РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Търговище, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20233530101600 по описа за 2023 година
Предявен е иск
от ищцата: З. Р. У., ЕГН **********, с адрес в гр. В. ул. "В.з." № ** - в качеството си
на майка на М. М. А., ЕГН **********, чрез адв. Б. А. А. от САК, против ответниците:
1.„ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от Я. Д. Х. И
2.„АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от Я. Д. Х. и Д.
Х. Д.,
за сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на
осн. чл.200 КТ във вр. чл.107у, ал.3 от КТ и чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва от деня на
увреждането /деня на настъпване на трудовата злополука –15.02.2020г./ до окончателното
изплащане, както и разноските по делото.
Ищцата твърди в исковата си молба следното:
На 15.02.2020 г. (събота), около 10:05 ч., в обекта на проверка Автомагистрала
„Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, подобект строителна площадка за
изграждане на виадукт при км 316+826 на АМ „Хемус“, в близост до с. Буховци, общ.
Търговище, от М. М. А. (на длъжност „работник, строителство“ във „Винс ин Хок“ ЕООД и
„нает“ от „Автомагистрали Черно море“ АД са извършвани строително-монтажни дейности,
изразяващи се в извършване на бетонови работи от работната площадка на скеле,
1
разположено на височина около 16 м., а именно - дейности по полагане и уплътняване на
бетонна смес на стълб № 4, колона № 2, дясно платно, етап 2. Изградената част от колоната е
с височина около 7,94 м. За изграждането на втората (горна част) на колоната, са били
монтирани два броя кофражни форми за кръгли колони, всяка от които с височина 4,35 м.,
тоест с обща височина от 8,70 м. Всяка кофражна форма се състои от 2 части
(полуцилиндри), свързани с болтови връзки. Около колоната са били монтирани 4 броя
свързани скелетни кули.
При полагането на бетонната смес се късат болтовите връзки на долната кофражна
форма и двете й части се разделят. Горната кофражна форма се преобръща странично,
увлича скелето, събаря го и изхвърля наследодателя на ищцата на земята от височина около
16м, в резултат на което той претърпява множество и несъвместими с живота травми, поради
което за огромно съжаление, умира на място.
Описаният механизъм за настъпване на процесната трудова злополука е установен в
Протокол за извършена проверка ТП на НОИ-гр. Търговище № 510325- 4/21.04.2020г. г.,
който на основание чл. 58, ал. 6 от КСО е валиден до доказване на противното и на база
който е издадено Разпореждане № 39/28.05.2020г., с което злополуката е призната за трудова.
В пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука, работникът М. М. А.,
ЕГН **********, претърпява изключително тежки телесни травми, които са несъвместими с
живота и за съжаление, почива на място.
Пострадалият М. М. А. към момента на настъпване на процесната злополука е в
трудово правоотношение с дружество „Винс ин Хок” ЕООД, ЕИК *********, източник на
което е Трудов договор № 130 от 14.02.2019 г., с който починалият М. А. е назначен на
длъжност „работник, строителство” с място на работа - „Винс ин Хок“ ЕООД, Строителни
обекти и поделения на фирмата, за неопределено време.
Налице е и последващ договор, сключен на 21.05.2019 г., съгласно който „Винс Ин
Хок“ ЕООД, гр. Шумен, в качеството си на „наемодател“ предоставя, а „Автомагистрали
Черно море“ АД, в качеството си на „наемател“ наема срещу възнаграждение и при условия,
посочени в договора работници/служители на наемодателя, с които последният има
сключени трудови договори. Работниците/служителите ще полагат труд в полза на наемателя
„Автомагистрали Черно море“ АД по реда, сроковете и условията на договора и съгласно
Приложение № 1, като работното място на работниците/служителите за сроковете на
договора ще бъде обект Автомагистрала „Хемус“, участък от 310+940 до км 327+260.
Съгласно същия договор, „Автомагистрали Черно море“ АД, като приемащо
предприятие, се задължава да осигури на изпратените работници/служители здравословни и
безопасни условия на труд, да провежда начален инструктаж по безопасност и здраве, да ги
запознае със специфичните характеристики на работното място и професионалните рискове,
като има право да им дава указания и да упражнява контрол върху изпълнението на
трудовите им задължения, в това число да поставя и ежедневни задачи, да определя
конкретни задачи в рамките на специфичните характеристики на длъжността и да изисква
2
отчетност за изработеното от тях.
„Винс ин Хок“ ЕООД, като предприятие, което осигурява временна работа по смисъла
на пар. 1, т. 39 от ДР на Закона за насърчаване на заетостта, във вр. пар. 1, т. 17 от ДР на КТ,
е изпратило М. М. А. да полага своя труд в полза на наемателя и предприятие - ползвател -
„Автомагистрали Черно море“ АД.
За конкретния ден е била налице Заповед № 14/12.02.2020г. на управителя на „Винс
ин Хок“ ЕООД за полагане на извънреден труд на 15.02.2020г. (събота) на работниците от
група „Мостоваци“ на обект АМ „Хемус“, в участък от км 310+940, по преценка на прекия
ръководител, ако позволяват климатичните условия, с продължителност на работния процес
6 часа, като в списъка на фигуриращите лица - работници, е и наследодателят на
доверителката ни - М. М. А..
Гореизложеното обоснова солидарната отговорност на двете дружества Винс ин Хок,,
ЕООД и „Автомагистрали Черно море“ АД по смисъла на чл. 107у, ал. 3 вр. чл. 200 от КТ.
Налице е Разпореждане № 39/28.05.2020 г., с което горепосоченият трагичен
инцидент е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 60, ал. 1 от КСО.
В Протокола за извършена проверка ТП на НОИ - гр. Търговище № 510325-
4/21.04.2020 г., се констатират множество нарушения от страна на „Автомагистрали Черно
море“ АД, което, в качеството си на предприятие - ползвател по смисъла на пар. 1, т. 18 от
КТ, не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд на лицата, „предоставени“ от
„Винс ин Хок“ ЕООД, гр. Шумен, като не е предприело необходимите мерки за начина на
монтиране, укрепване и обезопасяване на кофражните форми така, че да могат да издържат
действащите върху тях натоварвания и да може да се предотврати случайното им
деформиране или задвижване.
„Автомагистрали Черно море“ АД, в качеството си на предприятие - ползвател по
смисъла на пар. 1, т. 18 от ДР на КТ, не е осигурило изискващото се за извършваната от
починалия работа - дейности по полагане и уплътняване на бетонна смес на колона от
работна площадка на скеле, разположено на височина около 16 м., лично предпазно средство
- защитен колан (сбруя).
„Автомагистрали Черно море" АД, в качеството си на предприятие - ползвател по
смисъла на пар. 1, т. 18 от ДР на КТ, е допуснало на строителната площадка работник, който
е без поставена защитна каска.
„Автомагистрали Черно море“ АД, в качеството си на предприятие - ползвател по
смисъла на пар. 1, т. 18 от ДР на КТ, не е осигурило на работещите с работното оборудване -
метален кофраж за кръгли колони, да получат необходимото обучение за използване на
същото, в това число и обучение за всеки възможен риск.
„Автомагистрали Черно море“ АД, в качеството си на предприятие - ползвател по
смисъла на пар. 1, т. 18 от ДР на КТ, е представил на проверяващите органи Паспорт за
използваното работно оборудване-метални кофражни форми за кръгли колони като в този
Паспорт не се съдържа протокол, удостоверяващ, че дружеството е осигурило извършването
3
на проверка след инсталиране на металните кофражни форми за кръгли колони в обекта на
контрол - АМ „Хемус“, участък от км 310+940 до км 327+260, подобект строителна
площадка за изграждане на виадукт при км. 316+826 на АМ „Хемус“, в близост до с.
Буховци, общ. Търговище.
Сочи, че ищцата З. Р. У. е майка на починалия М. А., като смъртта на М. разбива
иначе сплотеното семейство, оставяйки я завинаги, без синовна, морална и финансова опора,
която винаги й е предоставял.
С оглед всичко гореизложено, налице са основанията на чл. 200, ал. 1 от КТ за
реализиране отговорността на работодателя, спрямо родствениците на починалия М. А.,
което, от своя страна, дава право на ищцата да претендира обезщетение за претърпените във
връзка със смъртта на своя наследодател неимуществени вреди.
Поради тази причина отправили извънсъдебни претенции до ответниците,
администрирана под вх. № 03-0244/01.07.2021 г. в деловодната система на „ВИНС ИН ХОК“
ЕООД и под вх. № 11-00-129/01.07.2021 г. в деловодната система на „АВТОМАГИСТРАЛИ
ЧЕРНО МОРЕ“ АД.
В отговор на така отправените извънсъдебни претенции, получили отговор с
предложение за изплащане на общ размер на обезщетение за причинени неимуществени
вреди на съпругата, децата и майката /настояща ищца/ на М. М. А. в размер на 300 000
/триста хиляди/ лева, в която сума да са включени и вече изплатените 50 000 /петдесет
хиляди/ лева по сключената застрахователна полица „Трудова злополука“.
На 11.10.2021 г. от електронен адрес:*********** до електронен адрес
******************, изразили становище по направеното предложение и респективно
направили контрапредложение за изплащане на 440 000 /четиристотин и четиридесет
хиляди/ лева на наследниците. На същата дата, получили отговор от г-жа П. С. -
„Икономически директор“ на „Автомагистрали - Черно море“ АД, с което ги информира, че
предложението им е препратено към ръководството на дружеството.
На 24.11.2021 г., отново получили електронно съобщение от г-жа П. С., с което ги
информира, че отправеното от тях предложение е прието от ръководството на дружеството,
като размер на обезщетението.
С така направеното признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. “а“ от ЗЗД е
налице прекъсване на давността.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК, за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“
от Закона за задълженията и договорите, изявлението или действието на длъжника, в което
се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов
представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да
достигне до знанието на кредитора.
Видно от изложеното до момента, всички предвидени основания са изпълнени в
4
процесния случай, поради което са настъпили и последиците от прекъсването на давността.
По отношение на претенциите за неимуществени вреди, във връзка със смъртта на
пострадалото лице, заявява следното:
Смъртта поставя край на живота, като най - ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга, най - големи, ако
трябва да бъдат по някакъв начин градирани в скала от морална гледна точка.
