№ 2388
гр. В., 20.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100501048 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на
област с административен адрес гр. В. М. С., срещу Решение № 1002/23.03.2023г.,
постановено по гр. д. № 17393/2021г. по описа на ВРС, с което е прието за установено по
отношение на Д. Ч. С.,, че жалбоподателят не е собственик на следния недвижим имот: УПИ
.........., кв.30, по застроителен и регулационен план на селото, одобрен със заповед
№169/14.06.1991 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен
съвет – А., находящ се в с. Б., общ. А., обл. В., с площ от 541 кв.м, при граници и съседи: на
запад УПИ ...., на север УПИ ..............., на юг УПИ ......... и УПИ ........... и на изток улича с
осови точки №33 и №43, идентичен с УПИ №........... в кв. 20, находящ се в с. Б., общ. А., обл.
В., по плана за улична и дворищна регулация, одобрен със заповед №100 от 18.01.1935 г.,
тъй като същият е владян от него непрекъснато и необезпокоявано от 2007г., повече от десет
години до настоящия момент, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излага становище, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено с мотиви, несъответстващи на събрания по делото
доказателствен материал. Твърди се, че са неправилни изводите на съда за недоказаност
правото на собственост на Държавата върху процесния имот, както и че при условията на
пълно и главно доказване Държавата не е доказала придобивното основание, тъй като към
отговора на исковата молба, станата приложила всички налични и относими към предмета
на спора писмени доказателства, с които разполага, доказващи освен основанията за
придобиване и идентичността на имота, и собствеността върху него. По идентични с
изложените в отговора на исковата молба съображения, въззивникът обосновава
становището си, че имотът е държавна собственост, поради което същият не може да бъде
обект на давностно владение от частни лица. С оглед изложеното поддържа становището си
за неоснователност на предявения отирцателен установителен иск, като отправя искане за
отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Ч. С., подаден чрез адв. Й.
Ч., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се навеждат твърдения, че в
обстоятелстваната си част тя е идентична с депозирания отговор на искова молба от
ответника. Твърди се, че в производството са събрани абсолютно всички доказателства с цел
1
установяване собствеността на процесния имот, като в решението си съда обстойно е
изследвал събрания доказателствен материал въз основа, на който по безспорен и
категоричен начин е доказан предявения в производството иск. В подкрепа на твърдения си
ответникът е представил единствено копие на Акт с № 460 с датата на съставяне 03.05.1986
г., който бил оспорен изцяло. С Определение № 5683/29.05.2022 г. в първоинстанционното
производствосъдът задължил ответната страна да представи заверен препис на цялата
преписка по издаване на Акта за държавна собственост. Въпреки това не бил представен
нито оригинал на акта, нито преписката по издаването му. В допълнение въззиваемият сочи,
че с Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г., Конституционния съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността, с което твърди, че е отпаднала пречката за придобиване на имоти частна
държавна собственост по давност. По изложените съображения моли за потвърждаване на
обжалваното съдебно решение с присъждане на разноски.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са отправили доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.07.2023 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2