РЕШЕНИЕ№207
Гр.Момчилград, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично
заседание, проведено на 21.10.2019 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря
АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 207/ 2019г. по описа
на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Н.Г.Г. с ЕГН- **********,
с адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 2715908 на
ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено
административно наказание- "глоба" в размер на 400 лева, за допуснато
нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена от жалбоподателят се изразява
недоволството от процесният електронен фиш, с който
му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият е незаконосъобразно
издаден, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила за издаването му. Не били спазени правилата за издаването
на ел.фиш, т.к., не са били налице условията по процесуалният закон и по чл.189
ал.4 от ЗДвП, и това било така защото при заснемането на управляваният от него л.а.
е била използвана автоматизирана мобилна система, но не били спазени правилата
за ползването на същата. Била налице и материалноправна
незаконосъобразност- той не бил управлявал посоченото МПС, което е било
собственост на ЮЛ, не бил я. начинът за ограничаване на скоростта на движение,
и всичко това е довело до ограничаване правото му на защита. Самият ел.фиш не
съдържат задължителни реквизити, поради и което иска отменяване на наложената
със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.
В съдебно заседание-
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и се представлява от адв.Я.С. от АК- София, който поддържа жалбата и развива
допълните доводи в тази насока. Представя доказателства в подкрепа на жалбата
си.
Ответната страна- административно- наказващият орган,
ОДМВР- Кърджали, не се представлява и не взема становище по жалбата. От РУ-
Кирково към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмо със писмени доказателства и с
кратко становище, в което иска потвърждаването на ел.фиш, и респ. оставяне на
жалбата без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
С електронен фиш серия К № **** на ОДМВР-Кърджали, на
жалбоподателят е било наложено на основание чл.189 ал.4 вр.
с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, административно наказание „Глоба" в размер на 400
лева, за
това, че на 22.03.2019г. в 11,31ч. в с.Добромирци, общ.Кирково, на път 3 клас
867, на км 42+950 м, в посока на движение от с.*** за гр.Златоград, при
разрешена скорост от 40 км/ч., с МПС- товарен амтомобил
„****" с рег.№ ****, извършил нарушение за скорост, което е било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТРИ 1- М 574. В ел.фиш е посочено, че
разрешената скорост е 40 км/ч, установената скорост е била 71 км/ч, а превишението
е било с 31
км/ч, което
представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.
Като доказателство по делото АНО е приложил 1/
клип № 2163 от радар № 574 от 22.03.2019г. от 10,50 часа- съдържащ снимка на
знак В 26 за разрешена скорост от 40 км/ч, в която са отразени и координатите
на местоположението на знака и посоката
на движение; и 2/
клип № 2168 от радар № 574, който съдържа 4 броя снимки от 22.03.2019г. от
11,31,56 часа и в 2 от които се вижда МПС с рег.№ ****, като измерената скорост
е 74км/ч., при ограничение от 40км/ч., и превишение
на скоростта с 34 км/ час, и е прието като ст-ст на
наказуемата скорост 71 км/час, като наказуемо превишение
на скоростта е от 31 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият толеранс от минус 3
км/ч. В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с георграфски координати. Посочен е също така и
регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посочения номер във фиша,
в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.
С копие на протокол с рег. № 318р- 5197/ 25.03.2019г. на РУ- Кирково
към ОДМВР- Кърджали, се установява, че автоматизираното техническо средство
/упоменато по-горе/ на 22.03.2019г. за времето от 10,50 до 12,00 часа е било
разположено на път 3 клас 867, на км 42+950 м, в посока на движение от с.*** за
гр.Златоград, където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 40
км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство
/мобилно/ до пътният знак е възлизало на 150 метра /АТСС е било монтирано на
служебен автомобил с посочени данни за същият/. От този протокол е видно, че за
това време са били направени 12 клипа /с нарушения/ с №№ 2163- 2174, т.е. в
това число и процесният, упоменат по-горе, клип №
2168. От Протокол № 2-18-18 за извършена проверка, Протокол за извършено
обучение от 24.02.2012г., Протокол от 24.02.2012г. за монтаж и настройка, и
Удостоверение за одобрен тип за измерване /а и Протокол за използване на АТСС/,
приложени по делото, се установява, че използваната по време на установяване на
процесното нарушение мобилна система е от одобреният
тип средство за измерване, което е преминало проверка и е било годно за
експлоатация до м.06.2019г. /за последното са налице данни в Протокол за
използване на АТСС/.
По делото е представена
справка за собственост от информационните масиви на КАТ, с която се установява,
че товарен автомобил „****" с рег.№ ****, е собственост на „****"
ООД- Бургас /като от извлечение от Търговският регистър е видно, че посоченото
дружество е с съдружници две физически лица, и едното
от тях- С.В.Й е управител на същото/.
Установи също така, че първоначално ел.фиш за допуснатото с товарен
автомобил „****" с рег.№ ****, е собственост на „****" ООД- Бургас,
нарушение на ограничението на скоростта на 22.03.2019г. в 11,31ч. в сДобромирци, общ.Кирково, на път 3 клас 867, на км 42+950
м, в посока на движение от с.*** за гр.Златоград, е бил издаден срещу законният
представител на дружеството-Светлана Йорданова /и това е ел.фиш № К 2662986/,
която е подала на осн.чл.189 ал.5 от ЗДвП съответната
декларация, с която е посочила лицето, на което е предоставено за ползване МПС.
Към самата декларация е приложила и свидетелството за правоуправление на МПС на
жалбоподателят.
Така първоначално издаденият ел.фиш е бил анулиран, и
е бил издаден нов ел.фиш /обжалваният/ срещу жалбоподателят, и по делото няма
данни последният да се е възползвал от възможностите по чл.189 ал.5 и ал.6 от ЗДвП да посочи лице, на което той от своя страна е предоставил процесният товарен автомобил и по този начин да се освободи
от отговорност.
По делото не е приложена разписка за връчване на процесният ел.фиш, но същото е обжалвано, и съдът приема,
че жалбата е подадена в срок, т.к. АНО не е ангажирал доказателства за
връчването на ел.фиш. При така приетата фактическа обстановка от права страна
съдът съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице,
което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и
подадена в срок, поради неангажиране на доказателства от страна АНО за датата
на връчването.
Жалбата,
разгледана по същество, се явява неоснователна. Съдът, като се запозна със
съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият съдържа всички
задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както
следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е
установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово
изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв
ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя
му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по
аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП,
тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван
утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е
установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен
фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите
индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. От
приложените веществени доказателствени средства също
се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката
на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер
на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място- на територията на Община Кирково, безспорна
е компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността
на настоящият съд да се произнесе по спора.
От събраните по делото доказателства се стига до
извода, че извършването на процесното административно
нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е
посочена различието от разрешената скорост на движение в извън населено място
за съответният вид МПС,
установено с пътен
знак В-26/ е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство-описаното по-горе като вид и съответен
номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение от одобрен тип, преминала и съответна проверка и е годна
за експлоатация до м.06.2019г.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни
обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да
работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен
орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е
неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е
приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление. Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от
13.03.2015г/., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани
технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на
автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова- ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения
в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат два вида, както
следва; 1/стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; и 2/ мобилни- прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работният процес.
Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП
/ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към момента
на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на
контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а
именно- Нарушението да е установено и заснето с АТС или система, както и за
него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС"
или „отнемане на контролни точки". Или казано иначе, отсъствието на
контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а
не на установяването на административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от
09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването
контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП. В цитираното по-горе Тълкувателно решение,
както и вчл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с
горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова
изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата
е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се
приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Съобразно горното съдът намира издаденият ел.фиш за
съответстващ на изискванията, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП.
Съобразно и това се налага изводът, че е установено и заснето нарушение на ЗДвП
с АТСС, а именно с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение- посоченият по-горе по вид и №, за което свидетелства приложеният
клип със съответният номер от датата на нарушението, който съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено
средство в административно наказателният процес.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на
чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС,
отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи
на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е
регистрирано на името на юридическо лице, чийто законен представител се е
възползвал от правото си по чл.188 ал.2 предл.2 от
ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно
средство- и посочено е че това е жалбоподателят, срещу когото е издаден процесният ел.фиш /като първоначално издаденият срещу
управителя на дружеството е бил анулиран/. Именно поради това обстоятелство
съдът намира, че правилно жалбоподателят е привлечен към административно-
наказателна отговорност, доколкото е доказано авторството на деянието.
Съдът намира за недоказани твърденията на
жалбоподателят, че не той е управлявал процесният
товарен автомобил на 22.03.2019г., като с представената справка от НАП-Бургас
за актуалните към посочената дата трудови договори на наетите лица в
дружеството- собственик на МПС /тов.автомобил „****"/
не се установява неговото твърдение. Справката съдържа списък на наетите в дружеството
на трудов договор лица, но не съдържа факти за твърденията на жалбоподателя- с
справката не се установява някое от тези лица да е управлявало или да не
управлявало цитираното МПС. Предвид горното съдът намира за недоказани
твърденията на жалбоподателят, че друго лице, а не той, е управлявало товарният
автомобил на посочената дата и място, поради и което правилно е ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност.
Съгласно ЗАНН за да се осъществи
административно-наказателна отговорност по отношение на конкретно лице е
необходимо наличието на три предпоставки: 1/несъмнено да е установено
административно нарушение; 2/ еднозначно да е индивидуализирано лицето, което
следва да понесе отговорността; и З/да липсват на данни, които изключват виновно
поведение от страна на нарушителя.
Несъмнените факти по делото са, че не друго лице, а
именно жалбоподателят е управлявал процесния
автомобил на 22.03.2019г. в 11,31ч. в с.Добромирци, общ.Кирково, на път 3 клас
867, на км 42+950 м, в посока на движение от с.*** за гр.Златоград, със скорост
от 71 км/ч., при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост и при
ограничение на скоростта за движение 40 км./ч., налага безусловно да се приеме,
че той е нарушил материалното правило за поведение, установено в чл.21 ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП и съответно, той следва да понесе
административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение.
Както и по-горе е посочено в нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП е установено положението, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Съдът приема, че нормативният текст установява
юридическата отговорност за извършено нарушение с конкретно превозно средство,
в тежест на неговият собственик или в тежест на всяко трето лице, на което това
превозно средство е предоставено за ползване, като приложното поле на тази
норма обхваща не само случаите при които собственикът предоставя превозното
средство на трето лице, но и тези, при които лицето на което е предоставено
превозното средство, от своя страна го е предоставило на друго лице.
Съобразно и това регламентираният способ в нормата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП, посредством който нарушението, трябва да бъде „установено
и заснето", изключва възможността в този, същият момент да бъде
персонифицирано, конкретното лице, което е осъществило изпълнителното деяние.
Поради и тази причина, в изречение второ от цитираният нормативен текст е
установена оборимата презумпция, при липсата на данни
относно лицето на което е предоставено превозното средство и което в момента на
нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е
собственикът на превозното средство и съответно на него да бъде наложено
следващото се наказание. Това е така, защото към момента на извършване на
нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната
система на МВР за регистрация на МПС в Р.България. Тази оборима
презумпция трябва да бъде тълкувана преди всичко в рамките на самия чл.188 ал.1
от ЗДвП в който се съдържа. В този смисъл, след като в първото изречение на
текста е установена отговорност за собственика на превозното средство, с което
е извършено нарушението, или за всяко трето лице, на което това превозно
средство е било предоставено за ползване, то възможността за собственика да се
освободи от отговорност е да посочи, лицето на което е предоставил превозното си
средство, а съответно, възможността за лицето на което е предоставено
ползването на превозното средство да се освободи от отговорността за
извършеното с него нарушение е да посочи лицето на което той от своя страна е
предоставил същото.
Този извод следва и при тълкуване на въпросната
законова презумпция във връзка с правилото на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, според
което административно-наказателната отговорност е лична.
Предвид това съдът приема, че при липсата на надлежно
регистрирани в администрацията данни за лицето на което към момента на
извършване на нарушението е било предоставено ползването на превозното
средство, единствената възможност да се персонифицира субекта, който
„лично" трябва да понесе отговорността е той да бъде посочен от тези лица,
за които пък има надлежно регистрирани данни в информационната система.
Очевидно е при това положение, че ако са регистрирани данни само за собственика
на превозното средство, електронния фиш следва да бъде издаден срещу него, а за
да се освободи от отговорността, той като пряк адресат на акта, трябва да
посочи лице на което е предоставил превозното си средство. И съответно за да се
освободи пък последният от отговорността, като пряк адресат на акта, трябва да
посочи лице, на което е съответно е предоставил превозното средство, като в
краен резултат, отговорността да се понесе „лично" от фактическият, а не
от презюмираният извършител на деянието.
Ето защо съдът намира, че няма никаква законово
установена забрана, фактическият извършител на нарушението да бъде посочен не
само от собственика на автомобила, но и от този на когото собственика е
предоставил ползването на същият.
Предвид горното съдът приема
за правилна и правната квалификация на нарушението, тъй като безспорно е
установено обстоятелството, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като е
управлявал МПС със скорост 71 км/ч /с отчетен толеранс от минус 3 км в час- при
установена и записана в снимковият материал скорост от 74 км/ч./, при разрешена
скорост в извън населеното място от 40 км/ч /което е било регламентирано в
пътен знак В 26, и което обстоятелство се установява с обсъденият по-горе клип,
съдържащ снимков материал, като превишението на
скоростта е от 31 км/ч. В ЗДвП е предвидено, че превишението
на разрешената скорост с 31 км/ч. е наказуемо, поради и което съдът намира, че
правилно е определено и следващото се административно наказание, което съгласно
нормата на чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е „Глоба" в размер на 400 лв.
Съдът не установи по делото пороци при установяване на
нарушението, при използването на АТСС, при издаване и връчване на електронният
фиш. Въз основа на изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен, като не са налице основанията за отмяната на
същият, поради и което той следва да бъде потвърден.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на
глоба серия К № ****, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на жалбоподателят Н.Г.Г. с ЕГН-**********, с адрес-***, на осн.чл.189
ал.4 вр.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, е било наложено
административно наказание- "глоба" в размер на 400 лева, за допуснато
нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