Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.05.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

14.04

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

25

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощника на Д.Ш.И. от ***, против Решение № 260018/14.01.2021 г., постановено по АНД № 1323/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1947-000518/28.10.2020 г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д.Ш.И. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 03.08.2020 г. в ***, ул.„***“, е паркирал неправилно лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Ш.И.Ш. от ***, като автомобилът създавал пречки на останалите участници в движението, движещи се към ул.„***“, както и за включване в движението на правилно паркирани автомобили пред заведение „***“.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно.

Счита за неправилни изводите на първоинстанционният съд, че НП е издадено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в конкретния случай в обстоятелствената част на постановлениеот и АУАН липсвало конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение. В тази връзка сочи, че от разпитаните по делото свидетели се установило, че автомобилът не е пречел на движещите се МПС в посока ул.„***“, като в производството пред районния съд не се установило по какъв начин превозното средство е пречело на правилно паркирани автомобили пред заведение „***“, тъй като МПС не е било паркирано пред посоченото заведение.

Излага съображения, че в НП не били посочени всички необходими факти, които квалифицирали нарушението, т.е. посочено било едно нарушение, а била дадена квалификация по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която норма съдържала няколко фактически състав. Всички това водело до нарушаване правото на защита на лицето и опорочавало административнонаказателното производство.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260018/14.01.2021 г., постановено по АНД № 1323/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 20-1947-000518/28.10.2020 г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д.Ш.И. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание не се явява не се представлява.

Ответникът по касация – Началник РУ - Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата основание не били налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 20-1947-000518/28.10.2020 г., издадено от началник РУ – Кърджали към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Д.Ш.И. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 03.08.2020 г. в ***, ул.„***“, е паркирал неправилно лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Ш.И. Ш. от ***, като автомобилът създавал пречки на останалите участници в движението, движещи се към ул.„***“, както и за включване в движението на правилно паркирани автомобили пред заведение „***“.  С оглед изхода на делото съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ОДМВР – Кърджали разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Налице било съответствие между словесната част на описаното в акта и наказателното постановление нарушение, с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Д.Ш.И. от ***, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Въведените в жалбата твърдения, че при издаването на АУАН и НП били допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което районният съд е следвало да отмени НП като незаконосъобразно, са неоснователни. В този смисъл ясно и недвусмислено в обстоятелствената част на акта за нарушение и атакуваното наказателно постановление е изложено словесно описание на извършеното нарушение, както и датата и мястото на осъществяването му, описано като: „на 03.08.2020 г. в ***, ул.„***“, е паркирал неправилно лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Ш.И.Ш. от ***, като автомобилът създавал пречки на останалите участници в движението, движещи се към ул.„***“, както и за включване в движението на правилно паркирани автомобили пред заведение „***“, с което са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена – чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с което АНО е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

С други думи липсва каквото и да е съмнение относно това, какво конкретно нарушение е извършил Д.Ш.И., къде е осъществено деянието, в какво се състои изпълнителното деяние и за какво му е наложено административно наказание, респ. въведените от касатора доводи за нарушение на правото му на защита се явяват неоснователни, като неподкрепени от фактическа и правна страна и не кореспондиращи със събраните в първоинстанционното производство доказателства.

В този смисъл неоснователни са и доводите за неяснота относно това, коя конкретна хипотеза на нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е нарушена. Фактът, че в обстоятелствената част на НП, а именно в 1), където е записано: „Спира или паркира на места, създаващи опасност, пречки за движението или закриващи пътен знак, или сигнал“, наказващият орган е възпроизвел буквално текста на горепосочената разпоредба, по никакъв начин не създава неяснота относно начина на извършване на вмененото административно нарушение, правната му квалификация и коя хипотеза от нормата е  осъществена.

Процесният АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като съдържа всички необходими реквизити, съгласно нормата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен за запознаване и връчен на нарушителя, който е подписал акта с възражения, които са бланкетни и неконкретизирани.

Основание за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН или НП, или съществени нередовности в тяхното съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В конкретния такива не са констатирани, поради което така въведения довод се явява неоснователен.

В заключение, касационният състав намира, че в производството пред районния съд процесното нарушение е доказано по несъмнен начин, поради което изложените изводи в тази насока от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни. Осъществяването на административното деяние се установява от събраните писмени и гласни доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Сейхан Осман, които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи със съдържанието на издадения АУАН № 518/16.10.2020 г. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон/какъвто е и процесният АУАН/имат доказателствена сила до доказване на противното, респ. акта за установяване на административно нарушение като официален свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила, относно описаните в него обстоятелства относно осъществяване на изпълнителното деяние на съответното административно деяние, обвързваща съда до оборването й по надлежния ред, което в случая не осъществено от жалбоподателя в проведеното производство пред Районен съд – Кърджали по обжалване на наказателно постановление. Обстоятелството, че паркираното от касатора МПС е пречело на правилно паркираните на мястото автомобили, се установява и от показанията на разпитания по искане на жалбоподателя свидетел А. М.

За съда е безспорно, че на описаните в АУАН и НП дата и място в гр.Кърджали, касаторът, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която норма престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, е паркирал неправилно лек автомобил лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Ш.И.Ш. от ***, като автомобилът създавал пречки на останалите участници в движението, движещи се към ул.„***“, както и за включване в движението на правилно паркирани автомобили пред заведение „***“. Горното обосновава приложението на санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 20 лв. за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

Предвид горното, касационната инстанция намира, че административното нарушение се явява доказано по несъмнен начин, поради което изложените в тази връзка мотиви от районния съд са обосновани и съответни на приобщените в производството доказателства.

В конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. осъщественото деяние не се отличава с липса на обществена опасност или с явно незначителна такава, различаваща се от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Д.Ш.И. от ***, за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260018/14.01.2021 г., постановено по АНД № 1323/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.