РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Перник, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500026 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Областна дирекция на МВР Перник против Решение №
1160/10.11.2022 г. по гр. дело № 3504/2022 г. по описа на РС – Перник, с което Областна
дирекция на МВР Перник е осъдена да заплати на Н. П. Й. сумата от 215,82 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 14.06.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд, сумата от 47,97 лева представляваща обезщетение за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд за периода
22.10.2019г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба - 14.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата
претенция за главница за периода 11.07.2020 г. до 14.06.2022г. и иска за обещетение за
забава за периода 26.07.2019 г. до 21.10.2019 г.
В жалбата по подробни доводи се поддържа, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че се касае за
различни правоотношения и превръщането на нощния труд в извънреден не е приложимо в
размерите претендирани от ищеца, а е регулирано от нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016 г. изрично било посочено, че работното време за нощен труд е между
22:00 ч. – 06:00 ч. и не следвало да се преизчислява съгласно КТ. Счита, че претендираните
суми не могат да бъдат изплатени, тъй като липсва правно основание за това. Възразява се,
че дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното
увеличение, като нощен труд. Липсва и преценка на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност. Моли да бъде отменено изцяло като
1
незаконосъобразно, неправилно и необосновано първоинстанционното решение.
Претендира юрисконсутско възнаграждение в минимален размер.
Въззиваемият в съдебно заседание оспорва възивната жалба. Моли да се постанови
решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и
обосновано по съображения, които са подробно изложени в писмени бележки. Претендира
адвокатско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
факти, че през процесния период ищецът е заемал длъжност „***” в сектор *** към отдел
*** при ОДМВР- Перник и работи по служебно правоотношение при ответника ОДМВР-
гр. Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно
правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда
от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период, ищецът е полагал труд по утвърдени графици на 8, 12 и 24 часови работни смени, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано на тримесечие чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ.
Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. Текстовете на чл. 3, ал. 2
в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между от 22:00 до 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими
към процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен, каквато уредба е съдържал чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Съгласно приетото с тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 15.03.2023
година от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС,
явяващо се задължително за съдилищата, за нощния труд в МВР не важат правилата на
Кодекса на труда (КТ), нито специалния коефициент, с който в частния сектор се умножават
отработените часове. За разлика от останалите лица, заети по трудово правоотношение,
полицаите е допустимо да работят по осем, а не по седем часа през нощта и спрямо тях не
2
следва да се прилага специалния коефициент от 1,43, по който до 2016 година са се
умножавали часовете за нощен труд в МВР.
Ето защо в случая, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба), като следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
В тази насока ВКС акцентира, че това разрешение съответства и на правото на
Европейския съюз, като съдът в Люксембург е приел допускане на определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор,
вкл. за полицаите и пожарникарите, ако тази разлика в третирането се основава на обективен
и разумен критерий, обусловена от допустима от закона цел на посоченото законодателство
и е съразмерно с нея.
За да се приложи правна уредба по аналогия, трябва да има празнота в закона. В
Закона за МВР обаче няма празнота за продължителността на работното време, изразено в
брой на часовете. Този въпрос е уреден в чл.187, ал. 1 ЗМВР. Нормите на чл. 187, ал. 1 и 3
ЗМВР, съпоставени с чл.140 КТ установяват, че разпоредбите на ЗМВР регламентират по-
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР, в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, което се
обосновава с основните функции на МВР, визирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.
В наредбите липсва правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но самият законодател не е
изразил воля да преобразува нощните часове в дневни. Освен това, неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира от други
начини: допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР), по-
голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване
на служебно правоотношение (чл.234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал.
2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др., както приемат
върховните съдии.
Всичко изложено дотук мотивира настоящата въззивна инстанция да приеме, че с
решението си районният съд е достигнал до правни изводи и краен резултат, различни с тези
на въззивния съд и в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в
тълкувателно решение № 1/2020 г., постановено на 15.03.2023 година от ОСГК на ВКС по
тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради което атакуваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено, включително и в частта за
разноските, а въззивната жалба - уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3, вр.ал.8 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в размер на 325,00 лева, от който 300,00 лева
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции и
25,00 лева заплатена държавна такса за производството пред възивния съд.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло постановено решение № 1160/10.11.2022 г., постановено по гр.
дело № 3504/2022 г., по описа на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. Й., ЕГН **********, с адрес *** срещу Областна
дирекция на МВР Перник, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. „Самоков” № 1 искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 215,82 лева - главница, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 14.06.2019 г. до 10.07.2020 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, както и сумата от 47,97 лева,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за
положения извънреден труд за периода 22.10.2019г. до 13.06.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба - 14.06.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция за главница за периода
11.07.2020 г. до 14.06.2022г. и иска за обещетение за забава за периода 26.07.2019 г. до
21.10.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. П. Й., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ Областна дирекция
на МВР Перник, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. „Самоков” № 1 сумата в размер на 325.00
(триста двадесет и пет) лева - сторени по делото разноски пред първоинстанционния и
въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3, пр.
Първо ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4