Решение по дело №122/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.).

Образувано е по жалба на земеделски производител В.Т.Г., действащ чрез пълномощника адв. Е.Х. от САК, съдебен адрес:***2, против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020 г.), за кампания 2020 г., изх.№ 01-6500/6083 от 26.04.2022 г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, упълномощена със заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”.

Твърди се от оспорващия, че атакуваният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, издаден в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на българското и общностното право. Посочва се, че с писмо изх.№ 02-050-6500/417#1 от 24.03.2021 г. на ДФ „Земеделие” жалбоподателят е уведомен за установени несъответствия във връзка с чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4/2015 г., по повод представени сертификационни писма от 2019 и 2020 г., издадени от „Агро органик контрол” ЕООД, относно удостоверяване съответствието на произведени растителни продукти с правилата за биологично производство, без да се конкретизира в какво точно се изразяват тези несъответствия, за кои парцели, продукция от каква култура се търси и в какви количества тя не съответства на изискванията на наредбата. Твърди се, че в писмото не е уточнено по какъв начин кандидатът е нарушил визирания „слой” и какви са несъотвествията на заявените парцели със слоя при проверката. Не се конкретизира чрез какви методи е проведена проверката „обединена геометрия на парцелите с предоставен сертификат”, не са представени контролни листове, доклади или каквито и да било документи, които да удостоверяват извършената проверка и избрания метод, както и конкретни резултати от нея, които да индивидуализират парцели, несъответстващи площи и т.н. Посочва се, че в в приложение № 1 е посочен единствено парцел 8363-345-1-1 с площ от 0,20 ха, за който е отбелязано, че за този имот не са представени сертификати, което не кореспондира с посочените нарушения на разпоредби от действащото законодателство.

Твърди се, че с уведомително писмо изх.№ 01-6500/6083 от 21.12.2021 г. кандидатът е уведомен за откриването на производство по издаване на административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление „Биологично растениевъдство” за кампания 2020 г., в което твърдението за непредоставяне на сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него растителни, животински или пчелни продукти с правилата за биологично производство отново не съдържа информация за кои имоти не е представен въпросния сертификат. Не са конкретизирани твърдените нарушения, а са цитирани единствено нарушените разпоредби. Липсва уточнение на документа, предоставен от кандидата, за който се твърди, че не отговаря на условията, от една страна, а от друга това твърдение противоречи на твърдението, изложено в уведомително писмо изх.№ 02-050-6500/417#/6083 от 24.03.2021 г. – Приложение 1, в което се сочи, че не е представен сертификат относно 0,20 ха за описания в същото писмо имот.

Сочи се, че в акта са визирани множество разпоредби от действащото законодателство, но не се сочи в какво точно се изразяват допуснатите от кандидата нарушения, не са индивидуализирани имоти и сертификати, които не отговарят на изискванията. Според жалбоподателя не става ясно и в каква връзка е цитиран Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 г., нито разпоредбата на чл.48, ал.9 от Наредба № 5/03.09.2018 г. за прилагане правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, която е влязла в сила две години след поемане на процесния ангажимент.

Твърди се още, че в оспорения акт липсва посочване на стойността на финансова корекция, за кой период и в какъв процент се дължи възстановяване на изплатени субсидии.

Посочва се, че всичко това е довело до съществени нарушения на приложимите материалноправни норми и производствени правила, респ. до постановяване на незаконосъобразен акт.

Претендира се пълната отмяна на оспорения акт, както и присъждане на направените разноски в производството по делото, съгласно приложен списък с разноски.

Ответникът заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди исканията и становищата на страните, и представените по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: обжалваният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за Кампания 2020 г. изх. № 01-6500/6083 от 26.04.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” е съобщен на лице от адреса на оспорващия, на 16.05.2022 г. Жалбата е подадена на 26.05.2022 г., видно от поставения входящ номер на същата от ответната страна. Оспорването е осъществено в рамките на преклузивния четиринадесет дневен срок от адресат на обжалвания акт, поради което е допустимо.

Атакуваният акт е издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” Петя Славчева, която е надлежно оправомощена, видно от приложената към преписката заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г., на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4, 5, предложение първо, във връзка с ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, Решение на Управителния съвет на ДФЗ по т.6.2. от протокол № 114 от 15.06.2017 г. във вр. с оптимизиране дейността на ДФЗ като Разплащателна агенция при издаването на актове по директните плащания, Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместника си Петя Славчева правомощия, в обхвата на които (т.5, т.7): да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на ангажимент по мерки 214, 10 и мярка 11 „Биологично земеделие”; да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 214, 10 и 11 „Биологично земеделие”. Според действаща редакция на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП (Нова-ДВ, бр.12/2015 г., доп., бр.2/2018 г., изм. и доп., бр.51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В обстоятелствената част на процесния акт се сочи, че е издаден в резултат на извършени административни проверки на основание чл.46, ал.1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за спазване на поет биологичен ангажимент, при които е установено основание за прекратяване на биологичния ангажимент. Цитира се разпоредбата на чл.6 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР за периода 2014-2020 г., според която „Биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години. Срокът по ал.1 и 4 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане”, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане”. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 и 4 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане”. След изтичане на петгодишния период на ангажимента кандидатите могат да удължават ангажимента си ежегодно до изтичане на програмния период”. Посочено е, че ДФЗ е открил производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” поради неизпълнение на задълженията по  чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4/24.02.2015 г., а именно не са спазени изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5.

Въз основа на посочените в акта разпоредби е прието, че изискването всички земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, е съществувало при възникване на многогодишния ангажимент, доколкото това задължение произтича от регламент, който е общо приложим акт, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки на ЕС.

В резултат на изложеното административният орган приел, че предоставения от жалбоподателя документ (не посочен конкретно), не отговаря на изброените в акта условия, „всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа”.

На основание  чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Държавен фонд „Земеделие” прекратил ангажимента и отказал предоставяне на финансова помощ.

В акта се цитира писмо на ЗП вх.№ 01-6500/6083 от 17.01.2022 г., с което е възразено срещу откритото производство по издаване на акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР за периода 2014-2020 г., като е посочено, че след разглеждане на допълнитело представената информация, не се приемат като основателно направените възражения и доказателствата към тях. Не са описани представените доказателства, нито какви възражения са направени и отсъства аргументация за неприемането им.

Видно от приложеното към преписката уведомително писмо изх.№ 02-050-6500/417 от 24.03.2021 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, на основание чл.40 от Наредба № 4/24.02.2015 г., при извършени административни проверки на основание чл.46, ал.1 от Наредбата, е установено, че съгласно чл.33, ал.1, т.2, до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, подпомаганите лица са длъжни най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата за биологично производство, като сертификатът трябва да удостоверява наличие на биологична продукция. Посочено е още, че според чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата, документите по т.2 удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент, преминали периода на преход към биологично производство по чл.11, ал.5. Указва се на адресата, че представения от него документ с вх.№ 02-050-6500/417 от 19.10.2020 г. (Сертификационно писмо № 1, издадено на 29.09.2020 г. и Сертификационно писмо № 1, издадено на 30.09.2019 г.), представени със заявлението за кампания 2020 г., издадени от „Агро Органик Контрол” ЕООД, не отговарят на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата, да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане на всички парцели в годината на издаване на документа. Указва се, че административната проверка по чл.46, ал.1 от Наредбата се извършва, като границите на декларираните парцели от кампанията на последното подадено заявление се пресичат със слой „Обединена геометрия на парцелите с предоставен сертификат”. Неразделна част от писмото е Приложение № 1, касаещо парцел № 83363-345-1-1 с площ 0,20 ха. Писмото е получено лично от адресата на 31.03.2021 г.

В отговор на горното писмо ЗП депозирал заявление вх.№ 02-050-6400/417 от 06.04.2021 г., към което приложил 3 броя сертификационни писма, като пояснил, че въпросният имот с площ от 0,20 ха (с идентификатор 83363-28-4-1 от кампания 2018 г., 83363-327-6-1 от кампания 2019 г. и 83363-345-1-1 от кампания 2020 г.) е един и същ и е заявяван и деклариран като угар.

ЗП изпратил допълнително и „придружително писмо” вх.№ 02-050-6500/417 от 18.06.2021 г., към което приложил служебна бележка изх.№ 21039/09.06.2021 г., издадена от фирма „Кю сертификейшън” АД, според която ЗП е добил 1200 кг. пшеница (биологично) от имот с БЗС 83363-28-16-1 с площ от 040 ха през стопанската 2016 г.

Към преписката е приложено уведомление от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, изх.№ 01-6500/6083 от 21.12.2021 г. по чл.26, ал.1 от АПК до ЗП В.Т.Г., в което са цитирани разпоредбите на чл.6, чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Сочи се, че производството по издаване на административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление „Биологично растениевъдство” се открива, тъй като ЗП не е представил сертификат или писмено доказателство за съотвествие на произведените от него растителни, животински или пчелни продукти с правилата за биологично производство, който да отговаря на изискванията. На адресата е указана възможността при несъгласие с констатациите в писмото за представяне на възражения и допълнителни констатации в 7-дневен срок от получаването му.

Това уведомление е получено лично от ЗП на 11.01.2022 г.  

Към преписката е приложено уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11, изх.№ 02-050-6500/1258 от 08.12.2016 г., в което се указва, че едно от задълженията е да се извършват дейности по това направление върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, като одобрената площ за прилагане на дейностите по направление биологично растениевъдство може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по това направление се припокрива географски с площта, по която има поет биологичен ангажимент. Одобрените площи са посочени в таблица № 1 на писмото, като през 2016 г. те са общо 3,02 ха. Посочено е, че най-късно до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, подпомаганите лица са длъжни най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция, съгласно чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4/24.02.2015 г.

По делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, относно следните въпроси: 1. С кои парцели (номер по БЗС) ЗП е кандидатствал при поемане на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” и с кои парцели (номер по БЗС) е продължил изпълнението на ангажимента за съответните 5 години, във връзка с подадените от кандидата заявления за подпомагане за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г.?, като отговорът е даден в таблична форма; 2. Установява ли се някаква трансформация на парцелите през годините по отношение на техните БЗС позиции, номера и площи?, като отговорът отново е в таблична форма с уточнението, че трансформация на парцелите през годините по отношение на техните БЗС парцели и номера има, но не и в общата площ; 3. При какви кодове (култури) са заявявани през годините на поетия ангажимент съответните БЗС парцели?, по който въпрос отговорът е в таблична форма; 4. Таблично да бъде представена горната информация за всяка една година от поетия ангажимент по мярка 11, по парцел с номер по БЗС, площ, вид заявена култура и приложени към всеки парцел по БЗС сертификати; 5. Установява ли се произведена продукция за всеки парцел по БЗС номер, към годините на изпълнение на поетия ангажимент?, като отговорът е в таблица на стр.7 от заключението на СТЕ. Допълнително е посочено от вещото лице, че кандидатът е описал два броя фактури за изкупена продукция (№ **********/11.09.2020 г. и № **********/28.09.2020 г.).

В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение. Уточнява, че имот с идентификатор 066022, с площ 0,4 ха, с номера по БЗС съответно 83363-28-16 (кампания 2016 г.), 83363-28-4 (кампания 2017 и 2018 г.), 83363-327-6 (кампания 2019 г.) и 83363-345-1 (кампания 2020 г.), касаят един и същ имот № 83363066022. Сочи още, че парцел № 83363-345-1-1 с площ от 0,20 ха, част от имот с № 83363-345-1 (номерът е за кампания 2020 г.) през целия период от 2016 до 2020 г. е заявяван като угар и за него няма сертификати, удостоверяващи произведена продукция, което е отразено в таблицата към въпрос 4.

Съдът приема, че заключението е обективно и компетентно изготвено. Представените данни отговарят на съдържанието на документацията в преписката. По безспорен начин се установява, че част от имот с идентификатор 066022, с площ 0,4 ха, с номера по БЗС съответно 83363-28-16 (кампания 2016 г.), 83363-28-4 (кампания 2017 и 2018 г.), 83363-327-6 (кампания 2019 г.) и 83363-345-1 (кампания 2020 г.) през целия петгодишен период е деклариран като угар, поради което за него не са издавани сертификати и удостоверения за произведена продукция.

На следващо място съдът констатира, че в обжалвания акт са посочени следните правни основания: чл.15, ал.3, т.3, във връзка с чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба № 4/24.02.2015 г. В акта не се сочат съответстващите фактически основания по всяка от точки 2, 3 и 5 на чл.33, ал.1, които са възприети като нарушени.

В цитираната разпоредба на чл.15, ал.3 от Наредбата не е посочено основание за прекратяване на биологичен ангажимент неспазване на конкретен регламент. Чл.33, ал.1, т.1 от Наредбата (в редакцията преди измененията, в сила от 26.04.2022 г.) въвежда изисквания към подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл.3, да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията. Чл.33, ал.1, т.1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. обаче не е посочен в акта като основание за издаването му.

Поемайки биологичния ангажимент земеделския производител е поел задължение да извършва дейности върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство, в петгодишен период от поемане на задължението, като одобрената площ за прилагане на дейностите по направление биологично растениевъдство може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по това направление следва да се припокрива географски с площта, по която има поет биологичен ангажимент. Най-късно до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, подпомаганите лица са длъжни най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция, съгласно чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. В настоящия казус тези изисквания са изпълнени, което се потвърждава от писмените доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза. Сертификатите, представени от ЗП изпълняват условието на чл.29, §.1 от Регламент (ЕО) № 834/2007. Документът трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008, както и да съдържа количество произведена продукция. След изменение, обнародвано в бр.33/07.04.2020 г., същият текст гласи: „Контролиращото лице издава писмено доказателство по смисъла на чл.29, §.1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация. Писменото доказателство трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008. Във връзка с писменото доказателство по смисъла на чл.29, §.1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 контролиращото лице издава приложение към него, съдържащо справка за количеството произведена първично земеделска продукция през съответната година, площите, животните и/или пчелните семейства, от които е произведена, както и наличната на склад продукция от предходни години. Приложението се актуализира, когато са налични данни за реално произведената продукция, както и по искане на оператора. Приложението се въвежда в срок до 5 работни дни от неговото издаване в регистъра по чл.45”. Тоест, до изменението от 07.04.2020 г. контролиращото лице няма задължение да удостоверява добив от единични парцели, тъй като сертификатите се издават за продукция, а не за парцел. С изменението от 2020 г. е въведена информация и за площите, като всички сертификати са издадени въз основа на чл.29, §.1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и на Регламент (ЕО) № 889/2008 и съдържат данни за идентификацията на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност.

В атакувания акт е вписан и текстът на чл.36 от Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008, без да се сочи за кой парцел от кампания 2020 г. се отнася разпоредбата и как е установено същата да е нарушена, както и в какво точно се състои нарушението.

Действително, мотивите като фактически основания могат да се съдържат в документи или актове от административната преписка, на които органът се е позовал, допустимо е излагането на мотиви за определен административен акт да бъде отделно от него, но в рамките на административната преписка. Административният орган обаче се е позовал единствено на уведомлението за започване на административното производство по чл.26, ал.1 от АПК и отговорът на жалбоподателя в писмо вх.№ 01-6500/6083 от 17.01.2022 г., възраженията в което не са коментирани, както и приложените към него доказателства. Не са описани конкретните възражения, представените доказателства, отсъства и аргументация за неприемането им. В акта не се сочат заявените от кандидата парцели (площи, култура или угар). Сочи се, че представеният от ЗП „документ, не отговаря на изброените по-горе условия, всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане на всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа”. Изобщо не се сочи какъв точно документ е представил жалбоподателя и по какви причини не отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредбата. Липсва съпоставка между съдържанието на този документ и парцелите, заявени за подпомагане по отношение кампания 2020 г. В уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК е посочено, че административната проверка на основание чл.46 от Наредба № 4/24.02.2015 г. се извършва „като геометриите на парцелите от последната година се пресичат географски със слой „Обединена геометрия на парцелите с предоставен сертификат”. Слоят включва геометрията на всеки парцел, за който е представен сертификат, отговарящ на изискванията”. Не са предоставени данните от извършената проверка по направление „Биологично растениевъдство”, колона „Обединена площ със сертификати /ха/” и описаните секции от процедурата, за да се изясни начина на административната проверка и получените резултати, което би могло да се приеме за фактическо основание за издаване на акта.

В уведомителното писмо липсва фактическо основание, съответстващо на данните в преписката. Актът не съдържа мотиви относно конкретни парцели, заявени за подпомагане от ЗП, за които се приема, че не е представен сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция, както и какъв процент от общо заявените площи се явяват тези парцели. Ответникът е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, съгласно чл.170, ал.1 от АПК. В административния акт не са посочени фактически основания, установяването на които да потвърди приложените правни основания. Преценката за законосъобразност на акта изисква да бъдат проверени възприетите от органа фактически основания, дори пряко непосочени в административния акт, но с препратка към части от преписката, както и дали правните основания съответстват на фактическите.

Следва да се има предвид, че дори ЗП да не е произвел продукция от всички заявени за подпомагане площи, това обстоятелство не е релевантно към сочената от ответника норма: чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., която не е променяна в периода 2016 г. до 2020 г. Налице е единствено изискване земеделските производители до 30 септември на петата година от ангажимента най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция. В този смисъла в рамките на петте години от ангажимента, ЗП е бил длъжен да представи поне веднъж документ за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство. Такива документи са издадените сертификати на оспорващия през кампании 2018 г., 2019 г. и 2020 г. За процесната кампания 2020 г. според експертизата няма продукция от един парцел, който представлява площ с угар. В приложената към писмо вх.№ 02-050-6500/417 от 18.06.2021 г. на ЗП служебна бележка изх.№ 21039/09.06.2021 г., издадена от отговорник по сертификацията към фирма „Кю сертификейшън” се удостоверява, че през стопанската 2016 г. ЗП е добил 1200 кг пшеница (биологично) от имот с БЗС № 83363-28-16-1 с площ 0,40 ха, което допълва приложените от оспорващия сертификати. Тази информация, която е от значение за изхода на производството, не е проверена, обсъдена и анализирана от ответника.

Според чл.34, ал.1, във връзка с ал.2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. кандидатите за подпомагане по направление „биологично растениевъдство” са длъжни да спазват правилата на биологичното земеделие на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане, като в блока могат да бъдат оставяни парцели в угар, за които има сключен договор с контролиращо лице. След като ЗП има право да отрежда парцели за угар, неясно остава, каква част от ангажираните сертификати за 2020 г. не е призната от административния орган за относима към предмета на спора и за кои култури и площи е прието, че не е спазено изискването на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. След като съответна площ е заявена като угар не може да се изисква от ЗП да доказва количества на произведена продукция от нея.

Процесният акт не съдържа ясно изложено изявление на административния орган, относно прилагане на конкретно правно основание спрямо фактическа установеност. Това прави акта незаконосъобразен, тъй като води до неизпълнение на императивните изисквания за форма и ограничаване защитата на кандидата. Волята на административния орган не може да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания, които не са включени както в акта, така и в преписката по издаването му.

Изложеното в акта, че ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство” налага връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

При този изход на делото в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени направените разноски в производството, изразяващи се в 1500,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение (за което са представени надлежни доказателства за заплащането му в брой), 724,00 лева за назначената по делото съдебно-техническа експертиза и 10,00 лева за държавна такса. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, с оглед сравнително умерената фактическа и правна сложност на настоящето дело. Заплатеното възнаграждение за процесуално представителство действително надвишава минималния размер, установен по чл.8, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но съдът отчита обстоятелството, че ангажираният адвокат е от друго населено място, участвал е активно в производството, като е изготвил многобройни писмени становища, което налага уважаване на претенцията в пълния й размер.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх.№ 01-6500/6083 от 26.04.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2020 г., с който ДФЗ-РА отказва на земеделски производител В.Т.Г. финансова помощ и прекратява поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство”.

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагане на закона, посочени в съдебния акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на земеделски производител В.Т.Г., направените разноски по делото в размер общо на 2234,00 (две хиляди двеста тридесет и четири) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: