№ 83
гр. Ловеч, 04.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20244310200056 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К № 8203145 на ОД на МВР Ловеч на С. И. Н.,
ЕГН: ********** от гр.С. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 400.00 лева за извършено
нарушение на чл.21,ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на
06.10.2023 г. в 13:33 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 34+900, в с.Микре, с
АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр.С., снимащо в двете посоки при
максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1
от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с МПС «Форд Ескорт» с рег.
№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 120сd3d. Посочено е, че при
разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 81 км/ч, като е налице
превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят С. И. Н., който
го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, не е съгласен с
отразените констатации, вкл.посока на движение, тъй като се е движил в
посока към гр. С., като възразява и срещу това нарушението да е извършено в
населено място. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично,
1
поддържа жалбата си, като излага, че са налице противоречия в
организацията на пътната обстановка поради поставени две табели за начало
на едно населено място, като твърди, че се касае за първокласен път, за който
по закон разрешената скорост е 90 км/ч, както и че автомобилът му е засечен
преди знака за ограничение от 50 км/ч. Сочи, че от снимковия материал
трудно може да се установи какво е засеченото МПС, както и че той е бил
водач на МПС, както и че снимката не е цветна. Твърди, че не е извършил
нарушението, тъй като не е пътувал през селото, а по главния път, както и че
липсват категорични доказателства за извършеното нарушение. Поради
изложеното моли съда д отмени обжалвания ЕФ.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от
материалите към преписката ЕФ е връчен на жалбоподателя на 04.01.2024 г.,
жалбата е подадена по пощата на 18.01.2024 г. и е входирана в РС-Ловеч на
22.01.2024 г., като по същество е неоснователна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа
всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения
електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя
административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че
автомобилът е управляван със скорост 81 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч, за населено място, т.е. превишение от 31 км/ч, като е представена като
доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се
установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя
произтича от чл.21, ал.1 от ЗДвП/п.з.Д-11/, видно от представената схема на
пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за
използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението –
ПП І –4, км. 34+900, в с.Микре, което е пътният участък, автоматично
изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС.
От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от
АТСС – 118 метра, както и в каква посока се е движил автомобила, тъй като
на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т.е. след
като АТСС е насочено в посока С. и снимащо в двете посоки и заснетия
2
автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката му на движение е към
гр.С., поради което не се споделят възраженията в жалбата в тази им част.
Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено
място, което е видно от представената схема. Нарушението е безспорно
установено от приложената разпечатка от техническото средство и
приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено
средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената
скорост е 84 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3%
толеранс – 81 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично
е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при
издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата
грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на
марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е текста, въз основа на
който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над
разрешената в населено място и тя присъства в дадената правна
квалификация.
Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено
място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е
конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в
обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето
производство факти.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост
от 81 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е
трябвало да превишава е била 50 км/ч., предвид на това, че нарушението е
извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно
установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил
засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта
на МПС тип СПУКС "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на
валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство,
регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В
тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото -
3
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от
БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 069-СГ-ИСИС от 19.05.2023 г.,
от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство № 120cd3d. Видно от
електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство
присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол
на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната
система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като
то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство
на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити,
поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26 февруари
2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите,
легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР
на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административноинформационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като
нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със
санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С
оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва
да намери проява общият принцип, че административно наказателната
4
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или
чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и по одобрен
образец. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението,поради което не приема възражението за липса на реквизити –
издател и дата на издаване. От представените писмени доказателства по
делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото
средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, в случая В.Д.,
който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ
на 10.10.2023 г. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с
превишена скорост на 06.10.2023 г. и това е датата на извършване на
нарушението, която е посочена и в ЕФ, а дата 10.10.2023 г. е датата, на която
е издаден обжалвания ЕФ. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението,
като се съдържат всички елементи на твърдяното административно
нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с
който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост.
Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е
отразено в ЕФ. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде
предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като
видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на
жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че "
Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Последният, видно от събраните по делото
доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е
депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е
5
управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно
е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е
извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил
Протокол с рег. № 906р-10382/09.10.2023 г., по описа на Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч/л.24/, удостоверяващ използването на
споменатото мобилно техническо средство на 06.10.2023 г., от който е видно
къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане/в двете посоки/, контролирана скорост, т. е.
спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се
установява, че АТСС е въведено в експлоатация на 06.10.2023 г. в 10:20 часа
и е работило до 14:00 часа, като са установени 24 броя нарушения.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., действащ към момента на
нарушението/ гласи: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. " Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр.
19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.
ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С посочената Наредба се уреждат условията и
6
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.
3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение,
като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата
за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената
нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и
към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата
могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за
използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване
от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
/чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП
може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган/, се основава на наличието на непълнота в нормативната
регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва
по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания.
След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, съдът приема, че
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат
7
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за
обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за
видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП,
тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77
от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на местата за
видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както
и чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или
отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и
заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС не се е намирало в
патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка / л. 17/. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и
записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се
установява, че измерената от системата скорост е от автомобила на
жалбоподателя. Служебно известно е на съда, че съгласно ръководството на
потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС СПУКС ARH
CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни
снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по
време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и
дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана
еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват
положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата,
като съединяване на линиите на маркерите указват с точност
местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от приложения по
делото снимков материал /л. 22 от делото/ се установява, че процесното
техническо средство е извършвало измерване на скоростта на МПС,
8
движещи се и в двете посоки. За пълнота следва да се посочи, че принципът
на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът "скорост"
показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС
от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за
видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без
каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който
се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за
видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този,
управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира
скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са
повече от един и не се влияе от наличието на други ППС, а такива не са
налични. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за
контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет.
Неоснователни са възраженията, че от снимковия материал трудно може да се
установи какво е МПС-то, тъй като снимковия материал е достатъчно ясен и е
видим и четлив рег.номер на заснетия автомобил, чрез който се
индивидуализира заснетото МПС. Колкото до възражението, че снимковия
материал не е цветен и не се вижда кой е водача на автомобила, съдът намира
същото за неоснователно, тъй като закона не поставя такива изисквания към
снимковия материал, с който се установява нарушението, още повече, че в
случая автомобилът се е движил в посока гр.С. и е бил отдалечаващ се, т.е.
както автомобила, така и водача е сниман в гръб. Неоснователно е и
възражението, че жалбоподателят се е движил по главния път и не е минавал
през населено място – с.Микре, а покрай него, т.е. допустимата скорост на
движение е 90 км/ч, тъй като видно от информация за километрирането на
републиканските пътища на територията на ОПУ-Ловеч, приложена към
преписката, мястото на нарушението е посочено достатъчно точно и ясно –
с.Микре, км.34+900, като този пътен участък е част от ПП І-4 «Коритна-
Б.Извор-Микре-о.п.Севлиево-В.Търново-о.п.Омуртаг-о.п.Търговище-
о.п.Разград-о.п.Шумен», преминаващ през територията на Ловешка област и
попада в населено място.
Предвид на изложените съображения, съдът приема за безспорно
доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е
санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при
9
издаването на ел.фиш.
Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Действително към преписката не са ангажирани
доказателства за налагани наказания по ЗДвП на водача, но само това
обстоятелство не може да обоснове извод за маловажност на нарушението. От
друга страна нарушението не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил
правилно основанието за налагането му и е наложил единственото
предвидено в закона, действащ към датата на извършеното нарушение
наказание за това нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен
фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като
такива не са претендирани от страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8203145 на ОД на МВР
Ловеч, с който на С. И. Н., ЕГН: ********** от гр.С. е наложена на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 400.00
лева за извършено нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10