Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.02.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

26.01

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КА

дело номер

321

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Депозирана е касационна жалба от адв. М.С., действаща в качеството си на пълномощник на Д.Ф.Д. от ***, против Решение № 88/17.09.2021 г., постановено по АНД № 806/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Сочи, че със обжалвания акт била отхвърлена жалбата против Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-202/18.07.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ – Кърджали.

Счита, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Излага доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед и не е изложил мотиви за тяхната неоснователност, което е довело до постановяване на необосновано съдебно решение. В това отношение твърди, че в представеното по делото копие на заповедта за задържане е налице поправка на записаното в нея с думи фактическото основание „***“, докато в представения от касатора екземпляр в оригинал, било посочено „***“. Сочи, че по този начин се нарушавало правото на задържания да разбере защо и на какво основание е задържан, като оплакванията в този смисъл въобще не били обсъдени в решение на съда.

Посочва, че фактическото основание за издаване на заповедта за задържане било „във връзка със ЗМ № ***/*** г. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК (***)“. При така въведеното фактическо основание, без посочване на конкретни фактически основания, не било ясно кога, къде и спрямо кое лице или лица са били отправени тези закани и у кое лице или лица това заканване е възбудило основателен страх за осъществяване му. Предвид това счита, че липсват всякакви данни за извършено престъпление от жалбоподателя, респ. заповедта за задържане била издадена при липса на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

На следващо място въвежда съображения, че липсват основания, обосноваващи необходимостта от прилагане на задържането като крайна мярка, тъй като липсвало данни, от които да се направи извод, че касатора ще се укрие или ще извърши престъпление. В тази връзка сочи, че задържания e оказал пълно съдействие на полицейските органи, респ. не е възпрепятствал проверката.

Акцентира, че заповедта била издадена в 20:40 часа, а декларацията за запознаване с правата била връчена на касатора три часа след задържането му - в 23:30 часа, което било нарушение по аргумент на разписаното в разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗМВР. Предвид това счита, че съществено било ограничено правото на защита на жалбоподателя.

Въвежда доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, като се изтъква, че съда не уважил искането им по делото да бъдат разпитани като свидетели двете лица, очевидци на случилото се, показанията на които са щели да допринесат за изясняването на фактите по делото.

Излагат се съображения, че процесното задържане било в разрез и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, поради което правата на касатора били засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за постигане на която се предвижда налагането на подобна мярка.

В заключение се твърди, че Д.Д. нито е отправял закана *** към Е. Ю., нито е нахлувал в апартамента му, като по отношение на последния органите на реда останали безразлични досежно изречените от него към касатора закани и обиди.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени атакуваната Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-202/18.07.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от пълномощника адв. С., която поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – полицейски орган при РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.  Депозирана е молба от юрк. М. П., като пълномощник на ответника, в която заявява, че касационната жалба е неоснователна. В подкрепа на тези доводи представя писмени бележки, в които развива подробни съображения относно законосъобразността на процесното задържане на касационния жалбоподател, респ. твърдения за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на РС – Кърджали.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че оспорената заповед за задържане на лице била издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържаща всички необходими реквизити в т.ч. фактическите и правни основания за задържането и била в съответствие с целта на закона, респ. заповедта се явявала законосъобразна и обоснована,  поради което правилно районният съд бил отхвърлил депозираната против нея жалба.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ касационен контрол, от страна по АНД № 806/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 88/17.09.2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, е отхвърлена жалбата на Д.Ф.Д. от *** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-202/18.07.2021 г., с която спрямо него е постановено задържане под стража за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка със ЗМ № ***/*** г. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-202/18.07.2021 г. е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР, в изискуемата по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа предвидените в ал. 2 на същия текст реквизити. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, респ. разяснени са правата на задържания и е спазена процедурата при задържането му. Заповед била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като в същата била посочено, че задържането е във връзка със ЗМ № **/*** г., за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК – закана за убийство.

Съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, което обосновавало издаването й според разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В мотивите си съдът е изложил съображения за характера на процесното задържане като ПАМ, като предпоставка за прилагането му било наличието на данни, от които можело да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Посочил е, че данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, следва да са установени преди извършването на задържането, което в случая било налице със съобщението към служител на РУ – Кърджали, както и непосредственото поведение на Д. пред органите на полицията. Съда е изложил мотиви, че задържането като ПАМ е предприета от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Посочил е, че за прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето извършило евентуално престъпление по смисъла на НК. Достатъчно било само наличието на данни, обосноваващи правото на административния орган да наложи мярката, без да се поставят условия за точна квалификация на деянието, а още по-малко задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Такава мярка се налагала само във връзка на наличие на данни, обосноваващи евентуалната съпричастност на жалбоподателя към престъплението, но не и поради несъмненост на фактите, а единствено с оглед на тяхното изясняване.

Районният съд е изложил доводи, че задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР като ПАМ налагало неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В настоящия случай издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, имало превантивен характер, тъй като със същата се предотвратявало възможността лицето, което имало вероятност да е извършило престъпление, да се завърне на мястото и да извърши престъпление.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, респ. подадената жалба против него се явява неоснователна.

По делото се установява, че касаторът Д.Д. е задържан за срок от 24 часа на 18.07.2021 г., във връзка със ЗМ № ***/*** г., за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

В докладна записка от В. Б. В. - *** при РУ – Кърджали /л. 18 по АНД № 806/2021 г./, съставена на 18.07.2021 г., приобщена по делото като част от административната преписка по издаване на оспорената заповед, е посочено, че около 20:30 часа на 18.07.2021 г., съвместно с *** П. К., във връзка със сигнал ***, били изпратени на адрес в ***, където непознато лице тропало по вратата на апартамента на посочения адрес. След като пристигнали на место, органите на реда установили лицата Д.Ф.Д., С.Г.К. и М.М.М., всичките от ***. Докато установявали самоличността на същите, Д.Д. на висок глас, в присъствието на около 10-15 майки с деца пред блока, отправил закани *** и обиди спрямо лице, стоящо на *** етаж на блока. Лицата, живущи на адреса на сигнала също били установени – Е.С.Ю., Г.С.Ю. и В.М.Х. В докладната е отразено, че първите двама заявили, че Д. дошъл до апартамента им и започнал да тропа и рита по вратата. Отправял закани ***. След като Г.Ю. отворила вратата, Д. блъснал Х., който паднал ***. На место бил извикан екип на ЦСМП – Кърджали, който откарал лицето до МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“. Лицата били поканени в РУ - Кърджали да дадат писмени обяснения по случая, като на същите им били съставени и връчени протоколи за предупреждение. Е.Ю. и Д.Д. били освидетелствани, след което последния бил задържан за срок от 24 часа в РУ – Кърджали по ЗМ № ***.

Към административната преписка са приложени и обясненията на лицата – С.К.Г., М.М.М., Г.С.Д., Д.Ф.Д., Г.С.Ю. и Е.С.Ю.

С.Г. и М.М.  са дали сходни обяснения /л. 24 и л. 25 от АНД № 806/2021 г./: „Заедно бяхме пред блока. Скараха се. Викания пред блока и това беше. После дойдоха полицаите“.

В писмените си обясненията Д.Д. /л. 27 от АНД № 806/2021 г./ е посочил, че в същия ден (18.07.2021 г.) съпругата му Г.Д. му споделила, че ****. Случилото се му споделила сега, понеже тогава била уплашена. В тази връзка Д. отишъл до блока на Ю., за да го предупреди ***. Ю. обаче започнал да го псува и да го заплашва***, като дори му посегнал ***.

В обясненията си Г.Д. /л. 26 от АНД № 806/2021 г./ е посочила, че познава Е. Ю. от около месец, като същия *****. Тази случка споделила на мъжа си Д.Д.

Е. Ю. е заявил в своите обяснения /л. 30 от АНД № 806/2021 г./, че преди около месец ***. Около 20:00 часа, Ю. видял от терасата колата на Д., от която излезли той и още двама. ****. Малко след това по вратата на апартамента, където живеел Ю., започнало да се рита, като паралелно с това към него и майка му били отправяни закани и обиди. ****. Д. продължил да обижда и заплашва Ю. и майка му, но тогава Ю. казал, че се бил обадил в полицията и те излезли пред блока. Там Д. продължил да отправя закани и обиди към Ю., дори и в присъствието на пристигналите малко след това полицейски служители. В обясненията си Ю. изразил притеснения, че Д. можел да изпълни заканите си ***, предвид заканите към тях двамата. Допълва, че по време на разправията, дядо му припаднал и се наложило майка му да го свестява.

В писмените си обяснения Г.С.Ю. /л. 28 и л. 29 от АНД № 806/2021 г./ е заявила, че на 18.07.2021 г. следобед, след като се прибрал, синът й споделил, че някакъв мъж щял да дойде на адреса им ****. Посочила е, че след тази разправия я било страх за нея и семейството й и изразила възмущение от случилото се.

Задържането на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието „данни” по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието „достатъчно данни” по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа” по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършител на престъпление.

