№ 2484
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20221100509129 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 039089/05.07.2022г., подадена от длъжника по
изпълнителното дело В. В. В. срещу отказа на ЧСИ Н.М. да прекрати изпълнително дело
№2028410401956 на основание чл. 433, ал.1,т.1 ГПК. Жалбоподателят претендира отмяна на
отказа като неправилен и незаконосъобразен по подробно изложените доводи. Сочи, че със
съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 043637/03.06.2022г. е уведомен за
издаден срещу него и О.В. В., ЕГН ********** (починал на 10.01.2021г.) изпълнителен лист
по гр.д. No 59511/2019Г., 157 с-в, СРС, по въз основа на който е образувано изпълнително
дело No 20208410401956 по описа на ЧСИ Н.М.. Сочи, че в хода на изпълнителното дело
О.В. В. ЕГН **********, негов брат и съдлъжник по горепосоченото изп.дело, е починал на
дата 10.01.2021г., но той изрично се е отказал от наследство, за което е представил заверено
копие от Съдебно удостоверение по гр.д. № 5634/2021г., 84 с-в, СРС. Поддържа, че с молба с
вх. № 032175/09.06.2022г., с приложен към нея касов бон от 24.01.2020Г. за платена сума в
размер на 286,74лв. към взискателя депозирал искане за прекратяване на изпълнителното
дело, поради изплащане на задължението преди образуването му, но с разпореждане с изх.
No 6139051 от 22.06.2022Г. на ЧСИ Н.М. горната молба е оставена без уважение, поради
депозирано становище от взискателя по изп.дело, в което сочи, че задължението не е
изплатено в пълен размер, а е останала дължима сума в размер на 50лв. - юрисконсултско
възнаграждение, дължима разделно — по 1/2 от двамата длъжници. Жалбоподателят
поддържа, че разпореждането е неправилно, тъй като е заплатил всички суми по ИЛ, въз
основа на който е висящото пред ЧСИ Н.М. изп. дело преди неговото образуване. Сочи, че
1
зпълнителният лист е издаден за сумите от: 202,94 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.10.2019Г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 25,18лв., сумата от 22,71лв., представляваща цена за
извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 17.10.2019г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,70лв., както и 75лв. разноски по
делото, дължими на кредитора в условията на разделност. Към датата на плащане на сумите
по издадения ИЛ - 24.01.2020г. се сочи, че е заплатена на взискателя сумата от 286,74лв., а е
дължал общо сумата в размер на 168,39лв. Същевременно изпълнителния лист е издаден на
26.05.2020г., т.е. далеч след като сумата на взискателя вече е заплатена, но въпреки това е
образувано изпълнително дело. Предвид горното претендира отмяна на акта на ЧСИ.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД е подал писмени възражения от 22.07.2022г., в които признава
извършения факт на плащане на каса на сумата от 286,74 лв. доброволно на 24.01.2020г., но
твърди, че както било посочено плащането било за главница, мораторна лихва, разноски и
законна лихва по посочено съдебно дело с абонатен номер 119022 и със сумите частично
било погасено задължението. Твърди, че не било платено юрисконсултското
възнаграждение, а това, че страната била платила повече от половината, не можело да се
приеме, тъй като длъжникът сам бил посочил какво плаща.
ЧСИ Н.М. е изложил подробни писмени мотиви, в които сочи, че жалбата е
процесуално допустима, но неоснователна, тъй като има спор между страните какво е
погасено с плащането, но той не можел да се разреши от ЧСИ.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по изпълнителното дело,
изпратено в заверен препис, намира следното:
Изпълнителното дело № 20208410401956/2020 г. е образувано по изпълнителен лист
от 25.06.2020г. по гр.д. No 59511/2019Г., 157 с-в, СРС, както следва: 202.94 лева - главница -
доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17/10/2019 г. до окончателното изплащане на задължението, 25.18 лева - мораторна лихва,
22.71 лева - главница - дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17/10/2019 г. до окончателното изплащане на задължението, 4.70 лева -
мораторна лихва; 75.00 лева - присъдени разноски, като изрично е посочено, че сумите се
дължат разделно от всеки от двамата длъжници и са описани отделно дължимите от О.В. и
от В. В. В., като от последния са дължими според ИЛ сумите 112,82 лв. – главница, ведно
със законна лихва от 17.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва 12,59лв., мораторна лихва – 2,35 и 37,50 лв. – разноски по делото, включващи 12,50 –
ДТ и 25 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Следователно общо дължимата сума от В.В. е
168,37 лв. според изчислената от съда мораторна лихва към дата -24.01.2020г.
Не се спори по делото и се установява от приложения фискален бон, че на
24.01.2020г. на каса чрез банкова карта именно В.В. е заплатил сумата от 286,74 лв., като е
посочено, че се погасява главница, лихва и разноски. Получаването на плащането не е
спорно и се признава и от взискателя в становището по жалбата.
2
С обжалваното разпореждане ЧСИ е приел, че с това плащане не е платено изцяло
задължението по ИЛ, като е останала неплатена сума за юрисконсултско възнаграждение по
ИЛ и е посочил, че освен нея са дължими и описаните такси и разноски по изпълнителното
дело.
Безспорно се установява, че В.В. е вписал отказ от наследството на О.В. В., починал
на 10.01.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от
ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни.Съгласно чл. 435,
ал.1 т.3 от ГПК взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването
на принудителното изпълнение, поради което атакуваният акт – постановление за
прекратяване на изпълнителното дело е от кръга на обжалваемите, жалбата е подадена от
активнО.итимирано лице – взискателя и е процесуално допустима като следва да бъде
разгледана по същество.
В разпоредбата на чл. 433 ал.1 от ГПК са изброени основанията, при които може да
бъде прекратено изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК прекратяване на изпълнителното дело е възможно въз основа на възражение, предявено
от длъжника за извършено от него престиране на паричното му задължение преди
образуване на изпълнителното производство, като изпълнението следва да бъде
удостоверено с разписка от взискателя, квитанция от пощенската станция или писмо от
банка. В случая единият от двамата длъжници по изпълнителния лист, а именно
жалбоподателя В.В. на 24.01.2020г., което е не само преди образуване на изпълнителното
дело, но и преди издаване на изпълнителния лист е платил той лично чрез банкова карта на
каса на „Т.С.“ ЕАД сумата от 286,74 лв. Не се спори, че плащането е получено от
взискателя, както и че същото не погасява сумата по ИЛ общо, тъй като има разлика в
разноските.
Спорният въпрос с оглед извода дали е налице плащане от страна на длъжника преди
датата на образуване на изпълнителното дело. В случая изрично е присъдена сумата при
условията на разделност и както е посочено и в изпълнителния лист всеки от двамата
длъжници дължи точно описана част от сумата. Общо дължимата от В.В. сума по
изпълнителния лист е в размер по-малка от платената с фискален бон на 24.01.2020г. Това,
че с нея не се погасява цялото задължение по изпълнителния лист, което не е солидарно, а
разделно, е ирелевантно, тъй като при положение че длъжникът В.В. е платил не само своята
дължима част, но и част от дължимото от О. В., то задължението на този длъжник, което е
разделно е погасено и то преди образуване на изпълнителното дело. По друг начин би стоял
въпроса, ако сумата беше дължима солидарно и тогава действително плащането не би
погасило по размер цялото задължение, но в случая изрично е присъдена разделно, а сумите,
3
дължими само от В.В. са погасени изцяло с извършеното плащане. Дали той е платил и част
от чуждото задължение, а именно това на О. В. и дали с това плащане е погасено изцяло
задължението по ИЛ е ирелевантно, тъй като в случая спорният въпрос е дължи ли нещо
длъжникът В.В. по изпълнителното дело, а не дали има задължение и на втория длъжник,
който е починал, но видно от удостоверението за отказ от наследство, В.В. е вписал отказ от
наследството му. Следователно дали е погасено изцяло задължението по ИЛ, което е
разделно, а не солидарно, с извършеното от В.В. е ирелевантно и взискателят не е имал
основание да отнася платената само от него сума по погасяване на задължението по начина,
по който той твърди, а именно да останат непогасени разноски, дължими от В.В., а предвид
факта, че дължимите само от него суми са в размер на 168,37 лв., а плащането е 286,74 лв. е
следвало да погаси изцяло задълженията на длъжника, който е платил и с разликата да
погаси в съответния ред задълженията на другия длъжник под същия абонатен номер, тъй
като не са солидарно дължими сумите. Ето защо съдът приема, че възраженията на
жалбоподателя са основателни и следва да бъдат уважени. Не могат да бъдат споделени
доводите на ЧСИ, че той бил обвързан от ИЛ и не можел да преценява други факти.
Съгласно изричната разпоредба на чл.433, ал.1 т.1 от ГПК съдебният изпълнител може да
прецени фактите относими към плащането на задължението и при установяването им следва
да прекрати изпълнителното дело в съответната част, в случая спрямо единия длъжник,
който е погасил своята дължима при разделност част от сумите по изпълнителния лист
преди датата на образуване на изпълнителното дело.
Воден от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 039089/05.07.2022г., подадена от длъжника по изпълнителното
дело В. В. В., отказа на ЧСИ Н.М. да прекрати изпълнително дело №2028410401956 на
основание чл. 433, ал.1,т. 1 ГПК в ЧАСТТА му спрямо длъжника В. В. В., като постановява
ПРЕКРАТЯВАНЕ в тази му част поради погасяване на дълга от този длъжник преди
образуване на изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4