Решение по дело №289/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на НТУ, действащ чрез процесуалният си представител от юрк. К. М. против Решение № 45 от 16.02.2024 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 629 по описа на съда за 2023 г., с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление № BG16032022/5800/Р8-370/31.08.2022 г. С последното, на Б. И. А. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява, чрез процесуалния си представител юрк. М., в представеното по делото писмено становище, поддържа касационната жалба по съображенията изложени в нея. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, при условие, че е над минимално предвидения в закона размер.

Ответникът – Б. И. А. от [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалният му представител, в отговор по касационната жалба и нарочна молба, касационната жалба се оспорва, като се претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък, ведно с доказателства за плащането им – л. 55 и сл. от делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

А. съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение на РС – Враца е отменено издаденото от Директора на НТУ Наказателно постановление № BG16032022/5800/Р8-370/31.08.2022 г, с което на Б. И. А. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Отговорността на ответника е ангажирана за това, че на 16.03.2022 г. в 13:26 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е пристигнало ППС с рег. номер [рег. номер] управлявано от него, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона. След извършена проверка е установено, че същото попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на 01.03.2022 г., в 12:32 часа на Обход Враца път I-l, км 8-130 е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20612 (АПИ)

За да постанови решението си Районният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на санкционната процедура. Изложил е мотиви, че управлението на МПС по платената пътна мрежа без предварително да е заплатена определената от закона такса е нарушение, което е наказуемо не по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, както е отразено в акта и НП, а по чл. 187а от ЗДвП.

Отчел е, че авторството на деянието не е установено, както и че между действителното мястото на нарушението и това отразено в АУАН и НП е налице пълно разминаване, доколкото в АУАН - като място на извършване на нарушението е посочено - “на Обход - Враца, път 1-1, км 8+130“, а в издаденото НП на стр.1 на две места е посочено „по път 1-1, км 8-130“ тоест в посока нарастващ километър, а на стр.3 - „път 1-1, км 8+130“.

Крайният извод на съда е, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви за незаконосъобразност на НП, се споделят изцяло от касационната съдебна инстанция, която се позовава на тях и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на РС – Враца.

Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП, на която се е позовал касатора в НП, ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Н. следващо място според посочената като основание за издаване на процесното НП разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800,00 лева

Отделна санкция е предвидена в хипотезата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за собственика на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата.

Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500,00 лева.

В случая наказващият орган е изразил воля да ангажира отговорността на водача на пътното превозно средство, но по преписката липсват каквито и да е доказателства, че именно А. на посочената дата и час е управлявал процесното превозно средство, за да е възникнало за него като водач задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

В съставения АУАН е отразено, че нарушението е установено чрез проверка и справка в електронната система, както и че в хода на образуваното административнонаказателно произовдство, като доказателство е създаден и приложен доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и са приложени статични изображения/снимков материал, удостоверяващ изображението на процесното превозно средство върху посочения пътен участък на 01.03.2022 г.

Доказателствата по делото на районния съд не установяват обективните съставомерни елементи от състава на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, в това число и авторството на деянието на датата 01.03.2022 г.

В АУАН не се съдържа признание на А. за управлявано от него на така посочената дата ППС. В този смисъл същият е възразил срещу издаденият акт, като сам е избрал да му бъде съставен АУАН. Тези негови действия обаче не би могло да се приемат за признание, че именно А. е извършител на нарушението на 01.03.2022 г. От наличното в административната преписка статично изображение създаденото на 01.03.2022 г. по никакъв начин не се установява самоличността на водача на процесното ППС.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на спора на ответника по касационната жалба разноски за настоящето производство не следва да бъдат присъждани, тъй всички претендирани и направени от него до момента разноски са му присъдени .от първоинстанционния съд. При този извод възраженията на процесуалния представител на касатора за прекомерност не следва да бъдат обсъждани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН А. съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 45 от 16.02.2024 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 629 по описа на съда за 2023 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.