Присъда по дело №2481/2009 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ по НОХД 2481/2009 год.,

по описа на ПОС

 

              

               Подсъдимият Г.Я.Г. *** е обвинен в извършване на престъпление по чл. 199, ал.2 т.2 вр.чл. 198, ал.1 от НК затова, че на 26.02.2009 год. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари на стойност 10 615,00 лв. от владението на А. Т. Н., с ЕГН **********, собственост на Й.С.Г., с ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила и деянието е било придружено с убийството на А. Т. Н..

               Представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа внесеното обвинение.

               За съвместно разглеждане в наказателното производство са приети предявените от Т.Б.Н., В.А.Н. и Т.А.Н. граждански искове против подсъдимия Г.Я.Г. за сумите както следва: Т.Н. – 150 000 лв., В.Н. – 100 000 лв. и Т.Н. – 100 000 лв., претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждане – 26.02.2009 г. Частните обвинители и граждански ищци поддържат внесеното от представителя на прокуратурата обвинение.

               Подсъдимият частично признава вината си.

               Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност счита, че по делото се установи   фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:

               Подсъдимият Г.Я. ***, като от около година и половина, преди извършване на деянието живее в гр. П. Започнал работа в автосервиз на фирма „***” ЕООД – гр. П. със собственик и управител свид. Г.. Във фирмата подсъдимият работил в хале, където било обособено офис-помещение с бутка. Там свид. А.И., който на практика управлявал текущите неща в сервиза събирал пари на фирмата от поръчки на клиенти отчасти взети на консигнация и други като подсъдимият често стоял с него в това офис-помещение и виждал движението на пари към касата на фирмата, а също и от нея към плащане на доставчици.

               Подсъдимият Г. се справял добре с работата си като се случвало да отива на работа преди останалите работници но за сметка ***, че трябва да взима от училище болната си дъщеря. По същото време Г. живеел на семйни начала със свид. Т. в жилището на родителите й, находящо се в гр. П. в жк „***”  , като заедно с нея освен дъщеря си    отглеждал и дъщерята на Т..

               Въпреки, че получавал добро заплащане за работата си подсъдимият периодично изпитвал недостиг от парични средства, което го накарало на два пъти да вземе пари от собственика на автосервиза – свид. Г. назаем. Парите взимал под предлог, че трябва да води дъщеря си на прегледи в гр. С., тъй като била болна от левкемия. Веднъж взел 480,00 лева, които пари в последствие му били опростени от Г., а на 16.02.2009 г. взел назаем 1 000,00 лева. Дъщерята на подсъдимия наистина боледувала от левкемия, но в хода на разследването е установено, че за периода 2008 – 2009 год. е била в ремисия и не е провеждала някакво по ресиорзно лечение, посещаван е лекар за прегледи веднъж месечно но разходите са били за сметка ***.

               Няколко дни преди извършване на деянието подсъдимият Г. отново идвал преди всички на работа в сервиза.

               На 26.02.2009 год. в  старозагорския районен съд било насрочено дело, касаещо родителските права на дъщеря му. Подсъдимият се уговорил с адвокатката си – свид. Т.Х. с нейния автомобил да тръгнат за Ст. З. около 10,00 часа сутринта, като на 25.02.2009 год. подсъдимият предупредил в сервиза – свид. И., че на 26.02.2009 г.  няма да е на работа, тъй като има дело в гр. Ст. З.

               На 26.02.2009 г. сутринта подсъдимият, заедно със свид. Т. станали от сън около 6,00 часа. Т. излязла за работа към 6,30 часа сутринта, докато подсъдимият приготвил закуска и изпратил двете деца за училище. Бащата на свид. Т. – свид. К. Т. също излязъл за работа но се наложило да се върне, тъй като се сетил, че си е забравил зъбните протези. Заварил подсъдимият да пие кафе и пуши цигари в кухнята и след кратък разговор с него отново заминал за работа.

               Около 6,45 часа, сутринта подсъдимият излязъл от жилището в **** от близка до блока стоянка  хванал такси и тръгнал към автосервиза на фирмата „****”, който се намирал в гр. П., кв. „****” на ул. Д. Х.. На място пристигнал около 7,00 часа.

               За времето през което в сервиза нямало работници – от около 18,00 часа вечерта до около 8,00 часа сутринта сервизът се охранявал по три начина – чрез СОТ към фирма „****”, който СОТ видно от приложената справка на фирмата към момента на извършване на деянието не е работила; кучета порода немска овчарка, които се пускали вечер в двора на сервиза и които кучета били със зъл нрав, като познавали  единствено пазачите и собственика – свид. Г., а също и чрез физическа охрана – пазач, като по това време пазачи били пострадалия Н. и свид. С.Ч., които се редували смените през седмица и пристигали на работа към края на работния ден – около 5,00 часа. След като последния работник си тръгнел от сервиза свид. А.И. връчвал на пазача двата телефона – един градски и един мобилен и пазачът имал задължението сутринта да му ги предаде обратно. През зимните месеци в задълженията на пазачите също влизало запалването на парното, с цел отопляване работните помещения преди началото на работния ден. Парното се палело обикновено към 5,30 часа сутринта. Пазачът също имал задължение да прибере кучетата преди пристигане на работниците на работа.

Когато пристигнал подсъдимият почукал на порталната врата, за да може пазачът, който бил на смяна – пострадалия Н. да му отвори.  След като го познал Н. отворил порталната врата и тръгнал къ мтази част на двора, където се намирали кокошарник, клетки със зайци и склад за въглища докато подсъдимият влезнал в халето, където се намирало офисното помещение с касата на фирмата. След като видял, че още никой не е дошъл на работа Г. взел метална щанга от арматурно желязо, оребрено и плоско в предния край и с нея тръгнал да търси пазача Н.. Видял пострадалия до кокошарника като в този момент пазачът бил леко приведен и с щангата му нанесъл удар в областта на главата отзад. Когато  Н. паднал Г. го ударил още три пъти отново в главата. След това Г. се върнал в халето, където била щангата, оставил я обратно, взел намиращ се на работна маса ъглошлайф и отишъл в офисното помещение, намиращо се в южното хале. С помоща на ъглошлайфа се опитал да среже вратата на металната каса, но не успял, а ъглошлайфа изгорял. Г. го оставил отново на мястото му и взел голям метален чук, с който започнал да удря касата докато тя се откъртила от стената, към която била закрепена. Отново с чука успял да разбие вратата на касата и взел от нея всички налични пари – сумата от 10 615,00 лева, която била събрана в няколко пачки, овързани в червени и зелени ластици, а също и свободно оставени банкноти.

След като взел парите подсъдимият отишъл към района на Централна гара, където  в 07,35 часа влязъл в игрална зала „****” и започнал да играе на машинките. Обслужван бил  първоначално от свид. Т., в последствие от свид. А . Играл почти час и половина, като дори спечелил и оставил бакшиш на свид. А. Това посещение на подсъдимия не било първо в залата, като при предходни идвания дори му била издадена карта за игралната зала.

След като излязъл от казиното подсъдимият се върнал  в жк „***” внесъл в Пощенска банка вноска по кредит, в размер на 310,00 лева и се прибрал в апартамента в жк „***”. Там чакал позвъняване от адвокатката му – свид. Т.Х.. Междувременно скрил по-голямата част от взетите пари на две различни места – зад дрехите в дървен шкаф и в принтер за компютър, който не работил. Подсъдимият се преоблякъл, като взел със себе си част от отнетата сума. Когато Х. му се обадила към 10,00  часа   го взела с нейния автомобил и потеглили към гр. С. З.

По пътя  към град С. З. Г. бил изключително спокоен, като водили разговори на общи теми и най-вече за предстоящото дело. Делото, касаело родителските права над дъщеря му и приключило със споразумение, като същите са предоставяли на бившатата му съпруга – свид. Д.Г..

Междувременно малко преди 8,00 часа работниците в автосервиза „****” започнали да идват на работа. Свид. А.И. минавайки покрай обособеното офис помещение, където е касата забелязъл, че тя е изкъртена, паднала на земята и пърите вътре ги няма, както и тетрадката, на която си водил най-различни записвания. Свид. И. отишъл до чистачките да пита къде е пазача, тъй като не го забелязъл, а видял в помещението колелото, с което идвал на работа и раницата му. Междувременно свид. Х., който също бил отишъл на работа преди 8,00 часа, минавайки покрай  склада за дърва видял паднал на земята до клетката със зайци и върху сламата пазачът А.Н. и се развикал, че има паднал човек. Свид. А.И. приближил пострадалия извикал му е два пъти „... бате Н.; бате Н....”. След като не получил отговор се обадил на телефон 112 и дошла полиция. Междувременно когато дошъл на работа свид. Д.Й. също работник в автосервиза забелязъл, че ъглошлайфа е местен от мястото, където го е оставил предната вечер и бил топъл. След като дошла полицията се обадили и на собственика на автосервиза – свид. Г., който също пристигнал на място.

Малко след 8,00 часа в автосервиза пристигнали полицаи от сектор „****” към ОД на МВР – гр. П. сред които свидетелите К. и Г.. Оперативните работници започнали на място беседи с работещите в сервиза, за да се ориентират в обстановката. Стигнали до извода, че най-вероятно извършителят на престъплението е някой,  който познава добре обстановката в сервиза, а също и пазача, тъй като е бил допуснат вътре от него. След като обсъдили няколко версии, прехвърлявли списъци с клиенти и разговаряли с всички работници полицейските служители решили да проверят и подс. Г., за който получили информация от свид. А.И., че същия ден няма да е на работа, тъй като е на дело в гр. С. З.. Обадили се на колегите си  в ОД на МВР – гр. С. З., за да проверят дали Г. наистина е там и дали наистина има дело. След като установили, че това действително е така К. заедно с още двама колеги заминали за гр. С. З., където междувременно подсъдимият бил поканен в сградата на областната дирекция. Свид. К.  провел беседа с подсъдимия като целта му била да се изясни алибито му за деня. Г. разказал неговата версия затова как е протекъл преди обеда му, поводът за който е в гр. С. З. С поведението си той не предизвикал никакви съмнения у оперативния работник – свид. К..

Когато приключили разговора К. *** и предложил на Г. да се прибира с тях, с полицейската кола. На излизане от сградата на  дирекцията  подс. Г. поискал да отиде до тоалетната и рязко се насочил към нея. Това усъмнило свид. К., който влязъл веднага след него и забелязъл че с едната ръка подс. Г. бърка в тоалетното казанче и с едната си ръка държи вестник. На въпроса му „Какво става” Г. отвърнал „Нищо” и се дръпнал от тоалетното казанче. К. надникнал в него вдигнал вестника и забелязъл пачка пари. На въпросите”Какви са тези пари” подсъдимият отвърнал , че незнае като полицейския служител предприел всички мерки за запазване на произшествието. От гр. П. за гр. С. З. тръгнали дознател и експерт като бил извършен оглед и иззета сумата от  1528,00 лева в различни купюри, подробно описани в протокола за изземване, които били на пачка, завързана с червен ластик. При извършения личен обиск на Г. в сградата на ОД на МВР – гр. С. З. била иззета сумата от 1039,00 лева, мобилен телефон „****”, с намиращата се в него СИМ-карта с телефонен номер *****, както и договор за заем.

Междувременно докато чака оперативно-следствената група от гр. П.  свид. К. отново решил да проведе беседа с подсъдимия с цел установяване произхода на парите. Г. му казал, че отишъл в сервиза около 7,00 часа като пазача му отворил вратата и когато отишъл в помещението, където работи забелязъл, че вратата е отворена, а пред вратата е касата с парите, която била разбита. Разказал на К., че взел парите излезъл от сервиза без да види пазача. След това разказал, че отишъл с автобус до гарата, играл в казино „*****”, отишъл после до жк „****” след това с адвокатката си в гр. С. З..

След като извършили оглед на местопроизшествието в РДВР – гр. С. З. и извършили личен обиск на подсъдимия полицаите,  заедно с Г. ***. Междувременно било проведено претърсване и изземване в жилището, в което живеел на съпружески начала със свид. Т. ***, като били иззети две пачки банкноти, захванати с ластици в различни купюри, като общо в двете пачки сумата била 5 005,00 лева зад дрехи в дървен шкаф. От принтер за компютър, който не е работил и се намирал в хола е взета една пачка с банкноти с различни купюри, отделно различни банкноти като общата сума е 1 789,00 лева. Когато бил заведен в сградата на І РПУ от патрулни полицаи на същото РПУ подсъдимият бил заведен в стаята на началника на сектора „*****”. Той му казал, че в дома му в „****” са намерени някои неща и предложил да разкаже всичко. Г. поискал вода след като отпил започнал да разказва всичко. Изложеното от него се покривало с казаното пред свидетеля К. в сградата на ОД на МВР – гр. С. З., като Г. добавил, че е взел щанга от метал, сплескана в единия край и с която щанга ударил по главата пазача. След това се върнал в работното помещение, взел ъглошлайфа и с него се опитал да разреже металната каса. След като ъглошлайфа изгорял с помоща на чук успял да изкърти касата и да отвори вратата й, взел парите и напуснал сервиза, след което вече отишъл да играе в казиното на Централна гара и се върнал в жк „****”. Г. написал подробни обяснения затова, което е извършил.

При извършени последващи процесуално-следствени действия от автосервиза на „****” са иззети метален чук с дървена дръжка и дължина 100 см, 8 броя щанги от арматурно желязо, с различна дължина, както и два броя слепки за запечатване на помещението, от които са иззети щангите и чука.

С протокол за доброволно предаване от управителя на игрална зала „****” гр. П. е предаден компактдиск, на който се съдържат записи от охранителните камери на залата от 26.02.2009 г.

От дома на подсъдимия в жк „****” са иззети също дрехи на подсъдимия – анцунгово горнище и долнище и два броя фишове от „*****”.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че  причина за смъртта на Н. е механична асфиксия от вдишване на кръв в дихателните пътища. В областта на тежко счупване на костите на основата на черепа има разкъсване на кръвоносни съдове, като от разкъсаните съдове кръвта е попаднала в носоглътката и по време на дишането тази кръв се увлича в трахеята изпълва дихателните пътища и ги запушва. Установено е, че травматичните увреждания в областта на главата на пострадалия са причинени от твърд тъп предмет с малка удряща повърхност или с изразен ръб, като в лявата половина на главата са нанесени четири удара, причинили три разкъсно контузни рани и охлузване с кръвонасядане на кожата пред ушната мида. Ударите причинили две от раните са нанесени с голяма сила, като те са причинили счупване на костите на черепната основа.

От заключението на назначената по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза, касаеща подс. Г. се установява, че той не се води на диспансерен учет при ОДПЗСЦ – П. и не страда от психическо заболяване, като към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението му и е могъл да  ръководи постъпките си.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава частично от обясненията на подсъдимия Г., изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства, иззетите веществени доказателства, както и заключенията на назначените експертизи.

Всъщност по тази фактическа обстановка няма противоречия, с изключение на поводът за по-ранното присъствие на подсъдимия Г. в сервиза – според него работа на „черно” за клиенти,   както и дали е причинил смъртта на пазача А. Н..

За да я приеме съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Г. в горепосочената им част. Те се опровергават на първо място относно работата на „черно” от показанията на абсолютно всички свидетели, работещи в автосервиз „****” включително и собственика – свидетелите И., Й., М., Х., Г.. Самата организация на работа в обекта, както и сравнително не големия брой работещи в него са изключвали подобна  работа за собствена сметка ***, тъй като лицето, което е отговаряло изцяло за финансовата и текущата работа в сервиза – свид. А.И. е бил постоянно сред работещите. Следва да се има предвид и че естеството на работата, която подсъдимият твърди, че е вършил за собствена сметка /***/ изключва подобно нещо, предвид голямото тегло на тези глави, както и необходимостта от извършването на няколко операции по приключване на работата. Следва да се има предвид в този смисъл и създадената охрана на обекта, която също изключва подобна възможност за изнасяне и внасяне на детайли без знанието на свид. А.И..

 Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че не е причинил смъртта на пазача  А. Н. за сметка *** З.К. и М.Д., пред които той подробно е разказал как с щанга е нанесъл удари в главата на пазача и след това е разбил с помоща на чук металната каса и взел парите. Показанията на тези двама свидетели са подробни и последователни и макар възприети от подсъдимия Г., пред които е признал за извършеното дават достатъчно ясна и подробна картина относно механизма и начина на извършване на престъплението. Не следва да се имат предвид възраженията на Г., че тези признания са направени, тъй като спрямо него е било упражнено насилие от полицейските служители. Няма данни по делото върху същия да е оказано физическо или психическо насилие.  Единствено свидетелката Т., с която живее на съпружески начала споменава за зачервяване от едната страна, когато го е видяла на другия ден след задържането, както и че погледът му бил блуждаещ, но нейните показания се явяват изолирани от общия доказателствен материал, както и собственото поведение на Г., поради което не следва да се имат предвид. Подсъдимият е демонстрирал завидно хладнокръвие след извършване на деянието като най-спокойно с адвоката си – свид. Х. *** З. и разговарял за предстоящото дело, водил е свободен и спокоен разговор с полицейския служител – свид. К. в сградата на ОД на МВР – гр. С.З. и дори е успял да го заблуди, че е абсолютно непричастен към станалото, поради което настоящата инстанция не намира, че точно в сградата на І РПУ се уплашил от присъствието на толкова полицаи и под страх решил да си признае, че е извършил престъплението. В подкрепа на този извод на съда са и двата протокола за доброволно предаване на листове 80, 81 от том ІІ на досъдебното производство, където подсъдимият признава, че е нанесъл удари с щангата по главата на пазача  А. Н..

Възраженията на защитата относно авторството на деянието не следва да се имат предвид.

Пред настоящата инстанция в подкрепа версията на подс. Г., че не е извършител на убийството се сочи липсата на следи по веществените доказателства - иззетите щанги, както и че не е намерена кръв по дрехите и маратонките на Г.. Наистина по нито една от щангите, които са иззети от автосервиза не е намерена кръв от пострадалия но съдът счита, че просто при извършваното изземване макар и на 8 броя щанги не е иззета точно тази с която са нанеси ударите. Предвид естеството на работата наличието на щанги и подобни железарии в обекта е нещо нормално, те са множество и нищо чудно, че не е намерена и иззета точно тази, с която са нанесени ударите. Що се касае до липсата на кръв по дрехите и маратонките на подсъдимия – то това е нормално, тъй като той е нанесъл ударите последователно за един изключително кратък период от време и самият механизъм на причиняване на смъртта, видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза не води непременно до остро кръвотечение, каквото се забелязва на протокола за оглед на местопроизшествието, непосредствено след нанасяне на ударите. Като довод се изтъква и липсата на абразивни частици по дрехите ако Г. е използвал ъглошлайфа. Самата работна среда  в автосервиза е такава, че навсякъде има подобни частици, тъй като се работи с ъглошлайф на струг и т.н., но в конкретния случай такива частици наистина не са открити, тъй като очевидно става дума за инцидентна работа с ъглошлайф и то с дрехи, които е облякъл за първи път, а не работни такива. Възражението, че няма категоричен отговор в съдебно-медицинската експертиза колко часа е настъпила смъртта на пострадалия Н. също не следва да се има предвид. В показанията си в съдебно заседание вещото лице Д.   е изложил трите признака за определяне причината на смъртта и времето – охлаждане на тялото, послесмъртни петна и вкоченяване. Отчитайки състоянието на тялото в момента, в който е намерено както и други събрани по делото доказателства държавното обвинение е посочило точно часа на извършването около  7,00 – 7,15 часа.

При приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Г.Я.Г. е осъществил от обективна и субективна страна  признаците на престъпния състав на чл. 199, ал.2, т.2,  вр.чл. 198, ал.1 от НК затова,  че на 26.02.2009 год. в гр. П. е отнел чужди движими вещи – пари на стойност 10615,00 лева от владението на А. Т. Н., с ЕГН **********, собственост на Й.С.Г., с ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието е придружено с убийството на А. Т. Н..

При приетата фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация след като се съобрази с целите на генералната и специалната превенция съдът намира, че на подсъдимия Г.Я.Г. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при балансиращи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи следва да се отчетат чистото съдебно минало, частични самопризнания, трудова ангажираност, добри характеристични данни. Като оттегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат изключително високата степен на обществена опасност на деянието и крайния престъпен резултат,  обстоятелството, че е извършил престъплението в обекта, в който е работил и е убил човек, който преди това е познавал, поради което го ОСЪЖДА на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът на  основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Г. наказание от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.

На основание чл. 59, ал.1 от НК следва да се приспадне  предварителното задържане на   подсъдимия Г., считано от 27.02.2009 год. до влизане на присъдата в сила.

За престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Г. законодателят е предвидил два вида наказание – лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и доживотен затвор, дотолкова доколкото доживотния затвор без замяна е разновидност на доживотен.

               За да бъде наложено наказание доживотен затвор законодателят е поставил наличието на две предпоставки: извършеното престъпление да е изключително тежко, както и целите на наказанието да не могат да бъдат постигнати по друг начин. Без съмнение извършеното престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7  от НК, но макар законодателят да не дефинира терминът „изключително тежко престъпление” то престъплението по настоящото дело не сочи някаква по-висока степен на обществена опасност надхвърляща значително  тази на обикновените случаи на това престъпление. От друга страна предвид и младата възраст на подсъдимия, изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства окръжният съд счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с наказание лишаване от свобода в наложения на Г. размер. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата и ВКС – решение № 717/2007 г., І н.о., решение № 121/1999 г., ІІ н.о., решение № 218/2009 г., ІІІ н.о. и други,  като се явяват неоснователни претенциите на частните обвинители и граждански ищци за налагане на подсъдимия на наказание „доживотен затвор”.

               Като друго наказание наред с наказанието лишаване от свобода законодателят е предвидил възможност за конфискация на цялото или част от имуществото на виновния, което според настоящата инстанция не следва да се налага, поради липса на данни за наличие на  каквото и да е имущество на подсъдимия Г..

               Граждански искове:

За съвместно разглеждане в наказателното производство са приети предявените от Т.Б.Н., В.А.Н. и Т.А.Н. граждански искове против подсъдимия Г.Я.Г. за сумите както следва: Т.Н. – 150 000 лв., В.Н. – 100 000 лв. и Т.Н. – 100 000 лв., претърпени неимуществени вреди.

Пострадалият по делото А. Т. Н. към момента  на извършване на деянието е бил на на 66 години – една сравнително не млада възраст, но макар и пенсионер е бил жизнен човек и е полагал обществено полезен труд. Животът му е бил прекъснат внезапно. Загубата му е непрежалима за съпругата – гражданския ищец Т.Н., синовете му В.Н. и Т.Н., тъй като се установи по делото, че с единият си син – В.Н. са живяли в общо домакинство с ежедневни контакти и отношения на взаимно разбирателство. Всички пострадали са преживели сериозни душевни болки и страдания вследствие на неочакваната смърт на А. Н., поради което съдът по справедливост счита, че гражданските искове следва да бъдат уважени, както следва:  за Т.Б.Н. сумата от 50 000,00 лева, на В.А.Н. сумата от 40 000, 00 лева и на Т.А.Н. сумата от 25 000,00 лева – претърпени от тях неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва считано от 26.02.2009 год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 300,00 лева – направени от тях разноски по делото, като бъдат отхвърлени  до предявените им размери, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. При определяне размера на обезщетението по отношение на гражданския ищец Т.Н. съдът се съобрази, че същият от  1997 год. живее в Италия и връзката му с пострадалия не е толкова силна, както с гражданския ищец В.Н., без това разбира се да го прави негов „по-малко„ син.

Веществените доказателства, приложени по делото анцунгово горнище, черно на цвят, с по две бели ивици нва всеки ръкав и надпис отпред „****”, долнище на анцунг, черно на цвят, с по две бели ивици в долната част на всеки крачол и надпис отпред с бели букви „****”; тъмно на цвят долнище на анцунг с по три бели ивици по дължината на всеки крачол, 1 бр. кафяво мъжко кожено яке; чифт маратонки – черни на цвят марка ****, 1 бр. фанела с дълги ръкави, 1 бр. мъжки панталони, брезентови с черен кожен колан, синя на цвят носна кърпичка, пластмасова карта с правоъгълна форма с надпис на нея „****”, договори за банков кредит, мобилен телефон марка „****” следва да се върнат на подсъдимия след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства – 8 бр. щанги от арматурно желязо, оребрени с различна дебелина и дължина, метален чук, с дървена дръжка, с дължина около 100 см., метална каса, сива на цвят, метална вратичка от същата каса и съдържащите се в касата хартиена тетрадка и ключове; ъглошлайф, червен на цвят, с надпис на него „****” с монтиран на него режещ диск с надпис на него „****”, телефонна слушалка, сива на цвят с надпис на нея  „****” иззетата сума от 9 841,00 лева, находящи се на съхранение при домакина на сектор „****” при ОД на МВР – гр. П. следва да се върнат на собственика на сервиза „*****” ЕООД – Й.С.Г., с ЕГН **********, след влизане на присъдата в сила.

Вещественото доказателство – 1 бр. компакт диск CD-R80 ”*****” следва да се върне на собственика на казино „****” – гр. П. , след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства -  2 бр. хартиени слепки, с продълговата форма и мокър печат на ОД на МВР – гр. П.; 1 бр. хартиен плик, съдържащ тампони със засъхнала червена течност, найлоново пликче, съдържащо косми и страница от вестник „****” като вещи без стойност следва да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

 Разноски по делото   подсъдимия Г.Я.Г. следва да заплати   сумата от 2010,00 лева – разноски по делото, в полза на Държавата сумата от 4600,00 лева – държавна такса, съобразно уважените размери на гражданските искове, отделно на частните обвинители и граждански ищци сумата от 300,00 лева –направени от тях разноски по делото.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕН-СЪДИЯ: