Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 260050, 22.02.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На пети февруари
през 2021 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 411 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 и ал.4
от ГПК.
Постъпила е искова молба от “БНП П П
Ф С.А.”, с адрес на управление: гр.П, Ф, ул.”О” №, рег.№ *********,
представлявано от Д Л чрез „БНП П П Ф С.А., клон Б”, КЧТ, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.С, район М, ж.к. „М”, Бизнес Парк С
сгр., представлявано от законен представител Д Т Д, действащ чрез упълномощен
юрисконсулт Н.М., против С.Р.Р., ЕГН-********** ***, като моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че в полза на дружеството съществува вземането по сключен между
страните Договор CARD-16540350 от 15.11.2018г., обективирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
90/2020г. на РС-гр.И а именно: 810.41
(осемстотин и десет лева и 41 ст) лева – главница; 46.38 (четиридесет и шест лева и 38 ст) лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.05.2019г. до 07.05.2019г.; 43.85 (четиридесет и три лева и 85
ст) лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2019г. до 19.01.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение за същото вземане до окончателното
изплащане на вземането. В условията на евентуалност
предяваява осъдителен иск за заплащане на дължимите суми, в случай че
установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, респ. съдът да приеме, че исковата молба има характер
и на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез
връчването на препис на ответната страна.
Претендира за присъждане на
направените разноски по воденото заповедно производство в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева – платена ДТ
и 50.00 (петдесет) лева – възнаграждение за юрисконсулт,
както и за направените съдебни разноски по настоящото производство – заплатена
ДТ в размер на 125.00 (сто двадесет и
пет) лева и претендирано възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 (сто) лева.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът С.Р.Р.,
ЕГН-********** ***, не е намерен на
посочения адрес, установен като негов постоянен и настоящ адрес в страната.
Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.В.К.,***, представя писмен отговор, като счита предявените искове за допустими, а в съдебно заседание и въз
основа на събраните по делото доказателства ангажира становище съдът да се
произнесе относно дължимост на чистата стойност на кредита, при отчитане на
погасената част и като извърши преценка за недействителност на договора,
съобразно разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит ЗПК).
Твърди наличие на многобройни нарушения на цитирания закон, неравноправни
клаузи във връзка с лихвения процент на кредита, годишния процент на разходите,
елементите по погасителния план и др., с което обосновава и правните последици
по прилагането на чл.23 от ЗПК.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 15.11.2018г.
между „БНП П П Ф С.А.,
клон Б”, КЧТ, ЕИК, в качеството на Кредитор и С.Р.Р., ЕГН-********** ***, в качеството на
Кредитополучател, е сключен представения по делото Договор за опускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №
CARD-. По силата на този договор, установено и от заключението
вх.№ 260411/28.01.2021г. на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
ответникът
се възползвал от предоставената в чл.4 от Договора възможност и е извършено
усвояване на револвиращ кредит, с код на усвояването CREX-, чрез
функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора” за закупуването на стоки и услуги на изплащане, на стойност в общ
размер на 1 549.00 лева. От тази стойност ответникът
заплатил на каса сумата от 258.22 лева, като е кредитиран остатъка от
1 290.78 лева (размер на кредита без разходи) – вж. Уведомително писмо от
Кредитодателя до „Т България“ ЕАД от 15.11.2018г. (л.50-51 от делото).
Ответникът получил на същата дата и финансираната стока, описана в Договора – 1
брой телевизор PHILIPS
65PUS6523, на цена 1 549.00 лева, което удостоверил
(декларирал) собственоръчно с подписа си върху върху цитираното Уведомително
писмо. Издадена е и Фактура за закупената стока № **********/15.11.2018г., от
магазин на „Т-Разград“.
На ответника-потребител е отпуснат
револвиращ кредит в размер на 1 500.00 лева, като му е издадена кредитна
карта № CARD,
оторизационен код а66t47ey,
активирана на 27.12.2018г. Същата е доставена на ответника чрез куриер на ЕКОНТ
с пратка от 22.11.2018г. (вж. обратна разписка – л.59 от делото).
Между страните е уговорено погасяване
на кредита на 5 месечни погасителни вноски в размер от по 269.77 лева и
последната в размер на 269.79 лева, платими на 1-во число от месеца, с падеж на
първа вноска – 01.01.2019г. до 01.05.2019г. (краен падеж), съгласно Погасителен
план към Договора. Предвидено е олихвяване на кредита с
фиксиран лихвен процент 35 % и е определен Годишен процент на разходите – 44.90
% (л.7 от Договора), с определени отделни такси от 0.40 лева за справка за
разполагаем лимит на бонкомат в страната и 4.00 лева – месечна такса за
обслужване (при трансакции и/или задължения в отчетния период), при фиксирана
общо дължима сума за изплащане от Кредитополучателя в размер на 1 607.09
лева.
Съгласно чл.17
от Договора за кредит, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В същата
договорна клауза е уговорено между страните, че при просрочие
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително и определените в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение
за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпилата предсрочна изискуемост.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
(т.3), за периода на действие на договора, са извършени плащания с кредитната
карта в общ размер на 1 765.27 лева, както следва: на 15.11.2018г. – по
сметка на Т България – 1 348.87 лева; на 02.01.2019г. – изтеглени от
банкомат на Е в гр.И – 350.00 лева; на
същата дата – такси за теглене в брой – 13.00 лева; на 04.01.2019г. – справка
за наличност – 0.40 лева; на 04.01.2019г. – изтеглени от банкомат на Е в гр.И –
50.00 лева и на същата дата – такса за теглене в брой – 3.00 лева.
Ответникът е извършвал частични
плащания по погасяване на кредита, изследвани в т.5 от експертното заключение,
които не са на уговорените падежни дати:
- на 19.12.2018г. е погасена
главница от 269.77 лева;
- на 31.01.2019г. – заплатени 329.77
лева, с които са погасени: 2.19 лева - платена услуга, 3.43 лева – месечна
лихва, 2.50 лева – застрахователна премия, 4.00 лева – месечна такса, 1.61 лева
– месечна лихва, 2.06 лева - застрахователна премия, 4.00 лева – месечна такса
за обслужване и 309.98 лева – главница;
- в периода 16.01-15.02.2019г. е
начислена отстъпка, с което към 01.03.2019г. дължимата главница е в размер на
1 160.52 лева;
- на 27.03.2019г. – заплатени 389.77
лева, с които са погасени: 10.19 лева – месечна лихва, 3.73 лева –
застрахователна премия, 4.00 лева – месечна такса обслужване, 4.86 лева –
месечна лихва, 3.11 лева - застрахователна премия, 4.00 лева – месечна такса за
обслужване и 359.88 лева – главница.
Няма следващи плащания, като в
периода 15.04-15.05.2019г. са начислени: 15.36 лева – месечна лихва, 4.81 лева
– застрахователна премия и 4.00 лева – месечна такса за обслужване.
Задълженията по кредита към 01.06.2019г. са в общ размер 824.81 лева -
непогасени.
В периода 15.05-15.06.2019г.
са начислени: 23.02 лева – месечна лихва, 4.96 лева – застрахователна премия и
4.00 лева – месечна такса за обслужване. Задълженията по кредита към
01.07.2019г. са в общ размер 856.79 лева - непогасени.
По делото е приложена Последна
покана от 05.07.2019г., за която се твърди, че е изпратена до ответника с
уведомяване за задължението му, възлизащо в общ размер на 857.24 лева, от
които: главница – 810.41 лева, договорна
лихва - 46.38
лева и обезщетение за забава - 0.45 лева, но няма доказателства същата да е
получено от адресата.
Крайният срок на договора е идтекъл
на 01.05.2019г., когато е падежът на последната погасителна вноска, като няма
данни Кредиторът да е упражнил преди това правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем при обсъдените горе условия на чл.17 от Договора.
Тъй като длъжникът трайно
преустановил плащанията по погасяване на задължението си, ищцовото
дружество предприело постъпки и със
Заявление вх.№ 422/03.02.2020г. сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 90/2020г.
по описа на РС-гр.И, по което и по реда на чл.410 от
ГПК се снабдява
със Заповед от 05.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение,
определено към него момент в размер на претендираните и в това производство
суми - 810.41 (осемстотин и десет лева и
41 ст) лева – незаплатена главница по процесния Договор за опускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16540350 от
15.11.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 03.02.2020г. до окончателното й изплащане; 43.85 (четиридесет и три лева и 85 ст) лева – мораторна лихва
за периода от 01.06.2019г. до 19.01.2020г.;
46.38 (четиридесет и шест лева и 38 ст) лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.05.2019г. до 07.05.2019г., както и направените разноски по
воденото заповедно производство в размер на 25.00
(двадесет и пет) лева – платена ДТ и 50.00
(петдесет) лева – възнаграждение за
юрисконсулт. Тъй като съобщението до длъжника С.Р.Р., ЕГН-**********, за издадената срещу него
Заповед за изпълнение, е връчено чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК,
при възприето от съда редовно връчване при условията на чл.47, ал.7 във вр. с
ал.5 от ГПК, по указание на съда, дадено при условията на чл.415, ал.1, т.2 във
вр. с ал.4 от ГПК с Разпореждане от 11.06.2020г., ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза по настоящото дело,
дължимите и неизплатени от ответника суми след преустановяване на плащанията по
договора и преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 90/2019г. на РС-гр.И, възлизат за главницата в размер на исковата
сума от 810.41 лева, включваща 800.64 лева – непогасена главница и 9.77 лева
непогасена застрахователна премия; възнаградителна
лихва за периода от 01.05.2019г. до 07.05.2019г. – 38.38 лева, отделно 8.00
лева – такса за обслужване и дължима мораторна лихва за исковия период от 01.06.2019г. до 19.01.2020г. – 52.23
лева.
В настоящото съдебно производство ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 550.00 лева, от които: 150.00 лева – дължима
ДТ при завеждане на иска, от които 25.00 лева заплатена ДТ в заповедното
производство, а разликата от 125.00 лева - доплатена при завеждане на
установителния иск, 200.00 лева – възнагрлаждение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза и 200.00 лева - изплатено възнаграждение за
особения представител на ответника. Представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК за 700.00 лева, в които включва допълнително претендираните възнграждения
за юрисконсулт, от които 50.00 лева, присъдено възнаграждение по Заповедното
производство и 100.00 лева – претендирано възнаграждение по исковото
производство.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК
в спазване указанието на РС-гр.И по Разпореждането от 11.06.2020г. по ч.гр.д.№ 90/2020г.
по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото. При условията на
чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 03.02.2020г.
Разгледан
по същество – установителният иск е частично основателен.
По отношение на договорното правоотношение – Договор за опускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16540350 от 15.11.2018г., сключен с ищцовото дружество, като финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ и
ответника, като физическо лице - потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, за предоставяне на финансова
услуга (§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП), по своята правна същност е Договор за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК), а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК – и в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбата на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слабите участници в оборота, съдът е длъжен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, когато нарушаването на тези норми
не е въведено като основание (в този смисъл са задължителните указания, дадени
в т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС).
От формална страна процесният Договор за кредит
е представен в писмен вид, на хартиен носител, ведно с всички приложения,
съставляващи неразделна част към него, което е в
съответнствие с изискванията на чл.10, ал.1 от Закона
за потребителския кредит, но в хода на делото не е изледван вида, формата и размера на шрифта, с който е
изписан печатния текст на отделните елементи.
Незовисимо от горното, съдът служебно следи и
за наличието на нищожни поради противоречие с императивните норми на ЗПК, неравноправно договорени от доставчика на финансова услуга и
в нарушение на добрите нрави, клаузи в Договора. Така, в текста на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК е посочено, че в договора за
потребителски кредит трябва да се посочи лихвения процент на кредита, условията
за прилагането му, както и условията и процедурите за промяна на лихвения
процент. В процесния договор лихвеният процент е посочен общо на годишна база
като процентна величина. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че
уговорката за лихвения процент съответства на закона. В процесният договор не е
посочен текущия (месечен) лихвен процент, с който ще се олихвява кредита. Не са
посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита.
На
следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисление на ГПР по определения в Приложение № 1 от
закона начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишния процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК).
Съгласно
императивните изисквания, въведени с чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа информация за условията на издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Погасителният план следва
да посочва дължимите плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяване на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения
процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. Както се установи в хода на
делото, към процесния договор е приложен Погасителен план, в който са посочени
единствено размерът на погасителната вноска и датата на всяко плащане по
стоковия кредит. В договора липсва изискуемото по закон съдържание, а именно
разбиване по пера - главница, договорна лихва и допълнителни разходи (такси),
на задължението на кредитополучателя, респективно липса на информация за това
каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи (такси) се
погасява с всяка отделна погасителна вноска и как се формира размерът на
погасителните вноски. Липсата на тези данни поставя потребителя в невъзможност
да разбере с извършените от него плащания каква част от задълженията по кредита
погасява и каква част остава дължима. Както се установи от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, към погасителните вноски се кумулира цената на
допълнителни услуги, независимо дали са ползвани тези услуги, което води до скрито оскъпяване на кредита. Начислява
се застрахователна премия към погасителните вноски, което
води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните
вноски, цената на застраховката на практика се явява добавък и представлява
сигурна печалба за Кредитодателя. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК,
поради което същият е недействителен по силата на чл.22 от ЗПК. Тази разпоредба от една
страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между
интересите на двете страни.
Последиците
от обявяване на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и други разходи
по кредита.
Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза дължимата главница е в размер на 810.54 лева, от които 800.64 лева е
непогасената главница и 9.77 лева – непогасената застрахователна премия. От
събраните по делото доказателства се установи, че в
качеството си на Кредитополучател и поради неплащането на уговорените падежни
дати на дължимите месечни погасителни вноски, ответникът е дал основание на
Кредитора да предприеме постъпки на събиране на вземането си, което претендира
в условията на настъпила изискуемост. Според съда, в хода на делото не беше
доказано Кредиторът да е упражнил правото си при уговорените договорни условия
да обяви кредита за предсрочно изискуем и което негово волеизявление да е
достигнало до длъжника–Кредитополучател преди подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на Кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл
Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОС на
Гражданска и Търговска колегии на ВКС, т.18). Независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, даденото разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери
приложение по аналогия. Не съществуват правно-логически аргументи, които да
послужат като основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на
кредитите (заемите), отпускани от небанкови финансови институции и тези,
отпускани от търговските банки. Няма основание Кредитодателят, който е
финансова институция да бъде поставян в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Респ. липсва основание за поставяне на кредитополучателите по
договори, сключени с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
В случая,
видно от Погасителния план към Договора, към настоящия момент, както и още към
момента на подаване на заявлението по заповедното производство, срокът за изпълнение на задълженията е изтекъл
за всички вноски (последната с падеж 01.05.2019г.), поради което съдът не
следва да обсъжда доводите за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията
по Договора за стоков кредит. С Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017г., ОСГТК е прието,
че предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Разрешението следва да намери приложение по аналогия и за отпускани кредити от
небанкови институции, снабдили се със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
какъвто е процесният случай.
При
това положение, съдът приема, че относимият период за определяне на дължимата в
отношенията между страните чиста стойност на дължимата главница по кредита, е
този до крайния срок на Договора за кредит – 01.05.2019г.
в размера, обсъден по-горе, съобразно изчисленията на съдебно-счетоводната
експертиза – 800.64 лева. От размера
на дължимата главница следва да се приспадне изчислената от
експертизата като дължима застрахователна премия от 9.77 лева, която необосновано
е включена и разпределена като част от месечните погасителни вноски.
До
този размер следва да бъде уважен и предявеният от ищеца установителен иск
поради недължимост на останалите вземания, на основание чл.23 от Закона за
потребителския кредит.
По
същите съображения, следва да бъде отхвърлен и осъдителния иск за присъждане на
същите вземания, предявен в условията на евентуалност в случай, че бъде
отхвърлен установителния иск.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи
заплащане на направените от ищцовото дружество съдебни и деловодни разноски в
настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно
на уважената част от исковете. Тези разноски са доказани, обсъдено по-горе, в
общия размер от 550.00 лева, в това число
разноските по заповедното и по исковото производство, като към тях следва да се
прибавят и присъденото възнаграждение за юрисконсулт по заповедното
производство в размер на 50.00 лева и
претендираното юрисконсулско възнаграждение по исковото производство, което
съдът прецени, че следва да бъде определено при условията на чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в претендирания
минимален размер от 100.00 лева, съобразно материалния интерес на делото. По този начин
общият размер на ищцовите разноски възлиза на 700.00 лева. Съразмерно на уважената част от исковете същите следва
да бъдат присъдени до размера от 622.28 (шестстотин
двадесет и два лева и 28 ст) лева.
Воден от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл.22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от Закона за потребителския кредит, Договор
за опускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD- от
15.11.2018г., сключен между „БНП П П Ф С.А.,
клон Б”, КЧТ, ЕИК, в качеството на Кредитор и С.Р.Р., ЕГН-********** ***, в качеството му на Кредитополучател (Потребител).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК, по отношение на ответника С.Р.Р., ЕГН-********** ***, че в полза на ищеца “БНП П П Ф С.А.”, с
адрес на управление: гр.П Ф, ул.”О” № , рег.№ , представлявано от Д Л чрез „БНП
П П Ф С.А., клон Б”, КЧТ, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С, район М, ж.к. „М”, Бизнес Парк С,
сгр.14, представлявано от законен представител ДТ Д, съществува вземането по сключен между страните Договор за опускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD от
15.11.2018г.,
обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 90/2020г. на РС-гр.И, а именно: 800.64 (осемстотин шестдесет и
четири лева и 64 ст) лева – главница.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ за признаване за установено, че ищцовото дружеството има парично вземане
от ответника, произтичащо от същия Договор
за опускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD от
15.11.2018г., за
разликата над 800.64 лева до първоначално претендирания за
установяване размер на главницата от 810.41 (осемстотин и десет лева
и 41 ст) лева,
която разлика представлява кумулира към главницата застрахователна премия; 46.38 (четиридесет и шест лева и 38 ст) лева
– възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019г. до 07.05.2019г.; 43.85 (четиридесет и три лева и 85 ст) лева – мораторна лихва
за периода от 01.06.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение за
същото вземане до окончателното изплащане на вземането, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради недължимост на задълженията, на основание чл.23 от Закона за потребителския
кредит.
ОТХВЪРЛЯ
предявения в условията на евентуалност
осъдителeн иск, предявен от “БНП
П П Ф С.А.”, с адрес на управление: гр.П, Ф, ул.”О №, рег.№, представлявано от
ДЛчрез „БНП ПП Ф С.А., клон Б”, КЧТ, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С, район М, ж.к. „М”, Бизнес Парк С,
сгр.14, представлявано от законен представител Д Т Д, против С.Р.Р., ЕГН-**********
***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца неизплатените в договорните
отношения помежду им суми по Договор за опускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD- от 15.11.2018г., а
именно: за
разликата над 800.64 лева до първоначално претендирания за
установяване размер на главницата от 810.41 (осемстотин и десет лева
и 41 ст) лева,
която разлика представлява кумулира към главницата застрахователна премия; 46.38 (четиридесет и шест лева и 38 ст) лева
– възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019г. до 07.05.2019г.; 43.85 (четиридесет и три лева и 85 ст) лева – мораторна лихва
за периода от 01.06.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение за
същото вземане до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради недължимост на задълженията, на основание
чл.23 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът С.Р.Р., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца “БНП П П Ф С.А.”, с адрес на управление: гр.П, Ф,
ул.”О” № , рег.№, представлявано от ДЛ чрез „БНП П П Ф С.А., клон Б”, КЧТ, ЕИК,
със седалище и адрес на управление: гр.С,
район М, ж.к. „М”, Бизнес Парк С сгр.14, представлявано от законен представител
Д Т Д,
сумата от от 622.28 (шестстотин двадесет и два лева и 28
ст) лева –
направени общо разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 90/2020г. на
РС-гр.Исперих и по настоящото исково производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в
сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 90/2020г.
на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: