О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №245
гр.Пловдив, 31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.
№2778/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274, ал.1 ГПК във вр.
с чл.126, ал.2 СК.
Производството е образувано по ч.жалба вх.№ 35641/29.11.2019 г., от
И.С.С. ЕГН **********,
в качеството му на баща и единствен законен представител на малолетната И. И. С. ЕГН **********, подадена чрез адв.С.П.-К. против определение №11642/18.10.2019 г. по
гр.д.№3707/2019 г. на ПРС,3 бр.с., с което е оставено без уважение икането му за издаване на заповед за връщане на детето И. И. С. ЕГН
,********** при
него и изземването на детето от дома на ответниците – Е.И.Я. ЕГН
********** и Я.Н.Я.
с ЕГН ********** –нейни баба и дядо по майчина линия, находящ се в ***.
Обжалваното определение се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно, поради това, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните
и доказателства по делото; неправилно е кредититирал свидетелката Я. – дъщеря
на отвениците, която е пряко заинтерисована да свидетелствува в полза на
ответниците и не е кредитирал показанията на св.М. С. и Х. С., които
установили, че И. и детето са били заедно на морето, където И. има имоти,
срещали са се непрекъснато и са общували пълноценно; счита, че няма данни дали
изслушването на детето е проведено в присъствието на психолог; че детето няма
достатъчно житейски опит да направи сериозен избор при кого иска да живее; че
неправилно съдът е обосновал решението си със социалния доклад, който бил
едностранчив; РС не бил обсъдил факите, сочещи, че ответниците са създавали
пречки детето да се вижда с баща си; неправилно съдът бил приел, че са налице
важни причини по чл.126,ал.3 СК детето да остане при ответниците, позовавайки
се на нарушената връзка между бащата и детето, отдалеченост на местоживеенето
на бащата, категоричния отказ на детето да живее с баща си, продължителното
местоживееене на детето при ответниците, където се е адаптирало и е създало
свой социален и приятелски кръг и подкрепяща го среда, че там то активно
спортува. Счита, че посочените важни причини не са доказани по категоричен
начин,неправилно е даден превес на желанието на детето, което е малко и
незряло; не е следвало детето да бъде оставено да живее при баба си и дядо си
при наличие на жив родител, който е доказал, че притежава необходимите родителки
качества и е добър и отговорен родител. Иска се отмяна на определението и
постановяване на друго, с което да се уважи молбата като се издаде съдебен акт
за изземване на малолетното дете И. от дома на ответниците и се постанови
връщането му при неговия баща..
Ответниците по ЧЖ Е.И.Я.
ЕГН ********** и Я.Н.Я.
с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.В.К.-Б. - вземат становище за неоснователност на ЧЖ. Счита, че
изложените в жалбата доводи са неоснователни – съдът е изложил конкретни
съображения защо кредитира показанията на свидетелката Я. и частично тези на
свидетелите М. и Х. С., тъй като последните нямали преки впечатления от детето,
как се отглежда, с какво се занимава, а възпроизвеждали казаното от ищеца;
счита, че показнията на свидетелката Я. съответствуват на събраните по делото
писмени доказателства, социалния доклад
и протокола от изслушване на детето и правилно съдът ги е кредитирал; че
съдът не е допуснал процесуални нарушения при изслушване на детето, което е
навършил възрастта, която му дава право да бъде изслушано и да заяви при кого
да живее; не било доказано, че ответниците са препятствували контактите на
бащата с детето; считат, че същият няма родителски капацитет да отглежда и
възпитава детето в негов интерес, както и че са налице важни причини по смисъла
на чл.126, ал.1 СК детето да не живее с ищеца.
Пловдивският
окръжен съд, като разгледа възраженията на жалбоподателя и доводите на
ответницата по ЧЖ, намира следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения едноседмичен срок, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пред
Пловдивския РС е образувано дело по молба на И.С.–баща на И. С., родена на ***
г. за изземването й от ответниците –нейни баба и дядо по майчина линия - иск с пр.основание чл.126, ал.2 СК във вр. с
чл.126, ал.1 СК, където е казано, че
родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни
причини налагат да живеят отделно и когато детето се отклони от местоживеенето
си, РС по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на
детео след като го изслуша.
Не се
спори между страните, че С. Я. -майката на И. е починала от онкологично
заболяване на 20.09.2018 г., както и че от м.февруари 2016 г. детето се
отглежда при нейните баба и дяло /ответницете по делото/ в ***.
Ищецът
твърди, че нкогато майката заминала за операция в гр.Плевен, той пътувал всеки
ден от гр.Сопот до гр.Плевен, три пъти пътувал с нея до гр.Висбаден за скенер и
прегледи, а на 28.02.2017 г. в гр.Висбаден тя била оперирана; след като двамата
се върнали в България през м.юли 2017 г. и С. се останала в дома на родителите
си и започнала да пътува с тях 2 пъти
седмично за химиотерапия до Германия, ищецът започнал отново да се занимава с
детето – водил го на тренировки, на турнири, на почивки и плащал разходите за
това. От м.юли 2018 г. не е виждал И., ответниците не му позволявали да се чува
с него по телефона и да го взима.
В отговора по чл.131 ГПК ответниците са взели
становище, че не е вярно изложеното в ИМ, че ищецът е възпрепястван да
упражнява родителските права за детето И., да полага грижи за него, не било
вярно, че не бил виждал детето, тъй като ответниците му заявили, че не искат да
ходи в техния дом, както и че никога не са пречили или спирали детето да се
вижда с баща си. Сочат, че не след края на м.юни 2018 г., а още през м.юли 2017
г. ищецът оставил детето в дома на ответниците и повече не го потърсил,
дезинтерисирал се от здравословното състояние на майката С. Я. и от развитието
на детето; твърдят, че от 2005 г. ищецът водил свой начин на живот и не бил
социално-трудово ангажиран; имал предходен брак и дете от него, за което не
плащал издръжка, тъй като бил безработен и с прекъснати здравно-осигурителни
права от 01.9.,2013 г. до 01.9.2018 г., не услял да създаде емоционална връзка
между него и детето – не се интерисувал какви други интереси освен тениса има
неговото дете, в кое училище учи, каква е нейната приятелска среда и любими
занимания; тормозил детето ако не спечил турнир, упреквал я, че не може да
играе тенис, че няма да бъде най-добрата, не полагал грижи за възпитанието й,
за придобиването на знания, трудови навици, не давал средства за задоволяване
на потребностите й, а след разговорите си с него, И. била разстроена, тъй като
баща й заявявал, че няма да й разреши да ходи на тенис турнир извън РБ, че
независимо от нейните желания ще се премести в друго училище през втория учебен
срок, че трабва да се сбогува с треньора си по тенис, че няма да посети Англия
на гости на леля си Т. и т.н.По делото са приети сл.б. от „Евро алианс“ООД, от
която е видно, че Ивона е записана и посещава курс по английски език, а
учебните такси за времето от 8.10.2016 г. до 12.11.2018 г. в размер общо 1318
лв. са заплатени от Е.Я.; бел. от 5.11.2018 г. от ТК“Локо 98“-гр.Пловдив, от
която е видно, че тренировките на И. за м.04,05,06 и 07 2018 г. са плащани от И.С.,
а от м.08.2018 г. до м.11.2018 г.- от ответниците; от уд. от 08.05.2019 г. от
същия клуб е видно, че ответниците заплащат таксите за ежедневните тренировки
на И. по тенис .
По делото са разпитани свидетелите М. С., Х. С. – сестра на ищеца, Д. Р.-К., А. Я.-
леля на И. и И. С.- син на ищеца от първия брак. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че след разболяването на майката от 2016 г. бабата и
дядото по майчина линия полагат грижи за детето И., което оттогава живее при
тях в ***; от втория срок на първи клас детето е записано да учи в Пловдивско
училище, където е изградило приятелски отношения с връсниците си от училище;
детето тренира тенис, първоначално в
клуб „Пиронкови“-Пловдив, а след това в „Локомотив“-Пловдив; От м.юни 2018 г. основните грижи и издръжка
за детето са поети от ответниците, а след смъртта на майката /т.е. след
19.9.2018 г./ изцяло се грижат и издържат И., водят я на тренировки и плащат
таксите; установи се, че ответниците не са възпрепятствували контактите на
детето с бащата, както и че детето няколко пъти е вземано от бащата, който го е
водил на ресторант, на басейн в гр.Хисар, на море, гостувало е в дома му в
гр.Сопот. Установи, се, че в … живее
лелята на И. –А., която също помага в грижите за И. –води я на училище и я
взима от училище заедно с нейната дъщеря – братовчедката на И., с която са
много близки и неразделни - заедно ходят
на училище, излизат, забавляват се. От свидетелските показания и от социалния
доклад на АСП-марица се установява, че постепенно връзката родител-дете е
нарушена поради следното: И. натрупала негативни емоции още от времето, когато
баща й я водил на тренировки и публично я унижил пред всички като я ритнал при
грешен удар на корта, с това, че я наказал да бяга 3 часа, когато е изгубила на
състезание, с това, че избухвал бързо и й крещял, обиждал баба й и дядо й; с
това, че преди всеки турнир или състезание той се държал по начин, по който И.
се чувствувала напрегната и под стрес – или до последно не давал пълномощно за
да пътува с отбора, или не давал пълномощно въобще, или заявявал на детето, че
е отменил участието му и няма защо да ходи на състазание, казал й да си събира
багажа, защото е решил да я вземе вече
при него да живее без да я пита иска ли или не, че ще сменя училището си.
Извода на социалните работници е, че с действията си бащата е създал
несигурност и тревожност в детето, както и че в ДСП-Марица има отворен
случай за детето И. като дете в риск и
за необходимостта от насочване към фамилно консултиране, в което да бъде
включен и бащата. От протокола на л.50 от д. на РС от 14.06.2019 г., изготвен
от РС при участието на социалния работник в стая за работа с деца в Комплека за
социални услуги –Пловдив, изслушано съгласно чл.126, ал.2 СК, детето И.
категорично е заявило желанието си да остане при баба и дядо.
При
така събраните доказателства, ПОС намира, че са налице важни причини по смисъла
на чл.126, ал.1, които налагат детето И. да не живее с баща си, а именно
интересът на детето за неговото правилно психологическо,емоционално, и
физическо развитие налага то да продължи да живее при баба си и дядо си по
майчина линия, които полагат грижи и задоволяват потребностите му по най-добър
начини, тъй като с тях то е изградило
много близки отношения, с тях споделя и се чувства спокойно и добре, създало е
свой приятелски кръг, общувайки неразделно със своята братовчедка, връстниците
си от училище и децата от клуба по тенис.
Предвид гореизложените
съображения ПОС счита, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна ч.жалба вх.№ 35641/29.11.2019 г., от
И.С.С. ЕГН **********,
в качеството му на баща и единствен законен представител на малолетната И. И. С. ЕГН **********, подадена чрез адв.С.П.-К. против определение №11642/18.10.2019 г. по
гр.д.№3707/2019 г. на ПРС,3 бр.с., с което е оставено без уважение икането му за издаване на заповед за връщане на детето И. И. С., ЕГН **********
при него и изземването на
детето от дома на ответниците – Е.И.Я. ЕГН ********** и Я.Н.Я.
с ЕГН ********** –нейни баба и дядо по майчина линия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.