Загубата на син съставлява едно от най - тежките житейски събития, така, че дори и
интензивността на страданието да намалее във времето, мъката й не се преживява до края на
живота й и вредата в това отношение е непоправима и материално неизмерима.
Горното, наред с обстоятелството, че смъртта настъпва по такъв нелеп начин, още
повече засилва болките и страданията, които З. изпитва.
М. е бил единственият останал близък човек на З., жизнен, всеотдаен, грижовен и
деен мъж. Доверителката ни не може да се примири с факта, че моралната и синовна опора,
която починалият й е давал, никога повече няма да се върне, както и, че болки и страдания
от загубата на най-скъпия за нея човек, ще търпи винаги.
З. губи най-ценното за една майка, а именно нейното дете, което е отгледала от малко
и е дарявала с цялата си любов и грижа. В години, в които З. се е надявала да се отдаде на
спокойни старини и да се наслаждава на прекрасни моменти с цялото си голямо семейство,
тя е поразена от тази така голяма трагедия.
Наред с горното ищцата и до настоящия момент страда от депресия и
посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност.
Преди настъпилото събитие, тя е била жизнена и контактна, радвала се е на спокоен живот,
срещи с близки и приятели и всеотдайна любов от страна на своя син.
З., изключително много се е гордеела с постиженията на своя син - М., особено с
факта, че винаги и независимо от обстоятелствата се е грижил за нея и и е осигурявал всичко
необходимо, както в емоционален план - подкрепа и любов, така и финансово и материално.
След настъпилия инцидент, обаче, З. се затваря в себе си и съпреживява постоянно
трагичния инцидент, отнел живота на нейния син, изживява болезнено смъртта му, отказва
да говори и общува с близки. Загубата на син, без значение от неговата възраст, без
съмнение нанася едни от най-тежките неимуществена вреди - безвъзвратна загуба на любим
човек, която безспорно е причинила мъки и страдания на З., тъй като е изключително тежко
да бъде загубена основата и стабилността в едно семейство, какъвто е бил нейния син. Тези
обстоятелства правят загубата на М. един истински ужас и неописуема трагедия за
доверителката ни.
За З., трагедията от загубата на М. се характеризира с изключителен интензитен,
имайки предвид, че губи мъжа в семейството, в разцвета на силите му, в момент от живота
си, когато има най-голяма нужда от неговата помощ, подкрепа и любов. Точно в момента, в
който З. е разчитала да изживее спокойни старини, изцяло осланяйки се на помощта на сина
си М..
5
М. е живеел заедно със З. в едно домакинство, в едно жилище в гр. В. и никога не са
се разделяли за дълги периоди от време.
С оглед на всичко гореизложено, ищцата моли, съдът след като се убеди в
основателността на исковете, да постанови решение, с което да осъдите солидарно “ВИНС
ИН ХОК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. “Алеко
Константинов” № 8 и „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. “Алеко Константинов” № 8, да заплатят:
сумата от 150 000,00 (сто петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди на З. Р. У., ЕГН: ********** - майка на М. М. А.; ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 15.02.2020 г. (датата на настъпване на
трудовата злополука) до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Редовно призована ищцата не се яви лично и се представлява от пълномощника си
адв. Б. А. от АК-София и адв. Г. Р. - преупълномощен от първия, които поддържат иска така,
както е предявен ведно със законните последици. Въпреки искането и дадена възможност не
е представена писмена защита от ищцовата страна.
Първият ответник - „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД гр. Шумен, в едномесечния срок и
по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но
неоснователен. Прави следните възражения:
Възражение за изтекла тригодишна давност за предявяване на претенциите, поради
което счита, че същите са погасени по давност. Не са налице и сочените от ищцата
основания за прекъсване на давността. Представените разпечатки от електронна поща и
водената по нея кореспонденция не са от адреса на официалната електронна поща на
дружеството.
Не се спори по делото,че пострадалият М. М. А. е бил в трудови правотношения
/Трудов договор №130/14.02.2019 г./ с ответното дружество „Винс ин Хок" ЕООД,
ЕИК201847252 към момента на настъпване на инцидента на 15.02.2022 г.Съгласно сключен
договор между „Винс ин Хок" ЕООД като „Наемодател" и „Автомагистрали Черно море" АД
като „Наемател" от 21.05.2019 г., е уговорено, че наемодателят предоставя, а наемателят
наема срещу възнаграждение работници /служители на наемодателя, с които същият има
сключени трудови правоотношения и които ще полагат труд в полза на наемателя. Работното
място на наетите работници е определено с договора - Обект: АМ „Хемус", участък от км.
310+940 до км.327+260.
Пострадалият М. М. А. е бил част от наетите работници по горецитирания договор.
Безспорно е по делото , че за конкретния ден, който се е явявал почивен,е налице Заповед
№14/12.02.2020 г.на Управителя на „Винс ин Хок" ЕООД за полагане на извънреден труд,с
продължителност 6 часа,ако позволяват климатичните условия,като в списъчния състав
фигурира и пострадалият, който е положил собственоръчно подпис, че е запознат със
съдържанието на заповедта.
На 14.02.2020 г.пострадалият М. М. А.,заедно с още три лица е извършил монтаж на
6
скрепителните елементи на колоната при срутването на която е причинена трудовата
злополука.Работникът е притежават съответната квалификация,видно от длъжностната му
характеристика и е преминал през всички изискуеми инструктажи , като е бил запознат с
изискванията за спазване на безопасни и здравословни условия на труд.За горното
свидетелства и собственоръчно подписаната декларация от негово име, с която същият е
декларират че е запознат с Правилника за вътрешният трудов ред и оценката на риска във
„Винс ин Хок „ ЕООД .
Такъв инструктаж му е проведен и включително в деня на злополуката. Съгласно
Заповед № № 83/21.05.2019 г. на Управителя на „Винс ин Хок“ ,е видно че във връзка със
СМР на процесния обект и по - конкретно монтаж на сглобяемите елементи / колони и други
/,на работещите са осигурени 30 бр. предпазни колани за работа на височина,като изрично е
указано,че при ежедневните инструктажи,работещите на височина определени от
техническия ръководител на обекта, следва да получат от него обезопасителния колан, след
инструктаж за правилното му използване.
По неизвестни причини пострадалият М. А.,при полагане на бетон в горната част на
колоната е бил без лични предпазни средства.С оглед на обстоятелството, че процесната
колона е била с височина около 16 м. е видно, че пострадалият е проявил груба небрежност
по отношение на собствената си безопасност и противно на изискванията за спазване на
здравословни и безопасни условия на труд,с които е бил многократно запознаван на
инструктажите.
Възражение за съпричиняване:
С гореописаните действия пострадалият е нарушил чл. 126 от КТ, като по този начин
съществено е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Съгласно константната съдебна практика на репариране подлежат всички вреди,
които са в пряка и непосредствена последица от деликта. Понятието „справедливост" не е
абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства / ППВС №
4/68г./ В конкретния случай ищеца е претърпял неимуществени вреди, вследствие на
смъртта на пострадалия, които обаче са в резултат на допускане на груба небрежност от
страна на пострадалия като същият е нарушил правилата за безопасност, инструкциите на
работодателя и технологичните правила за монтиране на бетонни колони с които е бил
запознат. Действията му могат да се характеризират като проява на съзнавана
непредпазливост и самонадеяност към съществуващата опасност от инциденти и
наранявания.
От всичко изложено е видно, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредоносният резултат, проявявайки груба небрежност и самонадеяност, като е подценил
възможността от настъпване на инцидент, какъвто на практика е настъпил.
С оглед на изложеното прави възражение за съпричиняване на вредоносният резултат
от пострадалия, вследствие на допусната от него груба небрежност на правилата за
безопасност и технологичният процес, поради което на осн. чл. 201 , ал. 2 от КТ, поради
7
което моли да бъде намален размера на претендираните неимуществени вреди значително, в
случай че следва да носи отговорност на причинени на ищеца неимуществени вреди.
Възражение за прекомерно завишен размер на претендираното обезщетение с оглед
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и критериите за определянето на размера на обезщетението:
вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността
на претърпените болки и страдания, възрастта, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението.;
Оспорва изцяло твърдението в исковата молба, че ищцата е живяла в едно
домакинство и в едно жилище с пострадалия си син М. М. А., изцяло осланяйки се на
помощта му. Ответникът твърди, че същата е живяла отделно от него и в друго жилище, в
подкрепа на което твърдение са различните адреси на ищцата и семейството на пострадалия
М. М., отразени в удостоверението за наследници на същия; отправената до ответника
извънсъдебна претенция, както и адресът на ищцата, посочен в исковата молба.;
Редовно призован първият ответник - „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД гр. Шумен в открито
заседание се представлява от Адвокатско дружество „Г. и С.“, чрез адв. Г. Г. и адв. С. С.,
двамата от АК-Шумен, които поддържат писмения отговор и молят иска да се отхвърли
като неоснователен ведно със законните последици. Подробни съображения са изложени в
писмена защита.
Вторият ответник - „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД, гр. Шумен в
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който счита
иска за допустим, но неоснователен. Прави следните възражения:
Възражение за изтекла тригодишна давност за предявяване на претенциите, поради
което счита, че същите са погасени по давност.
Не са налице и сочените от ищцата основания за прекъсване на давността.
Представените разпечатки от електронна поща и водената по нея кореспонденция не са от
адреса на официалната електронна поща на дружеството. Същата е водена от лице без
представителна власт за дружеството или надлежно упълномощаване, като с настоящият
отговор представляващият ответното дружество заявява, че не потвърждава действията му.
Ето защо не е налице прекъсване на давността и същата е изтекла, а исковата претенция-
погасена но давност.;
Възражение за съпричиняване на вредоносния резултат вследствие на допусната от
пострадалия груба небрежност, поради което и на основание на чл. 201, ал. 2 от КТ и ако се
приеме, че този ответник следва да носи отговорност за причинени на ищцата
неимуществени вреди, то да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди
значително под претендирания размер.
Починалият при трудовата злополука М. М. А. е едно от общо четирите лица, които
са изградили на 14.02.2020г. процесната колона и са монтирали скрепителните елементи в
резбовите съединения на същата, свързвайки полуцилиндричните кофражни форми на
8
колоната, при срутване на която е причинена процесната трудова злополука. За изпълнение
на тези дейности М. А. е притежавал съответната квалификация, преминал е през различни
инструктажи, включително и в деня на злополуката, бил е запознат е условията на работа и
изискванията за спазване на здравословни и безопасни условия на труд.
При полагане на бетон в горната част на колоната, А. е бил без лични предпазни
средства, въпреки че е бил инструктиран за това, имал е такива ЛПС, но не ги е ползвал.
Като се има предвид факта, че в момента на трудовата злополука пострадалият А. се е
намирал на височина около 15-16 метра, сам е участвал в изграждането/монтажа на
процесната колона и с оглед квалификацията и опита, който е имал в строителството, както и
фактът, че е бил запознат е технологичната документация за изграждане на процесната
колона и изискванията за спазване на здравословни и безопасни условия на труд, счита че
същият е проявил груба небрежност при настъпването на трудовата злополука, като не е
положил грижата, която би положил и най-небрежният човек, който монтира такъв тип
колона и се намира на такава височина без задължителните за това лични предпазни
средства - каска и обезопасителен колан. А такива ЛПС пострадалият е имал, видно от
Личния картон на същия и Заповед №841/20.05.2019г. на Изпълнителния директор
на„Автомагистрали- Черно море“АД за осигуряване на предпазни колани за работа на
44
височина на процесния обект-участък от АМ „Хемус, които прилага към настоящия
отговор. Задълженията на пострадалия са ясно посочени и от подписаната от него
длъжностна характеристика.
Счита гореописаните действия на пострадалия за нарушения на Чл. 126 т.5 и т.6 от
КТ. Пренебрегвайки установените правила за безопасност, е действията си лицето
съществено допринася за настъпването на злополуката, респективно на вредоносния
резултат.;
Обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от ищеца е заместващо, а не
компенсаторно, поради което законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната
възможност на съда по справедливост да определи заместваща вредите парична престация.
Критериите за определянето на размера на обезщетението са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, възрастта, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. На
репариране подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с Г1ПВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. Действително ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които
обаче са в резултат на допускане на груба небрежност/съзнавана непредпазливост/ от страна
на пострадалия, последният е нарушил правилата за безопасност, инструкциите на
работодателя и технологичните правила за монтиране на колони от типа на процесната, с
които е бил запознат. Неговите действия са израз на субективното му отношение към
технологичните правила и инструкциите и правилата за безопасни и здравословни условия
9
на труд, на субективното му отношение към възможното нараняване и на самонадеяност към
съществуваща опасност от инцидент и нараняване.;
Ответното дружество - „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД е предприело
всички необходими мерки при монтиране, укрепване и обезопасяване на кофражните форми
по колоните, част от изграждащия се обект - виадукт при км 316+826 на Автомагистрала
„Хемус“ в близост до с. Буховци, общ. Търговище.
Тези мерки включват:
-Проверка на годността на кофража от техническия ръководител и бригадира преди
започване на работите, почистване на кофражите и нанасяне на кофражно масло по
повърхностите, които имат контакт е бетоновата смес;
-Изграждане на работно скеле, което се укрепва за вече изградената първа част на
колоната , а след това се монтират работни платформи е парапети на необходимата за достъп
височина. Извършва се от строителните работници под надзор на бригадира и техническият
ръководител на обекта;
-Преди да са разрешени последващи действия изграденото и укрепено
пространствено скеле за достъп е прието е протокол от техническия ръководител на обекта
от 14.02.2020г., който протокол прилагаме към настоящия отговор;
-Монтирани са анкерни части, които да осигурят стабилитета на поставените
кофражни форми за втора част на колоната. Извършено е от строителните работници под
надзор на бригадира и техническият ръководител на обекта;
-Кофражните елементи са монтирани при стриктно спазване на ТС на АПИ от 2014 и
при спазване на Инструкция за безопасна работа при кофражни, арматурни и бетонджийски
работи за колони, греди, ригели- ПР- СЗБУТ 03.34.03-2017. Стриктно са спазени и
действащите в дружеството Инструкция забезопасна работа при монтаж на сглобяеми
елементи и оборудване 03.28.03-2015, както и Инструкция за безопасна работа при
изпълнение на кофражни и дърводелски работи 03.07.03-2015, които три инструкции също
прилагаме към настоящия отговор.
-След монтажа на кофража е прецизирано неговото вертикално положение
посредством вертикализатори, за да се гарантира проектното положение на кофрирания
елемент. Изпълнява се от техническия ръководител на обекта е помощта на работния състав;
-Кофражът и скелето за достъп се оглеждат и проверяват прецизно, дали са спазени
всички изисквания по ЗБУТ и ГС на АПИ от 2014, след което се пристъпва към полагане на
бетона в кофражните форми.
-Извършени са и всички необходими инструктажи на работещите на обекта.
В тази връзка с настоящия отговор представят цитираните ТС и инструкции, както и
други писмени доказателства.
Пострадалият е дееспособен, човек с опит в строителството. Предполага се, че е
разбирал свойството и значението на действията си. както и че е могъл да предвиди
10
евентуалните неблагоприятни последици от тях. Въпреки това той е бил на височина от
около 15-16 метра без задължителните за това ЛПС-каска и предпазен колан, което е в
абсолютен разрез освен с безопасните и здравословни условия на труд при извършване на
СМР на такава височина, но и с нормалното полагане на грижа за собствения си живот и
здраве, която би положил и най- небрежният човек, извършващ тези действия.
Възражение за прекомерно завишен размер на претендираното обезщетение с оглед
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и критериите за определянето на размера на обезщетението:
вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността
на претърпените болки и страдания, възрастта, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението.;
Оспорва изцяло твърдението в исковата молба, че ищцата е живяла в едно
домакинство и в едно жилище с пострадалия си син М. М. А., изцяло осланяйки се на
помощта му. Ответникът твърди, че същата е живяла отделно от него и в друго жилище, в
подкрепа на което твърдение са различните адреси на ищцата и семейството на пострадалия
М. М., отразени в удостоверението за наследници на същия; отправената до ответника
извънсъдебна претенция, както и адресът на ищцата, посочен в исковата молба.;
Ответникът „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД има сключена на 12.12.2019
г. Застрахователна полица за “Професионална отговорност в проектирането и
строителството“ № 3407190700000024 с период на действие от 22.12.2019г до 21.12.2020г.
След настъпилата трудова злополука на 15.02.2020 г. са изпратени документи до
застрахователя.
Редовно призован в открито заседание вторият ответник - „АВТОМАГИСТРАЛИ
ЧЕРНО МОРЕ“ АД се представлява от адв. Н. Д. от АК-Шумен, която поддържа писмения
отговор и моли да се отхвърли иска ведно със законните последици. Представена е писмена
защита.
Трето лице-помагач - ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", гр.
София, привлечено по искане и на двамата ответници, на осн. чл.219 ал.1 от ГПК, В
едномесечния срок и по реда на чл.221 ал.1 ГПК и във вр. чл.131 от ГПК подаде писмен
отговор, видно от който оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен.
Направени са следните възражения:
Възражение за изтекла погасителна давност:
Искът е погасен по давност. За обезщетенията за трудова злополука се прилага
кратката 3-годишна погасителна давност.
В Решение №105/30.09.2021 г., по дело № 2610/2020 г. на ВКС, ГК, III г.о. е посочено,
че относно погасителната давност и тълкуването на чл. 114 ЗЗД разрешенията в практиката
на Върховния касационен съд почиват на принципа, че давностният срок започва да тече от
момента, в който се поражда правото на иск. Този момент е обусловен от вида на
правоотношението и от характера на субективното право (решение № 400/01.04.2016 г. по
11
гр. д. № 7379/2014 г., IV г. о.). Вземането, което е без срок, е изискуемо с възникването му.
Погасителната давност започва да тече от деня, в който искането за принудително
осъществяване на правото е могло да бъде упражнено. Съгласно приетото в ППВС № 2/1981
г. и ТР № 5/2005 г. ОСГК и ТК на ВКС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от
деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от
деня на неговото откриване.
Заявява, че няма данни и не са налице основания за прекъсване на давността. Водена
кореспонденция с трети лица, за които няма данни да имат представителна власт по
отношение на едно от дружествата-ответник, още повече чрез електронни пощи, които не са
официален канал за кореспонденция на това дружество, по никакъв начин не дават
основание за спиране на давностния срок.;
Възражение, че само и единствено работодателят на загиналия работник – това е
първият ответник „Винс Ин Хок" ЕООД отговаря за настъпилата трудова злополука.
В настоящото производство единствено и само първият ответник „Винс Ин Хок"
ЕООД има качеството на работодател по смисъла на КТ, като искът по отношение на
вторият ответник „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ" АД се явява неоснователен.
Към исковата молба не са представени доказателства установяващи правото на ищеца
да претендира от втория ответник обезщетение за неимуществени вреди. Липсва активна
материално правна легитимация за предявяване на иска по отношение на втория ответник –
„АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ" АД.;
Правната уредба на чл. 200- 202 КТ очертава кръг на лицата, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука или професионална
болест, причинили смъртта на увредения работник или служител -аргумент от чл. 200, ал. 5
КТ и чл. 202 КТ. В решение № 633/ 01.11.2010 г. по гр.д. № 855/ 2009 г. ВКС, IV-то ГО е
прието, че отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука е
договорна, т.е. възниква на основание трудовото правоотношение с увредения.
Характерни особености и правна уредба на договорите за осигуряване на персонал,
какъв е цитираният от страните договор за наем между първият и вторият ответник в
настоящото производство, се срещат вече все по-често в практиката. С тези договори,
формално едно лице - търговско дружество "предоставя" свои работници или служители, с
които има сключени трудови договори по реда и условията на Кодекса на труда, на друго
лице - търговско дружество с оглед полагане на труд от страна на тези работници и
служители за лицето, на което те се предоставят. За тази услуга, обикновено наричана
предоставяне на персонал, лицето, на което се предоставя персонал, заплаща на лицето,
което предоставя персонал, цена на услугата. Когато български работодател предоставя
работници или служители на друго също местно лице, дори и чуждестранно лица, доколкото
е налице трудово правоотношение на работниците с българско предприятие, приложение ще
намерят както разпоредбите на Кодекса на труда така и тези на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд. Съгласно относимата нормативна уредба и актуалната съдебна
12
практика, въпреки че работниците полагат труд, контролиран от лицето, на което е
предоставен персонал, същите запазват трудовите си правоотношения с първоначалния си
работодател, а именно лицето, което предоставя персонал, е лицето, което заплаща
дължимите трудови възнаграждения и носи съответната отговорност по отношение на
уговореното както в трудовите договори, така и съгласно Кодекса на труда.
Лицето, на което се предоставя персонал, не става работодател по смисъла на КТ на
така полагащите за него труд работници и служители. Този извод се налага от даденото
определение за предприятие, което осигурява временна заетост в Закона за здравословни и
безопасни условия на труд - това е юридическо или физическо лице, което наема работници,
които няма да полагат труд за него, а за трето лице - предприятие, което ползва работника
или служителя. Този извод се налага и по аргумент от чл. 123 от КТ, в който са изчерпателно
изброени случаите, в които се запазва трудовото правоотношение, но се изменя
работодателя по него като страна, като обсъжданият случай не е включен в това изброяване.
На следващо място, в чл. 7, ал.1 от сключеният на 21.05.2019 г. процесен договор за
наемане на работници, в който Наемодател е „Винс Ин Хок" ЕООД е записано: „В случай на
констатирано неспазване на трудовото и осигурителното законодателство по отношение на
наетите работници и служители, както и в случаите на трудова злополука с нает работник
или служител, НАЕМОДАТЕЛЯТ носи пълна отговорност.". От уговореното съгласно
цитираната разпоредба в договора, отговорността във връзка с настъпилата процесна
трудова злополука следва да бъде поета изцяло от работодателят на загиналия работник
„Винс Ин Хок" ЕООД.
„АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ" АД не отговорно за претендираните с
исковата молба вреди, тъй като формално няма договорни отношения, в частност и
трудовоправни такива, с загиналият при трудова злополука работник М. М. А., а нещо
повече, има договорни отношения с неговият работодател по смисъла на Кодекса на труда, в
който договор отговорността е ясно регламентирана и тя се носи единствено и само от
първия ответник „Винс Ин Хок" ЕООД. По отношение на отговорността по чл. 200 от КТ,
същата се носи изцяло от Работодателя на пострадалия при трудова злополука работник.;
Застраховка Професионална отговорност в проектирането и строителство №
3407190700000024, с която е застрахован „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ" АД е с
предмет на застраховане професионалната отговорност на Застрахования за вреди,
причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на
неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му.
В конкретния случай не са налице подобни действия или бездействия от страна служители
на Застрахования „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ" АД, доВ. до настъпването на
процесната трудова злополука. Дори да приемем, въпреки че няма подобни данни и
доказателства в тази посока за наличието на конкретни действия или бездействия в пряка
връзка със случилата се трудова злополука, то тези действия или бездействия са
предизвикани от лица, които не са били служители на „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО
МОРЕ" АД. В допълнение съгласно чл. 3, т. 7 от застрахователния договор: Не са в тежест
13
на ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ и той не дължи обезщетяване за вредите, настъпили от или
вследствие на вреди, причинени от ЗАСТРАХОВАНИЯ, в случаите на дейност извън
задълженията му по Закона за устройство на територията. В настоящия случай става въпрос
за вреди вследствие на трудова злополука, при която е пострадал тежко работник, имащ
трудов договор с първият ответник „Винс Ин Хок" ЕООД. Ако се търси ангажиране на
отговорност на застраховател, то това в конкретния случай би следвало да е застрахователят
по Задължителна застраховка „Трудова злополука", която следва да има сключена всеки един
работодател в полза на работниците си, с които има сключени трудови договори.
От представените по делото доказателства не може да се твърди настъпване на
събитие, явяващо се покрит риск по смисъла на Общите условия към застрахователния
договор по застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството".
Отделно, но в допълнение на вече изложеното, следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че по делото има представени доказателства - договор за наемане на
работници, регламентиращ договорна отговорност между първият и вторият ответник: чл. 7,
ал.2 от договора, че: „НАЕМОДАТЕЛЯТ носи пълна отговорност в случаите на причиняване
на вреди от наетите работници и служители на трети лица".
Не е налице настъпване на събитие, явяващо се покрит риск по смисъла на чл. 4, т. 5
от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и
строителството, регламентиращо условията, при който се сключват застраховките
"Професионална отговорност в проектирането и строителството", поради което искът срещу
„АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ" АД е недопустим, неоснователен и
незаконосъобразен.;
Възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, вследствие на
допусната от същия груба небрежност:
Пострадалият е дееспособен, човек с опит в строителството. Може обосновано да се
предположи, че същият е разбирал свойството и значението на действията си, както и може
да предвиди евентуалните неблагоприятни последици от тях. Въпреки това има данни и
доказателства, че той е бил на височина от около 15-16 метра без задължителните за това
ЛПС-каска и предпазен колан, което е в абсолютен разрез освен с безопасните и
здравословни условия на труд при извършване на СМР на такава височина, но и с
нормалното полагане на грижа за собствения си живот и здраве, която би положил и най-
небрежният човек извършващ тези действия.
Работникът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със своята груба
небрежност, като е подценил реалната опасност, а същевременно е надценил своите
възможности да се справи с евентуален риск. На работника е проведен първоначален и
ежедневен инструктаж, но при настъпване на злополуката същият е нарушил утвърдените
от работодателя му правила и инструкции за здравословни и безопасни условия на труд. ;
Възражение, че съгласно стандартните договори на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" при сключените договори за застраховка "Професионална отговорност
14
в проектирането и строителството" и Спецификациите към тях, застрахованите имат лимит
на самоучастие (франшиз) във всяка щета до избран от него размер на 10 %, но не по-малко
от 1000 лева. Независимо от обстоятелство, че към настоящия момент няма данни за
настъпило събитие, което е покрито по застрахователния договор, прави и възражение за
наличие на самоучастие при евентуално определени и присъдени вреди от страна на
Застрахованото лице в размер на 10 %.;
Искът е недоказан по размер, евентуално – прекомерно завишен, с оглед разпоредбата
на чл.52 ЗЗД.
Редовно призовано в открито заседание третото лице-помагач на страната на
ответниците - ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", гр. София, няма
процесуален представител.
Трето лице-помагач- „Застрахователно акционерно дружество ОЗК -
Застраховане” АД, гр. София, привлечено по искане на втория ответник, на осн. чл.219
ал.1 от ГПК, в едномесечния срок и по реда на чл.221 ал.1 ГПК и във вр. чл.131 от ГПК
подаде писмен отговор, видно от който оспорва иска по основание и размер и моли да бъде
отхвърлен по отношение на „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен, като
неоснователен. Излага следното становище:
Искът против „Автомагистрали Черно море“ АД е неоснователен.
С отговора на искова молба, подаден от „Винс ин Хок“ ЕООД, дружеството е
представило Договор от 21.05.2019 г., сключен с „Автомагистрали Черно море“ АД - гр.
Шумен, по силата на който, „Винс ин Хок“ ЕООД в качеството му на наемодател предоставя
срещу заплащане на наемателя работници и служители, намиращи се в трудови
правоотношения с наемодателя, които да полагат труд в полза на наемателя. Видно от чл. 7,
ал. 1 от Договора, страните са се споразумели „(.. .) в случаите на трудова злополука с нает
работник или служител, наемодателят носи пълната отговорност “. Предвид така
постигнатата договорка, страните са изключили по взаимно съгласие отговорността на
„Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен за вредите настъпили за работниците или
служителите, които полагат труд в полза на наемателя, вследствие на трудова злополука.
Друг аргумент, обосноваващ твърдението, че предявеният срещу „Автомагистрали
Черно море“ АД - гр. Шумен иск е неоснователен, е обстоятелството, че в случая не е
налице солидарна отговорност между двамата ответници. Действително, в разпоредбата на
чл. 107у, ал. 3 КТ е регламентирано, че за задълженията към работника или служителя,
възникнали при, по повод или във връзка с изпълнението на възложената му работа,
предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател отговарят
солидарно. Това обаче е обща норма, която се прилага в случай, че няма други специални
уговорки между страните. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД предвижда, че доколкото не
следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Следователно, нормата е приложима при
липса на изрична уговорка между страните. В настоящия случай, обаче такава уговорка е
15
налице и тя е именно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Договор от 21.05.2019 г., сключен между
„Автомагистрали Черно Море“ АД и „Винс ин Хок“ ЕООД. Смисълът на тази разпоредба е
ясен и тя урежда по категоричен начин вътрешните отношения между наемодател и
наемател към работника и служителя. Правилото за пасивна солидарност на двамата
работодатели към работника/служителя е постановена от закона в чл. 107у, ал. 3 КТ, в
защита и улеснение на лицето, което е в трудовоправни отношения с тях, но тя не би могло
да се прилага в случаите, в които е налице специална уговорка, уреждаща друго между
работодателите.
Становището, че когато е налице изрична уговорка между страните, по силата, на
която се дерогира общата разпоредба на закона, уредена в чл. 107у, ал. 3 КТ, се застъпва и от
съдебната практика /в този смисъл са мотивите на Решение № 820 от 26.06.2023 г. на СГС
по т. д. № 519/2022 г./
Не оспорва наличието на валидни застрахователни правоотношения между
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД и ДЗЗД „Хемус - 16320“,
в което е съдружник „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен, по три вида застраховки
със следните полици: № 30710- 130-2018-00016, № 0150-130-2018-0089 и № 0748-130-2018-
00074 към 15.02.2020 г.
Но посочените по-горе полици не са относими към настоящото производство, тъй
като в процесния случай се претендира заплащане вследствие настъпила трудова злополука,
а полиците са сключени по застраховка “Професионална отговорност”.;
По отношение на застраховка „Обща гражданска отговорност“, секция „Отговорност
на работодателя“ с полица № 0710-130-2018-00016, сключена между ДЗЗД „Хемус - 16320“ и
„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД:
Счита, че „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД не дължи обезщетение по посочената
застраховка.
На първо място цитираната полица е сключена с гражданско обединение, а не с
дружеството - работодател на починалия работник и касае вреди настъпили за цялото
обединение като субект, а не вреди само на едно от юридическите лица от обединението.
Още повече, че в случая пострадалият работник е бил назначен на трудов договор в
дружество, което въобще не участва в обединение ДЗЗД “Хемус - 16320”. Според
изложеното възражение от нас в т.И от настоящия Отговор, именно това трето лице - „Винс
ин Хок“ ЕООД, като работодател следва да носи отговорност за настъпилата трудова
злополука.
На следващо място, видно от представените по делото Общи условия по застраховка
“Обща гражданска отговорност” на ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, в раздел IV. Изключени
рискове, чл. 4, ал. 1, т. 14, е посочено, че застрахователят не покрива вреди настъпили при
неспазване от страна на застрахования или неговите работници на нормативно определени
стандарти за упражняване на дейността му, на правилата за безопасност на труда,
технологичните норми, правила и изисквания.
16
Възражение, че предявеният от ищцата иск надвишава лимита на отговорността на
застрахователя, уговорен между страните по застрахователното правоотношение, а именно:
50 000 лв. за едно лице и 250 000 лв. за едно събитие. Освен това, по посочената полица е
уговорено самоучастие на застрахования в размер на 500 лв. за всяка щета. Следва да се
отбележи и обстоятелството, че по случая е заведено и друго дело, по което са предявени
претенции от трима други наследници на М. А.: гр. д. № 20223530101677, по описа на PC -
Търговище, VIII с-в.
Отговорността на „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен за имуществени и
неимуществени вреди, причинени на участници в строителството и/или на трети лица, се
покрива от „ЗЕАД Булстрад ВИР‘ ЕАД, видно от представената по делото застраховка,
сключена между ответника и горепосочения застраховател. В молба си по чл. 219 ТПК
ответникът „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен, е посочил разпоредба на чл. 448
КЗ, съгласно която за застрахователя възниква задължение за изплащане на обезщетение в
случаите, когато застрахованият е бил обезщетен от причинителя на вредите, както и когато
застрахованият е бил обезщетен по друга застраховка. Следва да се отчете, че цитираната
разпоредба се отнася до застраховка „Живот“, каквато в случая не е налице и застрахованият
следва да бъде обезщетен само от един застраховател.
По отношение на застраховка „Щети на имущество“, секция III „Застраховане на
строително-монтажни работи“ с полица № 0150-130-2018-00089:
Същата е неотносима към настоящия казус, доколкото предмет на застраховката са
материални щети, настъпили на обекта, за който е сключена застраховката. Претенцията на
ищцата обаче касае неимуществени вреди, предвид което и относимост на посочената
застраховка за настоящия правен спор не е налице. Освен това, по посочената полица ДЗЗД
„Хемус - 16320“ е застраховащ, а застрахован е Агенция пътна инфраструктура. С оглед на
това, дължимото се обезщетение ще следва да се изплати именно на застрахования.
Доколкото застраховката е сключена в полза на определено лице - АПИ, то ДЗЗД „Хемус -
16320“ не е застрахован по горепосочената полица и това не обуславя правен интерес на
ответника „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен да привлече - „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД като трето лице-помагач по делото.;
По отношение на застраховката „Професионална отговорност“ - секция VIII:
„Професионална отговорност на лицата по чл. 173 на Закона за устройство на територията“
с полица № 0748-130-2018-00074. Съгласно чл. 173, ал. 1 ЗУТ: „С договорите между
участниците в строителството може да се уговаря отделна застраховка за обезпечаване на
отговорностите им за конкретен обект “, а съгласно чл. 173, ал. 2 ЗУТ: „Възложителят може
да изиска от изпълнителя сключването на допълнителна застраховка, покриваща материални
вреди върху строежа, материалите, строителната механизация и оборудването на
строителната площадка, настъпили през срока на строителството, ако те са заплатени от
възложителя или са негова собственост “. Т. е. и предметът на посочената застраховка касае
имуществени вреди, настъпили вследствие на работа по обекта, а не неимуществени такива.
Освен това и по тази полица ДЗЗД „Хемус-16320“ е застраховащ, а застрахован е Агенция
17
пътна инфраструктура, предвид което и цитираната полица не обуславя правен интерес на
ответника „Автомагистрали Черно море“ АД - гр Шумен, да привлече „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД като трето лице-помагач в настоящия процес.;
Не оспорва факта на настъпване на процесната злополука на посочената дата и място.
Не оспорва наличието на валидно трудово правоотношение между М. М. А. и „Винс
ин Хок“ ЕООД в качеството му на предприятие, отдаващо работна сила. Не оспорвам
наличието на правоотношение между „Винс ин Хок“ ЕООД в качеството му на наемодател и
„Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен, в качеството му на наемател, по силата на
което работници на наемодателя полагат труд в полза на наемателя на обект -
автомагистрала „Хемус“, участък от км. 310 + 940 м. до км. 327 + 260 м., към датата на
процесната злополука. Не оспорвам обстоятелството, че на 15.02.2020 г. работниците на
процесния обект са полагали извънреден труд, въз основа на Заповед № 83/21.05.2019 г. на
управителя на „Винс ин Хок“ ЕООД.
Не оспорва факта, че в резултат на нараняванията, получени при злополуката, е
настъпила смъртта на пострадалия работник М. М. А..
Оспорва механизма на настъпване на процесната злополука. Твърди, че същата е
настъпила вследствие на осъществен от работниците, включително пострадалия М. А.,
неправилен монтаж на скрепителните елементи между двете части на процесната колона.
Възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия:
Злополуката е настъпила при проявена от работника груба небрежност, изразяваща се
в осъществяване на трудовата му дейност, без използване на предоставените му лични
предпазни средства - каска и колан за работа на височина, с което е спомогнало за
получаване на травмите, от които е починал. Работникът е проявил самонадеяност, че би
могъл да предотврати настъпването на вреди, при осъществяване на дейността му. Той е
пренебрегнал всички правила за безопасни и здравословни условия на труд, които са били
сведени до знанието му, видно от представените от ответниците книги за инструктажи по
безопасност и здраве при работа, касаещи работа на височина и дейност по кофриране. М.
А., въпреки че е бил запознат с изискването на работодателя да ползва обезопасителен колан
при работа на височина, самонадеяно е пренебрегнал така установените предписания и е
извършвал трудовите си функции без да предприеме мерки за собственото си обезопасяване.
В процесния случай, работодателят надлежно е спазил изискванията на ЗЗБУТ, като е
оценил рисковете за безопасността на здравето на работещите служители, осигурил е
безопасни условия на работа. Видно от представените от „Автомагистрали Черно море“ АД -
гр. Шумен документи по делото, дружеството е предоставило на работниците си лични
предпазни средства за работа на височина - 30 броя предпазни колани, като включително и
на пострадалия М. А. са предоставени такива. Работодателят е обезопасил работния
периметър, като работниците са използвали за изграждането на процесната колона скеле,
което е било надлежно въведено в експлоатация, а както беше изяснено работодателят е
осигурил необходимото специално работно облекло на работниците.
18
Въпреки така осигурените безопасни и здравословни условия на труд, работникът е
проявил самонадеяност, която е предпоставила настъпването на вредните последици. За
проявата на самонадеяност от страна на работника свидетелства и обстоятелството, че
последният е имал дългогодишен опит в строително-монтажните работи, което е индикация
за това, че е бил наясно с опасността, която предпоставя извършваната от него работа.
Въпреки това, М. А. не е взел необходимите мерки за ограничаване на риска, като е
осъществявал трудовите си функции без лични предпазни средства. Поради това полагащото
се на ищцата обезщетение следва да бъде редуцирано с поне 80 %.;
Оспорва твърдението, че ищцата е преживяла мъка и страдания от смъртта на сина
си, поради което счита, че не й се дължи обезщетение.
Оспорва твърдението, че между ищцата З. Р. У. и пострадалия М. М. А., са
съществували изключително близки отношения, предполагащи получаване на обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта му. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата
молба досежно степента и характера на твърдените болки и страдания, преживени от
ищцата, вследствие на загубата. Следва да се отчете, че към датата на процесната злополука
М. М. А. е бил на 56 г., имал е собствено семейство и деца. Т. е. и ищцата, и М. А. са жиВ. в
отделни домакинства, което е предпоставило отчуждаването им един от друг с течение на
годините. Оспорва твърдението за преживени психически страдания, в това число и
посочените в исковата молба посттравматичен стрес, нарушения на съня и често
главоболие.;
Възражение за прекомерно висок размер на претендираното обезщетение съобразно
претърпените страдания, последиците от същите и разбирането за справедливост,
разгледано на фона на икономическата конюнктура, с оглед разпоредбата на чл.532 ЗЗД.
Искът е завишен по размер с оглед релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Редовно призовано в открито заседание трето лице-помагач - „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, гр. София, се представлява от адв. Г. Б. Х.,
който поддържа писмения отговор и моли иска да се отхвърли като неоснователен.
Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори, а и видно от удостоверение за съпруг/ а и родствени връзки, ищцата – З.
Р. У., род. на 26.03.1949 г. е майка на М. М. А., род. на 15.05.1964г. , починал на 15.02.2020г.,
за което е съставен акт за смърт № 0002/16.02.2020г. в с. Буховци, общ. Търговище.
Последният е работил по трудово правоотношение във „Винс Ин Хок” ЕООД
съгласно сключен трудов договор № 130/14.02.2019год. , считано от 15.02.2019г. на
длъжност ”Работник строителство”, на осн. чл.67 ал.1 т.1 от КТ.
Във връзка с ангажираната солидарна отговорност на ответниците по делото са
представени и доказателства, че на 21.05.2019г., е сключен договор съгласно който „Винс Ин
19
Хок“, ЕООД гр. Шумен, в качеството си на „наемодател“ предоставя, а „Автомагистрали -
Черно море“ АД, в качеството си на „наемател“ наема срещу възнаграждение и при условия,
посочени в договора работници/служители на наемодателя, с които последният има
сключени трудови договори. Работниците/служителите ще полагат труд в полза на наемателя
„Автомагистрали-Черно море“ АД по реда, сроковете и условията на договора и съгласно
Приложение № 1, като работното място на работниците/служителите за сроковете на
договора ще бъде обект Автомагистрала „Хемус“, участък от 310+940 до км 327+260.
От своя страна „Автомагистрали - Черно море“ АД, като приемащо предприятие, се е
задължило да осигури на изпратените работници/служители здравословни и безопасни
условия на труд, да провежда начален инструктаж по безопасност и здраве, да ги запознае
със специфичните характеристики на работното място и професионалните рискове, като има
право да им дава указания и да упражнява контрол върху изпълнението на трудовите им
задължения, в това число да поставя и ежедневни задачи, да определя конкретни задачи в
рамките на специфичните характеристики на длъжността и да изисква отчетност за
изработеното от тях.
„Винс ин Хок“ ЕООД, като предприятие, което осигурява временна работа по смисъла
на пар. 1, т. 39 от ДР на Закона за насърчаване на заетостта, във вр. пар. 1, т. 17 от ДР на КТ,
е изпратило М. М. А. да полага своя труд в полза на наемателя и предприятие - ползвател -
„Автомагистрали - Черно море“ АД.
За конкретния ден е била налице Заповед № 14/12.02.2020г. на управителя на „Винс
ин Хок“ ЕООД за полагане на извънреден труд на 15.02.2020г. (събота) на работниците от
група „Мостоваци“ на обект АМ „Хемус“, в участък от км 310+940, по преценка на прекия
ръководител, ако позволяват климатичните условия, с продължителност на работния процес
6 часа, като в списъка на фигуриращите лица - работници, е и синът на ищцата - М. М. А..
Съгласно Протокол № 5103-25-4/21.04.2020г. за резултатите от извършено разследване
на злополуката, станала на 15.02.2020г., от комисия на ТП на НОИ-гр. Търговище, на
15.02.2020 г. (събота), около 10:05ч., в обекта на проверка Автомагистрала „Хемус“, участък
от км 310+940 до км 327+260, подобект строителна площадка за изграждане на виадукт при
км 316+826 на АМ „Хемус“, в близост до с. Буховци, общ. Търговище, от М. М. А. (на
длъжност „работник, строителство“ във „Винс ин Хок“ ЕООД и „нает“ от „Автомагистрали -
Черно море“ АД) са извършвани строително-монтажни дейности, изразяващи се в
извършване на бетонови работи от работната площадка на скеле, разположено на височина
около 16 м. При полагането на бетонната смес се късат болтовите връзки на долната
кофражна форма и двете й части се разделят. Горната кофражна форма се преобръща
странично, увлича скелето, събаря го и изхвърля сина на ищцата - М. М. А. на земята от
височина около 16м, в резултат на което той умира на място.
В представеното съобщение за смърт № 52/16.02.2020 г. като причина за смъртта се
посочва: черепно-мозъчни, гръдни и коремни травми, счупване на ребра, двустранно
разкъсване на белия дроб и сърцето вследствие на падане от високо.
20
Въз основа на издаденият Протокол от НОИ, с описан механизъм за настъпване на
процесната трудова злополука е издадено Разпореждане № 39/28.05.2020г., с което
злополуката е призната за трудова на осн. чл.60, ал.1 от КСО.
В същия Протокол № 5103-25-4/21.04.2020г. за резултатите от извършено разследване
на злополуката, станала на 15.02.2020г., от комисия на ТП на НОИ-гр. Търговище, се
констатират множество нарушения от страна на „Автомагистрали - Черно море“ АД, което, в
качеството си на предприятие - ползвател по смисъла на пар. 1, т. 18 от ДР на КТ, не е
осигурило здравословни и безопасни условия на труд на лицата, „предоставени“ от „Винс ин
Хок“ ЕООД, гр. Шумен, като не е предприело необходимите мерки за начина на монтиране,
укрепване и обезопасяване на кофражните форми така, че да могат да издържат
действащите върху тях натоварвания и да може да се предотврати случайното им
деформиране или задвижване. От анализа на причините за възникване на злополуката и
допуснатите нарушения на нормативни актове, съгласно визирания Протокол,
„Автомагистрали - Черно море“ АД в качеството си на предприятие - ползвател по смисъла
на пар. 1, т. 18 от ДР на КТ, не е осигурило изискващото се за извършване на работата-
дейност по полагане и уплътняване на бетонна смес на колона от работна площадка скеле,
разположено на височина около 16 метра, лично предпазно средство-защитен колан сбруя,
като до приключване на проверката не са представени документи, от които да е видно, че на
М. М. А. действително е осигурено лично предпазно средство-защитен колан сбруя. Също
така видно от представените „лични картони за отчитане на специално и обикновено
работно облекло и инструменти“ пострадалият е получил лично предпазно средство-
защитна маска, но от страна на „Автомагистрали - Черно море“ АД в качеството си на
предприятие - ползвател по смисъла на пар. 1, т. 18 от ДР на КТ е допуснато на строителната
площадка работещ, който не ползва при работа осигуреното им лично предпазно средство-
защитна маска. Представени са заповед № 83/21.05.2019г. на „Винс Ин Хок“ ЕООД-Шумен
и заповед № 841/20.05.2019г. на „Автомагистрали - Черно море“ АД-Шумен, с които е
наредено за работещите да се осигурят 30 броя колани за работа на височина. Заповедите
са от преди девет месеца преди трудовата злополука и в тях или към тях няма списък или
личен картон, в който да фигурира име и подпис на М. М. А., че е получил лично предпазно
средство-защитен колан сбруя. Няма доказателства-протокол, че „Автомагистрали - Черно
море“ АД-Шумен е осигурило извършването на проверка след инсталиране на металните
кофражни форми за кръгли колони в обекта на контрол – „АМ-Хемус“, участък км 310+940
до км 327+260, подобект-строителна площадка за изграждане на виадукт при км 316+826 на
АМ „Хемус“, в близост до с. Буховци, общ. Търговище.
От показанията на св. Е. В., който заедно с колегата си П. В. са разпределяли
работата на обекта се установи, че по принцип сутрин на инструктажа и като разпределят
работниците по места винаги са с каски, а който ще е на високо и с колан, но той не може да
каже дали към момента на инцидента М. и другото момче са били с каски и колани, защото
той лично и колегата му са били във фургона и са обсъждали предстоящите дейности. Не е
очевидец на срутването, защото в този момент с колегата си е бил във фургона. След като
21
чули грохота, излезли навън и видели скелето паднало на земята, кофражът се отворил и
бетонът е изтекъл. Не знае дали сбруята /защитния колан/ и каската могат да спасят
работник при падане от скелето. За св. Е. В., М. е бил много съвестен работник, способен и
отговорен.
Св. М. И. на 15.02.2020г. е работил на колоната заедно с двамата починали – М. и Б., и
с Ш.. Св. И. заедно с Ш. били долу, на земята, отстрани на колона и я оглеждали от двете
страни по време на заливането, докато М. и Б. са били горе, на високото, около 10 метра. Не
видял М. и Б. имат ли каски и сбруя, като се качват на скелето. Преди инцидента М. е
участвал в изливането и на други колони. Според св. И., М. бил сериозен , съвестен
работник и добър човек. След инцидента св. И. напуснал веднага „Винс Ин Хок“, не е
ходил повече там, като три месеца след случилото се не е бил на себе си, бил е в шок.
За изясняване на спора от фактическа страна досежно претърпените неимуществени
вреди от ищцата, съдът разпита общо трима свидетели: двама, по искане на ищцата 1. Ю.
М.-**г., бивша колежка и семейна приятелка с ищцата; 2. Р. И. - ** г., сватя на ищцата, тъща
на починалия М. М. А.; и един, по искане на третото лице-помагач-ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, а именно: 3. Р. А.-** г., по-малкият син на ищцата и брат на починалия.
От свидетелските показания се установи, че М. и семейството му живеели заедно с майка му
З. и с по-малкия му брат Р. и неговото семейство в една къща , като през 2000 г. М. си купил
нова къща на около 200 метра от тази на майка му. Преди да почине М. бил много близък с
майка си, той се грижил за нея, тя разчитала и получавала помощ от него. М. бил много
хубав човек-добър, разбран, културен, способен. Сутрин като станел първата му работа била
да отиде и да види майка си, толкова грижовен син бил. Подпомагал финансово майка си,
защото като и напазарувал или като и зареди дърва за зимата, не и вземал пари. За всичко,
което е за майка му се грижил М., независимо, че от 2000 г. той със семейството си не
живеел там, а на втория етаж на къщата живеел малкия син Р. със семейството си. Но М.
се държал като син и към св. Р. И., загрижен и уважителен, затова и тя също много съжалява
за него и много и липсва. М. имал много хубаво семейство. Когато З. научила за смъртта на
М. припаднала, било страшна трагедия. На погребението имало много народ, а З. била там
благодарение на лекарства и инжекции, за да се държи. След смъртта на М. З. тъжи по сина
си, постоянно плаче и непрекъснато говори за него, а и физически не се чувства добре,
получава задух и сега за нея се грижи съпругата на М. – Г.. И сега З. също припада като
започне да говори за сина си М., който бил извънредно добър човек. З. още не може да
превъзмогне загубата на сина си, продължава да страда. Това, че са изминали четири години
от смъртта на М. прави майка му все по-тъжна, защото остарява и има нужда от повече
грижи, но този, който винаги и е помагал го няма и сега за нея се грижат жената и синът на
М.. За З. смъртта на големия и син М. е била още по-разтърсваща, защото само три месеца
преди това е починала единствената и дъщеря – Нерман /поч.на 23.11.2019г./, което се
доказва и от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки. Св. Р. И. каза, че
З. към момента тъжи за дъщеря си, но за М. много милее и има защо. Сега З. почти не
може да се движи сама и снахата Г. ходи да и помага у тях или внукът Б. я взема с колата и я
22
води в къщата на М., където тя се вижда с близки. От показанията на св. Р. А. се установи,
че сега майка му З. понякога му помага финансово на него, един на друг си помагат. В добри
отношения са със съпругата и сина на на М.. Г. идва при З. и З. я карат при Г., разбират се.
М. идвал да вижда майка си не само по поводи и празници, а и без поводи. Смъртта на
сестра му първо, а после на М. и се отразили зле на майка му З.. И как иначе, нали и е дете,
носила го е 9 месеца, изгледала го е, жиВ. са заедно.
Съдът кредитира показанията на посочените по-горе общо петима свидетели, които
отразяват техни преки и непосредствени впечатления, не си противоречат помежду си,
кореспондират с писмените доказателства по делото /единствено изключение във връзка с
последното е казаното от св. Ю. М., която явно се обърка, че дъщерята на З. – Нерман е
починала две години след М./.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Няма спор, че трудовата злополука е настъпила на 15.02.2020г. и искът с правно
основание чл.200 от КТ по настоящото дело е предявен на 04.12.2023г.
Не е спорно обстоятелството, а и видно от писмените доказателства, че както
тримата наследници/съпруга, дъщеря и син/ на М. М. А., така и майка му - З. Р. У. са
отправили, чрез пълномощник – адв. П. С., извънсъдебни претенции до ответниците като
солидарни длъжници, администрирани под вх. № 03-0244/01.07.2021 г. в деловодната
система на „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД и под вх. № 11-00-129/01.07.2021 г. в деловодната
система на „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД, като размерът на извънсъдебната
претенция на З. Р. У. е 150000 лв., точно колкото е и размерът на предявения иск.
По повод на отправените извънсъдебни претенции солидарно към двамата ответници,
е разменена по имейл кореспонденция с тема: „Претенция по ТЗ с починал М. А.“ между
адв. П. С. като пълномощник на наследниците и майката на загиналия М. М. А., от една
страна, и П. С., заемаща едновременно длъжност „Икономически директор“ в
„Автомагистрали – Черно море“ АД и длъжност „Главен счетоводител“ във „Винс Ин Хок“
ЕООД, от друга страна.
В отговор на така отправените извънсъдебни претенции, наследниците и майката на
починалия /настояща ищца/ на М. М. А., получили отговор с предложение за изплащане на
общ размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди на 300000 лева, в която
сума да са включени и вече изплатените 50000 лева по сключената застрахователна полица
„Трудова злополука“.
На 11.10.2021 г., 13.53 ч. от електронен адрес: ********* до електронен адрес
***************@********.***, наследниците и майката на починалия, чрез пълномощника
им, изразили становище по направеното предложение и респективно направили
контрапредложение за изплащане на 440000 лева с включени и вече изплатените 50000
лева по сключената застрахователна полица „Трудова злополука“.
На същата дата – 11.10.2021г., 14.34 ч., наследниците и майката на починалия, чрез
пълномощника им, са получили отговор от г-жа П. С. в качеството и на „Икономически
23
директор“ на „Автомагистрали - Черно море“ АД, с което ги информира за следното:
“Препращам предложението към управителя ни и ще Ви информирам за резултата“.
На 24.11.2021 г., 12.00 ч. , наследниците и майката на починалия, чрез пълномощника
им - адв. П. С., отново получили електронно съобщение от г-жа П. С., която ги информира:
„Предложението ви, беше обсъдено и прието като размер“.
По искане на ищцовата страна се яви и отговаря на въпроси по реда на чл.176 ГПК Я.
Д. Х.-управител на „Винс Ин Хок“ - ЕООД и беше разпитана като свидетел П. Т. С., която
работи на длъжност „Икономически директор“ в „Автомагистрали – Черно море“ АД и на
длъжност „Главен счетоводител“ във „Винс Ин Хок“ ЕООД. Я. Х. обясни, че не е възлагал
на П. С. да влиза в преговори с роднините на пострадалия; не е запознат с резултатите от
работна среща на П. С. и адв. П. С. като пълномощника на ищцата и наследниците на
починалия. Той не е възлагал на П. С. да приеме предложение за спогодба от страна на
роднините на М.. Той е запознат само с това, което влиза в деловодството-това е
официалната кореспонденция на дружеството. Кореспонденцията, която се получава на
официалната електронна поща на дружеството, не минава през деловодството и съответният
администратор, който я обслужва по негово усмотрение преценява кой документ до къде
трябва да стигне т.е. на кого да докладва.
В показанията си св. С. казва, че като финансов директор на „Автомагистрали-Черно
море“ АД и главен счетоводител на „Винс Ин Хок“ ЕООД задължението и е при настъпване
на такова събитие както трудовата злополука да изчисли долу-горе какво би било
обезщетението, което се дължи от работодателите по чл.200 от КТ и да го докладва като
размер, но тя в конкретния случай не е водила преговори от името на управителите-нито е
упълномощавана, нито и е възлагано устно. Преговори не е водила. За „Винс Ин Хок“
ЕООД има отделен имейл, който е офисния, а за „Автомагистрали-Черно море“ АД тя има
личен служебен имейл. Инициативата за кореспонденцията с адв. П. С. била изцяло на св.
С., за да си свърши служебните задължения, да знае всички факти и обстоятелства, да ги
предвиди и включи в годишния финансов отчет. Срещала се е с адв. С. и със семейството на
Г. /наследниците на починалия М./, след това са имали кореспонденция по ел.поща с адв. С.-
по повод сключването на спогодби за определяне на размера, който се включва в годишния
финансов отчет, но нищо официално в деловодствата на двете дружества не е влизало като
предложение от засегнатите страни и нищо не е достигало до нея по официален ред. По
отношение на цитирания по-горе имейл от 11.10.2021г. изпратен от нея, св. С. каза, че не го
била препратила на управителя, защото не били включени застрахователите. Свидетелката
не се спомня да обсъждала с адв. А. възможностите за сключване на спогодба за З. У.. При
предявяване на разпечатката от кореспонденцията с адв. С., св. С. признава, че тя е написала
и изпратила от нейния имейл това писмо от 24.11.2021г., в което се съдържа текста
“Предложението ви, беше обсъдено и прието като размер“ , но не може да се сети защо
така била формулирала съобщението. Но това, което е нейния имейл се е нейна
кореспонденция по отношение на нейните задължения и правомощия, които има. Това не е
официална кореспонденция на офисния имейл на дружеството, който е обявен на сайта на
24
дружеството и в Търговски регистър и е посочен навсякъде като средство за официална
кореспонденция.
Съдът не кредитира показанията на последната свидетелка, преценявайки ги с оглед
другите данни по делото, отправените извънсъдебни претенции и разменената
кореспонденция по имейл и отчитайки нейната заинтересованост от изхода на спора, на осн.
чл.172 ГПК, доколкото двамата ответници са нейните двама работодатели.
По делото са представени и приложени също множество техничеки спецификации,
документи за инструктажи от работодателите, застрахователни полици.
Предвид установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са по почин на ищцата субективно съединени искове против двамата
ответници с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на неимуществени вреди от
трудова злополука, ведно с иск за присъждане на лихва за забава за вредите от деня на
увреждането.
Несъмнено се установи по делото, че към момента на увреждането на неговото здраве
при претърпяната злополука, синът на ищцата - М. М. А. се е намирал в трудово-правно
отношение, възникнало от трудов договор, с ответното дружество „Винс Ин Хок“ ЕООД.
В деня на инцидента съгласно Заповед № 14/12.02.2020г. на управителя на „Винс ин
Хок“ ЕООД за полагане на извънреден труд на 15.02.2020г. (събота) на работниците от група
„Мостоваци“ на обект АМ „Хемус“, в участък от км 310+940, пострадалият М. М. А. е
изпратен да полага своя труд в полза на наемателя и предприятие - ползвател -
„Автомагистрали-Черно море“ АД.
По време на изпълнение на трудовите си задължения настъпва смъртта на посочения
син на ищцата. С Разпореждане № 39/28.05.2020г.на НОИ, ТП-Шумен, трагичният
инцидент е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 60, ал. 1 от КСО.
Това обосновава солидарната отговорност на двете ответни дружества по субективно
съединените искове – „Винс Ин Хок“ ЕООД и „Автомагистрали-Черно море“ АД по смисъла
на чл. 107у, ал. 3 вр. чл. 200 от КТ.
Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова
злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
близките на починалия. Претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени
права, съгласно правилата за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени
неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука. Съгласно в т. 2 от
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България,
при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото безспорно е трудовата
злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се
определя от съда по справедливост, без оглед наследствените им права. Съобразявайки
изложеното, съдът счита, че ищцата Като майка на починалия е от кръга на лицата, които
могат да претендират заплащане на обезщетение по чл.200 от КТ и може да предяви такъв
25
иск.
Трудовата злополука е настъпила на 15.02.2020г. и искът с правно основание чл.200
от КТ по настоящото дело е предявен на 04.12.2023г. , но междувременно наследниците
/съпруга, дъщеря и син/ на М. М. А., както и майка му - З. Р. У. са отправили, чрез
пълномощник – адв. П. С., извънсъдебни претенции до ответниците като солидарни
длъжници, администрирани с вх. № 03-0244/01.07.2021 г. на „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД и с
вх. № 11-00-129/01.07.2021 г. на „АВТОМАГИСТРАЛИ ЧЕРНО МОРЕ“ АД, като размерът
на извънсъдебната претенция на З. Р. У. е 150000 лв., точно колкото е и размерът на
предявения иск. В резултат на разменената кореспонденция между пълномощника на
заявилите извънсъдебни претенции в т.ч. и ищцата по настоящото дело от 11.10.2021г. и
полученото съобщение на 24.11.2021г. от г-жа П. С. - „Икономически директор“ на
„Автомагистрали - Черно море“ АД и главен счетоводител на „Винс Ин Хок“ ЕООД, е ясно,
че отправеното предложение за обезщетение от тримата наследници и майката на
починалия е обсъдено и прието от ръководството на дружеството, като размер. Въпрос на
вътрешна организация е как след като е получено предложението отправено от
пълномощника на заинтересованите е преценено и докладвано и е дадено съгласие да се
изрази становище, че предложението е прието от ръководството като размер. Този въпрос не
засяга заинтересованите и в случая конкретно ищцата. Не случайно, а и за по-лесна, пряка и
директна комуникация е ползван посочения имейл: ***************@********.***, като
очевидно е, че той не е личен - на физическото лице П. С., а е служебен - в качеството и
точно на Икономическия /финансов/ директор на „Автомагистрали - Черно море“ АД и
съответно същото лице е гл.счетоводител на „Винс Ин Хок“ ЕООД, като и в двете
дружества едно и също лице е и изпълнителен директор и управител.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК, за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“
от Закона за задълженията и договорите, изявлението или действието на длъжника, в което
се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов
представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да
достигне до знанието на кредитора.
С така направеното признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. “а“ от ЗЗД е
налице прекъсване на давността, като считано от 24.11.2021г. по силата на чл.117 ал.1 от
ЗЗД започва да тече нова 3-годишна давност.
Предвид изложеното по-горе съдът счита, че възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, на
осн. чл.200 КТ, от майката на починалия работник е доказан по основание.
Възраженията на ответниците и третите лица-помагачи за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, вследствие на допусната от същия груба небрежност
са неоснователни. Не е на лице предвидената в чл.201, ал.2 от Кодекса на труда хипотеза на
26
намаляване на отговорността на работодателя. Съображенията за това са следните:
Съгласно визираната разпоредба на чл. 201 ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може
да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. В КТ няма легална дефиниция на понятието „груба небрежност”, но съгласно
задължителната съдебната практика понятието “груба небрежност” има по-тясно значение
от съпричиняването на резултата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и е свързано с понятието
“съзнавана непредпазливост”, описана в разпоредбата на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс.
Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба когато
работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел
да ги предотврати. В този смисъл е Решение № 1026/18.12.2009г. на ВКС по гр.д. №
4001/2008г. на I г.о.ГК.
При трудова злополука намаляване отговорността на работодателя може да има само
при съпричиняване при допусната от работника груба небрежност - липса на елементарно
старание и внимание, и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Не всяко нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност
съставлява основание за намаляване на отговорността по чл.201, ал.2 от КТ, а само това при
което е на лице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на
увреждането, при подчертано субективно отношение-груба небрежност, съответстваща на
самонадеяност, изразяваща се в това пострадалия да е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи, или че
ще успее да го предотврати. В този смисъл и Решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр. д. №
1459/2017 г„ Г. К., Ill Г. О. на ВКС и др.
В конкретния случай, процесната злополука е настъпила при полагане на бетон от
работната площадка на скеле, разположено на около 16 метра височина. Поради скъсването
на болтовите връзки на долната кофражна форма с височина 7.94 м. двете й части се
разделят, в резултат на което двете горни кофражни форми с обща височина 8.70 м. се
преобръщат странично, увлича скелето, събаря го и изхвърля сина на ищцата - М. М. А. на
земята от височина около 16м, в резултат на което той умира на място.
Безспорно в деня на инцидента е проведен задължителния инструктаж, но въпреки
това при смъртта си М. М. А. е бил без каска и предпазен колан на скелето.
При изяснения механизъм на трудовата злополука спорното по делото обстоятелство
дали към момента на реализирането й пострадалият М. А. е бил с каска и предпазен колан се
явява ирелевантно. Дори и пострадалият да е бил със защитна каска на главата и със закачен
предпазен колан, това не би предотвратило настъпилите увреждания, защото цялото скеле,
на което се закачат коланите е паднало на земята от голяма височина. Смъртта е била
абсолютно неизбежна и при инцидента М. А. не имал никакъв шанс да оцелее. Посочените в
представеното съобщение за смърт № 52/16.02.2020г. на М. А. причини за смъртта, са:
черепно-мозъчни травми, гръдни и коремни травми, счупване на ребра, двустранно
разкъсване на белия дроб и сърцето вследствие на падане от високо, които налагат
категоричния извод, че използването на лични предпазни средства по никакъв начин не би
27
предотвратило двустранното разкъсване на белия дроб и сърцето, които като несъвместими с
живота сами по себе си са достатъчни за настъпването на леталния изход.
Следователно спорната липса на защитна каска и предпазен колан /сбруя/ не е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат, което обуславя извод
за неоснователност на релевираното от ответниците възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
По отношение на размера на претендираните неимуществени вреди съдът намира
следното: Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова
злополука възмездява страданията, или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
близките на починалия. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията
и договорите и задължителната съдебната практика. Справедливостта като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и тя се
извежда от преценка на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите,поради
което за определяне на размера следва да се направи индивидуална преценка на моралните
вреди, причинени по отделно за всеки един от ищците и е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
От събраните по делото гласни доказателства се установи несъмнено и категорично,
че възрастната майка /на 71г. към момента на трудовата злополука през 2020г./ на
починалия е крайно съкрушена от неочакваната и нелепа смърт. Ищцата не се е била
съвзела от смъртта на дъщеря си /само три месеца преди трудовата злополука/, когато
загубва завинаги първородния си син М., който бил здрав и трудоспособен. Независимо,
че след 2000 г. той и семейството му са зажиВ. в нова къща на около 200 метра и близост до
къщата на ищцата, първата работа на М. сутрин била да отиде при майка си и да види как е,
от какво се нуждае. Той е синът, който постоянно и безрезервно обгрижвал старата си
майка, изпълнявал добросъвестно синовния си дълг, подпомагал я и я подкрепял, и
физически, и финансово, и духовно. От свидетелските показания, и на близки и роднини, и
на колегите му се установи, че М. е бил хубав човек-добър, разбран, културен, уважителен,
способен, съвестен и отговорен, загрижен за хората около себе си. Жестокият удар да
почине синът и преди нея като родител е сломил майката и е оставил траен отпечатък в
съзнанието и, поради което и тя е с влошено здравословно състояние. И към настоящия
момент ищцата не се е възстановила нервно-психически и емоционално, постоянно плаче и
постоянно говори за починалия си син М.. След неговата преждевременна смърт и
първоначалния шок от това и сега продължава да изпитва душевни болки и мъки, тъга и
силно страдание. Ищцата е трудно подвижна, има задух, с оглед възрастта и здравословното
и състояние се нуждае от грижи и помощ, и търси и намира упование и подкрепа в
съпругата и децата на М., въпреки че има още един син, който живее на втория етаж от
28
къщата.
Неимуществените вреди от загубата на рожба, син, макар и пълнолетен,
самостоятелен, в зряла възраст мъж, са неизмерими с пари - какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, то няма да компенсира вредите, но съдът по справедливост
следва да определи паричен еквивалент на болките и загубата на родната му майка. Въз
основа на изложеното до тук, съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди е доказан по основание.
Съобразявайки всички установени правно релевантни факти от значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно: обстоятелствата,
при които е настъпила злополуката; внезапност на събитието; все още трудоспособната
възраст на починалия; емоционална близост и привързаност между майката и първородния
и син; тежестта на травмата на ищцата; безвъзвратната загуба на физическа, материална и
морална опора и подкрепа за нея със смъртта на М. А. и съдебната практика, съдът намира,
че е абсолютно справедливо обезщетение от 150000лв. за майката на загиналия.
По разноските:
Ищцата претендира разноски на осн. чл.38, ал.2 от ЗА и Наредба №1/2004г., за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно това на ищцата се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10650 лв., на осн. чл.7 ал.2 т.5 от
НМРАВ №1/2004г. и 10 лв.-депозит за призоваване на свидетел. По силата на чл.38 ал.2 от
ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА адвокатското възнаграждение следва да се присъди на
конкретния адвокат. Съгласно чл.38 ал.2 от в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати.
Ответниците следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Търговище държавна такса в размер на 6000 лв., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК вр.
с чл.69, ал.1 т.1 и т.7 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от управител – Я. Д.
Х. И „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от Я. Д. Х. и Д.
Х. Д., заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на З. Р. У., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., обл. Шумен, ул. "В.з." № **, съдебен адрес: гр. София, пл. "П."№ **, сграда
"П.Б. Ц.", ет. **, чрез пълномощник – адв. Б. А. А. от АК-София, сумата в размер на 150000
29
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат от смъртта на нейния син М. М. А., починал на 15.02.2020г.,
вследствие претърпяна на 15.02.2020г. трудова злополука, осн. чл.200 ал.1 КТ във вр. чл.52
ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
15.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 10 лв.,
представляваща разноски по делото за призоваване на свидетел, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от управител – Я. Д.
Х. И „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от Я. Д. Х. и Д.
Х. Д., заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на адв. Б. А. А. от АК-София,
съдебен адрес: гр. София, пл. "П."№ **, сграда "П.Б. Ц.", ет. **, сумата в размер на 10650
лв., представляващо адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1
т.2 от ЗА и чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ №1/2004г.
ОСЪЖДА „ВИНС ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от управител – Я. Д.
Х. И „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от Я. Д. Х. и Д.
Х. Д., заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО по сметка на Районен съд –
Търговище сумата в размер на 6000 лв., представляваща държавна такса по предявения
иск, осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията на привлечените от
ответниците - трети лица: ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5,
представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и И.Г. , чрез пълномощник – гл.юрк. Б.
В. А. И ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Ж.К. „Възраждане“,
ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори – А.Л. и
Р.Д., чрез пълномощник – адв. Г. Б. Х., съдебен адрес: гр. София, район "С.", ул. "К." № *,
И насрещната страна: З. Р. У., ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл. Шумен, ул. "В.з."
№ **, съдебен адрес: гр. София, пл. "П."№ **, сграда "П.Б. Ц.", ет. **, чрез пълномощник –
адв. Б. А. А. от АК-София, на осн. чл. 223 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО има задължителна сила на мотивите за привлечените в процеса трети
лица: ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните
директори Н. Ч. и И.Г. , чрез пълномощник – гл.юрк. Б. В. А. И ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Ж.К. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори – А.Л. и Р.Д., чрез пълномощник –
адв. Г. Б. Х., съдебен адрес: гр. София, район "С.", ул. "К." № *, И ответниците - „ВИНС
30
ИН ХОК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„Алеко Константинов“ № 8, представлявано от управител – Я. Д. Х. И
„АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Алеко Константинов“ № 8, представлявано от Я. Д. Х. и Д.
Х. Д., заедно и поотделно, на осн. чл. 223 ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните , пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
31