РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Перник, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500617 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: Г. В. С., ЕГН: **********,
с адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260845 от 09.07.2021 г., постановено по гр. дело №
430/2020г. по описа на Районен съд – Перник
В подадената жалба се излагат доводи, че решението в частите, в които
упражняването на родителските права върху детето С.С. С. е предоставено на бащата С. Г.
С., местоживеенето на детето е определено в дома на бащата, определен е режим на лични
отношения между детето и майката, майката е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на
детето в размер на 162,50лв. от датата на исковата молба до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, допуснато е предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка, отхвърлен е
насрещният иск за увеличаване на издръжката на детето, дължима от бащата, както и е
осъдена ответницата да заплати разноските по делото, било неправилно и
незаконосъобразно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и при
очевидна неправилност, като с него не били защитени интересите на детето, поради което
1
моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове и да бъде уважен предявеният насрещен иск, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски. В останалите му части решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
В подадената жалба се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, като при постановяване на решението си е кредитирал единствено
свидетелските показанията на свидетелите, доведени от ищеца и не е обсъдил в пълнота
показанията на свидетелите, водени от ответната страна, както и не е събрал допълнителни
доказателства, от значение за правилното решаване на спора, каквото правомощие съдът
имал, доколкото се касаело за производство, в което се защитава интерес на дете. В тази
връзка навежда доводи, че съдът е постановил решението, без по делото да бъде установено
какво е отношението на съжителстващия с майката мъж - И.Р.Д. към детето. От приетите
доказателства по делото не се установявало, че бащата е по-пригодният родител да
упражнява родителските права, както и че са настъпили промени в живота на детето, които
да налагат промяна в упражняването на родителските права. Съдът не бил обсъдил и взел
предвид обстоятелствата със съществено значение за решаване на спора, че през време на
съвместния живот на двамата родители, бащата е злоупотребявал с алкохол, лесно се
афектирал, избухвал и повишавал тон, както и упражнявал системно домашно психическо и
физическо насилие върху майката и то в присъствието на детето, което обстоятелство
принудило майката да напусне общия им дом и да изведе детето от него, като връщането му
при бащата щяло да доведе до деградация в развитието на детето и било против неговите
интереси. Въззивникът твърди, че бащата на детето нямал собствено жилище, в което да
може да отглежда детето, нямал финансова стабилност, поради алкохолната си зависимост
трудно се задържал на работа и обичайно бил безработен, не било установено, че доходите
на бащата са по-добри от тези на майката на детето. Обстоятелството, че при бащата детето
щяло да има самостоятелна стая, докато при майката детето живее и спи с още хора в една
стая, не било основополагащо при преценката за най- добрия интерес на детето, тъй като то
се чувствало добре при майка си и било привързано с неговите брат и сестра, с които
споделяло една стая, а отделянето му от тях щяло да е в негова вреда. Въззивникът счита за
необоснован извода на съда, че бидейки майка на три деца, нямало да може да осигури
необходимата грижа и внимание на малолетната С., тъй като от доказателствата по делото
се установявало, че майката имала изградена емоционална връзка и с трите си деца и нито
едно от тях не било лишено от нужното внимание, като майката разполагала и с достатъчно
доходи, за да задоволява основните потребности и на трите си деца, поради което
обстоятелството, че е многодетна майка, не следвало да се тълкува в неин ущърб. Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението и в частта му относно
присъдената издръжка, тъй като същата не следвало да се дължи от майката за периода от
подаването на исковата молба до влизане на решението в сила, защото през този период
детето е отглеждано от майката и издръжката следвало да се заплаща от бащата.
Въззивникът счита за неправилно отхвърлен и предявеният насрещен иск за увеличение на
присъдената издръжка дължима от бащата на детето от 150лв на 200лв. месечно, тъй като
към момента на определянето й детето е било на *** възраст, бащата е бил безработен, а
майката е работила на няколко места, докато към момента на предявяване на насрещния иск
бащата е трудово зает и реализира доходи, детето посещава училище и получаваната
издръжка е под законовия минимум.
Въззиваемият С. Г. С. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал писмен отговор, с който
излага становище, че атакуваният съдебен акт се явявал законосъобразен, логичен,
обоснован, правилен и постановен изцяло в интерес на малолетното дете С.С. С.. В хода на
първоинстанционното производство, районният съд по безспорен начин установил, че С.С.
2
притежава необходимия родителски капацитет, който е нужен на детето, предвид крехката
му възраст и нормалното му психо-физическо развитие, включително и осигуряващ му една
стабилна и сигурна семейна среда, каквато майката не може да му предостави, поне не и на
този етап. Районният съд в мотивите си съумял да анализира и отчете всички събрани в хода
на производството доказателства. Задълбочено провел изследване на родителския капацитет
на двамата родители посредством изготвения Социален доклад с изх. № *** от ***,
кредитираната съдебно-психологична експертиза, разпитаните свидетели и проведеното по
реда на чл. 176 от ГПК изслушване на двамата родители. Това, че същите не кореспондирали
с желанията и вижданията на въззивницата не означавало, че съдът е пренебрегнал интереса
на детето. Наведените от страна на жалбоподателката доводи, за „системно психическо и
емоционално домашно насилие, ескалиращо до физическо насилие, упражнявано от страна
на С.С. върху мен и в присъствието на децата ми”, останали единствено до степен на
твърдения, тъй като не били доказани с конкретни доказателства. Неоснователни били
твърденията във въззивната жалба, че въззиваемият не можел да реализира трудови доходи
поради отнемане на шофьорската книжка, тъй като въззиваемият бил трудово ангажиран, за
което към отговора представя копие от актуалния му трудов договор, като същият
реализирал много по-голям месечен доход, отколкото С.. Сочи се, че въззиваемият е по
пригодният родител, с оглед констатациите на вещото лице след проведени задълбочени
психологични интервюта и изследвания. По отношение на битовите и социалните условя,
при които се отглеждало детето, се сочи, че въззивницата не разполагала с необходимите
материално-битови условия за отглеждането и възпитанието на С. С., като детето няма
собствена самостоятелна стая, а е принудено да живее в една стая с брат си, сестра си, майка
си и настоящия й приятел И.. От друга страна, бащата на детето живеел в голяма двуетажна
къща, собственост на баща му, като за детето била отделена самостоятелна детска
стая, чиито условия били много добри, а паралелно с това С. имал възможност да осигури на
детето си всичко необходимо за неговото добро възпитание, обучение, разполага със
стабилни материални средства, така че на детето да не му липсвало нищо, което му е
необходимо с оглед нормалното физическо, емоционално и интелектуално развитие на дете
в тази възраст. Твърди, че средата на живот в дома на С., където детето разполага със
собствена самостоятелна стая, се явява по-благоприятна с оглед нормалното здравословно
развитие на детето. Твърди, че в хода на производството се доказало, че хигиенните навици
на детето след раздялата на родителите му силно са се занижили, като това се дължало най-
вече на факта, че С. не успявала да отдели достатъчно време за С., тъй като вниманието й
било поделено между трите й деца, а особено същото било насочено към най-малкото от
тях, родено през ***. С оглед на всичко изложено, моли да бъде потвърдено изцяло
обжалваното Решение № 260845 от 09.07.2021 г., постановено по гр.д. № 430/2020г. по
описа на Районен съд - Перник, като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени
направените разноски в хода на въззивното производство.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
3
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима, като подадена от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира от фактическа
страна следното:
Ищецът С. Г. С. и ответницата Г. В. С. са родители на малолетното дете С.С. С.,
родена на *** в ***, видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено
от община *** въз основа на акт за раждане № *** от *** До *** страните живеели заедно с
по – голямата дъщеря на С. – В.Л. С., родена на ***, както и с родителите на С. в къщата на
баща му Г. С., находяща се в ***, със застроена площ от 80 кв.м., видно от представения по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №**, том *, рег. №***, дело № *** от
*** на нотариус Р.М., с район на действие ***.
Със споразумение, одобрено с протоколно определение от 25.06.2018г.,
постановено по гр.д. №2501/2018г. по описа на Пернишки районен съд, е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С.С. С. на
неговата майка Г.С., местоживеенето на детето е определено на адреса на майка му, на
бащата е определен режим на лични контакти с детето и му е възложено задължението да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150лв. на малолетното си дете чрез неговата
майка.
Видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № ***, освен двете си деца – В. и С., Г.С. има и трето дете – Н.И.Д., роден на ***, с
баща И.Р.Д., с когото ответницата живее на семейни начала.
От представеното по делото пред първа инстанция Удостоверение № ***,
издадено от ТП НОИ – ***, както и от представеното пред въззивната инстанция
Удостоверение №*** от „***“ ЕООД, се установява, че за периода 31.07.2019г. –
01.07.2020г. Г.С. е получавала месечно обезщетение за временна неработоспособност поради
бременност и раждане от осигурителния орган в общ размер на 6999,08 лева., а от м. юни
2021г. до депозирането на въззивната жалба получава доходи по правоотношението с
настоящия й работодател „***“ ЕООД, възлизащи в общ размер на 897 лева.
От своя страна ищецът е представил трудов договор №*** и допълнително
споразумение към него от ***, служебна бележка №***, удостоверение №***, служебна
бележка №*** и удостоверение №***, издадени от „***“ ЕООД, както и трудов договор №
*** и удостоверение №***, издадени от „***“ АД, от които доказателства се приема за
установено по делото, че за периода от 10.02.2017г. до 02.09.2021г. С.С. се е намирал в
трудови правоотношения с работодателя „***“ ЕООД, при когото е заемал длъжността
„***“, като за периода от м.01.2019г. до м.12.2019г. е получил месечни брутни трудови
възнаграждния в общ размер на 7312 лева., а за периода от м.01.2021г. до м.09.2021г. е
получил месечни брутни трудови възнаграждния в общ размер на 5528,78 лева. Считано от
*** същият е заел длъжността „*** „***“ АД, като за периода от м.09.2021г. до м.12.2021г. е
4
получил месечни брутни трудови възнаграждния в общ размер на 4318,74 лева.
С НП №***, издадено от ОДМВР ***, сектор „Пътна полиция“ са отнети 6
контролни точки на водача С.С. за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в
шофиране без поставен предпазен колан, което се установява от представената по делото
справка картон на водача.
От приетите по делото заповед за задържане №*** на МВР, докладна записка на
А.К. – старши полицай при ООР Второ РУ – *** и справка за извършена проверка в
дневник за получени и предадени сигнали с ОДЧ Второ РУ - ***, се установява, че на ***
около 20:40ч. постъпил сигнал за възникнал семеен скандал на адрес ***, прераснал в
сбиване, като посещавайки адреса полицейските органи установили С.С., който видимо бил
употребил алкохол и „лъхал на алкохол“, като в тяхно присъствие предизвикал скандал с
баща си Г. С., поради което била издадена заповед за задържане на лицето С.С., с основание
за задържане: „след употреба на алкохол не може да контролира действията си и
предизвиква скандал“, същият бил задържан за 24 часа и настанен в помещение за временно
задържане на Второ РУ – *** и му бил съставен предупредителен протокол.
Пред въззивната инстанция е представена епикриза от УМБАЛСМ „***“ ЕАД, в
която е отразено, че при проведено лечение на С. С., постъпила на ***, въз основа на
анамнезата и клиничния ход на заболяването, се приема, че се касае за пристъп на
бронхиална астма, предписана е терапевтична схема, като описаният ход на заболяването е
благоприятен, с намаляване на кашлицата и нормализиране на перкутанната сатурация,
поради което и на *** е изписана в добро общо състояние.
Пред въззивната инстанция е представено и копие от задравноосигурителната
книжка на С. С., от което се установяват множество посещения на детето при лекар по
дентална медицина.
По делото се приема за установено, че между ответницата и ЦОП – *** е
постигнато споразумение за съвместна работа в насока подобряване качеството на живот и
грижа за детето в семейството чрез доставка и ползване на социални услуги, предоставяни
от ЦОП, изразяващи се в срещи и посещения при социални работници и психолог, видно от
представените по делото договори за предоставяне на социални услуги в общността от *** и
от *** Паралелно са сключени идентични договори и с ищеца и ЦОП – *** от *** и от ***
Тези действия на двамата родители са предприети във връзка с подадена жалба №*** от С.С.
до ДСП – ***. От представената по делото преписка от ДСП – *** се установява, че в
следствие на подадената жалба са предприети действия от ОЗД ***, като са проведени
индивидуални разговори с детето, майката и бащата. От страна на ОЗД *** са издадени
направления за ползване на социални услуги за детето и двамата му родители към ЦОП –
***. Видно от представената преписка за детето не са установени значими рискове, които
произтичат от начина, по който се отглежда и възпитава детето в дома на неговата майка. От
извършените проучвания не са установени значими рискове за С. и в ОЗД *** не е отворен
работен случай за детето.
Съгласно представения пред първата инстанция социален доклад на ДСП – *** след
настъпилата раздяла между родителите основните грижи за малолетната С. С. се полагат от
страна на Г.С., като майката полага усилия да задоволява потребностите на детето си спрямо
възрастта му и за детето са подсигурени храна, подслон, облекло, образователни нужди, а
при необходимост и медицинска помощ. С. има необходимия родителски капацитет да
полага грижи за децата си в семейна среда и се е постарала да осигури необходимото за
правилното им израстване и развитие. Помощ в обгрижването на трите деца на майката
оказват роднините от страна на партньора, с когото живее. Майката има изградена
емоционална близост към трите си деца, разговаря на различни теми с момичетата и те й
споделят преживяванията си. Майката отбелязва положителните им постъпки и насърчава
5
приемливо поведение в тях, обяснява им последствията от действията, представляващи
опасност и се стреми да изгради в децата си отговорно отношение към задълженията им.
По време на провежданите психологически консултации с детето, то е споделило,
че се чувства добре в дома на майка си. В дома на майката детето не разполага със собствена
стая и лично пространство, а дели една стая с майка си, партньора на майка й, брат си и
сестра си. От посещенията на адрес е установено, че хигиенно-битовите условия в
жилището са на добро ниво и няма данни за конфликти между членовете на семейството,
жилището е водоснабдено и електрифицирано, обзаведено е с основните нужди от битов
характер, позволяващи нормалното функциониране на домакинството.
Срещите между бащата С.С. и детето се осъществяват редовно, съгласно
определения режим на лични контакти. В дома на бащата е осигурена детска стая за С.,
обзаведена според нуждите й, за детето се закупуват често дрехи и консумативи, които
ползва когато е при баща си. В жилището си С. разполага с необходимите мебели и ел.уреди
за нормално функциониране на домакинството. В къщата на С. живеят и неговите родители,
като бабата по бащина линия също полага грижи за детето. По време на престоя й в дома на
бащата, той осигурява сигурна и безопасна среда за С..
С. С. е споделила, че се чувства добре и в семейството на майка си, и в това на
баща си, изразява желание да живее и с двамата си родители, като времето бъде
разпределено по равно. В изказа й се наблюдава обърканост по отношение на родителите й
и желание да проявява лоялност и към двамата, като обикновено говори за положителните
им качества. Споделя, че с желание посещава дома на баща си по време на
регламентираните контакти и се чувства добре обгрижвана в дома на майка си. Основно
контактува със сестра си и по-малкия си брат.
От проведената среща на социалния работник с детето става ясно, че то не е
замесено в скандалите между родителите му. Обича да прекарва време и с двамата си
родители, но предпочита да е при майка си, а когато е при нея, се чува с баща си по
телефона. Установено е, че майката не възпрепятства контактите на С. с баща й, осъзнава, че
детето се нуждае от двамата си родители. При направеното изненадващо посещение в дома
на майката е установено, че майката готви, С. подготвя домашните си упражнения, като
майката й помага при необходимост, телефонът на детето се зарежда, тъй като през
междучасията играела на игри и батерията на телефона й пада бързо, а по-голямата дъщеря
помага с грижите за третото дете - Н.. Създадено е впечатление в социалния работник, че
детето не е манипулирано от майката.
От проведената среща със С.С. и неговата майка Т. С. социалният работник е
установил, че двамата са много афектирани от Г.С.. Искат разширен режим на лични
контакти с детето, като С. сочи, че той ще улесни и самата С., но „тя е глупава и не умее да
се възползва от помощта на С.“. Поради невъзможността си да постигне консенсус със С.,
С.С. е завел дело, с което е посочил, че желае да „отнеме“ родителските права от майката на
детето.
В социалния доклад се посочва още, че потребностите на детето са задоволени
адекватно съобразно неговата възраст, в дома на баща си С. получава вниманието на всички
възрастни, тъй като е единствено дете, а в дома на майката, вниманието на С. е поделено
между трите й деца. И двамата родители са ангажирани с отглеждането и възпитанието на
детето. По повод заболяването *** на детето са взети всички необходими мерки за лечение,
спазени са препоръките на личния лекар на детето д-р Н., която е споделила, че детето не е
неглижирано, направени са му всички задължителни прегледи и имунизации и при
необходимост се търси медицинска помощ. Социалният работник не е констатирал
обучителни проблеми при С. С. и режимът на отглеждането й съответства на нейната
възраст и индивидуални потребности.
6
Установено е, че детето е привързано и към двамата си родители, иска да живее с
майка си, но й харесва да се среща и с баща си. Родителите са консултирани относно
важността от подобряване на взаимоотношенията им и подобряване на комуникацията им
относно детето. И двамата демонстрират желание и готовност за пълно сътрудничество на
институциите по отношение осигуряване на най-добрия интерес на детето, но не общуват на
добро ниво, което е предпоставка за емоционален дискомфорт в детето. Посочено е, че
следва да работят в посока подобряване на комуникацията си, с цел подобряване
емоционалния комфорт на детето. Възможното задълбочаване на конфликта между
родителите би могло да доведе до негативни промени в емоционалното състояние на С..
В заключение е посочено, че и двамата родители притежават нужните умения да
полагат грижи за детето в семейна среда. Емоционално по-близкият родител за детето е
майката. То общува с баща си, като контактите не са възпрепятствани от майката. Детето
желае и в бъдеще да продължи да поддържа връзка със своя баща.
Съгласно представения пред въззивната инстанция социален доклад на ЦОП – ***
детето С. С. е ученичка *** на ***, има адекватна за възрастта формирана ценностна
система, разпознава добро и лошо, кое е редно и кое не в социума. Детето е способно и
спазва правилата в училищна и семейна среда. Конфликтна зона в психоемоционалното й
развитие представлява лоялността, която изпитва и към двамата си родители и в условията
на тяхната раздяла нейната нагласа да живее при единия и при другия намира съответен
израз съобразно това с кой родител е в момента. И двамата родители директно и индиректно
изпращат одобрения на детето най-вече, когато изборът му е да живее при този, който го
пита. И двамата родители представляват ценност за детето и отношенията му с тях са важни.
С. няма значими извънкласни занимания и интереси. Детето се включва в честването и
традициите на празници в семейството. Ориентира се в пространството и времето спрямо
възрастта. Има умения за социално експониране, има любопитство към усвояването на
знания за околния свят. Няма данни за периода на работа да са извършени девиантни или
деликвентни прояви от страна на детето. С. има социално приемливо поведение. Проявява
инициативност в разговорите. Споделя, че в училището има много приятели, като може да
изброи техни имена. Разказва за игрите, които играят в училище. Детето е комуникативно и
процесът му на общуване и взаимодействие с връстници и възрастни е на добро ниво. От
планираните посещения на адрес при двамата родители, такова се е състояло само в дома на
бащата, поради влошено здравословно състояние на членове от семейството на майката. В
дома на С. са установени много добри хигиенно-битови условия на живот, налице са
необходимите мебели, домакински електроуреди и пособия за едно домакинство.
Установена е добра хигиена в къщата. За С. има отделна детска стая, снабдена с нужните за
детето вещи.
От представения пред въззивната инстанция социален доклад на ДСП – *** се
установяват идентични обстоятелства, както с представения пред първата инстанция
социален доклад на ДСП - ***, така и с представения пред въззивната инстанция социален
доклад на ЦОП – ***, като следва да се отбележи посоченото в частта на доклада относно
изградените емоционални връзки на детето, а именно: че майката е категорична в
желанието си да отглежда и възпитава С. при себе си. Г.С. е силно привързана към детето.
Вслушва се е в желанията на дъщеря си и се старае да провежда разговори на теми, които
вълнуват детето. Г-жа С. използва демократичен стил на възпитание. Уважава и зачита
детската личност и мнение. Майката обръща внимание и отделя време за игри и отмора с
детето си. През лятото е водила С. на море при дядо й, което майката смята, че е много
важно и полезно за детето относно астмата, която има. Г-жа С. държи С. и другите й две
деца да общуват помежду си на добро ниво, стимулира тяхната емоционална връзка. Г.С. се
стреми да стимулира С. адекватно спрямо възрастта й и индивидуалните възможности. Тя
казва, че отбелязва положителните постъпки и насърчава приемливото поведение в С.. Г-жа
С. споделя, че иска да възпита добри ценности и принципи в С. и затова й поставя
7
напътствия, които да й помогнат в изграждането на нравствени черти в характера и
изграждане приемлив модел на поведение. Г-жа С. осъществява ежедневно наблюдение
върху поведението на детето и разговаря с него за това кои действия са приемливи и кои
неприемливи, обсъжда с детето кои навици са полезни. От друга страна емоционалната
връзка между бащата и детето също е изградена. Двамата общуват на добро ниво. Когато С.
гостува на баща си запълват времето си с интересни занимания. По думи на г-н С. детето се
чувства сигурно и спокойно в дома му като той се старае да осигури и психологически
комфорт за детето си. С.С. заявява, че се стреми С. да се чувства ценена и обичана в дома
му. Бащата стимулира детето да посещава редовно училище, познава се с учителите му и
поддържа контакт с класния ръководител при необходимост. Г-н С. споделя, че се старае да
стимулира дъщеря си да участва в дейности, представляващи интерес за нея. В
заключителната част на социалния доклад, представен пред въззивната инстанция, отново е
посочено, че и двамата родители притежават нужните умения да полагат грижи за детето в
семейна среда. Емоционално по-близкия родител за детето е майката. Детето общува с баща
си в определения от съда режим на лични контакти. С. желае да продължи и за в бъдеще да
поддържа връзка със своя баща.
От заключението по изготвената по делото пред първа инстанция съдебно-
психологична експертиза се установява, че анализите на резултатите от изследването на Г.С.
я определят като екстровертна личност, емоционално стабилна, неподатлива на стрес, без
данни за наличност на невротично поведение и устойчиво внимание, правилен по форма
мисловен процес, трезва оценка за себе си. Лесно влиза в контакт с други хора и знае какви
са ангажиментите й като майка. Анализът на резултатите от изследването на С.С. го
определят като амбиверт, има и екстровертни, и интровертни черти, които се проявяват в
зависимост от ситуацията, емоционално стабилен е, не е податлив на стрес и агресия, има
разностранни интереси, устойчиво внимание, правилен по форма и съдържание мисловен
процес, реални възприятия, умерена по темпо и динамика реч, последователен изказ, има
изразени лидерски качества, точен и коректен е в отношенията си към заобикалящите го.
Експертът посочва, че е добре за детето да прекарва голяма част от времето си и с двамата
родители, защото има нужда от всеки един от тях, за да задоволи своите потребности от
сигурност и приятни емоционални преживявания. С. се чувства много добре, когато е с баща
си, баба си и дядо си, почивните дни се използват рационално за посещение на природни и
исторически забележителности, географски и различни културни събития, обича да помага
на баба си в домакинството, с баща си играят всякакви игри. Вещото лице е посочило, че не
се установява някой от двамата родители да представлява опасност за живота, здравето и
развитието на детето. Пред експерта и двамата родители са отрекли употреба на алкохол,
освен в умерени количества. Според експерта връзката между С. и бащата е силна, детето го
обича, не се страхува от него, с голям ентусиазъм разказва за забавленията и посещенията на
интересни места с баща си.
В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице разяснява проведените
изследвания и резултатите от направените тестове, от които се установило, че детето
припознава като по-близки роднините на бащата. В изследването не били включени бабата и
дядото по майчина линия, а били включени родителите на настоящия й приятел, при които
детето живее. Експертът анализира резултатите като логични, че когато детето не вижда
роднините си непрекъснато, то се чувства много по-привързано към тези, с които контактува
в ежедневието си. По отношение емоционалната връзка с бащата, вещото лице определя
същата като доста силна, но най-засилена е връзката с бабата на детето по бащина линия,
която задоволява нуждите му и учи детето на различни неща, посещават различни
забележителности и културни събития. Бащата също организира екскурзии и посещения на
различни дестинации, които силно впечатляват детето. Когато е вкъщи с бащата, детето
също се чувства добре. Вещото лице обяснява тези активности с обстоятелството, че детето
прекарва времето с баща си през почивните дни от седмицата, когато не е ангажирано с
8
училище и се разтоварва емоционално, докато през седмицата, когато е при майката, то учи.
От своя страна връзката между детето и майката е по-скоро силно емоционална, то споделя
много неща с нея и сестричката си. Според вещото лице в този аспект емоционалната връзка
между детето и майката е по-силна, като детето не споменава конкретни излизания заедно с
майката или някакви други преживявания, освен посещението си при дядото по майчина
линия в гр. ***. Ежедневно след връщане от училище, детето споделя с майката всички
емоции от изминалия учебен ден, което прави връзката между тях силно емоционална.
Детето е споделило пред експерта, че когато е при майката играе и общува с други деца от
квартала, излизат на разходки заедно с други майки с деца. Детето се позиционира между
майката и бащата, както и между бащата, бабата и дядото от една страна и от друга страна
между майката, сестричката, братчето, настоящия партньор на майката и неговите родители.
То не може да определи къде се чувства по-добре и кой е неговият дом, но при поставена
задача от вещото лице, то е нарисувало дома на бащата, което експертът обяснява с
обстоятелството, че до преди 2-3 години е живяло постоянно в този дом и там е отраснало.
Привързано е и към двамата родители и има нужда и от двама им, като и двамата имат
необходимите родителски качества и знаят задълженията си. Вещото лице посочва, че е
установило, че на детето му тежи, че няма самостоятелна стая в дома на майка си, но пък от
друга страна изразява увереност, че детето не трябва да се отделя от сестра си, братчето си и
майка си, защото такава рязка изолация на децата би се отразила негативно.
От заключението по съдебно – психологичната експертиза, приета по делото пред
въззивната инстанция, се установява, че и двамата родители притежават родителски
капацитет. Мнението на експерта е по възможност да бъде въведено съвместно
родителстване или т.нар. равни права, тъй като по този начин детето няма да се чувства
сугестирано /Начин на внушение и словесно въздействие от един човек върху друг или
върху себе си, който се отличава с несъзнателно възприемане на внушаваното/ и по лесно
ще възприеме фигурата на двамата родители като присъстващи в живота си, без опасност да
се навреди на емоционалното състояние на детето или да се предизвика родителско
отчуждение. Равните права ще намалят изживяването на конфликт на лоялност, който
изпитва С. спрямо родителите си. Така детето бързо ще се освободи от конфликта на
лоялността. Съгласно посоченото от вещото лице значимият възрастен за детето в този
възрастов период е майката. Детето в този период от своето развитие започва да се
идентифицира с родителя от същия пол, което бащата не може да покрие не поради
наличието на подходящ капацитет в областта, а поради половите различия и идентификация
на детето със съответния родител /майка/. Не се наблюдава вероятност избора за базов
родител да е резултат на оказано влияние от някой от двамата родители или трети лица. В
емоционално отношение на етапа на наблюдение и изготвяне на експертизата не са налице
признаци на родителско отчуждение и чувство на страх от някого от родителите. Детето е
еднакво привързано и с топли чувства и към двамата си родители, което пък поражда
конфликт на лоялност. Привързаност и предпочитание за отглеждане и общуване у детето се
наблюдава към двамата родители. Не се наблюдава внушение и манипулация от страна на
родител. Експертът изразява опасения, че ако семейният конфликт продължи и не се
подобрят взаимоотношенията на родителите, има опасност детето да развие Синдром на
родителско отчуждение към един от родителите, поради което препоръчва по-гъвкав режим,
в който и двамата родители да имат чести срещи с детето на територия, на която то се
чувства комфортно. В случая на С., тя се чувства добре както в дома на майката, така и в
дома на бащата. Не се наблюдава манипулация над детето от страна на родителите му.
Реакциите на детето са в зависимост от възрастта и нивото на развитие. Психологически и
двамата родители играят специфична и значима роля за благоприятното здравословно
развитие на детето. Детето демонстрира силна привързаност емоционално топли и близки
взаимоотношения към двамата си родители. Не се наблюдава родителско отчуждение в
поведението на детето. Експертът сочи, че и двамата родители демонстрират способност
9
правилно да преценяват емоционалните реакции и поведението на детето, но майката е
родителят, който полага основни грижи и има вроденият инстинкт за по - пълноценно
отреагиране спрямо нуждите на детето поради възрастовите му особености.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице поддържа посоченото
в заключението си относно обстоятелството, че майката е базисният родител/значимият
възрастен в живота на детето. Посочва, че поради наличието на конфликт на лоялност към
бащата, детето демонстрира много силна привързаност, когато е при него. Поради това е
възможно да се извадят грешни изводи за родителя, който не е базов такъв. Сочи се, че от
страна на майката няма манипулации, детето я възприема не само като базов родител, а като
такъв, който създава правила и норми за поведение, докато при бащата се наблюдава по-
свободно отношение. Според експерта ако дете на тази възраст не бъде въведено в
правилата и нормите, то няма да може да стане здрава личност. Механизмът при майката,
който вещото лице е установило е, че тя много държи на спазването на реда и образованието
на детето, докато подобно нещо изобщо не е установено при бащата.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетеля Г. С. се установяват обстоятелства относно скандала
между ищеца и неговия баща, при който С.С. е бил задържан във Второ РУ – ***, като
според свидетеля неговата снаха Г.С. единствено е подала сигнал в полицията, но не е
имало скандал между нея и ищеца. При допуснатия преразпит на свидетеля същият твърди,
че не е имало по-сериозни пререкания между него и сина му, които да са завършвали с
физическо насилие. Свидетелят отрича да е давал на детето брадва, но в действителност му
е дал тесла, от която то се е порязало на пръста, като инцидентът се е случил без свидетелят
да види, докато детето е било поверено на неговите грижи и тези на баба му. Настоящият
съдебен състав, преценява дадените показания по реда на чл. 172 ГПК, като отчита
родствената връзка между свидетеля и ищеца, като кредитира същите, тъй като те се
подкрепят от останалите събрани доказателства.
Свидетелката Т. С. – майка на ищеца, твърди, че синът й и ответницата, заедно с
първото й дете са живели заедно в продължение на пет години в къщата им, като след
раждането на второто дете на ответницата, отношенията между С. и С. се влошили.
Скандалите между тях започвали, когато ищецът правел забележки за хигиената в къщата
/неизмити чинии, разхвърляни дрехи/ и за възпитанието на децата. Изразява съмнения, че
настоящата връзка на ответницата е започнала още докато същата е живеела на семейни
начала със С., тъй като е излизала навън и се е прибирала късно, а децата е оставяла на
грижите на свидетелката. След като се изнесла от техния дом, ответницата, заедно с двете си
дъщери, е живяла в дома на майка си в ***, като при настоящия си партньор се преместила
след приключване на делото за родителските права върху С.. По отношение условията, при
които живеят ответницата и С., свидетелката твърди, че не е влизала в къщата, но сградата е
на един етаж, близнак, стаята, която обитават е със северно изложение, като С. няма
самостоятелна стая, а живее в една стая с майка си, приятеля й, сестра си и брат си, по
разкази на внучка си е разбрала, че двете дъщери на ответницата имат самостоятелни легла,
като от скоро С. имала и бюро. Относно упражнявания режим на лични контакти с детето,
свидетелката установява, че бащата многократно е изразявал желание да вижда детето по-
често от установеното, но ответницата му е отказвала. По отношение на получения от детето
на *** ***, при който е било хоспитализирано в „***“, свидетелката установява, че майката
не е информирала бащата на С., не е отговаряла на обажданията му, а информация за
състоянието на детето е получил едва след като се е свързал с персонал от болницата, като
според свидетелката до инцидента се е стигнало поради липсата на достатъчно въздух в
стаята, с която живее С., заедно с останалите членове на семейството на майка й.
Свидетелката отрича синът й да злоупотребява с алкохол и да е упражнявал психически
тормоз върху детето или върху ответницата, за подобни неща не й е споделяла и
10
ответницата. Според показанията на свидетелката къщата, в която С. живее, заедно с
родителите си, представлява двуетажна сграда с по четири стаи на етаж, като има
самостоятелна стая за С., обзаведена с легло, бюро и гардероб. Свидетелката установява, че
през времето, в което С. е при баща си, свидетелката също присъства и участва във всички
мероприятия и екскурзии, организирани за детето. Разпитана пред въззивната инстанция,
свидетелката потвърждава посоченото пред първоинстанционния съд, като добавя, че се е
снабдила с още един комплект от учебниците на С., за да може детето да учи, когато е при
баща си, тъй като идва при него без учебници, а когато е при майка си С. прекарвала дълго
време играейки си на телефона. Свидетелката посочва, че работи в училището, в което е
записана С. и е виждала, че най-често до сградата я води и отвежда сестра й В..
Свидетелката предполага, че всички в дома на ответницата пушат, защото дрехите на детето
миришели на цигари. Посочва, че членовете от домакинството в дома на бащата също
пушат, но само когато С. не е при тях, като в дома им има закупен пречиствател за въздух,
който е непрекъснато включен. Дадените показания на свидетелката Т. С. също следва да се
преценят по реда на чл. 172 ГПК, предвид родствената връзка между свидетелката и ищеца,
като в частите, в които се установяват отношенията между страните по делото преди и след
раздялата им, условията, при които понастоящем живее С., условията, създадени за детето в
къщата на бащата, както и заниманията и дейностите, организирани за детето от неговите
баща и баба, съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като те се подкрепят от
останалите събрани доказателства по делото. По отношение частта от свидетелските
показания, в която се изразяват съмнения и предположения, настоящият състав приема, че
същите не представляват факти и обстоятелства, които свидетелят непосредствено е
възприел пряко или косвено и които подлежат на установяване като част от предмета на
делото, поради което и не следва да се вземат предвид при съвкупната преценка на
доказателствения материал, събран по делото. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката в частта, с която същата твърди, че майката е отказвала по-чести срещи на
бащата с детето, тъй като в тази част показанията противоречат установеното от приетите по
делото социални доклади.
От свидетелските показания на свидетелките М.Т. и М.О. се установяват идентични
обстоятелства във връзка с родителските качества на ищеца, привързаността на детето и
бащата един към друг, условията, които е създал в къщата си за нея, както и разнообразните
дейности, които й организира, когато е при него. Свидетелката О. посочва и обстоятелства
относно условията на живот, при които живее С. – къщата е разположена на един етаж,
който се състои от две стаи и коридор, като домакинството им се състои от четирима
възрастни и три деца. Съдът не кредитира показанията на свидетелката О. в частта им
относно твърденията на последната, че в къщата, в която се отглежда С., се пуши и дрехите
на детето често миришели на цигарен дим, тъй като същите не се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства, а стоят изолирано и в противоречие с установеното от
социалния работник при направената внезапна проверка в дома на майката.
От показанията на разпитаните по делото пред първата инстанция свидетелки В.Д.
и А.С., както и от показанията на разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка М.Д.,
се установяват обстоятелства относно битовите условия на живот в дома на майката –
къщата се състои от три стаи, коридор, баня с тоалетна и се обитава от ответницата,
партньора й, родителите му и от трите деца, като едната стая се ползва от родителите, а в
другата стая живеят ответницата и настоящият й приятел и трите деца, за децата има легла,
гардероби и бюра. Свидетелките излагат обстоятелства, споделени им от ищцата, относно
отношенията между страните по делото преди тяхната раздяла и причинилите я агресивно
поведение на С. към ответницата след употреба на алкохол. Установяват и спазването на
режима на лични контакти от страна на родителите, както и наличието на срещи на бащата с
детето и извън този режим, за които майката дава съгласието си. И трите свидетелстват за
силната привързаност на децата на ответницата едно към друго, за нежеланието им да се
11
разделят, за добрите отношения между тях, за грижите, които полагат едно за друго, като
майката обръща внимание на всяко едно от тях. Свидетелките твърдят наличието на
започнати ремонтни дейности във връзка с разширяването на къщата, в която живее майката
и обособяването на самостоятелни детски стаи.
Според личните впечатления на свидетелката В.Д. децата се отглеждат добре, добре
облечени и нахранени са, а С. се справя добре в училище. В отглеждането им ответницата
получава помощ от бащата и майката на приятеля си, които са пенсионери, а последната
работи три дни в седмицата, като когато води С. на училище, С. оставя сина си при тях.
Според свидетелката във финансово отношение С. също била подпомагана от настоящия си
партньор и неговите родители при отглеждането на децата. Отношенията между С. и
приятеля й били много добри, като той полага грижи за всичките три деца. Свидетелката
установява, че през лятото майката и новото й семейство водят С. на риболов, а
свидетелката С. установява, че С. води С. всяка година за дълго време на море през лятото,
което се отразявало и много благоприятно на детето във връзка със заболяването му – ***.
От показанията на свидетелките Р.К. и И.В. – *** в детската градина, която е
посещавала С., се установява, че през времето, когато С. е била в учебното заведение, тя е
създавала впечатление за свито, притеснително, добро, възпитано, чисто, добре облечено,
социално дете, с много приятели. Предимно майка й я е оставяла и взимала от детската
градина, но баща й се обаждал на учителките по телефона и се интересувал за присъствията
й, за това как се справя с материала, за организираните тържества в градината, как е
облечено детето, тъй като не получавал тази информация от майката. С. имала затруднения
с изучавания материал и трудно се съсредоточавала, което според свидетелките се дължало
на честите й отсъствия от занятията поради боледуване. С. била връщана от детска градина
около 2-3 пъти и поради наличие на въшки. Последното свидетелките не определят като
сериозен проблем, тъй като много от децата в детската градина също били заразени с
паразити. През времето, в което С. е посещавала детската градина, са се провели две
родителски срещи, на които никой от родителите й не е присъствал, но и двамата родители
са изразявали загриженост във връзка с проблемите на детето. Свидетелката В. твърди за
изказване от страна на ответницата, с което е настояла учителката да не позволява детето да
си тръгва с неговия баща преди да е поискано съгласието на майката, което свидетелката не
е изпълнила поради установените в детската градина правила относно режима на взимане на
децата от учебното заведение.
Свидетелят Л.С., бивш съпруг на ответницата и баща на голямата й дъщеря – В. С.,
установява факти и обстоятелства за наличието на родителски капацитет на ответницата,
твърди, че същата се грижи добре за децата си. Свидетелят сочи, че е в добри отношения с
ответницата и тя не му създава затруднения при осъществяването на контактите със
собствената му дъщеря, като единствено проблеми в това отношение е имал, в периода,
когато е живеела заедно с ищеца. Свидетелства за наличието на топли отношения и
привързаност между децата на ответницата, както и за добри условия на живот в
обитаваната от тях къща.
От проведения пред въззивната инстанция разпит на свидетеля И. Д. – живущ на
съпружески начала с ответницата С., се установяват отново обстоятелствата относно
битовите условия на живот в дома им, при които отглеждат С., като Д. свидетелства, че
къщата им се състои от четири стаи, коридор, антре, баня и тоалетна и в нея живее с
ответницата, трите й деца и неговите родители, като за последните има отделна стая,
свидетелят и ответницата заедно със сина им спят в друга стая, а двете момичета имат
самостоятелна стая, в която имат самостоятелни легла, голямо бюро с място на него и за
двете им, телевизор и гардероби. Свидетелят твърди за започнат строеж на пристройка до
къщата им. Относно отношенията между децата на ответницата, свидетелят установява, че
С. се разбира много с братчето си, а двете момичета си помагат много, включително и с
12
уроците, свободното си време прекарват заедно, като карат колела, тротинетки, свидетелят и
майка им ги водят на разходки в гората, а всяко лято ги водят и на море в гр. ***. От
показанията му се приема, че С. споделя личните си впечатления и емоциите си със
свидетеля, като отношенията помежду им са добри. Според посоченото от него, когато С. се
намира при тях, тя получава помощ за уроците си от майката на свидетеля, от него и от
ответницата, както и от по-голямата й сестра, а когато е при баща си понякога се връща с
написани домашни, но понякога не, като според свидетеля на детето е необходимо да се
обръща по-голямо внимание относно наблягането над уроците. Свидетелят изразява
увереност, че неговите доходи и тези на ответницата от трудовите им правоотношения са
достатъчни, за да се справят с издръжката на домакинството си. Относно режима на лични
контакти на ищеца със С., свидетелят твърди, че бащата вижда детето и извън установения
режим, като не е имало случай, в който ответницата да се противопоставя на срещите им.
Пред въззивната инстанция свидетелката Р.К. – живееща на съпружески начала с
ищеца, установява, че С. е грижовен и внимателен баща, който е изградил силна връзка с
дъщеря си и я води на различни екскурзии, като в същото време обръща и голямо внимание
на учебния процес на детето. Свидетелката посочва, че има две деца, с които С. се разбира
добре и които живеят и учат в ***, като когато посещават свидетелката в къщата на С.,
децата й спят отделно, а С. спи на леглото в стаята си. По отношение характеровите
особености на ищеца свидетелката установява, че С. не злоупотребява с алкохол, а когато
употребява такъв, става весел, отношенията му със свидетелката са добри и не се е случвало
да й посяга.
Пред районния съд, както и пред настоящата въззивна инстанция, са изслушани и
двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК, като всеки от тях е изразил желание да се
грижи и възпитава детето си. Майката счита, че детето следва да остане да живее при нея,
тъй като му е подсигурила всичко необходимо и не е лишено от нищо. С цел да му осигури
още по-добри условия на живот, са предприели дострояване на къщата, в която живеят.
Смята, че ще успее и занапред да задоволява потребностите на детето. Бащата твърди, че ще
може да полага необходимите грижи за детето и ще има времето и ресурса да задоволява
адекватно неговите потребности, като може да му подсигури всичко необходимо откъм
финанси, жилище, морални ценности и образование.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Съгласно задължителните указания и разяснения в т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г.,
съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на
децата, при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху
ненавършилите пълнолетие деца, следва да съобразяват в съвкупност редица обстоятелства
от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно:
възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и
отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата,
привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети
лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на
родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други
материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния
партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за
преценка към настоящия момент са посочени изрично от законодателя в разпоредбата на чл.
59, ал. 4 от действащия СК, както и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Следва да се подчертае,
както е посочено и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
(Решение № 215/21.06.2011г. по гр. дело № 1325/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС; Решение
№ 163/27.06.2018 г. по гр. дело № 1332/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и др. ), че съдът е
13
длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави
упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна
съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на
възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на
изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети
действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен
детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето
лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която
предстои да живее детето - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя
лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на
живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Същевременно съдът следва да
положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези
обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето.
Изхождайки именно от конкретиката на казуса, настоящият въззивен състав счита,
че майката Г.С. е родителят, при когото следва да продължи да живее детето С. С., и на
когото следва да се предостави упражняването на родителските права, противно на
изводите, до които е достигнал районният съд в постановеното от него решение.
Както се установи от приетите медицински документи, гласни доказателствени
средства, социални доклади и съдебно-психологични експертизи, детето е било отглеждано
основно от майката от раждането му, като до настоящия момент не се е отделяло от нея, с
изключение на дните, когато детето е при баща си и неговото семейство, съгласно
установения режим на лични контакти между тях. Установява се, че майката не
възпрепятства контактите на С. с баща й, осъзнава, че детето се нуждае от двамата си
родители. Срещите между бащата С.С. и детето се осъществяват редовно, съгласно
определения режим на лични контакти като контактите помежду им са възприемани добре
както от самото дете, така и от майката. Детето не е манипулирано от майката.
Майката е базисният родител/значимият възрастен в живота на детето. За детето са
полагани всички необходими основни грижи, не е неглижирано, майката полага усилия да
задоволява индивидуалните потребности на детето си спрямо възрастта му, за него са
подсигурени храна, подслон, облекло, образователни нужди, а при необходимост и
медицинска помощ, като детето посещава редовно лекар по дентална медицина, направени
са му всички задължителни прегледи и имунизации и са взети всички необходими мерки за
лечение и овладяване на здравословния му проблем, свързан със заболяването ***, като са
спазени препоръките на личния лекар на детето във връзка с този проблем, в това число и
редовно посещение на море, което е изключително полезно за заболяването на детето.
Майката полага грижи за С. в подходяща за нея семейна среда и се е постарала да осигури
необходимото за правилното й израстване и развитие. Тя е родителят, който полага основни
грижи и има вроденият инстинкт за по - пълноценно отреагиране спрямо нуждите на детето
поради възрастовите му особености.
Между майката и детето има изградена силна емоционална близост, като тя е
емоционално по-близкият родител за детето и то споделя с нея преживяванията си. Майката
отбелязва положителните му постъпки и насърчава приемливо поведение в него, обяснява
му последствията от действията, представляващи опасност и се стреми да изгради в детето
отговорно отношение към задълженията му, вслушва се е в желанията на дъщеря си и се
старае да провежда разговори на теми, които вълнуват детето, използва демократичен стил
на възпитание, уважава и зачита детската личност и мнение.
При майка си детето получава необходимите за възрастта му социални контакти и
общува с деца на неговата възраст, което е от особено значение за правилното му развитие и
14
приобщаване към социума, като общува с други деца от квартала, излизат на разходки
заедно с други майки с деца, играе навън с приятели. От особено значение в това отношение
е и обстоятелството, че в дома на майката детето е силно привързано към останалите две
деца на ответницата, които общуват помежду си на добро ниво и имат изградена силна
емоционална връзка, стимулирана и от самата майка. Там детето има възможност да
израства сред деца на сходна възраст и се учи на социалност, споделяне, алтруизъм,
придобива чувство на грижовност, нежност и деликатност към по-малкия си брат, а от по-
голямата си сестра взаимства старателност и усърдие в училище и получава от нея подкрепа
и помощ, свързана с уроците. По делото не бе установено детето да поддържа отношения с
негови връстници, когато е при баща си, нито пък да общува често с децата на настоящата
му партньорка, които живеят в друг град.
Предвид обстоятелството, че детето е на възраст, в която подлежи на задължително
образование, основният родител, от когото получава необходимата помощ за възприемането
на учебния материал и подготовката за учебните занятия е майката, която държи на
спазването на реда и образованието на детето. Детето я възприема не само като базов
родител, а като такъв, който създава правила и норми за поведение, което е от изключителна
важност за дете на тази възраст да бъде въведено в правилата и нормите, за да може да се
изгради като здрава личност.
От своя страна, отношенията между бащата и детето също са изградени на много
добро ниво, бащата е активно ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето,
емоционалната връзка между тях също е доста силна, засилена е и връзката с бабата на
детето по бащина линия, която задоволява нуждите му и учи детето на различни неща,
посещават различни забележителности и културни събития. Бащата е родителят, който
организира екскурзии и посещения на различни дестинации, които силно впечатляват
детето, стимулира дъщеря си да участва в дейности, представляващи интерес за нея. Когато
е вкъщи с бащата, детето също се чувства добре. В негово лице детето разпознава родителя,
който му осигурява освен необходимите грижа, сигурност и спокойствие, но и забавления,
активности от различно естество и ярко откъм емоции и впечатления прекарано свободно
време през почивните дни от седмицата, което се обяснява с обстоятелството, че съгласно
установения режим на лични контакти с детето именно тези дни са определени за срещи с
бащата, а през работните дни от седмицата, когато детето е при майка си, то учи. Бащата
стимулира детето да посещава редовно училище, познава се с учителите му и поддържа
контакт с класния ръководител при необходимост. Макар и по делото да се установява, че
майката е родителят, който в по-голяма степен подпомага детето при обучението му в
училище и държи на спазването на реда и образованието на детето, а подобно нещо изобщо
да не е установено при бащата, то не може да се изключи и ролята, която заема бабата на
детето по бащина линия, която отделя време и помага на внучка си в усвояването на
уроците.
Видно от представените социални доклади и СПЕ и двамата родители живеят в
жилища, в които условията за живот и отглеждане на детето са добри. Домът на майката се
състои от две стаи, коридор, баня и тоалетна /в тази връзка съдът констатира наличието на
противоречия между свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и
установява, че именно свидетелите, разпитани на страната на ответницата имат склонността
да посочват по-голям брой стаи в жилището/, като едната стая е обитавана от майката и
нейния партньор, заедно с трите й деца, а другата от родителите на партньора й. Хигиенно-
битовите условия в жилището са на добро ниво и няма данни за конфликти между членовете
на семейството, жилището е водоснабдено и електрифицирано, обзаведено е с основните
нужди от битов характер, позволяващи нормалното функциониране на домакинството. В
дома на майката детето не разполага със собствена стая и лично пространство, но в общата
им стая му е подсигурено самостоятелно легло, гардероб, бюро, на което да подготвя
домашните си уроци, телевизор. От свидетелските показания се приема за установено по
15
делото, че майката заедно с настоящия й партньор са предприели действия по разширяване
на къщата, в която живеят, за да създадат по-комфортни условия на живот за децата си.
В къщата на бащата той живее заедно с неговите родители. В жилището си С.
разполага с необходимите мебели и ел.уреди за нормално функциониране на домакинството.
Първият етаж от къщата се обитава от родителите му, а бащата живее самостоятелно на
втория етаж, където е осигурена отделна детска стая за С., обзаведена според нуждите й с
легло, гардероб, бюро. За детето се закупуват често дрехи и консумативи, които ползва
когато е при баща си.
Относно изложените пред въззивния съд доводи за обстоятелството, че майката не
разполага с жилище нейна лична собственост, същите настоящият състав намира за
неоснователни. На първо място, относно жилището липсват доказателства въззиваемият
ищец също да притежава такова лична негова собственост. Това обаче не е и необходимо,
доколкото въззивният съд не намира за обстоятелство от определящо значение как всеки от
родителите осигурява жилищно битовите нужди на детето след като последните на практика
са осигурени и от двамата съгласно представените социални доклади.
И двамата родители доказват наличие на сравнително добри материални доходи,
чрез които да се справят в посрещането на ежедневните нужди на детето. В тази връзка
следва да се отбележи, че макар и бащата да разполага с по-висок доход, майката е
подкрепяна финансово както от настоящия й партньор, който изразява готовност и желание
да се грижи, в това число и финансово, за всичките й деца, така и от неговите родители.
И двамата родители са подпомагани в грижите за детето от своите роднини, като
майката има постоянна подкрепяща мрежа от близки и роднини, които й помагат, когато тя е
на работа, включително и по-голямата й дъщеря, която придружава С. по пътя от и до
училището, в което е записана, което обстоятелство настоящият състав намира за естествено
и житейски логично предвид по-високата възраст на В. С. и сравнително близкото
местонахождение на училището до дома им. От своя страна бащата е подпомаган при
отглеждането на С. основно от неговата майка, но и от неговия баща, като съдът взема под
внимание установеното по делото обстоятелство, че именно, когато детето е било поверено
на грижите на бабата и дядото по бащина линия, му е било позволено да си играе с тесла, от
която се е порязало на пръста.
На следващо място следва да се отбележи, че по делото се установи, че бащата е
проявявал агресивно поведение към член от семейството си /неговия баща/ след употреба на
алкохол, което не е преустановено дори след пристигането на полицейските органи на място
и е наложило неговото задържане. Макар и еднократна, тази негова проява следва да се
отчете при оценката на моралните му качества и родителския му капацитет, които са важна
предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели. Данните за проявено
насилие от страна на бащата към негов роднина след употреба на алкохол създава
отрицателен нравствен облик на родителя. Дори и да не е станало непосредствен свидетел
на случилото се, описаната ситуация представлява лош пример за детето. Този инцидент
настоящият състав преценява в съвкупност и със свидетелските показания за наличие на
агресивно поведение на С. към С. след употреба на алкохол от негова страна през времето,
когато двамата са живели на съпружески начала и което обстоятелство е сочено като
причина за раздялата им. В същото време обаче настоящият състав намира за неоснователно
направеното с въззивната жалба възражение за наличие на домашно насилие, налагано над
С. от страна на С., тъй като по делото не се събраха други доказателства в тази насока, освен
показанията на доведените от нея свидетели, в това число не се представиха жалби или
сигнали до органите на МВР, не се установи наличието на производства по реда на ЗЗДН.
Посочените обстоятелства за проява на насилие след употреба на алкохол в контекста на
цитираното ППВС представляват индиции за моралния облик на бащата, които също следва
да се вземат предвид при преценката за възлагане упражняването на родителските права с
16
оглед интересите на детето. Действително, с оглед посочените в експертизите добродетели
при бащата и устойчивостта му на стрес, както и установените чрез свидетелски показания
хармонични отношения с настоящата му партньорка, на същите не следва да се отдава
решаващо значение при формиране на тази преценка, но това не означава, че последните
трябва да бъдат и изцяло пренебрегнати.
От социалните доклади и психологичните експертизи се установява, че детето е
привързано, както към майката, така и към бащата, то се чувства спокойно и сигурно и при
двамата, с техните разширени семейства. Изразява желание да живее и с двамата си
родители, като времето бъде разпределено по равно. Привързаност и предпочитание за
отглеждане и общуване у детето се наблюдава към двамата родители. Споделя, че с желание
посещава дома на баща си по време на регламентираните контакти и се чувства добре
обгрижвана в дома на майка си. Психологически и двамата родители играят специфична и
значима роля за благоприятното здравословно развитие на детето. Детето демонстрира
силна привързаност емоционално топли и близки взаимоотношения към двамата си
родители. И двамата родители демонстрират способност правилно да преценяват
емоционалните реакции и поведението на детето, но майката е родителят, който полага
основни грижи и има вроденият инстинкт за по - пълноценно отреагиране спрямо нуждите
на детето поради възрастовите му особености. Детето не е замесено в скандалите между
родителите му. Обича да прекарва време и с двамата си родители, но предпочита да е при
майка си, а когато е при нея, се чува с баща си по телефона. Установено е, че детето е
привързано и към двамата си родители, иска да живее с майка си, но й харесва да се среща и
с баща си, желае и в бъдеще да продължи да поддържа връзка него. И двамата родители
притежават родителски капацитет и нужните умения да полагат грижи за детето в семейна
среда. С. се чувства много добре, когато е с баща си, баба си и дядо си, припознава като по-
близки роднините на бащата, което се обяснява с по-редките й контакти с възходящите
роднини по майчина линия. Детето не може да определи къде се чувства по-добре и кой е
неговият дом, но при поставена задача от вещото лице, е нарисувало дома на бащата, което
следва от обстоятелството, че до преди 2-3 години е живяло постоянно в този дом и там е
отраснало.
Макар и по делото да е установено, че на детето му тежи, че няма самостоятелна
стая в дома на майка си, отделянето му от родителя, който то приема за базов и който е
полагал основните грижи за него от раждането му до настоящия момент, както и от неговите
сестра и братче, към които е силно привързано, би се отразило негативно поради рязката
изолация на детето от една установена, благоприятна и спокойна за него среда на живот.
Независимо, че в дома на баща си С. получава вниманието на всички възрастни, тъй като е
единствено дете, а в дома на майката, вниманието на С. е поделено между трите й деца, то
не е установено С. да страда от това, напротив, тя също полага грижи за братчето си и
общува пълноценно със сестра си.
Съобразно ППВС № 1 /74 г. възрастта на децата е от значение, когато наред с
другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска
възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от
непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за
отглеждането и възпитанието на детето. Настоящият случай не е такъв, тъй като детето е на
*** възраст и има необходимите изградени хигиенни навици. Доколкото обаче същото е на
възраст, на която подлежи на задължително образование и съгласно посоченото в социалния
доклад майката е родителят, който е активно ангажиран и държи в по-голяма степен на
образованието на дъщеря си, то в интерес на детето и качественото му израстване като
образован човек е родителските права да продължат да се упражняват от неговата майка.
Определящи за предоставянето на родителските права по отношение на детето С. се
явяват също така полът и привързаността към майка й /съгласно изразените от детето пред
17
социалните работници предпочитания да продължи да живее с майка си/. Преценявайки тези
обстоятелства настоящият състав счита, че по-добре за детето е да продължи да живее при
майка си и тя да упражнява родителските права по отношение на него. Касае се за момиче на
*** години, в която възраст контактът с майката се явява особено необходим за нейното
израстване като млада дама и възприемането на майката като пример за подражание. Детето
в този период от своето развитие започва да се идентифицира с родителя от същия пол,
което бащата не може да покрие не поради наличието на подходящ капацитет в областта, а
поради половите различия и идентификация на детето със съответния родител /майка/.
Относно твърдението, че майката ограничава срещите между бащата и детето,
същото до голяма степен се опровергава от представените пред двете съдебни инстанции
социални доклади, където е посочено, че С. контактува редовно с ищеца и с роднините си по
бащина линия. Същото обстоятелство се установява и от събраните по делото гласни
доказателствени средства, както по-горе бе посочено.
Касателно настоящия случай спорът между страните за упражняването на
родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете е такъв по реда на чл. 59, ал. 9
СК, т.е. не се касае за първоначално възлагане на родителските права на някой от двамата
родители, а наред с гореизброените критерии за преценка на най-добрия интерес на детето,
за основателността на иска следва да се установява и изменение на обстоятелствата, т. е.
наличие на новосъздадена обстановка, при която интересът на детето да изисква изменение
на постановените вече мерки. Съгласно дадените разяснения в Постановление № 1 от 12. XI.
1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, под "изменение на обстоятелствата", при които
интересът на детето да изисква изменение на постановените мерки, се разбират, както
новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е
оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при ново разрешение.
След преценка в съвкупност и по отделно на всички установени по делото
правнозначими обстоятелства с водещ критерий интересът на детето, съотнесено към
гореизложените законови критерии и спецификите на конкретния случай, настоящият
въззивен състав приема, че такива обстоятелства по чл. 59, ал. 9 СК не са налице. Налице е
паритет на родителските качества на двамата родители. Не се доказва влошаване условията
при родителя, на когото е предоставено детето или пък подобряване условията на живот при
другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите
условия, но и социалната среда и другите обстоятелства, взети предвид в производството по
чл.127 СК. В тази връзка по отношение на сочените като променени обстоятелства –
заболяване *** на детето и преместването му в нов дом и съжителство с повече хора, следва
да се отбележи, че по делото не бе доказана причинно - следствена връзка детето да е
заболяло именно поради това, че спи в една стая с повече хора, като в представената
медицинска документация липсват индиции в тази насока. Установи се, че са предприети
всички необходими и навременни мерки за лечение на детето и същото подобрява
здравословното си състояние. Както по-горе бе подробно изложено, настоящият състав не
отчита като отрицателно обстоятелството, че детето съжителства съвместно с повече хора, в
това число и с новороденото си братче и сестра му, което се отразява положително в редица
посоки при израстването на детето като личност. Така посочените обстоятелства, макар и
18
нови за детето, не представляват сериозна и отрицателна промяна, влошаваща досегашния
му начин на живот, която да налага изменение на определените мерки относно
упражняването на родителските права. С. живее и се чувства добре със своята майка и
разширеното й семейство и желае да продължи живота си по същия начин, като се вижда
по-често и с баща си. Майката е създала благоприятни за детето условия на живот, които
съответстват на нуждите му и са в състояние да осигурят правилното му физическо и
интелектуално развитие. Майката е полагала непосредствените грижи за детето от
раждането му до настоящия момент, имала е отношение към образованието му, задоволявала
е нуждите му от спокойствие и близост. В дома, в който детето живее, са осигурени и
нужните условия за неговото отглеждане, като няма данни за конфликти и напрежение в
тази среда, които биха повлияли негативно върху неговата психика и физическо здраве. При
евентуална промяна на средата му на живот, детето ще търпи нова промяна в живота си,
която наред с разделянето на родителите и промяната на жилището, в което живее,
отделянето му от майка му, братчето и сестричето му, могат да доведат до сериозен стрес в
емоционално отношение. В конкретния случай не се установяват и промени, засягащи
мерките и тяхната ефективност: невъзможност да се изпълни споразумението поради
поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките
са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на
мерките и др. Не се обосновават изменени обстоятелства, които са свързани с
нововъзникнали права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на
мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия
родител; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните
отношения с другия родител и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. В
тази връзка следва да се посочи, че родителското отчуждаване е създаване на
отделна/единствена взаимовръзка между дете и единия родител, като се отхвърля другия
родител. Напълно отчужденото дете не иска да има никакъв контакт с единия родител и
изпитва само негативни чувства към него и само позитивни чувства към другия родител.
Това дете загубва реална представа за чувствата си към двамата си родители. Постоянният
характер на конфликта, комбиниран с характерното за него задълбочаване, сериозно
уврежда психичното здраве на родителите и психологическото развитие на детето. Следва
да се прави разлика между понятията синдром на родителско отчуждение и конфликт на
лоялност, който предхожда и е предпоставка за родителско отчуждение. Поведението на
родителя, упражняващ родителските права, внушава негативни възприятия у детето спрямо
другия родител и нетърпимост към него, когато срещите между двамата родители са
съпроводени със скандали и детето се намества в конфликта на лоялност към тях.
Действително в социалните доклади на ДСП - *** и заключенията на психологичните
експертизи има данни за проява на конфликт на лоялност на С. и към двамата й родители и
се наблюдава обърканост по отношение на тях, като ако конфликтът между родителите
продължи има реална опасност детето да развие Синдром на родителско отчуждение, но
към момента не е установено детето да е манипулирано от някой от родителите си. От
заключенията на експертите не се установява детето да е развило посочения синдром на
19
родителско отчуждение, напротив то не е прекъсвало връзката си с бащата и страните
спазват режима на лични отношения на детето с него.
Преценявайки всички гореизложени обстоятелства, настоящият състав счита, че в
интерес на детето С. С. е да продължи да живее в една стабилна, близка до семейната среда,
която да не бъде често променяна, за да може да изгради постоянен режим на живот,
включително за образование и свободно време, като най – подходящо за нея е да живее при
майка си и тя да упражнява родителските права по отношение на детето. В това отношение
първоинстанционното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а главният
иск на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед отхвърлянето на главния иск и на основание чл. 271, ал. 2 ГПК, въззивният
съд дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск за разширяване
на определения с Протоколно определение от 25.06.2018г., постановено по гр.д.
№2501/2018г. по описа на ПРС, режим на лични контакти между детето и бащата.
Вземайки под внимание посоченото от експертите, изготвили депозираните по
делото съдебно-психологични експертизи и социалните доклади, както и съобразявайки в
тяхната съвкупност всички установени по делото обстоятелства, съдът намира, че
родителите на С. С. имат влошени взаимоотношения помежду си и комуникацията между
тях не се провежда на добро ниво, което е предпоставка за емоционален дискомфорт в
детето, като поддържането му на това ниво или задълбочаването на конфликта помежду им
би довело до негативни промени в емоционалното състояние на С. и проявяването на
синдром на родителско отчуждение. Поради несигурността, която детето изпитва от
нездравите отношения между родителите си, е добре за него да се установи един по-гъвкав
режим, в който да прекарва по-голяма част от времето си и с двамата родители, защото има
нужда от всеки един от тях, за да задоволи своите потребности от сигурност и приятни
емоционални преживявания. По този начин то ще възприеме фигурата на двамата родители
като присъстващи в живота му, без опасност да се навреди на емоционалното му състояние
или да се предизвика родителско отчуждение, както и ще се намали изживяването на
конфликт на лоялност, който изпитва С. спрямо родителите си. Посочените обстоятелства и
най-вече възникналият конфликт на лоялност на детето към двамата родители представлява
предпоставка по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определения режим на лични отношения
между бащата и детето.
Следователно, за да се закрепи връзката баща-дете, следва да се определи режим на
срещи с бащата, адекватен и приемлив и за двамата родители, както и съобразен преди
всичко с нуждите на детето и не водещ до сътресения в личния му график и живот. В този
случай режимът на лични контакти следва да бъде определен като се отчита и възрастта на
детето, учебната му ангажираност, близкото разстояние, на което живеят двамата родители,
възможностите на детето за бърза адаптация при честа промяна на дома и средата, като
именно този комплекс от фактори отчитайки настоящата инстанция, намира, че следва да
определи следния режим за осъществяване на лични отношения между детето С.С. С. и
бащата С. Г. С.: Бащата има право да взема детето при себе си с преспиване и със
задължението да го върне при майката, както следва: а) всяка първа и трета седмица от
месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 17:00 часа в неделния ден; б) всяка четна година
на Коледните празници за времето от 09:00 часа на 24 /двадесет и четвърти/ декември до
19:30 часа на 26 /двадесет и шести/ декември; в) всяка нечетна година на Новогодишните
празници за времето от 09:00 часа на 27 /двадесет и седми/ декември до 19:30 часа на 01
/първи/ януари на следващата четна година; г) всяка четна година през първата половина от
пролетната ваканция за времето от 09:00 часа на първия ден до 19:30 часа на съответния ден;
д) всяка нечетна година през втората половина от пролетната ваканция за времето от 09:00
часа на съответния ден до 17:00 часа на последния ден; е) всяка четна година на
20
Великденските празници; ж) всяка четна година на рождения ден на детето; з) един месец
всяко лято през времето на лятната ваканция на детето, определен по общо съгласие между
двамата родители; и) всяка година на личните празници /рождени и именни дни/ на бащата,
бабата и дядото по бащина линия; й) в други интервали от време, при наличие на съгласие
от страна на майката и на желание от детето.
Поради изложеното решението следва да се отмени и в частта, с която е определен
режим за осъществяване на лични отношения, като се постанови ново, с което определеният
с Протоколно определение от 25.06.2018г., постановено по гр.д. №2501/2018г. по описа на
ПРС, режим на лични контакти между детето и бащата бъде изменен по посочения по-горе
начин.
С оглед отхвърлянето на главния иск и предоставянето на родителските права на
майката, съдът дължи произнасяне и по отношение на предявения от нея насрещен иск за
увеличаване размера на дължимата от страна на бащата издръжка за малолетното
дете.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно то да не е ненавършило
пълнолетие. Съгласно нормативната уредба съдът, не е обвързан от определени минимални
размери, а въз основа на конкретните доказателства по всяко дело, следва да определи
размер на необходимата издръжка, според нуждите на детето и възможностите на лицата,
които дължат издръжка според техните доходи, имотното им състояние и квалификация. По
исковете за издръжка е формирана задължителната съдебна практика, установена с ППВС №
5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г. Посочената задължителна съдебна практика приема, че
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно
състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят
съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
От доказателствата по делото се установи, че бащата С.С. работи по трудово
правоотношение със „***“ АД, като за периода от м.09.2021г. до м.12.2021г. е получил
месечни брутни трудови възнаграждния в общ размер на 4318,74 лева., поради което се
налага изводът, че същият получава доходи около средните за страната. Обсъждайки
събраните доказателства, съдът намира, че следва да се приеме за доказано, че има данни,
които дават основание на съда да приеме, че бащата е в състояние да заплаща размер на
издръжката за дъщеря си, който е по-висок от определения в чл. 142 от СК минимален
размер.
Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две
величини - нуждите на детето и възможностите на родителя, като е определен само
минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната
работна заплата, която за процесния период е променена /01.01.2020г. - 31.12.2020г. – в
размер на 610.00, с почасова ставка от 3.66лв, съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г.; от
01.01.2021г. – до настоящия момент в размер на 650.00, с почасова ставка 3.92лв., съгласно
ПМС № 331/26.11.2020г./. Поради което при МРЗ от 650 лв. към настоящия момент,
минималният размер на издръжката е в размер на 162.50 лв. месечно. Нуждите на детето се
преценяват с оглед правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст,
получаване на образование и задоволяване на неговите потребности. Тук преценката за
нормалните, ежедневни нужди на детето от храна, облекло, детски пособия, следва да бъде
извършена и с оглед обстоятелството, че към настоящия момент то е записано за обучение,
ученик *** е и посещава ***, което предполага един по - голям разход. По отношение на
21
определяне на средствата, необходими за отглеждането и възпитанието на дете на *** с
оглед на задоволяване на неговите типични нужди от средства за храна, облекло,
образование, развлекателни и културни прояви от съответната възрастова група, настоящият
въззивен състав намира, че размерът на необходимите средства за издръжката на детето,
взимайки предвид доходите на бащата и възможността му да дава издръжка, възрастта и
нуждите на детето, както и социално - икономическите условия в страната, се равнява на
месечна издръжка от по 180,00 лева, която детето има нужда да получава, а бащата има
възможност да му осигурява.
Поради частичното уважаване на насрещния иск, обжалваното решение следва да се
отмени и в частта, в която предявеният от жалбоподателката иск по чл. 143 от СК е
отхвърлен за сумата до 180 лева и въззиваемият следва да бъде осъден да заплаща на
непълнолетното си дете чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка
в размер на 180 лева, като за разликата от 20 лева до пълния претендиран размер от 200 лева
искът е неоснователен, а първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено. Така определената ежемесечна издръжка следва да се присъди като дължима
считано от влизане на решението в сила, съгласно възприетото в ППВС № 5/ 16.11.1979г.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора, отмяната на обжалваното първоинстанционно решение и
частичното уважаване на насрещния иск, страните имат право на разноски в
производството.
Жалбоподателката претендира разноски за първоинстанционното производство в
размер на 500 лева, съгласно представен списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие, от които въззиваемият следва да й заплати сумата в размер на 475 лева,
съобразно отхвърлената част от исковете на ищеца и уважената част от насрещния иск.
Въззиваемият претендира разноски по предявения насрещен иск в
първоинстанционното производство в размер на 400лева, съгласно представените
доказателства - договор за правна защита и съдействие с отразено в него „платена сума в
брой“ - 400.00 лв. и списък по чл. 80 ГПК, от които следва да му се присъди сумата в размер
на 40 лева разноски в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от
насрещния иск.
С оглед уважаването на въззивната жалба разноски във въззивното производство се
дължат само на въззивната страна. Същата претендира и доказва разноски по въззивното
производство в размер на 600лв. - заплатено адв. възнаграждение в размер на 500лв. и
депозит за вещо лице в размер на 100лв. (съгласно договор за правна защита и съдействие от
09.08.2021г. с отразено в него „платена сума в брой“ - 500 лв. и списък по чл. 80 ГПК), които
с оглед резултата от обжалването й се дължат изцяло от въззиваемия.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260845 от 09.07.2021 г., постановено по гр. дело №
430/2020г. по описа на Районен съд – Перник, в частите му, с които са:
ИЗМЕНЕНИ на основание чл. 59 ал. 9 вр. чл. 51 ал. 4 СК определените с Протоколно
22
определение от 25.06.2018г., постановено по гр. дело № 02501/2018г. по описа на
Районен съд – Перник мерки относно упражняването на родителските права, режима
на лични контакти, местоживеенето и издръжката на малолетното дете С.С. С., ЕГН
**********, като е :
ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права върху детето С.С. С., ЕГН
**********, на бащата С. Г. С., ЕГН : **********, с постоянен адрес: ***, и е
определено местоживеенето на детето в дома на бащата.
ОПРЕДЕЛЕН е режим за осъществяване на лични отношения между детето С.С. С.,
ЕГН ********** и майката Г. В. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***.
ОСЪДЕНА е Г. В. С., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплаща на малолетното си
дете С.С. С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С. Г. С.,
ЕГН : **********, с постоянен адрес: ***, ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лв.
(сто шестдесет и два лева, 50ст.), считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 24.01.2020г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска от падежа до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЕН е като неоснователен предявения от Г. В. С., с ЕГН: ********** и адрес:
*** срещу С. Г. С., ЕГН : **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание
чл. 143 СК за изменение на присъдената с Протоколно определение от 25.06.2018г. по
гр. дело № 02501/2018г. по описа на Районен съд –Перник издръжка на детето С.С. С.,
ЕГН **********, за сумата до 180 лева.
ОСЪДЕНА е Г. В. С., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на С. Г. С., ЕГН :
**********, с постоянен адрес: ***, сумата от 1260, 00 лева, представляваща
направени по делото пред първа инстанция разноски.
ОСЪДЕНА е Г. В. С., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Перник сумата от 117,00 лева,
представляваща държавна такса върху стойността на тригодишните платежи за
издръжката.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 51, ал.4 от СК
иск от С. Г. С., ЕГН : **********, с постоянен адрес: ***, срещу Г. В. С., с ЕГН: **********
и адрес: ***, за изменение на определените с Протоколно определение от 25.06.2018г., по
гр.д. №2501/2018г. по описа на ПРС, мерки относно упражняването на родителските права,
режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката на малолетното дете С.С. С., ЕГН
**********, като упражняването на родителските права върху детето бъде предоставено на
бащата С. Г. С., местоживеенето на детето се определи в дома на бащата, определи се режим
за осъществяване на лични отношения между детето и майката Г. В. С. и майката бъде
осъдена да заплаща на малолетното си дете чрез неговия баща и законен представител
ежемесечна издръжка.
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 59, ал. 9 СК определения с Протоколно
23
определение от 25.06.2018г., по гр.д. №2501/2018г. по описа на ПРС, режим на лични
контакти, като ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между
малолетното дете С.С. С., ЕГН **********, и бащата С. Г. С., ЕГН : **********, с
постоянен адрес: ***, като бащата има право да взема детето с преспиване със задължение
да го върне на адреса на майката – ***, по следния начин:
а) всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до
17:00 часа в неделния ден;
б) всяка четна година на Коледните празници за времето от 09:00 часа на 24
/двадесет и четвърти/ декември до 19:30 часа на 26 /двадесет и шести/ декември;
в) всяка нечетна година на Новогодишните празници за времето от 09:00 часа на
27 /двадесет и седми/ декември до 19:30 часа на 01 /първи/ януари на следващата четна
година;
г) всяка четна година през първата половина от пролетната ваканция за времето
от 09:00 часа на първия ден до 19:30 часа на съответния ден;
д) всяка нечетна година през втората половина от пролетната ваканция за времето
от 09:00 часа на съответния ден до 17:00 часа на последния ден;
е) всяка четна година на Великденските празници;
ж) всяка четна година на рождения ден на детето;
з) един месец всяко лято през времето на лятната ваканция на детето, определен
по общо съгласие между двамата родители;
и) всяка година на личните празници /рождени и именни дни/ на бащата, бабата и
дядото по бащина линия;
й) в други интервали от време, при наличие на съгласие от страна на майката и на
желание от детето.
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, платима от С. Г. С., ЕГН : **********, с
постоянен адрес: ***, на малолетното дете С.С. С., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Г. В. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, определена с Протоколно
определение от 25.06.2018г., по гр.д. №2501/2018г. по описа на ПРС, като УВЕЛИЧАВА
размера на издръжката, платима от С. Г. С., ЕГН : **********, с постоянен адрес: ***, на
малолетното дете С.С. С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Г. В.
С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, от 150 лева на 180 /сто и осемдесет/ лева месечно,
считано от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН : **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на Г.
В. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, направените по делото разноски в общ размер на
1075 лева, от които сумата от 475 лева – разноски пред първа инстанция и сумата от 600 лева
– разноски пред въззивна инстанция.
24
ОСЪЖДА Г. В. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на С. Г. С., ЕГН :
**********, с постоянен адрес: ***, направените по делото пред първа инстанция разноски в
размер на 40 лева съобразно отхвърлената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН : **********, с постоянен адрес: ***, да заплати по
сметка на Окръжен съд –Перник сумата от 259.20 лева държавна такса върху размера на
увеличената издръжка, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от
влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 260845 от 09.07.2021 г., постановено по гр.
дело № 430/2020г. по описа на Районен съд – Перник, в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.
2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25