева, предявен като частичен иск за сумата от 25 000 лева, счита същия за изключително завишен.
Моли съда да възприеме направеното възражение по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване като основателно, като по преценка на съда намали обезщетението прилагайки принципа на справедливостта и с оглед невиновността на работодателя.
По иска за сумата от 201.23 лева, /заплатени разходи за лечение, медикаменти, болничен престой и др./ сочи, че работодателят не знаел, че имало заплатени от ищцата такива разходи. Същият разбрал за това с получаването на исковата молба. Твърди, че ако ищцата била направила устно или писмено изявление за това, то работодателят веднага щял да заплати всички здравни услуги. Сочи, че след като не била направила такова волеизявление, че претендира заплащане на сумата от 201.23 лева, не му посочила начален момент, от който претендира изплащането й, то не би могло да го обвърже и да направи това вземане изискуемо. В тази връзка оспорва претенциите за дължима лихва върху общата сума от 201.23 лева като неоснователна.
По повод искането на ищеца за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, сочи, че същата следвало да се извърши от специалист „Ортопедия и травматология“, като поставя въпроси към същия.
Сочи, че в случай, че не се възприеме предложението за спиране на производството, моли на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК да се допусне като трето лице помагач „Д. З.“ АД, ***.
Моли съда да остави без уважение претенцията на ищцата за разноски по настоящото производство, вкл. и адвокатско възнаграждение.
Претендира за разноски,като в с.з. представя опис на осн.чл.80 ГПК,ведно с приложени към него доказателства. Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът е конституирал по делото трето лице помагач – „Д.з.“ АД.
В отговора си третото лице-помагач твърди, че само и единствено действията на пострадалата А.А.У. били причина за настъпване на трудовата злополука и реализиране на вредоносния резултат. Проявила груба небрежност като първо посегнала с ръка, за да извади заседналия детайл - халка задна, без да използва помощен инструмент /пинцети/ и едновременно с това натиснала бутона за работен ход на пресата. Твърди, че в момента на тези манипулации от страна на работника, машината била в режим „настройка", а не в „работен режим", при който за задействането на пресата било необходимо натискането на два бутона. На ищцата й бил проведен периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа няколко дни преди злополуката /на 09.01.2018 г./, но тя нарушила т. II.5.3. от Инструкция за безопасност и здраве при работа с машини за пресова обработка на метали и метални изделия - хидравлични и механични преси.
Сочи, че видно от представените по делото документи, А.А.У. притежавала необходимата квалификация и правоспособност да изпълнява професията „Оператор, преса за метал" и била получила от работодателя необходимите първоначален и периодични инструктажи по охрана на труда. Същата проявила груба небрежност към собствената си безопасност и станала единствена причина за нанесеното й увреждане.
Твърди, че искът за неимуществени вреди бил силно завишен по размер й неотговарящ на реално претърпените от ищцата болки и страдания. Сочи, че съгласно константната практика на ВКС критерият "справедливост", визиран в чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, не бил абстрактен и съдът следвало да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания. В този смисъл, счита, че от представените от ищцата писмени доказателства се У.новявало, че лечението й, проведено с оглед претърпените от нея травми, било протекло нормално (без усложнения) и в сравнително кратки срокове.
Твърди, че възстановяването на ищцата от получените травми преминало в нормален срок като всички предприети спрямо нея медицински процедури били проведени успешно, без усложнения и с положителен резултат. Медицинските лица, след извършването на необходимите манипулации и прегледи, не У.новили настъпването на усложнения в процеса на възстановяване, предвид което пострадалата била изписана от болничното заведение в „добро общо и локално състояние" и „с подобрение" 3 дни след настаняването й.
Сочи, че претенцията от 65000 лв. за твърдените болки и страдания се равнявала на средния доход на едно лице от домакинство в България, който то реализира за повече от 11 години /по официални данни на НСИ/.
Твърди, че така предявения иск за неимуществени вреди от трудова злополука е неоснователен и недоказан в претендираните размери.
Сочи, че претенцията за имуществени вреди в размер на 201.23 лв., също била неоснователна. Оспорва твърдението, че цитираните разходи били направени от ищцата, както и необходимостта от тяхното извършване. Счита, че посочените в приложените фискални бонове медикаменти не били нужни за възстановяването на ищцата от травмите, претърпени от трудовата злополука. Не било налице лекарско предписание за закупуването им и в представените фискални бонове не бил посочен платецът на сумите.
Сочи, че съгласно чл. 200, ал. 3 КТ при определяне на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, което дължи работодателят, следвало да бъдат съобразени и приспаднати обезщетенията и/или пенсиите, получени от ищцата по общественото осигуряване, поради което прави искане в тази насока.
Съдът е приел като писмени доказателства по
делото следните документи: за ищцата -
Протокол № ****.2018 г. на ТП на НОИ - гр. С.; Разпореждане № 9 от ****.2018
г. на ТП на НОИ - гр. С., Декларация за трудова злополука № * от ****.2018 г.;
Трудов договор № ***/****.2017 г. и допълнително споразумение № ******** към
трудовия договор;удостоверение за актуално състояние на търговското дружество -
разпечатка от Търговския регистър; Епикриза ИЗ № ***** г. на МБАЛ „*********“ -
гр. К., Амбулаторни листи № *********, № 1017 и болнични листи № ************,
№ ******** и № ********; 19 броя касови бележки и 1 брой фактура № **********
от 22.01.2018 г.; Заверено копие от прокурорска преписка, ведно със сведения,
писма,обяснения,актове за У.новяване на административни нарушения и др.и разпечатка
от телефона на ищцата и за
ответника: Протокол №****.2018г. на комисия „БЗР“ при работодателя; Инструкция
за безопасност и здраве при работа с машини за пресова обработка на метали и
метални изделия; Заповед № ****.2017 г.;Служебна бележка № ***.02.2017 г.;
Протокол № ****.03.2017 г.; Извлечение от книги за инструктаж по „БЗР“; Програма
за повишаване на квалификация за 2017 г., Протокол за обучение от 11.05.2017
г.; Заповеди за провеждане на обучението по БЗР № ****.2017 г. и № *****.2017
г.; Длъжностна характеристика на ищцата; Болничен лист ******** от *****.2018
г.;Удостоверение Изх. № ******.2018 г. на „Д. З.“АД,ГА-К.;Застрахователна
полица №******* по групова застраховка“ Задължителна трудова злополука“ от
29.05.2017г. между „А. „АД и „Д.З.“АД; Експертно решение №1929/ 05.09.2018г. на
Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ“**********“ АД;
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните становища и доводи,
приема за У.новена следната фактическа обстановка:
По делото е представено Разпореждане
№ 9 от ****.2018 г. на ТП на НОИ - гр. С., с което трудовата злополука станала с А.А.У. на ****.2018 г. се приема за
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
По делото са представени четири броя болнични листове за времето на неработоспособност на ищцата, с номера № *******, № ********* , № ********* и ********* от 22.06.2018 г.
По
делото е представена и епикриза ИЗ № **** г. на МБАЛ „*********“ - гр. К., от която се У.новява, че на ищцата в спешен порядък под локална анестезия е направена ревизия на разкъсно
контузни рани в дисталните части на 2,3,4 и 5 пръсти на лява ръка, ампутация
през дисталните фаланги, хирургична обработка и шев на рани, с обективно
състояние при изписването:добро общо и локално състояние, с изход от
заболяването: с подобрение, оперативен протокол № 9/****.2018г.
По делото са представени Амбулаторни листи № ******.02.2018г, № ******.2018г, № *********2018г, № ****...2018г. за извършени последващи прегледи на ищцата след проведеното й по-рано оперативно лечение, У.новяващи постепенно подобряване в състоянието и след травмата.
По делото е представено Експертно решение №1929/ 05.09.2018г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ“**********“ АД, с което на ищцата е определена- 5% трайно намалена работоспособност, с вписана причина за инвалидност: „Общо заболяване“, със срок до 01.09.2021 година-т.е. 3 години. С това експертно решение не е определен пожизнен срок на инвалидността на ищцата; не е констатирана невъзможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността й , нито са налице условията за пожизнено определяне на инвалидност. В решението си Комисията записва ,че „Лицето може да изпълнява заеманата длъжност, спазвайки противопоказ-ните условия на труд,в настоящото ЕР- пълноценно участие на лява ръка“ .
От представения по делото Протокол №****.2018г. на комисия назначена с устна заповед на Ръководител отдел „БЗР” в „А.“ АД се У.новява, че във връзка с процесната трудова злополука станала с А.А.У. на ****.2018г. на длъжност „Оператор преса за метал в цех1/241/ е констатирано: провеждане на първоначален инструктаж при започване на работа на ****.2017г.,обучение по безопасни методи на работа, допущане до самостоятелна работа с Протокол №*******03.2017г., проведен последен периодичен инструктаж на работничката на ****.2018г., с отразяване на всички инструктажи в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, с налични в нея подписи на инструктирания и инстуктиращия. Констатирано е нарушение от страна на пострадалата работничка А.У., изразяващо се в проявена груба небрежност при изработването на детайл „халка задна” за изделие 5002 на преса за метал „ПЕ 63А” с инв.№204/4-144, чрез неизползване на специален инструмент /пинсети/за изваждане на детайла от гнездото му и посягане да стори това с лява ръка, като едновременно с това работничката е натиснала бутон за работен ход на машината. Констатирани са допуснати нарушения на нормативните актове, а именно: Нарушена е Инструкцията за безопастност и здраве при работа /БЗР/ с машини за пресова обработка на метали и метални изделия/ хидрав-лични и механични преси, Раздел I, Общи положения т.20, т.33, т.35, разпореждащи: т.20: „Освобождаването на приспособленията, детайлите и режещите инструменти се извършва посредством подходящи инструменти при спряна машина“,; т.33:„ Детай-лите не се контролират ръчно по време на обработване“ и т.35” Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безо-пасността на другите лицо, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. ”Комисията е визирала и лицето допуснало нарушенията- А.А.У..
От представения по делото Протокол №****.2018г. за резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на ****.2018г. на ТП на НОИ –С. се У.новява,че всички инструктажи по безопасност и здраве при работа, изискуеми по закон, са своевременно проведени на работника А.А.У.. В резултат на проведеното разследване Комисията е отчела и в протокола си е приела, че причина за допусната злополука е отклонение от нормалните действия и условия и посягането с ръка на пострадалата, за да извади заседналия детайл без да използва помощен инструмент-пинцети и в същото време натиска бутон за работен ход на пресата. В момента на злополуката пресата е била в режим „настройка”, а е трябвало да бъде в работен режим. Допуснати са нарушения на т.I.5.3 от Инструкцията,-т.II.5 „Когато пресата няма устройство за механизирано подаване и отстраняване на заготовките или детайлите от щанците, подаването се извършва ръчно при спазване на едно от следните условия:......т.5.3. използват се ръчни инструменти /куки, пинцети, клещи и приспособления/, които не допускат попадане на ръцете в работното пространство на пресата“. В Протокола е прието ,че лицето допуснало нарушенията е А.А.У., оператор, преса за метал-нарушила т.5.3 от инструкцията”. Посочено е, че при проверката няма посочени лица на които са съставени актове за нарушения на нормативни документи или да се предлага търсенето на друга отговорност.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Х.К.Д., А.
Е.С., В.И.Л., Ц.Ц. Ч., С.М.И.,К.А.П.,Д.Т.Д. и Р.А.Д..
От показанията на свидетелката Добрева се У.новява, че работи в „А.“ АД, на длъжност идентична с тази на А. - „Оператор преса“. Познавала А. от около две години. Познавала пресата на която работела А. към момента на инцидента. Инструктажи им били провеждани всеки месец и се подписвали. На място в началото на работа показвали как се работи, след това се подписвали. Машините се настройвали от настройчиците и само те решавали кога да сменят режима. Някои работници знаели как се сменя режима, но било забранено и не го правели. Не била виждала на тази машина А. да работи без пинцети. Детайлът бил голям и е трябвало да се работи с 2 пинцети, но когато е бил инцидента, се е работило на един бутон. Допреди инцидента машините били настроени за работа с един бутон. Тези показания обаче са непълни и в тях липсва яснота относно това свидетелката била ли е пряк очевидец на трудовата злополука, присъствала ли е в момента на настройка на машината на която А. е работила в деня на злополуката или свидетелката изразява предположение, че към този момент е имало бърза поръчка и машината е била настроена от настройчик на работа с един бутон, за да се насмогне с работата. Ето защо и съдът не ги кредитира в тази част.
От показанията на свидетелката Селим и свидетелката Л.– се У.новява, че непоследствено след претърпяната злополука те посетили А. в болницата, тя имала силни, адски болки и пиела болкоуспояващи. Свидетелките сочат, че в периода на възстановяване ищцата не е можела да се обслужва сама и е имала нужда от оказване на постоянна помощ включително по поддържане на домакинство.Това продължило близо 3 месеца. И сега не се била възстановила напълно, имала болки, не можела да хване тенджерата, не можела чинии да измие, нито двора да копае. С ръката само подпирала и за нищо не можела да я ползва, нямало сгъване на пръстите. Твърдят,че това състояние е депресирало ищцата и тя не била добре психически, била на антидепресанти, споделяла им че с нервите не била добре, и даже ходила на лекар. Показанията на свидетелките в тази им част съдът кредитира като последователни и вътрешно непротиворечиви.
Показанията на свидетелката Селим, относно това, че според колежки след инцидента нещата в работата ставали други, са непълни и в тях липсва яснота относно това за какви неща, за каква работа и за къде става въпрос. Ето защо и съдът не ги кредитира в тази част.
От показанията на свидетеля Ц.Ц. Ч. се У.новява, че работи в „А.“ АД, на длъжност „настройчик на металорежещи машини“. Запознат
е с инцидента, категоричен е че само той
и другия настройчик в цеха имали правомощия да настройват режима на работа на
машините и то в „работен режим”, като всяка сутрин правел инструктажи на
работниците, за всяка конкретна машина. Свидетелят твърди, че на всяка машина
имало поставени табелки с указания за работа, в случая с изрично указание за
работа с щипки /пинцеси/. В деня на инцидента с А., машината била настроена на
2 копчета, а в последствие той я намерил в режим на работа с едно копче. Тези
показания на свидетеля се потвърждават и от дадените от него сведения в
прокурорската преписка, приложена по делото от ищцовата страна. В тази връзка съдът
кредитира показанията на този свидетел като последователни и вътрешно
непротиворечиви.
От показанията на свидетеля С.М.И.
се У.новява, че същият работи в „А.“ АД,
завод 1 , *** – ти цех, „началник
– цех“. Сочи, че инструктажите били негово задължение, провеждал ги на три месеца, лично той. След злополуката при огледа на
машината У.новили, че същата била
превключена на работа в режим на 1 ръка, който
бил забранен да се използва от
работниците, използвал се само от
настройчиците. Видели пинцета, която видимо не било работено с нея. Твърди, че ако е бил поставен
детайлът с пинцета, би трябвало да е деформирана пинцетата при удара. Това
можело да се случи само в режим настройка, същият позволявал работа с една
ръка. Ако е била в режим на две ръце, двете
ръце трябвало да са на голямо
разстояние, извън работната зона, и не би трябвало да се случи ударът. Твърди, че винаги е казвал на началник-смяна, на настройчици,
че е забранен този режим. До него не
била идвала информация, че някой от
работниците работи на режим настройка. Твърди, че работниците можели сами да превключат режима на машината. Сочи, че не
бил правил съвещание в тази връзка да се
заплашват работниците да не свидетелстват за инцидента и не бил чувал за
събрания след инцидента. Твърди, че пред него не била обсъждана работа с
едни бутон на събрания, на конкретен работник. Това било абсолютно забранено. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни и
непротиворечат с останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетел К.А.П.
се У.новява, че същият работи в „А.“ АД,
„Ръководител отдел безопасност при
работа“. Твърди, че пострадалата била оператор - преса за метал, което било
една рутинна операция, за която била
обучена и инструктирана. Работила повече
от 11 месеца на тази машина. Машината била една от най-обезопасените
машини - с два бутона при задействие, предполагаща положение на
ръцете на бутоните, не в обсега на работа. Предвидени били помощни средства при
изваждане и поставяне на детайла –
пинцети. Било доказано от двете комисии на разследването, че А.У.
променила режима на работа на пресата, като работила с 1 бутон. Не била използвала предвидените
помощни средства –пинцети. Сочи, че имало направена снимка на машината след злополуката, бутонът
бил в положение настройка, което
позволявало работа с една ръка. Пинцетите
не били на мястото си, не били използвани. Същото У.новила и втората комисия, междуведомствена, назначена
от директора на НОИ. Твърди, че за да се стигне до инцидента, ищцата не била
спазвала правилата за безопасност. Свидетелят твърди, че обучението е при
започване на работа, законодателят изисквал 2 дни, а А. се обучавала близо 2 седмици. Всички
изискуеми по нормативните разпоредби обучения и инструктажи били проведени на А.У..
Свидетелят сочи, че не видял, че пострадалата е променила
режима на работа – инж. И.Д. К. –
първо посетил мястото и му представил снимка
на пресата непосредствено след събитието, която показвала положението на бутона. Мястото не било
променяно. Сочи, че огледът бил извършен от безпристрастни специалисти,
технически експерти, грамотни лица,
които имали право да правят такива
експертизи. Съдът възприема показанията на свидетеля като непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи с показанията на останалите свидетели и
представените доказателства по делото.
В съдебно заседания бяха
разпитани и двама свидетели от страна на третото лице помагач – Д.Т.Д. и Р.А.Д.,
чиито показания съдът възприема, предвид, че същите изцяло се припокриват с
дадените показания пред разследващите органи, както и са последователни и
непротиворечиви помежду си.
От обясненията на А.А.У., дадени по реда
на чл. 176 от ГПК се У.новява, че преди трудовата злополука ищцата е работила
като „оператор –преса” и понеже пресите били различни разновидности, работела
така както и било показвано. Всеки ден сменяли пресите, и всеки ден чакала
настройчик да и покаже първите бройки, след което започвала работа. На пресите
се работело с ръце. Твърди ,че нямала
ТЕЛК решение и че полученото такова по-рано била обжалвала. Твърди ,че за деня
нямала проведен инструктаж, само и били показани първите две бройки, и то не с
пинцети, а с ръце. Машината била в режим на работа с един бутон, детайла
поставила с две ръце. Не била превключвала режима на работа на машината. На
същия ден след инцидента колежки и казали, че 10 минути след инцидента пресата
била обърната в режим с два бутона и били сложени пинцети. Не била подписвала протокол за
констатациите от трудовата злополука, обадила се на колежка да го прочете и
подпише констатациите от трудовата
злополука , помолила колежка да се запознае и подпише от нейно име. Не е отправяла искане и не е получила от „Д.З.
“АД полагащото й се обезщетение съгласно полица Задължителна трудова злополука със Застраховащ
„А.”АД. Обясненията дадени от ищцата, следва да
бъдат преценени с оглед всички обстоятелства по делото, като следва да се има
предвид нейна заинтересованост от изхода
на делото. Поради това, съдът намира, че изложеното от ищцата не следва да се
приеме в пълен обем за достоверно и нейните показания не следва да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като същите са противоречиви, не кореспондират със
задълженията, които е поела подписвайки длъжностната си характеристика при
сключване на трудовия договор с работодателя, нелогични са по отношение на
това, че знае за определени забрани, но работи в забранен режим на работа, както
и по отношение твърдението й за липса на инструктаж, наличието на който е
доказан с писмени документи, не се потвърждават и са в противоречие с логичните
и последователни показания, дадени от останалите разпитани по делото свидетелите Ч., П., Д. и Д..
По делото са назначени и изслушани
съдебно-медицински експертизи, неоспорени от страните, които съдът възприема
като компетентни и добросъвестно изготвени с оглед тяхната обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с
останалия доказателствен материал по
делото. От съдебно –медицинска експертиза по писмени данни, изпълнена от вещо
лице д-р Т.Т.С.-съдебен лекар,се заключава ,че : „пострадалата А.А.У. ,на 55
години, е получила разкъсно контузни рани и травматична ампутация на крайните
фаланги на II,III , IV и V пръсти на лявата ръка. Травматичната ампутация
е причинила на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник.Това увреждане ще остане за цял живот. По време на възстановителния
период пострадалата е търпяла продължителни болки. В приложената по делото медицинска документация липсват
данни за настъпили усложнения, което означава, че към настоящия момент
пострадалата би следвало да е възстановена напълно”. От съдебно –медицинска експертиза изпълнена
от вещо лице д-р М.К.С. - специалист-ортопед-травматолог се потвърждава „ травматична ампутация на крайните фаланги на II,III , IV и V
пръсти на лявата ръка, свързана със силно изразен болеви синдром,продължаващ
3-5 месеца.И лечение продължаващо 7-8 месеца.Лечебния процес на пострадалата е
приключил. В следствие ампутацията на
травмираните пръсти,лявата ръка е непълнощенна във функция „захват”.
Мощността на захвата е слаба, а самия захват е в непълна степен и непълноценен.
Не се налагат допълнителни интервенции и манипулации.”
Констатациите за здравословното състояние на ищцата в приетите по делото
съдебно-медицински експертизи не могат да заместят решение на медицинския
орган, взето по У.новения законен ред, каквото е представеното и прието като
доказателство по делото Експертно
решение /ТЕЛК/ №********* год на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ“**********“АД,
постъпило в „А. „АД с Писмо вх.№***.2018г
на РЗИ гр.С..
Вещите лица не могат да
определят и степента на намалена работо-способност, която е от съществено
значение за ангажиране на работодателската отговорност и което е в правомощията
единствено на ТЕЛК. По делото, от страна на ищцата не се
представиха никакви доказателства, У.новяващи евентуално оспорване от нея на горецитираното решение
или наличие на друго влязло в сила ползващото я такова .
С експертно решение на №********* год., на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ“**********“АД на ищцата е определена - 5% трайно намалена работоспособност, с вписана причина за инвалидност: „Общо заболяване“ , със срок до *****.2021 година-т.е. 3 години. С това експертно решение не е определен пожизнен срок на инвалидността на ищцата; не е констатирана невъзможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността й / ЕР е взето на основание Наредба за медицинската експертиза обн.ДВ бр.51 от 17 юни 2017г,изм ДВ бр.62 от 27 юли 2018г,изм.и доп ДВ бр.64 от 3 август 2018г./, нито са налице условията за пожизнено определяне на инвалидността в телковото решение . Комисията записва ,че „Лицето може да изпълнява заеманата длъжност, спазвайки противопоказните условия на труд,в настоящото ЕР- пълноценно участие на лява ръка“.
При така У.новената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
По
делото е безспорно, че ищцата е работила
в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността „Оператор преса
за метал“. Не е спорно и обстоятелството, че ищцата към момента не е получила
застрахователно обезщетение от
Застрахователна компания „Д.З.“ АД, с оглед че не е заявила и представила пред Застрахователя нужните
документи.
Разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ предвижда,
че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа
/Решение – 1166-08, IIг.о.;
Решение №1016/2005г., III г.о./.
Понятието „трудова злополука“ е дефинирано в чл.55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Успешното
провеждане на иска за обезщетение на причинени от трудова злополука вреди
предполага У.новяване на наличието на вредоносния резултат, който е в пряка и причинна връзка с
извършената работа – при или по повод на нея.
В случая тези елементи са налице.
По сега действащото право /КСО И Наредба за У.новяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ съответното териториално поделение на НОИ, до което е подадена декларация от осигурителя, е компетентно с разпореждане да постанови дали приема или не злополуката за трудова. В случая е налице разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО за приемане на злополуката като трудова. Това разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 /Решение-1247-08, III г.о ; Решение – 1166-08, II г.о./
От доказателствата по делото съдът приема за У.новено,
че на ****.2018г. при изпълнение на трудовата си функция в ответното дружество
ищцата е претърпяла внезапно травматично увреждане на здравето, изразяващо
се в травматична ампутация на крайните
фаланги на II, III, IV и V пръсти на лявата ръка. Това състояние в
наличната по делото медицинска документация не е квалифицирано като
животозастрашаващо. В резултат на увреждането е настъпила временна неработо-способност,
видно от заключението на съдебно – медицинска експертиза по делото изготвена възоснова на писмени данни. По тези
съображения съдът приема за У.новено
наличието на трудова злополука по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ, което е
основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди и прилагане на критерия за справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и т.11 от ППВС №4/1968г. съдът взе предвид следните обстоятелства:
Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалният живот на пострадалия, физическите и моралните страдания. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
При процесната трудова злополука на ищцата е причинено разстройство на здравето, травматични увреждания, изразяващи се в ампутация на крайните фаланги на II,III, IV и V пръсти на лявата ръка. Това е състояние, изразяващо се в разстройство на здравето без опасност за живота, но едновременно с това е изисквало спешна хирургична интервенция, под локална анестезия и дълъг период на възстановяване за преодоляването му. В резултат на увреждането е настъпила временна неработо-способност, видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза по делото, в което са описани издадените болнични листове. На следващо място съда отчете и дългия възстановителен период /близо година/. През периода на възстановяване ищцата е била с намалена работоспособност за повече от три месеца и се е нуждаела изцяло от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности.
У.нови се, че физическите болки на ищцата от травмата след инцидента са били силни /св. С.и св. Л/. През периода на възстановяване е бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищцата. Същата е била откъсната от обичайната си среда и начин на живот, като е била принудена да търпи редица неудобства в ежедневието си, като е разчитала на помощта на близките си дори за елементарни санитарни нужди и за обличане. Следва да бъде отчетен и фактът, че пострадалата е жена на 55 г. в работоспособна възраст.
Настъпила е негативна промяна, както във физическото, така и в психо – емоционалното състояние на ищцата. В резултат на преживяното ищцата станала неспокойна, чувствала се непълноценна, тъй като се наложило грижите за нея и домакинството й да бъдат поети от близките й . /св.С. и св.Л./.
Като
се има предвид телесните увреждания и претърпените от ищцата болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания, ноторно намиращи
отражение не само върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт, съдът приема, че справедливо по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в
размер на общо 12 000 лева. Тази сума съставлява паричният еквивалент на претърпените от ищцата непосредствени
болки и страдания, техния характер и тяхното реално проявление във времето. В останалата
част иска е неоснователен. Претендираната от ищцата сума от 25 000 лева,
частичен иск от 65 000 лева не
отговаря на действителния размер на претърпените болки и страдания и няма да съставлява
тяхното справедливо възмездяване. Следва да се отчете, че възстановяването на ищцата е
преминало без усложнение и допълнителни интервенции.
Направеното
от процесуалния представител на ищцата, в ход по същество, увеличение на първоначално предявения
частичен иск от 25 000лв на 65
000лв., съдът приема за недопустимо, с оглед императивната разпоредба на чл. 214,
ал. 1, изр. 3, предложение Първо ГПК, където изрично се посочва, че изменение
на предявения иск относно неговия
размер, може да се направи - до
приключване на съдебното дирене в първа инстанция.
Ответникът е направил възражение за намаляване на обезщетението, поради това, че ищцата е допринесла за увреждането. Разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Съдържанието на понятието „груба небрежност“ е изяснено в съдебната практика, като се приема, това за неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със същата дейност при подобни условия. С оглед на това, намаляване на отговорността на работодателя може да се извърши при липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение №135/08.05.2014г на ВКС по гр.д. №4075/2013г., IV г.о., ГК по чл.290 от ГПК, Решение №348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д. №387/2010г., IV г.о., ГК по чл.290 от ГПК и др./.
В разглеждания случай от представения по делото Протокол №****.2018г. на комисия, назначена с устна заповед Р-л отдел „БЗР“ е видно, че във връзка с процесната трудова злополука, същата е констатирала редовно проведени инструктажи за безопасни и здравословни условия на труд, но допуснати нарушения на нормативните актове, подробно описани в протокола. На следващо място комисията е констатирала лицето допуснало нарушенията, и е посочила, че това е пострадалата А.У.. Тези констатации е направила и комисията назначена от ръководителя на ТП на НОИ С., като е посочила в Протокол №****.2018г. за резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на ****.2018г. ,че ищцата А.У. е нарушила Инструкцията за безопасност и здраве при работа /БЗР/ с машини за пресова обработка на метали и метални изделия/ хидравлични и механични преси – т.II5.3. По делото има и безспорни данни, че непосредствено на машината /пресата/, на която е работела пострадалата е имало закачени под формата на указателна табела, с вписване „Внимание” - писмени инструкции за работа /арг. извлечение от прокурорска преписка и св.Ч./. По делото са представени длъжностната характеристика, получена и подписана от ищцата при започване на работа, Протокол за допущане на ищцата до самостоятелна работа, Книги за инструктаж, с положени подписи от ищцата в тях, Инструкцията за безопасност и здраве при работа /БЗР/ с машини за пресова обработка на метали и метални изделия/ хидравлични и механични преси, като с последната, включително в с.з. пострадалата заяви по реда на чл. 176 ГПК, че е запозната.
Няма как съдът да сподели твърденията на ищцата, чрез процесуалния и представител, че работниците били задължавани от началниците да работят в нарушение на инструкциите за безопасност и че ищцата като работела на непозволения режим на работа „ настройка” и без пинцети, е изпълнила свое задължение предвидено в длъжностната й характеристика –т.II.3- при работа с различни видове пресови машини, задължително да ползва двете ръце, т.10-да спазва трудовата и технологична дисциплина., т.VI.2- да знае устройството ,конструктивните особености на пресовите машини и на специализираните принадлежности и съоръжения към тях. Безспорно е ,че именно „оператор, преса за метал” отговаря за управление и контрол на всички видове пресови машини, като следва да извършва дейността си в сътветствие с допустимите технологични и безопасни норми на труд. В този смисъл освен длъжностната характеристика е и Инструкцията за безопасност и здраве при работа /БЗР/ с машини за пресова обработка на метали и метални изделия/ хидравлични и механични преси , вкл. и разпоредбата на чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, възпроизведена в текста на т.35 от Инструкцията, че: ”Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лицо, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”.
Следователно при изпълнение на изискванията и инструкциите на работодателя, работникът следва сам разумно да изпълнява същите, грижейки се за собственото си здраве. Категорично решението на пострадалата да работи без да ползва специални инструменти-пинцети, е липса на старание и представлява пренебрегване на основни правила за безопасност. По тези съображения, съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответното дружество, че е налице съпричиняване .
Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила на работа и безопасност/, отговорността на работодетеля трябва да се намали в съответната степен. Тази степен се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно , грубата небрежност на пострадалата е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретния принос на увредената./виж решение №252/30.09.2016г,гр.д.№1364/2016г на IV г.о.на ВКС/.
В случая при определяне на степента на проявата на груба небрежност от А.У., съдът съобрази от една страна, че работничката с пренебрегване на основните правила на безопасност, работейки без специални инструменти, сама се е поставила в опасност ръката й пряко да бъде в обсега на пресата /в този смисъл виж решение №291 от 11.07.2012г. на ВКС по гр.д. №951/2011г, IV г.о.на ВКС/, а от друга страна, все пак, че действията си пострадалата е предприела с оглед изпълнение трудовата си дейност. Ето защо съдът определя 60 % съпричиняване на вредоносния резултат. При така определения процент на съпричиняване и приспадане на 60 % от първоначално определения размер, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на А.А.У. е в размер на 4 800 лева.
Между страните по делото не е спорно, че А.А.У., е лице застраховано по полица Задължителна трудова злополука №……….с начало 01.06.2017 година, срок една година, Застраховащ „А.”АД, ЕИК *********, с покритие за случаите по чл. 55, ал. 1 от КСО, поради което и с оглед настъпилото на ****.2018 година застрахователно събитие, на пострадалото лице се дължи изплащане на обезщетение. За този факт по делото е представено и Удостоверение изх. *******.2018г. на „Д.З.“АД. Отговорността на застрахователя за заплащане за обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от настъпването на деликта. Доколкото обаче отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самия причинител на вредите.
В случая е сключена застраховка от работодателя „Трудова злополука“, целяща да обезпечи неговата гаранционно-обезпечителна отговорност. По делото обаче е безспорно У.новено, че ищцата не е получила никакви суми от застрахователя „Д.Застраховане“ АД във връзка с настъпилата на ****.2018г. трудова злополука. Ето защо не следва да се прилага разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ при определяне окончателния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът намира, че не следва да уважава направеното искане за прилагане чл. 200, ал. 3 КТ за намаляване на определеното генерално обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ чрез приспадане на полученото от ищцата обезщетение по общественото осигуряване, платени от НОИ на ищцата за времето, през което е била в болничен поради злополуката, тъй като това обезщетение не е във връзка с дължимото на пострадалата обезщетение на претърпените от нея болки и страдания. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищцата е получавала социални помощи или обезщетения от общественото осигуряване, тъй като те обезщетяват загубен доход, но не репарират причинени неимуществени вреди. За това не следва да се приспадат суми от определения размер на обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ.
Поради това и с оглед гореизложеното отговорността на ответното дружество за причинените на ищцата неимуществени вреди, следва да се ангажира при условията на 60 % съпричиняване от ищцата, и следва да се определи в размер на 4 800 лв, като за разликата над 4 800 лева до пълния предявен размер от 25000 лв, искът ще се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Така определеното обезщетение в размер на 4 800 лева, следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането в съответствие с правилата на чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗИ, считано от датата на увреждането -****.2018 г. до окончателното изплащане.
По претенцията за имуществени вреди в размер на общо 201.23 лв.
Съдът намира същата за недоказана в този и размер. С исковата молба се претендира сумата от общо 201.23 лв/двеста и един лева и 0.23 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди- заплатени разходи за лечение , медикаменти и болничен престой, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането-****.2018г.. По никакъв начин, обаче от представените от страна на ищцата писмени доказателства-касови бележки и др., не може да се направи извод, че същите са направени именно от нея и във връзка с травмата получена в следствие трудовата злополука. Както не се доказа необходимостта от извършването на тези разходи. В наличната по делото медицинска документация липсва вписване на лекарско предписание за закупуването и необходимостта от конкретните медикаменти, което да съвпада с медикаментите за които ищцата е представила касови бележки ,че е закупила. Не се представиха и предписани от лекуващите лекари рецепти на името на ищцата в тази връзка. Безспорно се доказа само направения от ищцата разход за болничен престой, видно от Фактура №************.2018г .на стойност 17,40 лв.
Независимо от направеното от вещото лице
заключение в СМЕ относно представените
касови бележки за медикаменти и др., настоящият състав счита, че предявения
иск остана недоказан от ищцата по отношение на това кой
,защо и в какво качество е правил разхода за медикаменти и че това е именно тя
и именно за лечение на травмата , за да
се претендира уважаване на иска в този смисъл.
Ето защо, съдът следва да уважи предявения от ищцата иск за имуществени
вреди в размер до 17.40 лева, като в останалата част за разликата над 17.40 лева до пълния предявен размер от 201.23 лв., искът следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан. Върху сумата от 17.40 лв, ответникът следва да
дължи и лихва считано от датата на увреждане ****.2018г. до окончателното и
изплащане.
В разпоредбата на чл.254 ал.2 т.5 от ГПК е
предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага
разноските.
Тъй като ищцата е освободена от
заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал.
1, т. 1 от ГПК), при този изход на делото, дължимата се за същото
държавна такса следва да бъде възложена в тежест на ответника съразмерно с
уважената част от двата иска или сумата от 242,00 лв, на което основание следва да се възложи в
тежест на ответника и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото
лице съразмерно с уважената част от исковете или сумата 82,56 лв. (чл. 78, ал. 6
от ГПК).
При този изход на спора разноски се дължат на страните по
съразмерност.
Ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете й (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая обаче пълномощникът й по делото и е оказал безплатна правна помощ по същото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие, в които това е изрично посочено, а в този случай, доколкото ответникът следва да бъде осъден да плати посочените разноски съразмерно с уважената част от исковете, пълномощникът на ищеца по делото – адвокат П.К., има право на възнаграждение, размерът на което съдът определи в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или сумата от 1 536,00 лева с ДДС, и следва да осъди ответника да го плати на този адвокат съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 294,91 лева (чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 2 от посочената Наредба № 1/09.07.2004 г.). , с ДДС.
При този изход на делото ответникът също има право да му се присъдят сторените по делото разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 от ГПК) в размер на 1530,00 лева, с ДДС.
Ищецът следва да заплати и направените разноски от ответника за съдебно-медицинска експертиза по съразмерност, които възлизат на 292,11 лева.
Съгласно чл. 80
от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда
списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай само ответникът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп. директор инж.Н.Х.И., да заплати на А.А.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, следните суми:
- на основание чл. 200 КТ, сумата от 4 800,00 лева /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на ****.2018 г. по време на извършвана работа възложена й от работодателя „А.” АД, ангажирана при условията на съпричиняване от страна на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката -****.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част – над присъдените 4800 лева до претендираните 25 000 лева, предявени като частичен иск от цялостната му претенция в размер на 65 000 лева, като неоснователен и недоказан.
-на основание чл. 200 КТ,
сумата от 17,40 лева /седемнадесет
лева и четиридесет стотинки /, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на ****.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата злополуката ****.2018 г.
до окончателното й погасяване , като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за
разликата над 17.40 лева до
пълния предявен размер от общо 201.23 лв., като неоснователен и недоказан,
както и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази главница от датата на трудовата злополука ****.2018 г.
вкл.
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** , представлявано от изп.директор инж.Н.Х.И., да заплати на адв.П.К.,***, с адрес на призоваване гр.К.,ул.”*******” №, ет. Офис * №** сумата от 294,91 лева /двеста деветдесет и четири лева и 91 ст./, представляваща адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА А.А.У., ЕГН: ********** да заплати на „А.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 530,00 лева, /хиляда петстотин и тридесет лева и 0 ст./ с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА А.А.У., ЕГН: **********, да заплати на „А.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 292,11 лева /двеста деветдесет и два лева и 11 ст./, представляващи съдебни разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА „А.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. да заплати по сметка за държавни такси на Казанлъшки районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 242,00 лева /двеста четиридесет и два лева и 0 ст./ за държавни такси по предявените искове съразмерно с уважената им част.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И., да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 82,56 лева /осемдесет и два лева и 56 ст./ по съразмерност за депозити за експертизи, внесени от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Д.З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: