Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Велико Търново, 10.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на десети
април две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна
Цачева
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 2148 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
между трето за делото лице - "***" ЕАД и ответникът е сключен договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 13633427 от 22.07.2016г.,
съгласно който, заемодателят е предоставил на заемателя заем в общ размер на
1293, 77 лв., като сумата от 1149 лв. е кредит за закупуване на стоки, а сумата
от 144, 77 лв. е кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“.
Твърди, че общата стойност на плащанията по договора за кредит възлиза на
1526,58 лв., тъй като страните са уговорили и възнаградителна лихва в размер на
232, 81 лв. Сочи, че ответникът е поел задължение да върне горепосочената сума
в срок до 05.02.2018г. на 18 равни анюитетни вноски, всяка в размер на 84,81
лв., съгласно погасителен план посочен в договора за кредит. Ищецът твърди, че
поради просрочие на две последователни месечни вноски на основание чл. 5 от
условията към договора е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, считано
от 03.01.2017г., като кредиторът не е бил задължен да уведомява длъжника за
това. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава на 05.12.2016г., от когато до
датата на подаване на заявлението в съда му е начислена лихва за забава в
размер на 114, 06 лв. Ищецът признава, че длъжникът е извършил плащания по
кредита в общ размер на 264, 81 лв., с които е погасил част от задълженията си
за главница до размера на 154, 06 лв. и за договорна лихва до размера на 110,
75 лв. Ищецът твърди, че на 27.07.2017г. е подписано Приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., по силата на
което, кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу ответника по процесния
договор за кредит, ведно с всички привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че
в качеството си на пълномощник на цедента е направил опит да уведоми длъжника
за извършената цесия в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД, но изпратените до него
уведомителни писма от 01.07.2017г. и 12.06.2018г. са се върнали в цялост като
непотърсени. Ищецът сочи, че ответникът следва да се счита за уведомен за
извършената цесия и с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на 1375, 83 лв., се е
снабдител със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 424/2018г. на ВТРС, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. По изложените
съображения ищецът моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по
договора за кредит главница в размер на 1139, 71 лв., ведно със законната лихва
за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 122, 06 лв. за периода
04.12.2016г. – 05.02.2018г. и лихва за забава в размер на 114, 06 лв. в периода
от 05.12.2016г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.02.2018г. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения
си представител, заема становище за неоснователност и недоказаност на
предявените искове. Възразява да е надлежно уведомен за извършената цесия в
съответствие с чл. 99 ал. 4 ЗЗД преди образуване на делото и оспорва подобно
уведомяване да е налице с получаване на препис от исковата молба и приложенията
към нея от особения представител.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 13633427 от 22.07.2016г. се
установява, че трето за делото лице - "***" ЕАД е предоставило на
ответника кредит в размер на 1293, 77 лв., от който сумата от 1149 лв. е цената
на закупуваната стока – преносим компютър „Дел”, а със сумата от 144, 77 лв. е
финансирано заплащането на застрахователната премия по застраховка „Защита на
плащанията“. Кредитополучателят се е задължил да погаси по кредита общо сумата
от 1526, 58 лв. на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
84, 81 лв., с падеж на първата вноска на 05.09.2016г., а на последната – на 05.02.2018г.
Съгласно чл. 2 от условията на договора с всяка месечната вноска се изплаща
част от главницата по кредита, както и част от надбавката съставляваща печалбата
за кредитора. С подписването на условията на договора кредитополучателят се е
съгласил предоставения му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен
търговски партньор, като с извършването на плащането по този начин страните са
се съгласили, че е налице изпълнение на задължението на кредитора да предостави
кредита на кредитополучателя /чл. 1/. Според чл. 3 от условията на договора при
просрочването на две или повече месечни вноски, считано от датата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително с всички уговорени надбавки и с обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
От уведомително писмо от 22.07.2016г. и фактура от
същата дата се установява, че ответникът е получил стоката за покупката на
която му е отпуснат кредит в размер на 1149 лв., както и че е сключил
застраховка за сигурност на плащанията, при общи условия, за което на
застрахователя е изплатена дължимата застрахователна премия /листи 9-12 и 15 на
гърба/.
Ищецът признава, а и от заключението на изслушаната по
делото ССчЕ се установява, че ответникът е извършил само две плащания за
погасяване на задълженията си по кредита – сумата от 84, 81 лв. на 08.09.2016г.
и сумата от 180 лв. на 18.01.2017г. С платена общо сума в размер на 264, 81 лв.
е погасена част от главницата – 154, 06 лв. и част от договорната лихва – 110, 75
лв. С оглед на това вещото лице е посочило, че непогасените задължения на кредитополучателя
за главница са в размер на 1139, 71 лв., за договорна лихва – в размер на 122,
06 лв. от 04.12.2016г. до 05.02.2018г., а за мораторна лихва – в размер на 114,
06 лв. за периода от 05.12.2016г. до 01.01.2018г.
От рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.07.2017г. се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на
ищеца по делото всеки месец свои вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредит, длъжниците по които не изпълняват задълженията си по тях. Конкретните
вземания, които се прехвърлят всеки месец се определят от продавача в
Приложение №1, което е неразделна част от договора за цесия.
От
представеното от ищеца извлечение от приложение № 1 с дата от 27.07.2017г. се
установява, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника по
процесния договор за потребителски кредит, което е индивидуализирано с данните
на кредитополучателя, с номер и датата на договора, с размер на отпуснатата
главницата и с остатъка от дължимите суми към деня на цесията. С писмено потвърждение
по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в
Приложение № 1 от 27.07.2017г. вземания са прехвърлени на цесионера. Ищецът, в
качеството си на пълномощник на цедента /лист 28/ и в съответствие с
уговореното в § 7 т. 8 от договора за цесия е изпратил до ответника на два пъти
уведомителни писма от 01.08.2017г. и от 12.06.2018г. за извършеното прехвърляне
на задълженията му по процесния договор за кредит. Видно от представените известие
за доставяне и товарителница пратките са върнати като непотърсени. Препис от уведомителните
писма и посоченото по - горе пълномощно са връчени на ответника, ведно със
съобщението по чл. 131 ГПК, при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, чрез назначения
му особен представител.
Поради забава в
плащането на две погасителни вноски и позовавайки се на уговорената в чл. 3 от
условията на договора предсрочна изискуемост, настъпила според ищеца на 03.01.2017г.,
същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Заповедният съд е уважил заявлението и е издал срещу длъжника заповед №
218/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 424/2018г. на
ВТРС, имаща за предмет вземанията по процесния договор за кредит в
горепосочените размери - главница от 1139, 71 лв., договорна лихва от 122, 06
лв. за периода 04.12.2016г. - 05.02.2018г. и обезщетение за забава от 114, 06
лв. за периода 05.12.2016г. - 06.02.2018г. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и в съответствие с разписаното в чл.
415 ал. 1 т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си
по нея.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, усвояването на кредита от страна на
ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита, размера на
претендираните отделни вземания, прехвърлянето на вземанията по кредита на ищеца
с договор за цесия, надлежно уведомяване на ответника по смисъла на чл. 99 ал.
3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
Ищецът се явява
материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по
заповедта за изпълнение, тъй като на основание рамков договор за цесия от 27.07.2017г.
и приложение № 1 към него от същата дата, в което цедираното право е
индивидуализирано по обем и обхват, старият кредитор му е прехвърлил по реда на
чл. 99 ЗЗД вземанията си по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX - 13633427 от 22.07.2016г. За да се прояви действието на договора за цесия
е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От момента
на постигне на съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са
валидно обвързани от него и цесионерът се явява носител на придобитите
имуществени права. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при
сключването на договора не е необходимо, но за да има действие спрямо него
цесията следва му бъде съобщена от предишния кредитор – чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на
вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му.
Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна сигурност за длъжника
относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75 ал. 1 ЗЗД. В
закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД да бъде
извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от
цедента. В този смисъл е решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на
ІІІ г.о., ВКС. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е
упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на
процесното вземане. По делото не се доказа ищецът да е уведомил длъжника за
извършеното прехвърляне на вземанията преди образуване на исковото
производство, тъй като изпратените до последния съобщения са се върнали като
непотърсени. С исковата молба са представени посочените уведомителни писма по
чл. 99 ал. 3 ЗЗД, изходящи от законния представител на ищеца и препис от споменатото
пълномощно. Според Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II, ВКС, с
достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно
съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД и последната поражда
действие по отношение на него съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. По делото следва да
се приеме, че е налице уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея,
въпреки че това е станало по реда на чл. 47 ГПК, чрез назначения му особен
представител /виж Решение № 198/18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на I т.о., ВКС/. За уведомяването на длъжника законът не
изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до
него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се
извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила. Когато ответникът не е
открит на постоянния и настоящия си адрес и не е установено да полага труд по
трудово правоотношение или да осъществява стопанска дейност като регистриран
търговец, са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния срок по ал. 2, съобщението до него се
смята за редовно връчено. Фингираното връчване на съдебните книжа не засяга
редовността на уведомяването, тъй като в случая е налице недобросъвестно
поведение от страна на длъжника, от което същият не може да черпи права. В
случая той е напуснал адреса си и не е оставил лице, което да получава
съобщенията до него. Не е открит и на работното си място, поради което следва
да се приеме, че ответникът сам се е поставил в невъзможност да бъде уведомен
лично за извършеното прехвърляне. В тази връзка същият не може, чрез особения
си представител, да противопоставя възражения за ненадлежното си уведомяване по
чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Още повече, че длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомяване за прехвърляне на вземането само ако едновременно с това твърди,
че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е
уведомен за цесията /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о. и
Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на IV г.о., ВКС/. По
делото нито се твърди, нито се доказва длъжникът да е платил преди да му е
връчен препис от исковата молба на лице различно от цесионера, поради което
възражението на ответника за ненадлежното му уведомяване за цесията не засяга
придобитите от ищеца права по силата на процесния договор за прехвърляне на
вземания. Ето защо към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция, следва да се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете на кредита,
както и че прехвърлянето на вземането е противопоставимо на ответника и има
действие спрямо него.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX - 13633427 от 22.07.2016г, притежаващ
необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна страна в
облигационната връзка, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на
ответника кредит в размер на 1293, 77 лв. за покупка на преносим компютър /1149
лв./ и за плащане на застрахователната премия /144, 77 лв./ по застраховка
сигурност на плащанията. Безспорно се доказа по делото, че ответникът е
придобил въпросната движима вещ и е сключил застрахователния договор, за който
е платена посочената застрахователна премия. Това от своя страна е породило
задължението му да върне заетата сума в размер на 1293, 77 лв., заедно с
уговорената възнаградителна лихва в размер на 232, 81 лв. или общо сумата от 1526,
58 лв. Крайният срок за връщане на заема е 05.02.2018г., но кредиторът е приел
да получи изпълнение на части, доколкото страните са уговорили плащането по
заема да се извърши на осемнадесет равни месечни вноски, всяка в размер на 84,
81 лв. От заключението на изслушаната по делото ССчЕ безспорно се установява,
че ответникът е изпаднал в забава и не плащал месечните вноски в съответствие с
уговорения падеж по погасителния план, като с платените от него суми частично
са погасени главница в размер на 154, 06 лв. и договорна лихва в размер на 110,
75 лв.
Относно изискуемостта на дължимия остатък от
главницата и договорната лихва кредиторът се е позовал на уредена в чл. 3 от
условията на договора предсрочна изискуемост, която според него е настъпила на
03.01.2017г., поради забава в плащанията на две месечни погасителни вноски, за
което не е бил длъжен да уведомява длъжника. Предсрочната изискуемост на
вземането по договор за заем за потребление или за банков кредит, уредена в
нормите на чл. 71 ЗЗД респ. чл. 432 ТЗ представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление. Последното следва да достигне до насрещната страна по договора,
но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост /мотиви т. 2 от ТР №
3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК/. Следователно предвидената в
процесния договор за кредит предсрочна изискуемост, при неплащане на две или
повече месечни вноски, въпреки изричната уговорка да не се уведомява кредитополучателя,
не настъпва автоматично, а необходимо кредиторът да обяви волята си на
длъжника, че прави кредита изискуем преди крайния срок. В този смисъл е
задължителното тълкуване на закона дадено с т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК,
което макар и касаещо предсрочната изискуемост при договор за банков кредит,
следва да се отнася и за договорите за заем/потребителски кредит, в която
насока са вече цитираните мотиви по т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г.
По делото не се твърди и не се доказа преди настъпване
на крайния срок по договора /05.02.2018г./ кредитодателят да е отправил до
ответника волеизявление, че прави кредита предсрочно изискуем. След като
кредиторът не е упражнил преобразуващото си право да иска изпълнение преди
първоначално определения срок задълженията на ответника по договора са станали
изискуеми с изтичането на крайния срок за връщане на заетата сума. Въпреки, че
ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита в заявлението си по
чл. 410 ГПК е допустимо предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск за
установява дължимост на вземанията му по процесния договор да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж не само към датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, но и към датата на формиране на силата на присъдено нещо
/т. 1 от ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК/. Крайният срок
на договора е настъпил на 05.02.2018г., което е преди приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция и на основание чл. 235 ал. 3 ГПК този факт
следва да бъде съобразен от съда. В тази връзка и с оглед заключението на ССчЕ
следва да се приеме, че задълженията на ответника по процесния договор са в
размер на 1139, 71 лв. - главница и в размер на 122, 06 лв. - договорна лихва
за периода 04.12.2016г. - 05.02.2018г. Макар ищецът недопустимо, позовавайки се
на предсрочна изискуемост, е претендирал в заповедното производство
възнаградителна лихва за целия срок на договора, доколкото такава не се дължи
за периода след предсрочната изискуемост, претенцията му следва да се уважи
изцяло, тъй като липсва надлежно упражняване на това му преобразуващо право и
изискуемостта на вземанията е възникнала с настъпване на крайния падеж на
договора. След като кредиторът не е обявил на длъжника волята си да направи
кредита предсрочно изискуем, той не го е поставил в забава преди изтичане на
крайния срок – 05.02.2018г. Следователно заявеното по реда на заповедното
производство вземане за обезщетение за забава в размер на 114, 06 лв. начислено
според вещото лице за периода от 05.12.2016г. до 01.01.2018г. е недължимо от
ответника, тъй като в този период той не е бил в просрочие. Едва след изтичане
на крайния падеж на договора по аргумент от чл. 84 ал. 1 ЗЗД,
кредитополучателят издава в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва. В случая тази дата съвпада с датата на подаване на заявлението в съда,
поради което върху дължимата главница следва да се начисли законната лихва от
тогава до окончателно изплащане на задължението.
Мотивиран от всичко изложено съдът
намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и
доказан за сумата от 1139, 71 лв., представляваща остатъка от дължимата
главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 13633427
от 22.07.2016г, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.02.2018г. до окончателното й изплащане и за сумата от 122,
06 лв. – договорна лихва за периода 04.12.2016г. - 05.02.2018г., за които вземания
има издадена заповед № 218/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 424/2018г. на ВТРС. Искът подлежи на отхвърляне относно претенцията
за обезщетение за забава в размер на 114, 06 лв. за периода от 05.12.2016г. до
06.02.2018г., като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява
частично основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
разноски за държавна такса в размер на 122, 48 лв., за депозит за особен
представител в размер на 300 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер на
100 лв. В процеса ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда на минималния праг по
чл. 25 ал. 1 НЗПП, тъй като процесуалният представител на ищеца е изготвил и
подал единствено писмени молби по делото. По правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на
иска, с оглед на което, същият следва да понесе разноски в размер на 616, 73
лв. респ. за заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер на
71, 09 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на О.Б.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, че
ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК СУМАТА от 1139, 71
лв. /хиляда сто тридесет и девет лева и 71 ст./, представляваща дължимия
остатък от главницата по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX - 13633427 от 22.07.2016г, ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на заявлението в съда – 06.02.2018г. до окончателното й изплащане и
СУМАТА от 122, 06 лв. /сто двадесет и два лева и 6 стотинки/ - договорна
възнаградителна лихва за периода 04.12.2016г. - 05.02.2018г., за които вземания
има издадена заповед № 218/07.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 424/2018г. на ВТРС, КАТО отхвърля предявения иск по чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 114, 06 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 05.12.2016г. до 06.02.2018г., КАТО
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О.Б.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***,
ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 СУМАТА от 616, 73 лв. /шестстотин и
шестнадесет лева и 73 стотинки/, представляваща направените в исковото
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на иска, както и
СУМАТА от 71, 09 лв. /седемдесет и един лева и 9 стотинки/, представляваща
направените в заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 424/2018г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: