РЕШЕНИЕ
№ 1291
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110200355 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Т. В., ЕГН:**********, срещу Наказателно
постановление (НП) № ****************г., издадено от В. К. М., на
длъжност началник отдел „Охранителна полиция“ в ГДНП, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 82 от ЗЧОД, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 56, ал. 3 от
ЗЧОД.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при
неговото издаване са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че
направените в обжалвания акт фактически констатации, несъответстват на
реалната фактическа обстановка. Въз основа на така изложеното,
жалбоподателят иска от съда, цялостна отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно, неправилно и издадено при
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на неготовото
право на защита.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат
Д. П.. Адвокат П. иска от съда да постанови отмяна на наказателното
постановление, като изрично посочва, че не претендира присъждането на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в съдебното
заседание от юрисконсулт Румена Стоичкова, която в пледоарията си по
същество иска от съдебния състав да потвърди като правилен обжалвания акт,
тъй като актът за установяване на административното нарушение и
1
наказателното постановление са били издадени от компетентни органи в
предписаната от закона форма, а нарушението и вината на жалбоподателя са
били доказани по безспорен начин. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери
изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, съобрази
законовите разпоредби, намери за установено следното:
На 13.11.2024 г., около 15:30 часа, била извършена проверка на обект
„частен дом“, намиращ се на ул. „Лешникова гора“ № 19 в гр. София, от
полицейски служители на главна дирекция „Национална полиция“, отдел
„Охранителна полиция“, изпълняващи функции по текущ контрол върху
частната охранителна дейност. Този обект бил охраняван от търговското
дружество „Делта гард“ ЕООД, с ЕИК *********, с управител А. Т. В.,
извършващо частна охранителна дейност по силата на лиценз за извършване
на частна охранителна дейност №744/19.01.2006 г. Проверката била
извършена в присъствието на Александър Светославов и Александър Спасов,
служители на „Делта Гард“ ЕООД. В хода на нейното провеждане било
констатирано, че в охранявания обект не е била поставена информационна
табела на видно място, която да уведомява гражданите за използването на
технически средства за наблюдение и контрол и че при влизане и излизане от
обекта подлежат на проверка по чл. 56, ал. 3 от ЗЧОД. При така установените
обстоятелства, от проверяващите служители бил съставен констативен
протокол.
На основание направените констатации в хода на проверката, отразени в
съставения констативен протокол от 13.11.2024 г., свидетелят Б. Х. Б., на
длъжност главен инспектор при „Лицензиране и контрол на частната
охранителна дейност“ ГДНП, в присъствието на свидетеля – А. М. З.
/присъствала и при установяване на нарушението/, съставил АУАН
№00000511-2024/03.12.2024 г., против управителя на охранителното
дружество „Делта Гард“ ЕООД – А. В., за извършено от него нарушение на чл.
56, ал. 3 от ЗЧОД.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено обжалваното, в настоящото производство,
наказателно постановление № 00000511-2024/13.12.2024г., изготвено от
Венелин Красимиров Младенов, на длъжност началник отдел „Охранителна
полиция“ в ГДНП, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 82 от ЗЧОД, за
нарушение на чл. 56, ал. 3 от ЗЧОД.
Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи въз
основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на
разпитаните пред съда свидетели Б. Х. Б., А. М. З. и Трифон Орлинов
Витанов, както и в писмените доказателства по делото, приети по надлежния
процесуален ред на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетелите Б. Х. Б. и А. М.
З., като прецени същите за логични и безпристрастни, нямащи вътрешни
2
противоречия, като в тях същите излагат своите непосредствени възприятия
относно извършената проверка по случая, вследствие на която е бил издаден
акта за установяване на административно нарушение, както и установените
при нейното провеждане фактически обстоятелства, поради което съставът на
съда ги кредитира в тяхната цялост.
В показанията си свидетеля Трифон Витанов по същество не отрича, че в
охранявания обект, към момента на извършената от полицейските служители
проверка, е липсвала поставена на видно място информационна табела. В тази
им част, показанията на този свидетел, се потвърждават от целия наличен от
делото доказателствен материал, включително и от показанията на
разпитаните полицейски служители, поради което съдът ги кредитира.
Свидетелят Витанов твърди, обаче, че в деня на установяване на нарушението,
е проверил охранявания обект преди 09:00 часа, като към този момент е била
налична и поставена на видно място информационна табела. Свидетелят,
заявява също, че след извършената от полицейските служители проверка, той
предприел повторен оглед на охранявания обект, като при тази своя дейност,
той също констатирал липсата на изискваната от закона табела. В показанията
си свидетелят, споделя, че не може да посочи причина за изчезването на
табелата. В тази им част съдът намери показанията на свидетеля за нелогични,
при положение, че той сочи, че служителите на охранителната фирма са имали
достъп до най-външната врата на обекта, тъй като само в двора на обекта им
бил даден достъп от страна на живущите в къщата, т.е. сочи, че под постоянен
контрол се е намирала външната врата, а в същото време няма обяснение за
липсващата информационна табела. Ето защо, съдът не кредитира
показанията му в тази им част.
Наред с това, за правилното изясняване на обстоятелствата по делото
допринасят и приложените по делото писмени доказателства, които са
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова
съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях, като писмените
документи кореспондират със свидетелските показания по делото и
позволяват обективното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствата поотделно, и в тяхната съвкупност, води до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав.
При така установените фактически обстоятелства, съставът на
първостепенния съд прави следните изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимирано
лице, в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт – наказателно постановление, поради което
е породила своите суспензивен и деволутивен ефекти.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз
основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице
съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице е
достатъчно пълно и точно описание на нарушението; актът и наказателното
постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са
от компетентни за всяко от действията органи, видно от приложеното заверено
копие на Заповед №32863-484/08.02.2022г. на главен комисар Венцислав
Кирчев, с която на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от
3
отдел „Охранителна полиция“, в Главна дирекция „Национална полиция“, е
възложен контрол върху дейностите по ЗЧОД - относно компетентността на
съставителя на АУАН и приложеното заверено копие от Заповед № 812у-
284/11.03.2022г. на Бойко Рашков – министър на вътрешните работи - относно
компетентността на съставителя на наказателното постановление – Венелин
Красимиров Младенов. Обстоятелствата, касаещи твърдяното нарушение са
посочени по достатъчно ясен и изчерпателен начин; налице е съответствие
между текстовата част на акта за установяване на административно
нарушение и тази на наказателното постановление, като те са издадени в
сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Не се констатират и нарушения по
чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
В хода на извършена служебна проверка, съдът констатира, че
атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на
материалния закон. Това е така, защото по делото е безспорно
обстоятелството, че в случая субектът, който осъществява частна охранителна
дейност е самото дружество „Делта гард“ ЕООД, а не управителят на същото
А. В.. Т.е. субект на нарушението по чл. 56, ал. 3 не може да бъде управителят
на дружеството, а самото дружество. Именно посоченото юридическо лице е
имуществено отговорно за спазване на предписанията на ЗЧОД, в частност на
нарушената разпоредба на чл. 56, ал. 3, доколкото законодателят не е
предвидил правно задължение за управителните органи да предприемат
необходимите действия и да създадат организация за задължително
уведомяване на гражданите чрез информационно табло, касателно
осъществения контрол в охранявания обект, а още по-малко за съответните
работници и/или служители. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН
административнонаказателната отговорност е лична, като видно от чл. 10
ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и
укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени
в съответния закон или указ. В настоящото производство отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за лично виновно поведение съгласно чл. 56, ал.
3 от ЗЧОД, като в словесното описание на твърдяното нарушение в АУАН и
НП, никъде не се сочи, че е действал в качеството си на подбудител или
допустител. Нещо повече – както беше отбелязано, правната възможност за
наказване на подбудителите и/или допустителите следва да е предвидена
изрично в закон или указ, което изискване не е изпълнено в настоящия случай.
По изложените съображения, СРС намира, че общата санкционна
разпоредба на чл. 82 ЗЧОД не предвижда състав на административно
нарушение за подбудителство и/или допустителство, което е и напълно
логично, имайки предвид, че подобна отговорност може да възникне само по
отношение на извършени административни нарушения от физически лица при
осъществяване на дейността на съответната организация, но не и за
неизпълнени правни задължения към държавата от юридически лица по
смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, чиято отговорност е обективна и безвиновна.
Съобразно чл. 2, чл. 6 и чл. 7 ЗАНН се носи отговорност за конкретно деяние,
физическата страна на което може да се изрази в действие или бездействие.
Поради това не може да се наложи административно наказание само поради
факта, че едно лице е ангажирано с управлението на дадено търговско
дружество, без да се отчете не само конкретно извършеното от него деяние, но
4
и деянието на конкретния работник или служител в съответната организация,
изпълващо признаците на състав на административно нарушение.
Ангажирането на отговорността подбудителя/допустителя за неизпълнени
правни задължения от самото търговско дружество, без да бъде установено
конкретно виновно поведението на подчинено нему физическо лице, я
превръща в обективна и дерогира субективния елемент на вмененото му
административно нарушение, а това е абсолютно недопустимо – виж в този
смисъл Решение № 49208 от 24.02.2020 г. на СРС по а. н. д. № 12958/2018 г.,
както и Решение № 357 от 16.01.2017 г. по адм. д. № 10719/2016 г. по описа на
АССГ, XV касационен състав.
Доколкото жалбоподателят не претендира разноски, такива не следва да
му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******************* г.,
издадено от В. К. М., на длъжност началник отдел „Охранителна полиция“ в
ГДНП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 82 от ЗЧОД, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.
56, ал. 3 от ЗЧОД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5