РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500008 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по подадената въззивна жалба
от Д. АН. Д. от гр. Варна чрез процесуалните му представители адв. Кр. М. и
адв. М. П. (така в заглавната й част, но подписана само от адв. Кр. М.), против
решение № 1542/15.10.2021 г. по гр. д. № 827/2021 г. описа на ВОС, в
осъдителните му части, с които са уважени предявените от Г. Г. Г. от гр.
София искове против жалбоподателя с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД -
за връщане на парични суми, дадени по договори заем и с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД - за връщане на сума, дадена без правно
основание, както следва:
1. сумата от 13 400 лв., представляваща остатък от дължима главница по
договор за заем от 14.12.2016г. с падеж 01.03.2017 г., целият на стойност 58
000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
30.03.2021 г. до окончателното й изплащане;
2. Сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 18 600 лв. – сума, която ищецът
Г.Г. е предоставил на ответника Д.Д. без правно основание и представляваща
1
разликата над договорената като заем от 21.12.2016г. сума от 16 100 лв. и
предоставените 34 700 лв. с банкови преводи от 28.12.2016г., 06.01.2017г.,
10.01.2017г. и 18.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане;
3. Сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 69 000 лв., сума представляваща
главница по договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.03.2021г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост, по изложените в жалбата подробни съображения.
Жалбоподателят счита, че в противоречие с данните по делото съдът не е
уважил възражението му, че договорите са абсолютно симулативни и не
обективират действително възникнали между страните облигационни
правоотношения по договори за заем. Оспорва се извода на съда, че дори и да
се приеме, че договорите за заем са били сключени във връзка с договора за
СМР между представляваните от страните търговски дружества („Сириус 49“
ЕООД като възложител и „Спа Лукс“ ООД като изпълнител), то връщането на
заемите бил нов уговорен начин, по който да бъде заплащано възнаграждение
по договора за СМР, сключен между дружествата. Счита за неправилен и
извода на съда, че договорите за заем бил осъзнат и желан вид
правоотношение за въззивника. Изтъква, че в действителност договорите за
заем били желан способ за създаване на привидност за възникнало
правоотношение пред трето лице – банката, която е кредитирала „Сириус 49“
ЕООД с цел постигане на резултата, закрепен в договор за СМР. Въззивникът
твърди, че страните се стремили към тази привидност на първо място, за да
избегнат евентуална претенция на банката-кредитор за връщане на
преждевременно усвоени суми по договор за кредит. На второ място,
страните целели паричните суми от банковия кредит за СМР да бъдат
върнати на въззивника като управител на дружеството-възложител по
договора за СМР, тъй като всъщност плащане на възнаграждение по договора
за СМР все още не се е дължало, защото изпълнение на СМР не е било
започнало. Освен това неправилно е било тълкувано съдържанието на
уговорката по чл. 1, ал. 2 от договорите за заем, тъй като от същата става
ясно, че в договорите за заем се съдържат уговорки на представители на
2
търговските дружества като страни по договора за СМР, както и че всъщност
е уговорен начин на плащане по договора за СМР, а не действително
предоставяне на парични суми в заем. Въззивникът смята, че съдът не е
обсъдил цялостно показанията на свидетеля Боцановска и събраната в хода на
съдебното дирене кореспонденция между страните, както и доказателствата за
произхода на паричните средства, които в съвкупност налагат извода за
основателност на наведеното възражение за абсолютна привидност на
договорите за заем. Направено е изложение относно хронологията на
извършените преводи на паричните суми, за да се обоснове връзката им
изцяло с договора за СМР, по който страни са двете посочени търговски
дружества. Претендира се решението в обжалваната му част да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени в цялост. Претендират се разноски.
Въззиваемият Г. Г. Г. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалните си представители адв. Д. Н. и
адв. С. Попова, излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Сочи, че чл. 1, ал. 2 от
договорите за заем се тълкува превратно от въззивника. Последният считал,
че клаузата свидетелства за симулация, а всъщност се касаело за уговорка,
освобождаваща въззиваемия от забава при изпълнение на сключения между
страните договор за СМР. Посочената клауза не съставлявала начало на
писмено доказателство за наличието на симулация, а обратно писмо не е било
събрано в хода на съдебното дирене. Липсата на начало на писменото
доказване обуславяло извод за недопустимост на доказването на симулация
посредством свидетелски показания.
Решението в частта му, с която е отхвърлен частичен иск на Г. Г. против
Д. Д. за заплащане на сумата от 1 250 лв. – частичен иск от общо 4 700 лв. –
сума, представляваща остатък от главница по договор за заем от 21.12.2016г.,
с падеж 01.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 30.03.2021 г. до окончателното й изплащане, не е обжалвана от ищеца
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и решението в тази част е влязло в сила.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
3
Въззивната жалба и отговора на същата се поддържат пред въззивната
инстанция чрез процесуалните представители на страните.
За да се произнесе по предмета на въззивното производство съдът
съобрази следното:
Исковото производство е образувано въз основа на подадената от Г. Г.
Г. искова молба на 29.03.21г. (чрез куриер), с която се е твърдяло ,че с
ответника Д. АН. Д. са сключили няколко договора за парични заеми, а
именно:
- Договор за заем от 30.11.2016г. с падеж 01.02.2017г., на стойност
55 000 лева;
- Договор за заем от 14.12.2016г. с падеж 01.03.2017г., на стойност
58 000 лева;
- Договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г., на стойност
69 000 лева и
-Договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 01.03.2017г., на стойност
16 100 лв. /за който се твърди, че бил предоговорен устно след 06.01.17г. за
сума от 34 700 лв. и при запазване на всички други условия по договора/.
Ищецът е посочил, че сумите по договорите за заем е предоставил на
ответника чрез извършени банкови преводи по банковата му сметка в
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с IBAN BG57RZWW9155 1007 634755
(така в уточняващата молба от 20.04.21г.), което е ставало в деня на
подписването на договорите или на следващия ден, а единствено по
отношение на последния от посочените договори сумите били предоставени
на няколко пъти – на 28.12.16г. – 6 800 лв.; на 06.01.17г. – 8 400 лв.; на
10.01.17г. – 4 500 лв. и на 18.05.17г. – 15 000 лв. Ищецът е твърдял, че
ответникът е извършвал погасявания по договорите за заем и то по следния
начин: на 30.03.17г. била върната чрез банков превод сумата от 30 000 лв., а
на 03.04.17г. – сумата от 10 000 лв. - и двете по първия договор от 30.11.16г.
(остатък по този договор към втората дата – 15 000 лв.). На 17.05.17г.
ответникът върнал чрез банков превод сумата от 30 000 лв., посочвайки
договор за заем от 21.12.16г. и тъй като не уточнил по кой от двата договора
от тази дата – заемодателят приел, че с това плащане се погасява
задължението по договора с по-ранен падеж (01.03.17г.), който първоначално
бил за 16 100 лв., а по-късно предоговорен за 34 700 лв. Поради това
4
остатъкът по този договор е бил 4 700 лв. към тази дата. На 09.06.17г.
ответникът чрез превод от банкова сметка на своето ЕООД „Сириус 49“ е
заплатил на ищеца сумата от 40 000 лв. с основание „връщане на личен заем“,
което последният приел, че се погасява личното задължение на Д. по най-
старото му задължение (договора за заем от 30.11.16г. с непогасен остатък от
15 000 лв.), както и част от задължението по договора за заем от 14.12.16г. (за
25 000 лв. от цялото задължение от 58 000 лв., което след тази дата е останало
в размер на 33 000 лв.). От гореизложеното ищецът е обобщил, че ответникът
е останал задължен по договора за заем от 14.12.16г. със сумата от 33 000 лв.,
по договора за заем от 21.12.16г. с падеж 15.03.17г. със сумата от 69 000 лв.;
по договора за заем от 21.12.16г. с падеж 01.03.17г. със сумата от 4 700 лв.,
или в общ размер по тези договори от 106 700 лв.
Наведено е било твърдението, че ако ответникът оспори
предоговарянето на договора от 21.12.16г. с падеж 01.03.17г. от 16 100 лв. на
34 700 лв., то тогава същият ще се е обогатил със сумата от 18 600 лв.
(разликата над дължимите по договора 16 100 лв. и заплатените 34 700 лв.)
като получена без основание. При това положение ищецът направил
изявление, че с плащането от ответника на 17.05.17г. на сума от 30 000 лв. по
договор от 21.12.16г., приема, че длъжникът е погасил сумата от 16 100 лв. по
договора от същата дата и с падеж 01.03.17г., както и част от сумата от 69 000
лв. по договора от 21.12.16г., но с падеж 15.03.17г. (последният ще е останал с
непогасена част от 55 100 лв.).
Въз основа на така изложеното ищецът е предявил искания ответникът
да бъде осъден да му заплати следните суми:
Сумата от 33 000 лв., остатък по договора за заем от 14.12.16г. с падеж
01.03.17г.;
Сумата от 1 250 лв. – частичен иск от дължимата сума от 69 000 лв. по
договор за заем от 21.12.16г. с падеж 15.03.17г.;
Сумата от 1 250 лв. – частичен иск от дължимата сума в размер на 4 700
лв., остатък по договор за заем от 21.12.16г. с падеж 01.03.17г.,
предоговорен след 06.01.17г.
В условията на евентуалност, ако не се уважат предявените частични
искове, имащи за предмет сумите по двата договора от 21.12.16г., то тогава
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца:
5
Сумата от 1 250 лв. – частичен иск от дължимата сума от 18 600 лв., с
която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца;
Сумата от 1 250 лв. – частичен иск от дължимия остатък от 55 100 лв. по
договора за заем от 21.12.16г. с падеж 15.03.17г. ( за този втори
евентуален иск с уточняващата молба от 20.04.21г. е заявено от
ищеца, че не го поддържа. Няма изрично десезиране на съда, но няма
и произнасяне с обжалвания съдебен акт, няма и искане за
допълване на последния, поради което и не е предмет на въззивното
производство).
Ищецът се е позовал на правоувеличаващия ефект на исковата молба и е
претендирал присъждането на претендираните суми, ведно със законната
лихва от предявяването на исковете до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. АН. Д. е депозирал писмен
отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител. Оспорил е
предявените искове като неоснователни, възразявайки, че посочените от
ищеца договори за заем са привидни - персонално и относително
симулативни като прикриващи действителните отношения между търговските
дружества на двете физически лица, които търговски дружества са били
обвързани от действителен договор за изработка и привидността е досежно
уговорения начин на изплащане на възнагражденията по последния от
възложителя. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца за получени от
самия него чрез банкови преводи на посочените суми, както и за извършените
от ответника и от неговото ЕООД „Сириус 49“ парични преводи по банковата
сметка на ищеца. Твърдял е, че освен признатите като получени от ищеца
суми, последният е получил от ответника и още сумата от 19 600 лв.,
преведени му на 07.04.17г. Навел е твърденията, че подписалите договорите
за заем физически лица са действали като представляващи търговските
дружества „СПА ЛУКС“ ЕООД, гр. Бургас, представлявано от ищеца Г. и
„Сириус-49“ ЕООД, гр. Варна, представлявано от ответника Д.. Между двете
дружества е бил сключен на 07.11.16г. договор за изграждане, доставка и
монтаж на СПА център в хотел „Сириус бийч“, находящ се в к.к. „Св. св.
Константин и Елена“ срещу дължима от възложителя на изпълнителя цена от
279 500.50 лв. без ДДС, платимо поетапно – първоначално 30% от
уговорената цена при подписване на договора и след това – плащане на суми
според извършените и конкретизирани в договора строително-монтажни
6
дейности. Финансовият ресурс за този договор възложителят „Сириус 49“
ЕООД е осигурил чрез сключването на договор за банков кредит от 16.11.16г.
с ТБ „Юробанк България“ АД. Ответникът е твърдял, че водени единствено
от „счетоводни и данъчни цели“, по сметка на дружеството-изпълнител са
били превеждани от дружеството-възложител суми, различни от уговорените
в договора за изработка, с уговорката, че част от получените суми
непосредствено след превода им ще бъдат превеждани по банковата сметка
на ответника при други условия. Твърдяло се, че към 17.02.17г. дружеството-
възложител е изплатило на дружеството-изпълнител без да са налице
предпоставките на уговореното в договора за изработка, сума в общ размер от
302 395 лв. /на 18.11.16г. – 3 000 лв., на 30.11.16г. – 103 125 лв., на 15.12.16г.
– 69 000 лв., на 20.12.16г. – 70 800 лв., на 28.12.16г. – 7 000 лв., на 05.01.17г. –
8 970 лв., на 10.01.17г. – 9 500 лв., на 23.01.17г. – 9 500 лв., на 26.01.17г. –
9 500 лв., на 12.02.17г. – 12 000 лв./ Именно поради това в оформените от
страните договори за заем е била записана уговорката, че извършването на
дейностите по договора за изграждане, доставка и извършване на СМР в СПА
център в хотел „Сириус бийч“ да става след връщане на сумите от ответника.
Поради така постигнатите уговорки между страните и с оглед изпълнение на
задълженията от „Спа лукс“ ЕООД, до 09.06.17г. чрез банкови преводи по
сметката на неговия собственик, са му били „върнати“ 129 600 лв.,
представляващи плащане /макар и недължимо с оглед неизвършени СМР/ по
договора за изработка, а не връщане на заети суми. Посочено било, че
доказателства за действителните уговорки между страните, наред с
уговорката в чл. 1, ал. 2 от договорите за заем, представляват и следните
факти: един от преводите в размер от 40 000 лв. е извършен от банковата
сметка на „Сириус 49“ ЕООД; в нито една от вноските бележки за платени
суми от ответника към ищеца не е цитиран договор за заем като конкретно
основание; при съпоставка на преводите, извършени в полза на „Спа лукс“
ЕООД и тези в полза на ответника като физическо лице, се установява, че те
са извършени или в един и същи ден или на следващия ден. Освен това
въпреки платените суми в общ размер от 302 395 лв. дружеството-изпълнител
не е извършило в обекта СМР на посочената стойност. Поради всичко
гореизложено се е поддържало, че между страните по делото не е възниквало
заемно правоотношение по нито един от приложените договори за заем, тъй
като същите са нищожни поради привидност. Релевирано било и възражение
7
за неизпълнен договор за доставка и монтаж на СПА център от 07.11.16г.
/твърди, че изпълнените от дружеството-изпълнител дейности възлизат на
стойност от 29 057 лв. по данни на частно изготвена експертиза/, поради
което и претенцията за връщане на сума, като получена без основание от
ответника, също се явява неоснователна.
В първото по делото с.з. ответникът чрез процесуалния си представител
е допълнил твърденията си от отговора на исковата молба. Посочил е, че
парите, уговорени като възнаграждение по договора за изработка между двете
дружества, сключен на 07.11.16г., са били заплащани от „Сириус 49“ ЕООД
по банковата сметка на „СПА ЛУКС“ ЕООД, а последното ги превеждало по
сметката на своя управител Г.Г., който пък ги връщал на управителя на
„Сириус 49“ ЕООД - Д.Д., за да се прекъсне връзката „за данъчни цели“. А
едва след изпълнение на уговорените в договора за изработка СМР, да стане
„връщане“ на парите от Д. на Г.. Това именно „връщане“ на парите от Д. на Г.
представлявало реалното плащане по договора за изработка.
Процесуалният представител на ищеца е признал наличието на сключен
между посочените две търговски дружества договор за изработка от
07.11.16г. Признал е още за наличието на връзка между договорите за заем и
посочения договор за изработка, но е поддържал, че уговореното в чл. 1, ал. 2
от тези договори всъщност е поетият от Г. ангажимент като управител на
„СПА ЛУКС“ ЕООД да изпълни задълженията си по договора за изработка,
само когато му бъдат върнати дадените чрез договорите за заем финансови
средства, с които да се работи. Счита се, че цитираната клауза от договорите
за заем има по-скоро обезпечителен характер – дружеството-изпълнител по
договора за изработка да не изпадне в забава по отношение на уговорените в
него срокове, както и за да се обезпечи връщането на заетите средства.
Поради това е оспорено възражението за привидност на договорите за заем,
тъй като парите са били реално предавани по договорите за заем и след това
връщани като части от същите. Оспорено е било твърдението на ответника, че
извършените СМР по договора за изработка били в минимален размер.
Направено е било изявление, че част от предоставените суми по договорите за
заем действително имат за свой произход преведените от „Сириус 49“ ЕООД
на „СПА ЛУКС“ ЕООД суми по договора за изработка, но това не означавало,
че те не са дадени от единия управител на другия управител като физически
лица по договорите за заем. Допълва се, че заемите са били предоставени по
8
искане на ответника и за задоволяване на негови нужди.
С молба от 09.09.21г. ищецът е предприел изменение на първия главен
иск, основан на договор за заем от 14.12.16г. с падеж 01.03.17г., чрез
намаляване на предявения размер от 33 000 лв. на 13 400 лв., допуснато с
протоколно определение от 17.09.21г.
С оглед на наведените от ищеца твърдения по фактите и отправените
въз основа на същите искания до съда, предявените искове следва да бъдат
квалифицирани като такива по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД - за връщане на дадени по
договорите за заем парични суми (предявени и в частични размери по част от
договорите) и евентуален по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – за заплащане на
получена без правно основание сума от 18 600 лв. (предявена в частичен
размер от 1 250 лв.) чрез извършени банкови преводи на 10.01.17г. (за сума в
размер на 3 600 лв. като част от общо преведената на тази дата сума от 4 500
лв.) и на 18.05.17г. (за сумата от 15 000 лв.).
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба , съдът
съобрази следните факти, установени въз основа на събрания по делото
доказателствен материал:
От представените с исковата молба договори за паричен заем се
установява следното: на 30.11.16г. Г. като заемодател и Д. като „заемател“ са
се уговорили заемодателят да предаде на заемополучателя /съдът използва
този термин, а не използвания в договора „заемател“, за да се избегне
всякаква неяснота по-нататък/ сумата от 55 000 лв. в деня на подписването
на договора чрез банков превод по посочена банкова сметка, а
заемополучателят да върне сумата еднократно или на вноски до 01.02.17г.
чрез банков превод по банковата сметка на заемодателя. В чл. 5 е било
уговорено, че връщането на заетата сума ще се обезпечи с издаването в
момента на плащането на Запис на заповед за стойността на дадената в заем
сума. Уговорена е в чл. 9 и мораторна неустойка при забава при връщането на
заетата сума.
С договор за паричен заем от 14.12.16г. ( словом е изписано „тридесети
ноември две хиляди и шестнадесета година“) Г. се задължил да предостави
на Д. паричен заем в размер на 58 000 лв. в деня на подписването на договора
по банков път, която заемополучателят / съдът отново използва този термин,
а не използвания в договора „заемател“, за да се избегне всякаква неяснота
9
по-нататък/ следва да върне изцяло или на вноски по банковата сметка на
заемодателя в срок до 01.03.17г. В чл. 1, ал. 2 от договора страните са
уговорили, че предоставените заемни средства са с произход плащанията,
които заемополучателят извършва в качеството си на представител на
възложителя по Договор за изграждане на СПА център в хотел „Сириус бийч“
от 07.11.16г. и са свързани с него, така че връщането на заемните средства на
заемодателя /в договора е посочено „заемателя“, но това не съответства на
смисъла от следващата част на изречението и поради това настоящият
съд приема, че се касае до заемодателя/ ще представлява и е условие за
изпълнение на задълженията му като представляващ изпълнителя по
цитирания договор. Уточнено е, че тази уговорка обвързва страните в тази им
част и по отношение на задълженията им по Договора за изграждане на СПА
център в хотел „Сириус бийч“ от 07.11.16г., както следва: на възложителя - да
заплати, а на изпълнителя - да изпълни възложените му СМР. При
неизпълнение на задължението за връщане на заемните средства по
уговорения начин, за изпълнителя по договора /заемодател, съгласно този
договор (в договора обаче неточно е използвано „заемател“, което обозначава
заемополучателя в договора)/ не възниква реципрочното му задължение за
изпълнение на договорените СМР, съгласно КСС. Очевидно в този договор е
използван текста от предходния договор, но в чл. 5 вече не съществува
задължение на заемополучателя да обезпечава дълга си чрез издаването на
запис на заповед, което не е съобразено в редакцията на уговорката на чл. 8, т.
1. Останалите уговорки са идентични на уговорките от предходния договор.
С договор за паричен заем от 21.12.16г.( словом е изписано „тридесети
ноември две хиляди и шестнадесета година“) Г. се задължил да предостави
на Д. паричен заем в размер на 69 000 лв. в деня на подписването на договора
по банков път, която заемополучателят / съдът използва този термин по
изложените по-горе съображения/ следва да върне изцяло или на вноски по
банковата сметка на заемодателя в срок до 15.03.17г. Възпроизведена е
изцяло уговорката на чл. 1, ал. 2 от предходния договор и в същата й
редакция, която настоящият състав на съда посочи по-горе как счита, че
следва да се чете.
С договор за паричен заем от 21.12.16г. (словом е изписано „тридесети
ноември две хиляди и шестнадесета година“) Г. се задължил да предостави
на Д. паричен заем в размер на 16 100 лв. в деня на подписването на договора
10
по банков път, която заемополучателят / съдът използва този термин по
изложените по-горе съображения/ следва да върне изцяло или на вноски по
банковата сметка на заемодателя в срок до 01.03.17г. Възпроизведена е
изцяло уговорката на чл. 1, ал. 2 от предходните два договора и в същата й
редакция, която настоящият състав на съда посочи по-горе как счита, че
следва да се чете. В чл. 12 е уговорено, че промени в договора могат да се
правят само по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма.
Видно от подадената на 18.04.17г. от ищеца ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ,
че същият е декларирал предоставени на ответника Д. заеми през 2016г. в общ
размер от 198 100 лв. /л. 196-202/. С подадената на 27.04.18г. ГДД по чл. 50 от
ЗДДФЛ за 2017г., ищецът е декларирал, че непогасените остатъци по
предоставени парични заеми към 31.12.17г. възлизат на 198 000 лв. /л. 203-
208/.
Ответникът не е оспорил, че е получил чрез банкови преводи от ищеца
посочените парични суми, описани в договорите за заем, за което с исковата
молба са представени извлечения от банковата сметка на ищеца в
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД /л. 22-38/. От тези документи се установява,
че като основание за извършените от ищеца по банковата сметка на ответника
преводи са били посочвани съответните договори за заем с конкретизация на
датата на сключването им. Видно от документите, че на 30.03.17г. и 03.04.17г.
по сметката на ищеца ответникът е превел сумите от 30 000 лв. и 10 000 лв. с
основание „връщане заем по дог. 30.11.16г.“; на 07.04.17г. е преведена от
ответника на ищеца сумата от 19 800 лв. на основание „връщане на заем“; на
17.05.17г. също е била преведена на ищеца сумата от 30 000 лв. „по дог. за
заем от 21.12.16г. връщане“; на 09.06.17г. „Сириус 49“ ЕООД е превело на
ищеца сумата от 40 000 лв. с основание „връщане на личен заем“.
От представеното от ответника заверено копие на Договор за доставка и
монтаж на оборудване за СПА център се установява, че същият е бил
сключен на 07.11.16г. между „Сириус 49“ ЕООД, гр. Варна, представлявано
от управителя си Д. АН. Д. и „Спа лукс“ ЕООД, гр. Бургас, представлявано от
своя управител Г. Г. Г.. С договора дружеството, представлявано от ответника
е възложило, а дружеството, представлявано от ищеца е приело като
изпълнител да достави и монтира на обекта на възложителя в к.к. „Св. св.
Константин и Елена“ съоръжения и принадлежности за СПА център,
11
подробно описани в спецификация към договора, срещу възнаграждение от
279 500.50 лв. без ДДС. В чл. 12 от договора са уговорени етапите, при които
ще се извършва плащането на уговорената цена – 30% (40 000 лв. без ДДС)
при подписването на договора; 50 000 лв. без ДДС след изкъртване и
подготвяне на басейни и помещения за изграждане на стени, под и тавани;
50 000 лв. без ДДС след изграждане на стени, подове и тавани и подготовка за
облицовка; 70 000 лв. без ДДС след монтаж на Турска баня, сауни и Римска
баня; 30 000 лв. без ДДС преди монтаж на басейни; 35 000 лв. без ДДС преди
изграждане на помещения за масажи; 4 500.50 лв. без ДДС до 3 месеца след
пускането на обекта в експлоатация. Уговорено е, че извършването на
работата по отделните етапи, изпълнителят следва да издава фактура на
възложителя, който е длъжен в 3-дневен срок да извърши съответното
плащане, но след съставяне на протокол за извършената работа и вложените
материали. Уговореният срок за изпълнение на работата е бил 120 календарни
дни от датата на подписването на протокол за начало на работата на обекта. В
чл. 15, ал 2 е уговорено, че при забавяне на кое да е от плащанията с повече
от 3 дни, изпълнителят има право да прекрати работата по изпълнението по
договора, без да носи отговорност за спазване на уговорените срокове.
Осигуряването на финансовите средства за плащане по горния договор
за изработка е било извършено от възложителя чрез сключения на 16.11.16г.
Договор за предоставяне на инвестиционен кредит с „Юробанк България“
АД, по силата на който на „Сириус 49“ ЕООД /при солидарни длъжници -
„Саут бийч“ ЕООД, представлявано от ответника Д. и самият Д. в лично
качество/ е бил предоставен кредит в максимален размер от 300 000 лв., при
срок за усвояване от 6 месеца – до 16.05.17. Крайният срок за издължаване на
кредита е определен до 21.11.22г. Целта на банковия кредит е определена в
т.1.1 от договора – финансиране и рефинансиране до 75% от стойността на
разходите (без ДДС), свързани с ремонтни дейности за обновяване,
оборудване, обзавеждане и разширяване на СПА център в хотелски комплекс
„Сириус Бийч“, но не повече от разрешения максимален размер. В т. 1.12.2 от
договора е уговорено, че усвояването на средства от кредита се допуска след
изпълнението на следните условия и представяне в банката на следните
документи (извън обезпечението по договора): заверена и потвърдена от
посочено акционерно дружество количествено-стойностна сметка /КСС/;
представяне на разходооправдателни документи – данъчни фактури и
12
фактури за авансови плащания, договори и други документи, потвърждаващи
целевото използване на кредита, придружени със съответните платежни
нареждания /л. 104-119/.
С отговора на исковата молба ответникът е представил копия от
платежните документи, с които „Сириус-49“ ЕООД е извършило плащания на
„Спа лукс“ ЕООД по договора от 07.11.16г., възлизащи на обща стойност от
302 395 лв. /л. 83-103/, както и копия от платежните документи, с които Д. (а
един е от „Сириус 49“ ЕООД) е извършвал парични преводи към Г. – л. 120-
124, а в четлив вариант – на л. 189-193, възлизащи на обща стойност 129 600
лв. Документите не са оспорени от ищеца. Отделните преводи като стойности
и дати ще бъдат коментирани по-долу.
От представените от ищеца двустранно подписани от управителите на
двете търговски дружества протоколи за установяване на завършването и
заплащането на натурални видове СМР в хотел „Сириус“ в к.к. „Св. св.
Константин и Елена“ е видно следното: към 28.02.17г. са извършени СМР на
стойност 7 296 лв. с ДДС; към 11.03.17г. са извършени СМР на стойност
2 052 лв. с ДДС; към 22.03.17г. са извършени СМР на стойност 23 604 лв. с
ДДС; към 29.03.17г. са извършени СМР на стойност 5 400 лв. с ДДС; към
29.03.17г. е извършена консултантска дейност на стойност 13 605 лв. с ДДС;
към 15.04.17г. са извършени СМР на стойност 10 060.80 лв. с ДДС; към
19.04.17г. са извършени СМР на стойност 35 268 лв. с ДДС. Двустранно
подписаните протоколи са за обща стойност от 97 285.80 лв. /л. 145-151/.
Дружеството-изпълнител по договора за СМР чрез ищеца като негов
управител е изпратило до дружеството-възложител на електронната му поща
още два протокола за извършени на обекта СМР към 09.06.17г. на стойност
38 988.09 лв. с ДДС и на стойност 9 878.40 лв. с ДДС. Протоколите не са били
подписани от представител на възложителя. В съпроводителното писмо, с
което ищецът е изпратил тези протоколи, е посочено, че актовете за
извършена работа до момента са на обща стойност от 130 028.40 лв., като при
изпълнителя има положителна разлика от 14 366.60 лв. Отправено е искане в
писмото да се извърши обещаното плащане от 50 000 лв., което ще бъде
разпределено за изплащане на материалите и труда с цел продължаване на
работата /л. 152/.
От предходно изпратените по електронен път писма от Г.Г. като
13
управител на изпълнителя „Спа лукс“ ЕООД до възложителя по договора за
СМР „Сириус 49“ ЕООД чрез ответника Д. се установява следното: в писмото
от 28.02.17г. /л. 155-156/ е посочено, че от 09.01.17г. е започнато демонтиране
на съоръженията, събаряне на съществуващи стени и дограма, което е било
извършено само за 8 работни дни без почивки през почивните дни. В писмото
е посочено, че изцяло на добрата воля на изпълнителя са се съгласили парите,
които са били отпуснати на възложителя като кредит за изграждането на СПА
центъра, да ги изтегли изпълнителя и да ги върне на г-н Д. като заем – нещо,
което никоя друга компания не би се съгласила да направи за Д..
Изпълнителят е поел невероятни загуби при договор от 329 664 лв. без ДДС.
В писмото е направено изявление, че до момента има заплатени от
възложителя 302 395 лв., както и отпуснат заем „от нас към Вас“ 203 000 лв.
Явяващата се като разлика сума от 99 395 лв. е описано за какво е
изразходвана: 16 000 лв. за дизайн и проектиране; 10 000 лв. – за познати на г-
н Д.; 55 000 лв. – фактура към доставчик и 11 400 лв. – материали за зидове.
Посочено е, че в хотела се работи от 2 месеца, за което са били направени
допълнителни разходи от изпълнителя, а същевременно последният е бил
подложен на системни обаждания да даде 2 000 лв., за да си плати г-н Д. тока.
Посочено е в писмото, че при положение, че на г-н Д. е бил осигурен такъв
заем, то с оглед изпълнителят да си защити приходите, той е заплатил
авансово материали, труд и др., което е нанесло на компанията огромни
загуби като време, договори, счетоводство, такси, адвокатски хонорари и др.
В писмото от 01.03.17г. е направено изявление от изпълнителя до
възложителя, че от 01.03.17г. се анулира фактурата за доставка на материали,
която не е била доплатена, а доставчикът ще върне платената сума, с която
изпълнителят ще работи. Възложителят е бил уведомен, че в предното писмо
те са били вписали 3 200 лв. такси за прехвърления, както и 405 лв. от
последното. Изпълнителят продължава работата, докато платеният аванс
свърши.
Съдът намира, че представеният с отговора на исковата молба
Констативен протокол от експерти, изготвен на 29.06.17г., представлява по
съществото си частна експертиза, която не може да бъде годно
доказателствено средство в настоящия процес относно обема на извършените
от изпълнителя по договора за изработка от 07.11.16г. работи /л. 126-136/.
Поради това същата не следва да бъде вземана предвид.
14
От заключението на назначената пред първоинстанционния съд
съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява следното:
1. От две свои банкови сметки /в „Банка ДСК“ АД и в „Юробанк
България“ АД/ „Сириус 49“ ЕООД е извършило по банковата сметка на „Спа
лукс“ ЕООД, разкрита в „Райфайзенбанк“ АД, следните преводи и на
следните основания: на 08.11.16г. – 3 000 лв. с основание „плащане по
фактура СПА център“; на 30.11.16г. – 103 125 лв. – основание „по договор за
СПА център“; на 15.12.16г. – 69 000 лв. – основание „по договор за СПА
център“; на 20.12.16г. – 70 800 лв. – основание „по договор за СПА център“;
на 28.12.16г. – 7 000 лв. – основание „по договор за СПА център“; на
06.01.17г. – 8 970 лв. – основание „по договор за СПА център“; на 10.01.17г.,
24.01.17г. и 26.01.17г. – суми от по 9 500 лв. – основание „по договор СПА
център“ и „плащане по фактура СПА център“; на 17.02.17г. – 12 000 лв. –
основание „фактура № 278/17.02.17г.“, или общо сумата от 302 395 лв.
2. От извлеченията от сметката на ищеца Г. в „Райфайзенбанк
(България)“ АД не се установява да са налице извършени преводи по същата
от „Спа лукс“ ЕООД. От допълнително предоставените данни от ищеца
вещото лице е установило, че за периода от 30.11.16г. до 08.06.17г. от
сметката на „Спа лукс“ ЕООД са били теглени следните суми в брой: на
30.11.16г. – 55 274 лв.; на 15.12.16г. – 65 312 лв.; на 21.12.16г. – 69 332 лв.; на
28.12.16г. – 6 822 лв.; на 06.01.17г. – 8 429 лв.; на 10.01.17г. – 6 522 лв.; на
10.03.17г. – 25 112 лв. и на 08.06.17г. – чрез банков превод на сумата от 2000
лв., или общо 238 803 лв. (допълнението към заключението на вещото лице).
3. Г. е внасял по личната си сметка в „Райфайзенбанк (България)“ АД
следните суми на каса: на 30.11.16г. – 54 947 лв.; на 15.12.16г. – 64 937 лв.; на
21.12.16г. – 68 933 лв.; на 28.12.16г. – 6 795.20 лв.; на 06.01.17г. – 8 393.60 лв.;
на 10.01.17г. – 4 497.50 лв.; на 11.01.17г. – 500 лв.; на 17.02.17г. – 170 лв.; на
20.02.17г. – 200 лв.; на 10.03.17г. – 9 892.10 лв. и на 08.06.17г. – чрез банков
превод на сумата от 300 лв., или общо 219 565.40 лв.
4. От банковата сметка на Г. в „Райфайзенбанк (България)“ АД към
банковата сметка на ответника Д. в същата банка са били превеждани
следните суми и на следните основания: на 30.11.16г. – 55 000 лв. – основание
„по договор за заем от 30.11.16г.“; на 15.12.16г. – 58 000 лв. – основание „по
15
договор за заем от 14.12.16г.“; на 21.12.16г. – 69 000 лв. – основание „по
договор за заем от 21.12.16г.“; на 28.12.16г. – 6 800 лв. – основание „по
договор за заем от 21.12.16г.“; на 06.01.17г. – 8 400 лв. – основание „по
договор за заем от 21.12.16г.“; на 10.01.17г. - 4 500 лв. – основание „по
договор заем от 21.12.16г.“ и на 18.05.17г. – 15 000 лв. с основание „по
договор за заем от 21.12.16г.“, обща сума от 216 700 лв.
5. От банковата сметка на ответника Д. в „Райфайзенбанк (България)“
АД към банковата сметка на ищеца Г. в същата банка са били извършени
следните преводи или плащания на каса на следните суми с посочени
основания: на 30.03.17г. – превод на 30 000 лв. и на 03.04.17г. – вноска на каса
на 10 000 лв., и двете с основание „връщане заем по дог. 30.11.16г.“; на
07.04.17г. – вноска на каса на 19 800 лв. с основание „връщане на заем“; на
17.05.17г. – банков превод на 30 000 лв. с основание „по дог. за заем от
21.12.16г. връщане“.
6. От банковата сметка на „Сириус 49“ ЕООД в „Банка ДСК“ АД на
09.06.17г. е преведена по банковата сметка на ищеца сумата от 40 000 лв. с
основание „връщане на личен заем“.
7. От приложеното по делото извлечение от банковата сметка на Г.,
разкрита в „Райфайзенбанк (България)“ АД се установява, че наличността по
сметката му към 16.11.16г. е била 45.04 лв. От страна на ищеца не са били
предоставени данни за други свободни парични средства, извън получаваните
от него по сметката на „Спа лукс“ ЕООД.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да обсъжда
свидетелските показания на свидетеля, допуснат до разпит при условията на
водене от ищеца, тъй като същите са за установяването на факти, които
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК е недопустимо да се установяват с гласни
доказателства /изменение на писмения договор за заем от 21.12.16г. относно
неговия размер/ и при липсата на дадено съгласие от насрещната страна.
Същите се явяват и неотносими, тъй като предявеният иск за връщане на
парична сума като дадена по договор за заем от 21.12.16г. с падеж до
01.03.17г. не е предмет на въззивното производство.
Съдът намира, че по делото е налице начало на писмено доказателство,
относимо към възражението на ответника за привидност на процесните
договори за заем – това е изявлението на ищеца в електронното му писмо до
16
ответника от 28.02.17г. /л. 155-156/, тъй като в същото е посочено, че от
09.01.17г. са започнали дейностите по изпълнение на договора между двете
търговски дружества от 07.11.16г., както и че изцяло на добрата воля на
изпълнителя са се съгласили парите, които са били отпуснати на възложителя
като кредит за изграждането на СПА центъра, да ги изтегли изпълнителя и да
ги върне на г-н Д. като заем и в тази връзка – че изпълнителят е поел
невероятни загуби при договор от 329 664 лв. без ДДС; както и, че до
момента на писмото има заплатени от възложителя 302 395 лв., при отпуснат
заем „от нас към Вас“ 203 000 лв. Това писмо, съпоставено и с уговорките от
договора за изработка от 07.11.16г., в които липсва задължение за авансово
плащане на възнаграждението от възложителя на изпълнителя, сочат на
наличието на други уговорки, различни от сключването на договори за заем,
чието разкриване може да стане чрез гласни доказателства.
Така от показанията на разпитаната като свидетел Ц.Б. /които съдът
преценява с оглед нейната заинтересованост в полза на ответника, предвид
признатия факт, че нейното дружество от 2015г. осъществява счетоводното
обслужване на „Сириус 49“ ЕООД/ се установява, че тя познава и ищеца и
знае за сключения между търговските дружества на страните договор през
2016г. за изграждането на СПА зоната в хотел „Сириус“ в к.к. „Св.св.
Константин и Елена“. Свидетелката сочи, че финансирането на дейностите
възложителят е осигурил чрез банков кредит, а заплащанията по договора са
започнали още от средата на м. 11.16г. към „Спа лукс“ ЕООД. Изпълнителят е
издал фактури за авансови плащания за около 316 000 лв., тъй като целта е
била да се усвои банковия кредит, тъй като пред банката е било необходимо
да се представи платежен документ. По тази причина били издавани
преждевременно фактури за по-големи суми, за да се усвои банковия кредит.
След това възникнали проблеми, тъй като работите не били изпълнени.
Свидетелката сочи, че е имало договори между двамата управители, за да
бъдат върнати тези пари в „Сириус 49“ ЕООД за неизпълнените работи, за
недължимо платени суми. Разговорите между двамата управители са се
провеждали в хотел „Сириус“ – Д. се опасявал, че банката ще поиска връщане
на тази неусвоена част от кредита, а същевременно са били нужни пари и за
зимния сезон, тъй като хотелът е целогодишен, но не работи пълноценно.
Идеята е била тези пари да останат на разположение на „Сириус 49“ ЕООД. В
тази връзка свидетелката е предложила парите да се върнат от дружеството-
17
изпълнител на възложителя по договора от 07.11.16г., но управителите
решили друго – физическото лице Г. да върне парите на физическото лице Д.
и да пишат „договор за заем“ /срещу което свидетелката имала възражения/.
Самите договори за заем свидетелката не е виждала, но е съпроводила Д. до
„Райфайзенбанк“ АД, където той си бил открил сметка като физическо лице, а
също и на „Сириус 49“ ЕООД, в която банка пък Г. е превеждал парите.
Същите са били теглени от Д. от личната му сметка и на каса ги внасяли по
сметката на „Сириус 49“ ЕООД. По този начин била „изчиствана“ касата на
дружеството през летния сезон. Посочваното основание от Д. било
„захранване на сметка“. Обяснението от счетоводна гледна точка било, че все
едно в касата на дружеството е имало едни пари и същите са били внесени по
банковата му сметка. Счетоводителката разбрала за договорите за заем,
когато е започнало връщането на пари през 2017г. Г. е посещавал офиса, за да
се обсъжда връщането на пари. Напрежението между двамата управители
ескалирало, когато имало неизпълнени работи, а и доставката на някакви
съоръжения се забавило, а пък старта на новия сезон от 15.05.17г.
наближавал. Г. имал претенции да му се върнат парите, които той е отпуснал
по тези договори за заем. Свидетелката обобщава, че „Сириус 49“ ЕООД е
платило на „Спа лукс“ ЕООД около 302 000 лв. /при договорна цена за СМР
от 316 000 лв./, а през 2016г. са били върнати от Г. на Д. около 188 000 лв. и
малки суми след това. Така „засегната“ е цената по договора за СМР с около
100 000 лв., тъй като има реално неизпълнени СМР. Свидетелката сочи, че тя
изготвя декларациите на Д. по чл. 50 от ЗДДФЛ и за 2016г. и 2017г. не е било
декларирано в тях получаването на заеми. При приемане и подписване на
протоколите за извършени СМР е било коментирано от служители на
ответника, че записаните квадратури не отговарят на действителните, които
са в актовете. Г. е имал претенции да му се платят още пари, а претенциите на
„Сириус 49“ ЕООД към „Спа лукс“ ЕООД първоначално се изразявали в
разговори – очаквало се да се изпълнят СМР. Свидетелката сочи, че Д. е
връщал пари по договорите за заем, но не знае точните суми.
Въз основа на установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Съдът намира, че по делото е установена основателността на
правоизключващите възражения на ответника за привидност на процесните
договори за заем като прикриващи уговорен между страните по договор за
18
изработка от 07.11.16г. начин за връщане на авансово платено
възнаграждение за неизвършени СМР. Това следва от съвкупния анализ на
множеството косвени доказателства, разгледани в тяхната логическа и
хронологична последователност:
На 07.11.16г. е бил сключен договор за изработка по силата на който
управляваното от ответника Д. „Сириус 49“ ЕООД е възложило на
управляваното от ищеца Г. „Спа лукс“ ЕООД да изгради в собствения му
хотел оборудване на СПА център срещу уговорена обща цена от 279 500.50
лв. без ДДС (335 400.60 лв. с ДДС), платима при уговорените в чл. 12 етапи –
първоначално 40 000 лв. без ДДС /48 000 лв. с ДДС/ при подписването на
договора, а всички други плащания – след осъществяване на описани в
Спецификация 1 СМР, което следвало да се удостоверява с двустранно
подписани протоколи.
Вместо уговорената първоначално платима от възложителя сума от
48 000 лв., на 08.11.16г. възложителят е платил чрез банков превод на
изпълнителя сумата от 3 000 лв. И това е обяснимо, тъй като финансовите
средства за изпълнение на договора за изработка възложителят е осигурил
чрез сключения едва на 16.11.16г. целеви договор за банков кредит с
„Юробанк България“ АД, който е бил с максимален разрешен размер до
300 000 лв., усвоим до 16.05.17г. Както се посочи и по-горе, усвояването на
финансовите средства е било обусловено от представянето на заверена КСС и
от разходооправдателни документи – данъчни фактури, фактури за авансови
плащания, договори и други документи, потвърждаващи целевото използване
на кредита, придружени със съответните платежни нареждания.
Според св. Боцановска, изпълнителят по договора за изработка от
07.11.16г. е издал фактури за авансови плащания за около 316 000 лв., тъй
като целта е била да се усвои банковия кредит от възложителя, тъй като пред
банката е било необходимо да се представи платежен документ. По тази
причина били издавани преждевременно фактури за по-големи суми, за да се
усвои банковия кредит. Същевременно между управителите на търговските
дружества е било постигнато споразумение авансово преведените пари по
договора за изработка (така за периода от 08.11.16г до 17.02.17г.
възложителят е превел на изпълнителя общо 302 395 лв.) да бъдат върнати и
двамата са решили това да стане чрез сключване на договори за заем между
19
физическите лица. Тези показания се потвърждават от изявлението на ищеца
Г. в изпратеното по електронна поща писмо от 28.02.17г. до ответника Д. в
качеството им на управители на страните по договора за изработка от
07.11.16г. - че изцяло на добрата воля на изпълнителя са се съгласили парите,
които са били отпуснати на възложителя като кредит за изграждането на СПА
центъра, да ги изтегли изпълнителя и да ги върне на г-н Д. като заем – нещо,
което никоя друга компания не би се съгласила да направи за Д.; че
изпълнителят е поел невероятни загуби при договор от 329 664 лв. без ДДС;
че при положение, че на г-н Д. е бил осигурен такъв заем, то с оглед
изпълнителят да си защити приходите, той е заплатил авансово материали,
труд и др., което е нанесло на компанията огромни загуби като време,
договори, счетоводство, такси, адвокатски хонорари и др.
Обвързаността на договорите за заем, сключени между физическите
лица -управители на търговските дружества – страни по договора за
изработка от 07.11.16г., с последният договор, се разкрива и от уговореното в
чл. 1, ал. 2 от договорите за заем, датирани от 14.12.16г. и 21.12.16г. Както се
посочи и по-горе, управителите на двете дружества в качеството им на
физически лица са признали, че заемните средства имат за произход
плащанията, които възложителят по договора за изработка от 07.11.16г.
извършва на изпълнителя и освен това - връщането на заемните средства ще
представлява изпълнение на задължението на възложителя да заплати, а на
изпълнителя – да изпълни възложените му СМР (като последното е
предпоставено от връщането на заемните средства по уговорения начин).
Относителната привидност на договорите за заем личи и при детайлно
изследване на моментите на извършване на съответните банкови преводи
(или касови плащания) на отделните суми, както и при съпоставянето им с
други писмени доказателства по делото, а именно:
1. На 30.11.16г. - „Сириус 49“ ЕООД е извършило превод в полза на „Спа
лукс“ ЕООД на сумата от 103 125 лв. като плащане по фактура за СПА
център; Г. е изтеглил от банковата сметка на „Спа лукс“ ЕООД сумата от
55 274 лв. и е внесъл по личната си сметка сумата от 54 947 лв. (по която
е имал минимална наличност); извършен е превод от личната сметка на
Г. по личната сметка на Д. в размер на 55 000 лв. по договор за заем от
30.11.16г. (оформен в писмена форма за сумата от 55 000 лв. и с падеж
20
01.02.17г.);
2. На 15.12.16г. - „Сириус 49“ ЕООД е извършило превод в полза на „Спа
лукс“ ЕООД на сумата от 69 000 лв. като плащане по фактура за СПА
център; Г. е изтеглил от банковата сметка на „Спа лукс“ ЕООД сумата от
65 312 лв. и е внесъл по личната си сметка сумата от 64 937 лв.;
извършен е превод от личната сметка на Г. по личната сметка на Д. в
размер на 58 000 лв. по договор за заем от 14.12.16г. (оформен в писмена
форма за сумата от 58 000 лв. и с падеж 01.03.17г.);
3. На 20.12.16г. - „Сириус 49“ ЕООД е извършило превод в полза на „Спа
лукс“ ЕООД на сумата от 70 800 лв. като плащане по фактура за СПА
център; Г. е изтеглил на 21.12.16г. от банковата сметка на „Спа лукс“
ЕООД сумата от 69 332 лв. и е внесъл по личната си сметка сумата от
68 933 лв.; извършен е превод от личната сметка на Г. по личната сметка
на Д. в размер на 69 000 лв. по договор за заем от 21.12.16г. (оформен в
писмена форма за сумата от 69 000 лв. и с падеж 15.03.17г.);
4. На 28.12.16г. - „Сириус 49“ ЕООД е извършило превод в полза на „Спа
лукс“ ЕООД на сумата от 7 000 лв. като плащане по договор за СПА
център; Г. е изтеглил от банковата сметка на „Спа лукс“ ЕООД сумата от
6 8222 лв. и е внесъл по личната си сметка сумата от 6 795.20 лв.;
извършен е превод от личната сметка на Г. по личната сметка на Д. в
размер на 6 800 лв. по договор за заем от 21.12.16г. (оформен в писмена
форма за сумата от 16 100 лв. и с падеж 01.03.17г.);
5. На 06.01.17г. - „Сириус 49“ ЕООД е извършило превод в полза на „Спа
лукс“ ЕООД на сумата от 8 970 лв. като плащане по договор за СПА
център; Г. е изтеглил от банковата сметка на „Спа лукс“ ЕООД сумата от
8 429 лв. и е внесъл по личната си сметка сумата от 8 393.60 лв.;
извършен е превод от личната сметка на Г. по личната сметка на Д. в
размер на 8 400 лв. по договор за заем от 21.12.16г.;
6. На 10.01.17г. - „Сириус 49“ ЕООД е извършило превод в полза на „Спа
лукс“ ЕООД на сумата от 9 500 лв. като плащане по договор за СПА
център; Г. е изтеглил от банковата сметка на „Спа лукс“ ЕООД сумата от
6 522 лв. и е внесъл по личната си сметка сумата от 4 497.50 лв.;
извършен е превод от личната сметка на Г. по личната сметка на Д. в
размер на 4 500 лв. по договор за заем от 21.12.16г.;
7. На 24.01.17г., на 26.01.17г. и на 17.02.17г. „Сириус 49“ ЕООД е
21
извършило преводи в полза на „Спа лукс“ ЕООД на сумите съответно от
9 500 лв., от 9 500 лв. и 12 000 лв. като плащания по фактури за СПА
център; Г. на 11.01.17г, на 17.02.17г. и на 20.02.17г. е внесъл по личната
си банкова сметка сумите от 500 лв., 170 лв. и 200 лв.
8. На 10.03.17г. Г. е изтеглил от банковата сметка на „Спа лукс“ ЕООД
сумата от 25 112 лв. и е внесъл по личната си сметка сумата от 9 892.10
лв.;
9. Междувременно за периода от 28.02.17г.. до 29.03.17г. са подписани
първите двустранни протоколи за извършени СМР по договора за
изработка – на 28.02.17г. на стойност от 7 296 лв.; на 11.03.17г. е
подписан нов протокол за извършени СМР на стойност 2 052 лв.; на
22.03.17г. е подписан нов протокол за СМР на стойност 23 604 лв. и на
29.03.17г. – два протокола за извършени СМР на стойности 5 400 лв. и
13 605 лв. (обща стойност от 51 597 лв.). Това съответства на
посоченото в цитираното и по-горе електронно писмо от Г. до Д. от
28.02.17г., че работите по договора за изработка са започнали на
09.01.17г. /л. 155-156/.
10. След подписване на протоколите за извършените СМР е последвало и
„връщане“ на суми по договори за заем от Д. на Г. чрез преводи на
30.03.17г. на сумата от 30 000 лв., на 03.04.17г. – на 10 000 лв. и на
07.04.17г. на сума от 19 600 лв. (общо 59 600 лв.).
11. На 15.04.17г. и на 19.04.17г. страните по договора за изработка са
подписали два нови протокола за извършени СМР /на стойност от
10 060.80 лв. и 35 268 лв. – общо 45 328.80 лв./ и на 17.05.17г. е
последвало ново „връщане“ на сума по договор за заем от Д. на Г. в
размер на 30 000 лв.
12. На 18.05.17г. Г. е извършил превод по банковата сметка на Д. за сумата
от 15 000 лв. с посочено основание договор за заем от 21.12.16г.;
13. На 09.06.17г. са били съставени от изпълнителя „Спа лукс“ ЕООД два
нови протокола за СМР на стойност 38 988.09 лв. и 9 878.40 лв. , които
не са били подписани от представител на възложителя. Протоколите са
били изпратени с електронно писмо на 09.06.17г. в 10:47 ч. /л. 152/ с
обяснението от Г., че актовете за извършени до момента работи са на
стойност 130 028.40 лв. и при изпълнителя има все още положителна
разлика от + 14 366.60 лв. Отправил е искане да се извърши обещаното
22
плащане от 50 000 лв. още същия ден.
14. На 09.06.17г. е последвало ново „връщане“ на личен заем от Д. на Г.
/чрез превод от банкова сметка на „Сириус - 49“ ЕООД/ в размер на
40 000 лв. /което е станало в 14:35 ч. – л. 193/.
В обобщение на горното следва да се посочи, че за периода от
08.11.16г. до 17.02.17г. възложителят по договора за изработка от 07.11.16г. е
изплатил на изпълнителя сумата в общ размер на 302 395 лв. (като към този
момент не са били извършени СМР, уговорени по договора за изработка, но
целта е била да се осигурят документи, необходими за представяне пред
банката, отпуснала целевия кредит на дружеството на ответника, за да се
усвои кредита предсрочно); за периода от 30.11.16г. до 10.01.17г. Г. е върнал
под формата на заеми на Д. сумата от 201 700 лв., които суми същият е
изтеглял в съответните дни на получените преводи от „Сириус 49“ ЕООД от
сметката на дружеството-изпълнител, внасял ги е по своята лична сметка и
така ги е превеждал по личната сметка на Д. с основание оформените в
изпълнение на тяхната уговорка за връщане на недължимо платеното
възнаграждение за СМР договори за заем; на 09.01.17г. е започнало
изпълнението от изпълнителя на договора за изработка и през м. 02.17г., м.
03.17г. и м. 04.17г. са били подписани протоколите за изпълнени СМР.
Последвали са плащанията от възложителя на извършените СМР под формата
на „връщане“ на суми по договорите за заем, вкл. и до 09.06.17г. Така според
събраните по делото доказателства от получената от изпълнителя сума от
общо 302 395 лв., Г. е изтеглил от банковата сметка на своето дружество
сумата от 238 803 лв. и внесъл по своята лична сметка сумата от 219 565.40
лв., от която върнал на Д. под формата на заеми 216 700 лв., а Д. е заплатил
възнаграждение по договора за изработка под формата на „връщане на заеми“
сумата от 129 600 лв., при съставени протоколи за извършени СМР по
договора за изработка /подписани и неподписани от двете страни/ на
стойност 137 152.29 лв.
Гореизложеното налага извода, че договорите за заем са нищожни като
прикриващи действителната уговорка на страните по договора за изработка от
07.11.16г. за връщане на авансово платените от възложителя и неизпълнени
към момента на плащанията от изпълнителя СМР. Поради това и предявените
искове за връщане на парични суми по договорите за заем от 14.12.16г. с
падеж от 01.03.17г. в предявения му размер от 13 400 лв. като остатък от
23
сумата от 58 000 лв. и по договора за заем от 21.12.16г. с падеж 15.03.17г. в
предявения му размер от 1 250 лв. като част от сумата от 69 000 лв., са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Неоснователен се явява и предявеният иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 1 250 лв.
като част от недължимо платена сума от 18 600 лв. /чрез извършени банкови
преводи на 10.01.17г. (за сума в размер на 3 600 лв. като част от общо
преведената на тази дата сума от 4 500 лв.) и на 18.05.17г. (за сумата от 15 000
лв.)/, тъй като тези плащания са били извършени от ищеца като управител на
дружеството-изпълнител в изпълнение на уговорката с управителя на
дружеството-възложител предварително и недължимо платените към
момента на плащането им суми по договора за изработка от 07.11.16г., да
бъдат върнати по този начин на дружеството-възложител (през банковите
сметки на физическите лица-управители на двете търговски дружества). И
този иск подлежи на отхвърляне.
Решението в обжалваните му части следва да се отмени и посочените
искове да се отхвърлят.
Предвид отхвърлянето на предявените искове, първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта му, с която в полза на ищеца са
присъдени разноски пред първата инстанция. В полза на ответника следва да
се присъди допълнително сумата от 4 551.64 лв., представляваща дължимата
част до пълния размер на направените от него разноски пред първата
инстанция от общо 4 940 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Предвид пълното уважаване на въззивната жалба и на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят направените пред
въззивната инстанция разноски в общ размер от 2 118 лв., от които 318 лв.
заплатена ДТ и 1 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1542/15.10.2021 г. по гр. д. № 827/2021 г. описа
на ВОС, в частите му, с които Д. АН. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, к.к.
„Св. св. Константин и Елена“, 10а е осъден да заплати на Г. Г. Г., ЕГН
24
********** от гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „Ралевица“, 44Б, ет.
2, ап. 3 сумата от 13 400 лв., представляваща остатък от дължима главница
по договор за заем от 14.12.2016г., с падеж 01.03.2017 г., целият на стойност
58 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
30.03.2021 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД ;
сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 18 600 лв. – сума, която ищецът Г.Г. е
предоставил на ответника Д.Д. без правно основание и представляваща
разликата над договорената като заем от 21.12.2016г. сума от 16 100 лв. и
предоставените 34 700 лв. с банкови преводи от 28.12.2016г., 06.01.2017г.,
10.01.2017г. и 18.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД; сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 69 000 лв., сума
представляваща главница по договор за заем от 21.12.2016г. с падеж
15.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
30.03.2021г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
както и сумата от 3 949.05 лв. – сторени разноски пред първата инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. Г. Г., ЕГН ********** от гр. София, ж.к.
„Манастирски ливади“, ул. „Ралевица“, 44Б, ет. 2, ап. 3 против Д. АН. Д., ЕГН
********** от гр. Варна, к.к. „Св. св. Константин и Елена“, 10а за заплащане
на:
- сумата от 13 400 лв., представляваща дължима главница по договор за
заем от 14.12.2016г., с падеж 01.03.2017 г., целият на стойност от 58 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД;
- сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 18 600 лв. – сума, която ищецът
Г.Г. е предоставил на ответника Д.Д. без правно основание и представляваща
разликата над договорената като заем от 21.12.2016г. сума от 16 100 лв. и
предоставените 34 700 лв. с банкови преводи от 28.12.2016г., 06.01.2017г.,
10.01.2017г. и 18.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 30.03.2021г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД;
- сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 69 000 лв., сума
представляваща главница по договор за заем от 21.12.2016г. с падеж
25
15.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
30.03.2021г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „Манастирски
ливади“, ул. „Ралевица“, 44Б, ет. 2, ап. 3 да заплати на Д. АН. Д., ЕГН
********** от гр. Варна, к.к. „Св. св. Константин и Елена“, 10а сумата от
4 551.64 (четири хиляди петстотин петдесет и един лева и шестдесет и
четири ст.) лв., представляваща дължимата част до пълния размер на
направените от него разноски пред първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, както и сумата в размер на 2 118 (две хиляди сто и осемнадесет) лв.,
представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението може да се обжалва единствено в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за сумата от 13 400 лв. на основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните /да се връчи чрез
процесуалните им представители/, при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
В останалите му части решението не подлежи на касационно обжалване
на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26