№ 30
гр. К., 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. К.ова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20245100500225 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 264/06.06.2024 г. по гр.д. № 213/2022 г. по описа на РС –
К., е признато за установено по отношение на ответниците Г. Р. А., с ЕГН
********** и Д. Ф. А., с ЕГН **********, двамата от гр.К., кв. „В.“ № 91, вх.
„А“, ет.4, ап.8, че ищецът О.Ч., с БУЛСТАТ **********, с адрес с.Ч., ул.“Ш.“
№ 9, обл.К., е собственик на застроена реална част от 36 кв.м.,
представляваща публична общинска собственост, а именно воден обект - част
от дере заедно с принадлежащата към него земя от поземлен имот с
идентификатор № 51994.802.399 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Н.п., от които 5 кв.м., затворени между точките АБВ,
представляващи откритата (надземна) част от дерето и 31 кв. м., затворени
между точките 1,2,3 и Б, представляващи покритата (подземна) част от дерето,
обозначени в комбинираната скица (Приложение 4-Г - стр. 175 от делото) към
заключението на вещите лица по изготвената комплексна СТЕ,
представляваща неразделна част от настоящото решение. Със същото
решение Г. Р. А. и Д. Ф. А. са осъдени да заплатят на О.Ч. разноски по делото -
3 600 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС, 450 лева – внесен депозит за
извършване на ССчЕ и 2 690.00 лева – внесен депозит за извършване на
1
комплексна СТЕ, а по сметка на РС – К. държавна такса в размер на 699.19
лева.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Д.
Ф. А. и Г. Р. А., представлявани от процесуалния им представител - адв. Б. В.,
които го обжалват изцяло като неправилно поради нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. В жалбата се релевира недопустимост на
предявения в условията на евентуалност отрицателен установителен иск за
собственост, което се обосновава с твърдения, че съдът не се е произнесъл по
евентуалния отрицателен установителен иск за собственост. Сочи се, че ако
бъде отхвърлен главният иск за собственост, ищецът нямал правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск за собственост поради
начална липса на правен интерес.
По същество се излагат съображения, че през процесния имот не
преминавал воден обект. Първоинстанционният съд неправилно приел, че
думата „дере" е равнозначна на термина „воден обект" по смисъла на Закона за
водите, както и, че дерето винаги е било разположено точно на същото място
и че „корекцията" му не е довела до изменение на трасето. Ищецът не успял да
докаже, че процесният строеж е изпълнен в съответствие със строителната
документация за същия и че няма отклонение на проекта. Имотът бил
индивидуА.зиран, а липсата на скица съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, водело
единствено до невъзможността да се издаде констативен нотариален акт за
имота и нямала отношение към реституционния ефект на решението. Сочи се,
че дерето не е преминавало през имота видно от показанията на свидетеля Ю.
К. и от приетата по делото ССчЕ, която посочвала в счетоводния баланс на
ищеца нямало заведен като актив обект „дере", нито „воден обект", а същият
се появявал в баланса едва на 01.10.2020 г. По силата на решение №
00111/04.05.2006 г. на ОСЗГ - с. Ч., частните праводатели на въззивниците
получили един възстановен по силата на ЗСПЗЗ имот, който не бил засегнат от
дерето, и който граничил с него. Предназначението на имота било променено
от земеделска земя на урбанизирана територия, като за имота имало одобрен
ПУП ПЗ. В периода 2017 - 2020 г., без да уведоми ответниците, ищецът
започнал строителни дейности в имота, като навлязъл в същия неправомерно
и без да е нА.це влязло в сила разрешение за строеж. Всички документи,
касаещи въпросното дере, включително и съставения по-късно АОС, били
2
създадени от ищеца единствено за да санира собствените си незаконни
действия по извършването на строежа. С навлизането в имота на
въззивниците по ищецът заобикалял предвидения в чл.17, ал.5 от КРБ и на
Глава XVII от ЗУТ ред и начин за принудително отчуждаване на собственост
и защитата на частната собственост на гражданите на Република България.
Твърди се, че дерето не представлява воден обект и не е представлявало такова
преди началото на строителните мероприятия, проведени от общината за
изпълнение на проекта „Корекция на част от дере - с. К., с участък в кв. 67 по
ПУП на с. Н.п.", както и че не е преминавало през възстановения по реда на
ЗСПЗЗ имот преди извършването на строежа. Съдът приел, че установеното
дере представлява воден обект, въпреки че към датата на огледа на вещите
лице по СТЕ нямала нито капка вода. Молят съда да отмени обжалваното
решение на РС – К. и да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В съдебно заседание, представлявани от процесуалния си представител –
адв.Б. В., поддържат въззивната жалба по изложените в същата и в
представена писмена защита съображения.
