М О Т И В И
на СГС,23 с-в по НОХД № 2787/2015г.
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимата А.К.С. и същата
е предадена на съд за това, че:
I. на
10.03.2006г. в гр.София в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1,б. а” от НК - изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА А.” ( ИА „БСА“) при М.НА И. ( МИ ), заемащо
отговорно служебно положение, умишлено нарушила служебните си задължения,
произтичащи от чл. 10, ал. 2 от Закона за акредитацията, извършвана от Б.С.ЗА
А. (Обн., ДВ, бр.100 от 13.12.2005г., в сила от 14.01.2006г., изм., бр. 105 от
29.12.2005г. в сила от 01.01.2006г.) и чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник
на ИА „БСА“ (Приложение към чл. 4 на ПМС № 270 от 30.12.1999г., обн. ДВ, бр.13
от 15.02.2000г., отм., бр. 4 от 16.01.2007г.) и чл. 4, ал. 1, чл.15, ал. 1 и
чл.17, ал. 1 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбИ.(Приета
с ПМС № 115 от 03.06.2004г., обн. ДВ, бр. 50 от 11.06.2004г., в сила от
01.07.2004г., в редакцията ДВ, бр.96 от 30.11.2005г.), като издала Заповед №
168/10.03.2006г., с която
разпоредила при служебни командировки в чужбина, считано от 01.05.2006г. на
всички лица, заемащи ръководни постове в ИА „БСА“, включително и на отговорника
по качеството, да се определя двоен размер на допустимите дневни пари,
съобразно определените лимити по Приложение № 2 към чл. 15 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, с цел да набави облага за себе си и
за другиго - на О.Г.К. - директор на дирекция „АПФСО” при ИА „БСА”, на ИР. О.М. -
главен инспектор в отдел „Акредитация на лаборатории” към дирекция „Акредитация
на лаборатории, оргА.и проверяващи по околна среда” и отговорник по качеството
на ИА „БСА”, на Е.С.Я. - началник отдел „Акредитация на лаборатории” към
дирекция „АЛОПОС” при ИС „БСА” и на други служители, заемащи ръководни постове
в ИА „БСА”, и от това
са настъпили значителни вредни последици за ИА
„БСА“ при МИ -
от имуществен характер общо в размер на 3 042.73 (три хиляди четиридесет и два лева и седемдесет и три стотинки) лева,
представляващи неправомерно завишени средства за дневни командировъчни разходи
за задгрА.чни пътувА.я на служители от агенцията, както следва:
1.
Със Заповед № РД-22-271/15.05.2006г. на М.НА
И.И Е., И.Д. А.К.С. била командирована в гр. Р., Латвия, за четири дни, считано
от 06.06.2006г., като на основА.е Заповед № 168/10.03.2006г. на изпълнителния
директор на ИА „БСА” А.К.С., с разходно-касов ордер (РКО) № 10/02.06.2006г., на
А.К.С. са изплатени 280 (двеста и осемдесет) евро с равностойност 547,64 (петстотин
четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки) лева за дневни
командировъчни, вместо полагащите й се в този случай 140 (сто и четиридесет)
евро с равностойност
273,82
(двеста седемдесет и три
лева и осемдесет и две стотинки) лева, като е причинена на ИА „БСА“ имуществена
вреда в размер на 273,82 (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две
стотинки) лева, представляваща разликата между неправомерно изплатената сума от
547,64 (петстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки) лева
и дължимата сума от 273,82 (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две
стотинки) лева;
2.
Със Заповед № РД-22-307/30.05.2006г. на М.НА
И.И Е., И.Д. А.К.С. била командирована в гр. Б., Република Р., за три дни,
считано от 30.05.2006г., като на основА.е Заповед № 168/10.03.2006г. на
изпълнителния директор на ИА „БСА” А.К.С., с разходно-касов ордер (РКО) №
9/31.05.2006г., на А.К.С. са изплатени 210 (двеста и десет) евро с
равностойност 410,73 (четиристотин и десет лева и седемдесет и три стотинки)
лева за дневни командировъчни, вместо полагащите й се в този случай 105 (сто и
пет) евро с равностойност 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки)
лева, като е причинила на ИА „БСА“ имуществена вреда в размер на 205,36 (двеста
и пет лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща разликата между
неправомерно изплатената сума от 410,73 (четиристотин и десет лева и седемдесет
и три стотинки) лева и дължимата сума от 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и
шест стотинки) лева;
3.
Със Заповед № 358/31.05.2006г. на
изпълнителния директор на агенцията А.К.С. командировала О.Г.К. - Директор на
дирекция “Административно, правно, финансово и стопанско обслужване” (АПФСО) на
ИА”БСА” в гр. Б., Република Р., за три дни, считано от 31.05.2006г., като на
основА.е Заповед № 168/10.03.2006г. издадена от изпълнителния директор на ИА
„БСА” А.К.С., с РКО № 8/31.05.2006г., на О.Г.К. са изплатени 210 (двеста и
десет) евро с равностойност 410,73 (четиристотин и десет лева и седемдесет и
три стотинки) лева за дневни командировъчни, вместо полагащите й се в този
случай 105 (сто и пет) евро с равностойност 205,36(двеста и пет лева и тридесет
и шест стотинки) лв. Разликата от 105 (сто и пет) евро с равностойност 205,36
(двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки) лева, като е причинила на ИА
„БСА“ имуществена вреда в размер на 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и шест
стотинки) лева, представляваща разликата между неправомерно изплатената сума от
410,73 (четиристотин и десет лева и седемдесет и три стотинки) лева и дължимата
сума от 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки) лева;
4.
Със Заповед № 359/31.05.2006г. на
изпълнителния директор на агенцията А.К.С. командировала, ИР. О.М., главен
инспектор в отдел „Акредитация на лаборатории” към дирекция „Акредитация на
лаборатории, оргА.и проверяващи по околна среда” (АЛОПОС) и отговорник по
качеството на ИА „БСА” била командирована в гр. Б., Република Р., за три дни,
считано от 31.05.2006г., като на основА.е Заповед № 168/10.03.2006г. на
изпълнителния директор на ИА „БСА” А.К.С., с РКО № 7/30.05.2006г., на ИР. О.М.
са изплатени 210 (двеста и десет) евро с равностойност 410,73 (четиристотин и
десет лева и седемдесет и три стотинки) лева за дневни командировъчни, вместо
полагащите й се в този случай 105 (сто и пет) евро с равностойност 205,36
(двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки) лева, като е причинила на ИА
„БСА“ имуществена вреда в размер на 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и шест
стотинки) лева, представляваща разликата между неправомерно изплатената сума от
410,73 (четиристотин и десет лева и седемдесет и три стотинки) лева и дължимата
сума от 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки) лева;
5.
Със Заповед № 541/22.08.2006г. на
изпълнителния директор на агенцията А.К.С. командировала О.Г.К. - Директор на
дирекция “Административно, правно, финансово и стопанско
обслужване” (АПФСО) на ИА”БСА” в гр. Б., Р.С., за четири дни, считано
от 13.09.2006г., като на основА.е Заповед № 168/10.03.2006г. на изпълнителния
директор на ИА „БСА” А.К.С., с РКО № 12/12.09.2006г., на О.Г.К. са изплатени
280 (двеста и осемдесет) евро с равностойност 547,64 (петстотин четиридесет и
седем лева и шестдесет и четири стотинки) лева за дневни командировъчни, вместо
полагащите й се в този случай 140 (сто и четиридесет ) евро с равностойност
273,82 (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки) лева, като е
причинила на ИА „БСА“ имуществена вреда в размер на 273,82 (двеста седемдесет и
три лева и осемдесет и две стотинки) лева, представляваща разликата между
неправомерно изплатената сума от 547,64 (петстотин четиридесет и седем лева и
шестдесет и четири стотинки) лева и дължимата сума от 273,82 (двеста седемдесет
и три лева и осемдесет и две стотинки) лева;
6.
Със Заповед № 542/22.08.2006г. на
изпълнителния директор на агенцията А.К.С. командировала ИР. О.М., главен
инспектор в отдел „Акредитация на лаборатории” към дирекция „ Акредитация на
лаборатории, оргА.и проверяващи по околна среда” (АЛОПОС) и отговорник по
качеството на ИА „БСА” в гр. Е., К. ВеликобритА.я, за седем дни, считано от
17.09.2006г., като на основА.е Заповед № 168/10.03.2006г. на изпълнителния
директор на ИА „БСА” А.К.С., с РКО № 13/18.09.2006г., на ИР. О.М. са изплатени
420 (четиристотин и двадесет) британски паунда с равностойност 1238,96 (хиляда
двеста тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) лева за дневни
командировъчни, вместо полагащите й се в този случай 210 (двеста и десет)
британски паунда с равностойност 619,48 (шестстотин и деветнадесет лева и
четиридесет и осем стотинки) лева, като е причинила на ИА „БСА“ имуществена вреда в размер на 619,48
(шестстотин и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) лева,
представляваща разликата между неправомерно изплатената сума от 1238,96 (хиляда
двеста тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) лева и дължимата сума
от 619,48 (шестстотин и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) лева;
7. Със Заповед № 539/22.08.2006г. на изпълнителния
директор на агенцията А.К.С. командировала Е.С.Я., началник отдел „Акредитация
на лаборатории” към дирекция „ Акредитация на лаборатории, оргА.и проверяващи
по околна среда” (АЛОПОС) към ИА „БСА” в гр. Париж, Република Франция, за
четири дни, считано от 11.09.2006г., като на основА.е Заповед №
168/10.03.2006г. на изпълнителния директор на ИА „БСА” А.К.С., с РКО №
11/08.09.2006г., на Е.С.Я. са изплатени 280 (двеста и осемдесет) евро с
равностойност 547,64 (петстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки) лева за дневни командировъчни, вместо полагащите й се в този случай
140 (сто и четиридесет) евро с равностойност 273,82 (двеста седемдесет и три
лева и осемдесет и две стотинки) лева, като е причинила на ИА „БСА“ имуществена
вреда в размер на 273,82 (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две
стотинки) лева, представляваща разликата между неправомерно изплатената сума от
547.64 (петстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки) лева
и дължимата сума от 273,82 (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две
стотинки) лева;
8. Със Заповед № РД-22-506/03.10.2006г. на М.НА И.И Е.,
А.К.С. е командирована в гр. Б., К. Б., за три дни, считано от 04.10.2006г.,
като на основА.е Заповед № 168/10.03.2006г. на изпълнителния директор на ИА
„БСА” А.К.С., с РКО № 14/05.10.2006г., на А.К.С. са изплатени 210 (двеста и
десет) евро с равностойност 410,73 (четиристотин и десет лева и седемдесет и
три стотинки) лева за дневни командировъчни, вместо полагащите й се в този
случай 105 (сто и пет) евро с равностойност 205.06 (двеста и пет лева и
тридесет и шест стотинки) лева, като е причинила на ИА „БСА“ имуществена вреда
в размер на 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки) лева,
представляваща разликата между неправомерно изплатената сума от 410,73
(четиристотин и десет лева и седемдесет и три стотинки) лева и дължимата сума
от 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки) лева;
9. Със Заповед № 631/03.10.2006г. на изпълнителния
директор на агенцията А.К.С. командировала, ИР. О.М., главен инспектор в отдел
„Акредитация на лаборатории” към дирекция „ Акредитация на лаборатории, оргА.и
проверяващи по околна среда” (АЛОПОС) и отговорник по качеството на ИА „БСА” в
гр. Б., К. Б., за три дни, считано от 14.10.2006г., като на основА.е Заповед №
168/10.03.2006г. на изпълнителния директор на ИА „БСА” А.К.С., с РКО №
13/05.10.2006г., на ИР. О.М. са изплатени 210 (двеста и десет) евро с
равностойност 410,73 (четиристотин и десет лева и седемдесет и три стотинки)
лева за дневни командировъчни, вместо полагащите й се в този случай 105 (сто и
пет) евро с равностойност 205.36 (двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки)
лева, като е причинила на ИА „БСА“ имуществена вреда в размер на 205,36 (двеста
и пет лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща разликата между
неправомерно изплатената сума от 410,73 (четиристотин и десет лева и седемдесет
и три стотинки) лева и дължимата сума от 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и
шест стотинки) лева;
10. Със Заповед № РД-22-536/13.10.2006г.
на М.НА И.И Е., изпълнителния директор на агенцията А.К.С. е командирована в
гр. И., Р.Т. за четири дни, считано от 17.10.2006г., като на основА.е Заповед №
168/10.03.2006г. на изпълнителния директор на ИА „БСА” А.К.С., с РКО №
14/05.10.2006г., на А.К.С. са изплатени 182,13 (сто осемдесет и две евро и тР.десет
евроцента) евро с равностойност 356,22 (триста петдесет и шест лева и двадесет
и две стотинки) лева за дневни командировъчни, вместо полагащите й се в този
случай 120 (сто и двадесет) щатски долара с равностойност 178,12 (сто
седемдесет и осем лева и дванадесет стотинки) лева, като е причинила на ИА
„БСА“ имуществена вреда в размер на 178,12 (сто седемдесет и осем лева и
дванадесет стотинки) лева, представляваща разликата между неправомерно
изплатената сума от 356,22 (триста петдесет и шест лева и двадесет и две
стотинки) лева и дължимата сума от 178,12 (сто седемдесет и осем лева и дванадесет
стотинки) лева;
11. Със Заповед № 657/16.10.2006г.
на изпълнителния директор на агенцията А.К.С. командировала ИР. О.М., главен
инспектор в отдел „Акредитация на лаборатории” към дирекция „Акредитация на
лаборатории, оргА.и проверяващи по околна среда” (АЛОПОС) и отговорник по
качеството на ИА „БСА” в гр. Инстанбул, Р.Т., за четири дни, считано от
17.10.2006г., като на основание Заповед № 168/10.03.2006г. на изпълнителния
директор на ИА „БСА” А.К.С., с РКО № 19/16.10.2006г., на ИР. О.М. са изплатени
189 (сто осемдесет и девет) евро с равностойност 369,65 (триста шестдесет и
девет лева и шестдесет и пет стотинки) лева за дневни командировъчни, вместо
полагащите й се в този случай 120 (сто и двадесет) щатски долара с
равностойност 178,12 )сто седемдесет и осем лева и дванадесет стотинки) лева,
като е причинила на ИА „БСА“ имуществена вреда в размер на 191,53 )сто
деветдесет и един лева и петдесет и три стотинки) лева, представляваща разликата
между неправомерно изплатената сума от 369,65 (триста шестдесет и девет лева и
шестдесет и пет стотинки) лева и дължимата сума от 178,12 (сто седемдесет и
осем лева и дванадесет стотинки) лева;
12. Със Заповед № 770/05.12.2006г.
на изпълнителния директор на агенцията А.К.С. командировала Е.С.Я., началник
отдел „Акредитация на лаборатории” към дирекция „ Акредитация на лаборатории,
оргА.и проверяващи по околна среда” (АЛОПОС) към ИА „БСА” в гр. Б., К. Б., за
три дни, считано от 06.12.2006г. като на основание Заповед № 168/10.03.2006г.
на изпълнителния директор на ИА „БСА” А.К.С., с РКО № 22/05.12.2006г., на Е.С.Я.
са били изплатени 210 (двеста и десет) евро с равностойност 410.72
(четиристотин и десет лева и седемдесет и две стотинки) лева за дневни
командировъчни, вместо полагащите й се в този случай 105 (сто и пет) евро с
равностойност 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и шест стотинки) лева, като
е причинила на ИА „БСА“ имуществена вреда в размер на 205,36 (двеста и пет лева
и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща разликата между неправомерно
изплатената сума от 410,72 (четиристотин и десет лева и седемдесет и две
стотинки) лева и дължимата сума от 205,36 (двеста и пет лева и тридесет и шест
стотинки) лева;
и от неимуществен характер, изразяващи се в накърняване на обществения авторитет
на управляваната от обвиняемата институция, разколебаване
на доверието в ИА „БСА” като държавен орган, негативни констатации на извършената
спрямо агенцията инспекция от Министерството на финансите и публикуване на
резултатите от инспекцията в средствата за масова информация (публикации във
вестник „24 часа” от 01.02.2007г„ вестник „Дневен труд” от 07.02.2007г„ вестник
„Нощен труд” от 7- 8.02.2007г. и от 11.12.2007г.),
престъпление по чл.
