Р Е Ш Е Н И Е
№ 1520
гр. Пловдив, 12 август 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти
август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №1675 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.208, ал.2 от ДОПК.
“ВЕДЕ ГРУП” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от адвокат К.К.Р.-В.- пълномощник, обжалва Решение №209 от 22.06.2020г. на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е потвърден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с Изх.№С200016-012-0000058 от 01.06.2020г., издаден от М.Н.- старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП, за отмяна на наложени обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с Изх.№С180016-023-0002287 от 21.06.2018г., както и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с Изх.№С180016-022-0082652 от 07.11.2018г.
Претендира се отмяна на оспореното решение поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- директор на ТД- Пловдив на НАП, представляван от юрисконсулт Д.А.- пълномощник (лист 229), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за което представя списък на направените разноски (лист 230). Възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя. Освен това, по делото е налично становище (лист 8) от юрисконсулт М.Д.- пълномощник (лист 10), за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за което представя списък на направените разноски (лист 9). При условията на алтернативност, възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспореното решение (листи 14-15) е получено по електронна поща от жалбоподателя на 22.06.2020г., според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 13). От своя страна, жалбата (листи 3-7) е подадена чрез ответника на 29.06.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място, оспореното по делото решение е издадено от компетентен орган, а именно директорът на компетентната ТД на НАП, каквато в случая се явява ТД- Пловдив на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, и по отношение на което обстоятелство между страните няма формиран спор.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЗЦУ-ОПР-9 от 25.06.2019г. (лист 11) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед М.М.П.-С.- заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, издала Решение №209 от 22.06.2020г., е оправомощена да изпълнява правомощията на директор на ТД- Пловдив на НАП, при отсъствие /законоустановен отпуск, командировка и др./ на В.Н.Н.- директор на ТД- Пловдив на НАП. Прието е заверено копие на Заповед №4012 от 04.06.2020г. (лист 12) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед на В.Н.Н.- директор на ТД- Пловдив на НАП, на основание чл.56, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е разрешено ползването на платен годишен отпуск в периода 15.06.2020г. – 26.06.2020г.
Така посоченото определяне на заместващ орган, изпълняващ длъжността директор на ТД- Пловдив на НАП, настоящият състав на съда намира за надлежно направено, поради което Решение №209 от 22.06.2020г. се явява издадено от компетентен орган.
Според разпоредбата на 208, ал.2 от ДОПК, отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл.197 в 7-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ за отмяна на обезпечението може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне по ал.1 (14-дневен).
В случая, в рамките на ревизионно производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001617009149-020-002 от 29.03.2018г. (неприложена по делото) на З.Д.В.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, относно установяване на задължения за данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за периода 27.02.2017г. – 30.09.2017г., е прието за установено, че по отношение на ревизираното лице “ВЕДЕ ГРУП” ЕООД се очаква да бъдат установени публични задължения в предполагаем общ размер от около 158 000,00 лв., от които общо 142 000,00 лв. главници и общо 16 000,00 лв. законни лихви към 04.04.2018г.
Издадено е ПНПОМ с Изх.№С180016-023-0001336 от 11.04.2018г. (лист 104) от П.Е.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, с което са наложени обезпечителни мерки, представляващи запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в 26 търговски банки, изчерпателно изброени в посоченото постановление, за сумата от 158 000,00 лева.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 105), ПНПОМ с Изх.№С180016-023-0001336 от 11.04.2018г. е получено от жалбоподателя (В.С.Г.- вероятно служител) на 18.04.2018г., като по делото не са ангажирани доказателства за неприключило производство по обжалването му.
Издадено е процесното ПНПОМ с Изх.№С180016-023-0002287 от 21.06.2018г. (лист 101, 103) от П.Е.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, с което са наложени обезпечителни мерки, представляващи възбрана върху поземлен имот (ПИ) с идентификатор №61412.16.271 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. Радиново, община Марица, област Пловдив, местност “Червенков кладенец“, с площ от 122,00 кв.м., трайно предназначение на територията (ТПТ)- земеделска, с начин на трайно ползване (НТП)- за друг поземлен имот за движение и транспорт, с данъчна оценка от 0,00 лв.; както и възбрана върху ПИ с идентификатор №61412.16.268 по КК и КР на с. Радиново, община Марица, област Пловдив, местност “Червенков кладенец“, с площ от 1711,00 кв.м., ТПТ- земеделска, с НТП- за складова база, за който е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) 16.268-складове за селскостопанска продукция и ФЕЦ на покрива, с данъчна оценка от 0,00 лв., за сумата от 158 000,00 лева.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 102), ПНПОМ с Изх.№С180016-023-0002287 от 21.06.2018г. е получено от жалбоподателя (М.Н.- управител) на 18.04.2018г., като по делото не са ангажирани доказателства за неприключило производство по обжалването му. Възбраната е вписана от Служба по вписванията (СВ)- Пловдив при Агенцията по вписванията (АВ) на 28.06.2018г. с Акт №261, том 4 (лист 103).
На 11.07.2018г. е издаден Ревизионен акт (РА) с №Р-16001617009149-091-001 (листи 33-37), с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер от 143 910,21 лв. и законни лихви върху посочената сума в общ размер от 14 186,19 лв.
Издадено е Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК (ППДНПОМ) с Изх.№С180016-139-0001684 от 23.07.2018г. (лист 95) от П.Е.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, с което се продължава действието на наложените обезпечителни мерки с ПНПОМ с Изх.№С180016-023-0001336 от 11.04.2018г., представляващи запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в: “ТБ ИНВЕСТБАНК“ АД, BIC: ***,00 лева; както и в “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, BIC: ***,00 лева. По делото не са ангажирани доказателства за датата па получаване на посоченото ППДНПОМ от жалбоподателя.
До жалбоподателя е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение (СДИ) на основание чл.221 от ДОПК с Изх.№С180016-048-0198239 от 20.09.2018г. (листи 92-93) от П.Е.- публичен изпълнител при ТСД- Пловдив на НАП, с което жалбоподателят се уведомява, че спрямо него е образувано изпълнително дело с №********* по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2018г.; жалбоподателят се поканва да заплати доброволно в 7-дневен срок от получаване на СДИ сумата от общо 162 755,94 лв., от която общо 145 703,45 лв. главници и общо 17 052,49 лв. законни лихви към 20.09.2018г.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 94), СДИ с Изх.№С180016-048-0198239 от 20.09.2018г. е получено от жалбоподателя (М. Ж. Н.- управител) на 03.10.2018г., като по делото не са ангажирани доказателства за направено плащане на посочените в съобщението суми, било то изцяло или частично.
На 07.11.2018г. е издадено процесното ПНОМ с Изх.№С180016-022-0082652 (лист 89, 91) от П.Е.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, с което са наложени обезпечителни мерки, представляващи възбрана върху ПИ с идентификатор №61412.16.271 по КК и КР на с. Радиново, община Марица, област Пловдив, местност “Червенков кладенец“, с площ от 122,00 кв.м., ТПТ- земеделска, с НТП- за друг поземлен имот за движение и транспорт, с данъчна оценка от 0,00 лв.; както и възбрана върху ПИ с идентификатор №61412.16.268 по КК и КР на с. Радиново, община Марица, област Пловдив, местност “Червенков кладенец“, с площ от 1711,00 кв.м., ТПТ- земеделска, с НТП- за складова база, за който е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) 16.268-складове за селскостопанска продукция и ФЕЦ на покрива, с данъчна оценка от 0,00 лв., за сумата от общо 165 233,33 лв., от които общо 146 231,65 лв. главници и общо 19 000,68 лв. лихви.
Според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 90), процесното ПНОМ с Изх.№С180016-022-0082652 от 07.11.2018г. е получено от жалбоподателя по електронна поща на 09.11.2018г. Възбраната е вписана от СВ- Пловдив при АВ на 13.11.2018г. с Акт №147, том 7 (лист 91).
На 14.11.2018г. в ТД- Пловдив постъпва жалба с Вх.№РД-16-4023 (листи 63-65) от “ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД против ПНОМ с Изх.№С180016-022-0082652 от 07.11.2018г., адресира до ответника в настоящето производство.
С Решение №500 от 27.11.2018г. (листи 61-62) на и.д. директор на ТД- Пловдив на НАП е потвърдено ПНОМ с Изх.№С180016-022-0082652 от 07.11.2018г. По делото не са ангажирани доказателства за датата на която Решение №500 от 27.11.2018г. е получено от жалбоподателя, но доколкото между страните няма формиран спор относно обстоятелството, че посоченото решение е влязло в сила, то настоящият състав на съда приема за установено, че Решение №500 от 27.11.2018г. е влязло в сила.
