Решение по дело №1114/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора, подадена чрез юрисконсулт Д. Л., против Решение № 80 от 08.11.2024 г. по НАХД № 116/2024 г. на Районен съд - Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 24-2400046 от 18.04.2024 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора, .

С жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Настоява се, че обжалваният акт е постановен при неправилно тълкуване на приложимия закон. Касаторът счита, че установената фактическа обстановка в Наказателното постановление безспорно се установявала от логичните и непротиворечиви свидетелските показания на актосъставителя - инспектора по установяване на нарушението, както и от всички събрани и приети доказателства в хода на съдебното производство. Нарушението било точно и ясно квалифицирано. Били посочени нарушените разпоредби, както и обстоятелствата, довели до констатираното нарушение. Липсата на документиране на проведен начален инструктаж на практика означавало, че такъв не е проведен изобщо. Вмененото на работодателя административно нарушение много ясно било описано от фактическа страна и то се изразява в неизпълнение на нормативно установените му задължения в процедурата по провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве на Д. М. М.. Според касатора от подробното описание на нарушението в АУАН и НП можело да се направи извод, че санкцията е наложена за недокументиране на първоначален инструктаж, това било изрично записано в наказателното постановление и описанието на нарушението в него се явява съответно на правната квалификация на деянието, а обстоятелството, че цитираните правни норми съдържали и други вменени на работодателя задължения, не съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при издаване на наказателното постановление. От всички доказателства по делото ставало ясно, че в случая като нарушение е възприето осъщественото чрез бездействие деяние - недокументиране на инструктажа. Искането е да се отмени решението на Гълъбовския районен съд и да се потвърди наказателното постановление. В хода на делото процесуалният представител на касатора поддържа направените искания.

Ответникът – Земеделски производител Р. Й. Б. чрез адв.К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според земеделския производител правилно и законосъобразно Гълъбовският районен съд е приел, че НП е издадено в нарушение на материалния закон поради липса на доказателства за извършване на процесното нарушение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява, че решението на Гълъбовския районен съд е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и не са налице основания за отмяната му. Пледира се за оставяне в сила на решението на въззивния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Земеделски производител Р. Й. Б. срещу Наказателно постановление № 24-2400046 от 18.04.2024 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора, с което на земеделския производител за нарушение на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. /отменена /., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Нарушението, според НП, се изразява в това, че земеделският производител Р. Й. Б. в качеството на работодател – физическо лице не е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за начален инструктаж (Приложение 1) на Д. М. М., при постъпването му на работа при нея в животновъден обект в [населено място], община Гълъбово. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 14.03.2024 г. . Като доказателства са посочени книгата за начален инструктаж, декларация от Д. М. М. от 14.03.2024 г. и граждански договор за извършена работа № 006 .

От фактическа страна Гълъбовският районен съд е приел за установено, че при извършената проверка на 14.03.2024 г. от инспектори по труда на животновъдния обект, стопанисван от ЗП Р. Й. Б. са установени лица, в това число и Д. М. М., като на място била изискана, предоставена и проверена книгата за начален инструктаж на работниците. В хода на проверката били представени и други документи, като е констатирано, че няма документиран проведен начален инструктаж на Д. М.. Според съда не било установено по безспорен начин, че лицето е осъществявало трудова дейност в обекта, за да възникне задължение за провеждане на инструктаж и той не бил от кръга на лицата, посочени в наредбата, на които следва да се проведе инструктаж.

Обжалваното решение на Гълъбовския районен съд е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Гълбовският районен съд е установил правилно фактите по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите материалноправни норми, т. е. правилно е приложен материалният закон и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на обжалваното решение, в каквато насока всъщност са твърденията на касатора.

Настоящият състав намира, че издаденото НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57,ал.1 т. 7 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.413,ал.2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Съгласно параграф 1 т.1 от ДР на КТ „Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В НП изрично е посочено , че ЗП е работодател - физическо лице, а за извършеното от нея нарушение й е наложена имуществена санкция. В случая е налице съществено процесуално нарушение, тъй като на физическо лице – нарушител е било наложено наказание имуществена санкция вместо глоба. Действително се установява, че в настоящия случай административно наказващият орган неправилно е наложил на физическо лице имуществена санкция вместо предвидената в закона за този субект глоба. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН видът и размерът на наказанието са задължително съдържание на всяко наказателно постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно както с обстоятелствата, свързани с вмененото му административно нарушение, с нарушените законни разпоредби, а така и с вида и размера на наложеното му наказание. Съгласно чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат изчерпателно предвидени административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Тези наказания се предвиждат само по отношение на нарушители, които са физическите лица, тъй като деянието, извършено от тях, следва да е извършено виновно, а вина могат да формират само физически лица. Имуществената санкция, като вид административнонаказателна санкция, се предвижда в друга разпоредба от ЗАНН - чл. 83, ал. 1, като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Така има ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини. Имуществената санкция – като вид санкция, може да бъде наложена само на юридически лица и еднолични търговци, но не и на физически лица. Налагането на имуществена санкция на физически лица е недопустимо, тъй като въвежда неизясненост и спорност по отношение на това кой е извършителят и на кого е наложена санкцията. Неправилното посочване на вида на санкцията за извършено административно нарушение е основание за отмяна на наказателното постановление на това основание.

Гореизложеното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и влече отмяната му. Като е стигнал до извод за наличие на процесните пороци на наказателното постановление, Гълъбовският районен съд правилно е отнесъл установените факти към приложимия материален закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната му. С оглед изхода на делото на ответника по касацията следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80 от 08.11.2024г. по НАХД № 116/2024 г. на Районен съд-Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 24-2400046 от 18.04.2024 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора да заплати на земеделски производител Р. Й. Б. направените по делото разноски в размер на 500/ петстотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.