Р Е Ш
Е Н И Е № 237
Гр.Силистра, 21.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренския
районен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети април, през
две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При участието на секретаря Г.Й., като разгледа докладваното от съдията
Петър Петров гражданско дело № 1043 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р.Р.С. с ЕГН **********,***,
и Б.Р.Х. с ЕГН **********,***. В обстоятелствената част на исковата молба
ищците твърдят, че заедно с първия ответник С.Р.Х. с ЕГН **********,***, са
наследници на Мюмюне Рамис С.
с ЕГН **********, починала на 03.05.2010г., и на Ради Х. Стефанов (Р.Х. Саидов) с ЕГН **********, починал на 22.06.1989г.
Наследодателите им са били съпрузи по силата на Акт за граждански брак №
150/30.07.1946г. на гр.Силистра, които по време на брака си са придобили
собствеността върху недвижим имот, който по сега действащата кадастрална карта
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-66 от 02.06.2008г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК),
се индивидуализира като поземлен имот с идентификатор 66425.515.12, с площ от
927 кв.м., находящ се на адрес: гр.Силистра, ул.Албена № 19, с трайно
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 метра), при граници: ПИ №№ 66425.515.13, 66425.515.101,
66425.515.11, 66425.515.99, заедно с построените в него: жилищна сграда –
еднофамилна, с идентификатор 66425.515.12.1, със застроена площ от 119 кв.м.,
жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор 66425.515.12.2, със застроена
площ 16 кв.м., и постройка на допълващо застрояване с идентификатор
66425.515.12.3, със застроена площ от 9 кв.м. Придобиването на имота е станало
след като наследодателите им са го закупили през 1962г., но не са се снабдили с
документ за собственост. Едновременно с това обаче, твърдят, че на 12.08.1998г.,
близо десет години след смъртта на съпруга й, наследодателката
им Мюмюне Рамис С. по
силата на нотариален акт № 118, том ХVІІ, дело 4015/1998г. е била призната за собственик на описания
по-горе недвижим имот по давностно владение. След
като двамата наследодатели починали, по отношение на ищците и първия ответник
възникнала съсобственост върху недвижимия имот, като всеки от тримата придобил
по 1/3 идеална част от правото на собственост.
Преди смъртта си, Мюмюне Рамис С. е упълномощила на 31.03.2010г. втората ответница: М.Й.Х.
с ЕГН **********,***, а последната на 01.04.2010г. е продала имота на съпруга
си – първия ответник, за сумата в размер на 4 000 лева. Считат, че този
договор – от 01.04.2010г., сключен между наследодателката
и първия ответник, е нищожен, тъй като не било налице валидно волеизявление на
продавача Мюмюне Рамис С.,
по причина, че през това време същата е била в изключително влошено
здравословно състояние, в невъзможност да се подписва и да разбира смисъла и
значението на действията, които извършва поради сериозността на заболяването,
довело до смъртта й месец по-късно. Едновременно с това продавачът по договора
не бил едноличен собственик на имота. Посочва три основания за нищожност на
договора: противоречие със закона, сключен при липса на съгласие – валидно
изразена воля, сключен е без представителна власт от останалите съсобственици
на имота. Нотариалния акт от 1998г. също бил нищожен, тъй като не е могло по
отношение на Мюмюне Рамис С.
да е налице давностно владение и да бъде призната за
едноличен собственик на имота, тъй като той бил закупен през 1962г. от съпруга
й Ради Х. Стефанов, и двамата са го придобили и са го притежавали в режим на
съпружеска имуществена общност. Освен това от датата на смъртта на съпруга й не
са изтекли десет години. Прави искане съдът да се произнесе с решение, по
силата на което да бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба
на имот от 01.04.2010г., оформен с нотариален акт № 38, том ІІ, рег.№ 2263,
дело № 111/2010г. на нотариус № 429 и район на действие Силистренски районен
съд, поради противоречието му със закона, поради сключването му при липса на
съгласие, и поради липса на основание, както и да бъде отменен този нотариален
акт, както и нотариален акт № 118, том ХVІІ, дело № 4015/1998г. Моли да бъде
допусната делба по отношение на процесния недвижим
имот, която да бъде извършена между съделителите Р.Р.С.,
Б.Р.Х. и С.Р.Х., като на всеки от тях бъде определена квота от правото на
собственост – по 1/3 идеална част. Претендира разноски.
Ответниците са
подали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за допустимост на
предявените искове, с изключение на иска за отмяна на нотариалния акт, в който
е обективиран атакувания договор за покупко-продажба
на недвижим имот. Считат исковете за неоснователни. Оспорват твърденията в
исковата молба, че Ради Х. Стефанов е станал собственик на имота по силата на
договор за покупко-продажба през 1962г., че към момента на упълномощителната
сделка и договорът за покупко-продажба от 01.04.2010г., Мюмюне Рамис С. не е била едноличен собственик на имота и не е
могла да разбира смисъла и значението на действията си. Ответниците твърдят, че
Мюмюне Рамис С. е придобила
собствеността върху процесния недвижим имот след
смъртта на съпруга й на основание давностно владение
и като едноличен собственик валидно е прехвърлила правото на собственост, тъй
като към момента на сключването е било ясно изразено съгласие от нейна страна,
в качеството й на продавач, да прехвърли правото на собственост. Нейният
пълномощник, чрез който е бил сключен процесния
договор, е имал надлежно учредена представителна власт, тъй като към момента на
упълномощаването продавачът не е бил в такова състояние, което да се е отразило
на способността му да взема решения и да извършва съзнателна мисловна дейност.
Заболяването, което е имала към него момент е било свързано със затрудняване на
двигателните й функции, но не е засегнало нейната психика, поради което тя е
действала разумно и е могла да разбира и ръководи постъпките си. Полагането на пръстов отпечатък вместо подпис на пълномощното е
предвидена в процесуалния закон възможност, която е била спазена от нотариуса,
пред когото са извършени упълномощителните действия. Поради това и неоснователно
било твърдението на ищците за липса на съгласие и на валидно волеизявление от
страна на продавача за прехвърляне на
собствеността върху имота. Тъй като към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба на недвижимия имот
липсват недостатъци на сделката, които да водят до нейната нищожност, и че към
него момент продавачът се легитимирал като единствен собственик на имота, то
искът за обявяване на неговата нищожност се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв. Поради липсата на съсобственост по отношение на
имота между страните в процеса, неоснователен се явява и искът за делба.
Твърдят също за неоснователност на иска за отмяната на констативния нотариален
акт.
С изготвения
проект за доклад по делото, съдът е квалифицирал алтернативно съединените
искове, предявени от ищците за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба, като такива с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД – поради
противоречието му със закона, по чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД – сключен поради липса на съгласие, и по чл.26,
ал.2, предл.4-о от ЗЗД – поради липса на основание.
Кумулативно съединените с тях искове за делба и за отмяна на нотариалните
актове, съдът е квалифицирал съответно по чл.34 от Закона за собствеността, и
по чл.537, ал.2 от ГПК.
След изготвяне на
проекта за доклад по делото от процесуалния представител е заявено оттегляне на
исковете за прогласяване нищожността на процесния
договор за покупко-продажба поради противоречието му със закона и поради
сключването му при липса на основание. Тъй като действията на процесуалния
представител са потвърдени и от ищците, които в съдебно заседание са заявили
съгласие за оттеглянето на тези два иска, с влязло в сила протоколно
определение от 07.12.2012г. съдът е допуснал оттегляне и е прекратил
производството по делото в частта, относно тези два иска. Производството по
делото е продължило по иска за прогласяване нищожността на договора поради
сключването му при липса на съгласие, по иска за делба и по иска за отмяна на
нотариалните актове.
Тъй като никоя от
страните по делото не е направила възражения срещу изготвения от съда проект за
доклад, и са заявили изрично, че са съгласни с дадената от съда квалификация на
исковете, съдът е обявил този проект за
доклад за окончателен.
В съдебно
заседание ищците лично и чрез процесуалния си представител заявяват, че
поддържат изцяло предявените искове и молят същите да бъдат уважени изцяло.
Представят писмени бележки, в които посочват, че считат за доказано твърдението
им, че наследодателите на ищците и първия ответник са придобили собствеността
на имота през 1962г., тъй като от свидетелските показания се доказало, че той е
бил закупен от тях, както и че са изкоренили намиращите се в имота лоза,
изградили са къща и други постройки и са живели в него до края на живота си.
Тъй като двамата са притежавали имота в режим на съпружеска имуществена
общност, след смъртта на единия от тях – Ради Х. Стефанов, преживялата му
съпруга Мюмюне Рамис С. не
е могла валидно да се легитимира или да придобие собствеността върху имота след
това. Затова той е останал съсобствен между нея и
синовете й, а при сключването на процесния договор,
тя не е могла да направи първия ответник – сина си С.Р.Х., собственик на целия
имот, защото не е могла да прехвърли повече права, отколкото има. От друга
страна, от свидетелските показания се доказал както фактът, че при
упълномощаването на втория ответник продавачът по атакувания договор е бил във
влошено здравословно състояние, така и обстоятелството, че продажната цена не
била платена.
От ответниците в
съдебно заседание се явява лично само вторият от тях М.Й.Х., а двамата се
представляват от упълномощените от тях адвокати, които считат, че искът за
обявяване нищожността на договора се явява неоснователен и недоказан, поради
което следва да се отхвърли както този иск, така и останалите два иска – този
за делба и този за отмяната на нотариалните актове, като неоснователни.
Претендират разноски. Представят и писмени бележки.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които съдът прецени за допустими и за относими към предмета на спора, и обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Като предмет на спора ищците са
въвели следния недвижим имот, който според действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр.Силистра, одобрени със Заповед РД-18-66 /
02.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява: Поземлен имот с
идентификатор 66425.515.12
(шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет точка петстотин и
петнадесет точка дванадесет), находящ се в гр.Силистра, ул.Албена № 19,
местност „Албена” с площ от 927 кв.м. (деветстотин двадесет и седем кв.м.),
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м.), при граници: ПИ №№ 66425.515.13, 66425.515.101,
66425.515.11, 66425.515.99; Сгради, които попадат в имота: 1. Сграда
66425.515.12.1: застроена площ 119 кв.м., брой етажи – 1, предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда 66425.515.12.2: застроена площ 16
кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; 3. Сграда
66425.515.12.3: застроена площ 9 кв.м., брой етажи – 1, предназначение:
Постройка на допълващо застрояване.
Мюмюне Рамис С. и Ради Х.
Стефанов са били съпрузи. Двамата са сключили граждански брак на 13.07.1946г. ,
за което е съставен Акт за женитба № 150 от същата дата на Силистренска община.
От брака си двамата имат родени трима сина – ищците Р.Р.С., роден на ***г., и Б.Р.Х., роден на ***г.,
както и първия ответник С.Р.Х., роден на ***г.
От показанията на свидетелите Фатмегюл
Исмаил и Неджат Джалил се установява, че в началото на 60-те години на
миналия век двамата съпрузи заедно с трите си деца са се установили да живеят в
процесния недвижим имот, като за целта изкоренили
намиращите се в него трайни насаждения и са построили къща и други постройки.
Ищците са живели в имота до 1989г., когато двамата са заминали за Турция заедно
със семействата си, но впоследствие, когато баща им – Ради Х. Стефанов, е
починал същата 1989г. на 22-и юни, единият от тях – Б.Х. се е завърнал в
България, като по-късно, след като известно време е живял на квартира, е
заминал да живее и работи в град София. Най-големият брат – ищецът Р.Р.С., е
останал да живее в Турция.
Ответниците С.Р.Х.
и М.Й.Х. са съпрузи и са сключили граждански брак на 13.04.1985г. в
гр.Силистра. С.Р.Х. е най-малкият син на Мюмюне Рамис С. и Ради Х. Стефанов, който винаги е живял в процесния имот заедно с родителите си, а по-късно и със
съпругата си. Двамата са живели там и по време на смъртта на Ради Х. Стефанов,
както и на своята майка Мюмюне Рамис
С. през 2010 година, и където продължават да живеят и понастоящем.
Ради Х. Стефанов е
живял в имота до смъртта си през 1989г. До смъртта си на 03.05.2010г. в имота е
живяла и Мюмюне
Рамис С., която преди това се е снабдила с документ
за собственост върху процесния имот – Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № 118, том ХVІІ,
дело № 4015/1998г. на нотариус при Силистренския районен съд. Според този
нотариален акт процесния недвижим имот е описан като:
ДВОРНО МЯСТО, с площ от 1 000 кв.м. извън регулацията на града,
съставляващ кадастрален № 1247, находящ се на адрес гр.Силистра, в местността %Кючюк Мустафа, по ул.Албена № 19,
ведно с построената в имота полумасивна жилищна
сграда, състояща се от седем стаи, склад и тоалетна, при съседи: на север
улица, на юг черен път, запад – наследници на Петър Енчев и изток Александър
Иванов Бънев. Мюмюне Рамис С. е била призната за собственик на имота по давностно владение на основание чл.483 от ГПК (отм.).
Същата, легитимирайки се като
едноличен собственик на процесния имот въз основа на
горепосочения документ за собственост, на 01.04.2010г. е сключила договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 38, том ІІ, рег.№ 2263, дело № 111/2010г. на нотариус Д.
Петрова с рег.№ 429 на НК и район на действие Силистренския районен съд, по
силата на който договор Мюмюне Рамис
С., в качеството й на продавач, действаща чрез пълномощника си М.Й.Х., е продала
на С.Р.Х., в качеството му на купувач, процесния
недвижим имот, ведно с построените в него три сгради, за сумата в размер на
4 000 лева, която сума продавачът, чрез пълномощника си, е заявил, че е
получил напълно и брой от купувача при подписването на договора. От материалите
по приложеното нотариално дело се установява, че при сключването на сделката
продавачът Мюмюне Рамис С.,
е била представлявана от пълномощника си М.Й.Х. по силата на пълномощно с
нотариална заверка на подписа рег.№ 2247/31.03.2010г. и на съдържанието рег.№
2248/31.03.2010г. на нотариус Д. Петрова с рег.№ 429 на НК и район на действие
Силистренския районен съд. Според пълномощното упълномощителят
Мюмюне Рамис С. е
предоставил на упълномощената М.Й.Х. представителна власт с правото на
последната да продава от нейно име имота като договаря с лица, които сама
избере, включително и да договаря сама със себе си, и да сключва договорите при
условия, каквито тя прецени.
По време на сключването на процесния договор за покупко-продажба на 01.04.2010г.
купувачът С.Р.Х. е бил в граждански брак с М.Й.Х..
След като се е
снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, Мюмюне Рамис С. го е показвала на
сестра си свид.Фатмегюл Исмаил, а от показанията на свидетелите Гинка Колева и
Теменужка Колева, се установява, че оттогава до смъртта си, Мюмюне
С. е заявявала пред всички, че къщата е нейна, тъй като притежава документ за
собственост, а след месец октомври 2009г., когато се е разболяла е заявявала
воля да прехвърли имота в полза на сина си С.Р.Х. и съпругата му.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове
са допустими, както е допустимо тяхното кумулативно обективно съединяване, тъй
като искът за прогласяване нищожността на един договор е установителен, и с
него се цели да бъде разрешен спор относно имота, предмет на делбата, относно
страните и относно делбените квоти, каквото е и
съдържанието на решението по чл.344, ал.1 от ГПК.
І. По отношение на иска с правно
основание чл.26, ал.2, предл.2-ро
от ЗЗД.
1. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД, липсата на съгласие
на страните да сключат определена сделка е основание за нейната нищожност, а
липсата на представителна власт, която също представлява вид липса на съгласие,
е посочена като основание за нищожност по чл.42 от ЗЗД. Разликата е в това, че
когато едно лице сключи договор от името на друго лице, без да е било
упълномощено от него, е налице висяща
недействителност, тъй като според чл.42, ал.2 от ЗЗД лицето, от името на
което е сключен договора може да го потвърди, с което договорът се валидира.
Безспорно е между
страните по делото, че при сключването на процесния
договор, М.Й.Х. е действала като представител по пълномощие на продавача Мюмюне Рамис С. (договорно
представителство). Несъмнен е фактът, че тя е била упълномощена от последната,
от чието име е договаряла, съобразно разпоредбата на чл.37 от ЗЗД, а съобразно
обема на предоставената й представителна власт, е имала правото да продава
имота на когото прецени и при цена и условия, каквито прецени, включително и да
договаря сама със себе си по правилата на диспозитивната
разпоредба на чл.38, ал.1 от ЗЗД. Никоя от страните, и в частност ищците, не
твърдят, че при сключването на процесния договор М.Й.Х.
е действала без представителна власт, респ. да е превишила представителната си
власт, така че да е била налице висяща недействителност, при която извършената
сделка по правило може да породи желаното правно действие при настъпването на
допълнителен факт, установен от закона, като изпълнение, съгласие или
потвърждаване, като по този начин нищожността може да се трансформира в
действителност на сделката от момента на нейното сключване (трансформацията е
една възможност, предоставена на лицето, от чието име е договаряно, да валидира договора). Напротив, доводът на ищците за наличие
на нищожност на атакувания договор за покупко-продажба на недвижимия имот от
01.04.2010г. е че продавачът не е могъл да разбира смисъла и значението на
действията които извършва, с което съдът приема, че под „действията” ищците
имат предвид момента на сключване на упълномощителната
сделка от 31.03.2010г. и подписаните от Мюмюне С.
(чрез поставяне на пръстов отпечатък – изрично
уредена възможност в чл.189 от ГПК) декларации от същата дата за липса на
публични задължения и за гражданство и гражданско състояние.
При всички случаи,
когато едно дееспособно лице,
каквото не се спори, че е била до смъртта си Мюмюне Рамис С., при сключваните от него договори не е могло да
разбира или ръководи действията си, е основание за унищожаване на такъв договор
съгласно чл.31 от ЗЗД. След като обаче: 1) съдът не е сезиран с иск за
унищожаване на упълномощителната сделка, 2) липсата на твърдения в насока, че
упълномощеното лице – М.Й.Х., при сключването на договора за покупко-продажба
не е имала представителна власт да договаря от името и за сметка на упълномощителя условията, при които този договор е сключен,
и 3) с оглед петитума на предявения иск за обявяване
нищожността на договора за покупко-продажба от 01.04.2010г. поради сключването
му при липса на съгласие, съдът е квалифицирал иска именно като такъв по чл.26,
ал.2, предл.2-ро от ЗЗД.
Дадената от съда правна квалификация на иска, с която страните са заявили
изрично съгласие и че нямат възражения в тази насока, е била и причина да не се
уважават и доказателствените искания на ищцовата страна за установяване
здравословното състояние на продавача по процесния
договор Мюмюне Рамис С. за
периода от 01.09.2009г. до смъртта й на 03.05.2010г, тъй като същите се явяват неотносими към релевантните за делото факти; извън предмета
на произнасянето излизат и се явява ненужно обосноваващи и изследващи наличието
на предпоставки от фактическия състав на иск с правно основание чл.40 от ЗЗД, какъвто
не е предявяван.
Ищците не
ангажираха никакви доказателства, съобразно вменената
им от съда доказателствена тежест и дадените им указания, в подкрепа на
твърденията си за нищожността на двустранната процесна
сделка на соченото от тях основание – липса на съгласие. От съдържанието на
договора за покупко-продажба на недвижим имот от 01.04.2010г., сключен в
нотариална форма, се установява, че при сключването му с две насрещни на
страните по него и противоположни по съдържание волеизявления, отнасящи се до
един и същи предмет, е постигнато съгласие относно вещта и продажната цена. По
този начин на договора е придадено същественото съдържание (essentialia negotii), т.е. налице е съгласие да се прехвърли собственост върху дадена вещ
за определена цена – съществените елементи на продажбата.
Дали цената е
платена или не е ирелевантно за настоящия спор – неплащането на уговорената продажна цена не въведена от
законодателя като основание за нищожност на една двустранна сделка. Затова и
съдът не следва да обсъжда доколко изявленията на страните по сделката, че
продажната цена е платена от купувача и получена от продавача, са верни, тъй
като това не касае правнозначим факт, свързан с
предмета на делото.
2. Другият основен довод на ищците, обосноваващи твърдението за
нищожност на атакуваната продажба, е че продавачът не е бил собственик на целия
процесен имот, а само на идеална част от него – не е
била едноличен собственик към 01.04.2010г., когато е сключен договора.
Становището, че акта, с който чужд имот,
респ. част от него, е бил прехвърлен на трето лице от несобственик
е нищожен, е било преодоляно чрез трайно установеното в практиката разбиране,
че прехвърлянето на чужд недвижим имот не е нищожно, предвид невъзможността
сделката да се противопостави на действителния собственик (Р.3-83-І, Спр.-83/5, с.8; Р.15-80-І, СП-81/9, с.71; Р.1598-84-І,
с.56, и много други).
ІІ. По иска с правно основание чл.34 от
Закона за собствеността.
За да се допусне
делба на имущество, следва, от една страна то да се идентифицира категорично и
недвусмислено, и от друга – да се установи безспорно, че то е съсобствено между страните по делото, и след прилагане на
законоустановените правила, да се определи припадащата се на всекиго част от
правото на собственост.
В случая
въведеното като предмет на иска за делба имущество е категорично установено
като: Поземлен имот с идентификатор 66425.515.12
(шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет точка петстотин и
петнадесет точка дванадесет), по кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.Силистра, одобрени със Заповед РД-18-66 / 02.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.Силистра, ул.Албена № 19, местност „Албена” с
площ от 927 кв.м. (деветстотин двадесет и седем кв.м.), предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10
м.), при граници: ПИ №№ 66425.515.13, 66425.515.101, 66425.515.11,
66425.515.99; Сгради, които попадат в имота: 1. Сграда 66425.515.12.1:
застроена площ 119 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Жилищна сграда –
еднофамилна; 2. Сграда 66425.515.12.2: застроена площ 16 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; 3. Сграда 66425.515.12.3:
застроена площ 9 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Постройка на допълващо
застрояване.
Така е налице
годен обект на делба, който обаче за да се разпредели между определен кръг от
лица, легитимиращи се като негови собственици, следва да се персонифицира този
кръг и да се установи несъмнено и непререкаемо, че те
са съсобственици на имота, и основанието, въз основа на което всеки от тях
участва в съсобствеността.
Според твърдението
в исковата молба, което се поддържа и в хода на производството, съсобственици
на имота са ищците Р.Р.С., Б.Р.Х., и първия ответник С.Р.Х., като всеки от тях
притежава по 1/3 идеална част от правото на собственост, придобито на основание
наследство от двамата си преки наследодатели Мюмюне Рамис С. и Ради Х. Стефанов.
Становището на
ответниците е, че само те – С.Р.Х. и М.Й.Х., са собственици на процесния имот, като собствеността им е възникнала в
резултат на възмездна сделка, в която те са имали качеството на приобретатели – купувачи по договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 01.04.2010г., и към датата на предявяване на иска притежават
имота в режим на съпружеска имуществена общност.
За доказване
твърдението на ищците, на първо място те следваше да установят техния и този на
първия ответник произход от наследодателите им, и второ, да установят, че
приживе наследодателите им са придобили собствеността върху имота, който след
тяхната смърт им е бил оставен в наследство.
Безспорно, с оглед
приетото за установено въз основа на писмените доказателства ищците и първия
ответник са низходящи – синове, на Мюмюне Рамис Саис и Ради Х. Стефанов.
Един от основните
спорни въпроси по делото е дали приживе Мюмюне Рамис Саис и Ради Х. Стефанов са
били собственици на имота и какво е било придобивното
им основание.
Според изложеното
в исковата молба, „имотът е бил закупен от Ради Х. Стефанов през 1962 г. от
лице с име „Мемду”, но купувачът не се е снабдил с
документ за собственост.” Това от една страна означава признание, че
наследодателите на страните по делото не са придобили собствеността върху имота
на производно (деривативно) основание, тъй като
според ищците сделката не е била в изискуемата според чл.18 от ЗЗД форма за
нейната действителност. Едновременно с това обаче, поддържат, че единственото основание за придобиване
собствеността върху имота от техните наследодатели е неговото закупуване през 1962 година и
настъпването тогава на вещнопрехвърлителния ефект.
Въпреки това, като е приел, че ищците се домогват да докажат, че сключването на
нищожния договор за продажба следва да се третира като начало на владение,
съдът е уважил доказателствените искания от страна на ищците като е допуснал
поисканите от тях доказателства за установяване началната дата на владението и
неговата продължителност, в какво състояние е бил тогава имота, кой е извършил
постройките и кой е живял в него.
Ищците обаче не
посочват конкретен период от време, през който наследодателите им да са
упражнявали фактическа власт върху процесния имот
през определен период от време като го вледели като свой, не се позовават на приобивна давност, чрез установяване на посочените
обстоятелства, с които правната норма свързва благоприятните последици –
придобиването на имота по давност, а напротив продължават да поддържат
включително и в хода по същество чрез представените писмени бележки, че имотът
е придобит с възмездна сделка през 1962 година. (А щом като твърдят, че
собствеността веднъж е придобита на едно основание, недопустимо е втори път тя
да се придобива от същото лице/а на същото или различно основание).
Съдът не споделя
становището, че нищожната поради липса на форма сделка за покупко-продажба на
недвижим имот, сключена през 1962 година е направила Мюмюне
С. и Ради Стефанов собственици, поради което и не приема виждането, че
действията, извършвани от двамата впоследствие в имота, са осъществявани от тях
в качеството им на собственици. Дори не се поддържа те да са осъществявали
фактическата власт върху имота въз основа на твърдяното право на собственост,
защото владението не представлява грижа за имота и постоянно присъствие в него.
Тези действия сами по себе си не се отъждествяват с понятието владение, но чрез
тях то се обозначава и легитимира като такова. Вярно е че обикновеното
ползване, вещното право на ползване, правомощието на собственика да ползва и
правото на собственика да владее една вещ/имот, са различни правни хипотези, но
в голяма степен проявните им форми са сходни и
съвпадат с действията, които се очаква да извършва и владелецът в хода на
упражняване на фактическата власт върху имота.
Никоя от страните
по делото не ангажира доказателства, от които да се направи извод, че до
смъртта на Ради Х. Стефанов през 1989г., той заедно с Мюмюне
Р.С., да са придобили на каквото и да е основание в режим на съпружеска
имуществена общност и в определен момент правото на собственост върху
обитавания от тях имот, включително и на първично (оригинерно)
основание, защото не се установи, а и не се твърди, дори и конкретен период от
време, през който двамата наследодатели заедно или един от тях докато и двамата
са били живи, да е упражнявал владение върху имота, именно поради смесване на
понятията владение, фактическо ползване и обитание на
имота.
От ответната страна също не се
ангажираха доказателства, след смъртта на Ради Х. Стефанов, преживялата му
съпруга да е установила фактическата власт върху имота до 1998г., когато се е
снабдила с документ за собственост, като освен това да е осъществявала
непрекъснато владение в продължение на 10 години по смисъла на чл.79, ал.1 от
ЗС. Тъй като от смъртта на Ради Х. Стефанов на 22.06.1989г. до 12.08.1998г.,
когато преживялата му съпруга Мюмюне Рамис С. се е снабдила с документ за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение, не са
изминали 10 години, в интерес на ответниците бе да докажат правото си на
собственост на своя праводател и основанието, на
което твърдят, че е придобил собствеността. Същите обаче не ангажираха доказателства,
че владението на Мюмюне Рамис
С. е започнало от преди смъртта на Ради Х. Стефанов, чрез установяване от
двамата на фактическа власт върху имота, и което владение да е продължило да
бъде осъществявано еднолично от преживялата съпруга, и завършило след като
бракът им е бил прекратен със смъртта съпруга, и 10-те години да са изминали
към 12.08.1998г., като в този случай, след като владението е завършило след
смъртта на единия съпруг, не биха били налице правните последици, визирани в
ППВС № 8/80г., т.2.
След като ищците
оспорват собствеността на ответниците, като оспорват собствеността и на техния праводател с твърдението, че са купили от лице, което не е
бил едноличен собственик на имота, не може да се приеме, че праводателят
на ответниците е бил собственик само поради обстоятелството, че при продажбата
между него и първия ответник собствеността му е била проверена от нотариуса.
Тази проверка се свежда до това, че праводателят на
ответниците е владял повече от десет години имота, и това се смята от нотариуса
за установено, когато е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Това значи, че собствеността е приета за доказана въз основа на един акт,
съставен в извънсъдебно производство без участието на
ищците – съставен въз основа на повърхностен разпит на трима свидетели,
представени на нотариуса от самия молител. Актът на нотариуса не може да има
по-голяма доказателствена сила от силата на показанията, въз основа на които е
издаден. А тези показания не са нищо друго, освен свидетелски показания, които
са събрани извънсъдебно и нямат никаква
доказателствена сила в процеса. Никаква разпоредба на закона не създава
презумпция за доказателствена сила на действията на нотариуса по проверката на
собствеността, и специално на акта по обстоятелствена проверка.
Основния спорен
въпрос между страните по делото, имащ значение за основателността на иска за
допускане на делба, се свежда до това дали към 01.04.2010г. Мюмюне
Рамис С. е била едноличен собственик на целия имот и
е могла да прехвърли правото на собственост по силата на сключения на тази дата
договор за покупко-продажба на недвижим имот, или е прехвърлила само
притежаваната от нея съответна идеална част от правото на собственост.
Дори и да се приеме
тезата на ищците, че Мюмюне Рамис
С. и Ради Х. Стефанов са придобили на някакво основание правото на собственост
върху имота и са го притежавали в режим на съпружеска имуществена общност,
както и че след смъртта на Ради Х. Стефанов, неговата преживяла съпруга и
тримата му синове са наследили собствеността и владението върху оставената от
него 1/2 идеална част, този факт сам по себе си не изключва възможността към
момента на продажбата – 01.04.2010г. – Мюмюне Рамис С. да е била едноличен собственик на имота, и който
факт съдът приема за доказан от представените по делото гласни доказателства –
свидетелски показания.
В чл.69 от ЗС е установена една
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго. За да се докаже това, следва по делото да е установено наличието на
всички елементи от фактическия състав на това придобивно
основание, включително и субективния елемент, касаещ намерението, с което той
упражнява фактическата власт върху имота и противопоставянето му на останалите
съсобственици. За да го превърне в самостоятелно владение, той трябва да
„отнеме”, да „отблъсне” владението на другите, а не е достатъчно само да
манифестира неопределено самостоятелността на владението. В тази насока е
практиката на ВС (Р.1161-69-І). Разгледано в контекста на чл.69 от ЗС,
наследяването като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало
лице към неговите наследници, се явява правно основание за упражняване на
фактическата власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица,
които са приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена
общност (съсобственост по наследяване). Вътрешните отношения между сънаследниците
по ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл.31 от ЗС. В
тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена
наследствена вещ има качеството и правата на останалите наследници. По делото
се събраха достатъчно доказателства за наличието на този субективен елемент от
фактическия състав на института на давностното
владение, изразяващ се в демонстриране на действия, които недвусмислено да
отразяват намерението за своене от страна на Мюмюне Рамис С. и отричане
правата на другите съсобственици на имота – ищците Р.Р.С., Б.Р.Х. и ответника С.Р.Х..
Девет години след
смъртта на Ради Х. Стефанов, преживялата му съпруга се е снабдила с документ за
собственост върху целия имот. Това нейно действие е извършено без изричното или
предполагаемо съгласие на нейните трима сина и не съставлява незначително
безпокойство, защото е насочено към отричане правото на собственост на
последните, затова и не е от категорията на търпимите. Това действие е от
такова естество, от което се е демонстрирало, че тя е придобила владението, а
фактическата власт (ако е имала въобще такава) на останалите съсобственици на
имота е била прекъсната и с него се е установило такова положение, от което да
може да се направи заключение, че при обикновен ход на нещата имотът ще остане
в нейна – на Мюмюне Рамис С.
– власт. С това бе доказано намерението на последната през периода от
12.08.1998г. до 31.03.2010г., когато е държала вещта като своя, и за което
законът е установил презумпцията по чл.69 от ЗС. Както ищците, които твърдят,
че притежават по наследство идеални части от правото на собственост върху
имота, така и първият ответник, не са се интересували от съдбата на имота през
всичките тези години, а едно от съображенията, поради които е въведена
давността в българското право, на която се позовават и ответниците за да
установят правото на собственост на праводателя си
към момента на сключване на процесния договор, се
свежда преди всичко до това, че законът смята, че когато собственикът на една
вещ, която се владее от трето лице, е пропуснал много дълго време, без да
потърси правна защита срещу владелеца, този собственик не заслужава вече правна
защита – бездействието му показва, че загубването на собствеността върху вещта
не го интересува много. По делото се събраха достатъчно доказателства за обективираното намерение на Мюмюне
Рамис С., чрез извършените от нея действия –
снабдяването с документ за собственост, уведомяването на всички роднини и
близки за неговото съществуване и съдържание (арг.свид.Фатмегюл Исмаил),
многократното заявяваното от нея пред всички тях: „къщата е мойта”
(арг.свид.Гинка Колева и
Теменужка Колева) – които не оставят съмнение в нейното субективно отношение
към процесния имот, да са достигнали до знанието на
ищците, но именно тяхната незаинтересованост или проявеното уважение към
решението на тяхната майка, обуславят изгубването на владението върху имота.
Владението на Мюмюне Рамис С.
е продължило повече от десет години, не е било прекъсвано, нито е прекъсвано
течението на придобивната давност, поради което тя е
придобила собствеността върху владения само от нея имот след изтичането на
предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС срок, като това е станало на 12.08.2008г.
С оглед изложеното
съдът приема, че със сключването на договора от 01.04.2010г. е настъпил вещнопрехвърлетилния ефект и купувачът по него е станал
собственик на целия имот. По правилата на чл.21, ал.1 от Семейния кодекс
собствеността върху имота е придобит и понастоящем той продължава да принадлежи
в режим на съпружеска имуществена общност от купувача по договора С.Р.Х. и
съпругата му, с която е бил в граждански брак по време на сключването му, М.Й.Х..
Прехвърляйки собствеността върху имота, към момента на смъртта си Мюмюне Рамис С. не е притежавала
права върху имота, поради което и ищците не са придобили от нея по наследство
никаква част от него. Поради липса на съсобственост между ищците и първия
ответник, по отношение на процесния имот към датата
на предявяване на иска за делба, то същият се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли.
ІІІ. По иска с правно основание чл.537,
ал.2 от ГПК.
На отменяване по
реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове и
тези по обстоятелствена проверка, но не и тези по договори за прехвърляне на
вещни права. Това е така, защото прехвърлителният
ефект на нотариалния акт отпада по силата на съдебното решение, с което е
установено, че продавачът по него не е бил собственик на прехвърления имот.
(Решение № 206/16.03.2007г. по гр.д.№ 2971/2005г. на ВКС, І г.о.). След като
нотариален акт № 38, том ІІ, рег.№ 2263, дело № 111/2010г. на нотариус Д.
Петрова с рег.№ 429 на НК и район на действие Силистренския районен съд, обективира договор, с който се прехвърлят вещни права, то
искането му за отмяна се явява неоснователно.
Приетото от съда
за доказано, че приживе Мюмюне Рамис
С. е придобила собствеността върху целия имот на основание давностно
владение, прави искането за отмяна на нотариален акт № 118, том ХVІІ, дело №
4015/1998г. на нотариус при Силистренския районен съд, с който е било
удостоверено правото на собственост и основанието за придобиването му, за
неоснователен.
С оглед правилата
на процеса на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответниците следва да се
присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, като всеки от ищците следва да бъде осъден да им заплати по
250 лева.
Предвид
гореизложеното, Силистренският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Р.С. с ЕГН **********,***, и Б.Р.Х. с ЕГН **********,***, иск
против С.Р.Х. с ЕГН **********, и М.Й.Х. с ЕГН **********,***, за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.04.2010г., обективиран
в нотариален акт № 38, том ІІ, рег.№ 2263, дело № 111/2010г. на нотариус Д.
Петрова с рег.№ 429 на НК и район на действие Силистренския районен съд, с
който договор Мюмюне Рамис С.
с ЕГН **********, чрез пълномощника й М.Й.Х.
с ЕГН **********, е продала на С.Р.Х. с ЕГН **********, по време на брака му с М.Й.Х.
с ЕГН **********, следния свой собствен недвижим имот, а именно: Поземлен имот
с идентификатор 66425.515.12
(шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет точка петстотин и
петнадесет точка дванадесет), по кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.Силистра, одобрени със Заповед РД-18-66 / 02.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.Силистра, ул.Албена № 19, местност „Албена” с
площ от 927 кв.м. (деветстотин двадесет и седем кв.м.), предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10
м.), при граници: ПИ №№ 66425.515.13, 66425.515.101, 66425.515.11,
66425.515.99; Сгради, които попадат в имота: 1. Сграда 66425.515.12.1:
застроена площ 119 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Жилищна сграда –
еднофамилна; 2. Сграда 66425.515.12.2: застроена площ 16 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; 3. Сграда 66425.515.12.3:
застроена площ 9 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Постройка на допълващо
застрояване, за сумата в размер на 4 000 лева, поради сключването му при липса на съгласие, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.Р.С. с ЕГН **********,***,
и Б.Р.Х. с ЕГН **********,***, иск против С.Р.Х. с ЕГН **********, и М.Й.Х. с
ЕГН **********,***, за отмяна на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том ІІ, рег.№ 2263,
дело № 111/2010г. на нотариус Д. Петрова с рег.№ 429 на НК и район на действие
Силистренския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Р.С. с ЕГН **********,***, и Б.Р.Х.
с ЕГН **********,***, иск против С.Р.Х. с ЕГН **********, и М.Й.Х. с ЕГН **********,***,
за отмяна на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 118, том ХVІІ, дело № 4015/1998г. на нотариус при Силистренския
районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Р.С. с ЕГН **********,***, и Б.Р.Х.
с ЕГН **********,***, иск против С.Р.Х. с ЕГН **********,***, за делба на недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 66425.515.12 (шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет
точка петстотин и петнадесет точка дванадесет), по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр.Силистра, одобрени със Заповед РД-18-66 /
02.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Силистра,
ул.Албена № 19, местност „Албена” с площ от 927 кв.м. (деветстотин двадесет и
седем кв.м.), предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), при граници: ПИ №№ 66425.515.13,
66425.515.101, 66425.515.11, 66425.515.99; Сгради, които попадат в имота: 1.
Сграда 66425.515.12.1: застроена площ 119 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; 2. Сграда 66425.515.12.2:
застроена площ 16 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Жилищна сграда –
еднофамилна; 3. Сграда 66425.515.12.3: застроена площ 9 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение: Постройка на допълващо застрояване, която да бъде допусна между
Р.Р.С., Б.Р.Х. и С.Р.Х., при квоти от правото на собственост – по 1/3 идеална
част за всеки от тримата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Р.С. с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Х. с ЕГН **********, и М.Й.Х. с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА Б.Р.Х. с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Х. с ЕГН **********, и М.Й.Х. с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: