Решение по дело №2449/2020 на Окръжен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

       

Номер ІІІ-341                    08.02.2021 година                     Град Бургас

                                           

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД, Трети въззивен граждански състав                                      

На седемнадесети ноември две хиляди и двадесета  година

В отрито съдебно заседание в следния състав:

                                                    

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                             ЧЛЕНОВЕ:           КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                         ЙОРДАНКА МАЙСКА

 

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

въззивно гражданско дело номер 2449 по описа за  2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

          

             Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от “БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ”Манастирски ливади”, к-с ”Бокар”, бл.35, ап. партер, представлявано от П. Славов Драгнев и Магдалена Панайотова Везирева -Драгнева, чрез адв.Михаела Стамова, със съдебен адрес: гр.София,ул.,,Митрополит Кирил Видниски“№6, ет.1, офис 4, против Решение № 1882 от 31.07.2020 г., постановено по гр. дело № 9547/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът е отхвърлил като неоснователни, предявените искове за установяване по отношение на П.И.Б., ЕГН **********, с адрес: град Б., к-с „С.“ бл.***, ет.*, ап.**, че ответникът дължи сумата 1205,94 лева /хиляда двеста и пет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит BestCredit на вноски № 3000499 от 03.08.2018 година, сумата 169,89 лева /сто шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 03.08.2018 година до 26.04.2019 година, сумата 1540,34 лева /хиляда петстотин и четиридесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща неустойка, уговорена в раздел IV, чл.4 от договора, сумата 34,50 лева /тридесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 18.09.2018 година до 15.05.2019 година, сумата 1490 лева /хиляда четиристотин и деветдесет лева/, представляваща разходи за събиране, начислени на основание чл.10.3 от ОУ, сумата 10,90 лева /десет лева и деветдесет стотинки/, представляваща разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва върху главницата от 1205,94 лева, считано от датата на подаване на заявление на 07.06.2019 година до окончателното й плащане, които вземания са предмета на заповед № 2728/23.07.2019г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4580/2019г. на БсРС.

             Със същото решение, съдът е осъдил  “Бест Файненс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ”Манастирски ливади”, к-с ”Бокар”, бл.35, ап. партер, представлявано от П. Славов Драгнев и Магдалена Панайотова Везирева -Драгнева, да заплати на П.И.Б., ЕГН **********, с адрес: град Б., к-с „С.“ бл.***, ет.*, ап.**, сумата от 800 лева (осемстотин лева) – платено адвокатско възнаграждение.

            Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява въззивникът.  Излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Твърди  нарушение на процесуалните правила. Навежда доводи, че съдът не указал на страните кои факти и обстоятелства подлежат на доказване съобразно правната квалификация на иска. Направен е подробен анализ на представените по делото доказателства. Подчертава, че правата на кредитополучателя по сключения договор за кредит от разстояние, се уреждали от ЗПК. Развива  подробни съображения в тази насока.

            Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.

            В срока, предвиден в ГПК,  е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- П.И.Б., ЕГН **********, чрез адв.Димитър Вълчев-БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Цар Симеон І“№102,ет.1,ап.1, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се аргументи за неоснователност на предявените искови претенции. Развиват се съображения във връзка с направеното от въззвника доказателствено искане.

  Иска се потвърждаване на решението на районния съд като правилно и обосновано. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

  Пред Районен съд – Бургас са предявени искови претенции с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

           При извършена проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.  

             Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:              

             По делото е представен на хартиен носител в заверен препис    Договор за потребителски кредит „Best Credit на вноски” № 3000499/03.08.2018г. по чл. 6 от ЗПФУР, със страни “Бест Файненс“ ООД и П.И.Б., с посочени лични данни(ЕГН, постоянен адрес, телефонен номер, елекронна поща). Договорът не съдържа подпис.

   Отразено е в т.1 от договора, че същият е сключен при съобразяване  изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за защита на потребителите (ЗЗП), Закона за кредитните институции (ЗКИ). Съгласно раздел І, т.2 от договора, дружеството се задължавало да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1400 лева, разсрочен на 19 равни двуседмични вноски. Размерът и падежните дати на вноските са уговорени в погасителен план към сключения договор, представляващ неразделна част от него(първа вноска- 17.08.2018г. и последна- 26.04.2019г.). Посоченият начин на получаване на сумата е чрез теглене на каса на  ,,Изи пей“(раздел ІІ).

    Видно от съдържанието на договора за кредит,  в раздел III от същия е предвидена процедурата по сключването – чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, във формата на електронен документ, хартиен или друг траен носител. Предвидено е създаване на личен /потребителски/ акаунт в платформата на уеб-страница www.bestcredit.bg и изпращане на заявка към дружеството. След одобряване на заявката, кредитопучателят следвало да получи ПИН код под формата на кратко текстово съобщение на посочения телефонен номер, с оглед извършване на действия по потвърждаване(чрез бутон ,,потвърди“). При одобряване, кредитодателят изпращал на електронната поща на клиента договора за кредит, общите условия и стандартен европейски формуляр.

    В т.8 са посочени предпоставките, при които  договорът се счита за сключен.  С изпращане съгласието за сключване на договор за кредит и Общите условия на дружеството- кредитодател, кредитополучателят декларирал, че е запознат и приема всички условия, посочени в преддоговорната информацията.

    Според т.3, раздел III, въведената от потребителя парола за достъп представлява информация, която има действие на електронен подпис в отношенията му с кредитора, както и предоставеният код за потвърждение – т.9 . Уговорено е, че по този начин кредитополучателят се съгласявал, че е автор на всяко изявление, направено с въвеждане на неговия код за потвърждение, имащ действие на саморъчен негов електронен подпис в отношенията му с “Бест Файненс“ ООД и е обвързващо за него(раздел ІІІ, т.10 от договора).

             Представени са и Общи условия на договора за кредит(л.20-.21 от делото пред БРС), също неподписани, от които е видно, че волеизявленията на страните по сключване на договора са извършени по електронен път.

             Приложено е копие от стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителски кредити.

             Видно от  сключения между страните Анекс към Договор за кредит от 03.08.2018г., кридиторът “БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД  одобрил заявлението на кредитополучателя за нов кредит в размер на 1400 лева. Кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя договорения размер на сумата по новия кредит по следния начин: 865.61 лева от сумата по новия кредит да се използват за погасяване на задълженията на кредитополучателя по съществуващ договор за кредит, с което страните се споразумяват за рефинансиране, по силата на извършеното рефинансиране полученият кредит по Договор за потребителски кредит 3000226/13.06.2018г. се счита за изцяло погасен от кредитополучателя. Остатъкът от 534.39 лева, “БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД се задлъжавал да изплати  на кредитополучателя съгласно условията по Договор за кредит 3000499/03.08.2018г.

           Представена по делото е разписка № 2000000157638148 от  03.08.2018г., 14:59 часа, за изплащане от “БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД  в полза на длъжника, сумата от 534.39 лева  - чрез каса на лицензирания оператор на парични преводи Easy Pay. Разписката не носи подписи на оператора и клиента, получил паричната сума.

           Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя(т.7.1-7.12 от раздел V от договора), кредиторът възложил на колектор, чрез сключен между страните Договор за събиране на просрочени вземания от 15.05.2019г.(л.10 от делото пред БРС), като лицето(изпълнител)  следвало да посредничи и осъществи комуникация с длъжника, с оглед изпълнение на договорните задължения.

            На 07.06.2019г., кредиторът подал заявление по чл.410 от ГПК пред Районен съд- Бургас срещу длъжника П.И.Б., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2728/23.07.2019г. по ч.гр.д. № 4580/2019г. по описа на БРС, а именно: сумата 1205,94 лева /хиляда двеста и пет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит BestCredit на вноски № 3000499 от 03.08.2018 година, сумата 169,89 лева /сто шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 03.08.2018 година до 26.04.2019 година, сумата 1540,34 лева /хиляда петстотин и четиридесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща неустойка, уговорена в раздел IV, чл.4 от договора, сумата 34,50 лева /тридесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 18.09.2018 година до 15.05.2019 година, сумата 1490 лева /хиляда четиристотин и деветдесет лева/, представляваща разходи за събиране, начислени на основание чл.10.3 от ОУ, сумата 10,90 лева /десет лева и деветдесет стотинки/, представляваща разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва върху главницата от 1205,94 лева, считано от датата на подаване на заявление на 07.06.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата от 474.23 лева- разноски, направени в заповедното поризводство.

             Заповедта е била връчена на длъжника, който в срока по чл.414 от ГПК е подал писмено възражение. В срока по чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК.

             С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, спорно по делото пред настоящата инстанция е обстоятелството дали е налице валидно облигационно правотношение между страните по договор за  потребителски кредит.

            Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.    

           По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР, финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

            Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние (уеб страницата на www.bestcredit.bg).

При договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР).

  За доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис (загл. изм., ДВ, бр. 85 от 2017 г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги).

 Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.

Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин наличието на облигационно правоотношение между “БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД и П.И.Б.  по сключен между тях по реда на чл.6 от ЗПФУР, договор за кредит „Best Credit на вноски” № 3000499/03.08.2018г. и Анекс към договора от същата дата.

  Действително, договора за кредит и ОУ не са подписани с параф, но следва да се има предвид, че правоотношението е сключено по реда на чл.6 ЗПФУР, съгласно който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние (без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя – § 1, т.2 ДР на ЗПФУР).

           Процесният договор за кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние ( в случая – уеб страницата на www.bestcredit.bg). Ето защо, при разписаната процедура на сключване на настоящия договор за кредит от разстояние с използването на уеб страницата на www.bestcredit.bg ,  няма как същият и Общите условия към него да бъдат подписани с параф и писмено приети. Тук следва да се има предвид, че се касае за електронно изявление на кредитополучателя по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ и писмената форма се смята за спазена ако е съставен електронен документ (чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ), като възпроизвеждането му върху хартиен носител не променя неговите характеристики. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, която препраща към чл.3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Доколкото процесният договор за потребителски кредит съдържа в електронна форма лични данни на въззиваемия (три имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща), следва да се приеме, че носи неговия електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ).

            Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. По делото не се твърди, а и не се установява, че процесният електронен договор за потребителски кредит е подписан от страните с квалифициран електронен подпис. Горецитираната разпоредба, обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай, извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.9 от договора за потребителски кредит. По силата на горната клауза, страните са приели, че  ще признават стойността на електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду си ( правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните- Регламент (ЕС) № 910/2014.

Съдът намира, че по силата на цитираната клауза, страните са постигнали съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕЕУ, че ще признават стойността на електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду си.

             Ето защо, следва да се приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК (в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК). Тази доказателствена сила не само че не е оборена от събраните по делото доказателства, но и се подкрепя от тях.

           Съгласно чл.184, ал.1 ГПК, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая, обаче, подобно искане не е направено по делото, поради което представеният на хартиен носител заверен препис от договора за кредит и общите условия към него, представляващи електронни документи, са годно доказателство за съдържанието на материализираните в тях електронни изявления и удостоверяват процесното облигационното правоотношение.

            По своята правна природа договорът за потребителски кредит представлява договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 ЗЗД, който е реален договор, т. е. за сключването му е необходимо не само постигнато между страните съгласие, но и предаване на заемната сума.          

По делото е приложена разписка № 2000000157638148 от  03.08.2018г., 14:59 часа, за изплащане от “БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД  в полза на длъжника сумата от 534.39 лева  - чрез каса на лицензирания оператор на парични преводи Easy Pay, с посочване на ЕГН на получателя и номера на договора за потребителски кредит. Представената разписка не съдържат параф (саморъчен подпис), като в нея е отбелязано, че е генерирана от ePay.bg.

В случая,  разписката създава само индиция за обстоятелството, че ответникът е получил посочената сума. За уважаването на предявения иск обаче е необходимо доказването да е пълно и главно, а не косвено. С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на твърдяното договорно правоотношение. В хода на производството пред първоинстанцинния съд, ищецът не се възползвал от предвидената в чл. 192 ГПК възможност да поиска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ – в конкретния случай „Изи Пей“ да представи оригинала на разписката, съдържаща подписа на лицето, което е получило процесната сума.

При липса на положен от ответника подпис, представената разписка не може да се ползва с доказателствената стойност, присъща на подписаните частни документи, които съдържат признание за неизгодни за издателя си факти. С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на  обстоятелството, че ответникът е получил процесните заемни суми.

Недоказаният факт се приема за неосъществил се в обективната действителност. Предаването на сумата е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него задължение за връщане на заемната сума. По изложените съображения, следва да се приеме, че по делото не се установява между въззиваемия/ответник и ,,БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД да е възникнало заемно правоотношение по договор за потребителски кредит. При липсата на тази предпоставка предявеният иск се явява неоснователен.

             По изложените съображения, Бургаският окръжен съд  намира въззивната жалба  за неоснователна, а постановеното от БРС решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

             На основание чл.80 от ГПК, съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските, извършени пред въззивната инстанция, като предвид изхода на спора, искането на въззивника  за присъждане на разноски в настоящото производство  е неоснователно и такива не му се дължат.

              На основание   чл.78, ал.3 от ГПК,  в полза на въззиваемия П.И.Б., следва да се присъдят направените  съдебно- деловодни разноски в настоящото производство, в размер на 800 лева(осемстотин лева), съгласно представения по делото списък по чл.80 от ГПК.

 

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1882 от 31.07.2020 г., постановено по гр. дело № 9547/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА ,,БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК ”Манастирски ливади”, к-с ”Бокар”, бл.35, ап. партер, представлявано от П. Славов Драгнев и Магдалена Панайотова Везирева –Драгнева, да заплати на П.И.Б., ЕГН **********, с адрес: град Б., к-с „С.“ бл.***, ет.*, ап.**, сумата от 800 лева(осемстотин  лева), представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                          2.