Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Трявна,
31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на първи юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при
участието на секретар В. Драгановска и в присъствието на прокурор …………., като
разгледа докладваното от съдията Петракиева АНД № 33 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят
М.В.К. е обжалвала наказателно постановление № **********/04.05.2020г. на
Директора на РДГ – Велико Търново, с което й е наложена глоба по чл.257 ал.1 от
Закона за горите в размер на 300,00 лв. – за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2 от Закона
за горите /ЗГ/.
В жалбата
се излага, че съобразно последните редакции на ЗГ и неговите поднормативни
актове, издаването на превозни билети ставало с терминал, който задължително
следвало да има осигурен достъп до интернет покритие, за издаването на какъвто
и да било билет. Като лесовъд на частна практика, за жалбоподателя било ясно
откъде следва да се издаде билета. Не бил налице субективен елемент в случая за
извършване на нарушението. За предприемането на тази стъпка жалбоподателят бил
воден от лошата интернет връзка. Това наложило издаването на билета от място,
различно от склада за транспортиране на дървесината. Налице било също и
несъответствие между фактическото описание на нарушението и сочената като
нарушена законова разпоредба, което водело до неяснота на деянието. Не били
спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на АУАН и НП.
Претендира
се в жалбата отмяната на обжалваното наказателно постановление, като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Х., поддържа
подадената жалба, с изнесените в нея доводи. Изрично заявява, че не оспорва
направените констатации в приложения по делото констативен протокол Серия Р014
№004367/16.10.2019г.
Ответникът
по жалба РДГ – Велико Търново, чрез пълномощник юрисконсултС., оспорва жалбата,
като неоснователна и моли за потвърждаване на издаденото наказателното
постановление.
|
|
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Срещу
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ №006093/06.11.2019г. от свидетеля П.В.Й. – на длъжност „горски
инспектор“ при РДГ – Велико Търново, в присъствието на свидетелите В.Д.Ц. и К.Д.И.,
за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2 от Закона
за горите, изразяващо се в това, че: На 16.10.2019г., в качеството на лесовъд
на частна практика, издава превозен билет №11553/00006 от 16.10.2019г. за
транспортиране на 10 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен вид бук с МПС с
рег.№ЕВ 3954 ВА, добити по позволително за сеч №521975 от 18.09.2019г. от имот
№68823.131.9, попадащ в отдел 304, подотдел „61“, землище с. Станчов хан,
Община Трявна – ЧГТ, от място, което не представлява временен склад на
горепосочения имот, а издава превозния билет в гр. Плачковци, GPS
координати LAT 42.82997165, LON 25.478591150000003.
Актът за
установяване на административно нарушение е връчен лично на жалбоподателя на
06.11.2019г., който е направил възражение, че не е съгласен с написаното в
акта.
Въз
основа на горния АУАН е издадено наказателно постановление /НП/
№**********/04.05.2020г. на Директора на РДГ – Велико Търново, с което на
жалбоподателя, е наложена глоба в размер на 300,00 лв. – за нарушение по чл.257
ал.1 т.1 вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2 от Закона за горите, а именно за
това, че: На 16.10.2019г., в качеството на лесовъд на частна практика, издава
превозен билет №11553/00006 от 16.10.2019г. за транспортиране на 10
пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид бук с МПС с
рег.№ЕВ 3954 ВА, добити по позволително за сеч №521975 от 18.09.2019г. от имот
№68823.131.9, попадащ в отдел 304, подотдел „61“, землище с. Станчов хан,
Община Трявна – ЧГТ, от място, което не представлява временен склад на
горепосочения имот, а издава превозния билет в гр. Плачковци, GPS
координати LAT 42.82997165, LON 25.478591150000003.
При гореустановеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на
предоставените му правомощия, съобразно представената по делото заповед
№РД-49-199/16.09.2011г. на министъра на земеделието и храните, оправомощаваща
директорите на регионалните дирекции по горите да издават наказателни
постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му ЗЛОД,
ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.
С него
жалбоподателят М.В.К. е санкционирана от Директора на РДГ – Велико Търново за
извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2 от
Закона за горите. Съгласно чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите, наказва се с
глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или не изпълни
своевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Чл.211 ал.1 и ал.2 т.2 от Закона за горите установяват, че дървесината
се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет, издаден от
лице, упражняващо лесовъдска практика – за дървесината, добита от собствените
им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от
собственика.
Според
описанието в АУАН и в НП, нарушението се изразява в издаване на превозен билет
№11553/00006/16.10.2019г. от място, което не представлява временен склад на имота,
от който се добива дървесина – имот №68823.131.9 в землището на с. Станчов хан,
Община Трявна, а в гр. Плачковци, GPS координати LAT 42.82997165, LON 25.478591150000003.
При
съпоставка на фактическото описание на нарушението с посочените като нарушени
законови разпоредби съдът констатира, че в никоя от цитираните от
административно наказващия орган правни норми не е вменено като задължение
превозните билети да се издават от лицата по чл.211 ал.2 от ЗГ на точно
определено място, включително и на мястото на временния склад по смисъла на §11
т.6 от ДР на ЗГ. Разпоредбата на чл.257 ал.1 т.1 ЗГ е бланкетна и препращаща,
поради което за да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на
определено лице следва да бъдат посочени точните норми от ЗГ, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, които
конкретният нарушител не е изпълнил или е изпълнил несвоевременно. Като такава
норма в случая е посочена само тази на чл.211 ал.1 вр. ал.2 т.2 от ЗГ, която сочи,
че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет.
При това положение е видно, че е налице несъответствие между фактическото
описание на нарушението и сочената като нарушена законова разпоредба, което
води до неяснота относно деянието, за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя, което представлява нарушение,
съответно по чл.42 т.4 от ЗАНН за АУАН и по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за НП.
Съществува неяснота дали жалбоподателят е санкциониран за това, че не е издал
превозен билет за транспорт на дървесина от временния склад в имот №68823.131.9
или че е издал превозен билет №11553/00006/16.10.2019г. не на мястото на
временния склад в имота, а в гр. Плачковци, но без да е ясно коя законова
разпоредба създава задължение за издаване на превозния билет конкретно от
мястото на временния склад, тъй като сочените в АУАН и в НП правни норми не
установяват задължение за издаване на превозния билет на точно определено
място.
Предвид
изложените по-горе съображения съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които
водят до невъзможност да се установи кое е деянието, за което е наложена
административна санкция. Това води до ограничаване правото на защита на
наказаното лице и същевременно с това препятства възможността за съдебна
проверка относно правилността на НП.
Отделно
от това следва да се посочи, че субект на административно наказателна
отговорност за неизпълнение разпоредбата на чл.211 от ЗГ може да бъде само
лице, което превозва дървесина без превозен билет – по ал.1 или което превозва
дървесина с превозен билет, който не е издаден от посочените лица – по ал.2 т.1
и т.2. Доколкото според данните по делото жалбоподателят не е извършвал превоз
на дървесина, то той не би могъл да извърши нарушение на цитираната правна
норма.
С оглед
изложеното, обжалваното наказателно постановление №**********/04.05.2020г. на
Директора на РДГ – Велико Търново, с което на жалбоподателя е наложена глоба по
чл.257 ал.1 от Закона за горите в размер на 300,00 лв. – за нарушение по чл.257
ал.1 т.1 вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2
т.2 от Закона за горите /ЗГ/, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно
разноските:
С оглед отмяната на обжалваното
наказателно постановление, както и на основание чл.63 ал.3 ЗАНН вр. чл.143 ал.1
от АПК, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски, които включват адвокатското възнаграждение на
един адвокат в размер на 300,00 лв. Тази сума следва да бъде заплатена от РДГ –
Велико Търново, като орган издал отмененото наказателното постановление.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№**********/04.05.2020г. на Директора на РДГ – Велико Търново, с което на М.В.К.,
с ЕГН **********,***, е наложена глоба по чл.257 ал.1 от Закона за горите в
размер на 300,00 лв. – за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 вр. чл.211 ал.1 вр.
чл.211 ал.2 т.2 от Закона за горите, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РДГ – Велико Търново да заплати на М.В.К., с ЕГН **********,***, сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща
направени разноски по делото, на основание чл.63 ал.3 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Габрово в
14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: