МОТИВИ по НОХД № 609 от 2019 г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
Н.Я.М.
за това, че на 07.04.2019 г. в магазин „2+2” на ул. „Николаевска” № 11 в гр.
Габрово, в съучастие
като извършител с Й.М.А. и П.М.А., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В.Б.И. *** в
качеството му на длъжностно лице - „продавач - консултант”, при изпълнение на службата,
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за
мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око,
кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа,
оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната
устна вляво, разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната
устна вляво с кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни
области на главата, контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу
вдясно, контузия на втори и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак,
съчетани с болезненост, довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота - престъпление
по чл. 131, ал.1, т.1, предл. първо и т.
12, предл. първо във вр. с чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Обвинение
е повдигнато и против Й.М.А. за това, че на 07.04.2019 г. в магазин „2+2” на
ул. „Николаевска” № 11 в гр. Габрово, в съучастие като извършител с Н.Я.М. и П.М.А., по
хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото,
умишлено причинил на В.Б.И. *** в качеството му на длъжностно лице -
„продавач-консултант”, при изпълнение на службата, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение,
кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане с оток и
болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа, оток с кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната устна вляво,
разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната устна вляво с
кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата,
контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори
и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал.1,
т.1, предл. първо и т. 12, предл. първо
във вр. с чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Със
същия обвинителен акт против П.М.А. е предявено обвинение за това, че на
07.04.2019 г. в магазин „2+2” на ул. „Николаевска” № 11 в гр. Габрово, в съучастие
като извършител с Н.Я.М. и Й.М.А., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В.Б.И. *** в
качеството му на длъжностно лице - „продавач -консултант”, при изпълнение на
службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с клинични
данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око,
кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа,
оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната
устна вляво, разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната
устна вляво с кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни
области на главата, контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу
вдясно, контузия на втори и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак,
съчетани с болезненост, довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота - престъпление
по чл. 131, ал.1, т.1, предл. първо и т.
12, предл. първо във вр. с чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Преди
започване на съдебното следствие е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалия В.Б.И. против подсъдимите Н.Я.М., Й.М.А. и П.М.А.
за заплащане при условията на солидарност на сумата от 12 000 лева,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деянието – 07.04.2019 г., до окончателното им
изплащане. На основание чл. 84 от НПК В.Б.И. е конституиран като граждански
ищец, а въз основа чл. 76 от НПК – и за частен обвинител по делото.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово
намира обвиненията
за изцяло и несъмнено доказани на водещо място от показанията на гражданския
ищец и останалите свидетели – очевидци на извършеното. В подкрепа на
обвинителната теза сочи и приложените по делото видеозаписи от охранителната
камера в търговския обект, като моли съда да не кредитира обясненията на подсъдимите, и най-вече тези
на П.А., категорично противоречащи на останалата доказателствена съвкупност. Констатира
установеност и на двете квалифициращи обстоятелства на вмененото престъпление,
и централно – хулиганските подбуди за извършването му, изводими от причините за
неговото възникване и развитие. Ето защо моли и тримата подсъдими да бъдат
признати за виновни, като предлага на Н.М. с оглед обремененото съдебно минало да
се определи наказание над средния размер, а именно „Две години и шест месеца
лишаване от свобода”, същото да бъде групирано по реда на чл. 25, ал.1 от НК и
формираната обща санкция да се изтърпи при първоначален строг режим. За Й.А., с
оглед водещата му роля в осъщественото посегателство, представителят на
държавното обвинение предлага на съда да определи и наложи наказание от „Две
години и шест месеца лишаване от свобода” при първоначален строг режим. По
отношение на П.А. намира за законосъобразно наказание в размер на „Две години
лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален строг режим. На
последно място пледира при изпълнение на наказанията на основание чл. 59, ал.1
от НК да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимите е била взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, както и за уважаване в справедлив
размер на предявения граждански иск.
Повереникът на частния обвинител
и граждански ищец – адв. Н.Г. от ГАК, поддържа искането на прокурора за
осъдителна присъда поради доказаност на обвиненията и срещу тримата подсъдими.
Пледира и за цялостно уважаване на предявената гражданска претенция за
обезвреда на причинените на неговия подзащите болки и страдания, поставяйки
акцент върху продължителния оздравителен период и комплексния характер на
уврежданията.
Служебният защитник на подсъдимия
Н.М. – адв. Л.Ц. ***, не отрича участието на своя подзащитен в процесното
престъпление, без обаче да открива никакви отегчаващи обществената му опасност
като деец обстоятелства. Поставя същевременно акцент върху младата му възраст, тежкото
семейно и социално положение и направените признания, които според него
предопределят налагане на по-ниско в сравнение с предложеното от обвинението
наказание. Намира също така и че следва то да бъде групирано с друго и от
общата санкция да бъде приспаднато изтърпяното до този момент. На последно
място констатира прекомерната завишеност на приетия граждански иск.
Подсъдимият Н.М. не дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, но в личната си защита признава вината
си, изразява съжаление за извършеното и в последната си дума моли за по-леко
наказание.
Защитникът на Й.А. – адв. И.С.
от ГАК, признава участието му в развилия се инцидент, като настоява обаче да
бъде взето предвид и установеното виновно поведение и на гражданския ищец за
неговото възникване. Освен това моли съда да отчете младата възраст на Й.А. и
направените самопризнания, които според него предполагат определяне на
наказание под средния предвиден размер. Също намира за необосновано завишена
предявената претенция за обезвреда на причинените на В.И. болки и страдания.
Й.А. в дадените обяснения сочи
редица агресивни действия на пострадалия, обусловили последващото нанасяне на
удари от негова страна. Декларира съжаление за постъпката си и моли за налагане
на „условна присъда или „пробация”
Адв. П.П. *** в качеството си
на защитник на подсъдимия П.А. категорично отрича участието му в процесното
деяние под каквато и да е проявна форма. Не намира доказателства неговият
подзащитен да е нанасял удари на гражданския ищец, като акцентира единствено на
опитите му да предотврати инцидента чрез физическо раздалечаване на участвалите
в него. Оспорва и сочените хулигански подбуди на П.А. поради личен мотив за
възникване на конфликта. Ето защо моли неговият клиент да бъде признат за
невинен по предявеното обвинение, а при условията на алтернативност и при
осъдителна присъда - да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК и предвиденото за това деяние наказание „Лишаване от свобода” да бъде
заменено с „Пробация” поради многобройните смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Пледира и за отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен
и недоказан.
Подсъдимият П.А. категорично не
се признава за виновен, отрича да е удрял В.И. и очертава своето поведение при
процесния инцидент само и единствено като опит да спре действията на другите
двама подсъдими спрямо него.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
Н.Я.М. е роден на *** ***, български гражданин, без образование, осъждан, не
работи, ЕГН: **********.
Подсъдимият
Й.М.А. е роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, осъждан,
работи, ЕГН: **********.
Подсъдимият
П.М.А. е роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, осъждан,
работи, ЕГН: **********.
С
трудов договор № 162/25.08.2017 г. В.И. бил назначен на работа като
„продавач-консултант” в магазин „2+2” на ул. „Николаевска” № 11 в гр. Габрово,
като в длъжностната му характеристика влизало обслужване на клиентите,
поддържане на реда и приемане на парични суми от клиенти.
На
07.04.2019 г. вечерта гражданският ищец бил на работа и подреждал стоките в
магазина, докато неговата колежка Ц.П. обслужвала клиенти на касата. В този
момент в търговския обект се намирали редица клиенти, в т. ч. свидетелите Д.Н.,
В.С., Х.К., П.А., Р.Д. и И.П.. Около 22:00 ч. пред магазина
спрял лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ЕВ 10 21 АТ, управляван от свидетеля Н.Б.,
като в превозното средство се намирали Н.М., Й.А. и П.А.. Тримата подсъдими
слезли от автомобила и влезли в търговския обект, като в близост до входа се
засекли със свидетеля Р.Д.. П.А. се отдалечил към вътрешността на магазина,
докато Н.М. и Й.А., които били в нетрезво състояние, започнали да се държат предизвикателно
с Р.Д., отправяйки му обиди и заплахи. Въпреки пасивното поведение на този
свидетел, Й.А. го ударил с ръка първоначално в слабините, а след това и в
лицето. Впоследствие тримата излезли навън, свидетелите П.П. и П.А. си
тръгнали, а Ц.П. извикала Ванцислав И. и му разказала за случващото се. От своя
страна гражданският ищец излязъл навън и дръпнал свидетеля Р.Д. обратно в
магазина, като след него влезли Н.М. и Й.А..
Последният започнал да се държи агресивно и заплашително този път спрямо В.И.,
като възникналият помежду им спор първоначално спрял. Гражданският ищец се
отдалечил към витрина в магазина с цел да продължи своята работа, но при
обръщането си възприел как този път и тримата подсъдими са обградили свидетеля Р.Д.
и отново се държат агресивно и предизвикателно. В.И. се приближил към тях и
отново ги приканил да преустановят това си поведение, като внезапно в този
момент Й.А. му нанесъл юдар с юмрук в лицето. Веднага след това Н.М. също
започнал да удря гражданският ищец, докато П.А. застанал пред него в опит да
спре действията на другите двама подсъдими. Те обаче продължили пред погледа на
свидетелите Ц.П., В.С., Х.К. и Д.Н., като В.И. започнал активно да се
отбранява, при което П.А. го хванал през кръста. Вследствие на това Н.М. успял
да го събори на земята, където другите двама подсъдими продължили с нанасянето
на удари с ръце спрямо него, при което паднали и няколко от рафтовете и
витрините в магазина. След няколко минути В.И. се изправил, при което Й.А. и Н.М.
продължили с отправянето на удари, а П.А. се отдръпнал на няколко метра. Малко
след това Й.А. също се отдалечил от гражданския ищец и му казал, че спира с действията
си. В.И. се доверил на заявеното, но веднага след това внезапно получил нов
силен удар с юмрук в лицето от Й.А., вследствие на което паднал на земята. Там Н.М.
и Й.А. продължили с ударите с ръце и крака по тялото му до момента, в който
свидетелката Ц.П. се качила на касата и извикала на всички да напуснат
магазина. Тримата подсъдими си тръгнали и били откарани до домовете си от
свидетеля Н.Б., В.С., Х.К. и Д.Н. също напуснали обекта, а В.И. станал и
изчакал пристигането на линейка, която го транспортирала до ЦСМП – Габрово. На
мястото на инцидента пристигнал и брата на гражданския ищец – свидетеля Светлин
И., като в магазина за времето от 23:50 ч. до 00:30 ч. бил извършен оглед, при
което действие са изготвени и общо 18 бр. фотоснимки.
Впоследствие
В.И. останал на лечение в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” до 10.04.2019 г., а в хода на образуваното по случая
досъдебно производство била изготвена съдебно – медицинска експертиза, дала
заключение, че вследствие на нанесения побой са му причинени следните травматични
увреждания - контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане с
оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа, оток с
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната устна
вляво, разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната устна
вляво с кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на
главата, контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия
на втори и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с
болезненост, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице както в самата експертиза, така и при непосредствения му разпит в
хода на съдебното следствие заяви изрично, че констатираните травми могат да
бъдат получени по съобщения от свидетелите-очевидци механизъм – чрез нанасяне
на многобройни удари с ръце и крака по тялото на гражданския ищец, падане на
пода и съприкоснование с витрините в магазина.
Наличните
по делото писмени, гласни и веществени доказателства, анализирани поотделно и в
своята съвкупност, установяват категоричната достоверност на именно тази
фактическа обстановка. Основа за безалтернативното и споделяне на водещо място имат
показанията на свидетелите – очевидци В.И., В.С., Х.К., Д.Н. и Ц.П., и то както
тези, дадени непосредствено пред настоящия състав, така и приобщените към
делото по реда на чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1 от НПК. Именно при разпита на всички
тях е уточнена спецификата на деянието и поведението на всеки един от трите
привлечени към наказателна отговорност лица. Несъществени противоречия в тези
гласни доказателства действително има, но те не променят основните факти по
делото и обективния и максимално подробен разказ за осъщественото посегателство.
Отсъстват каквото и да е предпоставки за несподеляне или поставяне под съмнение
очертаната от тези свидетели фактическа обстановка, доколкото съдът констатира единния
и последователен характер на техните заявления както в хода на съдебното
производство, така и на досъдебната фаза на процеса.
Следва
да бъдат анализирани в конкретика показанията на посочените свидетели по
отношение поведението на всеки един от подсъдимите, като тук на преден план е
необходимо да се упомене установената водеща роля на Й.А. за възникване и
развитие на конфликта. За началната му фаза съдът взе предвид показанията на
свидетеля Р.Д., адресат на първоначалната вербална, а след това – и физическа
агресия от страна на този подсъдим. Р.Д. ясно заяви как именно Й.А. без никаква
видима причина е започнал да се заяжда и държи предизвикателно с него, а
впоследствие го е и ударил на два пъти с ръка, което е възприето и от
свидетелката Ц.П.. Именно тя от своя страна е повикала и своя колега – гражданския
ищец и частен обвинител, който е възприел поведението Й.А. и на придружаващия
го към този момент Н.М., който също е започнал да се държи агресивно. Ясно и
непротиворечиво В.И. също така заяви как спрямо него Й.А. е отправил заплахи и
след това неочаквано за него е започнал да му нанася удари в лицето. Всички
свидетели – очевидци –Р.Д., Ц.П., В.С., Х.К. и Д.Н. ясно са възприели и
посочват както това, така и активната намеса на Н.М., който също е започнал да
удря с ръце гражданския ищец. Също така въз основа показанията на цитираните
свидетели съдът приема за доказано и участието на П.А. в нанесените на В.И.
травматични увреждания. Същият категорично не е бил активна страна в
първоначалната фаза на конфликта, в която другите двама подсъдими са удряли с
ръце гражданския ищец, нещо повече – опитвал се е да ги спре. Впоследствие
обаче, както недвусмислено посочиха В.И. / Аз се извивам и виждам как всичките
са срещу мен...Знам, че бяха и тримата...”/, Р.Д. /”...Не мога да кажа със
сигурност дали П. ги разтърваваше. Аз лично видях да удря Венци”/, В.С.
/”...Едното момче започна боя....Другите двама първоначално стояха, но после се
намесиха и те с удари...”/, Д.Н. /”Тримата подсъдими бяха срещу Венци... Преди
това и той – П., участваше в боя”/, Ц.П. / „Защитаваше се и впоследствие
започна да го удря – посочва П.А....”/, поведението на П.А. е било с различна
насоченост. Този подсъдим първоначално е хванал В.И. за тялото, а след това се
е включил в съвместното нанасяне на удари върху тялото му и безспорно по този
начин е взел участие в изпълнителното деяние на вмененото му престъпление. Тази
последваща вече обща противоправна деятелност на Н.М., Й.А. и П.А. отново е
възприета и предадена в процеса от вече посочените по-горе свидетели-очевидци,
като въз основа на техните съвкупни показания съдът намира за доказана съвместната
извършителска дейност и на трите привлечени към наказателна отговорност лица за
причиняване на констатираните от изготвената съдебно – медицинска експертиза
телесни увреждания на В.И. - контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане с
оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа, оток с
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната устна
вляво, разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната устна
вляво с кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата,
контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори
и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, правилно
квалифицирано като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
Безспорно
към идентичен извод води анализът и на изгледаните в съдебно заседание
видеозаписи от охранителните камери в магазин „2+2” на ул. „Николаевска” № 11 в
гр. Габрово. На тях ясно се вижда голяма част от развитието на конфликта, в
т.ч. и поведението на всяко едно от привлечените към наказателна отговорност
лица. Ясни и видими са нанасяните в различни периоди и от тримата подсъдими
удари спрямо В.И., като записът още веднъж категорично потвърждава съвместното
им извършителско участие в нанесената телесна повреда, респ. прави
несъстоятелно основното възражение на адв. П. – за липса на такова от П.А..
Категорчно обаче то е налице, без разбира се да се оспорва, че интензитетът на
участие на този подсъдим в нанасянето на удари е значително по-малък, което
обаче има значение само и единствено при индивидуализацията на дължимата се
санкция, но не води до отпадане на породената спрямо него наказателна
отговорност. Изцяло неверни са също така и заявленията, че всъщност П.А. не нанася
удари, а само държи или разтървава участвалите в побоя, за което всъщност
доказателства се съдържат само и единствено в неговите и тези на брат му Й.А.
обяснения. Това твърдение обаче е в непреодолимо противоречие с почти цялата
останала доказателствена съвкупност, която говори за съвсем различно негово поведение,
далеч по-активно и несъмнено също насочено към общия резултат – причиняването
на коментираното увреждане.
Подобно
е становището на съда и касателно друго възражение на защитата, това на адв. С.
– за преднамерено предизвикателно поведение на гражданския ищец спрямо Й.А. и
първоначалнен негов опит да нанесе удар на този подсъдим. В нито един независим
доказателствен източник не се твърди подобно нещо, напротив – всички те говорят
за отправена от пострадалия единствено нормална забележка касателно поведението
на този подсъдим спрямо Р.Д.. И отново всички свидетели – очевидци са
единодушни, че именно Й.А., вместо да преустанови тези си действия, изцяло
непредизвикано и внезапно е нанесъл удар в лицето на В.И., а след това е
проявил най-съществено усърдие касателно достигане на целения противоправен
резултат. Несъстоятелно е също така и друго възражение на защитата, този път
изходящо от адв. П. – за липса на хулигански подбуди на извършеното
посегателство, изводимо според него от някакъв личен мотив в разговора между Й.А.
и свидетеля Р.Д.. Първо, такъв отново не сочи нито един друг доказателствен
източник, вкл. и самия свидетел, а и освен това инкриминираното деяние е било
насочено спрямо трето лице – В.И.. Същото
правилно и законосъборзано е
квалифицирано от обвинението като осъществено по хулигански подбуди, доколкото
липсва какъвто и да е друг мотив на подсъдимите за нанесения побой освен
желанието да демонстрират грубо незачитане на правни норми и обществени
порядки. И тримата са действали безусловно мотивирани от това да покажат
необвързаността си с каквито и да е нормално приемливи социални правила,
преминавайки към непредизвикана физическа агресия на обществено място спрямо
изпълняващо служебните си задължения лице и то при отправена от него съвсем
обоснована забележка да не се държат грубо и агресивно в търговски обект. Поради
това съдът намира за доказан този квалифициращ белег на престъплението, а
несъмнено идентично е заключението и касателно другия такъв – насочеността му
спрямо длъжностно лице при изпънение на служебните му задължения. В.И.
категорично е имал такова качество видно от приложения по делото трудов договор
№ 162/25.08.2017 г., а и към този момент е бил на работа, като е носил и
обозначителни знаци за тази си ангажираност.
Според
съда извън всякакво съмнение е и прекият умисъл на всеки един от подсъдимите за
причиняване на установеното травматично увреждане и неговите квалифициращи
белези, като и тримата подсъдимите са искали и целели да увредят здравето на
гражданския ищец, за изпълнение на което са му нанасяли редица удари с ръце и
крака. П.А., Й.А. и Н.М. също така са били категорично наясно и че действат
спрямо В.И. в момент на изпълнение на служебните му задължения на
„продавач-консултант”, като не на последно място действията им по
гореизложените доводи са били безспорно хулигански мотивирани и са израз на
желанието им да демонстрират необвързаност със социалните норми в обществото.
В заключение обстойният и
всестранен анализ на всички доказателства по делото обуславя според съда обективната
и субективна доказаност на повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения. За
подобен извод способстват редица преки доказателства, като установената
фактическа обстановка съвпада изцяло със сочената от обвинението. Съдът
разглежда също така всички възражения на защитата за несъстоятелни и елемент от
правото на защита, но не и като доказано съществуващи обстоятелства. Поради
всичко това Н.М., Й.А. и П.А. следва да бъдат признати за виновни по предявените
им обвинения.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна съдът призна
подсъдимия Н.Я.М.
за ВИНОВЕН в това, че на
07.04.2019 г. в магазин „2+2” на ул. „Николаевска” № 11 в гр. Габрово, в съучастие
като извършител с Й.М.А. и П.М.А., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В.Б.И. *** в
качеството му на длъжностно лице - „продавач - консултант”, при изпълнение на
службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с клинични
данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око,
кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа,
оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната
устна вляво, разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната
устна вляво с кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни
области на главата, контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу
вдясно, контузия на втори и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак,
съчетани с болезненост, довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота - престъпление
по чл. 131, ал.1, т.1, предл. първо и т.
12, предл. първо във вр. с чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК
Ето защо
подсъдимият Й.М.А. следва да бъде признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.04.2019 г. в магазин „2+2” на ул.
„Николаевска” № 11 в гр. Габрово, в съучастие като извършител с Н.Я.М. и П.М.А., по
хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото,
умишлено причинил на В.Б.И. *** в качеството му на длъжностно лице -
„продавач-консултант”, при изпълнение на службата, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение,
кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане с оток и
болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа, оток с кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната устна вляво,
разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната устна вляво с
кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата,
контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори
и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал.1,
т.1, предл. първо и т. 12, предл. първо
във вр. с чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Ето
защо и по горните съображения съдът призна подсъдимия П.М.А. за ВИНОВЕН в това, че на 07.04.2019 г. в
магазин „2+2” на ул. „Николаевска” № 11 в гр. Габрово, в съучастие
като извършител с Н.Я.М. и Й.М.А., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В.Б.И. *** в
качеството му на длъжностно лице - „продавач -консултант”, при изпълнение на
службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с клинични
данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око,
кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа,
оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната
устна вляво, разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната
устна вляво с кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни
области на главата, контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу
вдясно, контузия на втори и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак,
съчетани с болезненост, довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота - престъпление
по чл. 131, ал.1, т.1, предл. първо и т.
12, предл. първо във вр. с чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
За
престъплението по чл.
131, ал.1, т.1, предл. първо и т. 12,
предл. първо във вр. с чл. 130, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода” за срок до Три години, като при индивидуализацията му за
всеки един от подсъдимите съдът съобрази следното:
- по отношение на Н.Я.М.:
Спрямо
същия са налице някои смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – младата
възраст, затрудненото семейно и материално положение, както и изразеното
съжаление за извършеното. Задължително обаче следва да се изтъкнат и някои
отегчаващи личната му отговорност данни, а именно изключително обремененото
съдебно минало, включващо и редица посегателства спрямо личността, както и
засиления интензитет на участие в деянието. Според съда последните две отегчаващи
отговорността на Н.М. обстоятелства имат макар и лек превес, а това
предопределя фиксиране на наказание малко над средния възможен размер и
по-конкретно „Една година и девет месеца лишаване от свобода”
Налице
са основанията на чл. 25, ал.1 от НК за формиране спрямо този подсъдим на едно общо по-тежко наказание по настоящата присъда и по
Присъда № 192 от 03.04.2019 г. по НОХД № 139/2019 г. по описа на РС – Габрово, в законна сила от 17.06.2019 г., в размер на „Две години лишаване от свобода”, което на
основание чл. 57,
ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС подлежи
на изтърпяване при първоначален строг режим. Приложение на чл. 24 от НК не се
явява необходимо и законосъобразно, доколкото определената обща санкция е
достатъчно адекватен отговор на обществената опасност на деянието и неговия
автор.
Също така и на основание чл. 25, ал.2 от НК при изпълнение на определеното общо наказание „Две години лишаване от свобода” следва да се
приспадне изтърпяното по Присъда № 192 от 03.04.2019 г. по НОХД № 139/2019 г. по описа на РС –
Габрово, в законна сила от 17.06.2019 г., както и по
реда на чл. 59, ал.1, т.1 от НК времето, през което спрямо
подсъдимия Н.Я.М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
настоящото дело с Определение № 211/11.04.2019 г. по ЧНД № 391/2019 г. на РС -
Габрово, а така също и на основание чл. 59, ал.2 от НК времето, през което
същият е бил задържан с Постановление на РП – Габрово от 10.04.2019 г.
за срок до 72 часа, като
един ден задържане да се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.
-
по отношение на Й.М.А.:
Според
съда и за този подсъдим е налице лек превес на завишаващите отговорността
обстоятелства, водещо от които е централната му роля както за възникване на инцидента,
така и за постигане на целения престъпен резултат. Й.А. е започнал първоначално
конфронтация с друго лице – свидетеля Р.Д., след това целенасочено е насочил
агресията си спрямо В.И., започнал е първи с нанасянето на удари и е проявил
изключителна активност в това си поведение. Не може да се подмине и факта, че
същият към 07.04.2019 г. е бил и вече осъждан, макар и само веднъж.
Същевременно като смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства могат
да се изтъкнат младата му възраст, както и декларираното съжаление, но те нямат
водеща роля. Напротив, отегчаващите вината му такива в количествено и
качествено отношение са съществени и обуславят за реализираното деяние да му бъде наложено наказание
малко над средния размер, а именно - „Една година и девет месеца лишаване от
свобода”, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК от
него на приспадане подлежи времето, през което спрямо Й.М.А. е била взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело с Определение №
211/11.04.2019 г. по ЧНД № 391/2019 г. на РС - Габрово, както и на основание
чл. 59, ал.2 от НК времето, през което същият е бил задържан с
Постановление на РП – Габрово от 10.04.2019 г. за срок до 72 часа, като един ден задържане
да се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.
Освен
това съдът намира, че следва да приложи диспозитивната норма на чл. 69, ал.2 от НК и да освободи изцяло подсъдимия Й.М.А. от изтърпяване на наказанието „Една
година и три месеца лишаване от свобода”, наложено му с Присъда № 672 от
05.12.2016 г. по НОХД № 1697/2016 г. на РС - Габрово, в сила от 21.12.2016 г.
Подсъдимият като лице в млада възраст следва да получи възможност за
превъзпитание единствено посредством ефективно изтърпяване на наказанието,
определено му по настоящето дело, а не и на друго такова, изпълнението на което
е било отложено. Евентуалното привеждане в изпълнение и на цитираната санкция
би довело до значителен съвкупен размер на периода на изолиране на дееца в
местата за лишаване от свобода, което противоречи на принципите по чл. 36 от НК.
- по отношение на П.М.А.:
Единствено
за това лице съдът констатира доминация на облекчаващи наказателната му
отговорност факти и най-вече второстепенната роля в извършителството на
процесното деяние. Безусловно доказано бе, че П.А. първоначално е направил опит
да спре действията на другите двама подсъдими, а и несъмнено е нанесъл
значително по-малко удари на В.И.. Това обстоятелство обаче не е чак толкова
изключително по своята същност, нито пък заедно с другото идентично по значение
такова – тежкото материално положение, в количествено отношение да обуславя
приложение на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК. Нещо повече, все пак е налице и
един отегчаващ наказателноправното положение на този подсъдим фактор - обремененото
съдебно минало, който също пречи за активиране на претендирания от адв. П.
правен институт. Все пак понижаващите отговорността на този деец са водещи и те
обуславят определяне на санкция под средния възможен размер, а именно – „Една
година лишаване от свобода”, която на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС подлежи на изтърпяване
при първоначален строг режим.
Съдът
намира, че и тук следва да приложи чл. 59, ал.1, т.1 от НК и да приспадне при
изпълнението на определеното наказание „Една година лишаване от свобода”
времето, през което спрямо подсъдимия П.М.А. е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по настоящото дело с Определение № 211/11.04.2019 г. по
ЧНД № 391/2019 г. на РС - Габрово, както и на основание чл. 59, ал.2 от НК
времето, през което същият е бил задържан с Постановление на РП – Габрово
от 10.04.2019 г. за срок до 72 часа, като един ден задържане да се зачита за един ден
„Лишаване от свобода”.
По така
предявения граждански иск съдът съобрази следното:
В процеса е предявен и приет за
съвместно разглеждане и иск за обезверда на нанесените на пострадалия В.И.
неимуществени вреди, остойностени от същия на сумата от 12 000 лева. Същата
е безспорно доказана по своето основание, доколкото несъмнено от извършеното
деяние по чл. 131, ал.1, т.1, предл. първо и
т. 12, предл. първо във вр. с чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК
В.И. е претърпял болки и страдания, които следва да бъдат възмездени. Ведно с
това обаче съдът намира за завишен размера на претендираната като обезщетение
сума, доколкото всички нанесени увреждания са безвъзвратно отшумели за около
месец. Болничното лечение на гражданския ищец също е било с минимална
продължителност от два дни, поради което и съдът счита сумата от 3 000
лева за адекватна за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди. Ето
защо и тримата подсъдими следва да бъдат осъдени да му я заплатят при условията
на солидарност, ведно със законната лихва от датата на деянието – 07.04.2019
г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно претендираните
12 000 лева претенцията се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
След
влизане в сила на настоящата присъда приложените веществени доказателства – 2
бр. оптични носителя със записи от камери и 1 бр. диск със запис от тел.112,
следва да останат на съхранение по делото.
При
този изход на делото и на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, всеки един от подсъдимите следва да бъде
осъден да заплати на държавата по сметка на РС -Габрово държавна такса върху
уважените граждански искове в размер на по 40,00 лева, както и сумата от 5,00 лева за издаване на
изпълнителен лист.
По
силата на чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Н.Я.М. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 89,85 лева, както и сумата от 5,00 лева
по сметка на РС – Габрово за издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Й.М.А. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 89,85 лева, както и сумата от 5,00 лева
по сметка на РС – Габрово за издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият П.М.А. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 89,85 лева, както и сумата от 5,00 лева
по сметка на РС – Габрово за издаване на изпълнителен лист.
При този
изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Н.Я.М. следва
да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Районен съд - Габрово
направените по делото в съдебнатата му фаза разноски в размер на 10,00 лева,
както и сумата от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Й.М.А. следва
да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Районен съд - Габрово
направените по делото в съдебнатата му фаза разноски в размер на 10,00 лева,
както и сумата от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия П.М.А. следва
да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Районен съд - Габрово
направените по делото в съдебнатата му фаза разноски в размер на 10,00 лева,
както и сумата от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Н.Я.М. следва да бъде осъден да заплати
на В.Б.И. *** сумата от 500,00 лева, явяващи се направените от него разноски за
ангажиране на
повереник.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Й.М.А. следва да бъде осъден да
заплати на В.Б.И. *** сумата от 500,00 лева, явяващи се направените от него
разноски за ангажиране на повереник.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият П.М.А. следва да бъде осъден да
заплати на В.Б.И. *** сумата от 500,00 лева, явяващи се направените от него
разноски за ангажиране на повереник.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: