Р Е Ш Е Н И Е
№ 260051 24.09.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар: Елена Драганова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 732 по описа на Районен съд
- Хасково за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от П.С.М. *** срещу Наказателно постановление № 20-1253-000843 от 03.06.2020 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 175, ал.3, предл. 1-во от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. К.К. *** заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива подробни и конкретни аргументи за нейната основателност и в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление. Претендира сторените по делото разноски съгласно представен списък по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 17.03.2019 г. свидетелите М.И.М. и П.Б.Б. , двамата на длъжност „мл.автоконтрольори ” в сектор ПП към ОД на
МВР - Хасково изпълнявали служебните си задължения ,когато около 11.08 часа
на същата
дата забелязали по бул. „Васил Левски “ в посока бул.“Съединение“ в гр.Хасково движение на пътно превозно
средство-
лек автомобил марка „******** „ с рег.№********
. Органите на реда спрели превозното
средство и установили, че
то се управлявало от
жалбоподателя П.С.М.. Св.М.М.
извършил проверка в информационните
масиви на МВР ,при която констатирал,че процесния автомобил
е със служебно прекратена регистрация от 11.02.2019 год. По тази причина на същата дата, срещу жалбоподателя,
в негово присъствие, бил съставен от
св.М.М. Акт за установяване на административно нарушение серия
Д№666534 за нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване
на административно нарушение и на същата
дата – 17.03.2019 г. и получил
екземпляр от него, според отразеното
в приложената разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законово установения срок от съставянето му, а впоследствие с резолюция на наказващия орган, административнонаказателното производство било прекратено относно деянието по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. В хода на образуваната прокурорска преписка вх.№480/2020 г. по описа на РП-Хасково били извършени процесуални действия ,като с постановление от 14.05.2020 г. на прокурор при РП-Хасково е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер,а преписката изпратена на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Хасково за преценка относно реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя М. .
При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият
орган ,възприемайки изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка вписал, че жалбоподателя
управлява МПС ,което е със служебно прекратена регистрация от 11.02.2019 г..Посочил
,че НП било издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и постановление за отказ да се образува досъдебно производство и реализиране на административнонаказателната отговорност.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства,
както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели М. и Б. .
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и
по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен
по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП
предвижда ,че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.
Според настоящият състав на съда, при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на същото на процесуално основание.
Административнонаказателното
производство,чието начало е поставено с
издадения от св.М.М.
АУАН серия Д№666534 от 17.03.2019 г. е прекратено за това, че жалбоподателят П.М. на
посочената дата и място е управлявал МПС
със служебно прекратена регистрация , тъй
като деянието съставлявало престъпление .Както вече бе отбелязано прокуроската преписка се е водила за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, а
именно за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. От това са налага извода ,че АНО е прекратил
първоначално образуваното като административнонаказателно производство, започнало с АУАН с бланков серия Д №666534 от 17.03.2019 г .без основание, доколкото описаното в неговата обстоятелствена част
нарушение на ЗДвП /управление на МПС ,чиято регистрация е служебно прекратена / покрива признаците на състава на
престъплението по чл. 345, ал.2 от НК. В мотивната част пък на
прокурорското постановление за
отказ да се образува наказателно производство е прието, че липсва субективната страна
на деянието. Поради това
и АНО или не е следвало да прекратява първоначално образуваното като
административно наказателното производство, започнато с АУАН или което според
съда е законосъобразното решение в случая в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН при отказ на прокурора да образува
наказателното производство и изпращане на делото за реализаране
на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е следвало да издаде НП в рамките на предвидения в чл.34
ал.1 ЗАНН едногодишин
срок от датата на извършване на
административното нарушение -17.03.2019г.В случая ,както до датата на постановлението за отказ да се
образува ДП по пр.преписка №480/2020г.
по описа на РП-Хасково -14.05.2020г.,така и до датата на издаване на
атакуваното НП-03.06.2020г. е изтекъл срок ,надвишаващ едногодишния срок от
датата на извършване на нарушението .
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл. 18б, ал. 2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация. В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че собственикът на МПС, който е лице различно от жалбоподателя , а именно С.П. М. до е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Нещо повече липсват доказателства, че същият изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от материалите по прокурорската преписка вх.№480/2020г. на РП-Хасково , приобщени като доказателства по настоящото дело, уведомление по чл. 574, ал. 10 от КТ не е било изпратено до собственика на автомобила.Отделно от това задължение на органите на МВР е да уведомят собственика на МПС за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване по делото също липсват.
На следващо място, доколкото по делото не е спорно, че управлявания от жалбоподателя автомобил не е негова собственост то дори и уведомяване на собственика на МПС, че регистрацията е била служебно прекратена, то доказателства че този факт (че МПС-то е с прекратена регистрация) е бил известен на въззивника към момента на проверката, по делото не са налице. И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивника към момента, в който е бил спрян за проверка, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Нещо повече точно липсата на субективна съставомерност е приел и прокурора в постановлението си за отказ да се образува наказателното производство. . Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл.. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му .
По изложените по – горе аргументи и съображения, съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно не се установи, че описаното в НП нарушение е консумирано от лицето, посочено като нарушител, както и че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателят.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената
жалба за основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно – отменено.
По разноските:
С оглед изхода
на спора и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да
бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат.Размерът на това адвокатско
възнаграждение следва да се определи
по правилата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм.
– ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм.
с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. , в сила от
15.05.2020 г.. съгласно цитираната разпоредба, за защита по
дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв. е 300 лв., което следва АНО да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1253-000843 от 03.06.2020 г. на Началник
група в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Хасково , с адрес: гр.
Хасково ,бул. „България“ №85, да
заплати на П.С.М. ,ЕГН-********** *** сумата в размер на 300 лв.-
разноски по делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.