ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна,
.2018г.
Варненският
окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр.
дело №46/18г., намира следното:
Производството е образувано по въззивни
жалби срещу решение №4278/25.10.2017г., постановено по гр.д. № 2988/2017г. на
ВРС, както следва: 1. Въззивна жалба от Ч.М.С. срещу
решение №4278/25.10.2017г., постановено по гр.д. № 2988/2017г. на ВРС, в
частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника
срещу „Пристанище Варна“ ЕАД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. Чл.225, ал.2 КТ и чл.222 КТ, вр.
Чл.71 от КТД за заплащане на сумата от 6552,66лв. представляваща обезщетение в
размер на разликата между брутното трудово възнаграждение за периода
10.01.2017г.-03.07.2017г., през който въззивникът е
работил на по-ниско платена работа, ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се излага, че решението в
посочената част е незаконосъобразно,
неправилно, като постановено при неправилно приложение на чл.228 КТ и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съдът неправилно е
определил размера на брутното трудово възнаграждение. Счита за
незаконосъобразен извода на съда за нищожност на разпоредбата на чл.100, ал.1
от КТД, поради това, че разпоредбата на чл.285, ал.3 КТ не предвижда възможност
за парична компенсация на дължимата безплатна храна. Посочва, че съдът се е
позовал на старата редакция на нормата на чл.285 КТ, като с изменение допълнение на същата през 2001г.
законодателят е предвидил възможност за работодателя, да престира
паричната равностойност на полагащата се безплатна храна. Предвид отпадането на
забраната на ал.3 на чл.285 КТ през 2001г., тези средства, получавани като
постоянна добавка към трудовото възнаграждение, следва да се включат при
определяне размера на брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл.228 КТ.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част
и постановяване на ново, с което искът да се уважи.
Насрещната страна по жалбата-„Пристанище Варна“ЕАД с
писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли решението в обжалваната
част да се потвърди като правилно и законосъобразно.
2. Въззивна жалба от
„Пристанище Варна“ЕАД срещу решението, в частите, с което е признато за
незаконно и е отменено уволнението на Ч.С., извършено със заповед
№3/03.01.2017г. на Изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ЕАД; Ч.С. е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и Пристанище Варна“ЕАД е
осъдено да заплати на Ч.С. 160,85лв.-обезщетение за времето, през което е
останал без работа от 04.01.2017г. – 09.01.2017г. на основание чл.225 и 400лв.
съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Твърди, че в посочените части решението е неправилно, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и в противоречие с материалния закон. Счита се, че фактическите и правни изводи
на съда, са изцяло немотивирани и необосновани, тъй като не е извършена
цялостна задълбочена преценка и анализ на събраните по делото доказателства, от
които се установява, че е налице предварително съгласие на синдикалния орган за
извършеното уволнение и работодателят законосъобразно е извършил същото в
съответствие с нормите на чл.333, 328 и 329 КТ. Изводите на съда, че
уволнението е незаконосъобразно почиват на неправилно установено фактическа
обстановка, поради допуснати процесуални нарушения и необсъждане на
доказателствата. Претендира се отмяна на решението, отхвърляне на исковете и
присъждане на разноските по делото.
Депозирана е и въззивна частна жалба от
„Пристанище Варна“ ЕАД срещу определение № 11913/16.11.2017г., постановено по
същото дело, с което , жалбоподателя е осъден на основание чл.77, вр. Чл.81 и чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на държавата
и бюджета на съдебната власт 230лв. и е постановено принудителното събиране на
сумата, при неплащане в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Моли
същото да бъде отменено, при евентуалното уважаване на въззивната жилба и отмяна на първоинстонционното
решение.
Въззивните жалби са
подадени в срок, от страна с правен интерес от обжалването на решението, при
изпълнение на изискването за надлежна представителна власт, поради което и
същите се явяват допустими.
Въпреки въведените оплаквания във въззивната жалба
на „Пристанище Варна“ ЕАД за допуснати процесуални нарушения при разглеждането
на делото пред първата инстанция, не е налице и хипотезата за наличие на
задължение на въззивния съд да дава указания на
страните относно посочването и събирането на доказателства или служебно
събиране на такива, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в
открито с.з. на 20.03.18г. от 9 ч.,
за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: