РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Плевен, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети
юни две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание
в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО
ИВАНОВ
при секретар Венера Мушакова
и с участието на прокурор Анна Баракова
изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов
по касационно административно дело № 332/2023 г.
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от В.Т.П.
ЕГН ********** ***, офис № 6 срещу решение № 137/16.03.2023 г., постановено по
а.н.д. № 314/2023 г. на Районен съд – Плевен.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон –
касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Не споделя
изводите на съда и счита, че не е отчетено обстоятелството, че „Вита“ ЕООД - в
несъстоятелност няма задължение да подава годишна данъчна декларация за 2021 г.
по чл.92 ЗКПО. Посочва, че съгласно действащата разпоредба на ал.4 на чл. 92 от ЗКПО се въвежда специална норма, която изключва задължението на определен кръг
лица да подават годишна данъчна декларация - годишна данъчна декларация и
годишен отчет за дейността не подават данъчнозадължените лица, които през
данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за
счетоводството. Счита, че „Вита“ ЕООД (нс) попада в хипотезата именно на чл. 92,
ал. 4 от ЗКПО, тъй като още от откриване на производството по несъстоятелност
на дружеството, съдът е прекратил дейността на търговеца и съответно „Вита“
ЕООД (нс) не е извършвало търговска дейност оттогава до настоящия момент,
включително и през процесния период на 2021 г. Твърди, че през този период не
са възникнали и предвидените в чл. 92, ал.4, изр.2 от ЗПКО обстоятелства, които
да задължават обявения в несъстоятелност търговец да подаде годишна данъчна
декларация за 2021г. Навежда доводи за несъотносимост на изложеното от
първоинстанционния съд обстоятелство, че от „Вита“ ЕООД не е подадена
необходимата декларация в Агенция по вписвания за липса на дейност през 2021
г., а и към периода на издаване на АУАН производството по несъстоятелност е
било спряно. На следващо място счита, че със спиране на производството по
несъстоятелност на 28.10.2021 г., се суспендират и правомощията на синдика на
дружеството, обявено в несъстоятелност, тъй като по време на спряно
производство по несъстоятелност на дружеството, синдикът няма правомощия да
извършва процесуални действия и да упражнява представителна власт спрямо
дружеството. Навежда доводи, че следва да се има предвид и обстоятелство, че
производството по несъстоятелност е спряно поради липса на парични средства за
посрещане на необходимите разходи за движение на производството, а съставянето на
годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗПКО изисква специални
професионални знания по счетоводство. Приема като неоснователни доводите, че не
са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не
е направена реална преценка на всички обстоятелства в процесния случай и няма
съответствие между нарушение и наказание. Моли да бъде отменено решението, а по
същество - да бъде отменено НП.
В съдебно заседание касаторът – В.Т.П. не
се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по касация
– Директорът на офис (дирекция) за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико
Търново, се представлява от юрисконсулт Н.М. с пълномощно по делото, която
намира подадената касационна жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение, а постановеното решение да бъде оставено в сила като правилно,
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура
- Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решението си съдът е потвърдил наказателно
постановление № 681775-F676948 от 14.12.2022г. на Директор на офис /дирекция/
за обслужване - Плевен в ТД на НАП - Велико Търново, с което на основание чл.
264, ал. 1 от ЗКПО на В.Т.П. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 92, ал.2 от ЗКПО,
затова че на 04.08.2022 г. след извършена проверка в информационната система на
НАП е установено, че в качеството си на представляващ на юридическо лице,
подлежащо на облагане по реда на ЗКПО „Вита“ ЕООД с ЕИК *********, не е подало
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за период 2021 г. в установеният
от закона срок до 30.06.2022г.
Настоящата инстанция намира, че решението
е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е
допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил
събраните доказателства и доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че
нарушението е безспорно установено и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2,
изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща
към тях.
В случая нарушението е безспорно
установено, като неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният
съд не е отчел обстоятелството, че „Вита“ ЕООД – несъстоятелност няма
задължение да подава годишна данъчна декларация.
Нарушението на синдика на „Вита“ ЕООД –
несъстоятелност е безспорно установено, като РС е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, като правилно е приел, че от изложеното в описателната
част на АУАН и НП, е налице извършено нарушение от страна на синдика на
дружеството по смисъла на чл.92 ал.2 ЗКПО, за което е ангажирана неговата
отговорност.
Неоснователно е възражението, че „Вита“
ЕООД /н/ попада в хипотезата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, като правилно в
обжалваното решение е посочено, че за да бъде освободено дружеството от
задължението си да подава годишни данъчни декларации и да попадне в обхвата на
чл.92, ал.4 от ЗКПО, същото трябва да не е осъществявало дейност по смисъла на
Закона за счетоводството и обстоятелството, че В.П. не е подал изискуемата декларация за
неосъществяване на дейност в Агенцията по вписванията, по утвърден образец,
което е необходимо да направи ако не осъществява дейност по смисъла на Закона
за счетоводството, съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2.
Пред настоящата инстанция касаторът е
представил заявление Г3 №20230503140753 до Търговския регистър, с което е
обявил декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, за липса на
дейност на дружеството през 2021г., но това е станало на 03.05.2023г., а не в установеният от закона
срок до 30.06.2022г., като неоснователни се твърденията, че това не е станало в
срок до 30.06.2022г., тъй като производството по несъстоятелност по т.д.
№23/2015г. по описа на ОС – Плевен е било спряно.
Дори производството по несъстоятелност да
е било спряно, синдикът осъществява представителната власт на дружеството,
доколкото същият е вписан в ТР като представляващ дружеството, като със
спирането на производството по несъстоятелност на длъжника „Вита“ ЕООД /н/, се
преустановява дейността по осребряването на имуществото на длъжника в самото
производство по несъстоятелност, но спирането на производството не влияе на
представителната власт на вписания в ТР синдик, като в случая В.Т.П. като
синдик на „Вита“ ЕООД /н/ е разполагал с представителната власт и е могъл да
изпълни задължението, но същият не е подал годишна данъчна декларация по чл. 92
от ЗКПО за период 2021 г. в установеният от закона срок до 30.06.2022г.
Правилно РС е приел, че В.Т.П., в качеството
си на синдик на „Вита“ ЕООД
– в несъстоятелност, виновно е осъществил с деянието си признаците на състава
на административно нарушение по смисъла на чл. 264, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това
нарушение и е наложил наказание за него, като е наложил такова в минимален
размер- глоба от 200 лева.
С оглед горепосоченото съдът намира, че
решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63в
от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК предл. първо съдът
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 137/16.03.2023
г., постановено по а.н.д. № 314/2023 г. на Районен съд – Плевен.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/