РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2069
Гр.
Пловдив, 9
декември 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в
закрито заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията частно адм. дело № 3116 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.41 ал.3 от ДОПК.
Постъпила е
жалба от „Глобал транс трейд“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
гр.Пловдив, Коматевско шосе, местност Динките, Комплекс за сортиране, преработка, съхранение и
експедиция на плодове, представлявано от И.Г.П., чрез адв.А., против действията
на органите по приходите по извършване на фискален контрол върху движение на
стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол
№ 010101700542_4/14.11.2020
г. за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, издаден от В.А.А.на длъжност инспектор по приходите и Н.Ж.С.на длъжност
инспектор по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ при ЦУ на
НАП, потвърдени с Решение № 366/17.11.2020 г. на директор на ТД на НАП гр.Пловдив.
Иска се отмяна
на действията на органите по приходите при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
с основен довод за неправилно приложение на нормите на чл.212а, ал.3 във връзка
с чл.212а, ал.1 от ДОПК.
Претендират се
и разноски.
Ответникът -
директора на ТД на НАП гр.Пловдив, чрез писмено становище на юрисконсулт К.,
излага доводи за неоснователност на
жалбата. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предмет на процесното оспорване са действия, обективирани
в Протокол № 010101700542_4/14.11.2020 г. за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск, издаден от В.А.А.на длъжност инспектор
по приходите и Н.Ж.С.на длъжност инспектор по приходите в Главна дирекция
„Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ при ЦУ на НАП.
Същите са
оспорени по административен ред и с
Решение по жалба срещу действия на органи по приходите в главна дирекция
„Фискален контрол“ № 366/17.11.2020 г., директорът на ТД на НАП Пловдив е
отхвърлил като неоснователна жалбата срещу действия на органи по приходите при
ГД „ФК“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, свързани с движение на
стоки с висок фискален риск на територията на Р България, обективирани
в Протокол № 010101700542_4/14.11.2020 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните
няма спор по фактите.
От страна на
органите по приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства
на основание чл.121, ал.3 във връзка с чл.121а, ал.1, т.1 от ДОПК предвид
констатирана нарушена цялост на техническо средство за контрол (скъсана
пломба). Установено е при пристигане на мястото на разтоварване, че ТСК липсва,
водачът е посочил, че не е спирал, което се потвърждава от GPS
системата на дружеството. Контролните органи изрично са посочили, че „видно“ от
тях, дръжката на която е поставена пломбата при вибрации или лека натискане е
възможно да се отвори, което да доведе до скъсване на пломбата – Протокол № 010101700542_2/14.11.2020
г. на л.24.
Въпросното
обстоятелство (липсата на ТСК) не се отрича от жалбоподателя. Едновременно с
това той изтъква, че макар и да е констатирана нарушена цялост на ТСК, видно от
изричните констатации на приходните органи по Протокол № 010101700542_2/14.11.2020
г. и Протокол № 010101700542_4/14.11.2020
г., след извършена проверка от тяхна страна, стоката съответства като
количество и вид, а и съгласно данните
от GPS
системата за проследяване на превозното средство след влизането му в страната и
поставянето на пломбата до пристигането му в мястото на разтоварване същото не
е спирало.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, извършвайки
служебно проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран,
достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Оспореният протокол
за обезпечаване на доказателства на стоки с висок фискален риск е издаден на 14.11.2020 г., връчен на същата дата. Между страните не е
спорно, че жалба до директора на ТД на НАП - Пловдив е подадена в рамките на
14-дневния преклузивен срок по чл.41 от ДОПК. Горестоящият
административен орган е отхвърлил жалбата и на 18.11.2020 г. решението е връчено на жалбоподателя по
електронен път, видно от удостоверение за връчване по електронен път (л.15),
поради което следва да се приеме, че входирайки
жалбата за съда на 23.11.2020 г., тя е в
рамките на 7-дневния преклузивен срок по чл.41 ал.3 от ДОПК.
Поради тези
обстоятелства, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
По същество
жалбата е основателна по следните
мотиви:
В разпоредбите
на чл.40 и следващите
от ДОПК са уредени
правомощията на органите по приходите, касаещи обезпечаването на доказателствата,
а в глава петнадесета от кодекса е регламентиран контролът върху стоките с
висок фискален риск.
Съдът намира,
че оспореният протокол е издаден от компетентен орган.
Макар и да не е
представена по административната преписка на съдът е служебно известна Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Съгласно
разпоредбата на чл.12 ал.2 т.9 от ДОПК, орган по приходите, оправомощен
да извършва фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск,
при спазване на разпоредбите на този кодекс освен правомощията по ал.1 има и
правомощието да изисква обезпечение при условията на този кодекс. Посочената
норма определя материалната компетентност на органите по приходите, извършили
оспорваните действия по обезпечаване на доказателствата, като в разглеждания
случай не е спорно, че се касае за стоки, за които съществува висок фискален
риск, и на превозващото ги ППС е било поставено техническо средство за контрол,
съгласно легалното определение в § 1 т.26 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл.121а ал.1 от ДОПК, органът по приходите има оперативната
самостоятелност при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за
обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не
по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в изрично изброените в
ал.1 и ал.2 хипотези. Наред с това си правомощие обаче, при наличието на
посочените хипотези органът по приходите, съгласно чл.121а ал.3 от ДОПК, предприема и действия по чл.40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на
действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за
стоката се изземват.
В конкретния
случай, приходните
органи са обосновали съществуващата в случая обезпечителна нужда, а оттук и
прилагането на чл. 121а ал. 3 вр. ал. 1, т.1 ДОПК предвид констатираната нарушена
цялост на ТСК, на практика липса на ТСК.
Съгласно чл. 121а ал. 3 ДОПК
в случаите по ал. 1 или 2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40
за обезпечаването на доказателства със срок на действие до 72 часа без
разрешение на съда, като стоката и документите за нея се изземват.
Систематичното тълкуване на чл. 121а ал. 3 ДОПК
във връзка с чл. 121а ал. 1, 2 и 5 ДОПК сочи обаче,
че за да упражнят приходните органи даденото им от закона правомощие по
обезпечаването на доказателства, е нужно да са поискали от публичния изпълнител
да наложи с постановление по реда на чл. 195 ДОПК предварителни
обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване
на вземанията за данъци, които биха възникнали във връзка с нея, като ал. 1 на
чл. 121а регламентира минималния размер на обезпечението, което следва да е не
по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката. По смисъла на чл. 121а ал. 1 и 2 ДОПК в
производството по налагане на предварителните обезпечителни мерки органът по
приходите разполага единствено с инициативата да поиска от публичния изпълнител
да стори това, обосновавайки пред него необходимостта от мерките с една или
повече от изброените в чл. 121а ал. 1 или 2 материално-правни предпоставки, без
обаче той самият да разполага с компетенции по налагането им. На същия извод
сочи и чл. 121а ал. 5 ДОПК,
а също и чл. 12, ал. 2,
т. 9 ДОПК,
според който орган по приходите, оправомощен да
извършва фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск,
освен правомощията по ал. 1, между които по т. 10 е това по извършването на
действия за обезпечаване на доказателства, има и правомощието да изисква
обезпечение при условията на този кодекс.
Законодателят не случайно си е послужил с понятието "да изисква",
което напълно кореспондира с уреденото в чл. 121а ал. 1 и 2 ДОПК правомощие на
органа по приходите при извършването на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск единствено и само да сезира публичния изпълнител с
искане за налагането на ПОМ, едва при което за органа по приходите възниква и
задължението да предприеме действия за обезпечаване на доказателствата като
изземе стоката и документите за нея. В случая обаче с обжалвания по делото
протокол № 010101700542_4/14.11.2020 г. в разрез с установената в закона разделност в правомощията на публичния изпълнител и на
органа по приходите органите за фискален контрол едновременно са определили
размера на обезпечението в условията на предварително обезпечаване при фискален
контрол и, изземвайки стоката, са предприели и действия по чл. 40 ДОПК за
обезпечаването на доказателства. По този начин, смесвайки различни по
естеството и компетенциите си правомощия и извършвайки при това положение
преждевременно обезпечаване на доказателствата без наличието на отправено до
публичния изпълнител искане за налагането на ПОМ, органите по приходите са
извършили незаконосъобразни действия, подлежащи поради това на отмяна от съда.
Освен това,
следва да се има предвид, че действието за обезпечаване на доказателства по ал.3 на чл. 121а от ДОПК има значителен, засягащ правната сфера на получателя
на стоките ефект, тъй като е свързано с изискване за внасяне на гаранция за
освобождаване на иззетата стока в кратки срокове, а при невнасяне на такава –
стоката се смята за изоставена в полза на държавата (чл.121а ал.4 от ДОПК). Тоест, засяга се пряко правото на собственост,
защото обуславя възможност за загубването му, при невнасяне на гаранцията в
срок. Ето защо, предприемането на действието по обезпечение на доказателствата
в хода на упражняван фискален контрол следва да бъде обосновано с установена по
един категоричен начин констатация на органа по приходите за наличие на хипотеза
на чл.121а, ал.1, т.1 от ДОПК, но и да бъде
съобразено с целта на закона. Настоящият състав на АС-Пловдив счита, че в
конкретния случай предприемането на действието по обезпечение на
доказателствата в хода на упражняван фискален контрол е в несъответствие с
целта на закона дотолкова доколкото макар и да е налице нарушаване целостта на
ТСК това не е довело до неблагоприятен ефект, тъй като няма различие в данните за
количеството и вида на стоката при поставянето на пломбата при влизането в
страната и след това при пристигането в гр.Пловдив. Изрично контролните органи
са направили констатация, че стоката съответства като количество и вид, което
прави несъразмерна намесата на приходната администрация в нарушение на чл.6 от АПК.
По
изложените съображения съдът намери, че предприетите действия по обезпечаване
на доказателства, обективирани в Протокол за
предприети действия по обезпечаване на доказателства №
Протокол № 010101700542_4/14.11.2020 г., съставен от
органи по приходите при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, са
незаконосъобразни и следва да се отменят.
По
разноските:
Предвид
претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски и възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
конкретния случай, предмет на оспорване са действия по органите по приходите,
поради което размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде обвързан с
определен материален интерес, а следва да бъде определен като при неоценяем иск. И тъй като се касае за производство,
свързано с обезпечаване на доказателства, размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи по реда на § 1 от ДР на Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същият следва
да бъде определен на 300 лева на основание § 1 от ДР на Наредбата във връзка с
чл.7 ал.1 т.5 от същата. Следва да се изплатят и разноски за ДТ в размер на 50
лв. или общо 350 лв.
Ето
защо, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ действия за
обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол
№ 010101700542_4/14.11.2020
г. за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, издаден от В.А.А.на длъжност инспектор по приходите и Н.Ж.С.на длъжност
инспектор по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ при ЦУ на
НАП, потвърдени с Решение № 366/17.11.2020 г. на директор на ТД на НАП гр.Пловдив.
ОСЪЖДА НАП да заплати
на „Глобал транс трейд“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
гр.Пловдив, Коматевско шосе, местност Динките, Комплекс за сортиране, преработка, съхранение и експедиция
на плодове, представлявано от И.Г.П., сторените по делото разноски в размер на
350 лева, представляващи 50 лева ДТ и 300 лева адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: