Решение по дело №47/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.38 от ЗДС.

Делото е образувано по жалба на „Серес“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, представлявано от С.И.С., против решение № 12 /06.01.2023г. на Министерския съвет на Република България, в частта относно определеното му обезщетение за отчуждени имоти, както следва :

1.Поземлен имот с идентификатор 56753.75.65, представляващ НИВА, трета категория, в местността „БУНАРА“, находящ се в землището на с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин, ЕКАТТЕ 56753, с площ 14,153 дка и трайно засегната площ за отчуждаване – 2,067 дка и цена на обезщетението в размер на 1240 лв.

2.Поземлен имот с идентификатор 56753.83.26, представляващ НИВА, трета категория, в местността „Под глама“, находящ се в землището на с. Плешивец, общ. Ружинци, обл. Видин, ЕКАТТЕ 56753, с площ 10,270 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 0,021 дка. и цена на обезщетението в размер на 12,00 лв.

Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното парично обезщетение не представлява равностойно парично обезщетение. Сочи се, че цените на имотите значително са се повишили от момента на закупуването им като определената цена поставя собствениците в неблагоприятно положение, тъй като последните нямат възможност да закупят същото или близко количество земя при свободно договаряне. Сочи се, че съобразно принципа на пропорционалност следва обезщетението да бъде определено към момента, когато собствеността върху имота е загубена, в който смисъл е Решение от 14.05.2020г. по делото Костов срещу България. Сочи се, че неправилно е използван редът на Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделските земи. Иска се от съда да измени решението в обжалваната част относно определения размер на парично обезщетение за имотите му. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата, като неоснователна. В писмено становище сочи, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Оспорва се изготвената по делото експертиза. Сочи се, че изготвеното заключение във вариант 1 и вариант 2 противоречат на §.1а,т.2 от ДР на ЗДС, както и в частта, в която предоставеното заключение с определен размер на обезщетението по реда на Наредбата, се различава от оценката на административния орган. Сочи се и че решението на ЕСПЧ по делото „Костов срещу България“ не следва да се прилага по аналогия.

Заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна. Оспорва се заключението на вещото лице по сходни с ответника съображения. Претендира се ю.к. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство, оспорва жалбата в писмено становище, с което представя доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Министъра на финансите в писмено становище оспорва жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет републикански пътища „Мездра-Ботевград“ и „Видин-Монтана“ са обявени за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060(километраж по съществуващ път I-1)= км 99+193 (километраж по проект), засягащ землищата на с.Ружинци, с.Гюргич, с.Плешивец и с.Черно поле на територията на област Видин, община Ружинци и др. землища на територията на област Монтана, е одобрен Подробен устройствен план - парцеларен план, със Заповед № РД-02-15-14/03.02.2021г. на Зам. министъра на регионалното развитие и благоустройство, влязла в сила, на която е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх. №90 – 03 -981/31.10.2022г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обекта. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото. Отправено е мотивирано искане с приложен доклад от двамата министри до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите-частна собственост, засегнати от изграждането на обекта. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл.34 и чл.34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 12/ 06.01.2023г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването са части от процесните поземлени имоти в землището на с.Плешивец, двете ниви, 3-та категория, собственост на жалбоподателя, като за отчуждените части са определени и съответните обезщетения, както следва :

1. Поземлен имот с идентификатор 56753.75.65, с площ 14,153 дка и трайно засегната площ за отчуждаване – 2,067дка : цена на обезщетението 1240 лв.

2.Поземлен имот с идентификатор 56753.83.26, с площ 10,270 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 0,021 дка : цена на обезщетението 12,00 лв.

Размерът на обезщетението е определен в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Бачковски консулт“ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-5982/30.05.2022г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключен договор №Д-152/20.11.2019г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за размера на обезщетението след обстоен преглед и анализ на сключените сделки за процесното землище в Службата по вписвания Белоградчик. Вещото лице е дало няколко варианта. За периода 30.05.2021г. - 30.05.2022г. е установило само един приложим пазарен аналог, поради което е определило размера на обезщетението по реда на Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи. Определен по реда на Наредбата, размерът на обезщетението за пет от имотите е при цена 550лв/дка, за два при цена 625 лв./дка, за един при цена 600 лв./дка, за един при цена 500 лв./дка и за три при цена 575 лв./дка. За същия период при липса на сключени сделки със страна ЮЛ вещото лице е дало и цената на сделките, сключени между ФЛ, при които една от страните по сделките е ФЛ, регистрирано в регистър БУЛСТАТ с отбелязване за упражнявана дейност - земеделски производител, като е установило 2 такива сделки. Така при налични три пазарни аналога е извело единична цена на дка в размер на 1380,39 лв. Вещото лице е дало заключение и за сключените сделки в периода 05.01.2022г.-05.01.2023г. съобразно поставената му задача, допусната от съда по искане на жалбоподателя, като е установило две сделки, при които една от страните по сделката е ЮЛ. Въз основа на същите е извело цена/дка в размер на 1700лв.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имоти, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати.

С определение от 08.02.2023г. ответникът и заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ са задължени най-късно в насроченото съдебно заседание да представят доказателства за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, но такива не са представени, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.38,ал.1 от ЗДС.

Предвид горното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел относно определяне на размера на обезщетението.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл.34а и чл.34б от ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл.34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл.33,ал.2 от ЗДС.

Отчуждени са имоти, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение.

Стойността на обезщетението е определена обаче по реда на чл.32,ал.3 от ЗДС.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

„Пазарни цени“ по смисъла на § 1а, т.2 ДР от ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Видно от горните разпоредби, целта на горепосочения начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.

Необходимост от справедливо обезщетение е посочена и в Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани, с оплакване за нарушаване на чл.1 oт Πpoтoĸoл 1 във вpъзĸa c нeдocтaтъчния paзмep нa oпpeдeлeнoтo oбeзщeтeниe зa oтчyждeнитe им зeми. Видно и от същото, следва да бъде пpиcъждaн тaĸъв paзмep нa oбeзщeтeниe, ĸoйтo дa e в cъoтвeтcтвиe cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнoтo имyщecтвo, като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждаваните имоти - земеделски земи, при наличие на данни за пазарни цени на имотите, съществено различаващи се от определените при спазване на националното законодателство. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност. Във връзка с постановеното решение на ЕСПЧ със свои решения ВАС е отменил влезлите в сила решения на ВАС на основание чл.237,т.9 от АПК /Решение № 8446 от 12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 993/2021 г., 5-членен с-в, Решение № 8852 от 26.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12422/2020 г., 5-членен с-в/.

Видно от законовите разпоредби и установената практика, водещо е не формалното приложение на закона, а целта на същия, а именно определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот.

Съобразно Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/ 2006г., задължително за съдилищата, разпоредбата на чл.32,ал.3 от ЗДС е изключение от общо правило, което следва да се прилага при строго спазване на предписаните от закона предпоставки за това, а именно безспорната липса на възможност да се приложи правилото, предписано с чл.32,ал.2 от ЗДС, като това обстоятелство е неколкократно акцентирано в решението.

Изхождайки от горните законови разпоредби, целта на закона решението на КС на РБ, практиката на ЕСПЧ и на ВАС, съдът намира, че по отношение на землище с.Плешивец следва да се възприеме Вариант 1 на заключението на вещото лице, при който стойността на обезщетението е определена на база 3 пазарни аналога за относимия съобразно §.1а,т.2 от ДР на ЗДС период. За землището са налични сделки, от които може да бъде направен категоричен извод, че размерът на дължимото обезщетение по реда на Наредбата е явно несправедлив и не представлява реалната пазарна стойност на имотите, поради което „прилагането на правилата в наредбата и не би довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателя“, тъй като е в нарушение на чл.1 от Допълнителен протокол към КЗПЧОС /т.91 от Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г./. При горните обстоятелства и на основание Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006г. обезщетението следва да бъде определено при условията на чл.32,ал.2 от ЗДС, като разпоредбата на §.1а,т.2 от ДР на ЗДС не следва да бъде тълкувана стеснително. Видно от заключението, за землището са налични сделки, при които една от страните е ФЛ -земеделски производител по смисъла на §1,т.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), базиран на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент на Съвета от 17.12.2013 година. Съобразно легалната дефиниция „земеделските производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Трайно установена е практиката на Върховния административен съд, произнесена по спорове във връзка с данъчното облагане на ФЛ, че данъчна основа за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези, които са търговци по смисъла на Търговския закон, без регистрация като ЕТ. Такава е изричната разпоредба на чл.26,ал.7 от ЗДДФЛ, от която е видно, че качеството на търговец има и ФЛ, което осъществява търговска дейност без регистрация като ЕТ или друга по ТЗ. В този смисъл е категорична и разпоредбата на чл.1,ал.3 от ТЗ. Не е налице идентичност между земеделските производители по смисъла на §.1,т.1 от ДР на ЗПЗП и лицата, извършващи селскостопанска дейност по смисъла на чл.2,т.1 от ТЗ, които са изключени от търговците. Земеделският производител в преимуществото от случаите се занимава по занятие с тази дейност, а селскостопанските производители, които съгласно чл. 2,т.1 от ТЗ не са търговци, извършват дейността единствено с личен труд, за подпомагане на домакинството. В този смисъл е както практиката на ВАС, така и на ВКС /Решение № 2627 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2017г., Определение № 523 от 1.09.2015 г. по т. д. № 2280/2014 г. на ВКС/. При наличие на сключени сделки с ФЛ –регистрирани като земеделски производители, които позволяват обезщетението да се определи въз основа на пазарни аналози по реда на чл.32,ал.2 от ЗДС, а не въз основа на Наредбата, т.е по реда на чл.32,ал.3 от ЗДС, ограничителното тълкуване на понятието „търговец“ само до такива, които са вписани в търговски регистър, е в противоречие с Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006г. и в нарушение на чл.1 от Протокол №1 към КЗПЧОС.

Предвид горното обезщетението следва да бъде определено по реда на чл.32,ал.2 от ЗДС въз основа на установените пазарни аналози във вариант 1 от експертизата на вещото лице, при осреднена цена на дка от 1380,39 лв.

Доводите за определяне на размера на обезщетението въз основа на период, различен от законоустановения, не могат да бъдат възприети. Изрично в приложимата разпоредба - §.1а,т.2 от ДР на ЗДС, е предвиден периодът, от който следва да се изследват сключените сделки, а именно в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, поради което съдът следва да приложи законовата разпоредба. В този смисъл са категорично и съображенията в Решение № 6 от 4.07.2006г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006г., като не следва обратното и от посоченото по-горе Решение по делото Костов срещу България на ЕСПЧ. Съобразно чл.34б, ал.1 от ЗДС в решението си МС следва да посочи и размерът на обезщетението, като определянето на същото е предвидено да се извърши при спазване на административната процедура, разписана в закона, и съответните срокове за това, което изключва определянето на обезщетението по пазарни цени към датата на издаване на самото решение, но предвидените срокове в закона са гаранция именно за определянето му в максимално близък срок. Необходимост от наличие на процедура, която да осигури цялостна оценка на последиците от отчуждаването, включително присъждане на размер на обезщетение в съответствие със стойността на отчужденото имущество, сочи и Решение от 14.05.2020г. на ЕСПЧ по делото Костов срещу България - т.64. В практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че държавите имат право на суверенна преценка при приемане на вътрешното си законодателство, отнасящо се до регламентиране на условията, при които може да бъде предвидено лишаването от собственост в обществен интерес /Решение № 9 от 5.12.2019г. на КС по к. д. № 8/2019г./. Съобразно националното законодателство тази процедура предхожда решението за отчуждаване с оглед разпоредбата на чл.17,ал.5 от Конституцията на РБ. Според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека няма нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, когато отнемането на собствеността е в обществена полза, направено е въз основа на закон, уреждащ процедурата, по която се извършва отчуждаването, без прекомерно забавяне и срещу справедливо и своевременно обезщетение. В тези случаи се приема, че намесата в правото на собственост чрез отнемането му е пропорционална на целта – да бъде задоволен общественият интерес. В случая оценката е изготвена в срока по чл.34а,ал.4,т.3 от ЗДС, считано от подаване на искането за отчуждаване, съобразно установените срокове в административното производство, поради което липсва основание за съда да определи обезщетението въз основа на приложими сделки от период, различен от законоустановения.

Предвид горното размерът на обезщетението следва да бъде определен по реда на чл.32,ал.2 от ЗДС във вр. с §.1а,т.2 от ЗДС въз основа на установените пазарни аналози в периода 30.05.2021г. - 30.05.2022г., а именно :

1. За отчуждената част от имот с идентификатор 56753.75.65, обезщетението следва да бъде определено на 2853 лв., вместо посоченото от органа обезщетение от 1240,00 лв.

2. За отчуждената част от имот с идентификатор 56753.83.26, обезщетението следва да бъде определено на 29 лв., вместо посоченото от органа обезщетение от 12 лв.

Предвид гореизложеното жалбата е основателна. Постановеното решение № 12/06.01.2023г. на МС на Република България в частта относно определеното обезщетение за отчуждените части от посочените имоти, всички в землището на с.Плешивец, следва да бъде изменено, като размерът на определеното за процесните имоти парично обезщетение следва да бъде увеличен съобразно посоченото по-горе.

Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.1 от АПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя така, както са направени, а именно: за Д.Т.- 50 лв., за възнаграждение за вещо лице – 600 лв., както и поискано юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, или общо в размер на 800 лв. Липсват извършени многобройни или различни от обичайните процесуални действия, които да налагат присъждане на възнаграждението в максималния претендиран размер. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, съгласно §.1 ,т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение № 12/06.01.2023г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060(километраж по съществуващ път I-1)= км 99+193 (километраж по проект), на територията на областите Видин и Монтана“ В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждени части от поземлени имоти, собственост на „Серес“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, представлявано от С.И.С., като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение за имотите, както следва :

1. За отчуждената част от имот с идентификатор 56753.75.65: от 1240 лв. на 2853 /две хиляди осемстотин петдесет и три / лв.

2. За отчуждената част от имот с идентификатор 56753.83.26 : от 12 лв. на 29 / двадесет и девет/ лв.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Република България, гр.София, да заплатят на „Серес“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, представлявано от С.И.С., направените по делото разноски в размер на 800 лв. /осемстотин/ лв.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: