РАЗПОРЕЖДАНЕ АНП
№ 2271
Пловдив, 11.03.2024 г.
Административният съд - Пловдив - , в закрито заседание в състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА |
като разгледа докладваното от
съдията АНП № 135 по описа за
2024 година на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 306
във връзка с чл. 304 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по молба на С.Г.Г.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. ЕлХ, с която се търси ангажиране на
административнонаказателна отговорност на Директора на Областна дирекция (ОД)
на Държавен фонд „Земеделие“ - Пловдив (ДФЗ) за неизпълнение на влязло в сила
съдебно решение № 1769/20.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2234/2023 г.
по описа на Административен съд – Пловдив, VIII състав.
Твърди се, че с посоченото съдебно
решение, съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по м. 14 „Хуманно отношение към животните“, подмярка 14.2
„Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ от ПРСР 2014-2020 година на
Директора на ОД на ДФЗ – гр. Пловдив Г.Ис изх. № 07-165-6500/736 от 24.07.2023
г., с което на ЗП С.Г. е отказано заявено финансово подпомагане по мярката.
Посочва се, че съдът е постановил, че заявеното подпомагане от Г. за
отглеждането на 697 бр. ДПЖ /104.55 ЖЕ/ в ЖО № **********/4155-0043/ по
подмярка 14.2 е допустимо, поради което е постановил, че оспореният отказ се явява
постановен в противоречие с относимите материални разпоредби на чл. 10, ал. 4,
чл. 12, ал. 3 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. и по
отношение на процесуалния закон и е върнал преписката на ДФЗ за ново
произнасяне по подаденото заявление за подпомагане. Към момента на депозиране
на сезиращата молба се твърди, че произнасяне от страна на административния
орган, не е извършено, въпреки, че постановеното съдебно решение е влязло в
законна сила на 07.11.2023 г. Към момента се сочи, че не са изплатени и
присъдените по делото разноски, по отношение на които е издаден изпълнителен
лист от 15.11.2023 г., който е депозиран пред ДФЗ с искане за изпълнение на
съдебното решение с вх. № 07-165-6500/736#3 от 28.11.2023 г. и съответно за
заплащане на присъдените разноски. В тази връзка се търси налагане на наказание
на директора на ОД на ДФЗ – Пловдив Г.Иза неизпълнение на влезлия в сила
съдебен акт. Претендират се сторените разноски.
В съответствие с изискването на
разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от АПК с Разпореждане № 781/23.01.2024 г. на Г.Ив
качеството й на директор на ОД на ДФЗ - Пловдив е предоставена възможност в
14-дневен срок да даде писмени обяснения и да посочи доказателства по молбата
на Г., вкл. да посочи как е изпълнено към момента съдебно решение №
1769/20.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2234/2023 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, VIII състав, като за целта е изпратен
препис от сезиращата молба.
В указания срок от Г.Ив качеството й
на директор на ОД на ДФЗ - Пловдив са постъпили писмени обяснения, в които се
сочи, че ДФЗ е запознат с диспозитива на съдебното решение и съответно със
задълженията по същото, но поради необходимостта от техническо време, предстои
произнасяне по същото в най-кратък срок, като се посочва, че веднага след
издаването на изричен акт, своевременно ще бъде уведомен съдът за това.
Депозирана е и последваща молба с
вх. № 3147/19.02.2024 г. по описа на съда от Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив,
с която се представя Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2022
г. с изх. № 07-165-6500/85 от 19.02.2024 г., издадено от Директора на ОД на ДФЗ
– Пловдив и се моли да бъде оставена подадената молба за налагане на глоба без
уважение.
След преглед на приложеното адм.
дело № 2234/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, VIII състав, се установява, че същото е
било образувано по жалба на С.Г.Г., против Уведомително писмо с изх. №
07-165-6500/736 от 24.07.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР-2014-2020) за
кампания 2022 г., издадено от Директор ОД на ДФЗ – Пловдив, с което на
жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ по заявление за
подпомагане с идентификационен номер 16/14/2/04202 и с уникален
идентификационен номер (УИН) 16/140521/17932 от 10.05.2022 г.
С Решение № 1769/20.10.2023 г. съдът
е отменил Уведомително писмо с изх. № 07-165-6500/736 от 24.07.2023 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г. за кампания 2022 г., издадено от Директор на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие” – Пловдив, с което на С.Г.Г., ЕГН **********,
е отказано изплащането на финансова помощ по заявление за подпомагане с
идентификационен номер 16/14/2/04202 и с УИН 16/140521/17932 от 10.05.2022 г.,
като е постановил изпращане преписката по заявление за подпомагане с
идентификационен номер 16/14/2/04202 и с УИН 16/140521/17932 от 10.05.2022 г.
на С.Г.Г., по компетентност на Държавен фонд „Земеделие“ за ново
произнасяне, при спазване на изложените решението съображения, които са
задължителни и е определен срок за изпълнение на решението от 1 месец, считано
от влизането му в сила. Със същото решение е осъден Държавен фонд „Земеделие”,
ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на С.Г.Г., ЕГН **********, сумата от общо 2
360,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Така постановеното решение не е
обжалвано и е влязло в законна сила на 07.11.2023 г., като заверен препис от
него е изпратен на Държавен фонд „Земеделие“ с писмо изх. №
4131/15.11.2023 г. по описа на съда, получен от адресата на 24.11.2023 г.
След като прецених поотделно и в
съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намирам за
установено следното от фактическа и правна страна.
На първо място следва да бъде
съобразено, че производството по чл. 304 и сл. от АПК е уредено в Глава
осемнадесета „Административни нарушения и наказания“ на
Административнопроцесуалния кодекс, където са предвидени особени правила по
налагане на административно наказание, които са в отклонение на общите правила,
разписани в Закона за административните нарушения и наказания. Специфичното в
случая е, че не се предвижда извънсъдебната фаза по ЗАНН със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (чл. 306, ал. 1 от АПК), а
председателят на съда или овластено от него длъжностно лице, след преценка на
изложеното в сезиращата го молба и писмените обяснения на сочения за нарушител
(чл. 306, ал. 3 от АПК) преценява дали е извършено твърдяното неизпълнение на
влезлия в сила съдебен акт и дали следва да наложи административнонаказателната
санкция.
Така, съгласно разпоредбата на чл.
304, ал. 1 от АПК, длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от
влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от
200 до 2 000 лева. За да се приложи цитираната разпоредба, следва да е налице
задължение за административен орган, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт,
което да не е изпълнено. Разпоредбата вменява реализиране на
административнонаказателна отговорност спрямо длъжностно лице за неизпълнение
на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Следователно,
необходимо е неизпълнението да е в резултат на виновно поведение на
длъжностното лице и да е налице влязъл в сила съдебен акт. За да бъде сторено
това, следва да са налице трите кумулативни предпоставки на чл. 304, ал. 1 от АПК, а именно: 1) влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено
поведение за административния орган; 2) изпращане на препис от влезлия в сила
съдебен акт и/или преписка на задължения административен орган, с оглед
узнаване на задължението, което следва да изпълни и 3) неизпълнение на този
съдебен акт от страна на административния орган – адресат на дължимото
поведение.
В случая не са изпълнени
кумулативните предпоставки на чл. 304, ал. 1 от АПК спрямо длъжностното лице – Г.И–
Директор на ОД на ДФЗ – Пловдив.
Това е така, защото на първо място,
с постановеното Решение № 1769/20.10.2023 г. съдът е отменил издадения от
Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив акт, но е изпратил преписката по компетентност
на ДФЗ (а
не на Директора на ОД на ДФЗ - Пловдив) за ново произнасяне, съответно е
осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски. В
хипотеза, в която съдът е установил, че естеството на акта не позволява
решаването на въпроса по същество, негово е правомощието да изпрати преписката
на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона, което изпращане, както вече се посочи
по-горе, е станало на 15.11.2023 г. и е стигнало до своя адресат – ДФЗ на
24.11.2023 г. Или, установява се, че решението, чието неизпълнение се твърди да
е налице в случая, не предписва определено поведение за Директора на ОД на ДФЗ
– Пловдив (а за ДФЗ), съответно и до Директора на ОД на ДФЗ - Пловдив не е бил
изпратен заверен препис от влезлия в сила съдебен акт.
Казано по друг начин, с влязлото в
сила съдебно решение за Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив не са възникнали
конкретни задължения, поради което и за непроизнасянето в срок по заявление за
подпомагане с идентификационен номер 16/14/2/04202 и с УИН 16/140521/17932 от
10.05.2022 г. на С.Г.Г. от Държавен фонд „Земеделие“, Директорът на ОД на ДФЗ -
Пловдив не следва да носи отговорност.
Независимо от гореизложеното, се
установява, че към датата на постановяване на настоящото разпореждане, е налице
издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с изх. № 07-165-6500/85 от
19.02.2024 г. от Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, в което се посочва, че е в
изпълнение на влязлото в законна сила Решение № 1769/20.10.2023 г., постановено
по адм. дело № 2234/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
адресирано до С.Г.Г. с данни за изпращането му на лицето. Или иначе казано, с влизането си в
сила, решението на съда е породило своето действие.
За пълнота на изложеното е
необходимо да посочи, че действията на ДФЗ и на Директора на ОД на ДФЗ –
Пловдив и постановените последващи актове, представляват отделна
административна дейност, която на самостоятелно основание подлежи на съдебен
контрол, а не се явява вече последица от изпълнението или неизпълнението на
съдебното решение на съда, за да се преценява тяхното поведение за евентуалното
им неизпълнение. Т.е., дали така издаденото уведомително писмо е съобразено с
мотивите на това съдебно решение № 1769/20.10.2023 г., постановено по адм. дело
№ 2234/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, може и следва да се
разреши при проверката на неговата законосъобразност по установения за това
ред, т.е. с обжалването му пред съда, ако жалбоподателят е бил недоволен. Към
настоящия момент обаче, няма данни това да е било сторено. В настоящото
административнонаказателно по характер производство, няма как да се преценява
дали така издадените административни актове съответстват, т.е. изпълняват точно
влязлото в сила съдебно решение.
Поради горното, намирам, че към
датата на постановяване на настоящото разпореждане, не е налице влязъл в сила
съдебен акт, който виновно да не е изпълнен от Директора на ОД на ДФЗ –
Пловдив, което неизпълнение да е основание за реализиране на
административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 304 във връзка с чл.
306 от АПК. Изложените до тук съображения налагат молбата, по повод на която е
образувано настоящото производство, да бъде оставена без уважение.
Тъй като молбата не се уважава, то
сезиралото председателя на съда лице няма право на жалба, а с оглед резултата,
такова право нямат и соченият за нарушител – Директор на ОД на ДФЗ – Пловдив.
В това производство не е уредена и
възможността за присъждане на разноски, поради което искането за присъждане на
извършените разноски, е неоснователно.
Ето защо и на основание чл. 306,
ал. 2 във връзка с чл. 304, ал. 1 от АПК,
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.Г.Г., ЕГН ********** ***,
с която се търси ангажиране на административнонаказателна отговорност на
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Пловдив за
неизпълнение на влязло в сила съдебно решение № 1769/20.10.2023 г., постановено
по адм. дело № 2234/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, VIII състав.
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Г.Г., ЕГН **********
*** за присъждане на извършените разноски.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се
връчи на С.Г.Г. на посочения съдебен адрес и на Г.И– Директор на ОД на ДФЗ –
Пловдив.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
Съдия: |