Гълъбовски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на първи юни, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
при секретаря Антоанета
Делчева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 326 по описа за 2020
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД, и с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.342, ал.1 ТЗ.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди, че се е снабдил
със заповед за изпълнение за парично вземане по чл. 410 ГПК срещу М.П.Т., с
ЕГН: **********, за сумата от 173,74/сто седемдесет и три лева и 74ст./лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на
мобилни услуги, както и незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал.5
и ал.6 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд
предявявал настоящите установителни искове за установяване на вземанията му по
издадената заповед за изпълнение.
Излага следните обстоятелства, от които произтичат
вземанията му:
Абонатът бил сключил договор за мобилни услуги на
18.07.2018г., за мобилен номер +359*********, за срок от 24 месеца, като бил
избрал абонаментна програма по договора за мобилни услуги Тотал+ 20.99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС. В договора за мобилни
услуги и по-точно в т. 7 било посочено, че абонатът получавал мобилен апарат HUAWEI Y5 2018 Dual Black с отстъпка в
размер на 162,14лв. от стандартната цена в размер 359,90лв. Съгласно т.10 от
договора за мобилни услуги абонатът заплащайки ежемесечно абонаментната такса,
посочена в т.5 от договора, получавал възможността да ползва следните услуги:
3200МВ мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС на месец, определен
съгласно политиката за справедливо ползване; Пространство за съхранение в Capture; Отказ от
достъп до Забавни гласови УДС; Отказ от достъп до Инфо и други гласови УДС;
Лимит за мобилен интернет в България; Отказване от хартиена фактура; Роуминг;
8000 MB мобилен
интернет на максимална скорост в БГ на месец. Уговорени били последиците от
неизпълнението на договора по вина на страните. Посоченото по-горе устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black било взето
от ответника с отстъпка и на преференциални цени и условия. За целта бил
сключен договор за лизинг от същата дата 18.07.2018г. Лизингодателят (ищецът)
предал мобилното устройство на (лизингополучателя) ответника, като съгласно
договора последният се задължавал да заплаща лизингова вноска в размер на
4,49лв. за целия срок на договора или 103,27лв. Изготвен бил погасителен план с
посочена лизингова вноска за всеки месец в продължение на 23 месеца.
Лизингополучателят се задължил след изплащането на 23 месечни вноски да върне
устройството на лизингодателя, което не се е осъществило, поради което съгласно
чл.1, ал.3 от договора за лизинг дължи сумата в размер на 4,59лв. на това
основание.
Ответникът ползвал услуги по договора за мобилни
услуги от дата 18.07.2018г., а не заплатил цените за тези услуги, за които били
издадени следните фактури:
-
№**********/25.07.2018г.,
за отчетен период 18.07.2018г.-24.07.2018г., на стойност 135,54лв., отразено
било разсрочване на устройство за лизинг в размер на - (минус) 107,76лв.,
начислена била лизинговата вноска дължима за м.7/2018г., както и било отразено
плащане в размер на 1,01лв. отчетено като баланс от предходен период, поради
което търсената сума по цитираната фактура
била в размер на 31,26лв., със срок за плащане до 09.08.2018г.
-
№**********/25.08.2018г.,
за отчетен период 25.07.2018г.-24.08.2018г., на стойност 29,71лв., със срок за
плащане до 09.09.2018г.
-
№**********/25.09.2018г.,
за отчетен период 25.08.2018г.-24.09.2018г., на стойност 25,48лв., със срок за
плащане до 10.10.2018г.
-
Кредитно
известие №**********/25.10.2018.г., за отчетен период
25.09.2018г.-24.10.2018г., на стойност - (минус) 7,00лв., начислена била и
лизинговата вноска в размер на 4,49лв., както и бил отчетен общия баланс от
предходен период в размер на 86,45лв., поради което след сторнирането по
кредитното известие общата дължима сума от абоната била в размер на 83,94лв.
Неизпълнението
на горецитираните фактури в указания срок, ангажирало договорната отговорност
на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75,
вр. с чл. 19 б. в) от общите условия на мобилния оператор, ищецът прекратил
едностранно индивидуалния договор на ответника М.П.Т.. След прекратяване на
отношенията, операторът издавал крайна фактура, след като направил приспадане
на предварително внесените суми от абоната. В издадената крайната фактура №**********/25.11.2018г. била
начислена неустойка в размер на 171,30лв. /която сума не се претендирала в настоящото
производство/, незаплатените
лизингови вноски в размер на 89,80/осемдесет
и девет лева и 80ст./лв., както и потребените услуги за сумата в
размер на 83,94/осемдесет и три лева и
94ст./лв. Претендираната
от ищеца сума в настоящото производство била в общ размер от 173,74лв. - сбор
от гореописаните дължими суми по договор за лизинг (лизингови вноски) и
потребени услуги. Относно претендираните лизингови вноски, ищецът твърди
още, че останали неплатени 19бр. лизингови вноски по погасителния план към
договора, както и след невръщане на устройството била начислена дължимата се по
чл. 1, ал.3 от договора за лизинг, допълнителна сума в размер на 4,49лв.
Искането на ищеца до съда е да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника М.П.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, съществуването на вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град С.,
район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк С., сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 173,74/сто
седемдесет и три лева и 74ст./лв., представляващо:
незаплатените лизингови вноски в размер на 89,80/осемдесет
и девет лева и 80ст./лв.,
както и потребените услуги за сумата в размер на 83,94/осемдесет
и три лева и 94ст./лв.
Претендира разноски в настоящото исково производство и в
заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на
ответника М.П.Т. - адв.С.Б., е подала писмен отговор на исковата молба,
с който заявява, че към момента няма връзка и контакт с ответника М.П.Т. и че
по основателността на исковата молба ще вземе становище в съдебно заседание.
В писмена защита особеният представител заявява, че исковата
молба е частично основателна и искът следва да се уважи до сумата от 31, 26
лева, тъй като телекомуникационното дружество е следвало да прекрати договора
за мобилни услуги след първото неплащане а фактура.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Ищецът следва да докаже,
при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат
вземанията му по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В случая това
означава, че по иска по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД
изпълнителят /в случая ищецът/ следва да докаже, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги (договорът
за услуга се подчинява на правилата, уредени в чл.258 и следващи ЗЗД) срещу
заплащане на определено възнаграждение, съдържанието на това правоотношение и
че е предоставил услугите за
претендирания период съобразно уговореното, както и претендираната за тях цена.
По иска по иска по чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.342, ал.1 ТЗ лизингодателят
/в случая ищецът/ следва да докаже, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за лизинг, съдържанието на това правоотношение и че е
предоставил на лизингополучателя
мобилния апарат съобразно уговореното.
В тежест на ответника е
да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи и правоунищожаващи
възражения.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са редовни и допустими. В
заявлението сумата е претендирана по идентичен начин с исковата молба – 173, 74
лева, от които 83, 94 лева дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и 89, 80 лева незаплатени лизингови вноски.
Видно от представените – Договор за мобилни услуги от 18.07.2018 г. ведно с
приложенията към него и Договор за лизинг от същата дата ведно с приложенията
към него ответникът М.П.Т. е била в облигационни взаимоотношения с „Теленор
България“ ЕАД. По делото следва да бъдат обсъдени и двата договора, доколкото с
тях са свързани претенциите за главници.
По силата на горецитирания Договор за мобилни услуги е уговорен месечен
абонамент от 20.99 лева на месец. Закупен е мобилен апарат на лизинг със
стандартна цена от 359, 90 лева и отстъпка от 162, 14 лева т.е. цената за
плащане без отстъпката е 197, 76 лева. По делото са приобщени като доказателства
3 броя фактури, кредитно известие и крайната фактура, която е на стойност 345,
04 лева и срок за плащане 10.12.2018г. В същата са отразени за плащане сумата
от 89, 80 лева лизингови вноски за ползваното мобилно устройство и 83, 94 лева
задължения за потребление от предходен период.
Настъпило е предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги и
Договора за лизинг. Позовавайки се на чл. 27 от Общите условия мобилният
оператор е прекратил договорите поради неплащане на дължимите суми и е издал
крайна фактура. По отношение на възражението на особения представител, че
ищецът е следвало да прекрати по-рано Договора за мобилни услуги, а именно след
неплащане на първата фактура, съдът намира, че същото е неоснователно. На първо
място няма такова регламентирано задължение на мобилния оператор, а само право
и то не ограничено в рамките на неплащане на една фактура. Освен това следва да
се има предвид, че за този период дружеството продължава да доставя мобилната
услуга.
Съдът приема, че
процесните фактури макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от
ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени.
Ответникът не е представил доказателства за заплащането на претендираната сума
за ползваните от него мобилни услуги, поради което съдът намира за установено
съществуването на вземането на ищеца в размер общо на сумата от 83, 94 лева по данъчна
фактура (крайна) от 25.11.2018г. л. 30 от делото за ползвани далекосъобщителни
услуги.
Поради това настоящия
съд намира, че предявения иск за признаване за установено по отношение на М.П.Т.,
че съществува вземане на "Теленор България" ЕАД, в размер на 83, 94
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги по фактура **********, за което е
издадена заповед № 125/28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. дело № 189/2020 г. по описа на ГРС е основателен и следва да
бъде уважен.
По предявения иск от "Теленор
България" ЕАД против М.П.Т. за заплащане на сума в размер на 89, 80 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по 19 броя лизингови вноски и една
допълнителна такава по Договор за лизинг от 18.07.2018 г. за мобилно устройство
HUAWEI
модел Y5
2018 Dual Black.
Ищецът следва да
установи наличието на валидно правоотношение по договор за лизинг, по силата на
което лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателят вещ за
временно ползване срещу уговорено лизингово възнаграждение и лизингодателят да
е предоставил държането на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното
или уговорено потребление.
От представените от
ищеца писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор
за лизинг от18.07.2018 г. със срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването
му, съгласно който ищецът в качеството на лизингодател е предоставил на
ответника в качеството на лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно
устройство HUAWEI модел Y5 2018 Dual Black, а ответникът се е задължил да
заплати обща лизингова цена в размер на 193, 27 lewa по начина, посочен в договора – първоначална
лизингова вноска от 90 лв. с ДДС, платима към датата на сключване на договора и
23 броя месечни лизингови вноски от по 4, 49 лв. Съгласно договора месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от
лизингополучателя съгласно условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги. Съгласно чл.
4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.
В настоящия случай се
установява, че ищецът е предоставил за ползване на ответника мобилното
устройство във вид, годен за употреба, поради което за лизингополучателя е
възникнало задължението да заплати цената на лизинговата вещ. В настоящия
случай крайният срок на лизинговия договор, който е на 18.06.2020 г. е изтекъл,
сумата не е била платена от абоната и няма данни мобилното устройство да е
върнато на оператора. Поради това съдът намира, че предявеният иск от "Теленор
България" ЕАД против М.П.Т. за заплащане на сума в размер на 89, 80 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по фактура № **********, за което е
издадена заповед № 125/28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. дело № 189/2020 г. по описа на ГРС е основателен и следва да
бъде уважен.
В случая лизингодателят правомерно
е прекратил едностранно Договора за лизинг съгласно чл. 27 от Общите условия.
Без значение е дали е уведомил ответника за прекратяване на договора за лизинг,
тъй като към датата на постановяване на решението крайният срок на действие на
договора е изтекъл. Поради това, при настъпване на крайния срок на действие на
договора, стават изискуеми всички дължими и неплатени месечни лизингови вноски,
които лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането срока на
действие на договора и лизингодателят има право да претендира тяхното
присъждане, след като е предоставил устройство на лизингополучателя и
последният го е ползвал и не го е върнал.
С оглед изложеното,
съдът намира, че претенцията в размер на 83, 94 лева дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 89, 80 лева
незаплатени лизингови вноски е основателна следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва, поискана още в заповедното производство – л. 6 от ч.гр.д. №
189/2020г. В този смисъл - Решение № 260180 от 5.05.2021 г. на ОС - Стара Загора
по в. т. д. № 1006/2021 г. и Решение
№ 260070 от 1.03.2021 г. на ОС - Стара Загора по в. т. д. № 1584/2020 г.
По разноските.
По делото не са сторени разноски от
ответника. Ищецът е сторил разноски в заповедното производство 25 лева за
държавна такса, 180 лева за адвокатско възнаграждение. В исковото производство
е сторил разноски в размер на 25 лева за държавна такса, 180 лева за адвокатско
възнаграждение и 300 лева депозит за особен представител. На основание чл. 78
ал. 1 от ГПК съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца в пълен размер, а именно 710 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
съществуването на вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град С., район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,
в размер на 173,74/сто седемдесет и три
лева и 74ст./лв., представляващо:
незаплатените лизингови
вноски в размер на 89,80/осемдесет и
девет лева и 80ст./лв. по Договор за лизинг 18.07.2018г., както и
потребените услуги за сумата в размер на 83,94/осемдесет
и три лева и 94ст./лв. по Договор за
мобилни услуги от 18.07.2018г. ведно със законната лихва за забава от
28.05.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 125 от 28.05.2020г. по ч.г.р.д. 189/2020г. по описа на РС
Гълъбово.
ОСЪЖДА М.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град С., район „Младост“, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик
разноски в размер на 710 лева.
Решението може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.