Р Е
Ш Е Н
И Е
№877
06.12.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при участието на секретаря Мария Койнова и присъствието на прокурор
Елеонора Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното
от съдия Бодикян АНД (К) №1072 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Териториална дирекция „Тракийска“ към Агенция „Митници“, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение №245/18.07.2019г., постановено по
АНД №436/2019г. по описа на Районен съд - Хасково в частта му, изменяща
Наказателно постановление №1643/13.03.2019г. на Директора на Териториална
дирекция „Тракийска“.
Касаторът счита, че решението в оспорената му част е
постановено в противоречие със закона и при явна несправедливост, изразяваща се
в ощетяване на държавния фиск. Излага съображения за погрешно формирани изводи
от районния съд. Не била разкрита обективната истина, като не били изяснени и
релевантните за спорното право факти и обстоятелства, като съдът превратно
тълкувал тези, които обсъдил. Не били обсъдени всички относими към спора
доказателства. Смята се за погрешен извода на съда за приложимост на чл.126б,
ал.2 от ЗАДС. Счита се, че изменителният диспозитив на оспореното решение не
намира опора в доказателствата по делото, тъй като безспорно било установено
твърдяното административно нарушение. По изложените съображения касаторът моли
решението в обжалваната му част да бъде отменено и да се потвърди изцяло
наказателното постановление.
Ответникът
– А.Ю.А., с писмено становище по делото,
оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Претендира
присъждане на разноски пред касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за отмяна на решението на районния съд
в обжалваната част.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на
чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
атакуваното решение, постановено по АНД №436/2019г., Районен съд – Хасково
изменил НП №1643/13.03.2019г. на Директора на Териториална
дирекция „Тракийска“ към Агенция „Митници“, в частта с която на А.Ю.А., на основание
чл.99, ал.2, т.5, чл.120, ал.2, чл.126,
ал.1, т.1, чл. 124, ал. 1, чл. 128, ал.1 и ал.2 от Закона за акцизите и
данъчните складов (ЗАДС) е наложена глоба в размер на 500 лева, за това, че на 11.10.2018
г. държи в къща във вилна зона на кв.„Република“, в една от стаите, върху
масата, акцизни стоки – 30 броя полиетиленови пакетчета с по 20 къса ръчно
свити цигари с бял филтър и надпис „MORENO“ – общо 600 къса цигари,
изработени от заготовки с филтър, в нарушение на забраната на чл.99, ал.2, т.5
от ЗАДС, глоба в размер на 1331,22 лева, представляваща двойния размер на
дължимия акциз, за държана стая на същия адрес акцизна стока – общо 4.379 кг.
тютюн за пушене, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация,
или придружителен административен документ/електронен административен документ,
или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи,
удостоверяващ плащането, начислението или обезпечаването на акциза, и на
основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е била отнета стоката, предмет на нарушението, като
намалил наложената глоба от 500 на 200 лева и потвърдил наказателното
постановление в останалата му част.
За да
постанови решението съдът приел, че при съставянето
на АУАН и НП не са налице съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяната на атакувания санкционен акт. Както последният, така и АУАН били
издадени от компетентни органи, в изискуемата от закона форма и реквизити. За
доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства се приема, че
жалбоподателят е извършил вменените му нарушение. По отношение санкционираното
по чл.120, ал.2 от ЗАДС нарушение съдът стигнал до извода, че
административнонаказващия орган по никакъв начин не мотивирал решението си да
наложи максимален размер на глобата. Отчел, че акцизът за 600 бр. къса цигари,
изработени ръчно от заготовки с филтър, бил 121.65 лева, като определил същия
за съизмерен с границата на маловажния
случай, а именно на акциз до 100 лева, посочен в чл.126б, ал.2 от ЗАДС, тъй
като стойността му била пренебрежимо близка. По отношение на второто нарушение
санкционирано по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС,съдът приел, че глобата е правилно
определена. Констатирал, че в случая чл.28 от ЗАНН не намира приложение.
Касационната
инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно.
Не са
установява да са допуснати процесуални нарушения при издаване на акта и
наказателното постановление. Правилно районният съд е приел, че както АУАН,
така и НП, са издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими
реквизити, визирани съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на
нарушението са посочени, както е и посочено в какво се изразява нарушението,
нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му. Правилен е и
изводът на съда, че вмененото на лицето нарушение е безспорно установено.
В
настоящия случай на А.Ю.А. е била наложено наказание „глоба“ за нарушение
на чл.120, ал. 2 от ЗАДС, която норма
постановява, че лице, което наруши разпоредбата на чл.99, ал.2, т.1, 3 и 5, се
наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. – за физическите лица, или с
имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и
едноличните търговци. Безспорно е, че наказаното лице е нарушило предвидената в
чл.99, ал.2, т.5 от ЗАДС забрана да държи ръчно свити цигари или цигари,
изработени от заготовки с филтър, в количество над 40 къса. Следователно,
основателно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност. От доказателствата по делото безспорно се установява, че на
установената дата и място на извършване на нарушението
административнонаказаното лице е осъществило виновно фактическия състав на
нарушението.
Правилни
са изводите на районния съд в насока липса на отегчаващи вината обстоятелства
на нарушителя. В тази връзка следва да се има предвид, че
административнонаказващият орган е следвало да определи наказанието при баланс
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а не при пълен превес на
отегчаващите.
Не се
споделят доводите на касатора, че наказателното постановление е било изменено в
противоречие на закона и явна несправедливост, изразяваща се в ощетяване на
държавния фиск. В случая наказващият орган не е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Липсват доказателства за отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за необходимост от
налагане на административното наказание в максимално предвидения в закона
размер. Индивидуализацията на наказанието е била извършена без да е отчетена
обществената опасност на деянието, включително и от гледна точка количеството
на държаните от нарушителя ръчно изработени цигари. Предвид това, както и с
оглед липсата на данни за имущественото състояние на нарушителя, събирането на
които е било в тежест на наказващия орган, обосновани и правилни се явяват изводите
на районния съд в насока, че целите на наказанието биха били постигнати с
налагането на санкция в минимално предвидения в закона размер. Фискалните
интереси на държавата не следва да рефлектират негативно върху прилагането на
закона и в частност при индивидуализация на административното наказание за
конкретното нарушение.
Не се
споделят обаче разсъжденията на районния съд за определяне на акциза за 600 бр.
къса цигари, изработени ръчно от заготовки с филтър, за съизмерен с границата на маловажния случай по
силата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, и извода, че стойността му от 121.65 лева е
пренебрежимо близка до 100 лева. В тази връзка следва да се има предвид на
първо място, че разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС регламентира маловажните
случаи на нарушения по чл.6, 118, 120, 122, 123, 126 и 126а, за които обаче се
взема предвид двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението,
който в случая е 243.30 лева, далеч над стойността от 100 лева, визирана от
закона, при условията на които случаят се приема за маловажен. На следващо
място, следва да вземе под внимание текстът на чл.120, ал.2 от ЗАДС, който предвижда
налагане на санкция в размер от 100 до 500 лв. на физическо лице, което наруши
разпоредбата на чл.99, ал.2, т.1, 3 и 5. Тоест нормата не обвързва размера на
глобата с митническата стойност на стоката предмет на нарушението. Освен това,
минималният предвиден размер на глобата от 100 лева по чл.120, ал.2 е равен на
този в разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, определящ маловажните случай на
нарушения по ал.1 на същия член.
Въпреки
последното, настоящата инстанция, като взе предвид, че крайният извод на
районния съд е правилен и законосъобразен, счита, че следва атакуваното съдебно
решение следва да се остави в сила. Като е изменил
наказателното постановление, съдът е постановил валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №245/18.07.2019г., постановено
по АНД №436/2019г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.