РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на трети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 827
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Р.М.Ц. против З. „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът Р.М.Ц. твърди, че на
25.04.2018 г. в гр. София около 16.45 ч. пресичал пътното платно на бул. „******“
в района на № ***, когато е бил блъснат от лек автомобил „Фиат Кубо“, рег. № ******,
който правел обратен завой на двойна непрекъсната линия. Твърди, че в резултат
на ПТП получил множество наранявания, но те били овладени с повърхностна
хирургична обработка и домашно лечение. Чувствал главоболие, замаяност и трудно
спял нощем, получил намаление на слуха. Имал нужда от подкрепа в битово
отношение от близките си. Твърди, че отговорността на виновния водач е била
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, поради което отправил искане
определяне на обезщетение за неимуществени вреди, които определя в размер на
100000 лева. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 75 000 лева, представляваща част от 100000
лева (изменение в съдебно заседание от 03.12.2020 г.), ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗД Л.И.АД оспорва
исковете по основание и размер. Твърди липса на елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане. Прави възражение за съпричиняване поради пресичане
на необозначено място, липса на преценка за разстоянието между него и
приближаващото превозно средство, спиране без необходимост на платното за
движение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства (чрез разпит на свидетелите Б.Д.И. и М.Р.М.) и приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, се установява, че на 25.04.2018 г. около 16.45
часа лек автомобил Фиат Кубо с рег. № ****** (такси) се движел по бул. „******“
с посока ул. „Кестенова гора“ към бул. „България“. В района на № 103 водачът на
лекия автомобил предприел маневра „обратен завой“ като насочил автомобила към
платното за движение. По същото време пешеходецът Р.Ц. е пресичал платното на
булеварда в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия
автомобил (спрямо посоката на огледа). Установява се, че в момента, когато
пешеходецът е преминал двойната разделителна линия, разделяща двете платна на
булеварда, лекият автомобил го блъска и отхвърля назад, като пострадалият е
паднал на пътното платно. Вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза
дава заключение, че в случая двамата участници в ПТП са имали взаимна видимост
и водачът на лекия автомобил е могъл да предприеме действия за предотвратяване
на произшествието. Посочва, че ПТП е настъпило поради закъснялата реакция на
водача на лекия автомобил. Установява, че пешеходецът е имал възможност да
забележи приближаващия автомобил от момента на потеглянето му, но не би могъл
да предвиди, че водачът няма да го визи и да предприеме мерки. Експетът
заявява, че водачът на лекия автомобил е потеглил в по-късен момент от момента
на предприетото пресичане от страна на пешеходеца, което означава, че последния
би следвало да е бил в полезрението на водача.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства и личен преглед на ищцата, че при процесното ПТП ищецът Р.М.Ц. е получил политравма - контузия
на главата, счупване на черепната основа, лявата слепоочна и тилна кост на
черепа, контузия на мозъка, субдурален хематом (под твърдите мозъчни обвивки) в
ляво-челно – 9 мм., субдорален хематом в дясно челно – 4 мм., отохеморагия
(кръвотечение в ухото) в ляво, счупване на 7-мо ребро в ляво, временно
нарушение на вестибуларния апарат (нарушение на равновесието), частична загуба
на костна и въздушна проводимост на слуха в лявото ухо, ансомия (пълна загуба
на обонянието), рана на лявата ушна мида. Вещото лице посочва, че при ищеца
освен получените множествени фрактури на черепа, двустранния кръвоизлив под
твърдите мозъчни обвивки, е получил и увреди на вътрешното ухо от централен
произход и увреди в предния или задния
дял на обонятелния мозък. Установява се, че Р.Ц. е получил спешна медицинска
помощ във ВМА, като първоначално е приет в противошокова зала. Постъпил е в
увредено общо състояние, контактен, но не напълно адекватен. След извършени
изследвания е извършена първична обработка на ранените повърхности и са
поставени превръзки. Настанен е в реанимационната клиника на ВМА, на строг
постелен режим с терапия. След проведеното лечение и подобрение в състоянието
му пострадалият е изписан на 01.05.2018 г. Вещото лице от съдебно-медицинската
експертиза установява, че оздравителния период на претърпяната черепно мозъчна
травма е приключил за около 3-4 месеца, а получените постравматични увреждания
на слуха и обонянието са останали трайно изменени и към настоящия момент. Установява се, че около два месеца след
злополуката ищецът е търпял интензивно главоболие, имал световъртеж и
светобоязън (непоносимост към силна светлина), които са типични за пострадалите
с черепно-мозъчна травма. След този период главоболието било само периодично
явяващо се – обичайно вечер след умора и при въздействие на силна светлина –
при продължително гледане на телевизия след продължително четене. Наред с
претърпените болки в първите три месеца, ищецът е имал световъртеж, нарушена
координация особено при рязко движение на главата и затова се е придвижвал
бавно. Вещото лице установява, че към момента на изготвяне на заключението
пострадалият рядко получава главоболие, няма обоняние и не усеща вкуса на
храната, не може да чувства високите тонове с лявото ухо, а често залита при
внезапно движение на главата.
Във връзка с
установяване на обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Ж.С.Б.. В показанията си свидетелката установява, че познава ищеца от
около 20 години. След случилото се разбрала за ПТП от сина на ищеца в деня на
катастрофата. Заедно отишли нън ВМА. Р.Ц. бил приет в шокова зала. На следващия
ден влязла и го видяла. Той бил безпомощен, контактен, не е губел съзнание, но
бил в много тежко състояние на легло. Изписан бил на третия ден след
катастрофата от реанимацията и бил преместен в друго отделение. Изпитвал болки
при дишането. Лечението в болницата продължило 7 дни. Вкъщи основно съпругата
му се грижела за него. Доста дълго време Р. бил безпомощен. Възстановяването му
продължило около половин година. Необходимо било да ползва помощ, за да стане и
да отиде до тоалетна. Имал проблеми с вестибуларния апарат, тъй като при
ставане му се виело свят. Лекарите му били забранили да гледа телевизия, да
няма резки движения. Провеждани били консултации във връзка със загубата на
равновесие. Загубил обонянието си изцяло, а слухът на лявото ухо бил много
сериозно увреден. Към настоящия момент все още не можел да извършва резки
движения. Слухът му се повъзстановил, но донякъде, но обонянието го няма. Не
усещал никакви миризми.
Не е спорно, че
между З.Л.И. АД и собственика на лек автомобил Фиат Кубо с рег. № *******е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/22/317001787014, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие. Установява се, че ищецът е направил искане до застрахователното дружество с
претенция от 12.10.2018 г. да й бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът Р.М.Ц.
е получил увреждания - политравма - контузия на главата, счупване на черепната
основа, лявата слепоочна и тилна кост на черепа, контузия на мозъка, субдурален
хематом (под твърдите мозъчни обвивки) в ляво-челно – 9 мм., субдорален хематом
в дясно челно – 4 мм., отохеморагия (кръвотечение в ухото) в ляво, счупване на
7-мо ребро в ляво, временно нарушение на вестибуларния апарат (нарушение на
равновесието), частична загуба на костна и въздушна проводимост на слуха в
лявото ухо, ансомия (пълна загуба на обонянието), рана на лявата ушна мида. Установява
се, че отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил „Фиат Кубо“
с рег. № *******– Б.Д.И.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между
тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, гласни
доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Фиат Куло с рег. № ****** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния
размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед
направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането ищецът е получил политравма,
която основно се изразява в контузия на главата със счупване на базата на
черепа и хематоми. Установено е, че в резултат на това е намалял значително
слухът в лявото ухо на ищеца, както и е загубил напълно обонянието си. Установява
се, че периодът на лечение и възстановяване е около 3-4 месеца, като и към
настоящия момент са налице неблагоприятни здравословни изменения. Освен това, в
периода на възстановяване и лечение ищецът е имал и нужда от чужда помощ и е
следвало да спазва режим. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 50 000 лева. Предявеният иск
следва да бъде уважен до размер от 50000 лева и да бъде отхвърлен за разликата
над тази сума до предявения размер от 75000 лева като част от 100000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства (чл.
113, ал.1, т. 1 от закона). В §6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона
за движението по пътищата е дадена легална дефиниция на понятието „пешеходна
пътека“, а именно част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение. От събраните по делото доказателства се
установява, че ПТП е настъпило на част от пътно платно, която не е обозначено
за преминаване на пешеходци. Установява се от приетите по делото доказателства,
че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно, след което водачът на
лекия автомобил е предприел маневра обратен завой. Следователно към този момент
пешеходецът не е можел да предвиди движението на лекия автомобил, който е
предприел и забранена в този участък маневра. Предвид на изложеното,
направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 4515,80 лева,
представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
иска.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 132 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.М.Ц., ЕГН-**********,*** сумата от 50000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – политравма -
контузия на главата, счупване на черепната основа, лявата слепоочна и тилна
кост на черепа, контузия на мозъка, субдурален хематом (под твърдите мозъчни
обвивки) в ляво-челно – 9 мм., субдорален хематом в дясно челно – 4 мм.,
отохеморагия (кръвотечение в ухото) в ляво, счупване на 7-мо ребро в ляво,
временно нарушение на вестибуларния апарат (нарушение на равновесието),
частична загуба на костна и въздушна проводимост на слуха в лявото ухо, ансомия
(пълна загуба на обонянието), рана на лявата ушна мида, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 25.04.2018 г. от Б.Д.И., водач на лек автомобил „Фиат Кубо“ с рег. № ******,
застрахован със полица № BG/22/317001787014, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2019 до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 50000 лева до предявения размер от 75000 лева като част
от сумата от 1000000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Р.М.Ц., ЕГН-**********,*** сумата от 4515,80 лева, представляващи направени по делото
разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Р.М.Ц., ЕГН-**********,***
да заплати на З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 132 лева, представляващи направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата от 150
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: