РЕШЕНИЕ
№ 902
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120108249 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Гитекс” ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Г.Ц.Г., срещу „ПАМ – 98”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от ЕЛ. П. ТР., ЕЛ. П.
ТР., ЕГН ********** и СТ. СТ. ТР., ЕГН **********, двамата с адрес: *, за приемане за
установено спрямо ответниците, че дължат солидарно на ищеца сума в размер на 9402,48
лева главница – задължение по фактура № 20496/04.10.2019 г., 757,14 лева неустойка за
забава за периода 01.05.2021 г. – 31.07.2021 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 29.07.2021 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5467/2021 г. на БРС.
В обстоятелствената част на молбата се твърди, че между страните е
сключен договор при условия на разсрочено плащане № 178/01.02.2013 г. за покупко-
продажба на течни горива и анекс към него от 01.01.2019 г., по който е издадена посочената
по-горе фактура на обща стойност 28528,66 лева. По нея е извършено частично плащане,
като е останало задължение в размер на 9402,48 лева. В чл. 13.1 от договора е предвидена
неустойка за забавено плащане.
Ангажират се доказателства, като се моли за уважаване на претенциите
и присъждане на съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответните страни чрез процесуален
представител са депозирали писмени отговори по исковата молба, в който са посочили, че
предявените искове са неоснователни. Посочено е, че действително е сключен цитираният в
1
исковата молба договор, извършена е посочената доставка на горива, като фактурата е
надлежно осчетоводена от ответното дружество. „ПАМ-98“ ЕООД е получило обаче
уведомление от ищеца, в което е посочено, че е прехвърлило на „Юробанк България“ АД
всички свои настоящи и бъдещи вземания, за които има издадени фактури, по силата на
договор за факторинг № 344/23.10.2018 г. Ето защо ответното дружество е заплатило цялата
сума по процесната фактура в размер на 28528,66 лева на „Юробанк България“ АД на
27.05.2021 г.
Моли се съда да отхвърли предявените искове и присъди съдебно-
деловодни разноски.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск за главница, ищецът е следвало да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационно
отношение, по силата на което за страните са възникнали определени права и задължения,
виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, а в тежест на
ответното дружество е било да установи извършено надлежно плащане на договореното
възнаграждение.
По делото е представен договор за покупко-продажба на течни горива и
други течни петролни продукти при условия на разсрочено плащане, по силата на който
ищецът е доставял на ответника горива, а ответникът се е задължил да заплати тяхната
стойност. Физическите лица са се задължили по договора като солидарни длъжници за
задълженията на „ПАМ – 98” ЕООД. В чл. 13.1 от договора е предвидена неустойка за
забава в размер на ОЛП плюс 10 % за първите девет дни просрочие, а след това – 20 % върху
дебитното салдо на купувача в края на всеки календарен ден. В чл. 9.1 от договора е
предвидено, че плащането на задължението следва да се извърши в срок до 7 дни от
извършване на доставката.
За една от доставките е съставена фактура № 20496/04.10.2019 г. на
стойност 28528,66 лева. Представено е уведомително писмо, с което ответното дружество е
уведомено от ищеца, че вземането по фактурата е прехвърлено на „Юробанк България“ АД
по силата на договор за факторинг. На 27.05.2021 г. ответното дружество е заплатило на
„Юробанк България“ АД сумата от 28528,66 лева, видно от приложеното платежно
нареждане.
Съставени са сметки за начислени неустойки за м. 07.2021 г. в размер
на 161,82 лева, за м. 06.2021 г. – 156,60 лева, за 05.2021 г. – 438,72 лева.
Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е посочило, че по информация от счетоводството на ответника на 04.10.2019 г. е
извършено в полза на ищеца плащане на сума в размер на 19126,19 лева по фактура №
20496/04.10.2019 г. Издадени от „Гитекс“ ЕООД са сметки за неустойки за забава по така
издадената фактура в размер на общо 757,14 лева. Фактурата е осчетоводена и от двете
2
дружества. В счетоводството на ищеца по партида на „Пам-98“ ЕООД салдото е в размер на
9402,48 лева неплатен остатък по процесната фактура и неплатени неустойки в размер на
757,14 лева.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е
посочило, че на 04.10.2019 г. е извършено в полза на ищеца плащане на сумата 19126,19
лева по процесната фактура. Вещото лице е посочило, че тази информация е получена устно
от счетоводството на ответника, т.е. изводът не се позовава на проверени надлежни
счетоводни документи, а на информация, получена от заинтересована страна. По делото не
е приложен от ответника платежен документ за извършено плащане на 04.10.2019 г., поради
което и съдът не приема заключението на вещото лице в тази му част.
Съдът намира за основателно възражението на ответните страни, че с
платежно нареждане от 27.05.2021 г. в полза на „Юробанк България“ АД е заплатена цялата
сума по фактурата. По силата на сключения между „Гитекс“ ЕООД с „Юробанк България“
АД договор за факторинг ищцовото дружество е възложило на банката да събира негови
вземания към трети страни, като ответното дружество е надлежно уведомено, че плащания
по фактурата следва да се извършват в полза на „Юробанк България“ АД, видно от
представените писмени доказателства. Ето защо и съдът приема, че плащането от 27.05.2021
г., за което е налично по делото платежно нареждане, е валидно извършено, не се оспорва от
ищеца. По силата на договора за факторинг обаче длъжникът остава да дължи плащане и на
кредитора (напр. за остатък от главница, лихви, неустойки), като плащане и на кредитора
(доставчика), и на фактора освобождава длъжника от задължението му и се счита за валидно
извършено.
Плащането на цялата сума по фактурата в размер на 28528,66 лева,
установено с платежното нареждане от 27.05.2021 г., в полза на фактора валидно е погасило
цялото задължение на ответното дружество за заплащане на главницата по договора и
издадената фактура от 04.10.2019 г. Въпреки че същото е извършено не на падежа, а повече
от година и половина след това, съответно е налице забава и основание за начисляване на
предвидената в чл. 13.1 от договора неустойка за забава, в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В платежното нареждане длъжникът изрично е посочил,
че погасява задължението по фактура № 20496/04.10.2019 г. на „Гитекс“ ЕООД. Съгласно
разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД длъжникът може да индивидуализира задължението, което
плаща, при което разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е неприложима. Ето защо и съдът счита,
че не намира опора в закона твърдението на ищеца, че с плащането е погасена дължимата за
периода 30.04.2020 г. до 31.12.2020 г. неустойка за забава, дължима съгласно чл. 13.1. от
договора. След като длъжникът изрично е посочил в платежното нареждане основанието за
плащане на задължението си, то и не може да се приеме, че следва да се приложи чл. 76, ал.
2 ЗЗД и първо да се погаси с плащането дължима сума за неустойка, а след това част от
дължимата главница по фактурата. Плащането следва да се отрази като погасяващо изцяло
главницата, а неустойката (която е счетено, че е заплатена, в размер на 9402,48 лева) остава
дължима. Съдът намира, че ищцовото дружество правилно е начислило неустойка от датата
3
на падежа на фактурата до датата на плащането 27.05.2021 г. – за първите 9 дена – 10 %
върху дължимата главница от 28528,66 лева, за следващите дни на забава до плащането – 20
% върху дължимата главница съобразно уговорките между страните в чл. 13.1 от договора.
След извършеното плащане на 27.05.2021 г. обаче неустойка не се дължи предвид
извършеното пълно погасяване на главницата. Ето защо и претенцията за главница е изцяло
неоснователна, а искът за заплащане на неустойка е частично основателен предвид
заявяване на претенцията за периода 01.05.2021 г. – 31.07.2021 г. Искът следва да се уважи
само за периода 01.05.2021 г. – 27.05.2021 г. Като направи съответните изчисления, съдът
установи, че размерът на неустойката за този период възлиза на сумата 412,08 лева, до който
размер искът е основателен и следва да се уважи. За разликата над този размер до пълния
претендиран размер от 757,14 лева и за периода 27.05.2021 г. – 31.07.2021 г. искът следва да
се отхвърли.
При този изход на спора ответниците дължат на ищеца сторените в
настоящото и заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от иска за
неустойка в размер на 23,37 лева. Ищецът дължи на ответниците разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на
ответниците, тъй като същото е дори под минимума, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответниците С.Т. и
Е.Т. се дължи сума в размер на по 767,55 лева, тъй като са представили доказателства за
реално сторени разноски за всеки поотделно.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ПАМ – 98” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от ЕЛ. П. ТР., ЕЛ. П. ТР., ЕГН
********** и СТ. СТ. ТР., ЕГН **********, двамата с адрес: *, че дължат солидарно на
„Гитекс” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Г.Ц.Г.,
сума в размер на 412,08 лева неустойка за забава върху главницата от 28528,66 лева по
фактура № 20496/04.10.2019 г. за периода 01.05.2021 г. – 26.05.2021 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5467/2021 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на сумите 9402,48 лева главница – задължение по фактура №
20496/04.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сума за
неустойка над размера от 412,08 лева до пълния претендиран размер от 757,14 лева и за
периода 27.05.2021 г. – 31.07.2021 г.
ОСЪЖДА „ПАМ – 98” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от ЕЛ. П. ТР., ЕЛ. П. ТР., ЕГН ********** и СТ. СТ. ТР.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *, да заплатят на „Гитекс” ЕООД, ЕИК *, със седалище и
4
адрес на управление: *, представлявано от Г.Ц.Г., сума в размер на 23,37 лева (двадесет и
три лева и тридесет и седем стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Гитекс” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от Г.Ц.Г., да заплати на ЕЛ. П. ТР., ЕГН **********, адрес:
*, сума в размер на 767,55 лева (седемстотин шестдесет и седем лева и петдесет и пет
стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Гитекс” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от Г.Ц.Г., да заплати на СТ. СТ. ТР., ЕГН **********, адрес:
* сума в размер на 767,55 лева (седемстотин шестдесет и седем лева и петдесет и пет
стотинки) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5