Решение по дело №61/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 68
Дата: 26 април 2024 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20243000500061
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Варна, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500061 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК, образувано по
въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Община-Разград
срещу решение № 181/14.11.2023 г. по гр.д.№ 143/2023 г. на Окръжен съд –
Разград в осъдителните му части и по частни жалби срещу определение №
543/29.12.2023 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК.
С атакуваното решение съдът е уважил претенцията на К. Т. С. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при падане
от велосипед, поради попадането му в металната решетка на дъждоприемна
шахта върху пътното платно, за сумата от 24 000 лева и е отхвърлил
претенцията за разликата до претендирания размер от 30 000 лева; със същото
решение е присъдена сумата от 3053 лева – обезщетение за претърпени
имуществените вреди, изразяващи се в разходи за медицински престой,
закупуване на медицински изделия, медикаменти и заплащане на
диагностика.
Въззивникът е навел оплаквания за недопустимост, евентуално - за
необоснованост и неправилност на решението в обжалваните му части поради
1
нарушение на закона, с молба за отмяна в осъдителните му части; направил е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В условията на
евентуалност е отправено искане за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в занижен размер.
Страните са подали частни жалби срещу определение № 543/29.12.2023
г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. Процесуалният представител на
Община-Разград поддържа, че дължимото юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде определено в по-висок размер, а К. Т. С. излага становище за
недопустимост на определението.
Жалбите и отговорите са подадени в срок и от надлежни страни, и са
процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от К. Т. С., ЕГН ********** срещу Община Разград,
ЕИК *********, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3053 лева, представляваща разходи за болничен престой,
диагностика, лечение и закупуване на медикаменти и за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие от телесни увреждания,
причинени в резултат на деликт, настъпил на 10.05.2022 г., изразяващ се във
внезапно падане върху пътното платно на ул.„Грънчарска“ в гр.Разград.
Твърденията са, че травматичните увреждания са причинени вследствие от
удар на предното колело на управлявания от ищеца велосипед в цепнатина на
металната решетка и неравности около нея, поради неизпълнение на
задълженията на собственика на пътя Община Разград да стопанисва пътя и
шахтата. Исковете са с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Оспорвайки иска, ответникът е оспорил твърдяната фактическа
обстановка, механизма на причиняване и характера на понесените от ищеца
вреди. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца до степен, изключваща отговорността на ответника. При
условията на евентуалност е изразил е становище за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Не се спори между страните, установява се от приложените епикризи,
че ищецът С. е постъпил в „Многопрофилна болница за активно лечение Св.
Иван Рилски – Разград“ АД на 10.05.2022 г., при претърпян травматичен шок
2
със съчетана травма: глава, гърди и корем, множество лацероконтузни рани
по лицето, оток на лицето, оток на горни дихателни пътища, фрактура на
носните кости, фрактура на максила, фрактура на десен максиларен синус,
комоцио церебри, контузио торацис и контузио абдоминис. Бил е приет в
операционна зала за хирургична обработка на разкъсно-контузните рани.
Поради засилващ се оток на лицето и горните дихателни пътища, и
необходимост от осигуряване на свободни такива, ищецът е бил интубиран.
Под обща анестезия са му извърщени хирургични интервенции. След
оперативния период бил приведен в ОАИЛ, медикаментозно седиран и
включен на ИБВ. Отпочната е терапия по реанимационен лист. Проведени му
били диагностични и терапевтични процедури. За по-добра хигиена на
устната кухина и изолиране на горните дихателни пътища било взето
решение ищецът да бъде трахеостомиран. След редукция на отока при
възстановено съзнание, стабилна хемодинамика и добри дихателни
параметри, ищецът С. бил изключен от ИБВ и насочен към ХО.
На 13.05.2022 г. в общо тежко състояние ищецът е приет в отделението
по хирургия на горепосоченото лечебно заведение, в което са му проведени
диагностични процедури и медикаментозно лечение. С.ов е бил изписан на
19.05.2022 г. и насочен към лечение, и консулт с лицево-челюстен хирург в
гр. Русе. На същата дата е бил приет в „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Медика Русе“ ООД. През периода до
изписването на ищеца на 03.06.2022 г. са му извършени две оперативни
интервенции.
През периода от 11.06.2022 г. до 16.06.2022 г. С. е бил приет в
неврологично отделение на „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение Медика Русе“ ООД, където му е приложено лечение по
повод увредени междупрешленни дискове в поясния отдел с радикулопатия и
придружаващи фрактури. Впоследствие е бил приеман за болнично лечение
на смесена астма и хроничен бронхит.
От заключението депозирано по назначената от първоинстанционния
съд съдебна автотехническа експертиза, което настоящият състав приема за
относимо, изчерпателно, обективно и компетентно изготвено се установява,
че към момента на произшествието ищецът е управлявал стандартен градски
велосипед с неизвестна марка и модел, с допълнително саморъчно монтиран
3
велосипеден двигател с вътрешно горене, с обем на цилиндъра от 48 куб.см.,
мощност 1.68 киловата, способен да развие максимална скорост от 45 км./ч.
Посоченото превозно средство се квалифицира като леко двуколесно моторно
превозно средство от категория L1e-B – двуколесен мотопед. Такъв тип
превозни средства не са одобрени за производство от български държавен
орган и не подлежат на задължителна регистрация. Дебелината на гумата на
велосипеда е 1,95 цола или 4,95 см., а разстоянието между две ребра на
решетката от капака на шахтата е 3 см. При съпоставка на ширината на гумата
на велосипеда с разстоянието между две ребра на решетката от капака на
шахтата се установява, че не е технически възможно гумата да влезе между
отворите на шахтата по описания в исковата молба механизъм на настъпване
на ПТП – засядане на гумата на велосипеда в отвор между ребрата на
шахтата.
От заключението депозирано по назначената от първоинстанционния
съд съдебно-медицинска експертиза, което настоящият състав приема за
относимо, изчерпателно, обективно и компетентно изготвено се установява,
че ищецът е претърпял увреждания: травматичен шок; травматична кома –
загуба на съзнание с пълно откъсване от обкръжаващата го среда, наличие на
патологични рефлекси от групата Бабински двустранно; черепно-мозъчна
травма с отслабени зенични реакции; счупване на долна челюст – открита
разместена фрактура в средата на долната челюст с дентално ангажиране на
корена на първи десен резец, наличен фрагмент на корена на първи горен
резец в ляво; фрактура на горна челюст вдясно Le Fort 2 /тотална фрактура на
горна челюст, ведно с носните и слъзни кости/ с дентално ангажиране на
първи молар /кътник/ вдясно; полифрагментна фрактура на десен максиларен
/горночелюстен/ синус с дислокация на фрагменти от задна, латерална
/външностранична/ и предна стена; счупване на носни кости с продължително
кръвотечение; екстракция на зъби 17 и 31 – силно подвижни; оток на горни
дихателни пътища, наложило интубация и впоследствие трахеостомия за
осигуряване на дишането; двустранен периорбитален хематом,
подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на лявото око;
множество разкъсно-контузни рани на лицето с хирургична обработка, оток и
деформация на лицето; възпалителен процес; временно повишени стойности
на кръвната захар; понижаване на хемоглобина в кръвта; наднормено
микробиологично посяване на материал от интубационна тръба и носен
4
секрет; малки плеврални изливи двустранно. Част от горепосочените
увреждания са квалифицирани като разстройства на здравето, обуславящи
временна опасност за живота, а други като неопасни за живота, но все пак
причинили болки и страдания на ищеца. Възстановителният период е с
минимална продължителност от 6 месеца. Вещото лице установява, че
заболяванията „смесена астма“, „хроничен бронхит“, уврежданията на
междупрешленните дискове в поясния отдел с радикулопатия и сънна апнея
не са в причинно-следствена връзка с инцидента от 10.05.2022 г.
От заключенията по назначените от първоинстанционния съд съдебна
инженерно-техническа и допълнителна съдебна инженерно-техническа
експертизи се установява, че шахтата, при преминаването на която е настъпил
инцидента, не отговаря на стандарта за полагане – решетката е поставена с
отворите по посока на движението. При оглед от страна на вещото лице са
констатирани видими деформации /хлътване – провисване на капака/.
Шахтата не е била почиствана периодично, което личи от натрупаните наноси
и запушени в краищата отвори на решетката, което затруднява проводимостта
на повърхностните /дъждовните/ води и става невидима при обилен валеж
като по този начин става недопустимо препятствие за движението. Нивото на
асфалтово покритие видимо се е разминавало с равнището на горния ръб на
решетката на шахтата. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило,
че са наблюдавани освен експлоатационни провисвания на решетката от
натовареност на движението и допълнителни деформации, изразяващи се в
изрязвания на асфалта около шахтата.
Настоящият състав на съда кредитира заключенията по назначените в
първоинстанционното производство експертизи, тъй като са по-близки до
момента на увреждането и съответно по-достоверни. Съдът не кредитира
заключението по назначената от въззивния съд съдебно-техническа
експертиза, според която прехода между дъждопреливащата шахта и
асфалтовата настилка е нормален при неравности в рамките на 2-3 см.
Заключението на експертизата назначена във въззивното производство е
депозирано в съда на 26.03.2024 г., а това в първоинстанционното
производство, според което се наблюдават неравности, деформационно
провисване на капака на шахтата и изрязване на асфалта – на 04.10.2023 г.
През периода от заключението депозирано пред първостепенния съд до
назначаване на експертиза във въззивната инстанция съдът намира, че са били
5
отстранени дефектите на капака на дъждоприемната шахта посредством
извършени ремонтни дейности.
Показанията на свидетеля А.И.А. – очевидец на произшествието
установяват, че пострадалият, движейки се в дясната част пътното платно
попаднал в дупка в асфалтовата настилка пред дъждоприемната шахта,
поради което изгубил контрол над пътното превозно средство и се
преобърнал. Челото му било обляно в кръв и изгубил съзнание. Впоследствие
дупката в асфалта била запълнена. Свидетелят сочи, че ищецът С. към този
момент не носел предпазна каска.
Сведенията на свидетеля А.С.И. съдържат данни за травматичните
увреждания на ищеца вследствие на инцидента – разкъсно-контузни рани по
челото и устните, и избити зъби. Потвърждава, че С. изгубил съзнание
вследствие на удара. При възстановяване на съзнанието говорел несвързано.
От показанията на свидетеля А.С.К., преценени съобразно нормата на
чл. 172 ГПК, съдът приема, че пострадалият вследствие на инцидента е бил
обезобразен и не е било възможно да говори за период от 3 месеца. През
първите два месеца често бил приеман в болница, а едва след третия месец е
могъл да консумира пюрирана храна. Около м.септември 2022 г. започнал да
се храни с твърда храна. Контактувал с близките си с мимики и жестове.
Извършени му били общо пет операции. В домашни условия свидетелката е
обгрижвала ищеца, тъй като нараняванията му са възпрепятствали
самостоятелното му обслужване. Излага, че след падането ищецът станал по-
нервен от обичайното, налагало се да се храни с пластмасови прибори. Сочи,
че към момента на произшествието решетката на капака на дъждоприемната
шахта не е била равна с асфалта, а е била пропаднала.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД възниква за възложителя на
работа, когато са: 1) произтекли вреди причинени виновно от лицето, на
което е възложено работа /независимо от формата на възлагане/, чрез
действия, които съставляват изпълнение на възложената работа или чрез
бездействие по отношение на възложените задължения, които произтичат от
закона, техническите или други правила или от характера на работата; или 2)
когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена
6
работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват причинени по
повод изпълнението на възложената работа.
Съгласно пар.7, т.4 и 7 от ПЗР на ЗМСМА, собственост на общините са
общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги
в селищата и зелените площи за обществено ползване, и мрежите и
съоръженията на водоснабдителната и канализационната система. Съобразно
чл.19, ал.1, т.4, б.„б“ от ЗВ, публична общинска собственост са:
водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, в това
число и уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в
урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с
прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за
отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината.
Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти и вещи – общинска собственост, се управляват
в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин, а по силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП
във вр. с § 1, т. 3 и 14 от ДР на закона и чл. 31 на ЗП общината следва да
поддържа пътищата и техните съоръжения, сред които са и водоотвеждащите
устройства, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година. Такива задължения на
общината са възложени и относно водностопанските системи и
канализационни мрежи и съоръжения - чл. 141, ал. 1 и чл. 191 във вр. с чл. 19,
т. 4 от ЗВ.
В случая е установено по безспорен начин, че към 10.05.2022 г.
ответникът Община Разград не е изпълнила задължението да положи грижата
на добър стопанин, осигурявайки безопасността на движението като
стопанисва инфрастуктурния обект, представляващ общинска собственост –
дъждоприемната шахта, в чиито пропаднал ръб ищеца като участник в
движението се е ударил и реализирал телесни увреждания. Напротив, капакът
на шахтата е бил занемарен в деформирано състояние, причинено, съответно
не е бил в състояние да изпълнява техническата си функция. В тази връзка,
съдът намира, че въззивникът действително е осъществил противоправно
поведение, а вината му на осн. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Налице е причинно-следствена връзка между противоправното
7
бездействие на въззивникът и реализираните увреждания на въззиваемата
страна, тъй като при поддържане на изрядно техническо състояние на
шахтата, не би настъпило съприкосновение между нейн ръб и предното
колело на управляваното от пострадалия пътно превозно средство, което да
доведе до падане на водача.
Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968 г. и
константната съдебна практика определянето на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа
на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, каквито при телесните увреждания са характера и тежестта на
травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки,
емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето, отражението на получените травматични
увреждания върху социалния и трудовия живот на пострадалия и др. При
произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да
се съобрази и общественото разбиране за справедливост на съответния етап
от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически
условия в страната.
Предвид гореизложеното и при преценка на събраните по делото
доказателства относно обема и интензитета на претърпените неимуществени
вреди съдът приема за доказано, че в резултат на процесното ПТП
въззиваемият е получил посочените в СМЕ телесни увреждания /част от
които са характеризирани като временно опасни за живота/, които са в
причинно-следствена връзка с установения механизъм от вещото лице по
назначената в първоинстанционното производство СИТЕ, а именно: попадане
на мотопеда в провиснала шахта, при което е осъществен удар на предното
колело на управлявания от ищеца мотопед, довел до падане по лице от страна
на пострадалия.
Съдът отчита, че пострадалият е лице от мъжки пол на 32-годишна
възраст към момента на настъпване на деликта, чийто възстановителен
период е не по-малко от 6 месеца. Вследствие на удара е изгубил съзнание.
Травмите са довели до обезобразяване на лицето на ищеца. При
възстановяване на съзнание последният е изпитвал физически болки и
8
страдания. Лежал е в различни болници общо около 2 месеца /с известни
прекъсвания/. Следва да се вземе предвид, че С. живее с родителите си и е
бил обгрижван от тях при задоволяване на физиологичните си потребности
непосредствено след изписването му от болницата. Не е могъл да разговаря
свободно с тях. Налагало му се е да контактува с писмен текст и с жестове.
Неизбежното състояние на зависимост от близките си създало у пострадалия
неудобства, напрежение и притеснителност. Налагало се е да приема
лекарства, съответно травмите довели до неговото обезобразяване. В резултат
на ПТП въззиваемият е претърпяла психически стрес, безспорно обусловил
влошаване качеството му на живот - невъзможност да замине за Германия,
каквито са били първоначалните му планове, тревожност, страх и
безпокойство, ограничаване на социалните контакти.
Настоящата инстанция приема, че определеният от
първоинстанционния съд размер на дължимо обезщетение от 30 000 лева
съответства, както на общественоикономическото развитие на обществото
към датата на процесното ПТП, така и на общественото понятие за
справедливост.
С ППВС № 17/18.11.1963 г. - т.7 по приложение разпоредбите на чл.51,
ал.2 ЗЗД е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, че е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
С отговора на исковата молба е своевременно релевирано възражение
относно приноса на пострадалото лице за настъпване на вредоносните
последици от деликта: непритежавана от водача правоспособност да
управлява двуколесно моторно превозно средство от категория L1e-B –
двуколесен мотопед и управление без предпазна каска.
Съобразявайки установените обстоятелства, довели до ПТП, както и
тези обусловили настъпването на вредите, съдът приема, че процента на
съпричиняване е в размер на 20%. Следователно, дължимият размер на
обезщетението, след приспадане на процента съпричиняване, е 24 000 лв.
Досежно претенцията за имуществени вреди, вследствие на
произшествието от 10.05.2022 г., съдът намира същата за доказана по
основание и по размер, предвид установения механизъм на увреждането,
9
предприетото лечение и приложените доказателства за заплатени медицински
услуги и медикаменти.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция относно изхода
от спора с тези на първоинстанционния съд постановеното от него решение
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира частните жалби срещу Определение № 543/29.12.2023 г.
по гр. д. № 143/2023 г. по описа на РОС за неоснователни, а обжалвания
съдебен акт за правилен.
Оплакванията на К. Т. С. за недопустимост на обжалваното определение
са нежоснователни - не са налице процесуални пречки за упражняване
правото по чл.248, ал.1 ГПК. Искането е направено от упълномощен
процесуален представител на надлежна страна в исковото производство в
рамките на срока за обжалване на решението. Независимо от начина на
формулиране на искането за изменение на решението в частта за разноските,
несъмнено такова искане се съдържа в т.4 от въззивната жалба на Община
Разград, поради което първостепенния съд в рамките на компетентността си
допустимо се е произнесъл по същото. Ето защо настоящият състав на съда
намира частната жалба на К. Т. С. против Определение № 543/29.12.2023 г. по
гр.д. № 143/2023 г. по описа на РОС за неоснователна.
Съдът счита, че не следва да бъде ревизирано обжалваното определение
и по оплакванията наведени с частната жалба на Община Разград. На осн.
чл.78, ал.8 вр. чл.37 ЗПП и чл.25, ал. 1 НЗПП, в полза на юридическо лице, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв. Съобразно чл.25, ал.2 НЗПП за защита по дела с материален интерес
над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по чл.25, ал.1 НЗПП. В случая действително
исковото производство е с материален интерес, надхвърлящ 10 000 лв., но не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което не следва да бъде
присъждано юрисконсултско възнаграждение в завишен размер.
При този изход на спора, на основание чл.38 ЗАдв. въззивникът Община
Разград следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемия
адв.М. Е. адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство във въззивното производство. Съобразно обжалваемия
интерес съдът определя същото в размер на 3045.30 лева, което е
10
минималният размер по чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от изложеното, Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181/14.11.2023 г. по гр. д.№ 143/2023 г. на
Окръжен съд – Разград в обжалваните му осъдителни части. В необжалваните
му части, решението е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 543/29.12.2023 г. по гр.д.№ 143/2023
г. по описа на Окръжен съд – Разград.
ОСЪЖДА Община Разград с административен адрес: гр.Разград,
бул.“Бели лом“ № 37а, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Е. от
АК-Разград сумата от 3045.30 /три хиляди четиридесет и пет.30/ лева, на
основание чл.38 от ЗА.
Решението - в частта, с която е потвърдено Определение №
543/29.12.2023 г. по гр.д.№ 143/2023 г. може да бъде обжалвано пред ВКС на
РБ при условията на чл. 280 ГПК с частна касационна жалба в 1-седмичен
срок от съобщаването му, а в останалата част подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ с касационна жалба при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11