Р
Е Ш Е
Н И E
№ 423 18.11.2016 год. гр.Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в следният състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар Ж.Г.
Прокурор
Като разгледа докладваното от
член съдията СЕРАФИМОВА
В гр.дело №159 по описа за 2016 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по чл.258 и сл. ГПК и е образувано след връщането на в.гр.дело № 748/2013 г., по описа на ОС-Хасково от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С Решение № 194/29.02.2016 г. на ВКС на РБългария, постановено по т.д. № 2581/2015 г. на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК изцяло е отменено решение № 502/09.12.2013 г., по в.гр.дело № 748/2013 г. на Хасковския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С Решение № 352/10.05.2013 г., постановено по гр.д. № 1948/2012 г. РС - Хасково е осъдил ЗК „УНИКА-ЖИВОТ” АД, със седалище и адрес на управление - гр. София 1612, Район „Красно село”, ул. „Юнак” № 11-13, с ЕИК ********* да заплати на „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Добруджа” № 10, вх. Б, ет. 2, офис 23, ЕИК *********, сумата от 19 000 лева, предявена като частичен иск от 53 564,50 лева, представляваща застрахователна сума по застрахователна полица № 580003100409, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 294.61 лева - мораторна лихва, за периода от 01.06.2012 г. до 25.07.2012 г., като иска за мораторна лихва в останалата част до пълния предявен размер от 5690.15 лв, предявен като частичен иск от 10 781, 28 лева и за периода от 10.09.2009 г. до 01.06.2012 г., като неоснователен е отхвърлил.Районен съд -Хасково е осъдил ЗК „УНИКА-ЖИВОТ” АД да заплати на „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД направените по делото разноски в размер на 2 335,03 лева, съобразно уважената част на исковете.С определение № 1535/30.07.2013 г.,по гр.дело № 1948/2012 г. съдът е допълнил решение № 352/10.05.2013 г., в частта за разноските, като е осъдил „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ЗК „УНИКА-ЖИВОТ” АД сумата в размер на 452,87 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от решението, в частта, в която е осъден да заплати горепосочените суми е останал въззивникът ЗК „УНИКА-ЖИВОТ” АД - София, който обжалва същото в срок, като навежда доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, за неправилно приложение на материалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Според въззивника застрахователният договор между страните е сключен съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите и съгласно чл. 7 ал. 1 от Наредбата, във вр.с § 1 т. 1 т. 1 от допълнителните разпоредби, застрахователното покритие по договора е само трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО, но не и тази по чл. 55 ал. 2 от КСО и доколкото по делото било установено, че настъпилата в предприятието на ищеца трудова злополука е по чл. 55 ал. 2 от КСО, застрахователната компания не следвало да отговаря за този непокрит риск. В този смисъл оспорват извода на първоинстанционния съд за противоречие между Наредбата и КСО, в частта дефиниция на „трудова злополука”, като се твърди, че НЗЗРСРТЗ и КСО не функционират в една и съща сфера и поради това не си противоречат.
По делото е постъпило писмено становище от въззивника ЗК „УНИКА-ЖИВОТ” АД, във връзка с представеното от ищеца по делото пред касационната инстанция разпореждане № К-2569 -2 /21.03.2015 г. на ТП на НОИ.Въззивникът оспорва верността на отразените фактически констатации в разпореждането, както и че подписалото го длъжностно лице е компетентно и надлежно упълномощено лице по реда на чл.60, ал.1 от КСО.Твърди, че разпореждането от 21.03.2015 г. на ТП на НОИ е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон - КСО и НЗЗРСРТЗ ,в нарушение на процесуалния закон- АПК и е нищожно поради липса на компетентност на административния орган извършил възобновяването на акта.Изложени са съображения за допуснати от административния орган процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Относно законосъобразността на разпореждането съда следвало да се произнесе инцидентно по неговата валидност, по реда на косвения контрол съгласно чл.17 ГПК.Според въззивника ищецът не е носител на материалното право, предвид изричната законова разпоредба на чл.10 и чл.16 от НЗЗРСТЗ. В условията на евентуалност се оспорва и размера на иска , както и обстоятелството,че застрахователната сума в размер на 35 280 лв. за А** Б** при настъпване на риска смърт е заплатена.
Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на фактическите обстоятелства квалифициращи злополуката като такава по чл.55,ал.2 КСО.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявените обективно съединени искове. Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски и за въззивната и касационната съдебни инстанции - за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД, с който се оспорва подадената въззивна жалба.Оспорват се доводите на въззивника, като се твърди ,че застрахователният риск е покрит по силата на сключения между страните договор, съгласно който страните са договорили отговорност на застрахователя при трудова злополука и в двете хипотези по чл. 55 от КСО. Поддържа се и заявеното пред първата инстанция становище за колизия между КСО и НЗЗРСРТЗ, като в този случай следвало да се приложи КСО като нормативен акт, който има по-голяма сила.С оглед изложените съображения въззиваемият счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно.Претендират от въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд - Хасково като правилно.Претендират присъждане на разноски за въззивната и касационната инстанции,съгласно приложен по делото списък на разноски по чл.80 ГПК.
В с.з. въззивникът ЗК „УНИКА - ЖИВОТ” АД, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.Прави се искане за прилагане по делото на административната преписка образувана по разпореждане № К-2569-2/21.03.2015 г., влязло в сила на 15.04.2015 г.
В с.з. въззиваемата страна „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД, чрез процесуалните си представители оспорват въззивната жалба.
СЪДЪТ, след като взе предвид направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да са разгледа по същество.
Производството пред РС-Хасково е образувано въз основа на подадената искова молба от „Еко Традекс Груп”-Хасково против ЗК „Уника-Живот” АД-София, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 238, ал.1 от КЗ и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.Ищецът твърди в исковата молба, че е сключил с ответното дружество договор за „застраховка живот” - групово застраховане на 45 негови работници и служители, в това число и А* Б*. Застраховката била за срок от 1 година, считано от 01.07.2009г. до 01.07.2010г., с покрит риск - смърт на застрахования от трудова злополука. На 10.09.2009г. била настъпила злополука - смърт на А* Б* и с Разпореждане № 46/06.10.2009г. на НОИ-ТП-Хасково злополуката била призната за трудова по смисъла на чл. 55 от КСО. По иск, предявен от наследниците на починалия било образувано гр. д. № 976/2010г. по описа на Районен съд-Хасково, в което като трето лице-помагач била привлечена застрахователната компания-ответник. С влязло в сила съдебно решение, ищецът бил осъден да заплати на наследниците на починалото лице сумата от 36 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума и разноски. По силата на това съдебно решение ищецът бил изплатил 53 564.50 лева, в която сума влизали и разноски по принудителното изпълнение.Считайки, че за застрахователната компания-ответник съществува задължението да изплати застрахователната премия на основание чл. 238, ал.1 от КЗ и по силата на сключения между тях договор, ведно с направените разноски, ищецът изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение, но получил отказ, с аргумент, че не се касае за покрит риск.Оспорвайки доводите на застрахователя, ищецът предявява иск за сумата 19 000 лева, предявена като частичен иск от 53 564,50 лева, формирана от изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36 000 лева, направените разноски по гр.д. № 320/2011г. по описа на Окръжен съд-Хасково в размер на 1 440 лева и разноските, направени по изпълнително дело № 20117780400193 на ЧСИ,с рег. № 778, с район на действие - района на Софийски градски съд, в размер на 16 124.50 лева. На основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД ищецът претендира ответното дружество да му заплати и сумата от 5 690,15 лв, предявена като частичен иск от 10 781,28 лева - мораторна лихва от деня на увреждането 10.09.2009г. до датата на предявяване на иска – 25.07.2012г.
Ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни.
За да уважи предявените искове първоинстанционният съд е приел, че смъртта на застрахования А** Б** попада в категорията на покритите от застраховката рискове – дотолкова, доколкото в процесния застрахователен договор страните не са направили каквито и да било изключения или разграничения за смисъла на понятието „трудова злополука” по чл. 55 ал. 1 или ал. 2 от КСО. И доколкото застрахователят, като страна по договора, безусловно е приел клаузите по същия, то не би могъл да бъде освободен от отговорността да изпълни едно свое валидно задължение.
При новото разглеждане на делото, предвид задължителните указания на ВКС в мотивите на решението, постановено в производството по чл.303,ал.1,т.1 ГПК и във връзка с оспорването по реда на чл.17,ал.2 ГПК на валидността и законосъобразността на представеното по делото разпореждане № К-2569-2/21.03.2015 г., влязло в сила на 15.04.2015 г., като свидетели по искане на въззивника бяха разпитани лицата К.Е.С. и Д.А.И., чийто показания изцяло кореспондират с разпореждане № К-2569 -2 /21.03.2015 г. на ТП на НОИ, с което декларираната злополука с вх.№ 44 от 14.09.2009 г. в ТП на НОИ Хасково от осигурителя „Еко Традекс Груп” АД гр.Хасково,е ЕИК ********* въз основа и на допълнително събраните доказателства в изпълнение на решение № К-2569-1 от 18.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ Хасково се приема за трудова по чл.55,ал.1 от КСО.
От показанията на
свидетелите, колеги на пострадалия
работник се установява, че инцидента
е станал около 11,40 часа, по време на работа.Свид. И. и пострадалият
работник полагали тръби за питейна вода
на обекта. В близост до канала имало
кофражни дъски ,което наложило преместването им с мотокара. Свид. И. е
имал преки впечатления тъй като се е намирал в близост, на около 3-
Въз основа на така установените по делото факти и обстоятелства се налагат и следните правни изводи:
За основателността на предявения главен иск е необходимо да се установи,че е сключен договор за застраховка „**”, в срока и в обема на застрахователно покритие по който да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска.Поради новонастъпилото обстоятелството - влязлото в сила на 15.04.2015 г. разпореждане № К-2569-2/21.03.2015 г. на НОИ ТП-Хасково, с което е прието, че настъпилата на 10.09.2009 г.смърт на работника на ищеца е в резултат на трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и предвид обвързаността на съда от влезлия в сила административен акт на административния орган, издал разпореждането следва да се приеме,че ответното дружество, в качеството на застраховател носи риска от настъпилата трудова злополука, поради което няма основание да се приеме,че настъпилата на 10.09.2006 г.смърт на работника на ищеца не е покрит за застрахователя риск.Признатата от административния орган трудова злополука по чл.55,ал.1 КСО се явява покрит риск по сключения между страните по делото договор за групова застраховка „трудова злополука”, поради което застрахователят дължи изпълнение по нея. С оглед изложеното предявеният иск за сумата 19 000 лева, предявен като частичен се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Предвид уважаването на главния иск основателен се явява и акцесорният иск за мораторни лихви до размера уважен от първоинстанционния съд.
Предвид гореизложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на РС-Хасково следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски за въззивната и касационна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК. Въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 2600 лева – за адвокатско възнаграждение,от които - 2000 лв. - за въззивната инстанция и 600 лева –за касационната инстанция.
Мотивиран така,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 352/10.05.2013 г. на РС-Хасково, по гр.дело № 1948/2012 година по описа на съда.
ОСЪЖДА „УНИКА-ЖИВОТ” АД, със седалище и адрес на управление – гр.София 1612, Район „Красно село”, ул.”Юнак” № 11-13, ЕИК ********* да заплати на „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.”Добруджа” № 10, вх.Б, ет.2, офис 23, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер 2600 лева за въззивната и касационната инстанции – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.