РЕШЕНИЕ
№ 3859
гр. Варна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110112644 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В. К. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. .....
№ ...., ет. ..., ап. ...., срещу „ЗЕАД „***“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. .... № ..., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 357,52 лева – частичен иск от 682,47 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, клауза
„Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица № 4704240800003208 от 18.06.2024 г.,
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на панел заден ляв на
собствения на ищцата лек автомобил марка „***“, рег. № ** **** **, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.10.2024
г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата твърди, че има валидно сключена застраховка „Каско“,
клауза „Пълно каско“, по застрахователна полица № 4704240800003208 със срок на действие
от 24.06.2024 г. до 23.06.2025 г. при ответното дружество за собствения си лек автомобил
марка „***“, рег. № ** **** **, със застрахователна сума по договора 3000 лева.
Излага, че автомобилът й бил паркиран в гр. Силистра, на ул. „Петко Каравелов“ № 6,
като на 21.08.2024 г., отивайки до него, установила, че същият е увреден от неизвестно лице.
За злоумишлените действия уведомила РУ на МВР – гр. Силистра, за което й било издадено
1
Удостоверение рег. № 5530/23.08.2024 г.
На 23.08.2024 г. ищцата уведомила ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие. От застрахователя бил извършен оглед на автомобила, изготвен
снимков материал и съставен Опис на претенция № 51-07050-00127/24/23.08.2024 г., като в
него били описани увредените части: панел заден ляв.
Заявява, че за претърпените вреди застрахователят й изплатил обезщетение в размер
на 17,53 лева. Тъй като сумата била недостатъчна да покрие щетите, ищцата извършила
проучване в няколко сервиза относно необходимата сума за възстановяване на автомобила и
установила, че същата е в размер на 700 лева. Счита, че след приспадане на платената сума
от 17,53 лева, застрахователят й дължи обезщетение в размер на 682,47 лева.
Настоява за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „ЗЕАД „***“ ЕАД депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва
наличието на валиден към датата на застрахователното събитие договор за застраховка
„Каско“ за процесния автомобил. Оспорва твърденията, че автомобилът е увреден в
паркирано състояние. Оспорва твърдяната от ищцата стойност на причинените вреди, като
счита, че претендираното обезщетение значително надвишава претърпените вреди. Навежда,
че обезщетение в искания размер не представлява необходим и оправдан разход, а
подобрение, съответно не е покрит застрахователен риск. Твърди, че на база описа на
претенцията и Общите условия на застраховката от експертите на дружеството е определено
застрахователно обезщетение в размер на 90,97 лева, от което е прихваната втора вноска по
застрахователната премия в размер на 73,44 лева, като на ищцата е изплатена разликата от
17,53 лева. Заявява, че още при сключването на застрахователния договор страните са
уговорили начина на обезщетяване, а именно по експертна оценка на застрахователя, поради
което изплатеното обезщетение е съгласно договореностите между страните, съответно
претенцията за заплащане на разликата до твърдяната от ищцата стойност е неоснователна.
С оглед неоснователността на основната претенция, счита за неоснователна и акцесорната
такава за заплащане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба. Поддържа,
че при евентуално увеличение на иска по размер, законна лихва върху увеличението следва
да се присъди от датата на молбата за увеличение
Настоява за отхвърляне на ищцовата претенция. Претендира разноски. В
евентуалност, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ищцата В. К. Р. не се явява лично, представлява се от адвокат Й.
А. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът „ЗЕАД „***“ ЕАД не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС следва да носи
отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит
застрахователен риск в застрахователния договор и в общите условия към него.
2
В конкретния казус между страните не се спори, че към датата на твърдяното
застрахователно събитие е бил налице валидно сключен между тях договор за застраховка
„Каско“ за лек автомобил марка „***“, рег. № ** **** **, както и че към ответното
дружество е била образувана щета № 470424242451852, по която последното е изплатило на
ищцата сума в размер на 17,53 лева.
Видно от изготвения от застрахователя Доклад по щета № 470424242451852, сумата
за изплащане е формирана, като от определеното с Опис-заключение по претенция № 51-
07050-00127/24/23.08.2024 г. застрахователно обезщетение в размер на 90,97 лева,
калкулирано по експертна оценка, е приспадната сумата от 73,44 лева за втора вноска по
застрахователната премия.
С изплащането на горното обезщетение ответното дружество е признало, че
констатираното от негов представител в Опис на претенция № 51-07050-00127/24/23.08.2024
г. увреждане на панел заден ляв на процесния автомобил представлява покрит
застрахователен риск. В настоящото производство спорът се концентрира около размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
като според ал. 1 на същия законов член, обезщетението не може да надхвърля
застрахователната сума, освен когато това е предвидено в КЗ. Чл. 400 КЗ урежда, че за
действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а
за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка -
ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната
стойност на увреденото имущество, в рамките на застрахователната сума. Когато по делото
не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.
В съответствие с изложеното, застрахователното обезщетение в случая следва да се
определи съобразно стойността на ремонта на увредената част по средни пазарни цени към
датата на застрахователното събитие.
Настоящият съдебен състав намира, че тази стойност не следва да се изчислява нито
само въз основа на цената, предлагана от сервизи, притежаващи европейски сертификат за
качество, тъй като това би ощетило застрахователя, нито само с оглед на цената в
несертифицирани сервизи, тъй като последното, от своя страна, би довело до ощетяване на
увреденото лице, предвид правото му, в качеството на потребител, на достъп до качествени
стоки и услуги.
Със заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от
страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, вещото лице
определя общата стойност на щетите по лек автомобил „***“, рег. № ** **** **, по средни
пазарни цени към датата на застрахователното събитие - 21.08.2024 г., при съобразяване
цените на 30 автосервиза в гр. Варна, половината от които притежават европейски
3
сертификат за качество, а другата половина – не, на сумата от 448,49 лева с вкл. ДДС.
С оглед вече изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 90,97 лева,
дължимото такова е в размер на 357,52 лева, за каквато сума е и предявен частичният иск.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че претенцията на ищцата е
неоснователна, тъй като вече изплатеното обезщетение е съгласно договореностите между
страните - определено по експертна оценка, съгласно чл. 1, т. 1.2 и т. 1.3 от раздел V
„Обезщетяване на МПС над 14 години“ на Общите условия на дружеството, които са
неразделна част от договора за застраховка. Цитираните разпоредби на КЗ относно размера
на дължимото обезщетение са императивни и не могат да бъдат дерогирани с договорни
клаузи.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорният такъв за
осъждане на ответното дружество да изплати присъденото застрахователно обезщетение
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищцата. Същата със списък по чл. 80
ГПК претендира такива в размер на 50 лева - държавна такса, 150 лева - внесен депозит за
САТЕ, и 480 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно
представен Договор за правна защита и съдействие. Налични са доказателства за заплащане
на претендираните суми. Съдът намира за неоснователно направеното възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК от насрещната страна, доколкото платеното от ищцата адвокатско възнаграждение
е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Претендираните разноски следва
да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ, „ЗЕАД „***“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. .... № ..., да заплати на В. К. Р., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. В., ул. ..... № ...., ет. ..., ап. ...., сумата от 357,52 лева (Триста петдесет и
седем лева и 52 ст.) – частичен иск от 682,47 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “Каско”, клауза „Пълно каско“, обективиран в
застрахователна полица № 4704240800003208 от 18.06.2024 г., за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на панел заден ляв на собствения на ищцата лек
автомобил марка „***“, рег. № ** **** **, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.10.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението.
4
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ЗЕАД „***“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. .... № ..., да заплати на В. К. Р., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. В., ул. ..... № ...., ет. ..., ап. ...., сумата от 680,00 лева (Шестстотин и
осемдесет лева), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски,
включващи държавна такса, внесен депозит за допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза и платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5