М О Т И В И
към
Присъда № 203/19.07.2016 г.,
постановена
по НОХД № 3913/2016 г. ПРС, ІII н.с.
Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против Т.В.Д. за това, че: в периода
от началото на месец март 2016 г. до 15.03.2016 г. включително, в гр. Раковски,
обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 1209 лева, като отделните деяния са извършени както следва:
- на неустановена дата в периода от началото на месец март 2016 г. до
15.03.2016 г. включително, в гр. Раковски, обл. Пловдив, след предварително сговаряне
с И.Г.М. и И.Г.М., в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, е отнел
чужди движими вещи - бензинов моторен трион марка „Урал” оранжев на цвят на
стойност 100 лева, казан за варене на ракия с вместимост от 130 л на стойност
300 лева, серпентина за охлаждане на стойност 40 лева, тръба на стойност 20
лева, капак за казан с вместимост от 130 л на стойност 100 лева, самоделен
точков апарат за заваряване на метал с регулиране на напрежението на стойност
200 лева, телевизор марка „Сони тринетрон” 21 инча на стойност 50 лева, ЛСД
монитор марка „Мак” 15 инча на стойност 25 лева, мобилен телефон марка „Нокия”
с бутони и зарядно към него на стойност 5 лева, цифров приемник марка
„Провижън” на стойност 30 лева, 5 бр. въдици, състоящи се от карбонов прът и
макара към него на обща стойност 100 лева, телефонен адаптер с рутер марка
„Линксис” на стойност 20 лева, 150 кг. пшеница на обща стойност 30 лева, 50 кг.
ечемик на обща стойност 16 лева, всички вещи на обща стойност 1036 лева, от
владението на М.В.С., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои,
- на 15.03.2016 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, е отнел чужди движими вещи
- 100 л дизелово гориво на обща стойност 173 лева, от владението на П.В.И., ЕГН
********** - ... на ЗП „П.И.”***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б”, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и срещу
И.Г.М. и И.Г.М. за това, че: на
неустановена дата в периода от началото на месец март 2016 г. до 15.03.2016 г.
включително, в гр. Раковски, обл. Пловдив, като непълнолетни, но като са
разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят
постъпките си, след предварително сговаряне един с друг и с Т.В.Д., в
немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот и чрез използване на техническо средство, са отнели чужди движими вещи
-бензинов моторен трион марка „Урал”
оранжев на цвят на стойност 100 лева, казан за варене на ракия с
вместимост от 130 л на стойност
300 лева, серпентина за охлаждане на стойност 40 лева, тръба на стойност 20
лева, капак за казан с вместимост от 130 л на стойност 100 лева, самоделен
точков апарат за заваряване на метал с регулиране на напрежението на стойност
200 лева, телевизор марка „Сони тринетрон” 21 инча на стойност 50 лева, ЛСД
монитор марка „Мак” 15 инча на стойност 25 лева, мобилен телефон марка „Нокия”
с бутони и зарядно към него на стойност
5 лева, цифров приемник марка „Провижън” на стойност 30 лева, 5 бр. въдици,
състоящи се от карбонов прът и макара към него на обща стойност 100 лева,
телефонен адаптер с рутер марка „Линксис” на стойност 20 лева, 150 кг. пшеница
на обща стойност 30 лева, 50 кг. ечемик на обща стойност 16 лева, всички вещи
на обща стойност 1036 лева, от владението на М.В.С., ЕГН **********, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 НК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимите обвинение, като предлага същите да бъдат признати
за виновни, като на подс. Д. бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от четири години, което да се изтърпи при строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, а на подс. И.М. и И.М. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване да бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
По делото има пострадали
лица, но същите, редовно призовани и надлежно уведомени за правата им в
процеса, не са се явили в проведеното съдебно заседание, нито са заявили
желание да бъдат конституирани като частни обвинители или граждански ищци.
Подсъдимите, Т.Д., И.М.
и И.М., се признават за виновни, както и фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Същите заявяват, че са съгласни да не се събират
доказателства за тези факти, изразяват съжаление за стореното деяние и молят за
справедлива присъда, поради което и заявяват, че не желаят да се събират
доказателства за тези факти, а желаят производството да протече по реда на чл.
371, т. 2 НПК.
Защитниците, адв. Х. и
адв. К., с оглед заявеното от подсъдимите признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието им производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, излагат съображения за наличие на смекчаващи
вината обстоятелства, поради което молят наказанието да бъде определено при условията
на чл. 55 НК, а при условия на евентуалност - да се определи
при превес на същите към законоустановения минимум, като по отношение на непълнолетните
подсъдими, да се приложи редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, след което тази
на чл. 58а НК, като изтърпяването на определеното им наказание бъде отложено с
изпитателен срок.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Т.В.Д. е роден на *** ***,
..., български гражданин, неженен, във фактическо съжителство, с начално
образование, безработен, осъждан, ЕГН **********. Същият е осъждан многократно, като значение за
настоящата правна квалификация имат следните осъждания:
с Определение №
205/14.03.2012 г. по НОХД № 1164/2012 г. на Районен съд гр.Пловдив, І н. с., в
сила от 14.03.2012 г. подс.Т.Д. е осъден за извършено престъпление по чл. 216,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание
„пробация“ за срок от една година; за престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца; за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание „пробация“
за срок от една година и за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК му е
наложено наказание „пробация“ за срок от една година. На основание чл. 23 ал. 1 НК на подс. Т.Д. е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в
размер на 9 месеца, при първоначален строг режим, като същият изтърпял
наложеното му наказание в периода от 10.08.2011 г. до 10.05.2012 г.;
с Определение от
02.01.2014 г. е одобрено Споразумение по НОХД № 429/2013г. по описа на Районен
съд гр. Чирпан, влязло в сила на 02.01.2014 г., на подс. Т.Д. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година за извършено от него
престъпление по чл.196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.3 предл.1, т. 4,
предл. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А“ и б. „Б“ НК, при първоначален строг режим, като същият е изтърпял
наложеното му наказание до 19.01.2015 г. Горните две осъждания обуславят
квалификацията на настоящото процесно деяние като такова извършено от подс. Д.
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.”А” и б.”Б” НК.
Подсъдимият И.Г.М. е роден на *** ***, обл. Пловдив, ...,
български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, неосъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият И.Г.М. е роден на *** ***, обл. Пловдив, ...,
български гражданин, неженен, с
начално образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите И.М. и И.М.
са братя, а подс. Т.Д. съжителства на съпружески начала с тяхната майка – свид.
М.И.П., с която от съвместното си съжителство имат две деца, а от предходно
съжителство с бащата на непълнолетните подсъдими, който е починал, свид. М.П.
има още две деца, освен подс. И.М. и И.М.. Двамата непълнолетни подсъдими са
завършили пети клас, като понастоящем не посещават учебни занятия. Живеят
скромно, отглеждани от майка си и подс. Д.. Видно от материалите по делото
спрямо подс. И.М. и подс. И.М. неколкократно са прилагани мерки по реда на
ЗБППМН за извършени от същите противообществени прояви.
На неустановена в хода на
разследването дата в периода от началото на месец март 2016 г. до 15.03.2016 г. Включително, подс.Т.Д. бил заедно с подс. И.Г.М. и подс. И.Г.М.. Тримата решили заедно
да отидат и да откраднат каквито ценни вещи могат, влизайки в частни домове и
дворове в гр. Раковски, обл. Пловдив. Още същата вечер тримата отишли в дворно
място, находящо се в гр. Раковски,
обл. Пловдив, кв. „...“, собственост на свид. М.С., представляващо стопански двор със
складово помещение и пристройки към него, от където, след като разрязали
металната мрежа, монтирана на прозорците на складовото помещение, като
използвали за целта неустановено техническо средство и отстранили едното стъкло
на прозореца на същото помещение, откраднали ЛСД монитор марка „Мак“ 15 инча,
телевизор марка „Сони тринетрон“ 21 инча, бензинов моторен трион марка „Урал“,
1 бр. тръба, мобилен телефон „Нокия“, ведно със зарядно към него, цифров
приемник марка „Провижън“, 5 броя въдици от карбонов прът и макара към него,
телефонен адаптер с рутер марка „Линксис“. Описаните вещи обвиняемите наслагали
в чували с оглед по-лесното им
придвижване с тях и пренасянето им от дворното място на свид. С. ***.
Обвиняемите взели решение за другите харесани от тях вещи да се върнат
допълнително, след като остават вече отнетите в дома им. Още същата вечер, след
като прибрали отнетите вещи в дома им, тримата обвиняеми отново отишли в
дворното място на свид. М.С., откъдето отнели казан за варене на ракия с
вместимост 130 литра, ведно с капак за същия казан, серпентина за охлаждане и
самоделен точков апарат за заваряване на метал. Подс. Т.Д., подс. И.М. и подс. И.М.
занесли отнетите вещи до дома им и решили да се върнат още веднъж до имота на
свид. М.С., за да вземат забелязаните от тях чували със зърно. В изпълнение на
взетото решение, тримата обвиняеми се отправили за трети пореден път към
стопанския двор на свид. С.. По пътя подс. Т.Д. решил да намери каруца, с която
да превозят до дома им чувалите със зърно. Подс. Д. намерил каруца и с нея
отишъл до дворното място на свид. С.. В каруцата тримата обвиняеми натоварили
съхраняваните на дворното място 3 чувала, съдържащи пшеница с общо тегло 150
кг. и 1 чувал, съдържащ ечемик с тегло 50 кг., след което заедно се прибрали у
дома си. Телевизорът марка „Сони тринетрон“ 21 инча подс. Д. предложил за
сумата от 5 лева на свид. Г. И. Д.. Свид. Д. попитала подс. Д. на кого е
телевизора, на който въпрос подс. Д. отговорил, че е негов. Свид. Д. се
съгласила да закупи предложения й телевизор на посочената цена и казала на подс.
Д. да остави телевизора на тавана на къщата й. Подс. Д. оставил на тавана на жилището
на свид. Д. отнетия от владението на свид. С. телевизор, като решил да скрие,
без знанието на свид. Д. и скрил на това място отнетия бензинов моторен трион
марка „Урал“ и отнетите пет броя риболовни въдици. С протокол за доброволно
предаване от 15.03.2016 г.
свид. Г. Д. предала за нуждите на разследването установените на тавана на дома
й вещи – 1 бр. телевизор „Сони тринетрон“, 1 бр. машина за рязане на дърва
/моторен трион/ и 5 бр. риболовни въдици. След извършване на деянието подс. Д.
решил да заложи част от отнетите от свид. С. вещи, като в заложна къща,
стопанисвана от свид. П. Ружин подс. Д. оставил в залог ЛСД монитор марка „Мак“
15 инча, а в друга заложна къща, стопанисвана от свид. С.П. оставил в залог
телефонен адаптер с рутер марка „Линксис“. Описаните вещи били предадени с
протоколи за доброволно предаване от 15.03.2016г. /л. 101 и л. 102/ от свид. П.
Р. и свид. С.П. и върнати срещу
разписка на свид. М.С. /л. 105/.
На 15.03.2016г. подс. Т.Д. отново взел решение да
открадне вещи, като този път решил да отиде до базата, находяща се в гр.
Раковски, обл. Пловдив, която ползвал регистрирания като земеделски
производител свид. П.И. – ... на ЗП „П.И.“***. Подс. Д. имал сключен трудов
договор със ЗП „П.И.“, като изпълнявал длъжността „....“. На 15.03.2016 г. около 04,00 часа подс. Д.
отишъл в базата на ЗП „П.И.“***, където знаел, че в бидони се съхранява дизелово гориво. Като пристигнал в базата, подс.
Д. загасил осветлението на обекта, приготвил пластмасови туби с различна
вместимост и в тях източил от бидоните, находящи се в средата на базата, 100
литра дизелово гориво. Тубите с отнетото гориво подс. Д. натоварил в каруца и
занесъл на тавана на дома си. С Протокол за доброволно предаване свид. М.П. – майка на подс. И.М. и
И.М., която живеела с подс. Т.Д., предала
установените на тавана на дома й 100 литра дизелово гориво, съхранявани в
полиетиленови туби с различна вместимост, които били върнати на свид. П.И. с
разписка /л. 107/.
В хода на образуваното
досъдебно производство е била изготвена стоковооценъчна експертиза, видно от заключението
на която общата
стойност на всички инкриминирани вещи възлиза на 1209 лева.
От
заключението на назначената в хода на разследването дактилоскопна експертиза се
установява, че дактилоскопна следа № 1, иззета от кутия на авторадиокасетофон с
протокол за оглед на местопроизшествие от стопанската постройка на стопански
двор в гр. Раковски, обл. Пловдив, собственост на свид. М.С. е оставена от ляв
палец на подс. Т. В. Д..
От изготвените по делото
съдебно-психиатрични експертизи по отношение на подс. И.Г.М. и подс. И.Г.М. се
установява, че същите, макар и непълнолетни, са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.
Съдът кредитира
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, като
компетентно изготвени, от вещи лица с необходимите професионални познания и
опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания
по делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимите Т.Д., И.Г.М. и И.Г.М.. В този смисъл
следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняемите), настоящият съдебен
състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и
препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се
оспорва по същество и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага самостоятелния им анализ доколкото
липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние. Спорът в
случая се свежда единствено до вида и размера на наказанието, което да се
наложи на подсъдимите.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
При така установената и
неоспорена фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието
си подсъдимият Т.В.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и
б. „Б”, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
а именно: че в периода от началото на месец март 2016 г. до 15.03.2016 г.
включително, в гр. Раковски, обл. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление и при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 1209 лева, като отделните деяния са извършени
както следва:
- на неустановена дата в периода от началото на месец март 2016 г. до
15.03.2016 г. включително, в гр. Раковски, обл. Пловдив, след предварително сговаряне
с И.Г.М. и И.Г.М., в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, е отнел
чужди движими вещи - бензинов моторен трион марка „Урал” оранжев на цвят на
стойност 100 лева, казан за варене на ракия с вместимост от 130 л на стойност
300 лева, серпентина за охлаждане на стойност 40 лева, тръба на стойност 20
лева, капак за казан с вместимост от 130 л на стойност 100 лева, самоделен
точков апарат за заваряване на метал с регулиране на напрежението на стойност
200 лева, телевизор марка „Сони тринетрон” 21 инча на стойност 50 лева, ЛСД
монитор марка „Мак” 15 инча на стойност 25 лева, мобилен телефон марка „Нокия”
с бутони и зарядно към него на стойност 5 лева, цифров приемник марка
„Провижън” на стойност 30 лева, 5 бр. въдици, състоящи се от карбонов прът и
макара към него на обща стойност 100 лева, телефонен адаптер с рутер марка
„Линксис” на стойност 20 лева, 150 кг. пшеница на обща стойност 30 лева, 50 кг.
ечемик на обща стойност 16 лева, всички вещи на обща стойност 1036 лева, от
владението на М.В.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои,
- на 15.03.2016 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, е отнел чужди движими вещи
- 100 л дизелово гориво на обща стойност 173 лева, от владението на П.В.И. - ...
на ЗП „П.И.”***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б”, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и че
подс. И.Г.М. и И.Г.М. са
осъществили състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, а именно: че на
неустановена дата в периода от началото на месец март 2016 г. до 15.03.2016 г.
включително, в гр. Раковски, обл. Пловдив, като непълнолетни, но като са
разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят
постъпките си, след предварително сговаряне един с друг и с Т.В.Д., в
немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот и чрез използване на техническо средство, са отнели чужди движими вещи - бензинов
моторен трион марка „Урал” оранжев
на цвят на стойност 100 лева, казан за варене на ракия с вместимост от 130 л на стойност 300 лева,
серпентина за охлаждане на стойност 40 лева, тръба на стойност 20 лева, капак
за казан с вместимост от 130 л на стойност 100 лева, самоделен точков апарат за
заваряване на метал с регулиране на напрежението на стойност 200 лева,
телевизор марка „Сони тринетрон” 21 инча на стойност 50 лева, ЛСД монитор марка
„Мак” 15 инча на стойност 25 лева, мобилен телефон марка „Нокия” с бутони и
зарядно към него на стойност 5
лева, цифров приемник марка „Провижън” на стойност 30 лева, 5 бр. въдици,
състоящи се от карбонов прът и макара към него на обща стойност 100 лева,
телефонен адаптер с рутер марка „Линксис” на стойност 20 лева, 150 кг. пшеница
на обща стойност 30 лева, 50 кг. ечемик на обща стойност 16 лева, всички вещи
на обща стойност 1036 лева, от владението на М.В.С., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят.
От обективна страна:
По отношение на
деянието, извършено от тримата подсъдими:
С действията си
подсъдимите са реализирали обективните признаци от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително
намерение са отнели посочените по-горе движими вещи (бензинов моторен трион
марка „Урал” оранжев на
цвят, казан за варене на, серпентина за охлаждане, тръба, капак за казан,
самоделен точков апарат за заваряване на метал с регулиране на напрежението,
телевизор марка „Сони тринетрон” 21 инча, ЛСД монитор марка „Мак” 15 инча,
мобилен телефон марка „Нокия” с бутони и зарядно към, цифров приемник марка
„Провижън”, 5 бр. въдици, телефонен адаптер с рутер марка „Линксис”, 150 кг.
пшеница, 50 кг. ечемик), от владението на техния собственик – свид. М.С., без
негово съгласие, като са прекъснали досегашното владение върху тях и са
установили своя фактическа власт. Освен това, деянието е осъществено от тримата
подсъдими при наличието на три допълнително квалифициращи признака, а именно:
1. осъществено е от повече от две лица, сговорили се
предварително - във извършването на визираното деяние са участвали и
тримата подсъдими, което определя извършената от тях деятелност като такава,
осъществена при условията на съучастие във форма на съизвършителство, като
деянието не представлява маловажен случай, тъй като процесната престъпна
деятелност се характеризира с висок интензитет, проявена престъпна упоритост от
страна и на тримата подсъдими, които са демонстрирали пълно назачитане на
частната собственост;
2. извършено е чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот - разрязване на метална мрежа, монтирана на
прозорците на складовото помещение, от което са изнесени и
3. чрез използване на техническо средство - неустановено в хода на
разследването, но безспорно използвано такова за разрязването на металната
мрежа.
Предвид горното съдът
прие, че в случая се установяват всички елементи от обективната страна на
престъпния състав, визиран в текста на чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 НК,
вр. чл. 194, ал. 1 НК.
Що се касае до деянието,
извършено на 15.03.2016 г. от подс. Д. и при него се установява наличието на
всички обективни признаци от състава на кражбата. И при него подс. Д. с
присвоително намерение е отнел от владението на свид. И., без съгласието на
последния 100 л. дизелово гориво, прекъсвайки досегашното владение върху посочената
вещ и установявайки своя фактическа власт върху нея.
Същото е извършено при
условията на продължавано престъпление,
тъй като това деяние и предхождащото го такова, осъществено в съучастие с
двамата непълнолетни подсъдими осъществяват поотделно състави на престъплението
„кражба”, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващото се
явява, от обективна и субективна страна, продължение на предшестващото.
По отношение на
извършената от подс. Д. престъпна деятелност е налице квалификацията опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал.1, б.”А” и б.”Б” НК, тъй като е извършил процесното престъпление след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил
осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, а
именно:
с Определение №
205/14.03.2012 г. по НОХД № 1164/2012 г. на Районен съд гр.Пловдив, І н. с., в
сила от 14.03.2012 г. подс.Т.Д. е осъден за извършено престъпление по чл. 216,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание
„пробация“ за срок от една година; за престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца; за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание „пробация“
за срок от една година и за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК му е
наложено наказание „пробация“ за срок от една година, като на основание чл. 23
ал. 1 НК на подс. Т.Д. е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода в размер на 9 месеца, при първоначален строг режим, като същият
изтърпял наложеното му наказание в периода от 10.08.2011 г. до 10.05.2012 г. и
с Определение от
02.01.2014 г. е одобрено Споразумение по НОХД № 429/2013г. по описа на Районен
съд гр. Чирпан, влязло в сила на 02.01.2014 г., на подс. Т.Д. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година за извършено от него
престъпление по чл.196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.3 предл.1, т. 4,
предл. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А“ и б. „Б“ НК, при първоначален строг режим, като същият е изтърпял
наложеното му наказание до 19.01.2015 г.
От субективна страна:
Деянието е извършено при
проявна форма на вината пряк умисъл, като непълнолетните подсъдими са могли да
разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си,
като в същото време няма данни извършеното от тях да е извършено поради
увлечение или лекомислие. Престъпният умисъл е формиран предварително в
съзнанието на извършителите. Те са съзнавали общественоопасния характер на
деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Налице е
общност на умисъла, доколкото тримата, заедно и поотделно са осъзнавали, че отнемането
на чужда вещ, без съгласието на нейния собственик, е противоправно и наказуемо,
индиция за което е и стремежът им да скрият отнетите вещи. Същите са съзнавали
общественоопасните последици, които деянието им причинява в обективната
действителност. Независимо от това са направили всичко възможно за постигане на
негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото
настъпване, като всеки един от подсъдимите, към момента на деянието е
действал с ясната представа за координация и последователност с действията на
другия, както и че с личната си деятелност спомага за постигане на общия целен
резултат.
Деянието, извършено самостоятелно
от подс. Д. също е извършено с пряк умисъл с целени и настъпили
общественоопасни последици. Изложеното от него като причина за извършване на
конкретното престъпно посегателство против чуждата собственост, а именно
раждането на поредното дете в семейството и необходимостта от средства за
посрещането на съответните семейни нужди, обяснява постъпката му, но не извлича
нейния противоправен характер. Същото единствено би могло да бъде окачествено
като смекчаващо вината обстоятелство, което ще бъде обкет на анализ по-долу.
Предвид всичко
гореизложено съдът прие, че подс. Т.Д., подс. И.Г.М.
и подс. И.Г.М., са извършили от обективна и субективна
стрна съставът на вмененото им във вина престъпление, поради което ги призна за
виновни.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета, респ. да го определи при
условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това.
Разпоредбата на чл. 195,
ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, което
след редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, следва да се замени с лишаване от
свобода до 3 години. За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, за което
подс. Д. бе признат за виновен пък се предвижда наказание лишаване от свобода
от три до петнадесет години. Ето защо наказанието за подсъдимите И.Г.М. и И.Г.М. следва да се
определи в рамките на размер от три месеца до три години, а по отношение на
подс. Т.В.Д. – от три до петнадесет години, след което определеното в тези
рамки наказание, следва да се намали с една трета, освен ако не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, в който случай
приложението на чл. 55 НК би било по-благоприятно за подсъдимите.
С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия ПОДС. Т.В.Д. престъпление, като съобрази с целите на наказанието по
чл. 36 НК, както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
три години, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК,
размерът на така определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а
именно с една година или да бъде наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
Съдът
определя наказание, ориентирано към законоустановения минимум, като дава превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат: изначалното
признание на вината и указаното в хода на досъдебното производство съдействие,
спомогнало за срочното приключване на разследването и на производството като
цяло. Съдът счита, че направеното самопризнание е израз на цялостна
принципна позиция, с която подсъдимият е улеснил разкриването на обективната
истина, поради което отчита същото като смекаващо вината обстоятелство. Като
такова се отчете и частичното възстановяване на вредите, а също така и тежкото семейно
положение на подсъдимия – по делото се установи, че същият се грижи освен за
собствените си две малолетни деца и за останалите четири деца на жената, с
която съжителства – свид. М.П., в това число за двамата непълнолетни подсъдими.
От друга
страна следва да се отчете наличието и на отегчаващи вината обстоятелства –
обстоятелството, че процесната престъпната деятелност е осъществена при няколко
квалифициращи признака, които обуславят по-високата обществена опасност на
деянието, както и обстоятелството, че престъплението, извършено от подс. Д.
обхваща две отделни деяния, всяко от които самостоятелно осъществява престъпния
състав на престъплението кражба. Като отегчаващо се отчита и обремененото
съдебно минало на подс. Д. – множество осъждания, извън тези, обуславящи
квалификацията „опасен рецидив“, както и обстоятелството, че същият е имал
водеща функция в реализираната престъпна деятелност, в която е въвлякъл и две
непълнолетни лица – подс. И.М. и подс. И.М..
Въпреки
наличието на посочените отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав
определи размера на наказанието към законоустановения минимум, като отдаде
преимуществено значение на коментираните по-горе смекчаващи вината
обстоятелства, и най-вече обстоятелството, че подс. Д. се грижи за прехраната
на шест деца. Отделно от това съдът намира, че определянето на наказание над
законоустановения минимум (въпреки наличните от формална страна предпоставки за
това, предвид наличието и на отегчаващи вината обстоятелства), в случая би било
прекомерно и несъобразено с коментираните по-горе обстоятелства - мотивите и подбудите
за извършването на процесното престъпление, а също така и с причинения
вредоносен резултат. Съдът намира, че наказание в размер на три години се явява
справедливо и съответно на обществената опасност на процесното престъпление, за
което подс. Д. бе признат за виновен.
По
изложените съображения съдът наложи на подс. Т.Д. наказание в размер на ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода (три години, намалени с една трета, след приложението
на чл. 58а, ал. 1 НК).
На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Т.В.Д. е бил задържан по реда на ЗМВР
и НПК, считано от 14.04.2016 г. до влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 61, т. 2, вр. чл.
60, ал. 1 ЗИНЗС съдът определи първоначален
строг режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Т.В.Д. наказание лишаване от
свобода, което да се изпълни в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
По
отношение на наказанието, което следва да се наложи на подс. И.М., настоящият
съдебен състав отчете следното:
Както беше посочено
по-горе разпоредбата на чл. 195, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години, което след редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, следва да се замени с лишаване от свобода до 3 години. Ето защо наказанието
за подсъдимия И.М. следва
да се определи в рамките на размер от три месеца до три години, след което
определеното в тези рамки наказание, да се намали с една трета, освен ако не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, в който
случай приложението на чл. 55 НК би било по-благоприятно за подсъдимия.
В конкретния случай
съдът не констатира наличието нито на многобройни, нито пък на изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, поради което не приложи чл. 55 НК.
И тук като
смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха изначалното признание на вината и
указаното в хода на досъдебното производство съдействие, спомогнало за срочното
приключване на разследването и на производството като цяло. Като смекчаващо се
отчете и чистото съдебно минало на подсъдимия, частичното възстановяване на
вредите, както и тежкото финансово положение на семейството на непълнолетния
подсъдим.
Съдът не
отчита като смекчаващо вината обстоятелство младата възраст на подсъдимия,
защото спрямо него наказанието се определя след законова редукция, предвидена
за непълнолетните извършители на престъпления, при която редукция е недопустимо
възрастта да се отчита още веднъж при определяне на наказанието. Подсъдимият е
получил достатъчна привилегия със съществуващото за съда задължение да определи
наказанието в рамките на посочен в закона занижен размер (между три месеца и
три години), поради което това обстоятелство не следва да се отчита отново.
От друга
страна, като отегчаващо се отчете обстоятелството, че процесната престъпната
деятелност е осъществена при няколко квалифициращи признака, които обуславят
по-високата обществена опасност на деянието. Като отегчаващо обстоятелство се
отчетоха и лошите характеристични данни на подсъдимия – спрямо същия са налагани
възпитателни мярки по ЗБППМН за извършени от него противообществени прояви. Горното
мотивира настоящият съдебен състав да определи наказанието към
законоустановения минимум, но не в абсолютния такъв, като се отчетоха именно
наличните по делото отегчаващи обстоятелства.
Ето защо
съдът определи наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, като след
приложението на разпоредбата на чл. 58а НК и намаляването му с една трета, съдът
постанови подс. И.Г.М. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
По
въпроса за приложението на чл. 66 НК:
Същевременно Съдът прие,
че в конкретния случай спрямо подсъдимия И.М. са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, като за
постигане целите на наказанието и за поправянето на осъдения, не е наложително
същият да изтърпи така наложеното наказание. Ето защо и на основание чл. 69,
ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на така определеното наказание от
четири месеца лишаване от свобода, съдът отложи за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Съдът
счита, че както размерът на наложеното наказание, така и начинът на
изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление, справедливи и в
същото време годни да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
На основание чл. 67, ал. 4 НК съдът постанови да се уведоми съответната Местна
комисия за
борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, която да организира полагането на
възпитателни грижи спрямо непълнолетния подсъдим в изпитателния срок.
По
отношение на наказанието, което следва да се наложи на подс. И.М., настоящият
съдебен състав отчете следното:
И тук, подобно на подс. И.М.
наказанието следва да се определи в рамките до три години лишаване от свобода,
тъй като разпоредбата на чл. 195, ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години, което след редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, следва да се замени с лишаване от свобода именно до 3 години.
И тук
съдът не намери основание за приложението на чл. 55 НК. В действителност са
налице смекчаващи вината обстоятелства, но същите не могат да се окачествят
нито като многобройни, нито като изключителни такива. Отделно от това и при
подс. И.М. се отчетоха смекчаващи вината обстоятелства, които препятстват
приложението на чл. 55 НК. Като такива се отчетоха: обстоятелството, че процесната
престъпната деятелност е осъществена при няколко квалифициращи признака, които
обуславят по-високата обществена опасност на деянието, както и обстоятелството,
че спрямо същия са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН за извършени от него
противообществени прояви.
От друга
страна и тук като смекчаващи се отчетоха следните обстоятелства: изначалното
признание на вината и указаното в хода на досъдебното производство съдействие,
спомогнало за срочното приключване на разследването и на производството като
цяло. Като смекчаващо се отчете и чистото съдебно минало на подсъдимия,
частичното възстановяване на вредите, както и тежкото финансово положение на
семейството на непълнолетния подсъдим. За разлика от подс. И.М., по отношение
на този подсъдим съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелството младата
възраст на подсъдимия. Ето защо и въпреки наличието на посочените по-горе отегчаващи
обстоятелства, настоящият съдебен състав определи наказанието на подс. И.М. при
превес на смекчаващите обстоятелства, като се отдаде преимуществено значение на
обстоятелството, че деянието е извършено от подсъдимия три месеца след
навършване на четиринадесетгодишна възраст, които месеци отделят подсъдимия от
възможността да не носи наказателна отговорност за постъпката си.
Ето защо
младата възраст на подсъдимия И.М. бе отчетена като смекчаващо обстоятелство,
без обаче значението му да се преувеличава, като му се придава качеството
„изключително”, респ. определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Макар и да не е изключително това обстоятелство, обаче същото с оглед
значимостта си, предвид посочените по-горе съображения, обуслови определянето
на наказанието към абсолютния законоустановен минимум, въпреки наличието и на
отегчаващи вината обстоятелства.
Определянето
на наказанието в размер на три месеца лишаване от свобода, препятства намаляването
му с една трета, тъй като по аргумент от нормата на чл. 39, ал. 1 НК
наказанието „лишаване от свобода“ не може да бъде по-малко от три месеца.
По
изложените съображения съдът наложи по отношение на подсъдимия И.М. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
По
въпроса за приложението на чл. 66 НК:
Същевременно Съдът
приема, че и спрямо подсъдимия И.М. са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер към момента на извършване на деянието, като за постигане целите на
наказанието и за поправянето му, не е наложително същият да изтърпява така
наложеното наказание. Ето защо и на основание чл. 69, ал. 1 , вр. чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на така определеното наказание от три месеца лишаване от
свобода бе отложено за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Съдът счете, че така определеното
наказание е съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, като
същото би оказало своето предупредително и превъзпитаващо въздействие спрямо
подсъдимия и обществото.
На основание чл. 67, ал. 4 НК съдът постанови да се уведоми съответната Местна
комисия за
борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, която да организира полагането на
възпитателни грижи спрямо непълнолетния подсъдим в изпитателния срок.
По въпроса за
веществените доказателства:
По делото като
веществени доказателства са били приобщени
компакт диск,
намиращ се на л. 104 от досъдебното производство, който съдът постанови да остане по делото тъй
като не подлежи на връщане или на унищожаване.
Като веществени
доказателства по делото са били приобщени и един чифт гумени ботуши, черни на цвят, един чифт гумени ботуши, зелени на цвят и един чифт боти черни на цвят, приобщени по досъдебното производство с
Протокол за доброволно предаване /л. 98 от ДП/ -
собственост на подс. Д., които съдът постанови да се върнат на подс. Д., тъй като същите не подлежат на отнемане в полза
на държавата (не са били предназначени или послужили за извършването на
престъплението, нито пък притежанието им е забранено).
По въпроса за
разноските:
По
делото са направени и разноски в размер на 338.00 лева за извършените по делото
стоковооценъчна, дактилоскопна и съдебно-психиатрични експертизи, които на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат в тежест подсъдимите.
Ето защо съдът осъди подсъдимите Т.В.Д., И.Г.М. /със съгласието на
родител/ и И.Г.М. /със
съгласието на родител/ да заплатят по сметка на ОДМВР-Пловдив, направените на досъдебното производство
разноски в размер на по 112.67 - за всеки един от тях.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МК