РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Благоевград, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101423 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. Х., ЕГН **********, от гр. Б.***, чрез
пълномощника адв. В. У. против „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление общ. С.***.
Ищецът заявява, че с изпълнителен лист /ИЛ/ от 15.02.2013г., издаден на основание чл.
417 ГПК, по ч.гр.д. № 3552/2012г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на ищеца
„МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, бил осъден да заплати общата сума от 13 067,45 лв.,
формирана по гореописания начин. Навежда, че въз основа на издадения в полза на ищеца
ИЛ било образувано на 05.06.2014г. изп.д. № 306/2014г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с район на
действие ОС-Благоевград. Поддържа, че след образуването на това изп.д. същото било
спряно, като по развил се процеса по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, било
постановено влязло в сила на 28.10.2016г. решение, с което бил признат, че дължи сумите
по процесния ИЛ. Излага, че оттогава /28.10.2016г./ до настоящия момент не са били
извършвани изпълнителни действия спрямо него, поради което вземането е погасено по
давност, изтекла в периода 28.10.2016г. – 28.10.2021г. Смята, че последното изпълнително
действие, което прекъсвало давността било влизане в сила на решението - 28.10.2016г., като
след тази дата не били извършвани изпълнителни действия. Счита, че вземанията на
ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение, излагайки
съображения, че са изпълнени изискванията на закона в тази насока.
Ответникът „Микрофонд Колект“ ЕООД не взема становище по спора в рамките на
настоящото производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 13 067,45 лв., представляваща
сбор от сумите по изпълнителен лист от 15.02.2013г., издаден на основание чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 3552/2012 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на „МИКРОФОНД
1
КОЛЕКТ“ ЕООД, както следва: 3 365 евро - главница по дължима по Запис на заповед,
издаден на 05.02.2009 г., сумата в размер на 6354,45 лева - законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 12.12.2012 г. до
датата на депозиране на исковата молба , както и сумата в размер на 131,63 лева - внесена
държавна такса поради настъпила петгодишна погасителна давност.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищецът има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се
изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а
именно настъпила петгодишна погасителна давност).
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се
до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с
оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата
молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/
предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника „Микрофонд Колект“ ЕООД е бил връчен препис от исковата молба
и от приложенията му и същият е бил редовно призован за първото по делото открито
съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество не
е представил отговор на исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание за
ответното дружество не се е явил законен представител, не е изпратило процесуален
представител и не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответното дружество е било предупредено, че
при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищеца писмени доказателства, касаещи: че ищецът е бил осъден въз основа на несъдебно
изпълнително основание да заплати сумите, предмет на издадения Изпълнителен лист от
15.03.2013г. по ч.гр.д. № 3552/2012г. по описа на РС-Благоевград, че е налице образувано
въз основа на процесния изпълнителен лист изпълнително производство, както и че
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, текла в периода 28.10.2016г. -
28.10.2021 година, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовата претенция,
изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същата се явява
вероятно основателна по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и сторените,
съгласно списъка по чл. 80 ГПК, разноски в общ размер от 1517,43 лв., от които 567,43 лв. –
2
заплатена държавна такса и 950 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр.
Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 439 ГПК, че Н. Г. Х., ЕГН **********,
от гр. Б.***, не дължи на „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление общ. С.*** общата сума от 13 067,45 лв. /тринадесет хиляди шестдесет и
седем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща сбор от сумите по изпълнителен
лист от 15.02.2013г., издаден на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3552/2012 г., по описа
на Районен съд Благоевград, в полза на „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, както следва: 3
365 евро /три хиляди триста шестдесет и пет евро/ - главница по дължима по Запис на
заповед, издаден на 05.02.2009 г., сумата в размер на 6354,45 лева /шест хиляди триста
петдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ - законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 12.12.2012 г. до датата на
депозиране на исковата молба, както и сумата в размер на 131,63 лева - внесена държавна
такса поради настъпила петгодишна погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление общ. С.*** да заплати на Н. Г. Х., ЕГН **********, от
гр. Б.***, разноски в производството в размер на сумата от 1517,43 лв. /хиляда петстотин
и седемнадесет лева и четиридесет и три стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3