Определение по дело №334/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 октомври 2009 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20091200100334
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер

143

Година

04.07.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

05.26

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Пламен Александров Васил Панайотов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело

номер

20065100500138

по описа за

2006

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 8 от 27.02.2006 г., постановено по гр.д.№ 66/2005 г., Ардинският районен съд е отменил заповед № РД 292-261/30.06.2005 г. на директора на ОУ „Св.св.Кирил и Методий” с.Горно прахово, общ.Ардино, с която на основание чл.325, т.4 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Хелмие Фарис Али, на длъжност „учител по математика и физика”, считано от 01.07.2005 г., признал е уволнението за незаконно и я е възстановил на предишната й работа, на длъжност „учител по математика и физика” в ОУ „Св.св.Кирил и Методий” с.Горно прахово, общ.Ардино. С решението си съдът е осъдил ОУ „Св.св.Кирил и Методий” с.Горно прахово, общ. Ардино да заплати на Хелмие Фарис Али сумата в размер на 1 540.50 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, както и разноски по делото в размер на 150 лева, а по сметка на съда – да заплати общо сумата в размер на 125.62 лева, представляваща държавна такса и разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – ОУ „Св.св.Кирил и Методий” с.Горно прахово, общ.Ардино, обл.Кърджали, който чрез своя директор, го обжалва в срок като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата Хелмие Фарис Али, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Въззивната инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в установеният за това срок и от лице имащо право на обжалване.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

От доказателствата по делото, приети от районния съд се установява, че на 04.10.2004 г. между страните по делото е бил сключен трудов договор № РД-197-168/04.10.2004 г. за изпълнение на длъжността “учител по математика и физика” в ОУ „Св.св.Кирил и Методий” с.Горно прахово от страна на въззиваемата Хелмие Али. В договора е посочено, че същият се сключва на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ – за извършване на определена работа със срок до 30.06.2005 г., като не е изрично посочено каква е определената работа, в какво се изразява по вид, количество и други белези.

Със заповед № РД 292-261/30.06.2005 г. директорът на ОУ „Св.св.Кирил и Методий” с.Горно прахово е прекратил трудовото правоотношение с въззиваемата Хелмие Али, на основание чл.325, т.4 от КТ, като за причина е посочено – „завършване на определената работа съгласно трудов договор № РД 197-168 от 04.10.2004 г.”.

При тези доказателства въззивният съд намира, че предявения иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е основателен. От гореизложеното се установява, че трудовия договор с въззиваемата Али е бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ – за извършване на определена работа със срок до 30.06.2005 г., като не е изрично посочено каква е определената работа, в какво се изразява по вид, количество и други белези. В тази връзка настоящият състав счита, че когато в трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ е записан текстът "до завършване на определена работа", без изрично да е посочено каква е тя, в какво се изразява по вид, количество и други белези, следва да се приеме, че същият е за неопределено време. При това положение, така приложеното основание за уволнение – чл.325, т.4 от КТ, е неприложимо при трудови договори с неопределен срок, поради което извършеното уволнение е незаконно.

В случая не е налице и срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, доколкото по делото не се установява да е била налице някоя от хипотезите на чл.68, ал.2 от КТ – за изпълнение на временна, сезонна или краткотрайна работа или дейност или с новопостъпващ работник или служител в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Напротив, касае се за редовна и утвърдена със съответното щатно разписание длъжност „учител по математика и физика” в училището. Не се установява също така и да е налице някое от изключенията по чл.68, ал.3 от КТ, при които е допустимо да се сключи трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, които са посочени в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на КТ, а именно – конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Впрочем, обстоятелството, че процесният трудов договор не е бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, се установява и от посоченото от работодателя в атакуваната заповед основание и причина за прекратяване на трудовото правоотношение – такова по чл.325, т.4 от КТ – завършване на определената работа, а не такова по чл.325, т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок.

Предвид основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и доколкото, с оглед гореизложеното, не се касае за срочен трудов договор, основателен се явява и иска, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на предишната й работа, на длъжността „учител по математика и физика” в училището. Ето защо като е уважил предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ - за отмяна на заповедта за уволнение и за възстановяване на предишната работа, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в тази му част.

Що се касае до предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, съдът съобрази следното:

Действително, съгласно чл.344, ал.1, т.3 от КТ работникът или служителят има право да иска обезщетение за времето, през което е останал без работа, като в тежест на ищеца е обаче да докаже дали и за какъв период е останал без работа, респективно без трудови доходи. В тази връзка, по делото не са представени каквито и да са доказателства, че през целия шестмесечен период ищцата /въззиваема пред настоящата инстанция/ е била безработна, още повече, че няма и такова твърдение. Ето защо настоящата инстанция намира предявения иск за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, за недоказан и като такъв неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. При това положение решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен този иск, е неправилно и като такова следва да бъде отменено в тази му част, като се отхвърли иска, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.

При този изход на делото – основателност на два от общо трите предявени иска, на ищцата /въззиваема пред настоящата инстанция/ се следват разноски в размер на 100 лева от общо направените такива за адвокат в размер на 150 лева, а на ответника /въззивник пред тази инстанция/ се следват разноски в размер на 66.67 лева от общо направените такива за адвокат в размер на 200 лева, поради което и по компенсация на ищцата се следват разноски в размер на 33.33 лева. Ето защо следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, за разликата от 33.33 лева до 150 лева. С оглед изхода на делото – основателност на двата неоценяеми иска и неоснователност на оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, с която ответникът е осъден да заплати по сметка на съда сумата в размер на 125.62 лева, за разликата от 20 лева до 125.62 лева, която разлика представлява стойността на присъдената държавна такса в размер на 61.62 лева за оценяемия иск и възнаграждение за вещото лице в размер на 44 лева.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВАРешение № 8/27.02.2006г., постановено по гр.д. № 66/2005г. по описа на Ардинският районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдено ОУ «Св.св. Кирил и Методий» с.Горно прахово, общ.Ардино да заплати на Хелмие Фарис Али от гр. Кърджали, с ЕГН **********, сумата в размер на 1 540.50 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от 16.08.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, В ЧАСТТА, с която е осъдено ОУ «Св.св. Кирил и Методий» с.Горно прахово, общ. Ардино да заплати на Хелмие Фарис Али от гр.Кърджали, с ЕГН **********, сумата в размер на 150 лева разноски по делото, ЗА РАЗЛИКАТА от 33.33 лева до 150 лева, както и В ЧАСТТА, с която е осъдено ОУ «Св.св. Кирил и Методий» с.Горно прахово, общ. Ардино да заплати по сметка на Ардинския районен съд, сумата в размер на 125.62 лева, ЗА РАЗЛИКАТА от 20 лева до 125.62 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Хелмие Фарис Али от гр.Кърджали, кв.»Резбарци», общежитие на ТСС, стая 504, с ЕГН ********** против ОУ «Св.св. Кирил и Методий» с.Горно прахово, общ.Ардино, иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от 01.07.2005 г. до 31.12.2005 г., в размер на 1 800 лева, като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове : 1.

2.