№ 15
гр. Варна, 28.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600022 по описа за 2022 година
Производството е по жалба от осъденото лице СВ. Ц. Д. чрез адв. Д.Д.,
срещу определение № 15/12.01.2022г. по ЧНД № 1382/21 г. на Окръжен съд
Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно
освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че мотивите на решаващия съд, относно липсата
на предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване по
отношение на осъденото лице – Д., са неправилни, поради което се иска
отмяна на постановеното определение, респ. уважаване на молбата.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение №1014/01.07.2021г., Районен съд – гр. Варна
е групирал по реда на чл.23-25 от НК, наложени по отношение на С.Д.
наказания, за извършени престъпления по чл.343 „б“, ал.3; чл.215, ал.1 и
чл.346, ал.3, вр. чл.2 от НК, като наложеното най-тежко наказание е в размер
на 2 години.
Началото на изтърпяването на наказанието е започнало на 14.08.2021г.
Към момента на разглеждане на делото в окръжния съд, осъденият е
изтърпял 1 година, 4 месеца и 25 дни, което е повече от изискуемата от закона
една втора.
Преценка следва да бъде направена относно наличието на представени
доказателства за поправяне и превъзпитание. Процесуалните предпоставки на
материалния и процесуалния закон, необходими за постановяване на
условното предсрочно освобождаване, изискват показано добро поведение и
честно отношение към труда, както и извод относно липсата или
незначителността на рисковите фактори. Без да се игнорират данните за
началото на очаквани от обществото промени в личността и поведението на
1
осъдения Д., съдържащи се в материалите по делото, според настоящия
състав, пенитенциарното третиране следва да продължи за утвърждаване на
дължимото положително въздействие спрямо него.
Внимателният прочит на документите, съдържащи се в делото,
установява свидетелства за започнал процес на положителна градация, но не
оставя несъмнен извод за липсата на рискови фактори.
Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в
Затвора е отчела 46т. Като проблемни зони са откроени: криминално минало;
настоящо правонарушение, отношение към него; начин на живот и
обкръжение; умения за мислене.
Изготвената за нуждите на производството пред ВОС оценка бележи
спад едва с 2 пункта – 44т. и въпреки продължителния изминал период все
още запазва високи стойности, а този факт крие вероятност от криминален
рецидив и рискове по отношение на социалното обкръжение при евентуално
предсрочно освобождаване. Данните за положително въздействие следва да
се извличат и от личната мотивация и моралната устойчивост на лицето.
Липсата на значителна промяна и стойностният израз на низходящата
градация в оценката за рецидив, не може да доведе до несъмнен извод за
реални доказателства за поправяне, за отстраняване на рисковите фактори, за
корекция в проблемните зони.
Индивидуалният план на осъденото лице по чл.156 от ЗИНЗС, съдържа
задачи за овладяване на безразсъдно и рисково поведение, повишаване
активността чрез участие в културно-масови и спортни дейности, повишаване
личната самоотговорност и преодоляване на „удобната безотговорност“.
Очертани са средствата за постигане на целите - индивидуални беседи,
включване в корекционни програми. При проследяване на изпълнението на
поставените задачи, които имат за цел положително личностно развитие,
липсват писмени доказателства които да удостоверят изпълнение на същите.
Този факт също допринася за несигурност при преценката за настъпил реален
процес на поправяне и превъзпитание.
В доказателствата се съдържа и експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние. Отчетена е средна, обща оценка на
криминогенните потребности и тенденция към осмисляне на причинно-
следствените връзки в поведението и преоценка адекватността на наличната
житейска платформа.
Значителни промени не са настъпили и в проблемните зони, а предвид
богатото съдебно минало на дееца, положителната промяна на тази плоскост
следва да бъде убедителна и задълбочена, като гаранция за отсъствие на
опасност от нови криминални прояви.
Всичко изложено, обосновава извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни и цялостни промени в съзнанието на осъденото лице,
в неговите характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал
и поправил, респ. все още не са изпълнени визираните в чл.36 от НК цели на
2
наказанието, при което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка
по смисъла на чл.70, ал.1 от НК. Към настоящия момент е необходимо
продължаването на работата в условията на пенитенциарното заведение за
постигане на реални гаранции за настъпване на положителна промяна и
поправяне на осъдения С.Д..
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1,
предл.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №15/12.01.2022 г. по ЧНД № 1382/21г.
на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3