Р Е Ш Е Н И Е
№ 472
гр. Перник, 29.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Н. С. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Р. Р., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 590 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н.В.Р.,***, чрез пълномощника му адвокат Я.С. ***, срещу решение № 232 от 26.06.2020г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 335 по описа на съда за 2020г.
С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 34-0000008 от 27.01.2020 година, издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) – Перник, към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ (ГДАИ) в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), с което на Н.В.Р., за извършено административно нарушение по чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба № 33/03.11.1999 г.) във вр. с чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. По същество се излагат доводи за липса на обсъждане в обжалвания съдебен акт на направените от жалбоподателя в проведеното по делото открито съдебно заседание възражения относно липса на правно единство между описанието на нарушението и посочената за нарушена законова разпоредба, като описани са две нарушения – непредставяне на лиценз, и непритежаване такъв. Пледира се също, че по делото е недоказано извършването от жалбоподателя на обществен превоз на товари, както и че не е обсъдено, че същият е служител на дружество – земеделски производител, което е извършвало за собствена сметка превоз на собствена продукция без заплащане и без формиране на печалба. Излагат се доводи още за неяснота относно това, за кой път на жалбоподателя се налага административно наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, което не е установено и пред районния съд. Пледира се също, при позоваване на решение № 179 от 10.06.2020 година на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 107 по описа на съда за 2020 г., че във връзка с процесното административно нарушение, по отношение на дружество „***“ ЕООД, чиято продукция е превозвал жалбоподателят, е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка за спиране от движение на превозното средство от движение за 6 месеца чрез сваляне на регистрационните табели на автомобила и отнемане на свидетелството за регистрация на същия, която заповед е отменена от административния съд. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесното наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата, Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК, е депозирал отговор по касационната жалба. Счита същата за неоснователна, пледира законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли решението на районния съд да се остави в сила.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат Я.С. ***, която поддържа жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание ответникът по жалбата – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, редовно призован, се представлява от Р.Д.– началник на ООАА – Перник. Оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Административен съд – Перник, след като извърши проверка на обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С НП № 34-0000008 от 27.01.2020 година, началникът на ООАА – П., към
ГДАИ в ИААА, е наложил на Н.В.Р. административно наказание „глоба“ в размер на
2 000 (две хиляди) лева, за това, че на 20.01.2020 г., около 12:00 часа,
на АМ „***“, км. 15-ти, преди тунела в посока гр. П***, извършва обществен
превоз на товари с ППС в състав влекач "***"*** от Категория N3, с
рег. № ***, собственост на "***" ЕООД и полуремарке ***, с рег. № ***,
собственост на "***" ЕООД, по маршрут гр. Т. – гр. П. – гр. Т.***
(видно от пътен лист № 438513/20.01.2020г. и товарителница серия М, №
728203/20.01.2020г., без да притежава лиценз за извършване на обществен превоз
на товари на територията на Република България и без да притежава лиценз на
Общността за международен автомобилен превоз на товари, с което е извършил
нарушение по чл. 89, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. във вр. с чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвтПр.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 335 по описа на съда за 2020г., като наказателното постановление е потвърдено с решение № 232/26.06.2020 г., предмет на настоящия съдебен контрол.
За да постанови този съдебен акт решаващият първоинстанционен съдебен състав, след събиране, анализ и оценка на приобщените по делото доказателства, е потвърдил процесното наказателно постановление с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително относно неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
По доводите в жалбата:
Оплакването на касатора за немотивираност на съдебното решение във
връзка с направени в съдебно заседание възражения за липса в НП на правно
единство между описанието на нарушението и посочената за нарушена законова
разпоредба е неоснователно. Районният съд изрично е приел, че наложената в
процесния случай санкция по чл. 93, ал. 1 от ЗАвтПр е обоснована в изложената в
наказателното постановление фактология. Не е налице неяснота. Прието от районния съд е, че в НП ясно е
посочено, че към момента на проверката
не е представен лиценз, като при последваща справка и до съставяне на АУАН е
установено, че такъв лиценз не е наличен въобще. Касационният състав споделя
изцяло мотивите на първоинстанционния съд, без да счита за необходимо да излага
допълнителни доводи.
Без основание са и твърденията, че е извършван превоз за собствена сметка. Районният съд, основано в доказателствата, е приел че представените към момента на извършената проверка документи, обосновават извод за осъществяван обществен, а не за собствена сметка, превоз на товари. Представените при проверката документи са относими към обществен превоз на товари (чл. 89, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г.) и съдържат достатъчно реквизити, които да могат да обосноват изводи за осъществяване на процесния вменен състав, в частта за извършване на обществен превоз на товари. Възраженията за некоректно попълване на представените при проверката пътен лист и товарителница правилно не са кредитирани.
Освен това и във връзка с тезата на касатора за извършване на превоз на товари за собствена сметка ще се допълни също, че по делото не се спори, че ППС, което е управлявал жалбоподателят е от категория N3. Към тази категория, съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), спадат превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 тона. Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтПр (ред. ДВ, бр. 17, 2011г.) превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България, не може да се извършва с МПС или състав от ППС с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. Независимо от това, че към момента на проверката ППС е било без товар, този факт е ирелевантен в смисъла на разпоредбата на § 3 от ДР на ЗАвтПр, тъй като превоз на товари е превоз на товари с МПС..., конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
По отношение на аргументите за неяснота относно въпроса първо ли е това нарушение за наказаното лице настоящия състав намира, че разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, предвиждаща глоба в размер на 2 000 лв. при първо нарушение в приложена е конкретно, тъй като не са налице доказателства за повторност на процесното деяние.
Ирелевантно към настоящото съдебно производство е произнасянето на Административен съд–Перник с решение по адм. дело № 107 по описа на съда 2020 година. Обстоятелството, че заповедта, с която е наложена ПАМ във връзка с процесното нарушение, е отменена, е ирелевантно за конкретния правен спор, тъй като двете производства са различни. Наказателното постановление е правораздавателен акт, с който се определя и налага административно наказание за извършено административно нарушение. Съдебното производство пред районния съд, в което е постановено решението, предмет на настоящия касационен контрол, има за предмет законосъобразността на наказателно постановление. Административното дело е имало за предмет законосъобразността на индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка.
Извършената служебно проверка за правилно приложение на материалния закон също не обосновава изводи за наличие на основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт. Материалният закон е приложен правилно. Отговорността на настоящия касатор е ангажирана на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр във вр. с чл. 89, т. 1 от Наредба № 33/1999г. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лв. - при първо нарушение. Правилото на чл. 89, т. 1 от Наредба № ЗЗ/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България задължава водача на моторно превозно средство да представи по време на работа при поискване от контролните органи удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът.
В настоящия случай е безспорно установено, че на 20.01.2020г. около
12:00 часа, на АМ „***“, км. 15-ти, преди тунела в посока гр. П.*** е извършван
обществен превоз на товари с ППС, без да притежава лицензи за извършване на
обществен превоз на товари на територията на Република България и без да
притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари, с
което е извършил нарушение по чл. 89, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999г. във вр.
с чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, поради което отговорността му е ангажирана
законосъобразно и за което му е наложена глоба в размера, предвиден в чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтПр.
Предвид изложеното, касационният състав приема, че при правилно
установена фактическа обстановка, в процесуално законосъобразно производство,
районният съд е извел правилни изводи относно приложимия материален закон. В
настоящото производство не се сочат убедителни доводи, които да променят
изводите на съда, поради което решението следва да се остави в сила. Не са
налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 232 от 26.06.2020 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 335 по описа на съда за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/