РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Ямбол, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330103509 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от "Банка ДСК” ЕАД- гр.С., чрез юрисконсулт Х.Д., срещу Р.
М. Р., К. Д. П. и С. Р. П., тримата от с.С., обл.Я. Ищецът твърди, че между него и Р. С. Р. е
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 26.11.2004 г., съгласно който на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 12000 лв. Сумата е следвало да бъде
погасявана за 240 месеца, считано от датата на усвояване- 30.11.2004 г. Ползваният кредит
се олихвява с договорна лихва при определен процент-11,75 % годишно. Падежът на
месечните вноски е 29-то число. Не са заплащани дължимите вноски на падежите, поради
което целият кредит е станал предсрочно изискуем съгласно договора, уреждащ тази
последица при непогасяване на три поредни месечни вноски. Неплатени са 17 месечни
вноски. За обявената предсрочна изискуемост са уведомени наследниците на длъжника: Р.
М. Р., К. Д. П. и С. Р. П., на които е отправена покана за доброволно изпълнение в 7-дневен
срок. След датата на предсрочната изискуемост-02.11.2021 г. не е начислявана
възнаградителна лихва. Възникнало е вземане за банката за обезщетение за забавата –лихва
за просрочие. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците да
заплатят на банката-ищец главница- 7 917,14 лв., договорни лихви в размер на 5,61 лв. за
периода от 30.10.2021 г. до 01.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 19,79 лв. за
периода от 02.11.2021 г. до 10.11.2021 г.,120 лв.-заемна такса, както и законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба -11.11.2021 г. до окончателното плащане, и
направените по делото разноски. Допълнително е уточнен дължимият от всеки от
ответниците размер на вземанията: Р. М. Р. -3 958,57 лв. главница, договорни лихви в
1
размер на 2,80 лв. за периода от 30.10.2021 г. до 01.11.2021 г., обезщетение за забава в
размер на 9,89 лв. за периода от 02.11.2021 г. до 10.11.2021 г., 60 лв.-заемна такса, а К. Д. П.
и С. Р. П.- по 1979,29 лв. главница, договорни лихви в размер на 1,40 лв. за периода от
30.10.2021 г. до 01.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 4,95 лв. за периода от
02.11.2021 г. до 10.11.2021 г.,30 лв.-заемна такса.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Исковете се поддържат в писмена молба.
Ответниците в подадения в срок отговор признават исковете за главница, лихви и
такса. Сочат, че са приели наследството на длъжника. Заявили са извънсъдебно пред
кредитора желание за сключване на споразумение за разделно плащане на дълга. Поради
това считат, че не дължат разноските по делото и законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба. Искат съдът да раздели сумите помежду им с оглед размера на
наследствените им дялове-1/2 за Р. М. Р. и по ¼ за К. Д. П. и С. Р. П.. В с.з. пълномощникът
на ответниците пледира за уважаване на исковете съобразно изложеното в отговора. Иска
претенцията за разноски да се остави без уважение.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че на 26.11.2004 г. между банката и Р. С.Р. е сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот при изложените в исковата молба клаузи. Според чл.
18, ако длъжникът не погаси три месечни анюитета, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред се
олихвява с действащия лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 5
пункта.
Не се спори, че длъжникът е усвоил заемната сума и не са погасени 17 вноски – от
29.06.2020 г. до 29.10.2021 г. Към момента на подаване на исковата молба дължимите суми
са: главница-7 917,14 лв., договорни лихви в размер на 5,61 лв. за периода от 30.10.2021 г.
до 01.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 19,79 лв. за периода от 02.11.2021 г. до
10.11.2021 г.,120 лв.-заемна такса, съгласно представеното Извлечение от счетоводни книги
от 11.11.2021 г.
Безспорно е, че длъжникът е починал на 10.07.2019 г., видно от Удостоверение за
наследници от 13.09.2019 г. на Общ. С. Ответниците са негови законни наследници: Р. М. Р.-
съпруга, К. Д. П. и С. Р. П.-родители. Същите са приели наследството- К. Д. П. и С. Р. П. –
по реда на чл. 51 от ЗН по ч.гр.д.№ ***/2019 г. на ЯРС с нарочно волеизявление до съда. По
гр.д.№ ***/2019 г. на ЯРС въз основа на подадена искова молба от Р. М. Р. е извършена
делба на недвижим жилищен имот между наследниците на починалия Р. С.Р. Т.е. с
конклудентните си действия съпругата е приела наследството.
Видно от приложеното в делбеното дело Удостоверение за сключен граждански брак от
18.02.2015 г., на тази дата е бил сключен бракът между Р. С. Р. и Р.М. М., приела фамилното
име Р..
Уведомленията за обявената предсрочна изискуемост са връчени на наследниците –на
2
21.10.2021 г. на съпругата и на 20.10.2021 г.-на родителите на починалия.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно осн. чл. 430 ал.1 и 2 от
ТЗ. Ищецът претендира заплащане на главница, лихви и такси по договор за банков кредит,
уреден в чл. 430 от ТЗ. Съгласно ал.1 на същия, с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Ал. 2 урежда задълженето на заемателя за плащане на лихва по кредита,
уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков
кредит, а именно- писмена форма.
В настоящия случай е безспорно сключването на договор между ищеца и
кредитополучателя в писмена форма, който е породил задължения за заплащане на
главница, лихви и такси. Не се спори, че е усвоена сумата. Безспорен е и размерът на
вземанията на банката. Спорна е дължимостта на лихва за забава от подаване на исковата
молба.
Разпоредбата на чл. 48 от ЗН гласи, че наследството се придобива с приемането му,
което произвежда действие от откриването на наследството. В случая е безспорно
приемането на наследството от ответниците. Следователно задълженията на наследодателя
към банката ищец са преминали в техния патримониум и следва да отговарят за тях. Делът
на всеки от наследниците е определен от ищеца съобразно разпоредбата на чл.9 ал.2 изр.1
пр.1 от ЗН- съпругът получава половината от наследството, тъй като се е открило преди
навършване на 10 години от сключване на брака.
Безспорно е волеиязвлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и получаването на уведомление за него от наследниците. В ТР №4/2013 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е посочено, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Налице са
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост.
Ето защо съдът намира исковете за основателни и следва да се уважат в предявения
размер. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба, оспорено в отговора на ответниците. Последните считат, че не
дължат тази лихва, тъй като не са дали повод за завеждане на делото. При положение, че
3
дългът не е бил изплатен преди подаване на исковата молба, то длъжниците са в забава.
Налице е основание за предявяване на претенцията и същата е основателна.
Същото се отнася и за претендираните разноски. С оглед изхода от делото, искането на
ищеца за присъждане на такива е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал. 1 от
ГПК, тъй като задълженията не са погасени от наследилите ги лица. Дори и да са правили
посещения в офис на банката и да са предлагали споразумение за плащане съобразно
наследствения дял на всеки, и такова да не е било сключено, от значение е липсата на
доброволно изпълнение, каквото всеки би могъл да осъществи до размера на наследствения
си дял и без подписано споразумение с кредитора.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. М. Р. ЕГН ********** от с.С., обл.Я., ***, да заплати на „Банка ДСК”
ЕАД- гр.С., район О., ***, с ЕИК ***, по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
от 26.11.2004 г., като наследник на Р. С. Р., сумите: главница -3 958,57 лв., договорни лихви
в размер на 2,80 лв. за периода от 30.10.2021 г. до 01.11.2021 г., обезщетение за забава в
размер на 9,89 лв. за периода от 02.11.2021 г. до 10.11.2021 г., 60 лв.-заемна такса, ведно със
законната лихва върху главницата от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 211,25 лв.
ОСЪЖДА К. Д. П. ЕГН ********** и С. Р. П., ЕГН **********, двамата от с.С., обл.Я,,
***, да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД- гр.С., район О., ***, с ЕИК ***, по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 26.11.2004 г. като наследници на Р. С. Р., сумите: по
1979,29 лв. главница, договорни лихви в размер на по 1,40 лв. за периода от 30.10.2021 г. до
01.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на по 4,95 лв. за периода от 02.11.2021 г. до
10.11.2021 г., по 30 лв.-заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата от
11.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер
на по 105,63 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4