282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 от НК.
II.
През периода от
13.03.2006г. до 31.10.2006г., в гр.София, при условията на продължавано
престъпление с петнадесет отделни деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1,
т. 1, б.”а” от НК - изпълнителен директор на ИА „БСА“ при МИ, назначена на тази
длъжност със Заповед № 556/03.12.2001г. на министъра на икономиката, присвоила
чужди движими вещи - пари, както следва:
1.
На 20.03.2006г. и 23.03.2006г. присвоила
сумата от 123,38 (сто двадесет и три лева и тридесет и осем стотинки) лева на
основание Заповед № 175/13.03.2006г., издадена от А.К.С. в качеството й на
изпълнителен директор на ИА „БСА“, получени с разходно-касов ордер (РКО) №
175/20.03.2006г. и РКО № 80/23.03.2006г., като средства за представителни цели
за месец март 2006г. въз основа на:
-
фактура № 103/20.03.2006г. - 1 брой дамски
обувки;
-
фактура № 86194002383/20.03.2006г. -
слънчогледово олио;
-
фактура № **********/15.03.2006г. - хранителни
стоки;
-
фактура № **********/25.03.2006г. - гориво;
2.
На 14.04.2006 г. присвоила сумата от 250,00
(двеста и петдесет) лева на основание Заповед № 175/13.03.2006г., издадена от А.К.С.
в качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“, получени с РКО
№119/14.04.2006г., като средства за представителни цели за месец април 2006г.
въз основа на:
-
фактура № 1691/21.04.2006г. - агнешки
комплект;
-
фактура № 315/13.04.2006г. - козметика;
-
фактура № 1462/10.04.2006г. - облекло;
-
фактура № 14928/11.04.2006г. - 1 брой термо
глава;
-
фактура № 1600/11.04.2006г. - блуза;
-
На 08.05.2006г. присвоила сумата от 250,00
(двеста и петдесет) лева на основание Заповед № 175/13.03.2006г., издадена от А.К.С.
в качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“, получени с РКО №
135/08.05.2006г., като средства за представителни цели за месец май 2006г. въз
основа на: фактура № 351/08.05.2006г. - кухненска мебел;
3.
На 12.06.2006г. присвоила сумата от 238,35 (двеста тридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки)
лева на основание Заповед № 175/13.03.2006г., издадена от А.К.С. в качеството й
на изпълнителен директор на ИА „БСА“, получени с РКО №176/12.06.2006г., като
средства за представителни цели за месец юни 2006г. въз основа на:
-
фактура № 1000025/18.06.2006г. - 4 броя блузи;
-
фактура № **********/24.06.2006г. - 1 брой
сешоар;
-
фактура № **********/19.06.2006г. - козметика;
-
фактура № **********/01.06.2006г. - гориво;
-
фактура № **********/15.06.2006г. - хранителни
стоки;
4.
На 05.07.2006г. присвоила сумата от 250, 00 (двеста и петдесет) лева на основание Заповед № 175/13.03.2006г., издадена от А.К.С.
в качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“, получени с РКО
№234/05.07.2006г., като средства за представителни цели за месец юли 2006г. въз
основа на:
-
фактура № **********/31.07.2006г. - 1 брой
дамска чанта;
-
фактура № **********/21.07.2006г. - 1 брой
панталон;
-
фактура № 304/21.07.2006г. - подова настилка;
5.
На 15.08.2006г. присвоила сумата от 192,58 (сто
деветдесет и два лева и петдесет и осем стотинки) лева на основание Заповед №
175/13.03.2006г., издадена от А.К.С. в качеството й на изпълнителен директор на
ИА „БСА“, получени с РКО №307/15.08.2006г., като средства за представителни
цели за месец август 2006г. въз основа на:
-
фактура № 1000046/29.08.2006г. - 2 броя
панталони и 1 брой яке;
6.
На 05.09.2006г. присвоила сумата от 250,00 (двеста и
петдесет) лева на основание Заповед № 175/13.03.2006г., издадена от А.К.С. в
качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“, получени с РКО
№319/05.09.2006г., като средства за представителни цели за месец септември
2006г. въз основа на:
-
фактура № 1000057/21.09.2006г. - 2 броя
пуловери и 1 брой блуза;
7.
На 10.10.2006г. присвоила сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева на основание Заповед №
175/13.03.2006г., издадена от А.К.С. в качеството й на изпълнителен директор на
ИА „БСА“, получени с РКО №359/10.10.2006г., като средства за представителни
цели за месец октомври 2006г. въз основа на:
-
фактура № 1000063/01.10.2006г. - 1 брой блуза,
1 брой панталон и 1 брой пуловер;
8. На
09.11.2006г. присвоила
сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева на
основание Заповед № 175/13.03.2006г., издадена от А.К.С. в качеството й на
изпълнителен директор на ИА „БСА“, получени с РКО №396/09.11.2006 г., като
средства за представителни цели за месец ноември 2006г. въз основа на фактура №
**********/10.11.2006г. - 1 брой блуза и 2 броя пуловери;
9. На
05.12.2006г. присвоила
сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева на
основание Заповед № 175/13.03.2006г., издадена от А.К.С. в качеството й на
изпълнителен директор на ИА „БСА“, получени с РКО №416/05.12.2006г., като
средства за представителни цели за месец декември 2006г. въз основа на:
-
фактура № 1000091/04.12.2006г. - 1 брой пола и
1 брой яке;
10.
На 31.03.2006г. и 14.04.2006г. присвоила сумата от 298,17 (двеста деветдесет и осем лева и седемнадесет стотинки)
лева на основание Заповед № 230/07.04.2006г., издадена от А.К.С. в качеството й
на изпълнителен директор на ИА „БСА“, получени с РКО №4/31.03.2006г. и РКО
№116/14.04.2006г., като средства за представителни цели при задгранични
командировка в гр. А., К. Х., за четири дни, считано от 03.04.2006г.
11.
На 10.08.2006г. присвоила
сумата от 293,38 (двеста деветдесет и три лева
и тридесет и осем стотинки) лева на основание Заповед № 230/07.04.2006г.,
издадена от А.К.С. в качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“,
получени с РКО № 283/10.08.2006г., като средства за представителни цели при
задгранична командировка в гр. Р., Р.Л., за четири дни, считано от 06.06.2006г.
12.
На 10.08.2006г. присвоила
сумата от 155,59 (сто петдесет и пет лева и
петдесет и девет стотинки) лева на основание Заповед № 230/07.04.2006г.
издадена от А.К.С. в качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“,
получени с РКО №281/10.08.2006г., като средства за представителни цели при
задгранична командировка в гр. Б., Република Р. за три дни, считано от
31.05.2006г.
13.
На 05.10.2006г. присвоила
сумата от 293,37 (двеста деветдесет и три лева
и тридесет и седем стотинки) лева на основание Заповед № 230/07.04.2006г.
издадена от А.К.С. в качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“,
получени с РКО №14/05.10.2006г., като средства за представителни цели при
задгранична командировка в гр. Б., К. Б., за три дни, считано от 04.10.2006г.
14.
На 16.10.2006г. присвоила
сумата от 293,37 (двеста деветдесет и три лева
и тридесет и седем стотинки) лева на основание Заповед № 230/07.04.2006г.
издадена от А.К.С. в качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“,
получени с РКО №18/16.10.2006г., като средства за представителни цели при
задгранична командировка в гр. И., Р.Т., за четири дни, считано от
17.10.2006г.,
или всичко на обща стойност 3653,19 (три хиляди шестстотин петдесет лева
и деветнадесет стотинки), лева
собственост на Изпълнителна агенция “Б.С.ЗА А.” при М.НА И. и енергетиката, връчени в това й качество, да ги управлява, съгласно
Закона за акредитацията, извършвана от Б.С.ЗА А. (Обн., ДВ, бр.100 от
13.12.2005г., в сила от 14.01.2006г., изм., бр. 105 от 29.12.2005г., в сила от
01.01.2006г.), Устройствения правилник на ИА „БСА“
(отм., приет като приложение на ПМС № 270 от 30.12.1999г.) и Заповед №
556/03.12.2001г. на М.НА И.И Е.,
престъпление по чл. 201
във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Настоящото
разглеждане на делото е второ по ред първоинстанционно такова.
С присъда от 23.02.2012г.
по НОХД № 1961/ 2011г. 8-ми с-в при
СГС е осъдил подс. А.С. по повдигнатите й
обвинения по чл. 201, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 282, алт.1 и 2 вр. ал.1
от НК като при условията на
чл. 23 от НК й е определено общо наказание – 2 ( две) години „лишаване от
свобода“ и 5 ( пет) години „лишаване от право да заема ръководна държавна и
обществена дейност и да упражнява професия на търговец и икономист“, като на
основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 4 ( четири) години..
Срещу първоинстанционната присъда бил подадена въззивна
жалба от защитници на подс. С., с която се
изразявало несъгласие с правилността и обосноваността й
С решение № 202, постановено от
Софийски апелативен съд на 03.06.2014г. по ВНОХД
№ 441/2014г., присъдата на СГС, 8-ми с-в била отменена изцяло и делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на СГС.
При настоящото второ първоинстанционно
разглеждане, в съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие, подсъдимата
А.С. и нейният защитник адв. Л. са направили искане за разглеждане на делото по
реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т.1 от НПК, като са
изразили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Й.И., ИР. М., Н.М., Б.Д., В.А. ( впоследствие
заличен в качеството на такъв, тъй като негов разпит въобще не е провеждан в
досъдебното производство), Д.З., С.Б., О. П.-М., Е.Я., Г.М., И.С., Х.Х., В.Н. и
М.В. от досъдебното производство, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит от досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал.3 от НПК съгласието им е одобрено
от съда.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на СГП поддържа обвиненията и застъпва тезата, че в хода на
съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка описана в
обвинителния акт, видно от която
подсъдимата С. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на
съставите на престъпления по чл.282,
ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК и по чл. 201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. В пледоарията си прокурорът преразказва
обстоятелствената част на обвинителния акт, намирайки я за установена от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства. Пледира подс.С. да бъде призната
за виновна в извършването на престъпленията, за които е предадена на съд и да й
бъде наложено за всяко от тях наказание от по 1 година „лишаване от свобода“,
като и бъде определено едно общо наказание от 1 година „лишаване от свобода“,
изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, като обосновава
искането си с изключително продължителния период на провежданото наказателно
преследване.
В
хода на съдебните прения упълномощеният защитник на подс. С. – адв. И.Л. пледира
за постановяване на присъда, с която подзащитната й бъде оправдана и по двете
повдигнати й обвинения, считайки ги за несъставомерни. В подкрепа на тезата си по отношение на
обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал.2 вр. ал.1 от НК
защитникът твърди, че подс. С. в качеството си на изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Б.С.ЗА А.“ ( ИА „БСА“) е имала по силата на чл. 17, ал.1
от НСКСЧ право да издаде инкриминираната заповед, с която е определила двоен
размер на командировъчните пари, тъй като същото е било „предприятие“ по см. на
§1 от ДР на НСКСЧ, тъй като е било юридическо лице, регистрирано по особен
закон. Това обстоятелство според защитата прави обвинението за извършено
престъпление необосновано, като дори да се приеме, че обвиняемата погрешно е
тълкувала закона, то грешката й изключва умисъла за осъществяването на деянието.
На следващо място адв.Л. счита, че подзащитната й не е нарушила служебните си
задължения, визирА.в обвинителния акт – чл.10 от ЗАИЛСА, ч.4 от Устройствения
правилник и чл.4, ал.1, чл. 15, ал.1 и чл.17, ал.1 от НСКСЧ при издаването на
заповедта, като прави подробен анализ на цитираните текстове и заключава, че липсва
тяхно нарушаване. Защитата счита, че дори подс.С. да е нямала право да издава
заповед от подобно естество, то това би представлявало форма на изпълнително
деяние по чл.282 от НК „превишаване на права“, каквото обвинение липсва и е
пречка да бъде постановена осъдителна присъда. Касателно второто повдигнато
обвинение – за извършено престъпление по чл.26, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК –
защитникът отново счита същото за необосновано. Според адв.Л. обвинението е
свързано с издадени от подсъдимата две заповеди – за разходи за представителни
нужди в страната и чужбина – изплатените суми, въз основа на които обвинението
счита за присвоени. Защитникът намира, че понятието „представителни нужди“ не е
дефинирано в чл.63 от ППЗДСлужител ( както е посочено в обвинителния акт), тъй
като такъв нормативен акт не съществува, а в чл.63 от ППЗДДС, който от своя
страна е неприложим, тъй като ИА „БСА“ не била регистрирана по ДДС. Оттук
защитата счита, че не е имало ограничение за издаването от страна на подс.С. на
процесните две заповеди, а размерът на разходените средствата за представителни
нужди е бил отчитан и одобряван от Министерството
на икономиката, поради което не може да бъде извършено и присвоително
престъпление.На следващо място според защитата тезата на прокуратурата, че
НСКСЧ не предвижда предоставяне на средства за представителни нужди при
командироване в чужбина, не съответства на тълкуването на правото, че когато
едно нещо не е забранено, то е разрешено. Защитникът се позовава на
противоречивостта в тезата на прокуратурата в темпорално отношение, тъй като се
твърди продължавано престъпление за периода от 13.03.2006г. до 31.10.2006г.,
като се инкриминират 15 отделни деяние, като първото от тях е на 20.03.2016г.,
а има и от 09.11.2006г. и 05.12.2006г.,
като липсва такова на 31.10.2006г. Отделно от това защитата счита, че
обвинението е и неясно, тъй като
обосновава присвояването с получаване на пари въз основа за издадени заповеди,
като в едни от случаите са предоставяни фактури за закупени стоки, а в други – че
средства са отчитА.като представителни без да са фактурирани. Според защитника
обвинителната теза инкриминира получаването на парите от каса, което като
присвоителен механизъм е „странен“, тъй като парите са получавА.от подсъдимата с
разпореждане на длъжностно лице от агенцията и в качеството й на подотчетно
лице, а не като изпълнителен директор; защитата атакува тезата на обвинението,
което едновременно поддържа юридическо и фактическо разпореждане с паричните
суми в обстоятелствената част, като в диспозитива на обвинителния акт е
инкриминирала фактическото им получаване ( т.е. фактическите действия). Адв. Л.
твърди, че описаните 15 пункта на получаване на парични средства е станало въз
основа на заповед, в размер, фиксиран в тази заповед и срещу отчетни документи,
което не може да бъде квалифицирано като „присвояване“, защото представлява
получаване на парични средства въз основа на документи и на правно основание;
отделно от това намира, че средствата по всички пунктове не са връчени на
подзащитната й да ги пази и управлява като изпълнителен директор, а са и дадени
в качеството й на служител на БСА по определени повод, т.е. не са в качеството,
което прокурорът приписва, че е
извършено престъплението. На последно място адв. Л. сочи сгрешени суми пари в
обвинителния акт и посочване на лица и обстоятелства, напълно неотносими за
конкретния случай, което подкрепя тезата й за „объркаността“ на тезата на
обвинението. В заключение защитникът намира, че подс.С. е имала правото да
издаде и трите инкриминирА.по делото заповеди, което е сторила с пълната
увереност, че има това право, без никой да възрази и с цел да осигури
нормалната дейност на БСА, като действията й са били съгласувА.с дирекциите в
самата БСА и отчитА.пред М.НА И., поради което липсват данни за извършено от
нея каквото й да е престъпление.
Подсъдимата С. се ползва от правото си да даде
обяснения по повдигнатото й обвинение, като заявява, че е издала
инкриминираните по делото три заповеди единствено с цел АИ „БСА“ да изпълнява
качествено своята работа с оглед европейските изисквания. Твърди също, че
средствата за представителни разходи са ползвА.не само от нея, но и в рамките
на агенцията с цел осигуряване на комфорт на посрещаните гости. По отношение на
обвинението по пункт І сочи, че е издала заповед № 168/10.03.2006 г. след
влизане в сила на ЗАИБСА, с която е определила двоен размер на определените в
приложение 2 от НСКСЧ дневни при командировки в чужбина, но в рамките на чл.17,
ал. 1 от с.н., като основанието за издаването й е именно влизането в сила на
ЗАИБСА, за който е приела, че има статут на особен закон. Освен това е
съгласувала всички издавА.от нея заповеди с директора на дирекция „Обща
администрация и правно обслужване“, респ. е приемала, че са съгласувА.и с
фирмата, която е оказвала правна помощ в този период. Изтъква и противоречива
съдебна практика по приложението на чл. 17 от НСКСЧ, като посочва определение № 1129/16.9.2009 г. на ВКС; счита че и в други държавни
администрации е прилагана разпоредбата на чл.17, ал.1 от НСКСЧ, позовавайки се
на заповед № 3/18.1.2007г. на Държавната агенция за метеорологичен и технически
надзор, която е проверявана от АДФИ и е прието, че липсва нарушение на чл.17,
ал.1 от НСКСЧ. По отношение на обвинението за представителни разходи подс.С. се
позовава на разяснение с изх. №
9600361/12.11.2009 г. на НАП, където е обяснено какви могат да бъдат
представителните разходи, както и за това какви представителни разходи ще се
признават в предприятието и които въпрос зависи изцяло от решението на неговото
ръководство и от което следва, че ръководителят не е длъжен да се съобрази
задължително с определението за представителни мероприятия, дадено в чл. 63 от
ППЗДДС. Посочва също, че при издаването на заповедта за определяне на
представителни разходи в страната и чужбина се е съобразила с чл.37,т.1 от Постановление
№ 14/31.1. 2006 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република Б. за 2006
г., където липсва ограничение за допустимост на представителни разходи в
чужбина. Заявява, че при всяка командировка и при всеки служебен аванс, който е
теглен от предприятието, е подписван контролен лист от финансовия контрольор на
агенцията, след чийто подпис следва осчетоводяване. По изложените съображения подс. С. сочи, че е
имала съзнанието, че подписва законосъобразни заповеди и не върши нищо нередно;
заявява, че има инженерно, а не юридическо или икономическо образование, като
при всяко действие свое от подобен характер е работела с назначените хора за тази цел и след тяхното
одобрение и консултация. Твърди, че нито директор дирекция „АПФСО“, нито
финансовите контрольори, нито Министерството на икономиката и енергетиката,
които ежемесечно са контролирали
действия та на ИА „БСА“ са я сезирали за недопустими действия или проблеми във връзка със финансово
счетоводните документи
В последна дума
подсъдимата С. заявява, че не се чувства виновна и моли да бъде
оправдана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните,приема за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата А.К.С. е родена на ***
***, българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, работи
в „Р. Б.“ ЕООД като технически мениджър
и одитор, неосъждана,, живуща ***, с ЕГН **********. С добри
характеристични данни.
С Постановление № 270 от 30.12.1999г. на МС на РБ за
преобразуване на Българската служба за акредитация към Комитета по стандартизация и метрология в Изпълнителна
агенция „Българска служба по акредитация“
( ИА „БСА“) и за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителната
агенция „Българска служба по акредитация“ ( Обн. ДВ.
бр.13 от 15.09. 2000г.,) е създадена ИА „БСА“, която съгласно приетия Устройствен
правилник е юридическо лице със седалище
София и с адрес бул. „Д-р Г. М. Димитров № 52А, ет. 7 към М.НА И.И Е..
Със Закона за акредитацията,
извършвана от Българската служба за акредитация – ЗАИБСА ( обн. ДВ,бр.100 от
13.12.2005г., в сила от 14.01.2006г.) - понастоящем заглавието му е изменено
в Закон за националната акредитация на
оргА.за оценяване на съответствието - е
преуреден статута на ИА „БСА“ като специализиран държавен орган, който да
организира, координира, ръководи и извършва процеса по акредитация.
В глава ІІ на ЗАИБСА и в Устройствения правилник на ИА „БСА“ ( Обн.
ДВ. бр.13
от 15.02.2000г., отм. ДВ,бр. 4/16.01.2007г.) е определен статута на ИА
„БСА“ и органите на управление на агенцията, като същата е юридическо лице със
седалище София, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на
икономиката, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от
собствена дейност ( чл.6,ал.1 от с.з.); според чл.9, ал.1 от закона и чл.3,
ал.3 от Устройствения правилник приходите на ИА „БСА“ от собствена дейност се
набират от дейностите по процедурите за
акредитация;. международни програми и споразумения;. глоби и имуществени
санкции закона и други приходи, определени в нормативен акт., а съгласно чл.9,
ал.2 от ЗАИБСА средствата от собствена дейност могат да се разходват за финансиране дейността на агенцията; капиталови
разходи за развитие на материалната база; повишаване на квалификацията на служителите
в администрацията и външните оценители и допълнително материално стимулиране по ред,
определен в устройствения правилник. Нормата на чл. 3, ал.2 от Устройствения
правилник определяла, че бюджетните средства включват трансфери от бюджета на
Министерството на икономиката и енергетиката. Орган на управление на ИА „БСА“ е
И.Д., подпомаган от Съвет по акредитацията ( чл.7,ал.1 от с.з.). В чл.10, ал.2,
т. т.1 - 5 от закона са посочени правомощията на изпълнителния директор по
управление и представителство на агенцията, а именно: изпълнява функциите на орган по назначаването
по Закона за държавния служител и сключва, изменя и прекратява трудовите
договори с лицата, работещи по трудово правоотношение; сключва договори с
оценители, експерти за оценяване на лаборатории, на оргА.и на проверяващи по
околна среда, както и с други лица, за осъществяване на дейността на агенцията;
представлява агенцията пред държавни органи, организации, институции и други
лица; осъществява контакти с европейската и международните организации за
акредитация и сключва споразумения с тях; упражнява и други правомощия,
възложени му с нормативен акт. Такива „други правомощия“ били посочени в чл.
4,ал.1, т.т.11-13 от Устройствения правилник на ИА „БСА“, според които И.Д. утвърждава
разходите за дейността на ИА „БСА“; ръководи, координира и контролира
функционирането на Изпълнителната агенция „БСА“ за точното спазване на
нормативните актове и организира и контролира управлението на ползваните за
административни нужди недвижими имоти и движими вещи, предоставени на ИА „БСА“.
В Устройствения правилник било предвидено ( чл.6, ал.1), че администрацията на
ИА „БСА“ е организирана в дирекция „Административно-правно и
финансово-стопанско обслужване“ ( Д „АПФСО“) и дирекция „ Акредитация на
лаборатории, оргА.и проверяващи по околна среда“ ( Д АЛОПОС“), като съгласно
чл.10,т.1 -12 общата администрация,
организирана в Д „АПФСО“ осигурявала в
правно-нормативно отношение дейността на изпълнителния директор и на
административните звена на ИА „БСА“; осъществява процесуално представителство
пред съдебните институции;осъществява взаимодействието на ИА „БСА“ с правните
отдели на Министерството на икономиката и енергетиката ( МИЕ) и на други
ведомства; изготвя и актуализира проектите на разписанията на длъжностите и
отчетите за труда на служителите в ИА "БСА" съгласно действащото
законодателство; организира и отговаря за съхраняването и воденето на
документите, свързА.с назначаването и освобождаването на служителите;създава
организация по охраната на труда, техниката за безопасност и
отбранително-мобилизационната подготовка;организира и извършва деловодната
дейност и документооборота и съхранява деловодния архив на ИА „БСА“; осигурява
финансово-счетоводното обслужване на ИА „БСА“ в съответствие със Закона за
счетоводството и другите нормативни актове; оформя своевременно и надлежно
документите по сметките на ИА „БСА“; организира завеждането и отчитането на материалните
активи на ИА „БСА“; изготвя ежегоден доклад за дейността си.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗАИБСА И.Д.
на ИА „БСА“ се назначавал от М.НА И.И Е.
съгласувано с министър-председателя, а ал.4 от с.з. предвиждала, че при
осъществяването на своите функции И.Д. се подпомага от заместник изпълнителен
директор, който се назначава и освобождава от М.НА И.И Е..
Подс. А.К.С. заемала
длъжността „изпълнителен директор“ на ИА „БСА” за периода от 28.06.2000г. до 29.01.2007г.,
като първоначално била назначена със
статут на държавен служител, съгласно заповед №395/28.06.2000г. на министъра на
икономиката. Впоследствие подс. С. загубила качеството си на държавен служител,
тъй като съобразно §18 от ПЗР на Закона за администрацията вр. чл. 19 ал. 4, т.
3 и чл. 19а, ал. 1 от с.з., нейното длъжностно положение следвало да се
регламентира по правилата, уреждащи трудовите правоотношения, поради което била
издадена заповед № 556/03.12.2001г. на министъра на икономиката, в която
съответната промяна е отразена. Подс. С. била освободена от посочената длъжност
със заповед на М.НА И.И Е. от 26.01.2007г., считано от 29.01.2007г.
Към 2006г. директор на Д“АПФСО“ в ИА „БСА“ била св. О.К., която имала
висше образование, специалност „счетоводство и контрол“. Според длъжностната
характеристика за длъжността „директор на Д „АПФСО“, връчена на св. К. на
02.08.2000г., в основните функции и задължения на длъжността се включвали
организация на финансовата дейност, вътрешния финансов контрол и счетоводната
дейност на агенцията; осъществяване на текущ и последващ контрол над
материалноотговорните лица и останалите служители; организация на счетоводното отчитане на касовото изпълнение
по бюджета, изготвяйки месечни, тримесечни и годишни счетоводни отчети и
баланси; подписване с втори подпис на всички платежни документи; даване на
становища и отговорност за законосъобразното разходване на средствата на
агенцията.
Към посочения период
в ИА „БСА“ не е имало юрисконсулт, тъй като заплатите в агенцията били много
ниски, а правното обслужване, включващо консултации по дейността на агенцията, подготвяне
на проекти на документи – договори, заповеди, протоколи, писма и други,
съгласуване на изходящи и/или вътрешни за агенцията документи и участие в
преговори ( чл.1, б. а-г) от 01.11.2005г. до края на 2006г. се извършвало
от „И.К.“ ЕООД, търговски пълномощник на което бил св. Г.М., по силата на
сключен договор за поръчка № 1252/08.11.2005г. Със заповед № 685/09.11.2005г.,
издадена от подс.С. в качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“ било
разпоредено да поръчват правно обслужване от името на агенцията директора на
дирекция „АЛОПОС“ ( длъжността се заемала от св. О.П.), директора на дирекция
„АПФСО“ ( длъжността се заемала от св. О.К.) и началниците на отдели „АОСОК“ и
„АЛ“, както и от отговорника по качество. Инкриминираните по делото заповеди с №№ 168/10.03.2006г., 175/13.03.2006г. и
230/07.04.2006г. не били съгласувА.с представители на „И.К.“ ЕООД според
свидетелстването на Г.М. и информации за възложени задачи и действия по
изпълнението им от „И.К.“ ЕООД, касаещи инкриминирания период 01.03.2006г. –
01.12.2006г.
І. На 10.03.2006г., в качеството си на изпълнителен
директор на ИА „БСА“, подс. А.Стоиловав издала заповед № 168/10.03.2006г., с която
разпоредила при служебни командировки в чужбина, считано от 01.05.2006г.
на лицата, заемащи ръководни постове в
ИА „БСА“, включително и на отговорника по качеството, да се определя двоен
размер на дневни пари, съобразно определените лимити по Приложение № 2 към чл.
15,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
(НСКСЧ). Като правно основание за издаването на Заповед № 168/10.03.2006г. подс.
С. посочила разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от с.н., регламентираща възможността
ръководители на предприятия да определят по-висок размер на дневните пари от
предвиденото в Приложение № 2 от с.н. Контролът по нейното изпълнение е
възложен на ръководителя на Д „АПФСО“, заеман по това време от св. О.К..
Въз основа на посочената заповед № 168/10.03.2006г.
при всички задгранични командировки на служители, заемащи ръководни постове в ИА „БСА“ бил изплащан двоен размер на
полагащите се дневни пари. Това ставало чрез издаване на разходни касови ордери (РКО) за валута, в които в графата
„главен счетоводител“ била подписвА.от св. О.К. - директор на „АПФСО“ или от
длъжностни лица, изпълняващи нейните функции по заместване. В графите „броил
сумата, касиер“ и „счетоводител“ РКО били подписвА.от св. В.Н. - младши
счетоводител към дирекция „АПФСО“. За периода от 01.05.2006г. до 05.12.2006г.
били издадени 12 (дванадесет) заповеди за командироване в чужбина на различни
служители,заемащи ръководни постове в ИА
„БСА“, включително и подс. С.. Командировъчните заповеди се издавали от нея в
качеството й на изпълнителен директор на агенцията, а нейното командироване в
чужбина се оформяло със заповеди на М.НА И.И Е.. При всяко командироване на
съответните служители и на изпълнителния директор били изплащали суми за дневни
разходи в двоен размер с посочване на инкриминираната заповед № 168/10.03.2006г.
и чл. 17, ал. 1 и §1, т. 2 от ДР на НСКСЧ (
ред. ДВ, бр. 96 от 30.11.2005г.). Така подс. А.С. била командирована в
гр. Р., Латвия с командировъчна заповед № РД-22-271/15.05.2006г.; в гр. Б.,
Република Р. с командировъчна заповед РД-22-307/30.05.2006г.; в гр. Б., К. Б. с
командировъчна Заповед № РД-22-506/03.10.2006г.; в гр. И., Р.Т. с командировъчна
заповед № РД-22- 536/13.10.2006г.; в гр. Б., К. Б. с командировъчна заповед №
РД-22-506/03.10.2006г., всички издадени от М.НА И.И Е., като с РКО, издадени по
гореописания ред, били изплащА.двоен размер дневни командировъчни пари - за командировката в Латвия й били заплатени 280 евро, за командировката в Р. - 210 евро, за командировката в Турция - 182,13 евро, за командировката в Б. - 210 евро. Двойният
размер на дневни пари се изплащал на командированата А.С. въз основа на
издадената от нея в качеството на изпълнителен директор заповед №
168/10.03.2006г.
При командироване в чужбина на служители на агенцията,
съобразно нормативните актове и Устройствения правилник на ИА „БСА”,
командировъчните заповеди се издавали от изпълнителния директор в кръга на
неговите служебни права и задължения. Така в горепосочения период от време ( от
01.05.2006г. до 05.12.2006г.) подс. С. в качеството си на изпълнителен директор
издала 9 (девет) командировъчни заповеди, както следва:а) заповед №
358/31.05.2006г. и заповед № 541/22.08.2006г. за командироване съответно в гр. Б.,
Република Р. и в гр. Б., Р.С. на св. О.Г.К. - директор на дирекция „АПФСО”,
като със съответни РКО й били изплатени командировъчни дневни пари в двоен
размер - 210 евро за командировката в Р. и 280 евро
за командировката в Словения; б) заповед
№ 359/31.05.2006г., заповед № 542/22.08.2006г., заповед № 631/03.10.2006г. и заповед
№ 657/16.10.2006г. за командироване съответно в гр. Б., Република Р., в гр. Е.,
К. В., в гр. Б., К. Б. и в гр. И., Р.Т., на св. ИР. М. - главен инспектор в отдел „Акредитация на
лаборатории” към дирекция „АЛОПОС“ и отговорник по качеството на ИА „БСА”, като
със съответни РКО й били изплатени командировъчни дневни пари в двоен размер -
210 евро за командировката в Р., 420 паунда за командировката във В., 210 евро
за командировката в Б. и 189 евро за
командировката в Турция; в) заповед № 539/22.08.2006г. и заповед №
770/05.12.2006г. за командироване съответно в гр. Париж, Република Франция и в
гр. Б., К. Б., на св. Е.Я. - началник отдел „Акредитация на лаборатории” към
дирекция „АЛОПОС”, като със съответни РКО й били изплатени командировъчни
дневни пари в двоен размер - 280 евро за командировката във Франция и 210 евро за командировката в Б..
Конкретните параметри на отделните командировки в
чужбина и заплатени от бюджета на агенцията на подс.С. и ръководните служители
в ИА „БСА“ суми дневни пари били както
следва:
1.със заповед № РД-22-271/15.05.2006г. на М.НА И.И Е.,
подс. А. С., в качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“, била
командирована в гр. Р., Латвия, за четири дни, считано от 06.06.2006г., като с РКО
№ 10/02.06.2006г. й били изплатени 280
(двеста и осемдесет) евро с равностойност 547,64 (петстотин четиридесет и седем
лева и шестдесет и четири стотинки) лева за дневни командировъчни;
2.
със заповед № РД-22-307/30.05.2006г. на М.НА И.И Е., подс. А. С., в качеството
й на изпълнителен директор на ИА „БСА“, била командирована в гр. Б., Република Р.,
за три дни, считано от 30.05.2006г., като с РКО № 9/31.05.2006г. й били изплатени 210 (двеста и десет) евро с
равностойност 410,73 (четиристотин и десет лева и седемдесет и три стотинки)
лева за дневни командировъчни;
3.
със заповед № 358/31.05.2006г. на изпълнителния директор на агенцията подс. А. С.
командировала св. О.Г.К. - Директор на дирекция „АПФСО на ИА”БСА” в гр. Б.,
Република Р., за три дни, считано от 31.05.2006г., като с РКО № 8/31.05.2006г. й били изплатени 210
(двеста и десет) евро с равностойност 410,73 (четиристотин и десет лева и
седемдесет и три стотинки) лева за дневни командировъчни;
4. със заповед № 359/31.05.2006г. на изпълнителния
директор на агенцията подс. А. С. командировала св. ИР. М. - главен инспектор в отдел „Акредитация на
лаборатории” към дирекция „АЛОПОС“ и отговорник по качеството на ИА „БСА” в гр.
Б., Република Р., за три дни, считано от 31.05.2006г., като с РКО № 7/30.05.2006г. й били изплатени 210
(двеста и десет) евро с равностойност 410,73 (четиристотин и десет лева и
седемдесет и три стотинки) лева за дневни командировъчни;
5.
със заповед № 541/22.08.2006г. на изпълнителния директор на агенцията подс. А. С.
командировала св. О.Г.К. - Директор на дирекция „АПФСО“ на ИА”БСА” в гр. Б., Р.С.,
за четири дни, считано от 13.09.2006г., като с РКО № 12/12.09.2006г. й били изплатени 280 (двеста и осемдесет) евро с
равностойност 547,64 (петстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки) лева за дневни командировъчни;
6. със заповед
№ 542/22.08.2006г. на изпълнителния директор на агенцията подс. А. С.
командировала св. ИР. М. - главен инспектор в отдел „Акредитация на
лаборатории” към дирекция „АЛОПОС“ и отговорник по качеството на ИА „БСА” в гр.
Е., К. В., за седем дни, считано от 17.09.2006г., като с РКО № 13/18.09.2006г.
й били изплатени 420 (четиристотин и двадесет) британски паунда с равностойност
1238,96 (хиляда двеста тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) лева
за дневни командировъчни;
7.
със заповед № 539/22.08.2006г. на изпълнителния директор на агенцията подс. А. С.
командировала св. Е.Я. - началник отдел
„Акредитация на лаборатории” към дирекция „ АЛОПОС“ към ИА „БСА” в гр. Париж,
Република Франция, за четири дни, считано от 11.09.2006г., като й били изплатени
280 (двеста и осемдесет) евро с равностойност 547,64 (петстотин четиридесет и
седем лева и шестдесет и четири стотинки) лева за дневни командировъчни;
8. със заповед № РД-22-506/03.10.2006г. на М.НА И.И Е.,
подс. А. С.,в качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“, била
командирована в гр. Б., К. Б., за три
дни, считано от 04.10.2006г., като с РКО № 14/05.10.2006г. й били изплатени 210 (двеста и десет) евро с
равностойност 410,73 (четиристотин и десет лева и седемдесет и три стотинки)
лева за дневни командировъчни;
9.
със заповед № 631/03.10.2006г. на изпълнителния директор на агенцията подс. А.С.
командировала св. ИР. М. - главен инспектор в отдел „Акредитация на лаборатории”
към дирекция „АЛОПОС“ и отговорник по качеството на ИА „БСА” в гр. Б., К. Б.,
за три дни, считано от 14.10.2006г., като с РКО № 13/05.10.2006г. й били изплатени
210 (двеста и десет) евро с равностойност 410,73 (четиристотин и десет лева и
седемдесет и три стотинки) лева за дневни командировъчни;
10.
със заповед № РД-22-536/13.10.2006г. на М.НА И.И Е., подс. А. С.,в качеството й
на изпълнителен директор на ИА „БСА“, била командирована в гр. И., Р.Т. за четири дни, считано от
17.10.2006г., като с РКО №
14/05.10.2006г. й били изплатени 182,13 (сто осемдесет и две евро и тР.десет
евроцента) евро с равностойност 356,22 (триста петдесет и шест лева и двадесет
и две стотинки) лева за дневни командировъчни;
11.
със заповед № 657/16.10.2006г. на изпълнителния директор на агенцията подс. А. С.
командировала св. ИР. М. - главен
инспектор в отдел „Акредитация на лаборатории” към дирекция „АЛОПОС“ и
отговорник по качеството на ИА „БСА” в гр. И., Р.Т., за четири дни, считано от
17.10.2006г., като с РКО № 19/16.10.2006г. й били изплатени 189 (сто осемдесет
и девет) евро с равностойност 369,65 (триста шестдесет и девет лева и шестдесет
и пет стотинки) лева за дневни командировъчни;
12. със заповед
№ 770/05.12.2006г. на изпълнителния директор на агенцията подс. А. С.
командировала св. Е.Я. - началник отдел
„Акредитация на лаборатории” към дирекция „ АЛОПОС“ към ИА „БСА” в гр. Б., К. Б.,
за три дни, считано от 06.12.2006г., като с РКО № 22/05.12.2006г. й били
изплатени 210 (двеста и десет) евро с равностойност 410.72 (четиристотин и
десет лева и седемдесет и две стотинки) лева за дневни командировъчни.
Според заключенията на приетите по делото основна и
допълнителна съдебно – счетоводна експертизи, потвърдени при разпита на вещите
лица в съдебно заседание, изплатената от
бюджета на ИА „БСА“, във връзка с
издадената от подс. С. заповед № 168/10.03.2006г., сумата пари, явяваща се
разлика между нормативно определените стойности на дневни пари в приложение №2
на НСКСЧ и двойния им размер, изплатен на основание издадената от подс. А.С.
заповед № 168/10.03.2006г. за посочените командировки в чужбина възлиза на 3 042,73 лева.
ІІ. А) На 13.03.2006г. подс. А.С., в качеството си на
изпълнителен директор на ИА „БСА” издала заповед № 175/13.03.2006г., с която на
осн. чл. 37 от ПМС №14/31.01.2006г. за изпълнението на държавния бюджет на РБ,
считано от 01.03.2006г., определила
месечен размер на разходите за представителни цели на ИА „БСА” както следва: на
изпълнителния директор - 250лв., на
директорите на дирекции „ АЛОПОС“ и „АПФСО“ – 75 лв. С заповедта е разпоредено
средствата да се разходват за нужди по преценка на определените лица, а
отчитането на средствата да се извършва към последния работен ден на месеца, за
които са отпуснати. С посочената заповед № 175/13.03.2006г. са отменени
заповеди №№ 29/29.05.2000г., 27/17.01.2003г. и 812/28.12.2005г. на
изпълнителния директор на ИА „БСА“ – подс.А.С., като с заповед №
27/17.01.2003г. бил определен месечен лимит на разходите за представителни цели
на изпълнителния директор в размер на 75 лева, считано от 01.01.2003г., а със заповед
№ 812/28.12.2005г. месечният лимит на разходите на изпълнителния директор е
увеличен за м.11.2005г. на 150 лв.
Така през месец 03.2006г. подс. А.С. закупила следните
стоки: - 1 бр. дамски обувки на стойност 93,00 лева, слънчогледово олио на
стойност 2.90 лева, хранителни стоки на стойност 7,53 лева и гориво на стойност
19,95 лева, за които в счетоводството на агенцията представила фактура № 103/ 20.03.2006г.
за 1 брой дамски обувки на стойност 93,00лв., фактура № 86194002383/ 20.03.2006г. за
слънчогледово олио на стойност 2.90 лева, фактура № **********/15.03.2006г. за
хранителни стоки на стойност 7,53 лева и
фактура № **********/25.03.2006г. за
гориво на стойност 19,95лева. Общо по фактурите стойността на закупените стоки възлизала
на 123,38 лева. На основание издадената заповед № 175/13.03. 2006г. подс. А.С. получила от ИА „БСА“ с РКО № 76/20.03.2006г.
сумата 75 лева и сумата от 175 лева с РКО № 80/23.03.2006г. - общо сумата от
250 лева, от които по горепосочените фактури сумата от 123,38 лева като
средства за представителни цели.
През месец 04. 2006г.
подс. А.С. закупила следните стоки:
агнешки комплект на стойност 7,61 лева, козметика на стойност 68,00
лева, облекло на стойност 115 лева, термо глава на стойност 15,00 лева и блуза
на стойност 52,50 лева, за които в счетоводството на агенцията представила фактура № 1691/21.04.2006г. за агнешки
комплект на стойност 7,61 лева, фактура № 315/13.04.2006г. за козметика на
стойност 68,00 лева, фактура №
1462/10.04.2006г. за облекло на стойност 115 лева, фактура № 14928/11.04.2006г. за термо глава
на стойност 15,00 лева, фактура №
1600/11.04.2006г. за блуза на стойност 52,50 лева. Общо по фактурите стойността
на закупените стоки възлизала 258,00 лева. На основание издадената заповед №
175/13.03. 2006г. подс. А.С. получила от
ИА „БСА“ с РКО № 119/14.04.2006г. сумата
250,00 лева, от които по горепосочените фактури цялата сума от 250, 00 лева
като средства за представителни цели.
През
месец 05.2006г. подс. А.С. закупила
кухненска мебел на стойност 500,00 лева, за която в счетоводството на
агенцията представила фактура № 351/08.05.2006г. за кухненска мебел
на стойност 500,00 лева.На основание
издадената заповед № 175/13.03. 2006г. подс. А.С. получила от ИА „БСА“ с РКО № 135/08.05.2006г. сумата 250,00 лева
като средства за представителни цели.
През
месец 06.2006г. подс. А.С. закупила следните стоки: 4 броя блузи на обща
стойност 141,00 лева; сешоар на стойност 21,00 лева; козметика на стойност
31,40 лева; гориво на стойност 19,99 лева; хранителни стоки на стойност 24,96
лева, за които в счетоводството на агенцията представила фактура №
1000025/18.06.2006г. за 4 броя блузи на обща стойност 141,00 лева, фактура № **********/24.06.2006г. за сешоар на
стойност 21,00 лева, фактура № **********/19.06.2006г. за козметика на стойност
31,40 лева, фактура № **********/01.06.2006г. за гориво на стойност 19,99 лева
и фактура № **********/15.06.2006г. за
хранителни стоки на стойност 24,96 лева. Общо по фактурите стойността на
закупените стоки възлизала 238,38 лева.На основание издадената заповед №
175/13.03. 2006г. подс. А.С. получила от
ИА „БСА“ с РКО № 176/12.06.2006г. сума
от 238,35 лева като средства за представителни цели.
През месец 07.2006г.
подс. А.С. закупила следните стоки:
дамска чанта на стойност 79,00 лева, панталон на стойност 99,00 лева и
подова настилка на стойност 174,00 лева, за които в счетоводството на агенцията
представила фактура № **********/31.07.2006г. за дамска чанта на стойност 79,00
лева, фактура № **********/21.07.2006г. за панталон на стойност 99,00 лева, фактура № 304/21.07.2006г. за подова настилка
на стойност 174,00 лева.Общо по фактурите стойността на закупените стоки възлизала
на 352,00лева.На основание издадената заповед № 175/13.03. 2006г. подс. А.С. получила от ИА „БСА“ с РКО № 234/05.07.2006г. сумата 250,00 лева
като средства за представителни цели.
През месец 08.
2006г. подс. А.С. закупила следните стоки:
2 брой панталони и 1 брой яке на обща стойност 192,58 лева, за които в
счетоводството на агенцията представила фактура № 1000046/29.08.2006г. за 2
броя панталони и 1 брой яке на обща стойност 497,00 лева. На основание
издадената заповед № 175/13.03. 2006г. подс. А.С. получила от ИА „БСА“ с РКО №
307/15.08.2006г. сумата от 192,58 лева като средства за представителни цели.
През
месец 09. 2006г. подс. А.С. закупила следните стоки: 2 броя пуловери и 1 броя
блуза, за които в счетоводството на агенцията представила фактура №
1000057/21.09.2006г. за 2 броя пуловери и 1 брой блуза на обща стойност 257,00
лева. На основание издадената заповед № 175/13.03. 2006г. подс. А. С. получила от ИА „БСА“ с РКО №
319/05.09.2006г. сумата 250,00 лева като средства за представителни цели.
През
месец 10. 2006г. подс. А.С. закупила следните стоки: 1 брой блуза, 1 брой
панталон и 1 брой пуловер, за които в счетоводството на агенцията представила фактура
№ 1000063/01.10.2006г. за 1 брой блуза, 1 брой панталон и 1 брой пуловер на
обща стойност 337,00 лева. На основание издадената заповед № 175/13.03. 2006г. подс.
А. С. получила от ИА „БСА“ с РКО №
359/10.10.2006г. сумата 250,00 лева като средства за представителни цели.
През месец 11.
2006г. подс. А.С. закупила следните стоки: 1 брой блуза и 2 броя, за които в
счетоводството на агенцията представила фактура № **********/10.11.2006г. за 1
брой блуза и 2 броя пуловери на обща стойност 277,00 лева.На основание
издадената заповед № 175/13.03. 2006г. подс. А.С. получила от ИА „БСА“ с РКО №
396/09.11.2006г. сумата 250,00 лева като средства за представителни цели.
През месец 12.
2006г. подс. А.С. закупила следните стоки: 1 брой пола и 1 брой яке, за които в
счетоводството на агенцията представила фактура № 1000091/04.12.2006г. за 1
брой пола и 1 брой яке на обща стойност 298,00 лева.На основание издадената заповед
№ 175/13.03. 2006г. подс. А.С. получила от
ИА „БСА“ с РКО № 416/05.12.2006г. сумата 250,00 лева като
средства за представителни цели.
Съгласно заключението на основната и допълнителна
съдебно – счетоводни експертизи, приети по делото, подс. А.С. въз основа на заповед
№ 175/13.03. 2006г. получила от ИА „БСА“ в периода от 03 – 12.2006г. средства
за представителни цели в размер на 2 304, 31 лева.
Б) На 07.04.2006 г. подс. А. С., в качеството си изпълнителен директор на ИА „БСА” издала заповед
№ 230/07.04.2006г., с която на осн. чл. 37 от ПМС №14/31.01.2006г. за
изпълнението на държавния бюджет на РБ и НСКСЧ, считано от 01.05.2006г. определила размера на представителни средства
за всяко участие в международни прояви в чужбина, както следва: на
изпълнителния директор на ИА „БСА“ – до 150 евро; на директорите на дирекции – до 80 евро
и на началник отделите и отговорника по качеството - до 40 евро. С заповедта е разпоредено
средствата да се разходват за нужди по преценка на определените лица, а
отчитането на средствата да се извършва в сроковете, визирани в НСКСЧ.
Така със заповед № РД-22-166/31.03.2006г. на М.НА И.И
Е., подс. А.С. била командирована в гр. А., К. Х., за четири дни с право на
пътни, дневни и квартирни пари, считано от 03.04.2006г. На 31.03.2006г. и
07.04.2006г. подс. А.С. получила от счетоводството на ИА „БСА” с РКО № 4/31.03.2006г.
сумата 1 134,38 лева и с РКО № 116/14.04.2006г. - сумата от 409,26 лева на обща
стойност - общо 1 543,64 лева. От общата сума 1 543,64 лева, на основание
издадената заповед № 230/07.04.2006г. подс. А.С. получила сумата 298,17 лева за
представителни цели.
Със
заповед № РД-22-271/15.05.2006г. на М.НА И.И Е., подс. А.С. била командирована
в гр. Р., Р.Л., за четири дни, считано от 06.06.2006г. с право на пътни, дневни
и квартирни пари, считано от 06.06.2006г. На 10.08.2006г. подс. А.С. получила
от счетоводството на ИА „БСА” с РКО № 283/10.08.2006г. сумата 298,38 лева на
основание издадената заповед № 230/07.04.2006г. за представителни цели.
Със заповед №
РД-22-300/22.05.2006г. на М.НА И.И Е., подс. А.С. била командирована в гр. Б., Република Р., за три дни с право на
пътни, дневни и квартирни пари, считано от 31.05.2006г. На 10.08.2006г. подс. А.С.
получила от счетоводството на ИА „БСА” с РКО № 281/10.08.2006г. сумата 155,59
лева на основание издадената заповед № 230/07.04.2006г. за представителни цели.
Със Заповед №
РД-22-506/03.10.2006г. на М.НА И.И Е., подс. А.С. била командирована в гр. Б., К.
Б., за три дни, с право на пътни, дневни и квартирни пари, считано от
04.10.2006г. На 05.10.2006г. подс. А.С. получила от счетоводството на ИА „БСА”
с РКО № 14/05.10.2006г. сумата от 660 евро с равностойност 1 290,85 лева. От
общата сума 1 290,85 лева на основание издадената заповед № 230/07.04.2006г. подс.
А.С. получила сумата 298,37 лева за представителни цели.
Със заповед №
РД-22-536/13.10.2006г. на М.НА И.И Е., подс. А.С. била командирована в гр. И., Р.Т.,
за четири дни, с право на пътни, дневни и квартирни пари, считано от
17.10.2006г. На 16.10.2006г. подс. А.С. получила от счетоводството на ИА „БСА”
с РКО № 18/16.10.2006г. сумата 835 евро с равностойност 1 633,12 лева. От
общата сума 1 633,12 лева на основание издадената заповед № 230/07.04.2006г. подс.
А.С. получила сумата 298,37 лева за представителни цели.
Съгласно заключението на основната и допълнителна
съдебно – счетоводни експертизи, приети по делото, подс. А.С. въз основа на
заповед № 230/07.04.2006г. получила от
ИА „БСА“ в периода от 03 – 10.2006г. средства за представителни цели в размер
на 1 348, 88 лева.
Общият размер на получените средства от подс. А.С. за
представителни цели въз основа на заповеди №№ 175/13.03. 2006г. и 230/07.04.2006г. в периода 03-12.2006г. възлиза на
3 653.19 лева.
По повод постъпили сигнали от гражданин и президента
на КТ „Подкрепа“, със заповед № РД-16-1204/10.11.2006г. на М.НА И.И Е. била
възложена извънпланова проверка в ИА „БСА“ от комисия, включваща св. Б.Д. и св.Н.М.
– държавни инспектори към Инспектората на М.НА И. и енергетиката. Проверката
обхващала финансовата дейност и отчетност на ИА „БСА“ по отношение
законосъобразност и целесъобразност на разходваните средства през периода от
01.01.2006г. до 31.10.2006г. Комисията
установила нарушения в тези области, обективирани в доклад, входиран в МИЕ на
18.12.2006г. под № Т 93-00-2667, където в пунктове №№ 6 „Разходи за
представителни цели“ и 7 „Разходи за краткосрочни командировки в чужбина“ от
част ІІ „Финансово счетоводна дейност“ били констатирани нарушения на финансовата
дисциплина и нанесени вреди на агенцията и била дадена препоръка на М.НА И.И Е.
да бъде сезирана прокуратурата „предвид наличието на данни за извършено от
изпълнителния директор на ИА „БСА“ на длъжностно престъпление по чл. 282 от НК“. С писмо №Т-11-00-03/07.02.2007г. на М.НА И.И Е. докладът бил изпратен на
Районния прокурор на гр.София, препратен на СГП, където с постановление от
21.02.2007г. била възложена финансова инспекция в ИА „БСА“ и предварителна
проверка. Въз основа на посочения прокурорски акт била извършена финансова
инспекция на ИА „БСА“ от Агенция за държавна финансова инспекция, резултатите
от която били обективирани в доклад № ФИ 5 СФ-0034/27.07.2007г.. Главните
финансови инспектори от АДФИ – св. Д.З. и св. С.Б. също констатирали нарушения
и нанесени вреди на агенцията във връзка с командировките в чужбина и разходите
за представителни цели, поради което и били съставени актове за начет на подс. А.С.
и св. О. П., а св. ИР. М. възстановила по сметка на агенцията сумата от
1449.67лв.(главница) и 141.28лв. (лихва). В обясненията си по повод извършените
проверки подс. С. последователно застъпвала тезите, че е имала право да
определя двоен размер на командировъчните разходи, а представителните разходи
са съобразени с разпоредбите на чл.37 от ПМС № 14/ 31.01.2006г.
Въз основа на доклада на АДФИ било образувано
наказателното производство срещу подс. С., което двукратно ( с постановления на
СГП от 17.12.2008г. и от 19.12.2014г.) било прекратявано, но въз основа на
вътрешно служебния контрол актовете на СГП било отменяни от горестоящия
прокурор.
Междувременно във печатните издания в-к „24 часа“ от
01.02.2007г., в-к „Дневен Труд“ от 07.02.2007г., в-к „Нощен Труд“ от 01-02.02.2007г.
и в-к „Нощен труд“ от 07-08.02.2007г. били публикувани статии и дописки във
връзка с извършената проверка на ИА „БСА“ от Инспектората на МИЕ, констатациите
за нанесени вреди, освобождаването на подс.С. от заеманата длъжност на
изпълнителен директор на агенцията иподаването на сигнал до прокуратурата на
РБ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства: обясненията на подс. С., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на свидетелите О.К. и М.Ж., дадени в хода на
съдебното следствие и показанията на
разпитаните на досъдебната фаза на производството свидетели, приобщени по реда
на чл. 373, ал.1 вр. чл. 283 от НПК, а
именно: ИР. О.М. от 12.11.2007 г.( л.л. 45-47 от папка 1 към том І на д.п.), Н.М.М. от
25.10.2007 г. ( л.л. 53-57 от папка 1
към том І на д.п.), Благовест Кирилов Д. от 25.10.2007 г. ( л.л. 58-64 от папка 1 към том І на д.п.), Д.А..З.
от 11.10.2007 г. ( л.л. 65-70 от папка 1
към том І на д.п.), Светлана Николова Б. от 11.10.2007 г.( л.л. 71-74 от папка 1 към том І на д.п.), О. П. П.-М.
от 12.11.2007 г. ( л.л. 75-76 от папка 1
към том І на д.п.), Е.С.Я. от 07.11.2007г. ( л.л. 77-78 от папка 1 към том І на д.п.), Г.И.М. от
04.01.2008 г. и от 07.03.2008 г. ( л.л. 16-17
и 207-208 от папка 2 към том І на д.п.),
Й Н.С. от 13.12.2007 г. ( л.л. 26-27 от папка 2 към том І на д.п.), Х.Д.Х. от
13.12.2007 г. ( л.л. 28-29 от папка 2
към том І на д.п.), В.Г.Н. от 31.03.2008 г. ( л.л. 22-23 от папка 2А към том І
на д.п.) и М.Г.В. от 26.02.2008 г. ( л.л. 129-133 от папка 2 към том І на д.п.), заключенията
на изготвените на досъдебната фаза на производството експертизи, потвърдени при
разпита на експертите в хода на съдебното следствие , а именно: графическа
експертиза по протокол № 8 (л.л. 8 - 10 от папка 2 към том І на д.п.), основна тройна
съдебно финансово счетоводна експертиза ( л.л. 84 - 119 от папка 1 към том І на
д.п.), допълнителна тройна съдебно
счетоводна експертиза ( л.л. 191-205 от папка 2 към том І на д.п.), двойна
съдебно счетоводна експертиза ( л.л. 3-11 от папка 2А към том І на д.п.), допълнителна
двойна съдебно счетоводна експертиза ( л.л. 24-32 от том ІV на д.п.) и относимите
писмени доказателства по делото: протокол за доброволно предаване от
12.11.2007г. ( л.41 от папка 1 към т.І), 2бр. квитанции ( л.л. 49-50 от папка 1
към т.І на д.п.), писмо №Т-11-00-03/07.02.2007г. на М.НА И.И Е. до СРП ( л.136 от папка 1 към
т.І на д.п.), постановление на СГП от 21.02.2007г. за възлагане на финансова
инспекция ( л.л.127-128 от папка 1 към т.І на д.п.), доклад на комисия от
Инспектората на МИЕ ( л.л. 139 – 164 от папка 1 към т. І на д.п.), заповеди
на изпълнителния директор на ИА „БСА“ №№168/10.03.2006г. и 230/07.04.2016г. (
л.л. 49 и 50 от папка 2 към т.І на д.п.), договор за правно обслужване с ф-ма „И.К.“
ЕООД от 01.11.2005г. ( л.л. 53-58 от
папка 2 към т. І на д.п.), заповед за назначаване на св.П. и длъжностна
характеристика на директор Д“АПФСО“ ( л.л. 71-79 от папка 2 към т. І на д.п.), длъжностна характеристика на „началник отдел“
( л.л. 86-89 от папка 2 към т. І на
д.п.), заповед за назначаване на св. Е.Я.
(л. 90 от папка 2 към т.І на д.п.), заповед за назначаване на св.О.П.-М.
и длъжностна характеристика на директор
Д“АЛО “ ( л.л. 91, 96-99 от папка 2 към т. І на д.п.), заповеди, касаещи
трудовото правоотношение на подс. С. – за назначаване, преобразуване на
трудовото правоотношение и за освобождаване ( л.л.100-102 от папка 2 към т.І на
д.п.), доклад от М. В. – ръководител инспекторат до М.НА И.И Е. ( л.л. 135 –
135 от папка 2 към т. І на д.п.), кореспонденция между подс.С. и М.В., между
подс. С. и м-ра на икономиката и енергетиката ( л.л. 136 – 190 от папка 2 към
т.І на д.п.), характеристика на подс.С. ( л.50 от папка 2А към т.І на д.п.), фотокопия
на статии от печатни издания ( л.л. 59-67 от папка 2А към т.І на д.п.),
информации за възложени задачи и действия по изпълнението им от ф-ма „И.К.“
ЕООД ( л.л. 68-157 от папка 2А към т.І на д.п.), справка за проведени командировки
за периода 01.01.2006г. – 31.12.2006г. ( л.л.1-4 от папка 3 към т.ІІ на д.п.), заповеди за командироване на
подс.С., разходни касови ордери, контролни листове, докладни записки и отчети (
л.л.7-67 от папка 3 към т.ІІ на д.п.),
заповеди за командироване на св. О.К., разходни касови ордери, докладни записки,
контролни листове и отчети ( л.л.68-90
от папка 3 към т.ІІ на д.п.), заповеди
за командироване на св. ИР. М., разходни касови ордери, контролни листове, докладни
записки и отчети ( л.л.91-131 от папка 3 към
т.ІІ на д.п.), заповеди за командироване на св. Е.Я., разходни касови
ордери, контролни листове, докладни записки и отчети ( л.л.132-152 от папка 3
към т.ІІ на д.п.), справка за
изразходвани средства за представителни за периода от 01.01.2006г. до
31.12.2006г. ( л.168 от папка 3 към т. ІІ на д.п.), отчет за касово изпълнение
на бюджета на ИА „БСА“ за 2006г. ( л.л. 188 – 193 от папка 3 към т.ІІ на д.п.),
заповед № 175/13.03.2006г. ( л.5 от папка 4 към т.ІІ на д.п.), авансови отчети,
фактури, контролни листове и разходни касови ордери за изплатени суми за
представителни цели на подс.С. ( л.л. 7-74 от папка 4 към т.ІІ на д.п.), фактури, контролни
листове и разходни касови ордери за изплатени суми за представителни цели на
св.О.П., св. О.К. и св. Й С. ( л.л. 75-139 от
папка 4 към т.ІІ на д.п.), обяснения от подс. С. до АДФИ ( л.л. 231-235
фактури, контролни листове и разходни касови ордери за изплатени суми за
представителни цели на подс.С. ( л.л. 7-74 от
папка 4 към т.ІІ на д.п.), становище на подс.С. до АДФИ ( л.л. 231-235
от папка 4 към т.ІІ на д.п.), становище
на подс. С. до директора на АДФИ ( л.л. 238 – 252 от папка 4 към т.ІІ на д.п.), доклад № ФИ 5 СФ-0034/27.02.2007г.
на АДФИ за проверка на ИА „БСА“ ( л.л. 1-55 от
папка 5 към т.ІІ на д.п.), заповеди за възлагане, спиране и
възобновяване на финансова инспекция в ИА „БСА“ ( л.л. 56-64 от папка
5 към т.ІІ на д.п.), опис на проверени документи при извършената финансова
инспекция с приложени документи ( л.65 до края от папка 5 към т.ІІ на д.п.), постановления на СГП и САП съответно от
17.12.2008г. и от 22.10.2009г. ( л.л. 3-22
от т.ІV на д.п.), бюджет на ИА „БСА“ за 2006г. ( л.л.1-8 от папка № 6 към т.ІІІ
на д.п.), акт за начет ( л.л.22-27 от папка 7 към т.ІІІ на д.п.), заключение по
акт за начет срещу подс.С. и св. О.П. (
л.л.1-4 от папка № 7 към т.ІІІ на д.п.), възражения на подс.С. и св. О. П.
по акта за начет ( л.л. 5-10 от папка № 7 към т.ІІІ на д.п.), заповеди по
финансовата проверка на ИА „ БСА“ ( л.л. 13-21 от папка 7 към т.ІІІ на д.п.),
опис и документи, проверени при финансовата проверка ( л.л. 28 до края от папка
7 към т. ІІІ на д.п.), свидетелства за съдимост на подс.С. ( л. 123 от папка 1
към т.І, л.90 от т.ІV на д.п. и л.43 от
съд.дело), постановление на СГП от 19.12.2014г. за прекратяване на
наказателното производство за престъпления по чл.282, ал.2 и по чл. 219, ал.3
вр. ал.1 от НК ( л.л. 124 – 139 от т.VІ на д.п.), постановление на САП от
24.02.2015г., сигнал на прокурор при СГП и постановление на ВКП от 01.04.2015г.
( пришити към гърба на съд. дело).
При формиране на изводите си по фактите съдът не
обсъжда част от събраните по делото писмени доказателства, включени в
изисканите от разследващите органи документи относно назначаването и
квалификация на св. Й.И., относно получените от подс.С. възнаграждения за работно облекло и за хонорари като редактор на редакционната колегия на
бюлетина на ИА „БСА“, тъй като не са относими към предмета на делото, касаят
обстоятелства, проверени в хода на разследването в д.п. като следствени версии, но извън инкриминираната деятелност на подс. С.
и нямат дори косвена връзка с фактите,
съществени за правилния му изход.
На следващо място и относно
заключенията на изготвените съдебно – счетоводни експертизи следва да бъде
посочено, че съдът ги цени единствено в частта, в която вещите лице изразяват
становището се относно счетоводната материя – предоставени парични средства,
размерът и основанието за това - и не ги цени в частта, в която вещите лица сочат
нарушените подзаконови норми по разходването на паричните средства , тъй като
това е дейност по прилагане на правото, за която съдът, а не експертите, е
компетентен.
От събраните гласни доказателства
показанията на свидетеля Й.И. ( от 19.11.2007 г. - л.л. 39-40 от папка 1 към том І на д.п.) са напълно
неотносими към предмета на делото, тъй като същият възпроизвежда единствено
факти, свързани с проведените обучения за сметка на ИА „БСА“, което е извън доказателствения
обхват, очертан с обвинителния акт.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и способите за тяхната
проверка по категоричен начин без съществени противоречия в доказателствените
материали.
Пред скоби следва да бъде отбелязано, че с оглед естеството на инкриминираната
престъпна деятелност, обхващаща служебната дейност на ръководител на административен орган, която е
правно регламентирана и действията на отделните звена и лица – документирани, което
обстоятелство обуславя и предмета на доказване по делото, приоритетно значение
за правилното изясняване на обстоятелствата, попадащи в обсега на доказване
имат писмените доказателства, а гласните такива – преимуществено допълващо и
контролно естество. От писмените доказателства на свой ред най-съществени са
документите с диспозитивен характер – представляващи изявления от техния
автор/автори – в настоящия случай това са инкриминираните по делото заповеди №№
168/10.03.2006г., 175/13.03.2006г. и
230/07.04.2006г. от подс. С. ( като
авторството им несъмнено и категорично се установява както от гласните
доказателства, включително обясненията на самата подсъдима, така и от
заключението на изготвената графическа експертиза, според което подписът за
изпълнителен директор на ИА „БСА“ на заповеди №№ 168/10.03.2006г., и
230/07.04.2006г. е положен от подс. С.), заповедите на М.НА И.И Е.,
касаещи трудовото правоотношение на подс.С. и заповедите на същия министър, с
които е командировал подс. С. в чужбина, заповедите, издадени от подс.С. в
качеството й на ръководител на ИА „БСА“, с които е командировала служители на
агенцията в чужбина, докладите от извършени
финансови проверки на ИА „БСА“ и дадените становища и обяснения от подс.
С. по тях; сключеният от ИА „БСА“ договор за правно обслужване с „И.К.“,
докладни записки, и публикации в печатни
произведения ( вестници). Посочените диспозитивни документи са конкретни,
категорични и в пълна степен се подкрепят от данните в гласните доказателствени
средства, и въз основа на тях съдът прие за установени датите на конкретните събития
( издаване на инкриминираните заповеди,
период и място на командироване, командировани лица, длъжностното
качество на подсъдимата и периодът на изпълнение на длъжността „изпълнителен
директор“ на ИА „БСА“ . Удостоверителните документи, събрани по делото ( фактури, контролни листове и разходни касови ордери) също значително допР.сят за изясняване на
фактическата обстановка по делото и в частност на обстоятелствата, свързани с
разходването на средства от бюджета на ИА „БСА“ във връзка с командироването в
чужбина на нейни служители и за представителни цели, като фактите в тях са
подкрепени и от заключенията на приетите по делото съдебно счетоводни
експертизи ( в посочената им по-горе „техническа“ част).
Както бе посочено по –горе, събраните по делото гласни
доказателствени средства имат предимно спомагателно значение за изясняване на
релевантните по делото обстоятелства, като показанията на свидетелите М., Д., З.
и Б. възпроизвеждат констатациите , обективирани в изготвените от тях доклади
от извършени финансови проверки в ИА „БСА“, а показанията на служителите в ИА
„БСА“ – свидетелите М., Я., П.-М., К., С., Н. и Ж. еднопосочно установяват
възприетата в ИА „БСА“ практика и организация по изпълнение на издадените от
изпълнителния директор заповеди и съответно разходване на средства при
командироване в чужбина и за представителни разходи, поради което и съдът ги
цени.
Показанията на св. Г.М. – служител на „И.К.” ЕООД в частта им, че
инкриминираните по делото три заповеди от подс.С. не са съгласувани с
консултанта, намират подкрепа в
представените от дружеството в писмен вид информации за възложени задачи и
действия по изпълнението им, където съгласуване на заповеди с №№ 168/10.03.2006г.,
175/13.03.2006г. и 230/07.04.2006г. не
фигурира, поради което и съдът ги кредитира.
Обясненията на подс.С. са в
унисон с твърденията й, дадени в хода и
след приключването на финансовите проверки в ИА „БСА“ пред контролните органи;
подсъдимата не отрича ( а напротив – потвърждава) издаването на инкриминираните
заповеди в качеството й на изпълнителен директор на агенцията, като дава и
информация за факти от душевния й мир, послужили й като мотивация за издаването
им. След съпоставка с останалия събран по делото доказателствен материал, с
който обясненията на С. не влизат в противоречие и анализ на собствената им
убедителост, изводима от тяхната последователност и логичност, съдът счете
обясненията на подс. С. за достоверни и ги цени.
Така извършения преглед и анализ на групите
източници на доказателства, събрани по делото, съдът намира за достатъчен за
обосноваване на фактическите констатации, направени по –горе. В случая не се
явява необходимо ( поради липсата на
противоречия в доказателствените материали и следващото от това отпадане на задължението
по смисъла на чл. 305, ал.3, изр.2 от НПК за излагане на съображения за
кредитиране или не на средствата за попълване на делото с доказателства) да бъдат
излагани пунктуално мотиви въз основа на кои точно събрани по делото данни съдът
приема за установени обстоятелствата, залегнали във фактическата власт на
настоящите мотиви. Основното съображение за това е, че релевантните за
правилния изход на делото обстоятелства се извеждат пряко от информационното
съдържание на индивидуализирани с № и дата диспозитивни и удостоверителни
документи, съдържащи се (като конкретното им местоположение е посочено) в материалите по делото, а гласните
доказателства и експертни заключения са с допълващо и контролно естество, което
напълно подкрепя обективираното в
писмените доказателства факти от значение за далото.
В
заключение посочените доказателствени източници са еднопосочни и еднозначни и по
несъмнен начин установяват приетите по делото фактически обстоятелства .
При така установените факти съдът
приема следното от
ПРАВНА СТРАНА:
Подс. Ани Стоила не е осъществила от обективна и
субективна страна съставите на престъпления по чл. 282, ал.2, пр.1 и пр.2 вр.
ал.1 от НК и по чл. 201, пр.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Тъй като и двете инкриминирани престъпления
се явяват „длъжностни“ ( общо и
специално) - то и за наличието на двете е необходимо особено качество на
субекта на престъпление – длъжностно лице. Подс. А.К. е годен субект на
основния състав на престъплението по чл. 282, ал.1 от НК и на това по чл. 201
от НК, като длъжностното качество е основен съставомерен признак от обективна
страна на криминализираното й по делото поведение. Същата през инкриминирания период (от м. 03.
2006г. до м. 12. 2006г. ) е заемала длъжността
„изпълнителен директор“ на ИА „БСА“, , което я определя като длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т.1, б. „а” от НК, като й е било възложено да
изпълнява постоянно срещу заплата служба в държавно учреждение, а видно от
правомощията й, установени в чл.10, ал.2, т. т.1 - 5 от ЗАИБСА и чл. 4, ал.1, т.т.11-13 от
Устройствения правилник на ИА „БСА“ подс. С. не е изпълнявала само служба на
материално изпълнение, а е имала възложени редица функции, свързани с
представителството, управлението, ръководството и отчетността на
специализирания административен орган. Нещо повече, анализът на
законоустановените правомощия на длъжността „изпълнителен директор на ИА „БСА” дават
основания да се приеме, че подс.А.С.
отговаря на критериите, установени от съдебната практика, за да е налице
квалифициращият признак по чл.282, ал.2, пр.2 НК - деянието да е извършено от
нея в качеството й на длъжностно лице, „заемащо отговорно служебно положение”. В
т.8 на ППВС № 8/1981г. е дадена дефиниция на „отговорно служебно положение” във
връзка с идентична квалификация при пасивния подкуп по чл.302, т.1 НК. Прието
е, че „при определяне дали длъжностното лице заема отговорно служебно положение
следва да се имат предвид характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната от
него длъжност или работа, функциите и правомощията, с които е овластено,
мястото, което заема в служебната йерархия и характерът на учреждението или
обществената организация, в която работи”. Става дума за длъжностни лица, които
имат по-широк кръг права и задължения, заеманата от тях служба е на по-високо
място в служебната йерархия, а дейността им има важно значение за държавния
орган, предприятието или обществената организация. Доколкото родовият и
видовият обекти на защита при престъпленията по служба и при подкупа са
идентични, даденото тълкуване на закона е меродавно и при квалифициращото
обстоятелство по чл.282, ал.2, пр.2 от НК. В случая е очевидно, че подсъдимата С.
отговаря на описаните в ППВС № 8/1981г. критерии, за да бъде подведена под
наказателна отговорност като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение. Както начинът на нейното избиране, така и обемът на правомощия на заеманата
от нея длъжност, изпълняваните функции и
мястото й в йерархията на структурата на ИА „БСА“ са такива, че водят до единствено възможния правно издържан извод подс. С. да е заемала „отговорно
служебно положение” по смисъла на ал.2
на чл.282 от НК.
След установяването на общия признак на
двете инкриминирани престъпления - длъжностното качество на подс. С. – и предвид
обособяването на престъпната деятелност на подсъдимата в ІІ пункта в
обвинителния акт, всеки от които детерминиращ отделно престъпление, те следва да бъдат разгледани поотделно.
І. Относно
обвинението за извършено престъпление по чл.
282, ал.2, пр.1 и пр. 2 вр. ал.1 от НК:
Обобщаването на обвинителната теза по този пункт води до извод за инкриминиране на поведение на
подс.С., свързано с умишлено нарушаване на служебните задължения, произтичащи
от чл. 10, ал. 2 от ЗАИБСА, чл. 4, ал. 1
от Устройствения правилник на ИА „БСА“, чл. 4, ал. 1, чл.15, ал. 1 и чл.17, ал. 1 на
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина ( НСКСЧ) чрез издаването
на заповед № 168/10.03.2006г., с която е разпоредила при служебни командировки в
чужбина, считано от 01.05.2006г. на всички лица, заемащи ръководни постове в
ИА”БСА” да се определя двоен размер на допустимите дневни пари, съобразно
определените лимити по Приложение № 2 към чл. 15 от НСКСЧ с цел да набави облага за себе си и за другиго ( на О. К. - директор на Д„АПФСО” при ИА „БСА”, на ИР. М. - главен инспектор в отдел „Акредитация на
лаборатории” към Д „АЛОПОС” и отговорник по качеството на ИА „БСА”, на Е.Я. -
началник отдел „Акредитация на лаборатории” към Д„АЛОПОС” при ИС „БСА” и на
други служители, заемащи ръководни постове в ИА „БСА”, като от това са настъпили значителни вредни последици за ИА „БСА“ - от
имуществен характер общо в размер на 3 042.73 лева, представляващи неправомерно завишени средства за
дневни командировъчни разходи за задгранични пътувания на служители от ИА „БСА“
и от неимуществен характер, изразяващи се в накърняване на обществения авторитет
на управляваната от подс.С. институция, разколебаване
на доверието в ИА „БСА” като държавен орган, негативни констатации на
извършената спрямо агенцията инспекция от МФ и публикуване на резултатите от
инспекцията в средствата за масова информация .
Пред скоби
следва да бъдат посочени признаците от обективна и субективна страна на
престъплението по чл.282 от НК, кумулативната даденост на които обуславя
наличието на общественоопасно деяние ( както бе посочено по-горе, подс. С. е била
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, т.е. е била от кръга
лица, ангажирани в осъществяване на социалното
управление). Обект на засягане при престъпленията по служба са обществените отношения,
които гарантират нормалната дейност на държавния и обществен апарат във всички
сфери на социалното управление, т.е. престъпленията по служба представляват
посегателства върху общи вътрешнослужебни отношения.
Съставът на чл. 282 от НК е общо престъпление по
служба в смисъл, че засяга присъщи на всички ( законодателна, изпълнителна и
съдебна) сфери на управлението вътрешнослужебни отношения и намира приложение единствено при липсата на друго
конкретно престъпление от посочените в НК. От общия характер на престъплението по чл. 282
от НК и полето на неговата приложимост произтича специфичната правна техника при
описанието на диспозицията на наказателно правната норма, имаща бланкетен
характер. Целта на законодателя е била чрез тази законодателна техника да
обхване разнообразието на бързопроменящите се обществени отношения, защитавани
от престъплението по служба. Именно това е причината съставът на престъплението
по служба, установено в чл.282 от НК, да се допълва с норми от други закони и
подзаконови актове. Като бланкетна наказателноправна норма, разпоредбата на
чл.282 от НК препраща към разпоредби от закони и подзаконови актове, които
определят елементи от състава на престъплението. В тези нормативни актове
следва да се търсят конкретните задължения и права, чието нарушаване,
превишаване или неизпълнение би могло да доведе до възникване на основанието за
наказателната отговорност от извършилия престъпление. Тези нормативни актове
следва да са действащи към момента на извършеното престъпление, да създават
конкретни права и задължения, да са издадени от компетентен орган и тяхното нарушаване
(респективно неизпълнение или превишаване на създадени от тях права) да е в
пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици (по чл.282, ал.2, пр.1 и
ал.3 от НК) или с евентуално възможните такива (чл.282, ал.1 и ал.2, пр.2 от НК), като в настоящия случай и съгласно внесеното обвинение е налице именно първата
хипотеза.
За осъществяването на престъпление по този
текст следва изпълнителното деяние на виновното длъжностно лице да се е
изразило в нарушение или неизпълнение на служебните задължения или превишаване
на властта или правата. Длъжностното лице е нарушило служебните си задължения,
когато е извършило дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата
длъжност. Длъжностното лице не е изпълнило служебните си задължения, когато не
е изпълнило правно задължение, т. е. когато е бездействало по служба.
Длъжностното лице е превишило властта или правата си, когато е излязло извън
рамките на своята компетентност и е осъществило чужди властнически правомощия
или функции. Такава дефиниция на проявленията на изпълнителното деяние на
престъплението се съдържа в задължителните указания на ППВС № 2
/1980г. На следващо място за
осъществяването на състава по ал.1 на чл. 282 от НК от обективна страна е
необходимо да съществува реалната възможност от настъпване на немаловажни
вредни последици, както и пряка и непосредствена връзка между поведението на
длъжностното лице и посочената опасност. Вредите могат да бъдат от имуществен
или неимуществен характер ( т. 2 от ППВС № 2 /1980г. ). От субективна страна съставът
на общото длъжностно престъпление по чл.282 от НК се характеризира с пряк
умисъл и специална цел – длъжностното лице да набави за себе си или за другиго
облага или да причини другиму вреда. Облагата може да бъде имуществена или
всякаква друга полза и изгода. Причиняване на вреда е налице, когато последват
неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго или морални вреди.
Следва да бъде подчертано, че престъплението по чл.
282, ал.1 от НК е резултатно от вида на поставяне на опасност, т.е. неблагоприятното изменение на
действителността се явява именно във формата на създадена реална опасност от
отрицателно засягане на обществените отношения, обект на защита, без обаче те да бъдат пряко и действителен накърнени.
Без значение ( ирелевантно ) е за съставомерността на деянието дали целта на
дееца (да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму
вреда) се е осъществила или не. Когато целта за причиняване на вреди на другиго
се е реализирала, е безспорно, че тези вреди могат да се отнасят както до
предприятия и организации, така и за частни лица. Но законът изисква възможност
за настъпване на вреди и тогава, когато целта на дееца е „ да набави за себе си
или за другиго облага” . Оттук следва и единствено възможният извод, че
деянието, независимо дали е постигната или не неговата цел, за да е
престъпление по служба, трябва да
създава опасност от възникване на немаловажни вредни последици в системата на
социално управление. Възникването на тази опасност може да се опосредства от
причиняването на имуществени или неимуществени вреди на граждани, обществени
организации, държавни предприятия или учреждения, но не тези са последиците,
които има предвид законът. Възможните вредни последици се изразяват преди
всичко във внасяне смущения в правилното функциониране на системата за социално
управление, в намаляване на нейната ефективност, в намаляване авторитета на
властта, в намаляване доверието на гражданите към органите на управление и други.
След посочването на съставомерните признаци от
престъпния състав съдът счете, че подс. С. не е осъществила състава на
престъпление по чл. 282 от НК от обективна страна.
Според обвинителната теза по настоящото дело подс. С.
е нарушила разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от ЗАИБСА, чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА
„БСА“, чл. 4, ал. 1, чл.15, ал. 1 и
чл.17, ал. 1 на НСКСЧ чрез издаването на
заповед № 168/10.03.2006г. , с която е разпоредила при служебни командировки в чужбина,
считано от 01.05.2006г. на всички лица, заемащи ръководни постове в ИА”БСА” да
се определя двоен размер на допустимите дневни пари, съобразно определените
лимити по Приложение № 2 от НСКСЧ
Чл.10, ал.2 от ЗАИБСА постановява, че И.Д. управлява и
представлява агенцията.
Чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник
на ИА „БСА“ ( приет с ПМС № 270 от
30.12.1999 г., отм. с ПМС № 375
от 29 декември 2006 г., в сила от 16.01.2007г.) гласи, че ИА „ БСА“ се ръководи и представлява от изпълнителен
директор.
Според чл.4, ал.1 от НСКСЧ заповедта за командировка може да се издава от
ръководителя на едно ведомство или предприятие, а разходите в левове и във
валута да бъдат за сметка на друго ведомство или предприятие, в чийто интерес
се осъществява командировката, след предварително писмено съгласуване между
страните.
Според чл.15, ал. 1 от НСКСЧ за
покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и
квартирни пари в размери и валути съгласно Приложение № 2. Допуска се изплащане
на друга валута в нейната равностойност по курса на Българската народна банка в
деня на плащането.
Според чл.17, ал. 1 от НСКСЧ ръководителите
на предприятия могат да определят размери на дневните пари, различни от
определените в Приложение № 2, които не могат да превишават двойния им размер.
При наличието на такава конкретика на обвинението
наказателната отговорност на подсъдимата С. обективно не може да се ангажира за
други нарушения, различни от посочените, по отношение естеството и вида на
действията, които е извършила, а не е следвало да извършва. Поначало знанието
на тези обстоятелства е абсолютна предпоставка за реалното упражняване на
правото на защита. Без тях инкриминираното деяние не е индивидуализирано по
предвидения в процесуалния закон начин. Първостепенно право на подсъдимия е да
знае в какво се обвинява, за да се защитава пълноценно срещу обвинението и това
право следва да бъде осигурено във всички фази и стадии на наказателното
производство, поради което както постановлението за привличане в качеството на
обвиняем, така и обвинителния акт, и присъдата следва да съдържат пълна и точна
фактическа и юридическа формулировка на обвинението, като недвусмислено уточнят
инкриминираното деяние. При наличието на
ясно и конкретно дефинирани рамки на обвинението и без надлежно изменение на
същото по реда на чл. 287, ал.1 от НПК, съдът е длъжен да се ограничи само в
тях, без недопустимо да ги надхвърля при произнасянето си. В противен случай би
се стигнало до положение съдът по своя инициатива да инкриминира на подсъдимия
други неизпълнени и/или нарушени задължения, за които той никога не е имал
обвинение.Няма спор нито в доктР.та, нито в практиката на съдилищата, че е
несъвместимо с реалната и ефективна защита на правата на подсъдимия за пръв път
със съдебния акт да му се вменяват факти и обстоятелства от значение за
правната квалификация на инкриминираното му деяние, каквото нарушение би се
явило особено съществено.
Поради изложеното и единствено в рамките на обвинението, за което е предадена
на съд подс. С., настоящият съд намери, че липсва осъществено от обективна
страна престъпление по чл.282, ал.1 от НК. При престъпление, осъществено чрез
действие (т.нар. „комисивно”), каквото е настоящото, в тежест на обвинението е да докаже, че е
дееца е съществувало задължение за пасивно поведение ( да се въздържа от
конкретно действие), което той не е спазил и като пряка последица от предприетото
от него действие е настъпил съставомерния противоправен резултат. В конкретния
случай се инкриминира активно поведение на подс. С., което с оглед насочеността
му, би могло да се обособи в три направления:
А)
във връзка с управлението и ръководеното на ИА „БСА“ -чл.10, ал.2 от ЗАИБСА и чл.
4, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „БСА“;
Б) във връзка с разходите при командироване - чл.4, ал.1 от НСКСЧ;
В) във връзка с определяне размера на дневните пари
при командироване - чл.15, ал. 1 и чл.17, ал. 1 от НСКСЧ.
А) Касателно управлението и представителството на ИА „БСА“ от подс. С.
в качеството й на изпълнителен директор следва да бъде посочено, че и двете
визирани като нарушени от страна на обвинението разпоредби – на чл.10, ал.2 от ЗАИБСА
и на чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „БСА“, определящи и предмета на
делото, не запълват бланкетната хипотеза на нормата на чл.282,ал.1 НК по начин,
които да разграничава конкретните права и задължения на дееца и да визира кои
точно са нарушени. Посочените от
обвинението като нарушени „задължения” не предписват конкретно активно
поведение, а посочват в най-общ вид
функциите на изпълнителния директор – да управлява и представлява ИА „БСА“. Казано по друг начин сочените като нарушени чл.10, ал.2 от ЗАИБСА и чл. 4, ал. 1 от Устройствения
правилник на ИА „БСА“ разпоредби не могат да запълнят хипотезата на чл.282,
ал.1 НК, тъй като не посочват конкретни обязаности за дееца, които същият
да е нарушил , респ. не са в състояние
да обосновават наличието на причинно следствена връзка между поведението на
подс.А.С. и настъпилият общественоопасен резултат.
Б) Относно издаването на заповеди за
командироване от подс. С. на служители от ИА „БСА“ по делото не се установи
нарушение на чл. 4, ал.1 от НСКСЧ, тъй като заповедите за командироването на
подс. С. в чужбина са издавани от М.НА И.И Е.
(в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1,т.4 от НСКСЧ - заповедите
за командировки в чужбина на ръководителите на ведомства и предприятия се
издават…т.4. за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет,
за които трудовият договор се сключва или трудовото правоотношение възниква от
по-горестоящия спрямо работодателя орган - от по-горестоящия орган), а самата С.
в качеството си на изпълнителен директор е имала правото да командирова
служители на агенцията по силата на чл. 6, ал.2, т.1 от НСКСЧ ( заповедите за
командировки в чужбина на служителите
във ведомства и предприятия се издават….т.1 за служителите на ведомствата - от
ръководителя на съответното ведомство или от определено от него длъжностно
лице). На следващо място командироването на подс. С. и служителите от агенцията
е ставало за сметка на бюджета на ИА „БСА“, поради което и разпоредбата на чл.4,
ал.1 от НСКСЧ се явява неотносима към уреждането на въпроса кое ведомство/предприятие
да поеме разходите за командироването, т.е. позоваването за нарушена на конкретно
тази разпоредба от НСКСЧ от обвинението е правно неиздържано и напълно
безпредметно ( ИА „БСА“ е второстепенен разпоредител с бюджетни средства,
отпускани му именно от бюджета на принципала – МИЕ).
В) Относно определяне размера на
дневните пари при командироване.
В тази си част обвинението твърди, че с издаването на своята заповед № 168/10.03.2006г. подс. С. е
нарушила лимитите, визирани в чл.15,
ал. 1 и чл.17, ал. 1 от НСКСЧ за размера на дневните пари при командировки в
чужбина, третирайки ИА „БСА“ като предприятие по смисъла на §1, т.2 от ДР на
НСКСЧ, а не като ведомство по смисъла на §1,т.1 от ДР на НСКСЧ, тъй като чл.17,
ал.1 от с.н. предоставя възможност единствено ръководителите на
предприятия да определят размери на
дневните пари, различни от определените в Приложение № 2, които обаче не могат
да превишават двойния им размер.
Защитата
възразява, че ИА „БСА“ е предприятие по смисъла на §1, т.2 от ДР на НСКСЧ, тъй
като е юридическо лице създадено по особен закон - ЗАИБСА.
В тази
връзка следва на първо място да бъде изяснен правния статут на агенцията.
Според настоящия съдебен състав историческото и логическо тълкуване на правната
уредба на ИА „БСА“ води до правния извод, че същата е „ведомство“ по смисъла на
НСКСЧ. Нормативният акт дефинира в т. т.1 и 2 от ДР понятията „ведомство“ и „предприятие“
както следва: „Ведомства“ са бюджетните предприятия по смисъла на §1, т.1 от
допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството; „Предприятия“ са
търговци по смисъла на Търговския закон, юридически лица с нестопанска цел и
други юридически лица, създадени или регистрирани по особени закони. От своя
страна §1,т.1 от ЗСтчет. ( отм., ред. ДВ, бр.105/29.12.2005г.) сочи, че по
смисъла на закона „бюджетни предприятия“
са държавните и общинските органи, техните структурни единици и всички
икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни
сметки и фондове по смисъла на Закона за устройство на държавния бюджет и
Закона за общинските бюджети, както и държавните фондове и институции по
задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държавните висши
училища, БАН, БНТ, БНР и други лица и структурни единици, чиито сметки и
операции се включват от МФ в консолидираната фискална програма.
Както
бе посочено във фактическата част на настоящите мотиви ИА „БСА“ е създадена
като отделно юридическо лице с подзаконов нормативен акт – ПМС №
270/30.12.1999г. - чрез преобразуване на Българската служба за акредитация към
Комитета по стандартизация и метрология в ИА „БСА“ и с който подзаконов акт е
приет нейния Устройствен правилник,
предвиждащ обособяването на агенцията като отделно юридическо лице към М.НА И.И
Е.. ИА „БСА“ е действала като обособен правен субект, второстепенен
разпоредител с бюджетни средства към МИЕ до влизането в сила на ЗАИБСА на 14.01.2006г., който нормативен акт с
по-висша юридическа сила преурежда устройството и дейността на ИА „БСА“ ( чл.1,
ал.1 от закона), но без да отменя или да влиза в противоречие с нормите,
съдържащи се в Устройствения правилник на ИА „БСА“, касаещи правния й статус и
който правилник запазва действието си до 16.01.2007г. Казано по друг начин с
влизането в сила на ЗАИБСА на
14.01.2006г. не се създава нов правен субект или се преобразува съществуващ такъв
чрез отделяне, обособяване или разделяне на дейност и/или имущество на различни
правни субекти, а единствено се урежда с по - висок по степен нормативен акт дейността на вече съществуващ специализиран държавен
орган. Аргумент в тази насока се явяват и §§ 2 и 3 от ДР на ЗАИБСА, уреждащи
заварените процедури по акредитация и създадени помощни органи към
изпълнителния директор на ИА „БСА“, които запазват правната си валидност, респ.
функциите си при влизането в сила на закона. Предвид изложеното ИА „БСА“ не
може да се приеме за „юридическо лице, създадено по особен закон“ по смисъла на §1, т.2 от НСКСЧ, а за
ведомство - бюджетно предприятие по смисъла на §1,т.1 от НСКСЧ. В тази смисъл и възражението
на защитата не се явява основателно.
Независимо
от обстоятелството, че ИА „БСА“ се явява „ведомство“ за нуждите на НСКСЧ, с
издаването на процесната заповед № 168/10.03.2006г. подс. С. не е „нарушила служебните
си задължения“ по смисъла на чл. 282, ал.1 от НК. Както бе посочено по-горе,
съгласно задължителното тълкуване на тази форма на изпълнителното деяние,
дадено в ППВС № 2/1980г. „…Длъжностното лице нарушава служебните си задължения,
когато в пределите на своята компетентност, в кръга на възложените задачи и
функции извършва дейност, която не с съобразена с установените изисквания на
заеманата длъжност. Касае се до действие в нарушение на службата….“. От
изложеното следва, че за да е налице нарушаване на служебните задължения е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: а) да се касае до
активно поведение ( действие) на длъжностното лице; б) това действие да попада
в обхвата на неговата компетентност; в) да не е съобразено с изискванията на
заеманата длъжност, т.е. да противоречи на императивни правила, уредени в нормативен
акт или акт на обществена организация (правилник, наредба, постановление,
разпореждане и т. н.). Именно във връзка с последното изискване следва да се
посочи, че разпоредбите на чл.15, ал. 1 и чл.17, ал. 1 от НСКСЧ, касаещи
размера на дневните пари при командироване не представляват такива императивни правила.
Гражданското отделение на ВКС е последователно в изложеното си по реда на
чл.290 вр. чл.291 от ГПК становище ( служещо
за уеднаквяване на съдебната практика и задължително за съдилищата ), че
определянето на максимални размери на командировъчните пари с нормата на чл.17,
ал.1 от НСКСЧ е в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг – чл.228,ал.2
от КТ ( р. № 421/13.07.2010г. по гр.д.№ 969/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.), дори
нещо повече – приема изрично, че издадените на основание чл. 215 от КТ наредби
на МС могат да определят само минимален размер на обезщетенията при
командироване, съответно при определяне на размерът на тези обезщетения
работодателят не може да ги фиксира под предвидения в наредбите размер; че законодателят
е делегирал на Министерски съвет правото да определя минимални размери на
командировъчните обезщетения и е постулирал, че е допустимо да се определят
по-големи размери по реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне,
а по аргумент за противното, по-малки размери на обезщетенията не могат да се
уговарят в колективен или индивидуален трудов договор, а още по-малко е
допустимо МС да предостави на работодателите възможност едностранно да определят
такива по-малки размери ( р.№ 753/ 29.03.2011г . по гр. д. № 1283/2010г ., ГК,
ІV г. о. на ВКС). Т.е. нормите на чл.15,
ал. 1 и чл.17, ал. 1 във вр. с посочените в Приложение № 2 от НСКСЧ суми за
отделните държави установяват единствено минимален размер на полагащите се
дневни и квартирни пари при командироване в чужбина. Така посоченото тълкуване
на естеството на посочените разпоредби на НСКСЧ не ги определя като рестриктивни
за служителя, а единствено ограничаващи работодателя
и то само при определянето на следващия се при командироване в чужбина техен
минимален размер. Подс. С. в качеството си на законен представител на ИА „БСА“
- „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ ( така изрично чл.4, т.4 от
Устройствения правилник на ИА „БСА“ и чл.10, ал.2,т. 1 от ЗАИБСА) има правото да определя по-висок размер на
полагащите се на служителите командировъчни пари; правният статут на подсъдима С. е същият, въпреки че е назначавана
по особен ред – чл. 10, ал.3 от ЗАИБСА – от М.НА И.И Е., съгласувано с министър
– председателя ( т.е. по реда на чл. 61, ал.2 от КТ), в който смисъл и съгласно
задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в ТР № 1/30.03.2012г. на ОСКГ на
ВКС, трудовото правоотношение възниква между нея и ИА „БСА“ ( предприятието, в
което е съответната длъжност, където се полага наемния труд). Оттук следва извод,
че подс. С. е имала право да определя и
на себе си по – високи от минимално предвидените в Приложение № 2 вр. чл. 15,
ал. 1 и чл.17, ал.1 от НСКСЧ размери на дневни
пари при командироване в чужбина. В тази аспект и настоящият съдебен състав
намира, че липсва нарушаване на служебните
задължения по смисъла на чл. 282, ал.1 от НК от подс. С. с издаването
на заповед № 168/10.03.2006г., с която е разпоредила при служебни командировки в чужбина,
считано от 01.05.2006г. на всички лица, заемащи ръководни постове в ИА”БСА” да
се определя двоен размер на допустимите дневни пари, съобразно определените
лимити по Приложение № 2 от НСКСЧ. Касае
се до определяне от работодателя на
дневни пари при командироване в чужбина в размери над минимално
предвидените, което е допустимо и не е незаконосъобразно; нормите на чл.15, ал.1 и чл.17, ал.1 от НСКСЧ
не въвеждат императив към работодателя да определя размера на дневните пари
именно в посочените в таблицата –Приложение № 2, а определят минимален размер,
под който същият не може да ги детерминира, като обратното не е вярно –
работодателят може да завиши размерите на дневните пари при командироване, в
който аспект е и задължителната и константна практика на ВКС, цитирана по-горе.
В тази връзка издаването на заповед № 168/10.03.2006г. от подс.С. се
явява форма на индивидуално трудово
договаряне по смисъла на чл.228, ал.2 от КТ.
Пряко следствие от изложеното е и липсата на настъпване на
немаловажни вредни последици, както от имуществен, така и от неимуществен
характер на ИА „БСА“ от издаването на заповед № 168/ 10.03.2006г. – също
елемент от обективната страна на състава на престъпление по чл.282,ал.1 от НК.
Както бе посочено по-горе липсата на забрана за определяне на по-висок размер
на дневните пари от лимитите в Приложение № 2 от НСКСЧ при командироване в
чужбина от работодателя води до извод, че имуществени вреди ( претърпени
загуби) от ИА „БСА“ не са настъпили; липсват и такива от неимуществен характер,
като твърдението в обвинителния акт за вреди „изразяващи се в накърняване на
обществения авторитет на управляваната от обвиняемата институция, разколебаване на доверието в ИА „БСА” като държавен
орган, негативни констатации на извършената спрямо агенцията инспекция от
Министерството на финансите и публикуване на резултатите от инспекцията в
средствата за масова информация (публикации във вестник „24 часа” от
01.02.2007г„ вестник „Дневен труд” от 07.02.2007г„ вестник „Нощен труд” от 7- 8.02.2007г.
и от 11.12.2007г.)“ не отговаря на събраните по делото доказателства и в
частност на информационното съдържание на публикациите в цитираните печатни
произведения, където се коментират действията на М.НА И.И Е. свързани със
сезиране на прокуратурата на РБ по повод извършената финансова проверка на ИА
„БСА“. Липсват събрани доказателства и
за накърняване на обществения авторитет на ИА „БСА“, нито за разколебаване на
доверието в агенцията.
Липсата
на признаци от обективната страна на състава на престъпление води до извод за
липса на престъпление въобще. Единствено за пълнота на изложението следва да
бъде изтъкнато, че по делото остана недоказано наличието на пряк умисъл на
подс.С. да наруши служебните си задължения и специална цел – да набави за себе си и за св. К.,св. М., св. Я. и
други служители, заемащи ръководни постове в ИА „БСА”облага.
Липсата
на пряк умисъл на подс. С. и в частност неговия интелектуален ( познавателен)
момент се извежда от последователната й позиция в хода на извършваните в ИА „
БСА“ финансови проверки, че агенцията е „предприятие“ по смисъла на НСКСЧ –
юридическо лице създадено по специален закон, която позиция бе потвърдена и в
хода на съдебното следствие. Следва да
се отбележи, че инженерното образование на подс. С. и времето на издаване на
инкриминираната заповед ( именно след влизане в сила на специалния закон –
ЗКИБСА) подкрепят твърдението й, още повече като се има предвид, че дори
представителят на СГП в постановлението си за прекратяване на наказателното
производство от 19.12.2014г. е приел
като свой решаващ мотив обстоятелството, че ИА „БСА“ представлява „предприятие“
по смисъла на НСКСЧ. Подобно поведение ( на подсъдимата и на прокурора) е и житейски
обяснимо, тъй като нормативната уредба в посочената материя е неясна и непълна,
липсва й конкретност, като едни понятия се заместват с други чрез препращане в
специални закони ( в случая ЗСчет.). В тази аспект влизането в сила на специалния закон за
дейността на ИА „БСА“ може да бъде тълкувано многозначно, включително и в
смисъла, заявен от подс.С.. Каквито и да било доказателства за наличие на
специална цел у подс.С. да набави облага за себе си и другите служители в ИА
„БСА“ не бяха събрани по делото, нито тази цел може да бъде изведена от
насочеността на действията й, установени по делото. В този аспект е изцяло недоказана субективната страна на
престъплението.
По
изложените съображения съдът оправда подс. А.С. по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 282, ал.2, пр.1 и пр. 2 вр. ал.1 от НК.
ІІ. Относно
обвинението за извършено престъпление по чл.
201, пр.1 вр. чл.26, ал.1 от НК:
Обобщаването на обвинителната теза по този пункт води до извод за инкриминиране на поведение
на подс. С. през 2006г., свързано с присвояване на парични средства на обща стойност 3653,19 лева, собственост на ИА „БСА“, връчени в това й качество да ги управлява, като
средства за представителни цели, предоставени й въз основа на издадени от самата
подсъдима в качеството й на изпълнителен
директор на ИА „БСА“ заповеди № 175/13.03.2006г. и № 230/07.04.2006г. Според обстоятелствената част на обвинителния акт разпоредителните
действия на подс. С. със паричните средства за представителни цели ( вкл. и при
командироване в чужбина) се изразявали в издаването на заповеди №
175/13.03.2006г. ( с която определила
месечен размер на разходите за представителни цели на ИА „БСА”, като за
изпълнителния директор на агенцията размерът на този месечен лимит е бил в
размер на 250,00 лева) и № 230/07.04.2006г. ( с която определила
размера на представителни средства за командировки в чужбина в размер на 150,00 евро за изпълнителния
директор). Първата заповед била издадена в нарушение на „ чл. 63 от Правилника
за приложение на държавния служител“, а втората - „в нарушение на НСКСЧ, където не е уредено
изплащане на представителни средства при командировки в чужбина“, а самите
присвоявания ( инкриминирани са отделни деяния в условията на продължавано
престъпление) са извършени с фактическото получаване на сумите пари от касата
на ИА „БСА“.
Така на стр. 21
от обвинителния акт дословно е посочено, че „…По делото е установено, че
обвиняемата е реализирала изпълнителното деяние, изразяващо се в присвояването
на чуждото имущество. Издавайки горепосочените заповеди, обв. С. получила пари,
които не й се следват, като нарушила своите служебни задължения да ръководи и
управлява изпълнителната агенция и по този начин юридически се е разпоредила с
имуществото (парите), които тя е получила като представителни средства. Парите са
напуснали патримониума на пострадалото юридическо лице - Изпълнителна агенция
„БСА” при Министерството на икономиката и енергетиката, преминавайки в личния
патримониум на обв. А.К.С.“.
Така описаната теза на прокуратурата е изначално
объркана, страда от непреодолим юридически дефицит и описаното и инкриминирано в
обвинителния акт поведение на подс. С. не съставлява престъпление по чл.201 от НК.
Извън длъжностното качество на дееца и фактите
(връзката), че средствата ( бюджета) на ИА „БСА“ са били поверени за управление
на подс.С. в качеството й на изпълнителен директор по силата на заеманото от нея
служебно положение и същата е притежавала разпоредителна власт върху
средствата, формиращи бюджета на агенцията ( вкл. и за представителни цели),
липсва противозаконността на извършеното от подс.С. разпореждане с парите,
собственост на ИА „БСА“.
Изпълнителното деяние на чл.201 от НК безпротиворечиво
е изяснено в практиката и доктР.та като акт на противозаконно юридическо или
фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или чужд интерес. Юридическо
разпореждане е налице, когато деецът осъществява някаква противозаконна сделка,
а при фактическото разпореждане, той използва предмета като свой по
предназначение; противозаконността на разпореждането произтича от това, че
деецът няма право да извърши това разпореждане, като чрез този акт той
обективира намерение да третира предмета на посегателство като свой.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване,
дадено в ППВС № 3/1970г. при ръководните длъжностни лица връчването и
поверяването стават по силата на избирането или назначаването им на съответната
длъжност. Именно и затова те се разпореждат с повереното им имущество винаги с
правни, а не с фактически действия. На ръководните длъжностни лица ( каквато е
била и подс. С. в качеството й на изпълнителен директор на ИА „БСА“) паричните
средства не са връчени и те не ги пазят ( не са ги получили и не осъществяват пряка фактическа
власт върху тях), а са им поверени и ги управляват ( установено е трайно
отношение между субекта и парите, като субектът има възможност да осъществява
дейност, включваща разпореждане с тях).
Видно от изложеното, обвинението твърди, че подс. С. в
качеството си на изпълнителен директор на ИА „БСА“, т.е. длъжностно лице, на
което е поверено да управлява чужди ( на юридическото лице) парични средства,
без да има пряк досег с тях, едновременно юридически и фактически се е разпоредила
с пари, собственост на ИА „БСА“ в свой
интерес като първоначално (юридически) ги насочила към себе си, а след това и
фактически получила. Както бе посочено по-горе единствено допустимата форма на
разпореждане от страна на ръководителя на агенцията със средства на управляваното
от него юридическо лице е извършването на различни сделки, имащи транслативен ефект,
променящ собствеността на парите или
пренасочване на движението им и каквато служебна
компетентност подсъдимата е притежавала. Издадените от подс.С. в
ръководното й длъжностно качество заповеди № 175/13.03.2006г. и № 230/07.04.2006г. обективно не представляват
разпоредителни сделки, а вътрешнослужебни актове, издадени в качеството й на законен
представител на работодателя ( ИА „БСА“), в който смисъл не са в състояние да
обосноват „юридическо разпореждане“ по смисъла на изпълнителното деяние
„присвояване“ по смисъла на чл.201 от НК, тъй като извършеното с тях пренасочване на средства от
бюджета на ИА „БСА“ не е противозаконно.
Процесните заповеди с № № 175/13.03.2006г. и 230/07.04.2006г., издадени от подс.С. касаят разходите
за представителни цели на ръководни длъжности лица в ИА „БСА“, вкл. и подс.С. в
качеството й на изпълнителен директор. Според
чл. 37, т.1 от ПМС № 14/31.01.2006г. за изпълнението на държавния бюджет на
Република Б. за 2006г. ( обн. ДВ, бр.14/14.02.2006г.) подс. С. като ръководител
на ИА „БСА“ е била компетентна да определи размера на разходите за
представителни цели на ведомството, т.е. заповедите изхождат от компетентен
орган.
Освен от компетентен орган,
инкриминираните заповеди не се явяват издадени в противоречие с материалния
закон. Относно заповед № 175/13.03.2006г., с която подс. С. определила месечен
размер на разходите за представителни цели на ИА „БСА”, като за изпълнителния
директор на агенцията размерът на този месечен лимит е бил в размер на 250,00
лева, прокурорът твърди, че не са били разходвани по предназначение –
подсъдимата е закупувала и отчитала стоки
в разрез с предписанията на чл. 63 от Правилника за приложение на Закона
за държавния служител.
Тезата на обвинението не се явява
състоятелна. Към 2006г. нормативната уредба не е съдържала дефиниция на понятието
„представителни цели“ извън общоупотребимото значение на словосъчетанието. „Представителни
цели“ ( съгласно посоченото значение обхваща както представителни мероприятия,
така и достигането до представителен вид, предназначение – каквото е
етимологичното значение на думата „цел“) е по-широко от понятието „представително мероприятие“, цитирано в
обвинителния акт. Що е „представително мероприятие“ било определено в чл.63 от ППЗДДС ( отм., обн.
ДВ. бр.19/02.03.1999г.) – неправилно посочен в
обвинителния акт като ППЗДСлужител, какъвто нормативен акт не съществува - за целите на данъчното облагане като „
посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на
храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни
мероприятия; екскурзии“. Както ЗДДС, така и ППЗДДС не са били приложими към
дейността на ИА „БСА“, която е била специализиран държавен орган, който не е
регистриран по ЗДДС.
Видно е, че по отношение на
предназначението на средствата за „представителни цели“ е налице празнота в
правото, а съгласно ал.3 на чл.46 от Закона за нормативните актове ( ЗНА),
тълкуването на нормативните актове съобразно разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, не може да обоснове
носенето на наказателна отговорност.
В тази връзка, дори при разширително тълкуване на понятието
„представителни цели“ като включващо
освен представителни мероприятия, така и дейността по придобиване на дрехи и
аксесоари, притежаването на които би довело до постигането на представителен
вид, подс.С. е фактурирала придобиването на стоки за „представителни цели”, предназначението
на които обективно не съответства на заявеното – напр. термо глава, кухненска
мебел, сешоар, подова настилка. Това нетърпимо от правото положение обаче не
може да се отстрани чрез използването на наказателното право ( предвид
забраната на чл.46,ал.3 от ЗНА), а посредством реда, превиден в чл.210 от КТ за
реализиране на имуществена отговорност на работника или служителя за вреди,
които е причинил при или по повод изпълнението на своите трудови задължения.
Относно заповед № 230/07.04.2006г., с
която подс. С. определила размер на представителни средства при командировки в
чужбина в размер на 150,00 евро за
изпълнителния директор, прокурорът твърди, че е издадена в нарушение на НСКСЧ,
която не предвиждала представителни пари при командировки в чужбина.
Действително в НСКСЧ липсва конкретна разпоредба уреждаща пари за
„представителни цели“ при командироване в чужбина. Съдържанието на раздел ІІІ
от НСКСЧ „Пари за пътни, дневни, квартирни и други разходи“, съпоставено с това
на инкриминираната заповед № 230/07.04.2006г. води до правния извод, че по
същество подс.С. в качеството си на управляващ и представляващ ИА „БСА“ (т.е.
представител на работодателя) е разрешила на себе си и други ръководни лица от
агенцията увеличен размер на дневните пари при командироване в чужбина (
съгласно чл.18,ал.1 от НСКСЧ „С дневните
пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други
разходи“). В случая подс.С. е разпоредила с визираните в заповедта суми ( в
размер съобразен с положението на командирования в йерархията в агенцията ) да
се покриват „ други разходи“ по смисъла на чл.18 от наредбата. Казаното по-горе
( по обвинението по пункт І от обвинителния акт) относно разпоредбите на чл.15, ал.1 и чл.17, ал.1 от
НСКСЧ намират пълно приложение и в настоящата хипотеза, поради което
преповтарянето им се явява безпредметно. Същественото е, че размерът компенсаторните
плащания при командироване в чужбина зависят от волята на страните по трудовото
правоотношение; възможно е да бъде уговорен по-висок размер от предвидения
минимален такъв в НСКЧ ( Приложение № 2), като нормите й имат единствено
регулаторен характер относно дължимите от работодателя минимални плащания при
придвижването и пребиваването на работника или служителя в населено място извън
територията на страната, където е постоянното му място на работа. В този аспект
и заповед № 230/07.04.2006г. не може да обоснове противоправността на
получените от подс.С. ( а и от другите ръководни служители в ИА „БСА“) суми за
представителни цели при командироването им в чужбина. Липсвала е забрана ( във вътрешнослужебен или
нормативен акт) подс. С. да процедира по избрания от нея начин в качеството й
на представител на ИА „БСА“ при командироване на служители на агенцията в
чужбина, което с оглед равнопоставеността на страните в трудовите
правоотношения прави поведението й правомерно в наказателноправен аспект.
Липсата
на признак от обективната страна на състава на престъпление води до извод за
липса на престъпление въобще. Единствено за пълнота на изложението следва да
бъде изтъкнато, че по делото остана недоказано наличието на пряк умисъл на
подс.С. да присвои паричните средства на
обща стойност 3653,19 лева, собственост
на ИА „БСА“, връчени в това й качество да ги управлява, като средства за представителни цели посредством
издаването на издадените две заповеди с №№ № 175/13.03.2006г. и 230/07.04.2006г. В тази връзка по делото се
установи, че и в предходни периоди ( вж. цитираните във фактическата част на
изложението заповеди № № 27/17.01.2003г. и 812/28.12.2005г. ) бил определян месечен
лимит на разходите за представителни цели на изпълнителния директор на ИА
„БСА“, които разходи са били включвани в отчета за изпълнението на бюджета на
агенцията, ежегодно представян на М.НА И.И Е. без възражения; липсват и данни
при предходни планови финансови проверки на агенцията ( от 2003г. до 2006г.)
средствата за представителни цели да са
били третирани като злоупотреба или
нецелесъобразно разходване на средства. В този смисъл да се приеме, че именно с
издаване на инкриминираните заповеди през 2006г. подс. С. е целяла присвояването на парични средства не
почива на обективно установеното в предходни периоди нейно поведение;
бенефициент на заповедите не е била единствено подс.С., а всички ръководни
длъжностни лица в ИА „БСА“, действията й не са били прикрити, заповедите –
заведени в регистъра на агенцията, което сочи именно намерението на издателя им
да компенсира ниския размер на получаваното трудово възнаграждение от
управленския екип на агенцията, вкл. и
при командироване. В този аспект е изцяло
недоказана субективната страна на престъплението.
По
изложените съображения съдът оправда подс. А.С. по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1
от НПК направените по делото разноски следва да останат за сметка на Държавата.
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ В СГС: