Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                           гр. София, 06.04.2021 год.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесета и първа година в състав:

               

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

                   ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Мл. съдия Димитринка Костадинова –

Младенова

          

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитринка Костадинова в.гр.дело № 7328 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 56533 от 03.03.2020 год., постановено по гр. дело № 29935/2019 год. по описа на СРС, ГО, 29 състав, ответникът Столична община, ЕИК********е осъдена да заплати на ищеца В.Ф.М., ЕГН ********** по искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата  в размер на 2000 лв.,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени  вреди, настъпили вследствие на падане на 31.01.2015г. в гр. София  на бул. „Европа“, на 300 м. от магазин „Метро“ на дърво върху управлявания от ищеца лек автомобил „Рено Меган“, ДКН ********като искът е отхвърлен за разликата до 15 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените  в исковото производство разноски в размер 126.66лв.

    Срещу решението, с което отхвърлен иска до пълния предявен размер от 15 000 лв. е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца В.Ф.М. чрез процесуалния си представител адв. К.И.Н. от САК.  Жалбоподателят поддържа, че решението на СРС е  неправилно  и постановено при грубо нарушение на материалните и процесуалните норми на закона.  Твърди, при определяне на размера на обезщетението не са преценени правилно действителните болки и страдания, времето за лечение, възстановителния период, медицински и емоционален акпект на инцидента. Сочи, че в резултат на падането на дървото ищецът е получил остра реакция на стрес. Тази реакция затруднява адаптацията му  и нормалното му функциониране в обществото след инцидента. Излага доводи, че съдът не е съобразил правилата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът уважен в претендирания размер.  Претендира и присъждането на направените разноски по делото за настоящата инстанция.

  В срока по чл. 276 ГПК ответникът по жалбата Столична община, ЕИК********не е депозирала отговор, в който да изразява становище по депозираната  въззивна жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията насрещните страни, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД  за обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

 По делото е безспорно установено и отразено в определението по чл. 146, ал. ГПК обстоятелството, че на 30.01.2015г. срещу 31.01.2016г. около 24.00 часа в гр. София, на път, поддържан от Столична Община върху управлявания от ищеца В.Ф.М. лек автомобил „Рено Меган“, с ДКН ******** е паднало изсъхнало дърво.

По делото са събрани гласни доказателства, с които се установява както фактът на инцидента, така и неимуществените вреди, които  той е нанесъл на ищеца. Според показанията на свидетеля И.И.Б., който е бил непосредствен очевидец на инцидента. Видял как едно крайпътно дърво пада върху движещия се пред него автомобил марка „Рено“. При падането счупило предното стъкло, предният капак бил отгънат, калниците също били огънати  предницата била смачкана. Свидетелят слязъл от управлявания от него автомобил и отишъл да провери как е водачът на пострадалата кола. Разказва, че той не бил много адекватен след инцидента, бил дезориентиран в началото. След като преминал първоначалния шок можел да води разговор.

Показания относно психическото състояние на ищеца е дала и св. С.Г.К.. Тя разказва, че ищецът се прибрал след инцидента късно през нощта с пострадалия автомобил. Бил много изплашен. Преминал през медикаментозно лечение, което продължило около месец. Започнал да пие след инцидента. Бил освободен от работа, защото бил неадекватен. Към момента на разпита бил безработен, въпреки че ходел на много интервюта за работа.

По делото е прието заключение на съдебно-психологична експертиза, която настоящата инстанция напълно кредитира. Според вещото лице са налице данни за преживяване па  типа на    остра реакция на стрес, като се отчитат последващи инцидента състояния на тревожност, които били особено изявени през първите две седмици след инцидента и персистирали с намаляваща интензивност през следващите два месеца. Към момента на изготвяне на експертното заключение са налице остатъчни невротични фиксации с преживяване на повишена тревожност при обекти и ситуации, асоциирани с инцидента.

  Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия,като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители на Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по ремонт и поддържане на процесния общински пътен участък.Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни, като последните са общински и частни. Общинските пътища са публична общинска собственост – чл. 8, ал. 3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно законовата разпоредба на чл. 31 ЗП.  

Настоящата инстанция приема за установено, че са налице всички предпоставки на визираната правна норма: причинени вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното събитие - увреждане на автомобила от падане на дърво. Вредите са настъпили от лошото стопанисване на крайпътните насаждения, които като пътни принадлежности по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗП са част от пътя като пътна инфраструктура - чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗП. Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП "Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. " Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС Имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Безспорно е, че бул. „Европа“  в район на магазин Метро е разположен в територия, част от Столична Община. Следователно самото дърво е част от улично озеленяване, чието предназначение е за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение и представлява публична общинска собственост. При това положение и доколкото е установено по делото, че деликтът е настъпил в урбанизираната територия на гр. София във всички случаи отговорността за обезщетяване на вредите е на Столична Община.

 Съгласно чл. 42 от Наредбата за изграждане, поддържане  опазване на зелената система на територията на Столична община всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето на гражданите и са длъжни да и премахват своевременно и за своя сметка.  Ответникът Столична община като юридическо лице е осъществявала дейностите по чл.42 от Наредбата чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните е довело до неизпълнение на задължението по чл. 42 от посочената наредба, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените неимуществени вреди. Тези доводи са изложени от районния съд, които настоящата инстанция споделя напълно.

Спорният въпрос във въззивното производство е относно размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи като база за определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.

При определяне на този размер на обезщетението настоящият съдебен състав взе предвид, на първо място - характера на получените физически вреди на ищеца, на второ място отражението на инцидента върху психиката на ищеца. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, неоспорена и приета от страните в първоинстанционното производство и кредитирана и от настоящата инстанция, преживеният от ищеца инцидент има характер на стресор с негативни, но нетрайни  отражения върху психичното и психосоциалното функциониране. Състоянията на тревожност,  с усещане за несигурност, кошмари и вегетативна соптоматика са били особено изразени през следващине два месеца. Впоследствие са отшумели и според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза към момента на изготвянето му не се отчита клинично  изразено психично разстройство. Според показанията на св. К., с която съжителства ищецът, и които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК,  след като приключил с медикаментозното лечение ищецът започнал да пие. Не са налице данни злоупотребата с алкохол да се дължи на преживения инцидент.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът взе предвид вида на стресогенното събитие, което е обусловило отрицателни емоционални състояния и преживявания. Съдът зачита и доказаният по делото факт със събраното гласно доказателство /показанията на свидетеля И.Б./, че ищецът бил силно дезориентиран веднага след инцидента, но след като се успокоил комуникирал нормално. Обстоятелството, че сам е управлявал пострадалия автомобил и се е прибрал с него веднага след инцидента. Предвид изложеното настоящият състав в разглеждания случай съобразявайки от една страна – интензитета на въздействие на инцидента върху психиката на пострадалия, неговата възраст, който към момента на увреждането е била на 43 години, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, интензивността на стресовия фактор, продължителността на възстановителния период до два месеца, а от друга страна – липсата на трайни последици за здравето, личното и общественото благополучие на ищеца, възстановеното му състояние, съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, стандарт на живот, средно статистически размер  на доходите  /през 2015 год. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 4953 лв., а средногодишният разход – 4666 лв., съобразно данни на Националния статистически институт/, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, без той да има самостоятелно значение /субективната преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, доколкото справедливостта е елемент от правната реалност/, въззивният съд намира, определеният от СРС, размер на обезщетението би било справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди /виж Решение № 141 от 08.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 32 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 108 от 15.08.2016 г. по т. д. № 1074/2015 г., ІІІ т. о., ТК, които съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не коректив, каквито са фактите и обстоятелствата по настоящото дело; Определянето на по-голям размер на обезщетението от посочения не би съответствал на изискванията на справедливостта.

С оглед на изложеното изводите на въззивния съд съвпадат напълно с тези, изложени от СРС. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

 

 

По отношение на разноските:

        С оглед изхода от настоящия спор въззивникът-ищец няма право на разноски. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски, доколкото във въззивното производство не е депозиран отговор на въззивната жалба и не е  осъществено процесуално представителство

    На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Предвид изложените съображения, съдът

                               

                                             Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56533 от 03.03.2020 год., постановено по гр. дело № 29935/2019 год. по описа на СРС, ГО, 29 състав в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                           2.