В конкретния случай от съдържащите се в административната преписка по оспорената заповед доказателства, се налага изводът, че към момента на издаване на процесната заповед за задържане на Д.Д. са били достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че лицето е осъществило престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, както правилно е приел районният съд в мотивите на оспореното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че част от действията на касатора по отправянето на закани *** спрямо конкретни лица са били извършени непосредствено пред полицейските органи, пристигнали на мястото – ***. Издателят на заповедта  непосредствено е възприел, как Д.Д. е отправял закани *** и обидни думи, към лице, намиращо се в този момент на тераса на ет. *** на жилищната сграда, на което е установил и самоличността – Е. С. Ю. Това обстоятелство се установява от съдържанието на изготвената докладна записка от 18.07.2021 г. Действията на касатора и цялостното му поведение са се отличавали със значителен интензитет и агресивност, което е видно, както от съдържанието на посочената докладна, така и свидетелските показания пред първоинстанционния съд. За законосъобразността на наложената принудителна административна мярка е необходимо към административната преписка да са налични данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление, като в конкретния случай обосновано и в съответствие с релевантните доказателства, е прието от районния съд, че такива данни са налице. С други думи от наличните доказателства по административната преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, водещи до предполагаемо инкриминирано поведение на касатора.

В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената заповед, с която се постановява задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като т. 2 въвежда императивното изискване да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. В оспорената заповед за задържане е вписано като основанието за издаването й: „във връзка със ЗМ № ***/*** г., за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК/***/“. Посоченият в заповедта ЗМ е представен и приет в производството пред първоинстанционния съд и в материалите към него се съдържат значителни по обем доказателства, обосноваващи съпричастността на Д. към деянието, за което е задържан. Предвид това и по аргумент от ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС, съгласно което мотивите на органа може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях, настоящият състав намира, че по отношение на оспорената заповед е налице спазване на изискването за форма.

По изложените съображения касационният съд намира, че в конкретния случай, от събраните в хода на производството пред районния съд доказателства се установява наличието на предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на процесната заповед, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Отново следва да се отбележи, че от данните по делото и представените доказателства се налага изводът, че полицейският орган, издал процесната заповед, е разполагал с достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

За прецизност следва да се посочи, че за прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин инкриминираното деяние и неговия извършител. Достатъчно е да съществува достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс. Не е необходимо също, като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. В случая, както бе посочено по-горе, са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган, че е вероятно Д.Д. да е извършил престъпление от общ характер, за което, с оглед конкретната фактическа обстановка и цялостното поведение на лицето, отличаващо се с агресивност и значителен интензитет на действията му, е било необходимо да бъде задържан.

Изцяло неоснователни са въведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Наличието на поправка в мотивите на заповедта в частта относно израза: „закани, на закана“, не се отразява на валидността на ЗППАМ. Без значение за законосъобразността й е и обстоятелството, че в заповедта не е описано лицето, спрямо което са били отправени заканите. В тази връзка освен изложеното по-горе следва да се отбележи, че заповедта за задържане не е постановление за привличане или обвинителен акт за извършено престъпление, поради което изискванията на НПК за съдържанието на последните са неотносими в производството по налагане на ПАМ по реда на чл. 72 от ЗМВР.

Твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила  от районния съд са недоказани и неподкрепени от фактическа и правна страна. В тази смисъл в производството пред първоинстанционния съд действително пълномощникът на жалбоподателя е визирал лицата М. М. и С. Г., за които е посочил, че били дали лаконични обяснения пред полицейските органи. Позоваването на същите обаче, по скоро е въведено като предложение за допускането им до разпит в съдебно заседание, а не като доказателствено искане за установяване на конкретни факти, въведени от жалбоподателя. На следващо място видно от съдържанието на протокола от проведеното на 10.08.2021 г. открито съдебно заседание по делото, процесуалният представител на Д. е заявил, че предоставя на съда преценката доколко показанията на свидетелите са необходими за фактите по делото. Предвид това, настоящият състав счита, че като е оставил е оставил без уважение искането за разпит на посочените лица, районният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В заключение, ирелевантно за законосъобразността на ПАМ е кога във времето е съставен и връчен протоколът за предупреждение на задържаното лице,  както и декларацията по приложение № 1. В настоящия случай няма основание да се приеме, че е било допуснато съществено нарушение на правото на защита на задържания, което да е до такава степен съществено, че да обоснове отмяната на ЗППАМ само на това основание.

Неоснователен е и доводът за нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съобразяването с цитираната разпоредба в случаите на прилагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая „задържането за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който е приоритетен пред правилото за зачитане на личната свобода.

Изпълнени в случая са и целите на ПАМ, визирани в чл. 22 от ЗАНН. Наличните данни сочат, че задържането е било необходимо и с цел предотвратяване извършването на престъпление от Д.Д., както и това да извърши такова, с оглед неговото поведение и агресивност.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно въведеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва на основание чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва в полза на ОДМВР – Кърджали да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/17.09.2021 г., постановено по АНД № 806/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Д.Ф.Д. от ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с административен адрес: ***,  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.