№ 35326
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110128926 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. I от ЗЗД от Е. М. Д. срещу „У Б“ АД за признаване за установено в
отношенията между страните, че за ищеца съществува правото на парично
вземане за сумата 69,75 евро - главница, представляваща платена на 08.11.2019 г.
без основание наказателна лихва по нищожна клауза на чл. 11.2 от Договор за
банков кредит №***********/10.10.2017 г., ведно със законна лихва от
21.12.2023 г. до изплащане на вземането, удостоверено в заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №71588/2023 г. по описа
на СРС.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че между страните е
сключен Договор за банков кредит №***********/10.10.2017 г. Ищцата е
заплатила сумата 69,75 евро на 08.11.2019 г. за наказателна лихва, начислена на
осн. чл. 11.2 от договора. Ищцата оспорва валидността на клаузата и заявява
връщане на платеното по съображения за неината неравноправност и
противоречие с чл. 143, т. 5 от ЗПК, в т.ч. не е индивидуално уговорена. Намира,
че се заплаща за едно и също неизпълнение /просрочие/ два вида наказателни
лихви – върху редовен дълг-неизискуема главница, когато има просрочие на
лихва и/или вноска по главницата, която лихва се формира от основната лихва
плюс наказателна надбавка по т. 4.2. от Договора. Лихвата се начислява върху
цялата остатъчна главница, независимо, че същата не е изискуема; и 2/
санкционна лихва по т. 4.3. от Договора, която се изчислява върху просрочената
сума- лихва и главница, предвид което счита, че е предвидено начисляване на
лихви върху лихви; не е предвидено ограничение на периода, през който ще се
начисляват лихвите; стойността на едната лихва е 11,44 %, а на другата 13,44%, и
в този смисъл неустойката е прекомерна и неоснователно висока. Поддържа, че
клаузата противоречи на морала и добрите нрави, тъй като при просрочие,
длъжникът се е забавил само за малката част от главницата и лихвата, но не и за
цялата главница и поради тази причина, ако се начислява наказателна лихва, то
тя трябва да е само за падежиралата главница.
Ответникът не възразява по твърдението за сключване на договора и че
сумата е платена за погасяване на наказателна лихва, респ.размер на иска.
Ответникът оспорва иска с доводи, че има право да задържи полученото –
1
ищцата е била в забава за плащане в цялост на вноската с падеж 17.10.2019 г., и е
погасила частично главница в размер на 179.09 евро, а остатъкът от главницата
във вноската 10.89 евро ищцата е заплатила със закъснение, на 08.11.2019 г.,
когато са заплатени и начислените за периода 17.10.2019-08.11.2019г. лихви за
просрочие: лихва за просрочена главница по т. 4.3. от договора в размер на 0.09
евро и наказателна лихва по т. 4.2. от договора в размер на 69.75 евро.
Поддържа, че 5% от размера на непогасения дълг от 23 915,49 евро се равняват
на 1195,77 евро, като за конкретния период на просрочие от 21 дни, дължимата
сума за наказателна лихва се формира като 1195,77 евро по 21 / 360 = 69,75 евро.
Ответникът счита, че така определеният размер на лихвата не е необосновано
висок, както твърди ищцата, и не излиза извън присъщите на тази лихва
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а твърдението за
противното противоречи и на принципа за свобода на договарянето. Твърди, че
клаузата за възнаградителна лихва е индивидуално уговорена, при положение, че
тя отразява съгласието на страните по размера на лихвата, поради което и
атакуваната наказателна лихва по т. 11.2.1.1. също е индивидуално уговорена. Тя
е част от разпоредбите на индивидуалния договор за кредит, сключен с ищцата и
не е сред разпоредбите на общи условия към него, приложими за този вид кредит
или част от вътрешни правила на банката, поради което не е нищожна на осн. чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. Ответникът навежда възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на
ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание /не е бил налице годен
юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите
две предпоставки. В случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът
следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото, в т.ч. че оспорената клауза е индивидуално уговорена; евентуално,
че го е върнал, за което обстоятелство се указва, че не сочи доказателства; както
и възражението за изтекла давност. Ищецът трябва да установи факти, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните по спора Е. М. Д., като
кредитополучател, и „У Б“ АД, като кредитор, са сключили Договор за банков
кредит №***********/10.10.2017 г., по който на 08.11.2019 г. е платена от
ищцата в сумата 69,75 евро за наказателна лихва, начислена по чл. 11.2 от
договора за допуснато просрочие за плащане на месечната вноска по кредита с
падеж 17.10.2019 г.; размер на иска.
Представените от страните документи са допустими и относими, освен по
искова молба т. 3-извлечение, какъвто документ фактически не е представен;
искането за ССчЕ на този етап не е необходимо.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
2
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства, освен приложение – т.3 към искова молба, ПРИЕМА и
ПРИЛАГА ч. гр. дело №71588/2023 г. по описа на СРС.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК-ССчЕ на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.10.2024 година от 09,40 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и
препис от отговор на искова молба, с приложения.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3