На 24.01.2020г. в ТД- Пловдив на НАП постъпва Експертиза с Вх.№С200016-000-0036141 (листи 53-59), изготвена от вещо лице И.С.Г.- член на Камарата на независимите оценители в България, притежаваща Сертификат за оценителска правоспособност Рег.№********* от 08.08.2011г. (лист 60). Според експертизата на вещото лице Генова, първоначалната справедлива пазарна стойност на ПИ с идентификатор №61412.16.271, с площ от 122,00 кв.м. е 5 360,00 лв. (без ДДС), а първоначалната справедлива пазарна стойност на ПИ с идентификатор №61412.16.268, с площ от 1711,00 кв.м. е 75 100,00 лв. (без ДДС).
Освен това, по жалба на “ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД против РА с №Р-16001617009149-091-001 от 11.07.2018г., потвърден с Решение №567 от 01.100.2018г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централното управление (ЦУ) на НАП, е образувано административно дело №3163 по описа на Административен съд- Пловдив за 2018г., XVIII-ти състав. С Решение №1686 от 05.08.2019г. (неприложено по делото) жалбата на “ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД против РА с №Р-16001617009149-091-001 от 11.07.2018г. е отхвърлена и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Д“ОДОП“- Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 4 110,96 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По касационна жалба на “ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД против Решение №1686 от 05.08.2019г. е образувано административно дело №11936 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2019г., Първо отделение. С Решение №4361 от 14.04.2020г. (листи 23-32, 43-52) на ВАС, Първо отделение, се отменя частично Решение №1686 от 05.08.2019г.; отменя се РА с №Р-16001617009149-091-001 от 11.07.2018г., в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит, ведно с начислени лихви за забава в общ размер от 137 400,00 лв.; НАП се осъжда да заплати на жалбоподателя разноски в размер от 9 794,08 лв.; “ВЕДЕ ГРУП“ ЕООД се осъжда да заплати на НАП сумата от 141,38 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
На 20.05.2020г. в ТД- Пловдив на НАП постъпва молба с Вх.№С200016-000-0219987 (листи 41-42) от жалбоподателя, адресирана до М.Н.- старши публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, с която молба е заявено искане за отмяна на обезпечението, наложено с процесното ПНОМ с Изх.№С180016-022-0082652 от 07.11.2018г. на П.Е.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, с което са наложени обезпечителни мерки, представляващи възбрана върху посочените по-горе два недвижими имота, собственост на жалбоподателя, представляващи ПИ с идентификатор №61412.16.271 и ПИ с идентификатор №61412.16.268 по КК и КР на с. Радиново, община Марица, област Пловдив. Според жалбоподателя, с отмяната на по-голямата част от РА с №Р-16001617009149-091-001 от 11.07.2018г. отпада почти изцяло задължението, за чието обезпечаване са наложени процесните обезпечителни мерки. Моли за погасяване на останалите публични задължения да бъде дадена възможност за направата на месечни погасителни вноски от по 2 500,00 лева.
На 01.06.2020г. е постановен процесният Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с Изх.№С200016-012-0000058 (лист 39) на М.Н.- старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП, който е мотивиран с обстоятелството, че общият размер на непогасените публични задължения по изпълнителното дело (№*********/2018г.) е сумата от общо 82 752,32 лв.
Според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 40), процесният отказ с Изх.№С200016-012-0000058 от 01.06.2020г. е получен от жалбоподателя по електронна поща на 01.06.2020г.
Против отказ с Изх.№С200016-012-0000058 от 01.06.2020г. постъпва жалба с Вх.№70-00-5302 от 08.06.2020г. (листи 16-19), адресирана до ответника по делото.
Вероятно за нуждите на административното производство е изготвена Справка за общите задължения (е-услуга) от 19.06.2020г. (листи 107-112), според която справка към 19.06.2020г. жалбоподателят има непогасени публични задължения в общ размер от 83 053,20 лв. (общо 71 460,93 лв. главници и общо 11 592,27 лв. законни лихви), след което е издадено оспореното по делото решение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.
На следващо място, процесният Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с Изх.№С200016-012-0000058 от 01.06.2020г. е издаден от компетентен орган- публичен изпълнител в Дирекция ”Събиране” при ТД- Пловдив на НАП, в района на който е седалището на жалбоподателя (гр. Пловдив) и в района на който се намират възбранените недвижими имоти. Също така, процесният отказ е издаден при спазване на изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, предвид направеното в същия посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото обжалване.
Според чл.208, ал.1 от ДОПК, отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл.225, ал.1, т.2 и 5 (от ДОПК). При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно.
Според чл.208, ал.3 от ДОПК, решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал.1, изречение първо или че са налице условията по чл.199, ал.2 (от ДОПК). Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това.
Според чл.225, ал.1, т.т.2 и 5 от ДОПК, производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител: 2. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; 5. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението; в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;
А според чл.199, ал.2 от ДОПК, без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител.
В случая, от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за направено плащане на публичните му задължения, нито пък дори се твърди такова нещо, поради което не е налице хипотезата на чл.208, ал.1, изр. първо, пр.1 от ДОПК.
Несъмнено, РА
с №Р-16001617009149-091-001 от 11.07.2018г., с който са установени част от
публичните задължения на жалбоподателя, е изменен чувствително, но пък
задълженията на жалбоподателя (към 19.06.2020г., съгласно посочената по-горе
справка за общите задължения (е-услуга)), освен по посочения РА са формирани и
от задължения по декларация образец 6, представляваща приложение №4 към чл.2,
ал.2 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8, отм.), от
задължения по декларация образец 6, представляваща приложение №4 към чл.2, ал.2
от Наредба №Н-13 от 17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13), от задължения за данъци
по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), както от задължения по
справки-декларации по смисъла на ЗДДС.
По делото няма ангажирани доказателства, нито пък дори твърдения, че по изпълнително дело №*********/2018г. е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението.
Предвид посоченото до тук, следва да се приеме за установено, че не е налице никоя от хипотезите на чл.225, ал.1, т.т.2 и 5 от ДОПК, поради което процесният отказ с Изх.№С200016-012-0000058 от 01.06.2020г. се явява издаден при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
По делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от страна на жалбоподателя, че е направена замяна на наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което не е налице и хипотезата на чл.199, ал.2 от ДОПК и съответно не е налице хипотезата на чл.208, ал.3 от ДОПК, при наличието на която решаващият орган (директорът на ТД- Пловдив на НАП) или съдът следва да отмени наложеното обезпечение.
Що се отнася да възражението на жалбоподателя, че е налице свръхобезпечаване на задълженията му, респективно налице е съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане, то същото е неоснователно.
От една страна, доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че по банкови сметки на жалбоподателя са запорирани каквито и да било суми, част от които жалбоподателят би могъл да ползва за неотложни плащания във връзка с дейността му, посредством издаването на нарочно разпореждане от публичния изпълнител в хипотезата на чл.229, ал.1 от ДОПК.
От друга страна, определената първоначална справедлива пазарна стойност от вещото лице И.Г.на двата възбранени недвижими имота на жалбоподателя от общо 80 460,00 лв. е по-малка от общия размер на публичните задължения на жалбоподателя към 19.06.2020г. (83 053,20 лв.). Още повече, че обезпечението се извършва по балансовата стойност на активите (чл.195, ал.6, пр.1 от ДОПК), каквато по делото не е ангажирана.
Следователно, като потвърждава оспорения пред него отказ на публичния изпълнител да отмени обезпечителните мерки, наложени с ПНПОМ с Изх.№С180016-023-0002287 от 21.06.2018г., както и с ПНОМ с Изх.№ С180016-022-0082652 от 07.11.2018г., ответникът по делото постановява акта си при правилно прилагане на закона. Респективно, оспореното по делото решение е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява НАП (чл.2, ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП)), следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ВЕДЕ ГРУП” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, против Решение №209 от 22.06.2020г. на и.д. директор на ТД- Пловдив на НАП, с което е потвърден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с Изх.№С200016-012-0000058 от 01.06.2020г., издаден от М.Н.- старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД- Пловдив на НАП, за отмяна на наложени обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с Изх.№С180016-023-0002287 от 21.06.2018г., както и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180016-022-0082652 от 07.11.2018г.
ОСЪЖДА “ВЕДЕ ГРУП” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/