Въззиваемият О.Ч., представляван от адв. М. С., е представил отговор на
основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. В отговора се сочи, че процесните 36 кв.м., които
представляват част от водния обект на О.Ч., преди изпълнението на
строителството на обекта „Корекция на част от дере - с. К. с участък в кв.67 по
ПУП на с. Н.п.", представлявА. естествено водно течение и били обозначени
като естествено водно течение в ПУП от 1982 г. и 2001 г. Вещото лице по
назначената ССчЕ посочило, че изпълненият обект „Корекция на част от дере
- с. К. с участък в кв.67 по ПУП на с. Н.п.“ е заведен в баланса на О.Ч. като
ДМА на стойност 555 900,21 лева и в инвентарната книга на ДМА по сметка
2202 Инфраструктурни обекти, с под № 1321. Вещите лица по назначената
комплексна СТЕ в изготвеното от тях заключение (част строителна),
посочили, че през поземлен имот с идентификатор № 51994.802.399 по
кадастралната карта на с. Н.п. преминава воден обект - дере. Дерето е
отразено в ПУП на населено място от 1982 г. и 2001 г. Процесните 36 кв.м.
попадат във водно течение и водна площ, съгласно „Приложение 4 - Г" към
заключението. Също така било посочено, че строителството на обекта цели
възстановяването на неговата естествена проходимост и не се предвижда
промяна на траекторията. Предвидена била корекция на дерето в рамките на
3
съществуващите скатове до уличната регулация. Сочи се, че решение №
00111/04.05.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори - с. Ч. не било
придружено със скица, съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че
съгласно чл.19, ал. 1, т.1, от Закон за водите, ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила
от 28.01.2000 г., публична общинска собственост са водите и водните обекти,
в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи
общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11. Изпълнени били
всички законови условия, обуславящи преминаването на водния обект - дере
от собственост на държавата в собственост на общината, тъй като водният
обект не е бил такъв по чл.11 от Закона за водите и земята върху която се
намира водният обект била общинска собственост по силата на § 42 от ПЗР
към ЗИЗ на ЗОС. Вещите лица посочили, че 593 кв.м. от естествения терен на
образувА.я се ПИ № 51994.802.399 през 1982 г. е бил дере, а останалата част
от площта на имот 399 била отредена за зелени площи. Поради това
процесният воден обект - дере е станал публична общинска собственост.
Моли съда да охвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си
представител – адв. М. С., поддържа становището си, изразено в отговора на
исковата молба. Претендира разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивниците, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лица, имащи правен
интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на К.йския районен съд е вА.дно и допустимо, като не са
нА.це основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно. В тази връзка неоснователни са изложените във въззивната жалба
доводи за недопустимост на решението, с твърдения, че съдът не се е
произнесъл по евентуалния отрицателен установителен иск за собственост,
както и, че ако бъде отхвърлен главният иск за собственост, ищецът нямал
правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за
собственост поради начална липса на правен интерес. В случая съдът е
уважил главния иск, поради което няма никакво основание да се произнася по
евентуалния иск. Такова задължение би било нА.це, ако съдът е отхвърлил
4
главния иск, каквото в случая не е направено.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск
с правно основание чл.124 от ГПК за установяване собствеността върху
реална част от 36 кв.м., представляваща воден обект част от дере, заедно с
прилежащата към него земя - публична общинска собственост. Ищецът О.Ч.
сочи в исковата молба, че е собственик на процесния имот на основание
чл.чл.19, ал.1, т.1 от ЗВ и чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС. Към момента било изпълнено
строителство на обект: „Корекция на част от дере“, който бил регистриран в
баланса на общината. При изготвянето на КККР на с.Н.п., водният обект -
дере не бил заснет и собствеността върху него не била отразена като публична
общинска собственост. Констатирано било, че част от водния обект - дере,
попадал в поземлен имот на ответниците, които не били придобили
собствеността върху 36 кв.м. от процесния имот. При условията на
евентуалност е предявен отрицателен установителен иск.
Ответниците оспорват иска като недопустим с аргумента, че спрямо
едни и същ имот не може да се предяви положителен и отрицателен
установителен иск. Правят възражение за изтекла погасителна давност. По
същество излагат съображения, че праводателите им са били признати за
собственици на процесния имот по силата на земеделска реституция и
съдебно решение, а те са придобили имота на основание продажба с
нотариален акт за продажба. Сочат, че ответникът не е собственик на
процесния имот, оспорват твърденията на ищеца, че строителството на обекта
е изпълнено, че водният обект е бил регистриран в баланса на общината, както
и твърдението че процесният имот е бил част от воден обект.
С решение № 11/24.02.2006 г. по гр.д. № 147/2006 г. по описа на РС – К.,
е признато за установено по отношение на ОС „Земеделие и гори“ – Ч.,
правото на наследниците на Е. Ю.ова К.ова (Е. Й. К.), бивш жител на с.Ч.е,
общ.К., починала на **,**,**** г., да възстанови собствеността си върху
земеделска земя, а именно ниви в размер ва 1 декар, както следва: нива в
местността „К.“, при граници: изток - собствена нива; запад - дере; север - път
на Кметство с.Ж.; юг – нива на наследниците на Ю. К. Б..
С решение № 10/85 от 28.03.2006 г. на Общинска служба по земеделие и
гори – с.Ч., е възстановено правото на собственост на наследниците на Е.
Ю.ова К.ова в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от
5
1.000 дка, находяща се в землището на мах.К., в местността „К.“, установено
със съдебно решение № 11/2006 г.
С решение № 00111 от 04.05.2006 г. на Общинска служба по земеделие и
гори – с.Ч., е възстановено правото на собственост на наследниците на Е.
Ю.ова К.ова в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от
0.766 дка, в местността „К.“, имот № 00****, при граници (съседи): № 000400
– пасище, мера на Остатъчен ОБПФ; № 000401 пасище, мера на Остатъчен
ОБПФ; № 000025 – индивид. застр. на Общината.
С протокол № 00112 на Общинска служба по земеделие и гори – с.Ч., са
въведени във владение наследниците на Е. Ю.ова К.ова на имот № 00**** в
местността „К.“.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2/02.11.2006 г. на
Нотариус К. Д., с район на действие РС – К., вписан в в регистъра на
Нотариалната камара – София под № 020, Д. В. Р., Ю. С. К., Д. С. К.,С. С. М. и
Д. С. М., чрез пълномощника си Ф. Ю.А., продА. на Ф. Ю.А., наследствен
недвижим имот, а именно: нива от 0.766 дка, в местността „К.“,
представляваща имот № 00****, в землището на с.К., при граници: № 000400
– пасище, мера на Остатъчен ОБПФ; № 000401 пасище, мера на Остатъчен
ОБПФ; № 000025 – индивид. застр. на Общината.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 178/16.04.2018 г. на
Нотариус Д. Г., с район на действие РС – К., вписана в в регистъра на
Нотариалната камара – София под № 251, Р. М. А. и Ф. Ю.А., продА. на Г. Р.
А. поземлен имот № 399, в кв.67, по Регулационния план на с.К., общ.Ч., с
площ 0.766 кв.м., при граници: североизток – общински терен; югоизток –
улица; югозапад – общински терен и УПИ-III-7.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 154/22.07.2019 г. на
Нотариус Д. Г., с район на действие РС – К., вписана в регистъра на
Нотариалната камара - София под № 251, Г. Р. А. дарил на съпруга си Д. Ф. А.,
поземлен имот с идентификатор 51994.802.399, по КККР на с.Н.п., общ.Ч., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване, целият с площ 764 кв.м., при граници: ПИ
№ 51994.802.56; ПИ № 51994.802.57; ПИ № 51994.802.39; ПИ № 51994.802.7,
с номеер по предходен план – поземлен имот № 399.
С разрешение за строеж № 39 от 22.11.2017 г. на О.Ч. е разрешено на
6
О.Ч. извършване на строеж на обект: „Корекция на част от дере – с.К., участък
в кв.67 по ПУП на с.Н.п.. Във връзка със строителството били сключени
договори с изпълнители, съставен бил комплексен доклад за оценка
съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към
строежите, констативен акт за установяване годността на строежа, технически
паспорт, ведно със скици и извадки от КРП на с.Н.п..
От писменото заключение на вещото лице Г. Д. Д. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че платените средства от О.Ч. за изпълнение на обект: “Корекция
на част от дере - с. К. с участък в кв. 67 по ПУП на с. Н.п.“ са в размер на
555 900.21 лв. като 543 703.22 лв. са капиталови разходи и 12 197.00 лв.
източник местни приходи на общината. Изготвена и обобщена Справка
относно: Извършените разходи от О.Ч. за обект: “Корекция на част от дере - с.
К. с участък в кв. 67 по ПУП на с. Н.п.“, неразделна част от експертизата. В
баланса на О.Ч. с ЕИК Булстат ********** е заведен като ДМА изпълненият
обект: “Корекция на част от дере -с. К. с участък в кв. 67 по ПУП на с. Н.п.“ на
стойност 555 900.21 лв. Обекта е заведен в инвентарна книга на ДМА- О.Ч. по
сметка 2202 Инфраструктурни обект под № 1321
От писменото заключение на вещите лица инж.А. Р. Ж. и инж.Т. Н. Д. по
назначената комплексна съдебно-строителна и геодезическа експертиза, както
и от разпита на същите пред първоинстанционния съд, които и настоящата
инстанция приема, се установява, че съгласно направеното геодезическо
измерване от инж. Д. П. участъка в кв.67 по ПУП на с.Н.п. - дължината на
корекцията е 202.4 кв.м. Водния обект преминава през имот № 51994.802.399.
Изследваното дере се намира в Егейската оточна област на България. То
представлява приток на река Перперек от водосборния басейн на р.Арда.
Дължината на дерето е общо 1552 м., а водосборът му е с площ 0.4 кв.м.
Разположено е в Долноардинския район от Източнородопската подобласт на
България. Дерето е обрасло с растителност, която създава условия за
подприщване и зА.ване на прилежащата инфраструктура на населено място.
Наслагване на хумус и други почви. Нискостеблена дървесна растителност.
Отпадъци от човешка дейност. В следствието на което се получава стеснение
на пропускателната му възможност и зА.ване на уличната мрежа в населеното
място. Многократно е почиствано аварийно. Дерето е отразено в ПУП на
7
населеното място от 1982 г. и 2001 г. Водният обект попада в очертанията на
имот 399 с площ 5 кв.м. от откритата корекция на дерето и 31 кв.м. площ
подземно преминаване на корекцията и не влошава.
В плана от 1982 г. и 2001 г. процесиите 36 кв.м попадат във водно
течение и водна площ съгласно направените измервания Приложение 4 – Г.
Видно от направените констатации в проекта по част Вик –технологична,
корекцията на дерето цели възстановяването на неговата естествена
проходимост, тоест не се предвижда промяна на траекторията цитат от
приложение № 88 „предвидена е корекция на дерето в рамките на
съществуващите скатове до уличната регулация„. По плана одобрен със
Заповед № 394/12.04.1982 г. са показани очертанията, границите на
образувалото се „дере“ в района на ПИ № 51994.802.399, към 82 г., видно от
одобрения графичен план. Естествената граница на образувано дере се
определя по неговия бряг, отбелязан върху плана с условен знак. По плана
одобрен със Заповед № 518/28.12.2001г. са показани очертанията, границите
на образувалото се в района дере към 2001 г., като същите са различни от тези
през 1982 г. В плана от 2001 г. ясно се забелязва, че има обособен квартал с
номер 67, разположен между източния /кв.48/ бряг и западния /кв.47/ край на
дерето. В кв.67 са показани очертанията на дерето, със съответния условен
знак, както и обособен имот с планоснимачен № 7, който също навлиза в
очертанията на ПИ № 51994.802.399 по КККР на с.Н.п., видно от приложената
комбинираната скица „Приложение 2-Г" между плана от 2001 и действащата
КК, с изчислени площи, както следва: 161 кв.м. от имот с пл.№.7 по плана от
2001г. са попадА. в очертанията на ПИ № 51994.802.399; 417 кв.м. от имот с
пл.№ 55 е изчислената графична площ на територията заета от дере, попадаща
в очертания на ПИ № 51994.802.399 по плана от 2001 г.; 186 кв.м. от имот с пл.
№57 е изчислената графична площ на територия, попадаща в очертания на
Г1И № 51994.802.399 по плана от 2001 г.
ПИ № 51994.802.399 с площ от 764 кв.м. по КК на с.Н.п. попада в зона с
преобладаваща територия заета от „дере“ показана в одобрените планове. По
плана одобрен със Заповед №394/12.04.1982 г., площта заета с дере в
очертанията на ПИ № 51994.802.399 по КК е 593 кв.м., видно от „Приложение
1-Г“. По плана одобрен със Заповед №518/28.12.2001 г., площта заета с дере в
очертанията на ПИ № 51994.802.399 по КК е 417 кв.м., а останалата част от
8
площта е заета със 161 кв.м. от имот с пл.№.7 и 186 кв.м. от имот с пл.№57,
видно от „Приложение 2-Г“. Процесните 36 кв.м. са били част от територията
заета от дере и по двата одобрени плана от 1982 г. и 2001 г., видно от
приложените комбинирани скици. Водното течение е показано със зелена
линия на плановете и преминава през ПИ № 51994.802.399. Представената
Комбинирана скица на стр.122 /46/ в делото е със следните параметри:
надземна част бкв.м. и подземна част 30 кв.м. с дължина от 20,50м. и общо
засегната площ 36 кв.м. от ПИ № 51994.802.399 по КК. Вследствие на
измерването на място вещото лице установява, че надземната част на
корекцията на дерето, затворена между точките АБВ е 5 кв.м. а подземната
част затворена между точките 1,2,3 и Б е 31 кв.м. с дължина 20,64 м., видно от
„Приложение 4-Г".
Поземлен имот 51994.802.399 с площ 764 кв.м, по КК е образуван от
стар номер 399, квартал 67 с. Н.п. по данни видно от кадастралните регистри
на имота. Решение № 00111/04.05.2006 г. описва, че възстановява правото на
собственост на наследниците на Е. Ю.ова К.ова, в землището на с.К. с
ЕКАТТЕ *****, местност „К. я.“, със стар номер 00****, представляващ нива
от 766 кв.м. Описано е, че заверена скица на имот № 00****, представлява
неразделна част от Решението. Към настояща дата, скица на възстановена
нива с № 00**** не е представена на вещите лица. Представена е партида на
имота 00****, открита на 04.05.2006 г. с описани 4 бр. гранични точки в
Координатна система 1970 г., след трансформация на файла получен от АГКК
за ПИ № 51994.802.399 в Координатна система 2005 г. – вещото лице е въвела
координатите от партидата в цифровия файл получен от АГКК. Координатите
от партидата 4 бр. съвпадат с координатите от граничните точки на ПИ №
51994.802.399 в рамките на допустимата точност, съгласно чл.18 ал.4 т.2 от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Разликите
между координатите от Плана за земеразделяне и Кадастралната карта са от
1см. до 11 см., поради което се получава и разлика в площта от 2 кв.м., за
целия имот. /„Приложение 5-Г“. Съгласно чл.19 допустимата разлика за
площта на процесния имот е 22 кв.м., изчислена по формула. Възстановената
нива с номер 00****, находяща се в местността „К. я.“ попада в обхвата на
водния обект.
От писменото заключение на вещите лица инж. З. М. С. и инж. К. Н. У.
9
по назначената пред настоящата инстанция комплексна съдебна строително-
техническа и геодезическа експертиза, както и от разпита на същите в съдебно
заседание, които съдът приема, се установява, че точното местоположение на
трасето на дерето, за което е изпълнен строеж „Корекция на част от дере - с.
К., с участък в кв.67 по ПУП на с. Н.п., може да бъде удостоверено за момента
преди изпълнението на самия строеж, при направено следното уточнение:
Една река протичаща през дере с течение на времето изменя талвега си и
изменя бреговете си - ерозира едни брегове и наслоява наноси на други.
Процесният воден обект е бил с относително стръмни брегове и
изместванията му през годините, през които имаме графични данни за
местоположението на потока са неголеми 2-3 м.
И четирите приложени съвместни (комбинирани) скици хронологично
показват точното местоположение на трасето на дерето, за което е изпълнен
строеж „Корекция на част от дере - с. К., с участък в кв.67 по ПУП на с. Н.п.",
преди изпълнението и след завършването на този строеж. Трасето на дерето,
за което е изпълнен строеж „Корекция на част от дере - с. К., с участък в кв.67
по ПУП на с. Н.п.” съвпада по местоположение с настоящото трасе на дерето
и положения но засипан водосток. Формулирано по друг начин - изграждането
на обекта „Корекция на част от дере - с. К., с участък в кв.67 по ПУП на с.
Н.п." не е променило местоположението на дерето.
При така установените данни по делото следва извода, че предявеният
положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК е
основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗВ, публична общинска
собственост са водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера
и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и
водни обекти по чл. 11. В случая от назначените в двете инстанции съдебно-
строителни и геодезически експертизи се установява, че ПИ № 51994.802.399
с площ от 764 кв.м. по КК на с.Н.п. попада в зона с преобладаваща територия
заета от „Дере“ показана в одобрените планове. По плана одобрен със Заповед
№394/12.04.1982 г., площта заета с дере в очертанията на ПИ № 51994.802.399
по КК е 593 кв.м. По плана, одобрен със Заповед №518/28.12.2001 г., площта
заета с дере в очертанията на ПИ № 51994.802.399 по КК е 417 кв.м., а
останалата част от площта е заета със 161 кв.м. от имот с пл.№.7 и 186 кв.м. от
10
имот с пл.№ 57. Водният обект попада в очертанията на имот 399 с площ 5
кв.м. от откритата корекция на дерето и 31 кв.м. площ подземно преминаване
на корекцията. Процесните 36 кв.м. са били част от територията заета от дере
и по двата одобрени плана от 1982 г. и 2001 г. Трасето на дерето, за което е
изпълнен строеж „Корекция на част от дере - с. К., с участък в кв.67 по ПУП
на с. Н.п.” съвпада по местоположение с настоящото трасе на дерето и
положения но засипан водосток. Изграждането на обекта „Корекция на част от
дере - с. К., с участък в кв.67 по ПУП на с. Н.п." не е променило
местоположението на дерето. Или, възстановената нива с номер 00****,
находяща се в местността „К. я.“ попада частично в обхвата на водния обект,
поради което тази част не може да бъде реституирана или придобита по друг
начин, тъй като представлява публична общинска собственост. Впрочем, в
решение № 11/24.02.2006 г. по гр.д. № 147/2006 г. по описа на РС – К., с което
е признато за установено по отношение на ОС „Земеделие и гори“ – Ч.,
правото на наследниците на Е. Ю.ова К.ова (Е. Й. К.), бивш жител на с.Ч.,
общ.К., починала на **,**,**** г., да възстанови собствеността си върху
земеделска земя, а именно ниви в размер ва 1 декар, като граница на
поземления от запад е посочено „дере“. Т.е., водният обект - дере не е
навлизал в границите на имота на праводателите на въззивниците към
момента на реституцията.
Освен това към решение № 00111 от 04.05.2006 г. на Общинска служба
по земеделие и гори – с.Ч. не е приложена скица по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ,
във вр. с чл.11, ал.11 от ППЗСПЗЗ, съгласно който Общинската служба по
земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост
върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от Правилника. В случая
такава скица не е била представена, поради което не са били нА.це
предпоставките за постановяване на реституционно решение. Липсата на
посочената скица е била причината имотът на въззивниците да не е бил
нанесен в регулационния план на селото и поради това не е бил „видим“ при
проектирането на обект: „Корекция на част от дере - с. К., с участък в кв.67 по
ПУП на с. Н.п.”, както посочва и вещото лице инж.К. У. в съдебно заседание
пред настоящата инстанция.
С оглед изложеното по-горе, неоснователни са доводите, изложени във
въззивната жалба, че дерето не представлява воден обект и не е
11
представлявало такова преди началото на строителните мероприятия,
проведени от общината за изпълнение на проекта „Корекция на част от дере -
с. К., с участък в кв. 67 по ПУП на с. Н.п.", както и че не е преминавало през
възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот преди извършването на строежа.
Неоснователен е и доводът, че след като обект: "Корекция на дере" е бил
заведен в баланса на общината през 2020 г., то същият не е съществувал
реално. Вписването в счетоводния баланс няма отношение към фактическото
съществуване или възникване на правото на собственост върху водния обект -
дере.
Като е достигнал такива фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззваемия следва да
бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на 3600 лв. с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264/06.06.2024 г. по гр.д. № 213 по описа
за 2022 г. на РС - К..
ОСЪЖДА Г. Р. А., с ЕГН ********** и Д. Ф. А., с ЕГН **********,
двамата от гр.К., кв. „В.“ № 91, вх. „А“, ет.4, ап.8, да заплатят на О.Ч., с
БУЛСТАТ **********, с адрес с.Ч., ул.“Ш.“ № 9, обл.К., разноски за въззивна
инстанция в размер на 3600 лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнагарждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при нА.чие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12