Определение по дело №477/2015 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 771

 

Гр.Пловдив,05.04.2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд,търговско отделение,в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Окръжен съдия:РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря Б. К. като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 477 по описа за 2015 г.,ХІІІ-ти състав,за да се произнесе взе предвид следното:

        Иск по чл.422 от ГПК във връзка с  чл.430 от ТЗ във връзка с чл.99 от ЗЗД .

        Предявен е иск от „Ками 83” ЕООД ,представляван от К.И.,а по пълномощия от адв.В. против И.К.Д. ***,представлявана от адв.Р. за установяване съществуването на вземане по отношение на ищеца ,произтичащо от сключен на 12.01.2009г. между „Райфайзенбанк / България”ЕАД от една страна ,и от друга „Фамили Джи”ООД в качеството му на кредитополучател ,”Фамили Джи 1”ООД в качеството му на солидарен длъжник ,”Ей Ем Джи”ООД в качеството му на солидарен длъжник ,Д.Н.Д. в качеството му на солидарен длъжник и И.К.Д. в качеството  й на солидарен длъжник Договор за банков кредит № 66180,изменен и допълнен с  с Анекси № 1 /15.02.2010г.,2 /01.04.2010г. ,3/ 07.03.2011г. ,4 / 14.04.2011г., 5/ 05.05.2011г. , 6 / 03.06.2011г. и 7 / 05.07.2011г. и което вземане е прехвърлено от „Райфайзенбанк /България” ЕАД на „Ками 873”ЕООД с Договор за цесия  от 20.08.2013г. с нотариална заверка на подписите ,което парично вземане е в общ размер на 18 536,45 евро,от които  18 458 евро – главница и 78,45 евро редовна лихва за периода 05.08.2013г. – 19.08.2013г.,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от 06.03.2015г. до окончателното изплащане ,както и направените по делото разноски в размер на725,07 лв. ДТ  и 3 196,10 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

        Ищецът по съображения ,изложени в писмени бележки моли искът да бъде уважен като претендира заплащане  и на направените по делото разноски.

        Ответницата И.К.Д. *** оспорва иска и посъображения,изложени в  писмена защита моли искът да бъде отхвърлен  като бъдат присъдени разноски,а именно адвокатски хонорар за един адвокат  в полза на адв.Р. на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

        Пловдивски окръжен съд след преценка на доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:

Предмет на спора е установиелен иск по чл.422 от ГПК  за установяване съществуването на вземане за ищцата по отношение на ответника ,което вземане произтича от договор за банков кредит ,сключен между „Райфайзенбанк/България”ЕАД от една страна ,и няколко юридически и физически лица ,между които и ответницата , което вземане е цедирано от банката на ищцата.

        Ищцата ,в качеството си на цесионер е инициирала заповедно производство ,по което е образувано ч.гр.д.2763/2015г. по описа на ПРС ,ХІХ състав ,в което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК  и изпълнителен лист въз основа на нея като съдът е приел ,че документът по чл.417 от ГПК е договор за цесия с нотариална заверка на подписите.Възражение е постъпило само от ответницата ,същото е депозирано в срок ,в резултат на което е заведен и настоящия установителен иск ,също постъпил в срока по чл.415 от ГПК.

        Със заявлението за издаване на заповедта по чл.417 от ГПК са представени договор за цесия от 20.08.2013г. ,видно от който „Райфайзенбанк/България/ ”ЕАД  е прехвърлила на „Ками 83”ЕООД  вземането си към „Фамили Джи”ООД ,произтичащо от договор за банков кредит  и седем броя анекси към него в размер на 18 536,45 евро ,от които редовна главница в размер на 18 458 евро  и редовна лихва ,изчислена за периода 03.08.2013г. – 19.08.2013г. в размер на 78 ,45 евро като при подписване на договора банката предоставя извлечение от счетоводните книги за установяване съществуването на вземането и точния му размер.Представени са също така  уведомления по чл.99 от ЗЗД,договор  за банков кредит ведно с анексите към него,както и доказателства за плащане от страна на цесионера.

        Съдът обаче счита ,че ищецът ,явяващ се цесионер на вземане ,произтичащо от договор за банков кредит ,не може да се ползва от облекчения ред за снабдяване със заповед по чл.417 от ГПК и в този смисъл отстъпва от становището ,заявено с доклада по делото ,че искът е допустим .Съображенията за това  са следните : документът,който установява съществуването на вземането,предмет на заповедното производство и настоящия установителен иск не е договорът за цесия ,а извлечението от счетоводните книги на банката  към датата на сключване на договора за цесия .Договорът за цесия е относим само за установяване  настъпилото частно правоприемство в лицето на кредитора преди подаване на заявлението ,но за издаване на заповед по чл.417 от ГПК е необходимо и представяне на онези документи ,установяващи съществуването на вземането като в случая това е извлечението от счетоводните книги на банката към момента на прехвърляне на вземането.ГПК е уредил  облекчен ред за снабдяване със заповед по чл.417 от ГПК по отношение на банките  за вземания ,произтичащи от договор за банков кредит ,поради което ,за да се ползва от този облекчен ред ,правоприемникът на вземането следва да има същото качество ,защото ,както се приема и в разясненията,дадени в ТР4/2013г. на ОСГТК на ВКС противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на  заповед за незабавно изпълнение в полза на субекти извън  изрично посочените в закона ,за които е предвиден облекчен ред за събиране на вземанията.

        Доколкото ищцата в качеството й на цесионер няма качеството на лице ,предвидено в чл.417 ал.1 т.2 от ГПК,то същата не е активно легитимирана да се ползва от облекчения ред за събиране на вземането ,което е придобила преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ,което прави издадената заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ недопустима.След като същата е недопустима  и доколкото редовно проведеното заповедно производство е абсолютна процесуална предпоставка за провеждане на  положителния установителен иск по чл.422 от ГПК ,то следва да се приеме ,че недопустимо издадената заповед по чл.417 от ГПК се приравнява по правни последици на липсата  на такава ,което означава ,че настоящият иск също се явява недопустим.

        С оглед на горното съдът намира ,че приемайки иска за недопустим ,ще следва да се отмени определението ,с което е даден ход на устните състезания и производството по делото като недопустимо да се прекрати.Същевременно ще следва и издадената заповед по чл.417 отГПК по ч.т.д 2763/2015г-. по описа на ПРС,ХІХ състав ,ведно с изданения въз основа на нея изпълнителен лист да бъдат обезсилени.

        Следва да се каже  и това ,че изложеното по-горе не означава ,че ищцата не може да търси заплащане на дължимите й суми с осъдителна искова претенция,нито отрича съществуването на вземането , само означава ,че не може да се ползва от облекчения ред на заповедното производство.

        С оглед на този резултат на ответницата следва да се присъдят разноски  в размер на 1618 лв. .адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р.Р.,изчислено съобразно Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

Отменя определение от 12.02.2016г. с което е даден ход на устните състезания.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 477 / 2015г. по описа на ПОС ,ТО ,ХІІІ състав.

ОБЕЗСИЛВА заповед№ 1429/10.03.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.2763/2015г. по описа на ПРС ,ХІХ състав.

ОСЪЖДА „КАМИ 83” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.Калофер,обл.Пловдивска ,ул.”Ванка Ботева „ № 7 да заплати на адвокат Р.В.Р. *** сумата от 1 618 лв. ,дължимо адвокатско възнаграждение  в условията на чл.38 ал.2 от ЗА.

Определението е обжалваемо в 1 седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ПАС.

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: