РЕШЕНИЕ
№ 1367
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100901255 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
410 КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.05.2016 г. около 19:00 часа, на републикански път II-55 /гр.
Дебелец – гр. Свиленград/, км. 51+600, на територията на община Гурково настъпило
пътно-транспортно произшествие. Водачът С.Ю.М.в, управлявайки собствения на „Б.Е.Г.“
ЕООД лек автомобил марка „БМВ“, модел „320И“, с рег. № ******* нарушил правилата за
движение по пътищата и станал причина за настъпването на цитираното ПТП. Твърди, че в
резултат на събитието били причинени имуществени вреди на „АЛД А.“ СРЛ, вписано в
търговския регистър на Румъния, изразяващи се в направени разходи за отстраняване на
щетите на управлявания от Й.-Д.С. собствен на дружеството автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с румънски рег. № ********* Посочва, че при достигане на
горецитирания участък от пътя г-н М., движейки се със скорост несъобразена с
атмосферните условия и състоянието на пътя /мокър асфалт/, загубил контрол над
управлявания от него лек автомобил и се блъснал в движещия се срещу него румънски лек
автомобил, при което причинил ПТП с материални щети. Събитието, обстоятелствата и
причините за настъпването му били изяснени в Протокол за ПТП от 06.05.2016 г., съставен
от МВР, ОД на МВР – гр. Стара Загора, РУ – гр. Казанлък. Твърди, че за автомобила на
„АЛД А.“ СРЛ била налице валидно сключена застраховка „Флексикаско“ с „А.-Ц.А.“ С.А. с
период на покритие от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Поради настъпване на застрахователно
събитие, към застрахователя било предявено искане за изплащане на дължимо обезщетение.
Определеният размер на обезщетението от румънския застраховател било общо в размер на
57 562,61 румънски леи, което било изплатено на пострадалото лице. Посочва, че левовата
1
равностойност на 57 562,61 румънски леи към датата на настъпване на застрахователното
събитие /към 09.05.2016 г., който е първият работен ден след почивните 5, 6 и 7 май 2016 г./,
съгласно фиксинга на БНБ възлиза на 25 071,26 лева. Твърди, че към момента на настъпване
на събитието гражданската отговорност на виновния за настъпването на процесното
събитие била застрахована в ответното дружество. Предявил претенцията си до ответника,
където била образувана ликвидационна преписка по щета № 0410-10-0054/2016 г.
Последните необходими документи представил на 14.03.2017 г. – с писмо изх. №
0443/14.03.2017 г. на „А. България – Регулиране на щети“ ЕООД. С намерението
отношенията с ответника да бъдат уредени извънсъдебно, „А. България – Регулиране на
щети“ ЕООД като номиниран кореспондент за уреждане на претенции на територията на
Република България на ищеца, осъществило писмена и вербална кореспонденция с негови
представители. Въпреки това, в нормативно определените срокове и до настоящия момент,
не получил плащане. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
осъди ответникът да му заплати сумата 25 071,26 лева за дължимо застрахователно
обезщетение и 10 724,93 лева за законна лихва върху сумата от 14.04.2017 г. до датата на
завеждане на иска. Претендира законна лихва върху претендираната главница от 25 071,26
лева от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни. Счита, че
не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността му. Твърди, че по
отношение вземането на ищеца била изтекла уредената в закона петгодишна погасителна
давност, която тече от датата на събитието. Не оспорва наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между него и собственика на лек
автомобил БМВ 320И, с рег. № ******* към датата на ПТП-то. Оспорва обективирания в
протокола за ПТП механизъм на настъпване на събитието. Твърди, че лек автомобил
Фолксваген Пасат, с рег. № ******** не е бил технически изправен, не е преминал
задължителен годишен технически преглед, която техническа неизправност довела до
настъпване на ПТП. Твърди, че настъпилите вреди за ищеца са последица от виновно
поведение на водача на лекия автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № ********, тъй като
управлявал със скорост, надвишаваща нормативно определената максимална такава за
процесния пътен участък. Счита, че ударът е настъпил поради поведение на водача на
автомобила, застрахован при ищеца. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между
вредите на застрахования при ищеца автомобил и настъпилото ПТП. Твърди, че ПТП-то
било настъпило единствено поради субективните действия на водача на лек автомобил
Фолксваген Пасат, с рег. № ********. В условията на евентуалност, твърди наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил, като приносът му е от порядъка на не по-малко от 75%. При условията на
евентуалност, твърди, че размерът на предявения иск е неоснователно завишен. Поддържа,
че е неоснователен и предявения акцесорен иск за лихви. Предвид изложеното прави искане
да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът не подава допълнителна искова молба.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, а това се установява и от представената застрахователна полица, че
процесният автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ******** е бил застрахован
по полица № СРJ025124486/22.12.2015 г., със застрахован: „АЛД А.“ СРЛ, включително за
Автоаварии, със срок на застрахователно покритие от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. при „А.-
Ц.А.“ С.А.
За събитието е съставен на 06.05.2016 г. протокол за ПТП, в който като
2
обстоятелства, причини и условия за ПТП е посочено, че на 06.05.2016 г. около 19:00 часа
лек автомобил „БМВ 320 И“, с рег. № *******, се движи по Републикански път II-15, с
посока от гр. Гурково към гр. Велико Търново и в района на км. 51 , поради движение
с несъобразена с пътните условия скорост, водачът губи контрол над управлението на
превозното средство, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия
се срещу него лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *********
Установява се, че размерът на определеното застрахователно обезщетение от
румънския застраховател е в общ размер на 57 562,61 румънски леи, в която сума се
включва тази по фактура № PN1756332/22.06.2016 г., приета като доказателство по делото, в
размер на 39 909,13 румънски леи без ДДС, от тази сума е приспаднато договорено
самоучастие в размер на 680 румънски леи и сумата от 39 229,13 румънски леи е преведена
на застрахования на 17.11.2016 г., както и сумата по фактура PN1780938/25.01.2017 г. на
стойност 18 333,48 румънски леи без ДДС, която е преведена на застрахования на 27.02.2017
г.
Представено е приложение към удостоверение за регистрация, периодични
технически прегледи, за лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********, в
което е отбелязано, че датата на следващия технически преглед е 16.12.2016 г.
Прието е като доказателство пълномощно, с което ищецът упълномощава „А.
България, Регулиране на щети“ ЕООД да го представлява пред ответника по повод на
процесната щета, включително с право да получава от името на „А.-Ц.А.“ С.А. обезщетения
по своя банкова сметка.
С молба от 27.01.2022 г. ответникът представя документите, съдържащи се в
преписка по щета № 0410-100-0054-2016. Видно е, че е изготвен доклад по щета №
041010000542016 от 18.09.2019 г. за процесното ПТП, настъпило на 06.05.2016 г. и е
опредено обезщетение за изплащане на Абус България в размер на 17 066,46 лева.
Представено е платежно нареждане от 20.09.2019 г. в размер на 17 988,96 лева в полза на А.
България, с наредител ЗАД „ОЗК-З.“ АД с основание: щ. BGS-000082/2017 BGS-00400/2016.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че към датата на ПТП 06.05.2016 г. за лек автомобил марка „БМВ“, модел „320И“, с рег. №
******* е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „ОЗК-
З.“ АД.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че от така
представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, може да се направи извод, че щетите по
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 06.05.2016 г. произшествие на Републикански път II-55, км. 51 .
Експертът констатира, че без цветен снимков материал на уврежданията по скоростната
кутия и спирачния държач не може да се направи извод дали същите са били увредени
вследствие на процесното ПТП и следвало ли е да бъдат подменени с нови. Видно е от
приложените фактури от 22.06.2016 г. и 25.01.2017 г., че са изминали седем месеца, като за
този период, съгласно данните в двете фактури, процесният автомобил е изминал 14 214 км.
пробег, което не би следвало да е възможно с увреждане на скоростната кутия и държач.
Всички ремонтни операции в приложената по делото фактура от 22.06.2016 г. е било
необходимо да бъдат извършени с оглед отстраняване на уврежданията по процесния
автомобил, получени вследствие на процесното ПТП. При така описания механизъм на ПТП
в отговора на първа задача и след анализ на получените и описани увреждания, може да се
направи извод, че вследствие на удара в предно дясно колело и съответно полученото
увреждане в предна дясна ходова част, може да бъде увредена скоростната кутия на
процесния автомобил /без да има външни наранявания/, но същото следва да бъде
установено след извършване на ремонта на ходовата част и изминаване на не повече от 100-
3
200 км. пробег. Спирачният държач се намира в зоната на удара и може да бъде увреден
вследствие на процесното ПТП, но това би следвало да се установи при извършване на
основния ремонт. Технологично не е било необходимо да се извършва демонтаж/монтаж на
скоростната кутия с оглед отстраняване на останалите увреждания по процесния автомобил.
По делото няма никакви данни, на база на които да се определи скоростта на движение на
превозните средства, в момента и преди настъпването на удара. Съгласно представеното по
делото Постановление за прекратяване на наказателно производство № 1464/2016 г. лек
автомобил „БМВ“, преди настъпване на удара, се е движил с 98,7 км/ч. По делото няма
приложени доказателства, от които да може да се направи извод за техническото състояние
на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ********, в момента на настъпване на
процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ********, съгласно фактура №
PN1756332/22.06.2016 г., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
22 889,22 лева. Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ********, съгласно фактура №
PN1780938/25.01.2017 г., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
11 606,76 лева.
От приетото допълнително заключение на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че пукнатината на скоростната кутия се намира зад уплътнението на
планетарната предавка, поради което загубата на масло е била много намалена и е възможно
превозното средство да се управлява по този начин известно време, като вследствие на
експлоатацията течът на масло се е засилил. В заключение вещото лице посочва, че
увреждането на скоростната кутия може да бъде причинено по механизма на
произшествието, отразен в представените по делото доказателства. Стойността необходима
за възстановяване на уврежданията по скоростната кутия, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 11 606,76 лева. В съдебно заседание вещото лице допълва, че това
напукване, което е отразено в заключението може да настъпи по този механизъм. Било е
необходимо да се подмени абсолютно скоростната кутия. Дали е настъпила вследствие на
това или не, за това няма данни. Удар в предно дясно колело обаче категорично ще вкара
полувала вътре, заради силата на удара и може да спука самия блок. Вещото лице посочва,
че може автомобилът да се управлява много време, тъй като буквално е имало само сълзене
на мястото, като е капало масло. Това спукване не може да доведе до теч на масло. Тоест
може да се събира там зад уплътнението до два, три, четири, пет, шест месеца и чак вече,
когато се досъбере да изтече, да се установи дефектът. Превозното средство може да бъде
управлявано с такава увреда. Може по този механизъм да се увреди, а дали е било така, не
може да каже. Заявява, че категорично няма как да има индикации на таблото на самия
автомобил, тъй като загубата на масло е била малка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
За да бъде уважен така предявеният иск за главница, следва да се докаже, че е налице
валиден договор за имуществено З. между ищеца и увредения; валиден към датата на
събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
ответника и виновния водач; плащане от страна на ищеца на обезщетение за настъпилите
вреди; възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание чл. 45
ЗЗД и предпоставките за това: протИ.правно деяние, вина, вреда и причинна връзка между
протИ.правното поведение и претърпените вреди.
От представената застрахователна полица, а това не е спорно и между страните, се
установи, че е налице валидно сключен писмен договор за имуществена застраховка
„Флексикаско” с „А.-Ц.А.“ С.А. за лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № № ********,
който е действал към датата на настъпване на процесното ПТП. В срока на действие на
4
договора на застрахованото МПС са причинени имуществени вреди в резултат на
реализиран покрит риск, като за застрахователя е възникнало задължение да поеме риска и
да заплати застрахователно обезщетение.
Съдът намира, че от приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза може да се направи извод, че произшествието е настъпило по
вина на водача на лек автомобил „БМВ 320И“, с рег. № *******. Последният се е движил с
несъобразена с пътните условия скорост и е загубил контрол над управлението на
превозното средство, при което е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е
реализирал процесното ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с рег. № № *********
Възраженията на ответника, че ударът е настъпил поради поведение на водача на
автомобила, застрахован при ищеца или евентуално при наличие на съпричиняване от
негово страна останаха недоказани по делото. Не се доказа поведение на водача на
„Фолксваген Пасат“, което да е било причина за настъпване на процесното произшествие.
Не се установи също така този водач да е допринесъл към вредоносния резултат. Съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за причинените вреди, обезщетението може
да се намали. В константната съдебна практика на Върховния касационен съд – решение №
159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 59 от 10.06.2011 г. по
т.д. № 286/2010 г. на ВКС, І Т.О.; решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС,
ІІ Т.О.; решение № 54/22.05.2012 г. п о т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., се застъпва
становището, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт е обусловено от наличие
на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, трябва поведението на пострадалия
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, тоест пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване. В случая не се доказа наличие на конкретно
проявление на действие или бездействие на водача на увредения автомобил, което да
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди, нито с поведението си да
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или да е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Предвид
изложеното възраженията на ЗАД „ОЗК-З.“ Ад за изключителна вина на водача на
„Фолксваген Пасат“ или за съпричиняване на резултата се явяват недоказани. С оглед на
това съдът приема за установено, че пътно-транспортното произшествие е настъпило поради
протИ.правното поведение от страна и водача на лекия автомобил „БМВ 320И“, който
поради движение с несъобразена с пътните условия скорост е реализирал пътно
транспортното произшествие.
От приетата съдбено-автотехническа експертиза се доказа, че по застрахования при
ищеца автомобил са настъпили щети, които са в причинна връзка със събитието. Вредите по
лекия автомобил са констатирани и описани в протокола за ПТП, както и при огледа,
извършен от застрахователя. Установи се също така наличие на пряка причинна връзка
между вредите и осъщественото пътнотранспортно произшествие.
Съдът намира за недоказано възражението на ответника, че лекият автомобил „БМВ
320И“ е бил технически неизправен, която неизправност е довела до настъпване на
произшествието. От представеното удостоверение по отношение на процесния автомобил е
видно, че датата, на която следва да се извърши следващия технически преглед е 16.12.2016
г., което е след датата на настъпване на произшествието.
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпването на събитието, като обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда. Следователно претърпяната вреда, вследствие на увреждане
5
на лек автомобил при настъпилото застрахователно събитие, е равна на средствата,
определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по
възстановяване на щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото на
застрахования. В разглеждания случай за размера на причинената вреда съдът кредитира
изслушаното основно и допълнително заключение на приетата съдебно-автотехническа
експертиза. Освен първоначално заявената претенция през 2016 г. за претърпени
увреждания във връзка с процесното ПТП, следва да се признае и извършения разход за
подмяна на скоростната кутия и държача. За този си извод съдът съобрази допълнителното
заключение на съдебно-автотехническата експертиза и заявеното от вещото лице в съдебно
заседание, че уврежданията на скоростната кутия и държача могат да бъдат причинени при
настъпилото произшествие и с оглед конкретната увреда автомобилът е могъл да бъде в
движение в рамките на шест месеца, без да се открие на по-ранен етап дефектът. При
кредитиране изводите на вещото лице и липсата на данни, че е налице друго събитие между
датата на ПТП-то и откриване увреждането на скоростната кутия и държача, следва да се
приеме, че и този дефект е в пряка и причинно-следствена връзка с процесното събитие.
Размерът на причинената вреда възлиза на 34 495,98 лева, като оценката е определена от
вещото лице по средни пазарни цени към датата на произшествието. Претендираната от
ищеца сума от 25 071,26 лева е в по-нисък размер. Ответникът не оспорва, а това
обстоятелство е отделено и като безспорно между страните, че към датата на ПТП
06.05.2016 г. за лек автомобил марка „БМВ“, модел „320И“, с рег. № ******* е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „ОЗК-З.“ АД.
С плащането на застрахователното обезщетение, каквото в случая се установи, че е
извършено, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. Застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение, което трябва да е
съответно на реално претърпените вреди.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. За претендираното регресно обезщетение по реда на
чл. 410 КЗ важи общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да
тече от изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащото лице. В този
смисъл т. 14 ППВС № 7/77 от 04.10.1978 г. В разглеждания случай плащането е извършено
на 17.11.2016 г. и 27.02.2017 г., като исковата молба е подадена на 05.07.2021 г., което е
преди изтичане на предвидения в закона петгодишен срок.
При съобразяване размера, който претендира ищеца и събраните доказателства
обезщетението, което се дължи на застрахователя-ищец е в размер на 25 071,26 лева. По
делото обаче са приети доказателства, от които се установява, че част от сумата е платена
преди завеждане на исковата молба. С молба от 27.01.2022 г. от страна на ответника във
връзка със заявените твърдения, че претенцията на ищеца е удовлетворена изцяло преди
завеждане на делото, са представени документите по процесната преписка по щета № 0410-
100-0054-2016. В същото е налично пълномощно, което е представено и от ищеца с исковата
молба, с което „А.-Ц.А.“ С.А. упълномощава „А. България, Регулиране на щети“ ЕООД да
го представлява пред ответника, включително с право да получава обезщетения по своята
банкова сметка. Видно е от доклада по процесното щета, че определеното за изплащане
обезщетение чрез „А. България, Регулиране на щети“ ЕООД е в размер на 17 066,46 лева.
Същото е и изплатено с платежно нареждане от 20.09.2019 г. по сметка на „А. България“
ЕООД, която сметка е същата, по която ищецът прави искане в настоящото производство да
му бъде заплатена сумата. В съдебно заседание, преди приемане доклада по делото, ищецът
изрично заявява, че е запознат с преписката и не възразява документите, които тя съдържа
да бъдат приети като доказателства. Ответникът твърди, че следва да се признае за платена
по процесната щета сумата 17 988,96 лева, която е преведена на „А. България“ ЕООД с
посоченото нареждане. Доколкото обаче в основанието за превода освен процесната щета е
6
посочена и още една с номер 000082/2017, без данни какво се включва в нея, съдът счита, че
следва да приеме, че за процесната щета № BGS-00400/2016 извънсъдебно е заплатена
сумата 17 066,46 лева, за която липсва спор, че е във връзка с процесното ПТП.
Предвид изложеното и при съобразяване извършеното плащане на номинирания от
ищеца кореспондент за уреждане на претенции на територията на Република България на
ищеца, от претендираната сума 25 071,26 лева следва да се приспадне платената преди
завеждане на исковата молба сума 17 066,46 лева и да се присъди разликата от 8 004,80 лева.
До тази част искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли като неоснователен.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обезщетението в размер на законната лихва върху
застрахователното обезщетение се дължи от деня на забавата. Тъй като липсва определен
срок за изпълнение на задължението, ответникът ще изпадне в забава след поканата – по
аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От приложените доказателства е видно, че за уврежданията без
скоростната кутия ответникът е поканен с писмо от 04.01.2017 г., получено на 16.01.2017 г.,
а впоследствие и за уврежданията по скоростната кутия е поканен с писмо от 14.03.2017 г.,
получено на същата дата. Ищецът търси изплащане на обезщетението от 14.04.2017 г., която
дата е след изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ. Размерът на лихвата за забава, определен
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор върху уважения размер на
главницата от 8 004,80 лева за периода от 14.04.2017 г. до датата на предявяване на иска
04.07.2021 г. възлиза на 3 430,92 лева, като искът следва да се уважи до тази сума, а до
пълния предявен размер от 5 391,40 лева се отхвърли като неоснователен.
Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в
общ размер на 3 681,85 лева, от които 1 431,85 лева за държавна такса, 550 лева за депозити
за вещо лице и 1 700 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете
на ищеца се дължат разноски в размер на 0,42 лева. От страна на ответника са извършени
разноски в общ размер на 2 224,66 лева, от които 300 лева за депозит за вещо лице и 1 924,66
лева за адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлената част от исковете на ответника се
дължат разноски в размер на 1 513,95 лева. При извършена съдебна компенсация, в полза
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 513,53 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да
бъдат преведени присъдените суми с IBAN: *******, с титуляр – „А. България – Регулиране
на щети“ ЕООД.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410 КЗ ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: гр.
София, ул. *******, да заплати на „А.-Ц.А.“ С.А., пореден номер в търговския регистър на
Румъния: J140/15882/1994, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „******* чрез адв. Б., сума в
размер на 8 004,80 лева /осем хиляди и четири лева и осемдесет стотинки/,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 06.05.2016 г. пътно
транспортно произшествие за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
румънски рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба 05.07.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер 8 004,80 лева до предявения 25 071,26 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: гр.
София, ул. *******, да заплати на „А.-Ц.А.“ С.А., пореден номер в търговския регистър на
7
Румъния: J140/15882/1994, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „******* чрез адв. Б., да
заплати сума в размер на 3 430,92 лева /три хиляди четиристотин и тридесет лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за забава върху
присъдената главница за периода от 14.04.2017 г. до 04.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за разликата над присъдения размер 3 430,92 лева до предявения 10 724,93
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.-Ц.А.“ С.А., пореден номер в търговския регистър на Румъния:
J140/15882/1994, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „******* чрез адв. Б., да заплати на
„ОЗК-З.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. *******, сума в размер на 1 513,53
лева /хиляда петстотин и тринадесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, изчислени след компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8